Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

ПРИТУРКИ
 

2. ГОСТУН И БЕЗМЕР СЛАВЯНИ ЛИ СА?
(Към стр. 133)
 

Обикновено имената Гостун и Безмер се приемат за славянски имена и върху тоя постулат се строят цели исторически фактове, които впрочем надали могат да се приемат за правдоподобни.

Така Маркварт, като приема: 1) че името Безмер от Именника, което по образуването си се отличавало от другите имена в същия паметник и се приближавало към  и др. , е славянско име и че то съвършено съвпада с името , антския пратеник при аварите, [1] когото той (Маркварт) смята за антски главатар-княз въз основа на едно известие на арабския писател Масуди [2], и 2) че името Гостун е така също славянско име, без обаче да посочи основание за това — съвсем произволно поставя тия две лица едно след друго въпреки реда в Именника, т. е. Безмер премества непосредствено след Гостун, и по тоя начин счита за напълно доказана априорната си мисъл, че Die Anten scheinen . .. ber die Unogundur-Bulgaren bis zum Ankunft der Avaren sogar eine Art Oberherrschaft ausgebt zu haben. [3] По-нататък Маркварт се опитва да определи и времето на тая eine Oberherrschaft на антите върху българите. „В 552 г., пише той, отново се явили хуните в ромейската империя, но оттогава и до 558 г. за тях вече не става дума. В това време трябва да се поставят тъкмо царуванията на двамата славяни Гостун, чието име още Иречек [4] бе при-
 

1. Menandri, frg. 6, HGM. , vol. II, ed. Dindorfii, p. 6.

2. Marquart, Streifzge, S. 147.

3. Marquart, Die alttrk. Inschr., S. 78.

4. Jireek, Geschichte der Bulgaren, S. 127 и рус. превод, одес. изд. стр. 157.


490

знал за славянско (554—555), и Безмер (антския жупан ) 556 до 558 г. , които трябва да се считат като междуцарствия в 150-годишния период. Гостун е негли идентичен с Мезамировия брат  и е само една кратка форма на това име.” [5] Но и при тая тъй точно определена хронология за царуванията на Гостун и Безмер все пак Маркварт в обясненията си към текста на Именника дава съвсем други години: за първия 614—615, а за втория 616—618 г. [6]

Недавно J. Bury обърна внимание както на произволното разместване на Безмер, тъй и на недопустимата двойна хронология за тия двама български князе, като направи следната забележка: „Една от нашите дати за възцаряването на Гостун, 554/5, би отговаряла на Марквартовата теория за идентичността на Гостун (славянско име) с , който се споменава в 6 откъслек на Менандър. Макварт наистина помества управлението му под 554/5 (стр. 80), но в интерпретацията си на Именника (стр. 75) привежда тая дата във вид на 614/5, без да даде обяснение за това противоречие. Неговото преместване на Безмер пред Курт без съмнение е погрешно и ако Безмер, както той мисли, бил славянин, то как тогава той ще обясни факта, че Безмер принадлежал към българския род Дуло? Изобщо хронологията на Маркварт (Ирник 614 — 613, Гостун 614 —5, Безмер 616 — 8, Курт 619 — 678), която се опира върху погрешния възглед, какво 108 години Ирникови трябва да бъдат поправени на 150, е далеч от целта.” [7]

Напоследък обаче Маркварт в статията си Die altbulgarische Ausdrcke in der Inschrift von atalar und der altbulgarischen Frstenliste повтори изложените тук положения и се опита да ги обоснове донейде с нови съображе-
 

5. Marquart, Die alttrk. Inschr., S. 79—80.

6. Ibidem, S. 75. — Cp. Die altbulg. Ausdrcke, S. 6.

7. J. Bury, The Chronological Cycle of the Bulgarians във Byzant. Zeitschrift, XX (1910), S. 136, not. 1.


491

ния, но не и данни. „Безмер, пише той, очевидно не е хунско име, а славянско, подобно на  — Маломир,  и пр. Носителят следователно на това име във всеки случай не е бил чист хун, макар посоченият текст на списъка (т. е. Именника) да го причислява към българския княжески род Дуло. Съвършено подобно нещо става и с Ирниковия наследник Гостун „наместник”, чийто род Ерми, разбира се, отговаря на известното от един гръцко-български надпис чисто българско родово име . И все пак днес мъчно някой би още оспорвал, че Гостун е чисто славянско име, и то съкратено име от някое двуплеменно пълно име.” [8] Разрешението на загадката Маркварт търси в друга нова хипотеза, именно че Гостун принадлежал към някой ославянен български род, който е турил основата на някоя държава между южноруските славяни. При такова схващане Маркварт намира, че предложеното от него преди 12 години идентифициране на Гостун с анта , брата на , добивало известна вероятност: „Недълго преди нашествието на аварите Келагаст трябва да е бил главатар на антите”, заключава Маркварт. Според него тогава тия анти станали в остро пререкание спрямо котрагите (Kuturgur) отсам Дон и един главатар на последните се присъединил към аварите и ги насъсквал против антите. „Твърде често се отбелязва, продължава той, че силното нашествие на антите около това време малко отговаря на невойнствената картина, която еднакво рисуват за славяните ромейските, западноевропейските и арабските писатели. Работата сега става понятна, щом антите са се управлявали и водели от български родове. Обаче една подобна видна роля на полуославянени български родове между антите е мислима само преди нашествието на аварите.” [9]

Но всички тия съображения и твърдения на Маркварт
 

8. В ИРАИК, т. XV (1911), стр. 11.

9. Marquart, Die altbulg. Ausdrcke, S. 11—13.


492

за отношенията на антите към българите и обратно не представят от себе си нищо друго освен едни предположения, едни хипотези, които в основата си нямат нито един исторически установен факт. И наистина всичките построения на Маркварт най-първо за „един вид върховно господство” на антите върху уногондур-българите и после за господството на някакви си „ославянени” и „полуославянени” български родове между антите се градят въз основа на 6-ия Менандров откъслек, който гласи:

„Антските владетели доведени били в бедствено положение и изгубили надеждата си. Аварите грабеха и опустошаваха земята им. Притискани от нападенията на неприятелите, антите изпратили при тях [аварите] пратеник Мезамир, син Идаризиев, брат Келагастов, и молили да ги допуснат да откупят някои пленници от своя род. Пратеникът Мезамир, бидейки празнослов и самохвал, когато пристигнал при аварите, обсипал ги с надменни и дори дръзки думи. Тогава известният () Котрагиг (или Котрагир), който се намирал в близки (роднински) отношения () с аварите и давал против антите най-неприязнени съвети, слушайки, че Мезамир говори по-надменно, отколкото прилича на един пратеник, казал на хагана: „Тоя човек има голямо влияние между антите и може силно да действува против ония, които колко-годе са негови неприятели. Трябва да се убие, а сетне без всякакъв страх да се нападне на чуждата страна.” [10] Аварите, убедени от думите на Котрагир, пренебрегнаха уважението към пратениците, не зачетоха правата и убиха Мезамир. Оттогава повече, отколкото преди [аварите] почнаха да разоряват земята на антите, не преставаха да я грабят и да поробват жителите.”
Едничкото, което може да се извади от съдържанието на тоя откъслек за отношенията на антите към българите, и то при положението, че под Котрагиг или Кот-
 

10. Вж. руския превод на Г. Дестунис, стр. 324—325.


493

рагир трябва да разбираме племето кутригури (защото цялата тая история би могла да се разбира и като частна лична работа), е това, че кутригурите по неизвестни причини били враждебно настроени против антите и в даденото време при нашествието на аварите, които били вече покорили кутригурите, последните са искали повидимому да си отмъстят. Какви длъжности са заемали споменаваните Идаризий и Келагаст, па дори и Мезамир, нашият откъслек не ни дава дори най-малки натяквания, а друг извор засега няма, следователно гореприведените главни построения на Маркварт се основават: 1) на априорното твърдение, че Гостун и Безмер са славянски имена, и 2) на произволното преместване на Безмер пред Курт в Именника. — Колкото и ясно да звучат тия две имена по славянски, лицата които са ги носили, по никой начин не могат да се считат за славяни, защото е доказано, че техните родове Дуло и Ерми не могат да бъдат славянски, и надали ще се намери някой, който би се решил да твърди противното. Още Куник забеляза, че „и на тюркско име (ср. например печенежкото име , името на тюркския  у Менандър, стр. 161 = 398 и названието на тюрското племе, известно и на арабите,  у Теофилакт Симоката, стр. 174 = 283 и 176 = 286), след като се изопачи, може да се придаде славянска форма. [11] При това не трябва да се изпуща из пред вид и това, че нашият Именник е бил първоначално написан на гръцки език, а от гръцки бил преведен на старобългарски, [12] следователно текстът, особено пък собствените имена са претърпели две транскрипции, които несъмнено са спомогнали немалко за изопачаването на собствените имена; най-сетне името „Гостун” по-скоро може да се отнесе към българските собствени имена на ун от рода на 
 

11. А. Куник и бар. В. Розен, Известия ал-Бекри и пр., стр. 132.

12. Вж. статията ни в СпБАН, I (1911), 1, стр. 33—34, също и Притурка № 1, стр. 462 и сл.


494

в един надпис от времето на Омортаг [13] или на Тутхон, българското име на Ахелон () и Анхиал (), [14] което по-правилно би трябвало да се чете Тотхун или Тохун, ср. Thochun, българското име на кримския Анхиал (на Керченския залив) [15]; наистина срещат се имена на „ун” и в славянската ономастика, като напр.  княза на славянското племе севери, [16] но тая форма може да смята като българизирана, което е твърде възможно, защото това име се отнася към средата на VIII в., т. е. след едновековно съвместно живеене на българи със славяни. В името на Безмер може би ще трябва да видим славянско осмисляне или прост превод на българското първоначално име.

Колкото за твърдението на Маркварт, какво Гостуновият род Ерми бил славянизиран български род, който е основавал някаква си държава между южноруските славяни, то се явява само една с нищо необоснована и неподкрепена хипотеза, която не може по никой начин да се приеме защото всяка историческа хипотеза има значение само тогава, когато тя е построена на друг някой неоспорим факт или поне натякване, а в случая няма налице нито едното, нито другия; а пък за Безмеровия род Дуло, който Маркварт не се решил да произведе в славянизиран български род, той забелязва само следното: „Die Angabe da Bezmr dem Geschlechte Dulo angehrte, muss allerdings ein Versehen sein, das aber erst eine Folge seiner Umstellung hinter Киrъtъ war: die diesem mil Recht zukommende Geschlechtsangabe ward nun bei Bezmr flschlich wiederholt, ursprnglich lautete der Text aber gewiss:
 

13. Абоба-Плиска, пак там, стр. 190, 1, вж. по-горе, стр. 423.

14. Вж. В. Н. Златарски, Известията за българите, стр. 24—25-Вж. по-горе, стр. 287, бел. 39.

15. Вж. I. Marquart, Streifzge, S. 500. — A. Wirth, Geschichte Asiens und Osteuropas, S. 247.

16. Theophanes, ibid., p. 436,5. — Вж. по-горе, стр. 292—423.


495

Gostunъ namstnikъ . . . rodъ emou Erm
Bezmr . . . a rodъ emou ermi. [17]
Това обяснение би имало значение, ако Маркварт докажеше необходимостта или наложителността от преместването на Безмер пред Курт. Обаче и това последното се основава върху славянството на Безмеровото име; но понеже това славянство, а с него и всички други, базирани на него заключения: идентифицирането на Безмер с Мезамир и произвеждането му в брат на Гостун, тъй като Келагаст, който неизвестно защо се идентифицира с Гостун, е брат на Мезамир, та и затова Безмер трябва да бъде поставен веднага след Гостун, са проблематични и се приемат, без да бъдат доказани, то и предлаганата от Маркварт поправка на текста се явява безпредметна, както и цялата му теория за политическите отношения на антите към българите и наопаки в началото на втората половина на VI в., няма вече да говорим, че и хронологическите данни са недопустими.
 

17. Вж. Die altbulg. Ausdrcke, S. 13.
 
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]