КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ
Най-плодовитият от съратниците на първоучителите. Тодор Доксов го нарича
„Методиев ученик”. Вероятно е малко по-млад от презвитер Наум. Според някои
изследователи е дошъл в Плиска след разгрома на Кирило-Методиевото дело
заедно с групата от последователи на светите братя, откупени във Венеция.
Според други е оставен в Константинопол от Методий и по-късно е бил извикан
в България по искане на княз Борис. След 893 г. той става пръв преславски
епископ. Константин Преславски твори еднакво активно като преводач, компилатор
и като автор на оригинални славянски творби. Той е талантлив проповедник
и поет. Познаваме следните негови съчинения: Учително евангелие със стихотворен
и прозаичен предговор, превод на Четири слова срещу арианите от Атанасий
Александрийски, Историкии, превод на Черковно сказание от патриарх Герман
Константинополски (715-730), Служба на Методий, в канона на която е вплетено
в акростих името му, Цикъл стихири в празничен миней, отнасящи се към предпразненството
на Богоявление с акростих „Хвалебствени песни Константинови”, „Стихове
добри Константинови” — творба, съставена от акростих на трипеснеци и четирипеснеци
в превода на Постния триод, Канон за архистратиг Михаил с акростих „Достойно
възпява архистратига Константин”, вероятно и няколко азбучни акростихови
цикли за празниците пред Рождество Христово и пред Богоявление. Според
редица учени Прогласът е също негово дело. Предполага се, че е превел и
катехизистични поучения на Кирил Иерусалимски.