Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

ПРИТУРКИ
 

10. ИЗВЕСТИЕТО НА СВИДА ЗА КРУМОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
(Към стр. 365—366)
 

Със съдържанието на Крумовото законодателство ние се запознаваме по известието на лексикографа Свида, писател, чиято личност и дейност са съвсем неизвестни, а епохата, когато той е живял, засега се определя от времето, когато неговият лексион е влязъл във всеобщо ползуване - втората половина на Х в. [1] Гръцкият текст на самото известие се дава в лексиона
 

1. Krumbacher, Geschich. d. byzan. Litteratur, S. 563.


546

под думата , но той е известен и в славянски превод под наслов:

Ние ще приведем тук и двата текста:
 
Текстът у Свида Славянският превод


547
 

[2]

Направената тук съпоставка на гръцкия текст със славянския превод ясно показва: 1) че последният е почти буквален, но в същото време 2) в него намираме нещо повече, отколкото в първия, а това ще даде възможност взаимно да се ревизират до известна степен двата текста. Така славянският преводач, изпущайки началото на Свидовия текст: , намерил за необходимо да обясни кой е бил Крем и затова прибавил: ; по същия начин ще трябва да обясним и отстъпката: . В изречението , докато  се явява повече, съюзът  в него е пропуснат може би случайно от преписвана; тъй че според нас би трябвало да се чете:  и пр. — По-нататък преводът е точен и буквален до изречението: , срещу което в гръцкия текст стои само . Вече по аналогия с предното и следващото можем да се догаждаме, че тук има някакъв пропуск, някаква близн, защото се посочва причината, без да се покаже сетнините от тая причина, както това намираме при другите причини за загиването на аварската държава. Славянският превод ни помага да попълним тая близн: от него ясно става, че първоначално в гръцкия текст това изречение ще да е било: 
 

2. Тоя текст заимствуваме тъй, както го намираме в литографираната “Христоматия по истории славян”, съставена от проф. А. И. Яцимирски „для студентов ист.-фил. факултета Варшавского университета”, вып. I, 1914 г., понеже бяхме лишени от възможност да се сдобием с точен препис от оригинала.


548

(или ), т. е. „също подкупничеството, и всички станаха рушветчии”.— После изречението: , срещу което стои: , би трябвало да се чете: . — В изречението: , преводачът заменил  с „Крем” за по-голяма яснота. — Също изразът  вм.  трябва да се счита като изменение на преводача. — Свободен превод дава славянският текст още в следните изречения:  срещу , дето преводачът очевидно за по-голяма яснота е прибавил „творити”, както и в изречението: , е прибавил „дати”: ; обаче той не съвсем точно е превел  с . — Съвършено произволен се явява преводът на последното изречение:  срещу: ; очевидно преводачът криво разбрал, че тия думи се отнасят към всичките законоположения, когато те са свързани само с последното от тях, също тъй както и на гл.  е дал твърде широк смисъл; впрочем в по-горния случай на същия глагол и в същата форма той дава по-точен превод: .

Изтъкнатите тук отличия и сходства между гръцкия и славянския текст на Свидовото известие, мислим, са достатъчни, за да ни убедят: 1) че славянският превод е направен по по-пълен и по-добре запазен гръцки текст в сравнение с оня в изданието на Бернхарди, а оттука 2) че те взаимно се попълват и поправят. Затова ние приемаме следния според нас най-близък до първоначалното съдържание на известието превод:

„Същите българи съвършено унищожиха аварите. А Крем [Крум] попита аварските пленници: „От какво, мислите, загина вашият княз и целият [ви] народ?” Те [му] отговориха: „[От това], че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодей-

549
ците и крадците станаха съобщници на съдиите; после от пиянство, защото, когато виното се преумножи, всички станаха пияници [3]; също от подкупничество [и всички станаха рушветчии [продажници]] ; сетне от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата погибел произлезе от това.” — Като чу това, той [Крем] свика всички българи и заповяда, като издаде [следните] закони: „Ако някой обвини [наклевети] [4] някого, то той да се не слуша, докато свързан не се разпита; и ако се окаже клеветник и лъжец, да се убива. — Не се позволява никому да набавя храна на крадеца; и [на оногова], който се осмелява това [да прави], веднага да се конфискува имотът, а на крадеца пък да се пречупват свирките [пищялите]. — Той [Крем] заповяда да се изкоренят всички лозя. — На всеки просяк да се не дава просто [оскъдно], но в достатъчно количество, та да се не нуждае втори път; [на оногова], който не постъпва така, веднага да се конфискува имотът.” Те [българите] съвършено унищожиха, както се каза, всички авари.”
Наред с въпроса за точното и пълно възстановяване на самия текст стои друг не по-малко важен — въпросът за извора на това известие. Отде е заимствувал Свида тоя разказ, да се посочи е също тъй мъчно, както не е по-лесно да се определят точно всички извори, от които Свида се ползувал при съставянето на своя лексикон. Обаче засега може да се счита за безспорно, че един от главните извори за историческите статии в лексикона на Свида, отнасящи се към византийската епоха, са били известните във византийската историография Excerpta historica (исторически записки или извлечения), които били съставени малко време преди Свида по заповед на императора Константин VII Багренородни (945—955) от най-
 

3. Вж. славянския превод с употребена думата „бражники”, която собствено значи „гуляйджия”.

4. Пак там стои думата „поклеплет”, която отговаря на българската „наклепвам”, „наковладявам”.


550

разнообразни извори. [5] Като имаме пред вид това, че известията, които Свида ни дава под думата , носят характер на такива Excerpta, ние сме наклонни да приемем, че Свида ги е почерпил тъкмо от тия „Константинови записки”, много от които или още не са изнамерени, или пък са съвсем загубени за нас. Може би нашите известия да са извлечени от рапорта на някои византийски пратеници, каквито често са отивали в България, или, наопаки, да са били записани по разказите на български пратеници, каквито така също нерядко са дохождали в Цариград, “особено през времето на цар Петър, съвременник на Константин Багренородни. Ако тия наши съображения са приемливи — а според нас те са твърде правдоподобни, — то и автентичността на нашия разказ, а оттука и историческата достоверност на тия тъй наречени „Крумови закони” се намират вън от всяко съмнение. За истинността на тия последните въз основа на самото им съдържание ние говорим на друго място (вж. по-горе, стр. 370—371.)
 

5. Вж. Krumbacher, Geschich. d. byzant. Litteratur, S. 258—261, 565—566.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]