Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

СЪДЪРЖАНИЕ
 

ВАСИЛ Н. ЗЛАТАРСКИ И ПЪРВИЯТ ТОМ НА НЕГОВАТА „ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ”......... 7
ПРЕДГОВОР:............................... 35

В Ъ В Е Д Е Н И Е : СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ДО СРЕДАТА VII ВЕК.............. 39

ИСТОРИЯ НА ХУНО-БЪЛГАРИТЕ ОТ ПОЯВАТА ИМ В ЕВРОПА ДО СРЕДАТА НА VII ВЕК

1.  П ъ р в о н а ч а л н а т а  и с т о р и я  н а  х у н о – б ъ л г а р и т е  д о  к р а я  н а  V  в е к  — Най-старият период в историята на българите: техните живелища и политически живот. — Кутригури и утигури: легендата за появяването им, местоживелищата им, етническото им родство и политически отношения. — Какво име носят Прокопиевите кутригури и утигури у Йордан и Псевдозахарий, а също и у другите византийски и западни писатели от VI, VII и VIII век. — Името „българи” общо за кутригури и утигури преди разделянето им, докогато са образували една държава и народ. — Времето на тяхното разделяне на два клона и държави и началото на втория период в хуно-българската история. — Преселение на кутригурите на запад от Меотида и обратно движение на остатъците от Атиловите хуни към бреговете на Черно море — Ирник от Именника не е Атиловият син Ирнах (Ирна) у Приск. — Първи известия за българите като участници в събитията на Югоизточна Европа. — Политическите отношения на българите-кутригури към върналите се в предишните си живелища западни хуни.......55


633

2.  Х у н о – б ъ л г а р и т е  и  И з т о ч н а т а  и м п е р и я : — Първите нахлувания на българите-кутригури в Източната империя от 499—520 г. Политическите успехи на Византия по северните брегове на Черно море. — Възобновата на българските нападения върху империята от 530—539 г. и независимостта им от славянските нахлувания. — Несполучливият опит на император Юстиниан I да употреби славяните за защита на империята против българите-кутригури. — Нападението на кутригурите върху империята в 551 г. и съюзът на Византия с източния клон на българите-утигурите. — Двуличната политика на Юстиниан към българите от двата клона и писмото на утигурския хан Сандилх до Юстиниан. — Временно затишие на Балканския полуостров откъм българите-кутритури. — Грандиозният поход на кутригурския хан Заверган в 558 г. в три посоки: към Цариград, Тракийски Херсонес и Елада. — Нови сношения на Юстиниан с хан Сандилх и въоръжението на утигури срешу кутригури. — Българска междуособна война и значението й за съдбата на двете български племена — кутригури и утигури...................... 84

3.  С ъ д б а т а  н а  х у н о – б ъ л г а р и т е — к у т р и г у р и  и  у т и г у р и : — Аварите и произходът им. — Техните сношения и съюз с Византия. — Нашествието на аварите в земята на утигурите и кутригурите. — Сетнините от това нашествие за кутригурите. — Западните турци и покорението на българите-утигури от тях. —Изселване на нови български орди към Средни Дунав. — Разпадане на западнотурската държава. — Междуособните войни в нея и загубата на източнобългарските земи.......... 116

4.  К у б р а т,  о с н о в а т е л  н а  с т а р а  в е л и к а  ч е р н о м о р с к а  Б ъ л г а р и я : — Трети период в историята на хуно-българите. — Гостун и Курт от Именника и Органа и Кубрат от византийските извори, — Тяхната идентичност. — Освобождението на българите от източния клон и ролята на Византия в това събитие. — Кои са уногундурите? — Времето на освобождението. — Отношенията на Кубрат към Източната империя и основаването на „стара велика България” — Съюзът на Кубрат с император Ирлклий против авари и перси. — Мирните


634

им и приятелски отношения до края на живота им и ролята на Кубрат след смъртта на Ираклий...........130

5.  Р а з т у р я н е  н а  К у б р а т о в а т а  д ъ р ж а в а : — Известията на Теофан и патриарх Никифор за разтурянето на Кубратовата държава. — Отношенията между тия двама автори и техният общ извор. — Съдържанието на разказа за разтурянето на държавата. — Въпросът за неговата легендарност. — Съставните племенни части – орди, и обсегът на Кубратовата държава. — Причините за разтурянето на държавата. — Времето на разтурянето. — Разпръсването и съдбата на Кубратовите синове........ 145

ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

I. ОСНОВАВАНЕ И ЗАКРЕПА НА БЪЛГАРСКАТА ПРИДУНАВСКА ДЪРЖАВА

1.  И с п е р и х,  о с н о в а т е л  н а  П р и д у н а в с к а  Б ъ л г а р и я : — Мястото, което Исперих заемал с ордата си в приазовското си отечество, и пътят, по който той потеглил на запад към Дунав. — Местопоселението на Исперих и ордата му отсам Дунав. Огъл, неговото местонахождение и значение. — Временно задържане на Исперих и ордата му в Южна Бесарабия. — Обстоятелствата и условията, при които е станало поселението им в Северна Добруджа. — Мястото и времето на преминаването през Дунав. — Отмятането на Исперих от Византия и разширение границите на отстъпената му област. — Походът на Константин IV Погонат и сетнините от него – основаването на държавата. — Отношенията между българите-основатели и мизийските славяни и отбранителният им съюз. — Местопоселението на Исперих и на ордата му в Мизия. — Отношенията на българите към Византия и мирът в 679 г. — Едновременното навлизане на четвъртия Кубратов син, Кубер, в западната част на полуострова и поселението му в Македония.........176

2.  Б ъ л г а р с к и т е  в л а д е т е л и  о т  р о д а  Д у л о : — Границите на Испериховата държава. — Отношенията на Исперих към Византия при Константин IV Погонат и Юстиниан II Ринотмет. — Събитията в славянска Македония : българинът Кубер и


635

неговият несполучив план за завоюването на Солун. — Походът на Юстиниан II против „Славиния и България”. — Хан Тервел. — Византийските междуособици и бягството на Юстиниан II на северните черноморски брегове. — Сношенията на Юстиниан II с Тервел и походът им против Цариград. — Реставрацията на Юстиниан II на византийския престол и цариградските тържества в 705 г. — Условията на съюзния договор. — Признаването кесарското достойнство на Тервел, неговото значение и важност за политиката на българския хан към Византия. — Нарушение мира между България и Византия и несполучливият поход на Юстиниан II към Анхиал. — Второто сваляне на Юстиниан II и безрезултатната помощ на Тервел. — Враждебните действия на българите против империята. — Новите размирици във Византия и мирните отношения на Тервел към тях. — Мирният договор с император Теодосий III в 716 г. — Покачването на Лъв III Исавър и помощта на българите против арабите в 717 г. — Заговорът на ексимператора Анастасий II, участието и ролята на Тервел в него. — Вътрешното състояние на България при Тервел. — Прекратяване на династията Дуло....................209

3.  Е п о х а  н а  в ъ т р е ш н и  м е ж д у о с о б и ц и  и  в ъ н ш н и  о п а с н о с т и :—Покачването на рода Вокил на българския престол. — Хан Кормисош. — Миролюбивите отношения на Византия към България във връзка със законодателните реформи на Лъв III Исавър. — Нарушението мирния договор от 716 г. — Нахлуването на българите към Цариград в 755 г. — Първият поход на Константин V Копроним против България в 756 г. — Хан Винех и неговият мир с Византия. — Отношенията на българите към славяните в империята и вторият поход на Копроним против България в 759 г. — Вътрешни размирици в България : свалянето на Винех и избирането на хан Телец от рода Угаин. — Ролята на българските славяни при промяната на престола и образуването на две политически партии : българска и славянска. — Враждебните отношения на Телец към Византия и третият поход на Копроним против България в 763 г. — Сражението при Анхиал и значението му за вътрешните ра-


636

боти на България. — Нов преврат в България в 764 г. и покачването на хан Сабин. — Четвъртият поход на Копроним в 766 г. и мирната политика на Сабин. — Бунтът на боилите. — Доброволното отричане на Сабин от престола в полза на хан Умар и бягството му в Цариград. — Свалянето на Умар и покачването на хан Токту. — Намесата на Копроним във вътрешните работи на България и нови междуособици. — Хан Паган и мирната му политика към Византия. — Вероломната политика на Копроним и петият му поход против България в 768 г. — Междуцарствие в България. — Временно прекъсване на враждебните отношения между България и Византия . . . 257
 

4.  О т к л о н е н и е  н а  в и з а н т и й с к а т а  о п а с н о с т  и  к р а й  н а  в ъ т р е ш н и т е  б о р б и : — Състоянието на България от 768 до 773 г. — Хан Телериг и неговата вътрешна и външна политика. — Възобновяване войните на Константин V Копроним (шестият му поход) против България и мирът в 773 г. — Отношенията на Телериг към славянското население в държавата и сношенията му с македонските славяни. — Доносите на императорските шпиони в България и неочакваното нападение на Копроним (седмият му поход). — Сражението при Литогория. — Неспулучливите 8-и и 9-и походи в 774 и 775 г. против българите и смъртта на Копроним. — Прекратяване враждебните отношения между Византия и България. — Нова фаза във вътрешните борби на българите: борба на хана с боилите. — Бунтът на боилите в 777 г. и бягството на Телериг в Цариград. — Движението между славяните в Македония и Гърция. — Мерките на византийското правителство за прекратяване на това движение. — Хан Кардам. — Връзката на славянското движение в империята с държавната политика на българските господири. — Нападателната политика на Кардам спрямо Византия. — Походите на император Константин VI против българите и сетнините от тях. — Характеристика на Кардамовата вътрешна и външна дейност .... 296


637

II. ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКО ИЗДИГАНЕ

1.  Н а ч а л о  н а  с ъ п е р н и ч е с т в о  с  В и з а н т и я  з а  н а д м о щ и е : — Хан Крум. Присъединение на земите източно от р. Тиса и северно от Долни Дунав до Карпатите. — Въстание на пелопонеските славяни и сношенията на българите с македонските славяни. — Първият поход на император Никифор I и нарушение мирните отношения с империята. — Българско нахлуване в долината на р. Струма. — Походът на Крум против Сердика. — Военен и колонизаторски опит на византийското правителство за противодействие на българските завоевания. — Вторият поход на Никифор I против България. — Катастрофата в 811 г. и значението й за българите. — Настъпателни движения на българите в империята; превземане на Девелт. — Първият поход на император Михаил I Рангаве. — Опитът на Крум за мир с империята чрез възстановяване на договора от 716 г. — Отказът на византийското правителство и неговите мотиви. — Продължение на военните действия: превземане на Месемврия и несполучливият зимен поход на Крум в 812 г. — Вторият поход на Михаил I през пролетта 813 г. — Сражението при Версиникия и сетнините от него. — Походът на Крум против Цариград: обсадата на Одрин и на Цариград. — Крумовото предложение за мир. — Срещата на Златния рог и покушението върху живота на Крум. — Опустошенията на българите в околностите на Цариград, по северния бряг на Мраморно море и по Долна Марица; падане на Одрин и откарване на местното население в плен. — Поселение на ромейските пленници отвъд Дунав. — Есенно (813) българско нахлуване към Аркадиопол и ново откарване на многобройно население в България. — Приготовленията на Крум за нов поход против Византия и неговата смърт. — Вътрешната дейност на Крум: законодателството му, неговият характер и цел. — Вътрешната политика на Крум и значението й за славянобългарските отношения. — Сетнините от колонизаторската му политика . . . 321

2. П р о м я н а  в ъ в  в ъ т р е ш н а т а  и  в ъ н ш н а т а  п о л и т и к а  н a  Б ъ л г а р и я. — Хан Омортаг. Гонение против хрис-


638

тияните и неговият антиславянски характер. — Походът на императорър Лъв V Арменец против българите и сключването на 30-годишен мир между България и Византия. — Условията на тоя мир. — Продължение на християнското гонение. — Нови движения на народите откъм североизток и първи сблъсквания между българи и маджари. — Участието на българите в гражданската война на Византия в 823 г. — Отцепване на северозападните славяни от България и преминаването им към франкската държава. — Преговорите с император Людовик Благочестиви по повод на това отцепване. — Сблъскване с франките и присъединение на областта Срем (Сирмиум) към България. — Западните граници на българската държава. — Император Теофил и възобновява на 30-годишния мир. — Характеристика на Омортаговото царуване. — Неговата строителна политика според Чаталарския и Търновския надпис: постройката на Преславската крепост, издигането на придунавския дворец-крепост и на гробницата. — Омортаговите надписи и тяхното археологическо и историческо значение . . . 376

3.  У с п е х ъ т  н а  х р и с т и я н с т в о т о  и  з а с и л в а н е  н а  с л а в я н с к о т о  в л и я н и е — Хан Маламир и причините за обхождането на по-старите му братя в престолонаследието. — Успехът на християнството и смъртта на Енравота. — Отношенията към франкската държава и към Византия. — Присъединение на Пловдивската област към България. — Хан Пресиян. — Славянската му политика. — Славянските движения в империята във връзка с мирното разширение на българските граници в югозападна насока. — Опити на византийското правителство да спре това разширение : 1. Въстанието на ромейските пленници отвъд Дунав и неговата несполука и 2. Войната със сърбите като дело на византийската политика. — Резултатите от сръбската война във връзка със смъртта на император Теофил и с новото въстание на пелопонеските славяни. — Изтичане на 30-годишния мир и възобновата на враждебните действия между България и Византия : нахлуване на българите и Източна Македония и нападението на ромеите в южно-българските области. — Временно прекратяване на военните действия. — Отношенията на Пресиян към християните в държавата......... 424


639

ПРИТУРКИ

1. Българско летоброение..................448
2. Гостун и Безмер славяни ли са ?..............489
3. Има ли противоречие в описанията на Теофан и Никифор за местопоселението на Исперих ?............495
4. Разказ за участието на св. Димитър в навременното пристигане на Сисиний в Солун..................502
5. Ринхинският княз Пребънд и 4-ата обсада на Солун от славяните ..........................505
6. Редът на българските ханове след Сабин..........524
7. Съдбата на император Никифор I в боя на 26 юли 811 г. и мястото на катастрофата.................526
8. Към въпроса за мотивите, по които било отхвърлено Крумовото предложение за мир в 812 г. ..............533
9. Бойните оръдия и машини на Крум............538
10. Известието на Свида за Крумовото законодателство.....545
11. Въпросът за приемника на Крум............. 550
12. Походът на Лъв V против българите през 814 г. според разказа на Теофановия продължител и други по-късни хронисти .... 552
13. Известието за похода на Лъв V против българите и за 30-годишния мир в „Посланието до император Теофил” .... 563
14. За българската договорна клетва .............. 566
15. Чаталарският Омортагов надпис..............576
16. Търновският Омортагов надпис..............580
17. Маламир не е Пресиян..................585

ХРОНОЛОГИЧЕН И РОДОВ СПИСЪК НАБЪЛГАРСКИТЕ ГОСПОДАРИ ОТ 679 ДО 852 г.................603
БИБЛИОГРАФИЯ: ИЗВОРИ И ЛИТЕРАТУРА........ 604
ПОКАЗАЛЕЦ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМЕНА....... 615


[Next]
[Back to Index]