ПРОЛОГ ЗА ХРИСТА ОТМЕРЕН НА ТЪЛКОВАНИЕТО НА СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ НАПИСАН ОТ КОНСТАНТИН
(АЗБУЧНА МОЛИТВА)
 

Стихотворна творба, образец на декламационна поезия, написана в азбучен акростих и съдържаща 40 стиха. Най-старият запазен препис е руски от XII в., където тя е поместена като пролог към Учителното евангелие. Върху авторството на Азбучната молитва има спорове, но днес се счита за установено, че тя е дело на Константин Преславски. Нейното разпространение в Русия е сравнително широко и до нас са достигнали (според проф. К. Куев) 38 преписа. В руски ръкописи тя се среща в различни типове сборници, но значителна част от преписите са свързани с включването й в една компилация — допълнение към Тълковната палея — „За началото на славянската писменост”. Именно в тази късна компилация тя е приписана на св. Кирил, поради което някои автори я считат за Кирилова творба. Азбучната молитва е лирично откровение на един книжовник, осъзнал красотата и силата на словото, изумен пред възможностите, разкриващи се чрез приобщаването на довчерашния безкнижен народ към християнските духовни ценности. Тя е написана на глаголица и акростихът ни представя реда на глаголическите букви. Това поражда известни трудности вероятно още при транслитерирането на творбата на българска почва. По-късно руските преписи допълнително редактират текста, за да го нагодят към кирилската азбука. Времето на създаване на Азбучната молитва е определено от предполагаемото време на написване на Учителното евангелие — 893-894 г.

ИЗДАНИЯ:  N а с h t i g a l, R. Rekonstrukcija treh starocerkvenoslovenskih pesnitev; най-пълно издание по всички известни преписи вж. у:  К у е в, К. Азбучната молитва в славянските литератури. С., 1974, където са посочени всички по-стари издания. Реконструкция на текста в: Старобългарски текстове, 108-110.

ЛИТЕРАТУРА:  С о б о л е в с к и й, А. И. Древние церковнославянские стихотворения конца IX-начала Х в. Библиограф, 8, (1892), 379-381; Черковнославянските стихотворения от IX-X в. и тяхното значение за черковнославянския език. Сборник народни умотворения... 16-17, 1900, 314-324;  Г е о р г и е в, Е. Две произведения на свети Кирил. С., 1938;  N а с h t i g a l, R. Rekonstrukcija treh starocerkvenoslovenskih pesnitev, 43-156;  V a i l l a n t, A. Une poesie vieux-slave: La Preface de l'Evangile. Revue des etudes slaves, Paris, 33, 1956, 7—25;  3 ы к о в, Э. К вопросу об авторстве “Азбучной молитвы”. Известия на Института за българска литература, 9, 1960, 173-197;  С т о я н о в, С т. Бележки върху стиха  в Азбучната молитва. Хиляда и сто години славянска писменост. 863-1963. Сборник в чест на Кирил и Методий, С, 1963,165-170;  К у е в, К. Новооткрити преписи на Азбучната молитва. Старобългаристика, 3, 1979, 4, 26-33;  Д ж а м б е л у к а – К о с с о в а, А. Възстановим ли е текстът на Азбучната молитва. Старобългаристика, 2, 1978, 2, 52-65; Кирило-Методиевска енциклопедиия. I, С., 1985, 50-53.

ПРЕВОДИ: Стара българска литература, 82-83 (прозаичен от авторите и поетичен от К. Христов); Христоматия1, 41-43 от К. Куев и със спазване на акростиха от Ем. Попдимитров, препечатани и в следващите издания.

Поместеният тук превод е от Кл. Иванова по текста в Старобългарски текстове.

АЗБУЧНА МОЛИТВА

Аз се Богу моля с тия думи:
Боже на творението всяко и създателю
на света и видим, и невидим,
Господ Дух прати, животворящия,
за да вдъхне във сърце ми слово,
което помощ ще даде на всички,
живеещи по твоите наредби.
Защото е светило ярко на живота
законът твой и светлина по пътя (по Притч. 6:23).
Който думите евангелски жадува,
моли той и даровете твои да получи.

Лети сега и племето славянско [1]!
Към кръщение се устремиха всички,
желаещи да се нарекат твои хора.
Милостта ти, Боже, молят крепко.

Но подай ми днес обилно слово,
Отче, Сине и Пресвети Душе,
на мене, който моля те за помощ!
Ръце нагоре аз безспир въздигам,
от тебе да получа ум и сила,
защото на достойния ти сила даваш,
а всяко естество — лекуваш.

От фараонско ме спаси лукавство
и дай ми херувимски ум и мисъл,
о, Троице, пресвята и пречестна,
във радост превърни ти мойта мъка
да почна с мъдрост здрава да описвам
премногото ти чудеса предивни.

  На шестокрилите приел мощта,
аз на Учителя си следвам пътя [2],
   Следващ делото и неговото име [3]
  ще изясня евангелското слово,
  възхвалям Троицата в божество [единно],
която всяка възраст възхвалява,
млад и стар със своя си разсъдък.
Народ нов вечно слава ще въздава
      Отцу и Сину, и Светому Духу,
      на него чест и крепост, и прослава,
      от всичко дишащо и сътворено,
      за всички векове и навеки. Амин!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Този стих е тълкуван многократно. В светлината на откритите в последно време други азбучни акростихове е най-вероятна хипотезата на Нахтигал, че в глаголическия оригинал тук е стояла дума, започваща с ћ, а именно цифрата 30, която се предава с ћ. B такъв случай смисълъте бил '30 години до днес славянско племе', което отговаря на времето, когато е писана Азбучната молитва. При кирилската транслитерация ћ се заменя с буква със същата числена стойност — л и смисълът се губи. Опитите за възстановяването дават различни редакции:  в най-стария препис (вероятно преосмислянето е станало още в Преслав);  (заслужаваш го, достойно е за тебе...). Тези редакции са засвидетелствани в руските преписи.

2. Този стих също се чете различно. Някои изследователи считат, че първоначалното значение е: авторът следва пътя на Христос.Това се опровергава от следващия стих, който свидетелства по-скоро за отношението на Константин Преславски към Константин-Кирил като към учител и съименник.

3. Според К. Куев първоначално е употребено двойствено число, т.е. Константин Преславски върви по пътя на двамата славянски просветители.