Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

ПРИТУРКИ
 

9. БОЙНИТЕ ОРЪДИЯ И МАШИНИ НА КРУМ
(Към стр. 360—362)

Бойните оръдия и машини, които Крум бил приготвил за проектирания от него поход против Цариград в 814 г., се изброяват у Scriptor incertus. Те са:

[1] [2] [3]
т. е.

„оръдия и машини за разни „градопревзимачи”, преогромни метателни машини, триволи и тетраволи, куританки, високи стълби, шарове, лостове, копачки, овни


1. У Symeon Magister, ed. Bon., 617,14 стои вм. тая дума  — очевидно по-вярно, защото тя отговаря на лат. petrariae, която следва всякога с tribuli, вж. № 2.

2. У същия, ibid., 617,15 стои .

3. Scriptor incertus, ed. Bon., p. 347,14—348,2.


539

и поставки, огнеметни и каменометни оръдия, скорпиони за хвърляне стрели и прашки, всякакви машини против стенните зъбери”.
Ние ще опишем тук всяко едно оръдие отделно.

1. 
са били тъй наречените подвижни бойни кули, изнамерени от Деметрий Полиоркет. [4] Те се отличавали с грандиозната си направа, тъй че в тях могли да се поместят дори най-тежките метателни оръдия: по-късно с името  се наричали testitudines arietariae, т. е. куританките с тарани. [5] Височината на подвижните кули се правела според стените на крепостта и положението на самите кули, като се имало пред вид ще бъдат ли те турени на земята или върху насип; обикновено те били от 90 до 180 фута (от 27,5 до 55 метра) и имали от 10 до 20 етажа (, tabulate). От огън те били защитени по най-обикновен начин (със сурови кожи или напоени с оцет покривки) и освен това били обковани с железни листове за отблъскване на стрели. В долните етажи се намирала вода в доста голямо количество за в случай на пожар. В по-късно време в най-долния етаж се намирал обикновено таранът (овенът), а в горните се туряли по-малките метателни оръдия заедно със стрелците от лък и прашки. Вътре стоещи и подвижни стълби съединявали отделенията, а всеки етаж имал отвън ход 3 фута (90 см) широк с бруствер. На еднаква височина със стената се намирал мост, който или е висял на въжета и се спущал отгоре върху стената, или в хоризонтално положение се движел от кулата; при това се пазило, щото мостът да е достигал точно до стената и да не се е издавал много над зъберите, защото е могъл да бъде запален отдолу [6].
 

4. Син на Антигон, един от знаменитите пълководци на Александър Македонски, род. в 337 г. пр. Р. Хр.

5. Вж. Amm. Marcel., 23, 4. — Ср. по-долу, № № 3, 7 и 9.

6. A. Baumeister, Denkmler des klassischen Altertums, Mnchen


540

2. — Това са очевидно средновековните западни tribuli (още tribuculi) и petrariae — един вид катапулти (), огромни метателни машини, с които се хвърляли големи каменни блокове за разтърсване и разбиване стените на обсадените градове. Какво е било устройството им и как са действували, засега остава неизвестно. [7]

3., testudines, куританки. — Това са били дървени навеси, които се докарвали на колелета до обсадената стена и се защищавали със своите коси, до земята достигащи покриви, както и с покритите със сурови пресни кожи стени против хвърляния отгоре огън, камъни и стрели. Под прикритието на тия тъй нар. „куританки” обсадителите са подкопавали и проломвали стени и са приготвяли мини за разрушаването им. Това са тъй наречените проломни куританки. Имало още: 1) , testudines arietariae — куританки с овен, които са служили за прикритие на овена (вж. по-долу) и действуващите с него хора и затова те били високи, а понеже се примъквали много близо до самите стени, покривите им били твърде здраво построени и имали огнеупорни покривки и 2) , testudines aggestitiae — куританки за насипи, под прикритието на които войниците са засипвали траповете около стените, изравнявали са почвата за по-лесно движение на големите маши-
 

1889, Bd. I, S. 542. — Реальный словарь клас. древности по Любкеру, Петроград, 1885, стр. 1070.

7. Du-Cangii Glossarium lat. et graec. s. v. — Впрочем под  се разбирали още и дървени колове, от двете страни на които се спущали надолу под остър ъгъл по един по-къс кол като подпори и според това, че се забивали в земята в три точки, могат да представят истинска пречка за неприятелската конница. Друг род са описани у Вегеций (III, 24) tribuli от четири кола, съединени радиално помежду си, тъй че, когато се хвърляли на земята, трите кола се забивали, а четвъртият оставал да стърчи във въздуха. Тия изкуствени пречки се употребявали при настъплението на неприятеля, и то само в открито поле (Baumeister, пак там, стр. 545). Вече самата цел на употреблението показва, че тук не става дума за тях.


541

ни и особено на подвижните кули; затова те бивали ниски, предният им навес се спущал до земята и изобщо те не се отличавали със солидна направа понеже не се доближавали до стените. — Тия съоръжения се наричали куританки, според едни (Витрувий) поради бавното им движение — на колела (4 или 8) или на кръгли греди се до-тътряли, а според други (Вегеций) поради приликата си с куританка, понеже под нея ту се издавала, ту се скривала овнешката глава. [8]

4. високи стълби за изкачване на стените. За якост и удобно носене тия , scalae били само 12 фута (= 3,67 метра) дълги и към горния край се малко стеснявали; те се правели така, че няколко такива стълби да могат да се наставят една към друга и добре да се залавят. Приготвяли ги от брястово (ulmus campestris) или ясеново (fraxinus) дърво. [9]

5.шарове, разбира се големи камъни за метателните машини — балисти (вж. № 9).

6. — Първата дума несъмнено е vectis — лостове — железни и дървени; но втората Бйори превежда според латинския превод — funes, „въжета”; обаче у Sym. Magister стои  (от ) — logines, кирки, копачки разни видове, което ние и усвояваме пред вид на . Това са разни оръдия за подкопаване и повреждане на стени.

7. aries — овен, таран, машина за разбиване и пробиване стените на обсаден град. Между две греди се заканвала трета, много дебела, на вериги или въжета. Тая машина дотътряли на такова разстояния от стената, че закачената греда, като се дръпне назад и после се отпусне напред, силно да удари стената. За да бъде тоя удар по-разрушителен, на предния край на гредата се наставял железен накрайник във вид на овнешка глава,.
 

8. Baumeister, стр. 539—540. — Реальный словарь по Любкеру, стр. 1069.

9. Baumeister, стр. 542.


542

а отзад за усилване на удара към гредата се закачала голяма тежест. Изобщо размерите и силата на такива машини зависели от свойството на разбиваната стена. За действие с нея потребни били обикновено около 1500 души. След като стената била повредена с тарана, към желязната овнешка глава прикрепили желязна кула (falx) и с нея издърпвали от стената размърдалите се камъни. Тия машини се туряли, както видяхме, в долните етажи на обсадните кули (вж. № 1) и на куританките (вж. № 3). [10]

8. — Собствено  значи „място за стрели” ( и ), както го превежда и Бйори — „drat-stands”; но очевидно тук се разбират някакви уреди, от които се пущали против неприятеля изведнъж няколко стрели с един удар от някоя метателна машина. Обаче от един цитат у Дюканж може да се заключи, че това са били някакви подставки, които се строили на самото място на действието и върху които се поставяли метателните машини. [11]

9. scil. . — Тежките оръдия в старо време според снаряда, който те хвърляли, се делили на стрелометни ( scil.  catapultae) и каменометни (, ballistae). Първите хвърляли в права посока, вторите — по дъга (траектория); първите стреляли под твърде малък ъгъл, а вторите — под ъгъл от 45o; първите действували само със стрели, вторите — предимно с камъни, но също и със стрели от големи размери. По форма едните и другите представяли самострели в голям вид с разни приспособления за поставката, закрепата и натягането им. Правометните оръдия, за да попадат вярно, имали прицелни апарати. Те се различавали помежду си по дължината на хвър-
 

10. Baumeister, стр. 538—539. — Реальный словарь по Любкеру, стр. 145.

11. Du-Cangii Glossarium gr. s. v. — В последния смисъл го разбира и Sophocles, който за  дава “а parapet on which a warlike engine was placed” (вж. речника му п. д.).


543

ляните от тях стрели. За натягането на най-малките правометни оръдия се искало не по-малко от 2 души прислуга, а големите се натягали с машини, тъй че броят на прислугата не надминавал 3—5 души. Правометните оръдия попадали на разстояние 1200 фута (366 метра), а стрела от 90 см на разстояние 1000 фута (305 метра) могла да пробие дървена преграда от 3—5 см дебела. — При дъгометните оръдия била възможна само една цел, против която е могъл да действува пуснатият снаряд, когато при правометните поради хоризонталното летене на стрелата можело да има няколко цели. Тоя недостатък на дъгометните оръдия старите изправяли с обема на снаряда и хвърляли не само огромни камъни (до 100 кг), обикновено шарообразни, но и цели греди във вид на стрели. При тях са дейстували 6 души прислуга. Най-голяма дистанция съставяли 1000 крачки, но обикновено не надминавали 1100 фута (335 м) и на това разстояние един шар от 18 кг можел е да пробие дъска, дебела 12,5 см, с разстояние между опорните точки 3—5 м. Сглобяването на оръдията дори когато целият материал бил готов, изисквало няколко часа, а понеже пренасянето на металическите части и другия материал било много мъчно, поради това тия оръдия се употребявали само при обсади и рядко на открито поле. [12] Към правометните се отнасят и нашите огнеметни оръдия, които са хвърляли запалителни стрели (, falaricae), към железния край на които се прикрепял горящ материал, състоящ се от сяра, смола и масло, ако само в тия  не трябва да видим ония същите сифони-тръби, от които се изхвърлял морският огън и каквито Крум е намерил в Месемврия след превземането й, [13] а към дъгометните се отнасят нашите каменометни оръдия.
 

12. Реальный словарь по Любкеру, стр. 1400—1401. — A. Baumeister, каз. съч., стр. 545—550.

13. Вж. по-горе, стр. 341.


544

10. scil. . — В по-късно време, след Константин Велики, освен catapultae и ballistae се срещат още onagri (onager — диво магаре) или scorpiones, описани у Ammian. Marcellinus, XXIII, 4, 4. Това оръдие се отличава от другите тежки оръдия преди всичко по това, че механизмът му, който в другите стои прав, в това лежи, и дебелото въже от жили между двете стени на сандъка има хоризонтално положение; поради това и пъх-


Проект на оръдие скорпион в надлъжен разрез

натият във въжето от жили ок, на чийто горен край е прикрепена кука, а на нея закачена прашка, стои в спокойно състояние винаги вертикално. Тоя ок с помощта на една ръкохватка постепенно се сваля назад, докато легне почти хоризонтално; тогава куката, с която окът се тегли назад, с един удар се освобождава, след което окът се изправя изведнъж нагоре и изхвърля напред турения в прашката камък. Това оръдие е получило име onager — диво магаре, защото дивите магарета, гонени на лов, толкова ритат назад и захвърлят такива камъни, че пробиват гърдите и главите на ловците; а скорпион се наричало поради стърчащия ок, който изглеждал като жило. Какъв е споменаваният тук скорпион за хвърляне стрели, остава неизвестно; може би под него ще трябва да разбираме описаната тъй неясно ballista от Amm. Marcel., XXIII, 4, 1, в която едни виждат ново изобретение и я считат


545

за един голям самострел с еластичен металически лък, а други я приемат за идентична със старата catapulta. [14]

11. Най-сетне споменават се някакви „машини”, специални за действие против зъберите на стените, обаче кои машини е имал пред вид авторът, мъчно може да се отгатне, защото той не дава никакви подробности за тях, нито пък съобщава имената им. Към тях може би ще трябва да отнесем тъй наречените , harpago — дълги дървени дебели пръти, снабдени накрая с желязна здрава кука; на средата прътът се свързвал с въже, което се окачвало на средното дърво на една бесилка. С желязната кука залавяли стенните зъбери и се мъчели да ги откъснат, като дърпали другия край на пръта. [15]

Описаните тук оръдия и машини били изнамерени от старите гърци, римляни и картагенци; от тях те преминали в наследство и на средните векове и били в употребление с незначителни изменения и прибавки до изнамирането на барута.
 

14. A. Baumeister, каз. съч., стр. 550, стлб. 2.

15. Реальный словарь по Любкеру, стр. 592.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]