Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

ПРИТУРКИ
 

13. ИЗВЕСТИЕТО ЗА ПОХОДА НА ЛЪВ V ПРОТИВ БЪЛГАРИТЕ И ЗА 30-ГОДИШНИЯ МИР В „ПОСЛАНИЕТО ДО ИМПЕРАТОР ТЕОФИЛ”
(Към стр. 384—385)
 

Освен известията на Генесий и Теофановия продължител за 30-годишния мир между България и Византия при Омортаг има още едно, на което досега не е обръщано надлежно внимание. Това е един разказ, който намираме в известното „Послание”, отправено до император Теофил от източните патриарси, Христофор Александрийски, Йов Антиохийски и Василий Ерусалимски, по повод иконоборството (преди 836 г.) и неправилно отначало приписвано на Йоан Дамаскин от първия му издател Комбефиз, но отпосле според едно известие на Константин Багренородни (в словото за едеското изображение на Христос) било установено, че то принадлежало на казаните трима източни патриарси. [1]

Според тоя разказ император Лъв V се обърнал към
 

1. Migne, Partol. gr., t. 95, col. 643/4. Epistola ad Theophilum imperatorem de sanctis et venerandis imaginibus, col. 345—386. — Ср. Krumbacher, Geschich. d. byz. Litter., S. 166, Amm. 3.


564

един предсказател-монах на име Саватий със следните въпроси:

т. е. „Що да сторя и какво да извърша, за да преживея всичкото си време в благополучие, благоденствие и в украсена с трофеи победа?” — На това Саватий му отговорил: „Ти, царю, си ощастливен и ще станеш именит между земните царе. Ако искаш живот и желаеш да видиш добри дни и да господаруваш над народи и варвари, унищожи докрай всеки спомен за иконите. И ето тебе ти предстои през цели 32 години да управляваш и царуваш заедно със сина си господин Константин и ще покориш българите и ще забиеш меча си всред България, в медното гумно на техния аул. Обаче каквото правиш, прави го бързо; нито горе, нито долу да не позволяваш икона.” Предоволен от това, императорът бързаше да изпълни без колебание предписаното, за да не би някак да избяга от ръцете му като изхвръкнала птица прокарването на пограничната линия за 30 години.” [2] По-нататък в посланието се излага как Лъв V почнал гонението против иконите.

Колкото и иронично да се отнася авторът на посланието към действията на Лъв V, все пак не може да има
 

2. Migne, ibid., col. 369 et 372, §§ 19 et 20.


565

съмнение, че в последния пасаж се натяква именно за неговия поход срещу българите, който той предприел очевидно под влиянието на предсказанието и сетнина от който било „прокарването на пограничната линия за 30 години”, т. е. сключването на 30-годишния мир. Но последният се поставя като събитие, което непосредено е предхождало почналото се в самото начало на април 815 г. гонение против иконите, следователно като крайна хронологическа точка, по-късно от която не може да се отива при определението датата, когато е бил сключен мирът, ще трябва да вземем 1 април 815 г.; от друга пък страна, от приведения разказ се установява още, че както българският поход на Лъв V, тъй и сключването на мира са станали след промяната на арменското име на Лъвовия син Симватий на Константин и провъзгласяването му за август, което се отнася към края на 813 г., след второто оттегляне на българите от опустошена Тракия. [3]

Ако сега съпоставим с тая дата известието на Генесий, че в 823 г. се почти изпълвало първото 10-летие от 30-годишния мир, и второто известие на Продължителя, че мирът е последвал при Омортаг, то 30-годишният мир е бил сключен между 13 април 814 г. — след смъртта на Крум, и 1 април 815 г. — началото на гонението против иконите; а понеже мирът е бил като непосредствена сетнина (както това най-ясно показва нашият разказ) от българския поход на Лъв V, който ще трябва следователно да отнесем към лятото или ранна есен на 814 г., то както преговорите, тъй и тяхното свършване — сключването на мира, отнасяме към края на 814 или началото на 815 година. [4]

Но приведеният по-горе разказ за предсказанието на монах Саватий ни дава друго едно любопитно сведение. Според него в резиденцията на българските ханове се на-
 

3. Bury, Eastern Rom. Empire, p. 58—59.

4. По въпроса за тая дата вж. и В. Н. Златарски, Сюлейманкьойският надпис, пак там, стр. 134—142.


566

мирало  — „медно гумно”, от което може да се заключи, че ромеите са уподобявали укрепената с окоп българска столица Плиска на змейовско свърталище или живелище, защото в някои византийски народни умотворения се разправя за змейовски металически гумна. [5] Във всеки случай тоя исторически паметник „Посланието до император Теофил” (от първата половина на IX в. между 829 и 836 г.) ни дава твърде старо известие за тия митически медни гумна, около въпроса за които напоследък сръбските учени бяха изказали много фантазии.
 

5. Вж. М. С. Дринов, Медно (бакърено) гумно, меден ток в славянските и гръчки умотворения, Съчинения, т. II, стр. 503—506.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]