Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ

Най-плодовитият от съратниците на първоучителите. Тодор Доксов го нарича „Методиев ученик”. Вероятно е малко по-млад от презвитер Наум. Според някои изследователи е дошъл в Плиска след разгрома на Кирило-Методиевото дело заедно с групата от последователи на светите братя, откупени във Венеция. Според други е оставен в Константинопол от Методий и по-късно е бил извикан в България по искане на княз Борис. След 893 г. той става пръв преславски епископ. Константин Преславски твори еднакво активно като преводач, компилатор и като автор на оригинални славянски творби. Той е талантлив проповедник и поет. Познаваме следните негови съчинения: Учително евангелие със стихотворен и прозаичен предговор, превод на Четири слова срещу арианите от Атанасий Александрийски, Историкии, превод на Черковно сказание от патриарх Герман Константинополски (715-730), Служба на Методий, в канона на която е вплетено в акростих името му, Цикъл стихири в празничен миней, отнасящи се към предпразненството на Богоявление с акростих „Хвалебствени песни Константинови”, „Стихове добри Константинови” — творба, съставена от акростих на трипеснеци и четирипеснеци в превода на Постния триод, Канон за архистратиг Михаил с акростих „Достойно възпява архистратига Константин”, вероятно и няколко азбучни акростихови цикли за празниците пред Рождество Христово и пред Богоявление. Според редица учени Прогласът е също негово дело. Предполага се, че е превел и катехизистични поучения на Кирил Иерусалимски.
 

[Back to Index]