Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина

ИЗВЪНКУЛТОВА ПОЕЗИЯ

Извънкултовата поезия не е продуктивна в старата българска литература, но е характерна точно за началния период на нейното развитие. Старобългарските автори опитват възможностите на новоизкования славянски книжовен език да предава всички литературни, форма, познати във Византия. Актуалността на поезията през IX и X в. в могъщата империя също подтиква сподвижниците и учениците на светите братя към създаване на декламационна поезия. Запазените до нас поетични тестове са измежду най-високите художествени постижения на средновековната поезия. Най-често произведенията се създават катоo встъпления или заключителни обособени части към преводни съчинения, но има и пример на изплитане на стихове от първите букви на химнографски текст. Повечето поетични творби от IX-X в. интерпретират мотиви за възторжено преклонение пред чудото на новите букви и на новия книжовен език и са отражение на атмосферата на радостно удивление пред открилото се чрез книгите средство за познание на Бога и на света.

Декламационната поезия е изградена върху изосилабичността и е ориентирана към модела на т.н. византийски политически стих — 12-сричен с цезура след 5, 6, 7, а понякога — 8 сричка. Спазването на размерите и обвързването със стиловите изисквания на отделните творби зависи от дарбата на авторите и от тяхната образованост в областта на византийското стихотворство.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]