Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

ПРИТУРКИ
 

6. РЕДЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ СЛЕД САБИН
(Към стр. 289)
 

След побягването на Сабин според Теофан „българите си поставили друг господар на име Паган” [1]; също така от съдържанието на текста у патр. Никифор, който го помества веднага след известието за съдбата на Сабин [2], макар че в него не се споменава името на българския , може да се установи, че то се отнася до Паган, защото се напълно схожда с онова, което Теофан разправя под 6256 (= 764) и го свързва с името на Паган [3]. И тъй въз основа на цитираните места у двамата наши автори би трябвало да приемем, че непосредствен приемник на Сабин бил Паган.

Обаче Никифор ни е запазил съвсем отделно едно известие, от което ще се види ясно, че от побягването на Сабин до покачването на Паган на българския престол
 

1. Theophanes, ibid., p. 433,21–22.

2. Nicephorus, ibid., p. 70,11–16.

3. Theophanes, ibid., p. 4369–14.


525

са станали и други събития и промени в управлението на България.

„На 3-ия индиктион, пише Никифор, Константин [Копроним] потегли в България, задето българите лишиха от властта своя началник () поставения от Сабин на име Умар, а назначиха на нея [властта] Токту, мъж българин (), брат на Баян. Българските бегълци отидоха в горите при река Истър [Дунав]; немалко от тях загинаха, между които били убити и Токту заедно с брат му Баян и други. Друг един княз () техен, когото наричали Кампаган, избягал във Варна, както се види, за да се спаси, бил убит от собствените си слуги. Тогава много български области били изгорени от ромеите и изтребени.” [4]
От тоя разказ, който не намираме у Теофан, следователно Никифор го е заимствувал не от техния общ извор, а от друг, неизвестен на Теофан, не е мъчно да се забележи, че след Сабин на българския престол е бил Умар, несъмнено същото лице Умор, известно от Именника, и след него Токту, а след убийството на последния изпъква друг , който според сполучливото обяснение на Маркварт [5], т. е. хан Паган, оня същият български , когото Теофан поставя като непосредствен приемник на Сабин. И тъй гореприведеното известие на Никифор ни дава възможност да попълним една голяма близни в известията на нашите хронисти по българските работи и да се установи връзката между събитията от българската история в дадената епоха.

Що се отнася до хронологията на тия събития, то трябва да се забележи, че тя е съвсем объркана у двамата наши автори и събитията от времето на Телец и нататък не са поставени на мястото си. Така Теофан под 30 юни 1-ви индиктион = 763 г. ни разказва за поражението на Телец, за бунта против тоя хан и за убийството му, за покачването на Сабин, абдикирането и побягването
 

4. Nicephorus, ibid., p. 70,25—718.

5. Marquart, Die alttrk. Inschriften, S. 40, Ammerk.


526

му в Цариград и за покачването на Паган. Всичките тия събития очевидно не са могли да станат само в продължение на 2 месеца, защото 1-ви индиктион е продължавал от 1 септември 762 г. до 31 август 763 г. Никифор пък, макар че за същите събития дава така също 1-ви индиктион, все пак отнася управлението на Умар, на Токту и Паган, както видяхме, към 3-и индиктион, т. е. към 765 г., която, разбира се, така също е неприемлива, защото според точно установената хронология за това време по данните на Именника към тая година се отнася, както видяхме [6], походът на Константин Копроним при Сабин. Очевидно нашите автори, като са черпели сведения от своите извори за българските работи и ги съкращавали, малко се грижили за тяхната хронологическа последователност вероятно поради бързото сменяване на самите събития.
 

6. Вж. по-горе, стр. 285—287.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]