Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина

СЛОВО НА БЛАЖЕНИЯ НАШ УЧИТЕЛ КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ ПРОГЛАС Е НА СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ
(ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО)
 

Константин Преславски

Сравнително обемиста (108 стиха) творба, открита в 1858 г. от А. Ф. Гилфердинг. Позната е в 4 преписа (3 сръбски и един руски). Най-старият препис е от XIII в. и се пази в сбирката на Хилендарския манастир (Четвероевангелие на дяк Бунило). Относно авторството на Прогласа са изказани две мнения. Редица учени считат, че той е дело на Константин Философ и че е бил написан като встъпление при превода на Изборното евангелие (И. Франко, И. Срезневски, Е. Георгиев, Р. Якобсон, В. Топоров, Кр. Станчев, Д. Петканова). Не по-малко аргументи откриват други учени, които предполагат, че Прогласът е дело на Константин Преславски (А. Соболевски, А. Вайан, П. Динеков, Ив. Добрев). Творбата е образец на поетично майсторство и е апотеоз на осмислено възприеманата християнска вяра. Ключовите цитати от Посланието на апостол Павел до коринтяните и реминисценцията на евангелската притча за сеяча насочват към опозицията: голи-осъдени-мъртви-безкнижни (под книги авторът разбира не книжнината изобщо, а Библейските и светоотчески писания) — облечени в Христа, дарени, спасени и приобщени към Бога чрез разбираемото слово. Творбата е силно динамична, с честа употреба на глаголни и причастни форми в синтактично паралелни конструкции и със заявено авторско присъствие чрез непосредствени обръщения към славяните и славянския народ.

ИЗДАНИЯ:  С о б о л е в с к и й, А. Материалы и исследования в области славянской филологии и археологии. СПб, 1910, 19-21;  Г е о р г и е в, Е. Две произведения на св. Кирила. С., 1938; Стара българска литература, 84-86;  N а с h t i g a l, R. Rekonstrukcija treh starocerkvenoslovanskih pesnitev, 45-75;  V a i l l a n t, A. Une poesie vieux-slave: La Preface de l'Evangile. Revue des etudes slaves. Paris, 1956, 7-25; Старобългарски текстове, 101-105.

ЛИТЕРАТУРА:  С о б о л е в с к и й, А. Черковно-славянските стихотворения от IX-X в. и тяхното значение за изучаването на черковнославянския език. Сборник народни умотворения..., 16-17, С., 1900, 314-320;  J a k o b s o n, R. St. Constantines Prologue to the Gospels. St. Vladimir's Seminary Quarterly, New York, 1954, summe, 10-23;  V a i l l a n t, A. La Preface de l'Evangeliaire vieux-slave. Revue des etudes slaves, Paris, 24, 1948, 5-20;  T о п о р о в, В. “Проглас” Константина Философа как образец старославянской поэзии. — В: Славянское и балканское языкознание. М., 1979, 25-44, 1954, 10-23;  П е т к а н о в а, Д. Литературното дело на Константин-Кирил. — В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 110-115.

ПРЕВОДИ:  Г е о р г и е в, Е. Цит. съч., 12-17; Стара българска литература, 86-87;  Д у й ч е в, И в. Из старата българска книжнина, I, 36-39;  И в а н о в а, Г. Вестник АБВ, бр. 38(90), 16.09.1980.

Тук поместеният превод е направен по реконструкцията в Старобългарски текстове от Кл. Иванова.


ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО

Което са пророците някога предрекли:
Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18),
защото светлина е той за целия свят (по Йоан. 8:12).
Ето, сбъдва се в Седмия век [1] то.
А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),
ще познаят Бога както подобава.
Затова чуйте всички славяни!

Този дар от Бога ви е даден,
дар божи е за стоящите отдясно,
дар божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.

Това е дарът!
Матей и Марк, Лука, Йоан [2]
те всички хора учат, като казват:
“Които красотата на душите си
съзирате — обичайте и радвайте се”.
А които желаят на греховете мрака
и тлението на този свят да пренебрегнат,
и които искат да получат рая,
и да избегнат изгарящия огън —
вникнете сега с целия си разум!

Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.

Както без светлина и радост не ще има
за окото, зрящо божието дело цяло,
но всичко е ни хубаво, ни зримо,
така е всякоя душа без книги,
невиждаща добре Закона божи,
Закона — писмен и духовен,
Закон, откриващ рая божи.

Та кой ли слух, тътнежа щом не чува
на гръмотевица, от Бога ще се плаши?
А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват
как ще разберете това божие чудо?
Устата, неусещащи вкуса на сладостта,
човека правят да е като камък,
но много повече безкнижната душа
във человеците е мъртво нещо.
За всичко туй когато мислим, братя,
изказваме виделина пристойна,
която ще изтръгне всички хора
от похотта и плътския живот,
та да не би с разсъдък неразумен,
щом слушате на чужда реч Словото,
да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1).

А туй и свети Павел, учейки, изрече,
отправяйки молитвите си нявга Богу:
“Желая думи пет да изрека,
но всички, братя, да ги разберат,
отколкото безброй слова неясни” (по 1 Кор. 4:19).

Кой човек, прочее, не ще разбере?
Кой не ще прибави мъдри притчи,
тълкуващи ни верните беседи?
И както тленността телата овладява —
те всички, гниещи, от тор по-бързо гният,
когато от храната са лишени –—
тъй всякоя душа от битие лишена е,
когато божият живец й липсва,
когато Словото на Бога тя не чува.

И още, друга притча, твърде мъдра.
Ние, искащите да растем с ръст божий,
да кажем: “Хора, които се обичате,
кой не познава тази вяра права?
Както от семето, що пада на нивята,
така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8),
на тях пък трябва дъжд от букви божии,
та плод божествен да покълне много.

Кой може всички притчи [да разкаже],
посрамващи народите без Книги,
говорещи със непонятен глас;
дори и всичките езици той да знае,
не може да опише немощта им.

Обаче нека своя притча да прибавя,
голяма мъдрост в малка реч да кажа:
Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.

А вие, народи, необичащи врага,
щом мислите да се сразите с него яко,
усърдно дверите на разума открийте,
оръжие приели здраво днес,
което Книгите господни изковават,
та главата на лукавия съвсем да смажат.

А тези букви който възприеме,
Христос Премъдростта изказва
и вашите души укрепва
с апостолите, с всичките пророци.
Говорещите тези словеса,
достойни ще са врага [3] да убият,
принасяйки добра победа Богу,
на плътта отбягващи тлението скверно.

Животът чрез плътта е сякаш сън!
Неподдаващите се, стоящи твърдо,
за Бога ще са като воини,
стоящи вдясно при престола божий,
когато с огън той народите ще съди,
ликуващи със ангелите вечно,
и Милостивия славещи непрестанно.

И винаги със писаните песни
възпяващи Бога, човекомилосърдния,
защото нему подобава всяка слава,
и чест, и хвала божия навеки,
с Отца и със Светия Дух
за вечни векове от всякое творение.
Амин!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Седмият век е времето след въплъщението на Иисус Христос.

2. Изброяването на евангелистите в такъв ред потвърждава тезата, че Прогласът е предшествал четверо, а не изборно евангелие.

3. Разбира се дяволът.