Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

ПРИТУРКИ
 

4. РАЗКАЗ ЗА УЧАСТИЕТО СВ. ДИМИТЪР В НАВРЕМЕННО ПРИСТИГАНЕ НА СИСИНИЙ В СОЛУН
(Към стр. 217—218)
 

За участието на св. Димитър в спасението на Солун от българина Мавър ето що разказват „чудесата”. [1]
 

1. A. Tougard, De l'histoire profane, p. 196—200. — [Текст и превод вж. в Гръцки извори за българската история, III, стр. 162—164].


503

„§ 116. Тоя знаменит воевода Сисиний, желайки да изпълни тая [на императора] заповед, потегля от гръцките области и стига на о-в Скиатий в неделя срещу първия ден на страстната седмица, която се празнува от всички в православните градове и се нарича неделя „вай” [Връбница]. И тъй, когато излязъл на казания остров, който е бил необитаем от твърде много време, и открил един от намиращите се там всесвети храмове, който приличал на гора и бил пълен с израснали там дървета, той заповядал на твърде послушната си войска да очисти една част от него и там да извършат божествената служба, което и станало.

§ 117. И тъй на следния ден, който е вторият свети от страстната седмица, понеже вятърът бил противен за плаване към нас [Солун], тоя всеблагороден мъж, като събрал всичката си войска, в речта си [към нея] първом поискал, щото никой да не бъде немарлив, после да очистят всичко останало от църквата и намиращото се в нея свето кръстилище и всички да бъдат приготвени като достойни за светото Христово учение [или възкресение], тъй че всичко, което се отнасяло до празника, да го изпълнят според обичая. След като тоя разговор с тях станал известен на всички, те [войниците] се надпреварвали усърдно за чистенето на църквата и светото кръстилище: едни правели грижливо шатри, други приготвяли всичко потребно за празника, трети пък се викали да ловят риба и дивеч, а изобщо всички, както се струвало на всекиго, се надявали да приготвят за по-късно всичко потребно за празника, защото всички се намирали в неведение за това, което били намислили Кубер, Мавър и техните съмишленици. И наистина след божествената служба на същия втори свет [ден] и след вечеря, като отправили към бога благодарствената си молитва, тоя всехвален мъж, след като се погрижил за всичко, което се отнасяло до стражите и постовете, и до всичко, което било необходимо за предпазване, заповядал на цялата останала войска да си почива.


504

§ 118. Когато и той току-що бе заспал, явява се не като насън, а в действителност тоя, който постоянно се труди и безпокои за недостойните раби и за отечеството, който изкусно ръководи делата на нашето спасение — победоносният мъченик божий Димитър, и така му казва: „Стани! Защо спиш? Опъни платната, вятърът е благоприятен.” [Сисиний], считайки видението за действителност, веднага попитал капитана на кораба какъв е вятърът. Тоя отговорил: „Противен е и при това много по-силен от вчерашния.” Когато той поискал отново да заспи, наскоро явил се пак същият, който будел казания воевода и като го бутнал в хълбока, рекъл: „Събуди се, казвам ти! Разпъни платната, вятърът е благоприятен.” Той пак станал и попитал спящите при него и стражата кой ще да е бил оня, който говорил и го разбудил за плаване. Когато всички отговорили, че никого не са видели, нито са чули от някого за това, той пак попитал дали вятърът е благоприятен съгласно с това, което му било казано; обаче те всички отговорили, че е противен. Когато воев-дата се намирал в такова затруднение относно казаното и виденото и искал поради многото занятие още малко да поспи, същият мъченик за трети път застанал пред самия воевода и му казал с немалка угриженост и безпокойствие:

§ 119. „Не бъди немарлив! Събуди се, разпъни платната, вятърът е благоприятен. Ето ти спиш, а другите разпъват платната.” Тогава тоя дивен и достоименит човек, действително истински приятел на бога и мъченика, след като се събудил и разбрал, че такова подканване да отплава е по божествено откровение, а не по въображение, веднага станал и без да попита някого пак относно това, почнал да обхожда корабите и заповядал да потеглят към нас [към Солун]. А понеже ветровете били противни и те самите [войниците] били заети да приготвят там всичко потребно за празника, някои питали къде на друго по-пусто място е казал той, че иска да ги пренесе. Обаче


505

Сисиний, понеже бил осигурен от появяването на мъченика за трети път, от постоянното му досаждане и от видението на покровителя на нашия град Димитър, какво плаването ще му бъде благоприятно, заповядал да гребат, за да излязат в морето. И наистина той вижда кораб, който плавал като че ли от Халкидските страни право към тях, и си спомнил за онова, което му било казано в откровението.

§ 120. И тъй, когато корабите излизали в поход и вятърът, както казахме, бил против лицето, изведнъж по божествено мановение чрез молитвите на победоносеца почнал да духа отзаде им попътен вятър и като поплавали удобно и разпънали платната твърде сгодно, те на четвъртия ден на седмицата [в сряда] в 7 часа стигнали в тоя богоспасяем град чрез неговия закрилник Димитър.”
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]