Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)
 

ПРИТУРКИ
 

3. ИМА ЛИ ПРОТИВОРЕЧИЕ В ОПИСАНИЯТА НА ТЕОФАН И НИКИФОР ЗА  МЕСТОПОСЕЛЕНИЕТО НА ИСПЕРИХ?
(Към стр. 184)
 

В статията си „Старобългарски паметници” в Добруджа К. Шкорпил, привеждайки „исторически сведения”, за да докаже, че Николицелският окопан лагер е Испериховият „огъл”, намира „в описанието на. тоя последния от византийските летописци Теофан и Никифор едно явно противоречие, което може да се обясни с това,


496

че те описват два различни лагера” [1]. Г. Шкорпил не отбелязва пунктуално в какво се състои това противоречие у двамата автори, а го извежда при обясненията на въпросните описания.

1. Така за Теофановото описание той пише: „Теофан казва, че Исперих се поселил между Дунава и северните му реки. Под последните могат да се разбират само реките Серет и Прут, а не дунавските гърла, защото дунавската делта не е сгодна за каквито и да било поселения. Описанието на Теофан: отпред то било блатисто, а от другите страни заобиколено с реки, напълно отговаря на положението на лагера до гр. Галац, а именно: отпред с езерото Братеш и блатата наоколо, а от другите две страни с р. Дунав и р. Серет.” [2]

2. За Никифоровото описание г. Шкорпил пише: „Никифоровото описание на Огъл рязко се различава от онова на Теофан. Никифор пише: „Отпред то е защитено от недостъпна местност и при това блатиста, отзад пък укрепено като със стени от непроходими стръмнини.” Това описание напълно отговаря на положението на Николицелския лагер. „Отпред” се разбира дунавската страна на лагера, защитена от високите стръмнини над Исакчанското поле, до което край Дунава се простира блатистата местност с ред малки езера (Капакли, Ротунда, Сауна, Паркиш и Сомовското езеро), и каналът „Сомове” между древните градове Noviodunum (до Исакча) и Aegissus (до Тулча). „Отзад” се разбират непроходимите стръмнини, които се спущат  към долините на р. Таица, Пърлита и Стайко.“ [3]

Ние ще разгледаме всяко едно обяснение на г. Шкорпил отделно.

1. В същност Теофан ето какво казва:

 

1. Вж. сб. Добруджа, София, 1918, стр. 227.

2. Пак там, стр. 227.

3. Пак там, стр. 228—229.


497


[4], т. е. „. . . и като завзел Огъл по-северните реки на Дунав, той [Исперх] се поселил между тоя [Дунав] и ония [реките], след като забелязал, че мястото е безопасно и неудобно за бой от всяка страна, защото отпред то е блатисто, а от другите страни заобиколено с реките”. И тъй въпросът се свежда към това: какво трябва да се разбира под изразите:  — boreos interiores Danubio fluvios и  — coronatus fluminibus? Г. Шкорпил, както видяхме, разбира ту реките Серет и Прут, ту реките Дунав и Серет. Обаче самият текст не допуща подобно разбиране.

Преди всичко изразът  — boreus interiores Danuvio fluvios, който по-скоро определя мястото на Огъл, ако под тия „по-северни реки на Дунав” или „северните вътрешни за Дунав реки” трябва да се разбират левите притоци на Долни Дунав, дава пълно основание да се допуща, че наред с „по-северните” или „северните вътрешни” реки е имало и само „северни” или „външни” реки. Кои ще бъдат в такъв случай тия последните, мъчно може да се отговори. Очевидно е, че тук става дума не за левите притоци на Дунав или за самия него, а за неговите гърла или устия, защото само те по географското си положение могат да бъдат „северни” и „по-северни”, „външни” и „вътрешни”.

Още по- ясно става това определение от по-нататъшното описание на мястото, дето Исперих се поселил: то било отпред блатисто, а от другите страни 
 

4. Theophanes, ed. С. de Boor, I, p. 358,1–4. — Anastasius bibliothec предава тоя текст в латински преводъ така:. . . et Onglon adiens, boreos interiores Danubio fluvios, inter hunc et illos habitavit tutura et difficilem ad expugnandum locum hinc inde conscipiens: dum enim esset palustris et hinc coronatus illincque fluminibus etc. — Ibidem, II, p. 226,13–16.


498

— coronatus fluminibus, т. е. заобиколено като с венец от реките, разбира се, от същите реки, за които по-горе се споменава, а това са могли да бъдат само гърлата или устията на Дунав, но не и реките Серет и Прут, а още по-малко и самият Дунав. Последните по своето географско положение съвсем не отговарят на това описание, а оттука под израза „отпред блатисто” се разбира не ез. Братеш и блатата наоколо, а източните и югоизточните блата на дунавската делта. Исперих се поселил, не в дунавската делта, а на мястото на стария о-в Певки, който се намирал между най-южното устие на Дунав, известно в старо време под име Свещено, което днес не съществува, [5] и днешното Георгиевско устие и част от Дунав, както и сам Шкорпил това признава, само че той смята тоя някогашен остров за полуостров. [6]

Че описанието на Теофан не може да се отнесе към окопания лагер при и около гр. Галац, а само към Николицелския, се доказва и от разказа на същия автор за похода на Константин IV Погонат против българите: „Когато император Константин научил, че неочаквано [едно] мръсно и нечисто племе се разположило на лагер отвъд Дунав в Огъл и напада и ограбва близките до Дунав места, т. е. владяната сега от тях [българите] страна, а тогава владяна от християните, твърде се обезпокоил; и заповядал на всички теми да преминат в Тракия. Като стъкмил сухопътна и морска войска, той потеглил против тях с намерение да ги прогони с война; пехотата си той разположил на материка наблизо до наричания Огъл и Дунав, а корабите пристанали на близкия морски бряг.” [7] Действието, за което тук се говори, е ставало очевидно при устието на Дунав, а това обстоятелство ще ни даде
 

5. За това вж. по-горе, стр. 183.

6. Вж. сб. Добруджа, стр. 225—226.

7. Theophanes, ibid., p. 35811–20:


499

възможност да обясним някои отделни изрази, от които ще зависи и правилното разбиране на Теофановото описание.

Така на първо място стои изразът „разположил се на лагер в Огъл” (). Няма никакво съмнение, че тук под „Огъл” се разбира същият, за който се споменава по-горе, т. е. Николицелския лагер, защото, ако под него трябваше да се разбира тъкмо Галашкият лагер, то Теофан непременно щеше да съобщи за някое ново движение на Исперих на юг от Дунав, а подобно нещо у Теофан не намираме. Наистина у него се чете: „Неочаквано [някакво си] племе ... се разположило на лагер отвъд Дунав в Огъла и напада и ограбва близките до Дунав места”, обаче тук „неочаквано” () се отнася не към „разположило се на лагер” (), а към „напада” () и „ограбва” (), както това се ясно види от текста на Никифор, който за същото пише: „Когато Константин узнал, че разположилото се на лагер при Истър племе се заловило с нападения да разрушава близките под ромейска власт места” и т. н. [8] Тоя текст ясно показва, че занимаващата ни фраза у Теофан ще трябва да се разбира така: „Едно племе . . . , което се бе разположило на лагер отвъд Дунав, в Огъла, неочаквано почнало да напада и ограбва близките до Дунав земи” и т. н. [9] Неочаквано за Константин Погонат се явявали тия нападения и ограбвания, защото самото Исперихово поселение на о-в Певки, както показахме, е станало
 

8. Nicephorus, ibid., p. 3420–22:

9. Впрочем самият аорист  при сегаш. вр.  и  показва, че действието е станало по-рано.


500

със съгласието и знанието на Констанс II на известни вече нам условия, [10] според които не би могло да се очакват подобни действия от страна на Исперих.

След направените тук разяснения става явно, че под израза „отвъд Дунава в Огъла” () по никой начин не може да се разбира окопаният около Галац лагер, защото малко по-долу се казва, че византийската войска, след като излязла на материка, се разположила наблизо до така наричания Огъл и до Дунав, следователно тоя същият Огъл се намирал близо до морето, а това може да бъде само Николицелският лагер; оттука няма съмнение, че под „Дунав” тук ще трябва да разбираме неговото най-южно устие — Свещеното, тъй че под израза „отвъд Дунав и Огъла” може да се разбира пак само мястото на стария о-в Певки.

2. Никифор за местопоселението на Исперих пише следното:

[11], т. е.

„Аспарух. . . се поселява около Истър, след като завзел удобно за живеене място, наричано на тяхното наречие Огъл, което е трудно и непревзимаемо за неприятели; то е безопасно отпред поради недостъпната местност и поради това, че се случило да е то и блатисто, а отзад пък е укрепено като със стени от непроходими стръмнини.”
Ако сравним сега това описание с онова на Теофан, то не е мъчно да се убедим, че и двамата автори описват едно и също място, защото те еднакво изтъкват неговите характерни географски особености, а именно неговата недостъпност и непревзимаемост, като при това съгласно отбелязват, че то „отпред” било блатисто; що се отнася до
 

10. За това вж. по-горе, стр. 190—192.

11. Nicephorus, ibid., p. 3411–12.


501

другите страни, те спират вниманието си на други две различни особености. Така, докато Теофан посочва, че мястото било „от другите страни” като с венец заобиколено с по-северните реки на Дунав, т. е. с устията на Дунав, както това посочихме, Никифор изтъква, че то „отзад” било укрепено като със стени от непроходими стръмнини.

Противоречието, което съзира Шкорпил в двете описания, произлиза от това, че той разбира не еднакво у двамата автори термините „отпред” и „отзад”. Какво трябва да се разбира у Теофан под тия термини, ние вече установихме, [12] а именно: под „отпред” () се разбира „източна” и „южна”, а под „отзад” (), в което влиза и терминът „от другите страни” () — „северна” и „западна” посока според движението на Исперих от север към юг или, по-право, от северозапад към югоизток. Като имаме пред вид, че историческата критика вече е установила, че както Теофан, тъй и Никифор са се ползували за своите хроники независимо един от други от трети общ по-стар извор, [13] ние не можем да допуснем, че Никифор е разбирал тия същите термини в друг и дори съвсем противоположен смисъл, както го тълкува Шкорпил, няма вече да говорим за буквалното сходство у двамата автори при определението на термина „отпред”, т. е. към морето или от „източна” и „югоизточна” страна, дето според тях се намирали непроходими блата, а това са тъкмо блатата на дунавската делта.

Всичката разлика между описанията на двамата автори се състои в следното: докато Теофан посочва с какво е било заобиколено мястото на Испериховото поселение „от другите страни”, т. е. от „северна”, „западна” и „югозападна”, а именно: със самия Дунав или старото негово Свещено устие и с по-северните му реки или другите му устия, Никифор изтъква друга характерна географска черта на самото място, именно че то било укре-
 

12. Вж. по-горе, стр. 186, бел. 29.

13. Вж. по-горе, стр. 147.


502

пено с високи и стръмни брегове „отзад”, т. е. „от северна” с Исакчанските и Тулчанските издигнатини и от „западна” и „югозападна” с други издигнатини, които стръмно се спущат: първите — към север между Исакча и Тулча, а вторите — към р. Таица, Пърлита и Стайко, т. е. към бившето леговище на старото дунавско устие Свещено, и чрез това правили мястото така също недостъпно и непревзимаемо, понеже затруднявали десанта. [14] Затова и Константин Погонат е могъл да извади войската си на острова само откъм морето. Тая разлика се обяснява с това, че в общия извор, от който се ползували и двамата автори, ще да са били показани и двете посочени особености, но само единият е спрял вниманието си на едната, а другият — на другата, без обаче да изменят географското им положение.

От всичко гореизложено може само едно заключение да се направи: двамата летописци Теофан и Никифор 1) описват в едно и също място поселението на Исперих, а именно на стария о-в Певки и 2) в описанията си те не само не си противоречат, но и взаимно се попълват.
 

14. В това отношение Никифор много се доближава до описанието на Ариан. Вж. по-горе, стр. 182, бел. 18.
 
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]