Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

ПРИТУРКИ
 

7. СЪДБАТА НА ИМПЕРАТОР НИКИФОР I В БОЯ НА 26.VII. 811 г. И МЯСТОТО НА КАТАСТРОФАТА
(Към стр. 336)
 

Как и от кого е бил убит император Никифор в нощното нападение на 26 юли 811 г., не е точно установено. Теофан казва, че никой от спасилите се не можал точно да му разкаже. „Някои казват, пише той, че християните [т. е. ромеите] с камъни го убили, след като той паднал, а женоподобните му служители, с които той спал наедно, едни загинали в огъня на преградата (), а други — от мечове.” [1]Зонара
 

1. Theophanes, ibid., p. 491,24–28.


527

пък отбелязва следното: „Казват, че той [Никифор] бил убит от своите хора: или те първи са го заклали, или пък, когато варварите почнали, ромеите довършили убийството на мъчителя.” [2]Михаил Сирийски съобщава, че „в тая година 1122 [811] Никифор бил убит от един ромеец” [3].

Старобългарските паметници се изказват по-категорично по тоя въпрос. Така в приписките към старобългарския превод на Манасиевия летопис изобщо за катастрофата на Никифор в 811 г. четем на 143 лист по Ватиканския препис следното :

Обаче на 145 лист към двете миниатюри, илюстриращи горния текст, намираме следния надпис: [4] И тъй според горните приписки излиза, че Никифор бил жив уловен от Крум, който след това отрязал главата му. Подобно нещо намираме в Синаксаря или Пролога от 1338 г., написан за игумена Митрофан, и в Синаксаря от 1340 г., дето под 23 юли четем:
 

2. Zonaras, ibid., III, p. 373,16–20.

3. Chronique, edite par J.–B. Chabot, t. III, p. 17.

4. Вж. П. Т. Гудев, Български ръкопис във Ватикан, СбНУК, кн. VI (1891), стр. 332—333. — Ср. Чертков. О переводе Манассииной летописи на словенский язык, Москва, 1842, стр. 82 по Московско-синодалния препис. — М. С. Дринов, Съчинения, I, стр. 107. — Йор. Иванов, Български старини, стр. 145—146 по Хилендарския препис.


528
 
 
Синаксар 1338 г.
Синаксар 1340 г.
(лист 135об Погодиновска сбирка № 58 в публичната библиотека, Петроград.) [5] лист 283об, Пролог № 83 в библиотеката на Сръбската академия. [6]

5. Вж. П. А. Сырку, Патриарх Евфимий Терновский, стр. 462, бел.


529

Приведеният тук текст има важно значение още поради това, че в него се споменава, какво българите са действували в 811 г. против Никифор наедно с  или , в които несъмнено ще трябва да видим не маджарите, а аварите, както Гилфердинг своевременно обясни, защото „в по-късно време, когато името на аварите станало малко понятно, лесно са могли да го заменят с името на угрите (маджарите), които завзели страната на аварите” [7]. Трудно е да се посочи отде авторът на горния текст е черпил това известие, което се явява едничко в
 

6. Вж. и В. И. Ламанский, О некоторых славян. рукописях, стр. 109. — Няма, съмнение, че в основата на тия синаксарни разкази лежи гръцкият Синаксар (вж. ASS, Julii, V, р. 484. — Tougard, Histoire profane, p. 32, § 16), чийто разказ за същото събитие е влязъл изцяло и в арабския Синаксар, в който под 23 месец Теммус (юли) се чете следното: „В тоя ден се споменават нашите братя християни, които са умрели в българската земя в дните на цар Никифор, който тръгнал с войска на деветата година от царуването си против българите, внезапно нападнал на тях и бил удостоен в началото с победа над тях, и [Никифор] одържал бляскава победа. Но онова, което станало след това, не само не трябва да се замълчи, но е достойно за плач и ридание. Случило се, че българите една нощ, ползувайки се от немарливостта на гърците, нападнали тяхната войска, убили царя и много други воеводи. Ония, които получили смъртоносни удари, преселили се веднага от [нашия] свят; а у които получените удари били само несмъртоносни рани, те се скрили в гористите и зараснали места; ония, които паднали в плен живи, подложени били на многобройни мъки, задето не предпочели да се отрекат от господа нашего Исуса Христа; на едни от тях с меч били отсечени главите; други били лишени от сегашния живот чрез удушване; трети били ранени с многобройни стрели и се преселили от тукашния живот. Що се отнася до останалите, те били осъдени на затвор в тъмници и на глад и жажда. По тоя начин те се освободили от света и се увенчали с мъченически венец.” Вж. А. Васильев, Арабский синаксарь о болгарском походе императора Никифора I. В „Новый сборникъ” статей в честь проф. В. И. Ламанского, Петроград, 1905, стр. 361—362.

7. Вж. Собрание сочинений, I, стр. 39, бел.


530

тая подробност и затова не може да се провери; може би тя да е вмъкната под влиянието на готвения за 814 г. несъстоял се поход на Крум, в който наистина щели и аварите да вземат участие. [8]

Що се отнася до въпроса за мястото на катастрофата, ще трябва да забележим, че макар Теофан и да излага това събитие доста подробно като съвременник и при това според разказите на участници в него, обаче той не дава никакви топографически имена, по които да може да се посочи по-точно мястото на катастрофата, затова то се определя различно. Така Иречек [9] счита, че както навлизането на Никифор, тъй и поражението му са станали във Верегавския и Върбишкия проход, защото последният е действувал най-много през VIII и IX в. — Бр. В. и К. Шкорпилови в своите „Някои бележки върху археологически и исторически изследвания в Тракия” [10], доказваха, че катастрофата е станала в Котленския проход, като при това се опитваха дори да покажат позициите както български, тъй и ромейски. Своето мнение те основават върху едно местно предание, какво „тук са се били българи и гърците, че някоя си мома Вида, като предала укреплението на близкия връх, улеснила българската войска” и че в „Гръцки дол” [между върха Вид (Къстепе) и високата планина Разбойна] паднали 16 000 гърци заедно с царя си”.

Напоследък К. Шкорпил [11] смекчи донейде по-раншното си мнение, като предположи, че „войската на Никифор се връщала от Абоба към Върбица и че във Върбишкия проход тя била отблъсната от Крум към Котленското устие, дето и станало в т. нар. Гръцки дол сражението”. Но веднага след това той пише: „Сражението между българи и гърци по предание станало в местността „Разбой” между с. Крумо-
 

8. Вж. по-горе, стр. 360.

9. К. Jireek, Die Heerstrasse, S. 150. — Княжество България, II, стр. 751.— Archol.-epigr. Mitth. , Х, S. 157—158.

10. Пловдив, 1885, стр. 89—90.

11. Абоба-Плиска, стр. 564, бел. 4.


531

во (Чаталар)и Дивдядово (при южните поли на Шуменското плато) и близо до Абоба. Нам обаче ни се струва за по-вероятно, че сражението на Крум с Никифор е станало в Ришката долина, обиколена от всички страни с планини и отговаря на Никифоровите думи. Крум (?) е могъл да отстъпва към Маркели по Верегавския проход през споменатата долина.” Последният пасаж показва, ако само той е излязъл изпод ръката на К. Шкорпил, че последният се е отказал от първото си мнение за Котленския проход и поддържа, че катастрофата е станала във Верегавския = Чалъкавашкия или Ришкия проход. — Бйори пък твърди, че Верегавският проход не е бил мястото на катастрофата. „Доколкото можем да съдим, пише той, Никифор се поддал на примката на неприятеля, който го въвлякъл в близкия Върбишки проход, тясно дефиле, задръстено от дървени укрепления, които малки гарнизони били в състояние да защищават срещу множества. На това място може би, днес известно по името Гръцки дол, дето според преданието много гърци някога си намерили смъртта си, армията се видяла хваната като в клетка.” Бйори, както се види, усвоява по-първото мнение на К. Шкорпил, [12] обаче той бърка Върбишкия проход с Котленския, защото т. нар. „Гръцки дол” според него се намирал в близкия Върбишки проход.

Че мястото на катастрофата не може да се търси в Котленския проход, ще ни покажат следните възражения. Преди всичко за определянето топографията на исторически събития твърде рискувано е да се прибягва към местни предания, ако тия не намират поне отчасти подкрепа в книжовни известия. Такава предпазливост се налага особено по занимаващия ни въпрос, едно, защото подобни предания за Никифоровата катастрофа съществуват на много места в Източна България (около Шумен и Преслав) и при това не само между българското население, но и турското, и, друго, защото тия предания не могат да се
 

12. Eastern Rom. Empire, стр. 344; ИБИД, пак там, стр. 118.


532

считат за старовремски: те са възникнали в ново време, от началото на нашето възраждане и опознаването с отечествената история. Това най-добре се доказва в случая с името „Гръцки дол”, както го предава К. Шкорпил. В същност това име звучеше в устата на старите котленци „Гръшки”, според други „Гришки” или „Грашки дол”, [13] чиято етимология, разбира се, първоначално не произлиза от прилаг. „гръцки” и затова е имала и друго значение.

Но няма съмнение, че за нас в случая имат най-голяма доказателна сила хронологическите данни, които намираме в описанието на Теофан. Както видяхме, Никифор навлязъл в българска територия от пограничната крепост Маркели на 20 юли. [14] Първите три дена той прекарал през време на движението в малки сблъсквания с българите, а когато пък навлязъл в планинския проход, той забикалял през непристъпни места, тъй че само на четвъртия ден, т. е. на 23 юли, императорът е могъл да влезе в българската ханска резиденция. Едва ли може да се мисли, че Никифор според думите на Теофан е ограбил и избил населението на града и най-сетне изгорил палатите на Крум в един ден и е потеглил веднага обратно; защото, както видяхме, Крум и след това е водил преговори за мир, вероятно за да печели време, докато укрепявал входовете и изходите на прохода, което е станало през 5 ия и 6-ия ден (четвъртък и петък), когато Никифор се намирал все още в Плиска. Очевидно той е тръгнал на 6-ия ден, защото на 7-ия ден (в събота) на 26 юли на разсъмване българите вече се нахвърлили върху шатрата на Никифор. Едва ли византийците са могли в такова късо време да се намерят на върховете Ветрила и Вид в Котленския проход и да заемат добри стратегически позиции, а Никифор да се разположи на лагер в полянката „Кареника” в Котленския проход, както мисли К. Шкорпил. Освен това Никифор узнал за укрепленията на българите, когато той бил в дви-
 

13. Ср. Иречек, Княжество България, II, стр. 722.

14. Вж. по-горе, стр. 330—331.


533

жение и се намирал вече в прохода, и то през нощта срещу 7-ия ден, защото, ако да знаеше по-рано, той нямаше да иска да става крилат, а би потърсил друг път за отстъпление. После смущението и изплашването на византийската войска показват, че тя е била нападната неочаквано, тъй че надали Никифор е имал много време и възможност да се укрепява и да избира „важни позиции” и изобщо да се приготви за бой. От всички тия данни и съображения ясно става, че Никифоровата катастрофа е стангла недалеч от резиденцията на Крум в най-близкия до нея проход, а това може да бъде или Чалъкавашкият, или Върбишкият проход, но кой от двата, мъчно е със сигурност да се каже; обаче като вземем във внимание, че Никифор за отстъпление ще е избрал най-късия път, ние сме наклонни да приемем Върбишкия, по който сигурно императорът ще е и навлязъл в България.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]