.
История на българската държава през средните векове
Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
.
Васил Н. Златарски (I изд. София 1918; II изд., Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров)
 
На незабравимите борци, славно паднали за обединението
на българския народ благовейно посвещава
Авторът
 
Съдържание   — П. Петров: Васил Н. Златарски и първият том на неговата „История на българската държава през средните векове”
Предговор   —  Въведение: Славяно-византийските отношения на Балканския полуостров до средата на VII век
     А. ИСТОРИЯ НА ХУНО-БЪЛГАРИТЕ ОТ ПОЯВАТА ИМ В ЕВРОПА ДО СРЕДАТА НА VII ВЕК
1.  Първоначалната история на хуно–българите до края на V век
Най-старият период в историята на българите: техните живелища и политически живот. — Кутригури и утигури: легендата за появяването им, местоживелищата им, етническото им родство и политически отношения. — Какво име носят Прокопиевите кутригури и утигури у Йордан и Псевдозахарий, а също и у другите византийски и западни писатели от VI, VII и VIII век. — Името „българи” общо за кутригури и утигури преди разделянето им, докогато са образували една държава и народ. — Времето на тяхното разделяне на два клона и държави и началото на втория период в хуно-българската история. — Преселение на кутригурите на запад от Меотида и обратно движение на остатъците от Атиловите хуни към бреговете на Черно море — Ирник от Именника не е Атиловият син Ирнах (Ирна) у Приск. — Първи известия за българите като участници в събитията на Югоизточна Европа. — Политическите отношения на българите-кутригури към върналите се в предишните си живелища западни хуни (стр. 55-83)

2.  Хуно–българите и Източната империя
Първите нахлувания на българите-кутригури в Източната империя от 499—520 г. Политическите успехи на Византия по северните брегове на Черно море. — Възобновата на българските нападения върху империята от 530—539 г. и независимостта им от славянските нахлувания. — Несполучливият опит на император Юстиниан I да употреби славяните за защита на империята против българите-кутригури. — Нападението на кутригурите върху империята в 551 г. и съюзът на Византия с източния клон на българите-утигурите. — Двуличната политика на Юстиниан към българите от двата клона и писмото на утигурския хан Сандилх до Юстиниан. — Временно затишие на Балканския полуостров откъм българите-кутритури. — Грандиозният поход на кутригурския хан Заверган в 558 г. в три посоки: към Цариград, Тракийски Херсонес и Елада. — Нови сношения на Юстиниан с хан Сандилх и въоръжението на утигури срешу кутригури. — Българска междуособна война и значението й за съдбата на двете български племена — кутригури и утигури (стр. 84-115)

3.  Съдбата на хуно–българите — кутригури и утигури
Аварите и произходът им. — Техните сношения и съюз с Византия. — Нашествието на аварите в земята на утигурите и кутригурите. — Сетнините от това нашествие за кутригурите. — Западните турци и покорението на българите-утигури от тях. —Изселване на нови български орди към Средни Дунав. — Разпадане на западнотурската държава. — Междуособните войни в нея и загубата на източнобългарските земи (стр. 116-130)

4.  Кубрат, основател на стара велика черноморска България
Трети период в историята на хуно-българите. — Гостун и Курт от Именника и Органа и Кубрат от византийските извори, — Тяхната идентичност. — Освобождението на българите от източния клон и ролята на Византия в това събитие. — Кои са уногундурите? — Времето на освобождението. — Отношенията на Кубрат към Източната империя и основаването на „стара велика България” — Съюзът на Кубрат с император Ирлклий против авари и перси. — Мирните им и приятелски отношения до края на живота им и ролята на Кубрат след смъртта на Ираклий (стр. 130-145)

5.  Разтуряне на Кубратовата държава
Известията на Теофан и патриарх Никифор за разтурянето на Кубратовата държава. — Отношенията между тия двама автори и техният общ извор. — Съдържанието на разказа за разтурянето на държавата. — Въпросът за неговата легендарност. — Съставните племенни части – орди, и обсегът на Кубратовата държава. — Причините за разтурянето на държавата. — Времето на разтурянето. — Разпръсването и съдбата на Кубратовите синове (стр. 145-175)
 

     Б. ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
I. ОСНОВАВАНЕ И ЗАКРЕПА НА БЪЛГАРСКАТА ПРИДУНАВСКА ДЪРЖАВА
1.  Исперих, основател на Придунавска България
Мястото, което Исперих заемал с ордата си в приазовското си отечество, и пътят, по който той потеглил на запад към Дунав. — Местопоселението на Исперих и ордата му отсам Дунав. Огъл, неговото местонахождение и значение. — Временно задържане на Исперих и ордата му в Южна Бесарабия. — Обстоятелствата и условията, при които е станало поселението им в Северна Добруджа. — Мястото и времето на преминаването през Дунав. — Отмятането на Исперих от Византия и разширение границите на отстъпената му област. — Походът на Константин IV Погонат и сетнините от него – основаването на държавата. — Отношенията между българите-основатели и мизийските славяни и отбранителният им съюз. — Местопоселението на Исперих и на ордата му в Мизия. — Отношенията на българите към Византия и мирът в 679 г. — Едновременното навлизане на четвъртия Кубратов син, Кубер, в западната част на полуострова и поселението му в Македония (стр. 176-209)

2.  Българските владетели от рода Дуло
Границите на Испериховата държава. — Отношенията на Исперих към Византия при Константин IV Погонат и Юстиниан II Ринотмет. — Събитията в славянска Македония : българинът Кубер и неговият несполучив план за завоюването на Солун. — Походът на Юстиниан II против „Славиния и България”. — Хан Тервел. — Византийските междуособици и бягството на Юстиниан II на северните черноморски брегове. — Сношенията на Юстиниан II с Тервел и походът им против Цариград. — Реставрацията на Юстиниан II на византийския престол и цариградските тържества в 705 г. — Условията на съюзния договор. — Признаването кесарското достойнство на Тервел, неговото значение и важност за политиката на българския хан към Византия. — Нарушение мира между България и Византия и несполучливият поход на Юстиниан II към Анхиал. — Второто сваляне на Юстиниан II и безрезултатната помощ на Тервел. — Враждебните действия на българите против империята. — Новите размирици във Византия и мирните отношения на Тервел към тях. — Мирният договор с император Теодосий III в 716 г. — Покачването на Лъв III Исавър и помощта на българите против арабите в 717 г. — Заговорът на ексимператора Анастасий II, участието и ролята на Тервел в него. — Вътрешното състояние на България при Тервел. — Прекратяване на династията Дуло (стр. 209-257)

3.  Епоха на вътрешни междуособици и външни опасности
Покачването на рода Вокил на българския престол. — Хан Кормисош. — Миролюбивите отношения на Византия към България във връзка със законодателните реформи на Лъв III Исавър. — Нарушението мирния договор от 716 г. — Нахлуването на българите към Цариград в 755 г. — Първият поход на Константин V Копроним против България в 756 г. — Хан Винех и неговият мир с Византия. — Отношенията на българите към славяните в империята и вторият поход на Копроним против България в 759 г. — Вътрешни размирици в България : свалянето на Винех и избирането на хан Телец от рода Угаин. — Ролята на българските славяни при промяната на престола и образуването на две политически партии : българска и славянска. — Враждебните отношения на Телец към Византия и третият поход на Копроним против България в 763 г. — Сражението при Анхиал и значението му за вътрешните работи на България. — Нов преврат в България в 764 г. и покачването на хан Сабин. — Четвъртият поход на Копроним в 766 г. и мирната политика на Сабин. — Бунтът на боилите. — Доброволното отричане на Сабин от престола в полза на хан Умар и бягството му в Цариград. — Свалянето на Умар и покачването на хан Токту. — Намесата на Копроним във вътрешните работи на България и нови междуособици. — Хан Паган и мирната му политика към Византия. — Вероломната политика на Копроним и петият му поход против България в 768 г. — Междуцарствие в България. — Временно прекъсване на враждебните отношения между България и Византия (стр. 257-296)

4.  Отклонение на византийската опасност и край на вътрешните борби
Състоянието на България от 768 до 773 г. — Хан Телериг и неговата вътрешна и външна политика. — Възобновяване войните на Константин V Копроним (шестият му поход) против България и мирът в 773 г. — Отношенията на Телериг към славянското население в държавата и сношенията му с македонските славяни. — Доносите на императорските шпиони в България и неочакваното нападение на Копроним (седмият му поход). — Сражението при Литогория. — Неспулучливите 8-и и 9-и походи в 774 и 775 г. против българите и смъртта на Копроним. — Прекратяване враждебните отношения между Византия и България. — Нова фаза във вътрешните борби на българите: борба на хана с боилите. — Бунтът на боилите в 777 г. и бягството на Телериг в Цариград. — Движението между славяните в Македония и Гърция. — Мерките на византийското правителство за прекратяване на това движение. — Хан Кардам. — Връзката на славянското движение в империята с държавната политика на българските господири. — Нападателната политика на Кардам спрямо Византия. — Походите на император Константин VI против българите и сетнините от тях. — Характеристика на Кардамовата вътрешна и външна дейност (стр. 296-321)

II. ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКО ИЗДИГАНЕ
1.  Начало на съперничество с Византия за надмощие
Хан Крум. Присъединение на земите източно от р. Тиса и северно от Долни Дунав до Карпатите. — Въстание на пелопонеските славяни и сношенията на българите с македонските славяни. — Първият поход на император Никифор I и нарушение мирните отношения с империята. — Българско нахлуване в долината на р. Струма. — Походът на Крум против Сердика. — Военен и колонизаторски опит на византийското правителство за противодействие на българските завоевания. — Вторият поход на Никифор I против България. — Катастрофата в 811 г. и значението й за българите. — Настъпателни движения на българите в империята; превземане на Девелт. — Първият поход на император Михаил I Рангаве. — Опитът на Крум за мир с империята чрез възстановяване на договора от 716 г. — Отказът на византийското правителство и неговите мотиви. — Продължение на военните действия: превземане на Месемврия и несполучливият зимен поход на Крум в 812 г. — Вторият поход на Михаил I през пролетта 813 г. — Сражението при Версиникия и сетнините от него. — Походът на Крум против Цариград: обсадата на Одрин и на Цариград. — Крумовото предложение за мир. — Срещата на Златния рог и покушението върху живота на Крум. — Опустошенията на българите в околностите на Цариград, по северния бряг на Мраморно море и по Долна Марица; падане на Одрин и откарване на местното население в плен. — Поселение на ромейските пленници отвъд Дунав. — Есенно (813) българско нахлуване към Аркадиопол и ново откарване на многобройно население в България. — Приготовленията на Крум за нов поход против Византия и неговата смърт. — Вътрешната дейност на Крум: законодателството му, неговият характер и цел. — Вътрешната политика на Крум и значението й за славянобългарските отношения. — Сетнините от колонизаторската му политика (стр. 321-376)

2. Промяна във вътрешната и външната политика нa България
Хан Омортаг. Гонение против християните и неговият антиславянски характер. — Походът на императорър Лъв V Арменец против българите и сключването на 30-годишен мир между България и Византия. — Условията на тоя мир. — Продължение на християнското гонение. — Нови движения на народите откъм североизток и първи сблъсквания между българи и маджари. — Участието на българите в гражданската война на Византия в 823 г. — Отцепване на северозападните славяни от България и преминаването им към франкската държава. — Преговорите с император Людовик Благочестиви по повод на това отцепване. — Сблъскване с франките и присъединение на областта Срем (Сирмиум) към България. — Западните граници на българската държава. — Император Теофил и възобновява на 30-годишния мир. — Характеристика на Омортаговото царуване. — Неговата строителна политика според Чаталарския и Търновския надпис: постройката на Преславската крепост, издигането на придунавския дворец-крепост и на гробницата. — Омортаговите надписи и тяхното археологическо и историческо значение (стр. 376-424)

3.  Успехът на християнството и засилване на славянското влияние
Хан Маламир и причините за обхождането на по-старите му братя в престолонаследието. — Успехът на християнството и смъртта на Енравота. — Отношенията към франкската държава и към Византия. — Присъединение на Пловдивската област към България. — Хан Пресиян. — Славянската му политика. — Славянските движения в империята във връзка с мирното разширение на българските граници в югозападна насока. — Опити на византийското правителство да спре това разширение : 1. Въстанието на ромейските пленници отвъд Дунав и неговата несполука и 2. Войната със сърбите като дело на византийската политика. — Резултатите от сръбската война във връзка със смъртта на император Теофил и с новото въстание на пелопонеските славяни. — Изтичане на 30-годишния мир и възобновата на враждебните действия между България и Византия : нахлуване на българите и Източна Македония и нападението на ромеите в южно-българските области. — Временно прекратяване на военните действия. — Отношенията на Пресиян към християните в държавата (стр. 424-447)

ПРИТУРКИ
  1. Българско летоброение
  2. Гостун и Безмер славяни ли са?
  3. Има ли противоречие в описанията на Теофан и Никифор за местопоселението на Исперих?
  4. Разказ за участието на св. Димитър в навременното пристигане на Сисиний в Солун
  5. Ринхинският княз Пребънд и 4-ата обсада на Солун от славяните
  6. Редът на българските ханове след Сабин
  7. Съдбата на император Никифор I в боя на 26 юли 811 г. и мястото на катастрофата
  8. Към въпроса за мотивите, по които било отхвърлено Крумовото предложение за мир в 812 г.
  9. Бойните оръдия и машини на Крум
10. Известието на Свида за Крумовото законодателство
11. Въпросът за приемника на Крум
12. Походът на Лъв V против българите през 814 г. според разказа на Теофановия продължител и други по-късни хронисти
13. Известието за похода на Лъв V против българите и за 30-годишния мир в „Посланието до император Теофил”
14. За българската договорна клетва
15. Чаталарският Омортагов надпис
16. Търновският Омортагов надпис
17. Маламир не е Пресиян
 
Хронологичен и родов списък на българските господари от 679 до 852 г
Библиография: Извори и литаратура
Показалец на собствените имена 


[Back to Main Page]



   (Поправките на печатните грешки са въведени на съответните места в текста, В.К.)