1. Писмо от Христо Златаров до Иван Гочов за пристигането му в Лион през Алпите, условията за живот и поръчка да препрати писмо до италиански търговец5. Дописка от Петър Берковски до в. „Век”, г. I (1874), брой 13 от 6 април
6. Из друга дописка на Петър Берковски до в. „Век”
11. Писмо от Михаил Минчев до Теофана Златарова със сведения за живота и дейността на заточениците
12. Общо писмо от Петър Берковски до Теофана, Евгения и Христо Златаров
14. Общо писмо на Георги и Михаил Минчеви до Христо Златаров, Теофана, Евгения, Марийка и др.
17. Стихове от Мих[аил] Минчев и писма от Георги и Михаил Минчеви
20. Писмо на Теофана Златарова до Георги и Михаил Минчеви в Браила
21. Писмо от Асен Златаров до Теофана Златарова, където изяснява, че не материалният интерес е неговият идеал за брака
В този раздел на приложенията са включени писма и други документи,
които имат отношение към периода, за който разказва Теофана Златарова.
Това са документи от фондовете ЦДИА — ф. 865 (Ас. Златаров), БИА при НБКМ
— ф. 218 (Христо Златаров) и от лични архиви, които са посочени под линия
при всеки документ. Като правило документите се обнародват за първи път,
а където те са частично или изцяло публикувани, това е обяснено в бележките
под линия. Писмата са разчетени от оригиналите, с изключение на писмата
на Христо Златаров, които са от личната му копирна книга. Неразчетените
места и липсващи думи и букви са означени в квадратни скоби. Поясненията
на текста са дадени под линия, а бележките са дадени накрая на книгата
в бележките.
* * *
Както съобщава Теофана в спомените си, Христо Златаров (вж. бел. 9) е бил неколкократно в Италия, във връзка с търговската си дейност. Запазени са писма само от едно от неговите пътувания в Италия и Франция през 1862 и 1863 година. Пазени в архивата на Христо Златаров, по-късно от Теофана Златарова, те са съхранени в архива на Асен Златаров. Сега се пазят в ЦДИА, ф. 865, оп. 1, а. е. 502. Написани на оризова хартия, подвързана в тетрадка с надпис „1862 Copierbuch”, те представляват 111 номерирани листа, с копията на 102 писма и една фактура. Първото е датирано 13 декември 1862, Тревизо, а последното от 8 юни, от Виена. Всички писма на български, италиански и гръцки са подписани от Христо Златаров с изключение на първите две, които макар и да носят белези на подписа на Христо Златаров са подписани с името Джовани Гочов (един от кореспондентите и съдружници на Златаров). Техниката на копирането или писането е била такава, че мастилото е попивало в тънката хартия. Букви, думи и цели изречения по този начин са станали трудночетливи. Някои букви и отделни думи по краищата на листата са обезцветени от
155
времето. Всичко това прави разчитането изключително трудно. Сравнително по-ясно някъде текстът личи от обратната страна на листа и може да бъде разчетен с помощта на огледало. Независимо от всичко това, макар и само част от огромната някога кореспонденция на Христо Златаров, тези писма са ценен източник на информация за търговските връзки с Италия и Франция по онова време, за търговци, поддържали връзки с българи, за българи в чужбина, за чужденци, посетили България и т. н.
Писмата в сбирката са писани от Тревизо, Милано, Удине, Ровередо, Верона — Италия, от Лион и Марсилия във Франция, Виена в Австрия и Хасково в България. Ето и списък на адресантите:
Луиджи Марколини, Порденоне, Италия
Луиджи Сартори, Сачиле, Италия
Дж. Камелини, Удине, Италия
Иноченцо Дзабра, Видор, Италия
Джовани Батта Тодескини, Валдоби`адене, Италия
Хаджи Иванчо Минчев, Хасково, България
Гешоглу и Райнов във Виена, Австрия
Антонио Чиголоти, Падуа, Италия
Марко Фабрис, Ровередо, Тревизо, Италия
Иван Гочов, Удине, Италия
Тодор Шишков, Париж, Франция
Доменико Бичоло, Тревизо, Италия
Фиораванти Оливи, Тревизо, Италия
Еудженио Пас (или Перс?), Удине, Италия
Христо Триандафило, Венеция, Италия
Георги Савов, Пловдив, България
Тодор Запрянов, Хасково, България
Дж. Гианди, Полчениго, Италия
Адвокатът Батта Курти, Италия
Луиджи Турри, Верона, Италия
Ангел Попов, Верона; Италия
Адвокатът А. Далла Верде, Тревизо, Италия
Захария (...?)
(...?) Балтов, Хасково, България
Писмата са писани на български, на български при употреба на гръцката азбука (тъй са писани всички писма до х[аджи] Иванчо Минчев) и на италиански език. Срещат се френски думи и изрази. На много места Христо Златаров употребява в българския текст
156
италиански думи като „страда ферата” — железен път, „нумерото” на улицата, „камбиал” — чек или полица и др. Разчитането на писмата би представлявало ценен археографски принос. Тук са поместени само четири писма, за да се даде представа за живота и връзките на Христо Златаров в Италия и Франция.
Господин Иван Гочов [136]
Удине [*]
Лион, на 9 януари 1863
Пристигнах благополучно, но много тежка зима тука. Алпийските гори преминах с казак [**] с 14 французи трима на един казак и то дръжия тамам 12 часа, догде да преминем тия гори. Тука намерих Кадей [137], дето е бил на Хаскьой две години у х[аджи] Петкове, твърде добре се запознахме и може да направим работа. Аз си хванах къща сир[еч] на един хан с ядене два пътя на деня и я [отс]тъпва за 6 наполеона на месец. От Удине дотук похарчих за железен път втори клас франка 92. Тука няма нито един семинарин [***], но в Марсилия имало доста. В Милано имаше около 15 души. Да ми пишеш даде ли семе на Луиджи Сартори [138] от Сачиле [****] и какво направи.
Приключвам [*****] тука писмото ти да го изпратиш на Todeschini [139] и да ми писувате. Не [. . .] [******] тялото, защото [...] слова [...]
Поздрави също и Fabris, [140] Camelini [141] също на E. Pers [142]
Хр. Златаров
ЦДИА, ф. 865, инв. оп. 1, а. е. 502. Копирна книга.
****. Градче в Северна Италия.
******. В изречението има неразчетени думи.
157
Любезний пр[иятелю] Т. Шишков, [143]
Париж
Лион, 9 януари 1863
Отдавна време се канех да Ви пиша, но незнаех где се намирате за да адреса [*] писмото, та затова не [можах] да изпълня желанието си в толкова много време. Аз лани преминах зимата в Милан [**], а едвам вчера за пръв път стигнах тук, и мисля да се заседя около един месец, па после ще се затиря в Южна Франция, т. е. на Марсилия, Монпелие и пр. и ако ми допуснат обстоятелствата, ще направя една разходка до Париж, за да Ви намеря.
Аз отдалече усещам някак си голяма радост в сърцето, като гледам Вашето живеене в оня великолепний и просветений град, и най-паче като познавам отблизо Ваший дух и способност, дето след време ще може да се ползува от Вашите плодове твърде много отечеството ни.
Аз не ще се простра сега за много, защото случайно научих Вашият адрес, пък не съм уверен. Следователно сладкоцелувателно Ви поздравлявам.
Хр. Ст. Златаров
Hotel des terreux, Lion. [***]
ЦДИА, Ф. 865, оп. 1, а. е. 502, Копирна книга.
Г-н Фиораванти Оливи [144]
Тревизо [****]
Лион, 11 януари 1863
158
Преди всичко Ви уведомявам за нашето сполучливо пристигане тук, [където] добре се развличам, но не стигат 10—12 франка на ден и следователно и френският език май не струва малко. Представих се с Вашето писмо в търговския дом на Коиджери; и за щастие срещнах един от съдружниците на този дом наш приятел, който се нарича г-н Кадей, който е бил две години в Хаскьой за приготовляване на семе и той ми каза, че нашето семе от миналата година е сполучило, но особено добре е сполучило в Пиемонте в областта на Асти и Алесандрия. [*]
Ще се задържа тук около месец, поради което моля да имате добрината да се погрижите, за да може да се продаде по възможност онова малко количество семе, което ви оставих, и да го продадете в брой, защото може би ще ми трябват малко пари към последните дни на февруари.
Използувам този случай, за да поздравя всички „Играчи” със съжаление, че съм се отдалечил от тяхната приятна компания; и представете си, че не съм държал в ръка щека, „нито съм видял” повече билярд. Тука няма склад за семена както миналите години, също тъй видях малко чужденци в Милано, въпреки това не мога да потвърдя вашето мнение за края на идния месец април.
Както винаги безкрайно Ви поздравявам с единението на вашего брата и Гарибалди. [145]
Хотел де терьо
Хр. С. Златаров.
ЦДИА, ф. 865, оп. 1, а. е. 502.
Господин Т. Н. Шишков — в Париж
*. Градове в историческата област в Северна Италия — Пиемонте.
159
Най-драгий мой друже!
Още вчера сутрин имах честта да получа дружеското Ви [писмо], 11 владеющ [*], но по частни занимания не можах да са отговоря тутакси.
Гледам да не сте си изменили видът във всяко отношение към мене, който толкова обичам и искренно почитам. Je vous eu dois mille graces. [**]
Друже мой, не трябва да Ви наскърби или да Ви отчая, като длъжествувам с настоящито си да Ви кажа, че исканите ми фр[анка] 500 не Ви внасям с първо — и по причината, че аз преди да се разделя от Италия, колкото имах излишни, внесох ги във Виена на г-да Гешоглу [***] и Райнов, защото имам да им изплащам за стока. Следователно аз съм снабден с толкова, колкото ми са достатъчни да направя едно неизбежно [д]жиро [****], както Ви предписах в първото си, а така също съм подчинен на огромни разноски, защото другояче не може да се върши работа, ако не дам малко луссо [*****] на животът си поне пред лицата, с които имам сношение. Днес имам аз [най-]много фр[анка] 400 въз мене си, но Вие вече узнахте причината, както е естественно, че не трябва да остана без хич. Аз в тоя месец непременно ще се обогатя. Защото имам да направя работа, и бъдете уверен, че аз не са шегувам, колкото ми допуща ръката, ща са старая да Ви внеса [...]. В такъв случай, ако промените квартирата си, имайте добрината да ми явите [на]временно адреса си, за да са [не] пораждат препятствия.
Колкото за сегашний Ви адрес, имах честта да го науча, както и Вие познахте от смахнатия Ив. Атанасов сега в Милан. Но беше излишно да ми правите забележвания връх тяхното поведение, аз вторий Момчов никак не познавам, защото аз са твърде вардя от тяхни сношения. Тая год[ина] никой не е дошъл, нито ще дойде комай семинарии [******] във Франция, всичките са в Италия.
Аз много добре сполучих, но тая год[ина] всичките
*. Т. е. писмото е получено на 11 януари.
**. Хиляди пъти съм Ви задължен (фр.).
***. Търговската къща на Гешови има кантора във Виена.
****. Оборот на търговски капитал.
*****. Лукс, в случая представителност.
******. Търговец на бубено семе.
160
елементи ми са показаха противни, но не се отчайвам, защото и лане всичката продажба, която направих, беше след януари следов[ателно] надежда е пак и тая год[ина] да бъде тъй, тогава не се грижете никак, защото Вашето положение не малко чувствувание ми причини, за което ще търся да го изчасля с приличното му.
Благодаря Ви, за съветванието относително за моето желание да посетя Париж: отлагам го прочее по-нататък. Колкото засега йе цонтрецханге [*] на Вашите молителствувания за Новата год[ина] и сладкоцелувателно поздравляющ Ви оставам за всегда.
Преданий Ваш Хр. Златаров
Lion, le 13 genvier 1863
Hotel des terreux.
ЦДИА, ф. 865, оп. 1, а. е. 502.
Диарбекир, 1 март 1874
Наказани и заподозрени за политически престъпници, по един Висок царски
ферман, нас ни заточиха на брой 22 души, 21 в Диарбекир за вечно, а 1 на
име Атанас Узунов за 15 год[ини] с железа в Арагана Мадени [**]
в Кюрека. След осмомесечен затвор в Пловдивската и Одринската терсана [***],
на 28 декем. 1873 л[ето] сутринта рано, с едни празни съдийски утешителни
надежди, ненадейно ни за в Ц[ари]град дигнаха, и подир целодневното ни
пътуване с железницата, вечерта часът по 3 пристигнахме в осветената със
свещи и фенери столица, дето ни с едни чудни за нас отнасяния дочакаха
и право в терсаната отведоха. И ето, че подир четиридневното ни седене
в Ц[ари]град, надеждите ни за освобождане стават действително мни-
**. Аргана Мадени — сега Ергани, град в Азиатска Турция.
***. Корабостроителница, също и каторга. Тук — затвор.
161
ми и суетни — и ние чуваме заповед и вест: „Утре тръгваме за в Диарбекир, пригответе се!”... Каква зла вест, какъв страшен слух за нас. Но що да правим? Сичко бе напразно, защото пристрастието на изпитвача, клеветата на низките хора, на върлите ни народни неприятели очерниха невинността, потъпкаха правдата — и ние вече оставаме тяхна жертва. . . Единствената пак надежда, която е единственият неприятел на отчаянието, с която и можахме да преживеем времето в затвора, тя още от нас не изчезваше, от като ни караше да не вярваме на гореказания неприятен слух, дори дотогава, докато ни отведоха във въодушевления морски пътник — вапора [*] — с когото щем и да пътуваме. И тъй, на 2 януари т[ази] г[одина] с един по-кратък салтанат ни от столицата дигнаха за в Диарбекир — без да сме се приготвили материално, за толкова едно дълго и опасно — всред зима — пътуване, по тези пусти, непроходни и непознати нам, страни. По 11 часа вечерта, когато последните веч лъчи на слънцето, тук-там по Ц[ари]градските палати и Златни рог [**], се отражаваха, то ние последното веч сбогом, место на родители и сродници, на двамата г. г. Стеф[ан] Илич и Хр. С. Златаров, придружени с още няколко българи, давахме. Особено на тези двама господа ние крайно дължняхме с признателност заради труда им, който неуморимо полагаха за нашето освобождение. Но зла чест, несполучиха. А защо ли пак?
Подир малко вапора зашумя и тръгна. Ний пак, понеже надеждата ни за
живот в посоката му беше осредоточена, то с голямо нетърпение очаквахме,
за да я видим, най-сетне видяхме, че се обърна за в Бяло море. За туй нещо
ний навярно длъжнеем на Мил[остивото] Правителство, защото ако да ни беше
изпратило по Черно море, т. е. през Самсун за в Диарбекир съмнително беше,
някой жив да пристигне. Беше по-страшна и неописана картина за нас, драгий
наш читателю! И невярваме, че можеш си я умствено въобрази — жива и вечна
раздяла със сичко мило и драго за тебе. Най-сетне, като дадохме последното
ни сбогом — придружено с тежки сърдечни въздишки — и на милата
**. Златния рог — залив при Босфора.
162
ни България замръкнахме още в началото на пътя ни в Бяло море, дето се предадохме съвършснно на вълните на морето и на своеволието.
Подир 5 дни и 6 нощи най-благоприятно пътуване по украсения от естеството архипелаг, откато минахме покрай големия и богат остров Митилин и подобни нему по-малки още острови, на които меланхолическият изглед, не малко действуваше върху ни — благополучно стъпихме на Малоазиатски (анадолски) бряг. Беше то сутрин след изгряването на слънцето, а именно в новия малък, с добро пристанище, крайморски градец: Александрета (Скендрум). Додето бяхме на кораба, често слушахме очудяванито на капитаните с хубостта на времето в таквази годишна четвърт. Но те не знаеха, че в кораба им се намираха невинни български страдалци, та дори и самата природа е искала може би да предвещава техната невинност! — И тъй с божия милост ний благополучно пристигнахме с голям салтанат, посрещнаха, и в един тъмен хамбар затвориха. — На същия ден тръгнахме за Халеп [*], откато хванахме мулета за ездене. След четиридневното трудно пътуване с хубаво време, откато минахме едвам проходимите места на Гяур-даа пристигнахме в Халеп, един от големите търговски градове на Азия — столицата на Арабистан — дето бидохме много добре прияти от тамошния умен валия, който ни даде и място за пребиваване прилично. Тук преседяхме 3 дни, затова и писахме сички по домовете си. Оттам тръгнахме за Береджик, Урфа [**] (стара Одеса, столицата на Армения), Сюверик и Днарбекир, откато минахме познатата нам река из Св. Пис. Ефрат, която, с Дядо Ноевия кораб преплавахме. На брега й лежи градът Береджик.
Като излязохме от Урфа, времето се много развали, а понеже изкуствата
на землемерието не са още пристигнали в тази част на света, или ако са,
то твърде рядко, то и шосета почти няма, за това нашето пътуване стана
твърде опасно за нас, особено през Караджаа-Даа [***],
която трябва да минем. И тъй с много мъки и падания, с големи дъждове и
снегове, с ла-
*. Халеб — град в Азиатска Турция, днес в Сирия.
**. Бириджик и Урфа — градове в Азиатска Турция.
***. Караджадаг — планина в Азиатска Турция.
163
павици и виелици, ний можахме едвам полуздрави да пристигнем на 4 февруари, т. е. в бъдещото наше отечество — Диарбекир — откато посетихме всички ахъри и темници. Тукашният ни салтанат беше най-голям, дето като пристигнахме отведоха ни право в познатите на много българи палат — Диарбекир — на терсана. Колкото за града и за местата, които минахме, оставаме за друг път нещо да проговорим, затова ний ще се отделим малко от предмета ни, и ще поговорим вкратце за нашия меймур [*], и за тукашните православни, въобще християни. Меймуринът беше одринският заптие бинбашияна [**] [на] име х[аджи] Юсейнаа, комуто бяхме връчени, за да ни доведе, и на тукашната местна власт предаде. За личните му отнасяния с нас ний му благодарим, за материалната му увреда, която той причини в пазаренето на мулетата ни пак, напротив ний се жалим от него, защото много от другарите ни дори дрехите си продадоха, за да му изплатят двойна кирия за мулетата им — той нам недозволяваше сами да си ги пазарим, освен това зимната дреха, която му един от дружината ни зае, и нея продаде, без да пита притежателят й др. По туй заключавайте за доброто ни пътуване?. . . За православните пак, които тук тъй и в Сюверик [***] араби и арменци, напред можем свободно следующето заключение да кажем: по просвещение и образование те са по-надолня степен, но по человеколюбие и евангелска длъжност те са много по-нагорня степен от нас българи, за което по-надолу ще чуете.
Когато пристигнахмн в Сюверик, тамошният арменски владика заедно ощи
с по-първите граждани додоха веднага в затвора при нас на посещение, дето
ни с добрите им съвети немалко поутешиха, откато споделваха с нас наедно
скръбта ни. На тръгване пак, понеже един от другарите ни се разболя от
сипаница (шарка) на име Бойчо Русев от село Арабаджиево, то ний принудихме
се макар и полумъртъв да го оставим в затвора, и да тръгнем. Подир нашето
излизане като се научил гореспоменатият ар[менски] владика, какво направил?
Отишъл веднага на правителството и извадил
***. Сивирек — град в Азиатска Турция.
164
окаяният ни другар от затвора, зел го при себе си в митрополията, откато го тутакси снабдил с потребното домашно и лекарско гледане, додето съвършено оздравял. После след като оздравял — чрез правителството изпраща дотук, който преди няколко дни пристигна тук при нас. Тъй също и тукашната православна община, щом пристигнами, тутакси додоха при нас в затвора, дето след много насърчавания към благоразумно търпение, утешиха ни с бързо освобождане от затвора. Освен това на последни Великопосни Заговезни изпратиха за сички ни достатъчна вечеря, по облчаю християнском. Не минаха много дни и ето, че тяхната ревност християнска и любов към нас българи, техното неуморно пред местното правителство търчане и молене за нас, сладкото за нас обещание, става действително — и ний след 8 дни затвор с тяхно поръчителство, без да ни знаят и познават, отде сме и кои сме, освободихме се, и сега сме съвършено в града свободни. Заедно с речената община, търчаха такодже [*] някои стари заточеници българи, особено г[осподин] Милош Василев, свищовец, тукашен гражданин, опростен от правителството. Освен това достопохвално дело на тукашната православна община, има и други, конто е на сички въобще тук българи, 70 души правила, но ний само споменувами това, и то за да направим малко едно сравнение между тях и нас.
Да се попитаме сега, коя българска община е, и би ли направила това на хора заточеници, и то не на други, ами на българи? Навярно, че нито една. Или какво направиха нашите собствени общини заради нас пред Правителство[то]?. . .
Кой знае? Ако нашите общини, нашите владици и нашите по-първи граждани бяха повечко действували, за да осветят царското правителство, то може би ний не щяхме да сме сега тука, далеч от милото ни Отечество, далеч от мила родина, в тези диви и грозни места, та да оплакваме дните си, та да окайваме крехката си възраст, и с живот още, заедно с останалите нам родители и сродници в България, да се предаваме в обятията на ненаситната ни обща майка черна пръст.
Най-сетне като поблагодарим сърдечно на тукашна-
*. От старинното такодже — така също.
165
та арабска православна община, както и на сюверетския арменски владика, ний оставами в крепка надежда, че като нашите общини тъй и народната ни Екзархия, нещат забрави нас невиностраждущи, особено като знаят, че сми за вечно осъдени. Колкото пак, за милостивото Султаново Правителство, ний сме убедени в ненаказаната му милост, и вярвами, че както нашият тъй и вашият глас пред него не ще би: „Глас вопиющи в пустини.” Като утешим сродниците си за благополучно при-стигване, ний свършвами дописката си.”
Диарбекир, 11 май 1874
... Ний сички тук в Диарбекир находящи се заточеници българи, събрахме се на едно място, дето размислихме върху начина на празнуването — откато събрахме помежду си една доброволна скромна помощ. И тъй, между черните и високи Диарбекирски стени, край брега на река Тигър и в средата на някогашния рай, а сегашния пъкъл (ад) и далеч от милото ни отечество, родители п сродници с божие благоволение и с царска милост отпразнувахме и ние светлия народен празник „Св. Кирил и Методий”, за слава и чест на народното ни име и за утешение на нас страдущи — разумява се дотолкова тържествено, доколкото ни обстоятелствата допущаха. Ето начинът на празнуването ни:
На български език отслужихме Божествена литургия в тукашната православна арабска черкова, придружена с парастас в памет на почившите тук българи. При св[етата] литургия присъствувахме сички българи на брой 70 души и 1 българка, освен това множество народ — християни — от разно вероизповедание... след свършването на водосвета излезе един от дружината ни на средата на стаята и каза едно хубаво и твърде трогателно слово, а именно г[осподи]н Янко Кочев [148], което често се придружаваше с ръкоплескание и ронене сълзи!!!. . .
166
Диарбекир, 10 май 1874
Бай Христе! [149]
Днеска изпратихме зайчите кожи през Искандерум [*],
чрез г-н Спиро Хори, когото ми препоръчаха тукашните господа Кешишоллар.
Зимахме още неколко, и всички стават. Всичките са:
Гюджена [**] 2 за 1 безлетни 1853 [кожи] за гр[оша] 2368.15 Разноски тук: Комисиона 30, за варзвание 20 = 50 Кеневир [***] 32; важета 16; къндап мушемби [****]
12 = 60 110
и тъй 1853 парчета на 4 денка тук стават за гр[оша] 2478.15,
с условие да идат за 12 дни в Искандерум,
кирие [*****] 320
плащаме за 2 коне фещиите, стават за 2798.15
Тристато лесици, които бехме зели, Попов ги изкара от сепие [******] и веч ги крои; ако может ги сварши до августа, ще Ви ви изпратим на даски с други агнешки кожи и бамички, които зимаме тук от 20 пари до 60 пари. Ако не можем ги изпрати, тук ще ги работиме. Кюркчюликаяз ще ми захваща постоянно 30 лири турски.
Днес Ви изпращаме чрез бр[атя] Ив. Гешеоглу една полица за 60 лири турски,
за който Ви бехме известили още преди 2 недели, че още ми требват, за да
станем членове на дружеството, за което Ви писахме от колко душе състой.
Днес подкачихме веч работата и сме зели до 100 крави и волове, които ся
тук много евтини, защото не знаят да ги отхранват. Те са ни ста-
*. Искендерун — град в Азиатска Турция, сега Александрета.
**. Гюджен — млад, малък заек, т. е. по-малките кожи 2 за 1, а летните са на големи зайци.
***. Зебло, рядко тъкано платно от коноп.
167
нали 100 за 100 лири т[урски] и са таквиз, каквито по нас струват от 250 до 300, както казва г-н Пъшков [150], който е работил такваз търговия. За това надеем ся, че ще спечелим. Ний ще ги направим 100 вола и сто крави, за които и намерихме много добър чеир, [*] а пастирето са българе, които и в България това им е било работата. Те ще бъдат око[ло] 4—5 часа далеч от града.
За това каквото и да правите, гледайте освен тези 60 лири да ни изпратите още 40 лири турски, за да можем свободно да си вършим работата. Направихме една фурна за печене пашкуле, тук има само една и тя е твърде лоша, на сяка ока зимат по един грош за печенье: ще можем и от нея нещо да спечелим. Тя ни излезе без казан за 300 гроша и ще може да се мести от едно място на друго. Тя е отгоре с дебели дъски и се сгорещява скоро и скоро пече.
Завчера Ви писах за цената на пашкулите, но енглъш [**] Ви сам писал. Ете сега точно цената им: сурови — оката от 20—25 гроша, суха — оката от 80—90 [гроша]. Същото писахме и на Паруца [151] в Триеста. Пак Ви поръчва бай Георги: както и както да гледаш да земиш до една пара от Анастас Желязков, мараза [***], що се пада на бай Георги, и то с най-тънки сметки.
И тук житата, месото и всичките храни поскъпнаха: хлебо 32 пари оката, месото 110, ориз 3 гр[оша], сиреньето от 2 гр[оша] на 5; с една дума всичко стана скъпо, защото към Багдад и Мусул [****] има глад.
Както Ви писахме завчера, гледайте да ни препоръчате чрез някого и да намерите търговци за стоките, що Ви писахме миналата неделя. — От писмото ни до татка ще разберете какво е нашето наказание и ще гледате как требва да ся работи. Пишете ни по-често и на дълго каквото направите, било за нас или по работа.
Поздравлявам те
Твой шюрей
Михо х. Ив. Минчов
ЦДИА, ф. 865, оп. 1, а. е. 502.
168
Диарбекир, 13 юний 1874
Бай Христо в Хаскьой [152]!
Приехме и двете ти писма от 5-и май в един и същ ден на 8 того. Ето
отговора на първото. Зайчите кожи стават 1853, защото купихме и привързахме
още 63-парчета, които събрахме от кюркчиите [*] по
5—6 от най-хубавите и на разни цени за гроша 76, и тъй стават всички чисти
1790 и 63 или 1853 за гроша 2368.15 както видите в приключенната сметка.
Днес купихме според поръчката ви 179 кози кожи от Бедрозолу Базер Фаркънлъ по 6 1/2 тането. [**] През тези дни ще видим и за овчи кожи, стригани и нестригани, и като ги земем, ще изпратим сметката. Козите кожи, що зехме, дохождат една на друга по 1 1/3 оки парчето и са колени от началото на май — отсега нататък, които падат избор стока дохожда по 3—3 1/4 чифта. Овчи кожи нестригани сега не знам да ли щът ся намери, защото от кога са остригали овцете, но стригани, както казваш да имат 2 или 3 пръсти вална има много. Идущата неделя, като земем всичките кожи, ще теглим полица срещу г[оспо]да[та] Н. Папчевич и В. Пангалос в Цариград до 30—40 лири турски.
Бай Христо, много ми драго дойде като ся научихме, че сте направили [търговско] Дружество — бог да дава успех във всяко предприятие. Но много ми жално дойде като видехме, че татко не вложил нищо. Молим те, докажете му ползата и го накарайте и той да стане член. Ний ще му пишем върху това идущата неделя напросторно, и ще се мъчим да го кандардисаме [***] да се остави веч от тези пусти вересии [****], и колкото ползата от капитала си да го влага в Дружеството.
Бай Христо, да не мислиш, че ний сме толкоз легко-
169
умни, та от думите на Евгени да поверваме, че Златаров е станал Воратал [*]; освен туй знаем още, че с много говорене и много бързане не можът да се вършат работа като нашето освобождение, и никак да не ни пишеш, ний знаем какви трябва да бъдат твоите трудове като нямаш никакъв помощник посред толкоз работи.
Вчера изпратихме с телеграма направо до Султана една желба от 405 думи и друга до Валиде Султана, милостивата Царева майка от 480 думи, надеем ся, че ще стане милост за нас. [153] Побързайте оттам и Вий, та дано по-скоро се завърнем.
Поздрави кака и Неделка и всички домашни. Пардон, че много бързам пък и пощата минава.
Твой шюрей
Михо х. Ив. Минчов
ЦДИА, ф. 865, оп. 1, а. е. 502. Ръкопис.
Диарбекир, 13 юний 1874
Чядолюбивий ми Отче в Хаскьой!
На 8-ий този приехме твойто скъпоценно за нас писмо и видяхме, че имате
голема надежда за нашето скоро избавление. Дано бог помогне по-скоро да
ся съберем.
Вчера пак направихме и изпратихме с телеграма две желби: една на Милостивний
наш цар и баща Султана, и друга за славната по своето милосърдие Валиде
Султана, майка на всички верни поданици на славний султанов престол. Те
ся и двете изпратени на право и за деня на Възцаряванието. [154]
За това бъдете уверени както ний, че милостта на любимий ни цар ще ся излее
и над нас и скоро ще ся съберем. Дай боже!
170
Тате! Ти ни пишеш да ти известим за восъка. Тук в Силван [*] има, но не е кат по нас твърде чист и оката му се дава от 18—20 гроша, и може най-много да се събере до 4[00]—500 оки, пък ако се иде и по-нататък, може и повече да се събере. Тук излазят разни докуми [**] като халепски [***] и шямски [****]. Ний тези дни си имаме много работа: аз пекох тук пашкули оката по 20 пари и има да сме опекли до 8—10 хиляди оки — бай Георги и той отиде пък в Силван, там има да излазат до 20 000 оки пашкуле, определено е да се зима там по един грош на оката, но не знаем те досега колко са опекли. Вчера приех писмо от бай Георги, който ми каза, че там сега може да се земат пашкулите до 100—110 гроше батмана [*****] (оки 6). Ний Ви телеграфисахме, но бай Георги зел копнете с него си, та не знам буквално как Ви е известил.
Колкото за бубино семе, ний ся разговорихме с Кешпшоллар; тий щат ни дадат ока 4—5 на почек [******], защото таз година ний им спечелихме с фурните 100 лири турски. Преди 10 дни техни хора отидоха в Багдад и в Амадия [*******], за да направят семе. Ако искате да ся научите дали става по нас това семе, питайте в Одрин как са станали пашкулите на онези, които са хранили от това семе.
Засега като не ми остава време на дълго да Ви пиша, моля ти ся тате! от страна и на двама ни, ако ни желаеш да имаме добро бъдеще, остави ся веч от вересии и заложи една част в Търговското Дружество, което е станало в Хаскьой. Тате! Като има пари в ръка печялби са много, ний знаем веч двата края на света.
Целувам ти десницата
твой покорен син
Михо х. Ив. Минчов
С друга поща по- на дълго ще ти пиша за работите ни.
Сбогом
ЦДИА. ф. 865, оп. 1., а. е. 502. Оригинал, ръкопис.
*. Местност или населено място.
*****. Батман — мярка за тежест от 2,5 до 10 кг.
******. С отсрочка за плащането.
*******. Град в тогавашния турски Кюрдистан.
171
Диарбекир, 25 юлий 1874
Чадолюбивий ми тате! В Хаскьой,
Приехме и двете Ви последни писъмца едно от 24 юний и друго от 7 юлий
на 20-того и проучехме всичко що ни пишити. В по-първото си писмо ти ми
казваше, че ще дадете жалба една на Едирнаский Basis [*]
и друга на Великий Везир, но в последно си нищо не ми споминате, дори ми
казвати, че за последната, т. е. за жалбата до Везира, Георгаки бей Ви
казва, че не е още време. Ний стана две жалби пращаме и нема да престанем,
но нема полза, когато тъй стоите хладнокровний. Направете една, ако не
сполучите подир малко, направете втора, направете трета; който моли, казва
Евангелието, ще му се даде, и който чюка, ще му се отвори. Молете и нашите
големци да съдействуват, и ако е възможно да се потвърди жалбата от Меджлиса
[**]: с една дума не преставайте да работите.
Дето ми пишеш за докуми, днес Ви изпращаме мостра от разни памучни платове,
от които на всяко парченце е забележено колко аршина [***]
има топът, каква широчина и цената на всеки топ. Ъ. ц. т. е цена на топа,
А. Д. е дължина на топа, ш. — широчината на плата. Също Ви изпращаме и
малко мостра от тукашна куприна, та като я видите Вий изпратете я и на
Паруца в Шкодра. [****] Тук днес куприната се продава
от 240 до 280 най-хубавата. Тук точат куприна, която се вари [*****]
с куприната от фабрика; дотолкоз чиста и тъй тънка может да се извадят.
Като мислим, че такваз коприна ще бъде износна и за Паруца, изпращаме Ви
мостра и се надеем, че ще можем да направим некоя работа. Също и за топ
басми, които може сега да се земе от 3—4 гроша оката.
**. Народното събрание в Турция.
172
Поздрави от нас всички приятели и роднини.
Твой покорен син
Михо X. Ив. Минчов
ЦДИА, ф. 865, огт. 1, а. е. 502. Оригинал.
Диарбекир, 26 юлий 1874
Како Теофани!
Да знаеш колкото материал имам в тази неделя да ти пиша хи-и! Аз ти
казвам с товаре, ти го речи с кола. Ама чакай да ти отговоря на писмото,
че тогава да захватя. Ти ми пишеш, че си плакала, като си чела честитанията
ми за малката Неделка. Хъмма работа, че аз за това ли ти изпратих песничката?
Аз не ти я изпратих да плачеш с нея, ами да й пееш. Санким с това ще ма
направиш да не пиша веч песни, че как ще пиша, когато туй, което правя
аз за пеенье, пък Вий го правите за плаченье. Пък остави това, та ти дете
ли си да плачеш, не знаеш ли, че плачът е за децата. И ти плачи, и детето
да плачи, ами сетне! Няма по-глупав человек на света от онзи, който при
най-малкото нещастие плаче и не знае да търпи, защото не знае ползата от
страданията. Ако щеш да ся убедиш, че ние ще станем благополучни след тази
случка (казвам случка, защото слава богу нямаме никакво страдание), чети
Приключенията на Телемах [155], и тогаз ще видиш колко
е неуместно да плачеш. Пардон аз го узатисах [*] да
дойдем на горното си обещание — ех, како, имам много нещо да ти пиша. Ама
да не си помислиш за кой знай какви влажни и сухи работи — йок [**],
аз ще ти пиша туй, което ми най-много требва. Нек захвана
Цар се хвали със славата,
Земеделеца със сламата;
Войводата с битките,
Сиромаха с тиквите.
173
Млад за любов приказува,
Стар живот свой разказува;
Блажен мечтай Кралевици —
Мен ми требват краставици.
И тъй, како, таз година, т. е. тези дни накладохме един кюп [*]
с оцет и друг кюп на саламура 400 краставици; ама да не мислиш, че сме
ги купили, йок, те са бакшиш от един кюрдин бахчюванлия [**],
който се бои да не прекара Петър [156] пътя през бахчата
му. Чекай, не са само краставиците; има и друго, накладохме също две кюпчета,
също със саламура и с оцет. . . ли, две кюпчета чючки, т. е. пиперки, размесени
с франк патладжан и манички краставички. — О! блажен и преблажен, който
има толко стока! но не е само това, има йоще: направихме си саламура един
кюп сиренье за зимаска. — Како! Тук става две недели откак са излезли карпузи
[***], хем маничке; една карпуза 10—12 батмана,
т. е. 60—72 оки, да видиш какво е смешно, като гледаш на една бабаджян
[****] камила — натоварени само две карпузи, обварзани
с въжета като в кош, пък и камилата пъшка отдолу под тех. — Ватмана, т.
е. 6 оки дават за 30 пари. Но не са всичките тъй големи, има и малки, и
то най-малките до 1 батман, т. е. 6 оки, но те не са толко сладки, колкото
е по-голема, по-хубава и по-сладка бива. Но нам е лесно да си купуваме
от най-големите, защо живеем 8 души в сегашната къща: Ковачев [157],
Д. Пъшков, Дончо [158], който е от 13 години заточен
тук, но е много добродушен, само че е от света заборавен горкият, той има
наказание 15 години и наший Димитар П. Стефанов [159],
с когото сме съдружници на кюркчюлика, Стоян, негов калфа и ний тримата.
Къщата е голяма и има три стаи: две на горний кат и една на долний. Ний
тримата живеем в най-красната и най-голема стая, на която плащаме 60 гроша
кирия; във втората живеят: Ковачев, Пъшков и Дончо т[е] плащат 50 гроша,
а в долната стая Попов и Стоян, които плащат 15 гр[оша] и тъй целата къща
на месец е за 125 гроша, има кладенец, един яхър
174
за 5 коня и една хизба, дворът е доста широк и е послан цел с черни делани каменье. [160]
Вий ни казвате, че по нас е таз година много топло, но не ни пишите колко градуса топлина излазя. Ето тукашната тази година топлина според всичките термометри:
Фахренхайтов, или 319 градусник топл[ина] 105При всичката тази топлина, климатът пак здрав, защото градът е на отворено, т. е. не е в долина. Наистина Тигър тече близо, но от равнището на града до равнището на реката има стръмна височина до 100 метри; а от стената градска до реката правата хипотенуза, т. е. има 320 метри: това го знаем, защото го измерихме с помощта на един нивелир, който стои при Петра, защото му често трябва. Како, ако не разбираш това, питай бай Христе, той ще ти разправи.
Целсиев, или 100 „ 40 и 10/18
Reomurob 80 „ 31 и 1/3. [*]
Како, ще ти кажа едно нещо, ама да не ми ся смееш. Един като бехме отишли с Петра на гости на д-р Енгела, той ма загледа в очите и ми каза, че ще ми даде цяр, за да се закърва. Каза ми, че имам тения (един вид глисте), та за това колкото и тлъст да стана се ще бъда малко блед. И така даде ми цяр, който и изпих. Да видиш ти чюдо: един ширит от бели глисти излезе и длъг до 3—4 метра, и като излезе сякаш че станах легк като перо. Оттогаз насам спя като агне и ям като вол: дето ще каже, като се завърна, ще видите Ваший Миха тлъст като Добре. . . Този глист бил причината, дето от малък йоще не съм могъл спокойно да спя, и оттова да бъда бляд. За това отсега нататък да знаете, че аз съм най-здрав от всички. Целуни десницата за мен на мама.
Твой брат
Михо х. Ив. Минчов
ЦДИА, ф. 865, оп. 1, а. е. 502, Оригинал.
*. Авторът дава температурите по трите термометъра — на Фаренхайт, на Целзий и на Реомюр.
175
Диарбекир, 7 август 1874
Мила сестро Теофани! Здравей,
Драгоценното ти за мене писъмце, заедно с Евгениното приех и разбрах,
че макар да сте се научили, за всичко, което ний пред Вас крихме — да не
би да се изплашите, като и при вечно и променението на изпитите ни от подлостта
на изпитвача, но вие и пак, благоразумно посрещате сичко и с хладнокръвна
гордост — като щерки на България, презирате и най-голямото злощастие. Да,
тъй прилича и по този само начин ще можем да дочакаме онзи знаменит за
нас ден, в който ще се изново родим и в обятиата на милите ни родители
да се прегърнем. Но да оставим туй, защото ми притъмнява пред очите. Колкото
за въпроса ти [в твоето] писмо: „дали сладкопесния певец на природата —
славеят, чуруликането на ластовичките и пр.” — отговарям ти следующето:
не гореказаните птици с хармоническото си пеяне и др... [Но] да присъствуват
сички богини и нимфи олимпийски, при гореказания хор (сбор от певци) и
пак на можат да привличат вниманието ни. Напомни си песента: „Далеч от
майчино, бащино, далеч от първо...” Ако не я незнаеш, пиши ми да ти я напиша.
Колкото за Евгений дето ми казваш, че откакто ни затворили, тя никак не се облякла в празник. Според мене мисля, че с туй неше спомогне никак на нас, а ми мяза на лицемерните и фаризеите [*]. С това върши волята на неприятелите ни — да я гледат необлечена!? Но аз и пак оставям на нейното разположение. Пък за търговията й незная какво да реча, само че наместо занимавай е с кокошки и пилци, по-добре би било с прочит. Сега излизат доста нови книги, вае Христо да и купи. Най-сетне като те поздравя братски и голямата ти Недялка целуна, оставам
твой брат Петър Н. Берковски
инженер
*. От фарисейство, т. е. лицемерие.
176
Драга Евгений!
Нищо толкоз не ма занимава от писмата, колкото като слушам, че си оздравяла.
Дано е истина! Писах и в Лом, затова пиши им и ти, па друго им е ако искат,
нека пишат. Та като зная, че сте на село, а в също време по причина на
тежестта на писаното, то аз прекъсвам писмото и те целувам заедно с Марийка.
Целуни десниците на буба и мама [*] от страна ми.
Засега сбогом Любо.
Твой годеник Петър
(п. п.) С писмото за в Лом има 1 портрет, прати го. Простете, дето краснописът
ми не е в най-голяма степен. Писах набързо в темнотата.
Диарбекир, 7 август 1874
Любезний ми Златаров! Здравей,
Понеже напълних куверта с мои само писма, то шуреите ми, май не ще
могат Ви с тази поща на длъж писа, тъй нещо и аз като искам да пиша поне
няколко редовци на кака и Евгений нещо на обширно да ти пиша. Най-више
пак, дето закъсняхме да приготвим повече писма с причина новите ни гости,
за която се стараем да ги пуснем от затвора. И те са от нашата зодия, т.
е. вечно [**]. Както аз тъй и шуреите, не малко се
зарадвахме, като слушаме, че си можел поне малко да опазиш злочестта ни
фамилия от злото, което искаше съвършено да я унищожи. Да, умните постоянни
старания на човека, чудеса правят. Повече да ти поминувам, лицемерие и
излишно би било, затова братко! Постоянствувай и работи за възкресването
на фамилията ни — което тя, вечно ще ти длъжнее. Незнам дали да вярвам
на думите ти, които си слушал от г-н М. Илича, защото освен дето съм станал
апостол Тома, но много пъти не съм в състояние да зема перо в ръка — като
човек, душевно тежко ранен. А защо ли? Ти знаеш, братко! Страдай за нищо
и никакво и изгуби всичко драгоценно и пр... Вярвай, не съм само аз, сички
почти, ако бе някогаш да се върнем, ще видиш
*. Бащата и майката на Евгения.
**. Т. е. на доживотно заточение.
177
в нас голяма душевна назадничевост. Наконец, като ти поблагодаря за братската ти към мене наклонност та аз моля, нито минута да не препускаш та да работиш за освобождението ни, които си и досега работил, защото ний вярвами, че освобождането ни зависи повече от твоето работение, нежели от правителството — за дрехите не ни пишат нищо, какво станаха незнам. Пращам ти 1 портрет, когото откраднах от Г. Данчова. Той го не даваше, защото не е добър — да не би да му се докачи пред Вас честта на изкуството му — но ето как стана: Като додох от чадъра [*] посетих го, в това време таман беше почнал проба да прави, но желанието му седнах та ме извади за проба само. Но отсетне той сполучи и сега работи. По-късно ще се извадим ний тримата. Прати онзи брой на „Век”, в който е първата ми дописка. Като те целуна братски както и щерка ти Надка, съм твой брат.
П. Ив. Берковский (п. п.) Прочетох дописката в „Левант Таймс”. Жално ми е като слушам, че чорбаджилъка и шарлатанството цъфтят в града ни за срам на безумието на нашите преждебивший приятели и сътрудници пред народния олтар. Мисля, че разбираш.
[преди 8 август 1874]162
Мила сестро Евгени,
Приех писамцето и видях всичко, що ми пишеш. Ти ма питаш дали се събрахме
вече,. . . [**] събрахме се и сме здрави всички като
кочена, хем си и направихме един шах, с когото си прекарваме твърде лесно
времето. Той не е толко хубав, колкото дето го имахме там, ама елвери.
[***] Ний чини ми се, бехме Ви писали да
178
ми изпратите и Петровий шах, но не знам дали го изпратихме. . . [*] Вий щяхте да ми пишити подробно всичко, що ни изпращате, но и до днес не знаем йоще какво ни иде, освен това не знаем и до днес какво станаха изпратените Ви неща. Този Тото Михайлов и Симеонов, чрез когото са ни изпратили дрехите, събира се с магарета хора по многото им магарии, които са до днес направили с заточениците българе в изпращането на нещата им. Освен че ги натрупват с извънредни и хърсъзки [**] разноски, ами и бавят дрехите само в Цариград по няколко месеци. За това кажи на бай Христе да ги пита, ако не са ги изпратили йоще, нека ги земат и да ги изпратят чрез Кюркчи [***] Кузма хаджи Аблахатолу, когото Стефан Илич [163] твърде добре познава. Това да стане тъй, защото инак ще чакаме може би до Великден. Тези дни още читверища българе ще пристигнат в Диарбекир, а именно д-р Миркович [164], Георги [165], Васил [166], и още един, на когото името заборавих. Те бяха от пет години затворени в Цариград. Доктора ще земем в нашата къща, защото е пай-хубава от всички. След[ователно] не се бойте вече, че от нас би станал некой болен, нали си имаме д-р, хем българин. Евгени, ако Щерю [167] дохожда у дома нарочно го поздрави от мене и го питай, защо не ми отговори на писмата. Аз стана му пиша пет писма, а от него съм приел само едно, и не зная коя е причината. Питай бай Христе дали има писма от нашите ученици в Прага; и като се научиш, пиши ми дали са здрави, и дали читалището следова да ги поддържа; също питай дали им са дали свидетелства за положените им веч изпити, и добри ли са — дали отговарят на длъжностите им.
Много ни драго дойде, като се научихме, че Маринка положила таз година
изпит, че и добре отговорила. Като се завърнем, ще й купим от Ц[аригра]д
един хубав армаган, [****] какъвто сме намислили
още отсега, па на който не щем да кажем името, догде го донесем и го видите
с очите си. Ама пак защо да го не кажа: Ще й купим едно малко и от най-хубавите
фортопияно, за
179
да ни свири всяка вечер, когато си отпочиваме от работа. Но и то ако следва и занапреш добре. Марийке! бъди веселка, радвай ся и гледай да пораснеш, та като си дойдем да видим дали можем те позна.
Евгени, като поздравиш мама, целуни й десницата за мен, и кажи й никак да не мисли за нас. Ний всички сме здрави като кочен, само Мирчю [168] е малко трескав, но и то не е нищо. Поздрави кака х[аджи] Делка, бай Вакрила, Фроса, Георги, Вакрилче, лела Теофани, Мария, кака Петра, Иванче, Дуфле, Делче, Груда и момайка й, [169] Тоде и г-жата му, Димитрака, Михала, вуйка Теодораки, Учима и наконец всичките кумши, роднини и приятели. Помени господи раби твоя амин — бей! Аз съм бил достоен за поп. Наконец и тебе поздравявам, за да бъдеш търпелива и куражлива.
Твой брат
Михо х. Ив. Минчов
ЦДИА, ф. 865, оп. I, а. е. 502. Оригинал.
Диарбекир, 9 август 1874
Драгий ми бай Христо! В Хаскьой
Писмата Ви от 20 миналого приехме след 13 дни. Много ся зарадвахме,
като ся научихме, че и баща ми станал член на новосъставеното Дружество:
крайно сме благодарни на твоите за нас старания. Няма веч да Ви теглим
полица, може би чак до ноемврий. Вчера пристигнаха тук здраво и живо д-р
Миркович и още други трима от затворниците в Ц[аригра]д. Те не ся излезли
йоще от затвора, но днес ся надеем да ги пуснат и тяхното наказание е също
като нашето. Пиши ми чрез кого мога да пиша в Женева на Мишков, или да
изпратя писмото му до теб, та ти да му го препратиш. — Има доста време
от как сме пазарили кози кожи 205 парчета по 74 г[роша], тези гледаме да
земем и овчи кожи тукашни, които са много по-големи от нашите и искат на
парче от 7—11, защото са много различни, т. е. има и твърде големи и по-малки,
ако можем купи от тех, ще земем и козите кожи, ако ли не и двате ще оста-
180
вим. Ти ни пишеш да земем малко, но малко като земем, твърде мъчно се изпращат — да видим. Не ми пишеш нищо дали сте приели навреме и благоприятно полицата ни, която теглихме срещу Н. Панчевич и В. Пангалос в Ц[аригра]д. Тя беше от 50, петдесет, лири турски: 30 за сметка на кожите, а 20 за нас. Известете ни да знаем. И тук цените на житата спадат, но месото от ден на ден става по-скъпо, защото 3/4 от добитъка зимас е умрел. Днес овче месо се дава 2 1/2 гроша оката, на хлеба е 26 пари, на карпузите батмана 20 пари, гроздието батмана 1 грош на Савиран, тука 55 пари, т. е. близо 3 пари оката от най-хубавото, но тук са две неща твърде скъпи: кахве [*] 24 гроша оката и шекер 9, пък и без тех не можем. Пардон, че тази неделя Ви писах твърде малко, то е, че нема време, защото бех на Каража даг. До друга неделя ще Ви пиша надълго и широко за Каража даг. За говедата, за камелевето [**], за живота на кюрдите по селата и много други.
Поздрави всички. Сбогом. Твой шурей
Михо х. Ив. Минчов
Бай Христо!
Моля ти ся да ми изпратиш сметка на делат ми от кичето [***],
колко пари сте приели, после вижте, ако можете зема парите и от мюлковите
[****], ако не то какъв приход имат от тех и виж,
ако можеш измоли бай Анастаса да ми помогни, като мя заеми 50—60 т[урски]
л[ири], аз ще му си плата лихвата, но не повече от 12% ако ще.
С поща ви изпращам мостпи от докуми, цените им са писани отгоре, доходат по 8 7/8 аршина и 5 драма [*****] коприна, тя има цена от 250 до 270 гр[оша] оката.
За дрехите никое известие от Ц[аригра]д немаме, питайте ги що са ги направили.
Г. х. Ив. Минчев
Како Теофани, Евгени, Марийке, како х[аджи] Дел-
181
ке — птички, лестовички, славейчета, които сладко пеят и леко подфаркат по нас, тяв ги нема, за да ни напомнюват бащината ни къща, друг пат ще ви пиша надълго, сега немам време.
Сбогом. Ваш брат Георги
ЦДИА, Ф. 865, оп. I, а. е. 502. Оригинал.
Диарбекир, 12 декемвр[и] 1876
Драгий ми бай Христо!
Писмата Ви от 26 окт[омзри] и 18 ноем[ври]. т. е. № 2 и 3-то приехме
туку-речи наедно, защото № 2 ся забутало тук на пощата, та едва го приехме
10 дни след дохожданието му, т. е. когато бехме Ви вече писали. Дето ще
каже, днес има да Ви отговарям на две писма.
В № 2-ро ни пишеш да Ви изпратим малко пари за харчлък, но не знаеш
какво безпаричие теглим нии тука: имаме две фурни, не можем да ги продадем;
имаме малко кожи и тии стоят да ги едат пасулките; покъщнината ни и тя
гние в една хизба, за която плащаме 20 гроша на месяц, а нии ся увиваме
болбол [*] в затвора без пари. Всичко това става,
защото не можем да излеем в града, та ужюс-пахаль [**]
всичко да изпродадем, за да си земем и харачлъка [***].
До преди 10 дни бяхме пак добре, но благодарение на християниета, днес
теглилата ни са на върховната си точка. Старие тумрук — аас [****]
ся промени, и новие валие остави на негово место един в червата проклет
арменец, който ни натика в едни дупки и на даржи тъй строго, щото не му
ся ще да ни даде и слънцето да
182
видим; но нема какво да правим, че има над него бимбашия [*] и миралай [**] ... Но небойте ся: и то е нищо: пий сме тъй обръгнали, щото и от пъкала веч не на е страх. В 3-то ни казваш: „Не мислете за муката [а] [***], че е пагуба; ний имаме само хиссе [****] 65 000 гр[оша] без страх.” Ний не можем да разберем: само Вам ли се пада хиссе от пагуба 65 000, или всичкото Ви хиссе от муката е 65 000, защото според изражението Ви може да се разбере и едното и другото. Молим, пишете ни по-ясно, за да бъдем спокойни. В същото писмо ни давате надежди и каните на търпение. Но с тези надежди и с туй търпение ний ще си изтръпнем некой път и тогаз не ще да е господ виноват. . . За това, бай Христо, кажи на буба [*****] лозя ли, дюкян ли ще продаде, да гледа колкото можи по-скоро и повечко пари да ни изпрати, та да гледаме и ний както можем и знаем да се избавим от тези теглила...
Понеже ми дойде сегичка една хубава със студ треска, спирам дотука, като Ви всички поздравя.
Твой шурей Михо
(Le verbe fuire est tres cher,
mais sans argent el est amer [170]. . .) [******]
Чядолюбивий ми татко! [*******]
Писмата Ви приехми и много са зарадвахми, като видяхме, че всички в
дома сте живо и здраво, слава богу ние сме здрави и молиме бога вам също
здраве да дава.
Днес утре може вече да ни освободят от затвора, щом като излезиме, ще ви пишем. Засега сбогом, любезний ми татко.
Твой син
Георги И. Минчев
******. Глаголът „бягам” ни е твърде мил, но без пари той е горчив. . . (фр.).
*******. Писмото е на български език с употреба на гръцки букви.
183
Бай Христо!
С миналата поща Ви писахме да ни изпратите до 60—70 л[ири] т[урски]
молиме Ви колкото е възможно по-скоро да ни ги внесете, защото сми намислили,
щом излезим от затвора да подкачим оная търговия, за която Ви бехме писали
миналата година, а Вий не я одобрихти. Ний сега сми ся веч решили и затова
побързайте за внасението на парите. Твое шуре.
Г. х. Ив. Минчев
Мили мои сестрици,
Вий пишите, че аз и Петър не сми Ви по некой път писвали, и че това
ви давало да мислите за нащо здравие. Ако се случи някой път, пак да Ви
не пишем, то ще бъде защото немами какво да Ви пишем.
Опростете ми този път, както краснописа, тъй и другити погрешки, защото е набързо писано.
Ваш брат Г. х. Ив. Минчев Поздравете мама и всичките ни роднини и приятели,
които питат за нас
Същи
Ний сми пак в зандана.
Бай Христо! Здравей,
За да не бъде символа на братската ти любов — „Милийте ти Троица” —
лишен от един член, наумих я да придружа милите си шуреи. При това като
непозволяват времената по напространно да ти пиша — освен: „много здраве
от мене до тебе” — то и кривокраките ми редовци тук са малко на брой. Сичко
туй су има причина, която можеш да отдадеш на каквото щеш. Да повтарям.
. . на писмата на милите ми шуреи, т. е. да описвам състоянието ни ще рече
да Ви пея сръцераздирателната стара песен; за това, сичко премълчавам освен
Коммисарството [*], което ти честитя. Да не бъде проста
формалност, което и е нещо обикновено в Турция! Най-сетне, като те братски
поздравя, оставам в надежда — макар и да ти пиша из болницата — че не ще
се мине много време — годи-
*. Съдебно вещо лице по търговски въпроси.
184
на — и ние ще се видим негде на топя или на онзи свет — прости за слогат на настоящето ми и на краснописа.
Твой злочестий баджанак
Петър
Je crainde pas la morte
mais les remordes
D’ainsi soufrir
quand on peut fuir. [*]
Многопочитаеми Дедо! Като нема что да Ви пиша освен, да Ви пожелаия: търпение и надежда, аз Ви синовно поздравлявам и целувам отеческата Ви десница, както и на Вас тъй и на баба. И, от като изразя сърдечно крайната си благодарност заради отеческийте Ви спрямо мен старания, съм
Ваш
крайно признателен зет
Петър
L’innoscent doit montrer
son innoscence;
mais non par des soufrance. [**]
Както писмото ти № 3, така и вестниците позгреияха малко сърцата на злочестите ти братчета — и те се ласкаият пак с мнима надежда за скоро освобождение. Дай боже! Друго повече не мога да ти пиша — тъй изисква сегашната мода!? Най-сетне като ти поблагодаря за братското ти отнасяньие към мен — и наистина, како! представи си: нещастен щел съм да бъда, ако да се лишавах и от Вашата братска, родительска женска как да я нарече — любов. ! . — братски те поздравия, а Недка целувам.
Твой злочест
Петър
Драга ми Евгени!
Здравей,
Колкото си се ти уплашила и в неспокойствиие
*. Не се страхувам от смъртта, а от угризения, че страдам тъй, когато мога да избягам (фр.).
**. Невинният трябва да покаже своята невинност, но не чрез страдания (фр.).
185
хвърлила заради редкото ми летос писванье, толкова повече аз се обезспокоих от последньото ти писмо, отправено само до милите ми шуреи. В него те гледам отчаияна и бог знаие! какво те и е постигнало досега от туй съмнениие и неспокойствиие, додето да приие-мете писмата. Драга! Възможно ли е да бъде бог толкова немилосърден към нас чтото да ни лиши и от едничкото нам утешениие — любовта? Не, не Драга! Той знаие, че в нея се осредоточава животът на много души, и чрез молебните ти ходатайства пред него, ще ни опази живи. Прочее, Либе, бъди спокойна, аз съм жив. А дето два месеца неписах причината беше тежкото ми боледуванье летос. Имах ревматизъм, треска и слепок [*], изпод десната мишница; с една дума от Петровден на досега още не мога на себе си да дода. Знаеш, че ме повтори ревматизма и летие в астахането [**] тукашньо. Отвориха ми досега 5 визикатора, [***] малко съм по-добре — ходя с патерици, т. е. на четири крак[а]! Иначе съм здрав като прасе. Главната причина, дето не мога да се отърва от ревматизма ие, че шуреите ми не ся свободни в града. Затова, додето ся те в затвора, аз ще лежа в болницата. Драга! Писал бих още, място няма: затова като те целуна и сърдечно поздравя оставам
твой годеник
Петър
Поздрави сички домашни и сродници, а Марийка и Недка целуни вместо мен.
* * * *
Не ся грижете: след пет часа само треперанье и малко блюванье треската
ми премина, а за утре съм приготвил сулфато [****],
та не ще й дам да ме мачка. Днеска щеше да бъде 18-ий ден откак немам треска;
но завчерашното от затвора пренасянье ме беше уморило и изпотило. Та днеска
ме пак хвана треската.
***. Циреи. (Но може да означава и катаплазма, която причинява мехури.)
****. Добавка на 3 с. в оригинала. Хинин.
186
Но не грижете се: аз нема да ся остаза да си играе с мене. Ний Ви си казваме правичко когато сме болни, за да на вервате когато Ви пишем, че сме здрави — защото [не] искаме да ся лъжем. Михо
Петър [*] е оправен като кочен и е най-здрав от сички, само че има малко в единий си крак ревматизъм, но визикаторите и него му оздравиха. Той ще седи засега в болницата, защото е топло и чисто, и защото, като свободен, нема где да седи в града. Пак са слух пръска, че щът на пущат от затвора. Дай боже да излезе истина.
Пак Ваш Михо
ЦДИА, Ф. 865, оп. 1, а. е. 502. Оригинал.
Диарбекир, 10 май 1876
Многоуважаеми татко и мила мамо! [171] От по-първите ваши писма нямахме вест от вас и това малко ни обезпокои, но с тази поща приехме писмата ви от 27 април и 16 мая [172] и ся успокоихме.
Возкачването на престола на новия ни цар Мурат V [173]
празнувахме и ние като всички хора три дни и три нощи; и по причина на
това возцаряване ний решихме да почакаме още една поща, та пак ако се не
появи някоя надежда за освобождението ни, тогава да са заловим за работа.
Вие ни пишете да са не залавяме за предишната си търговия, ами вий не ни
пишете в случая, ако не се освободим какво да правим? Тук за нас друга
работа няма, от която да изкарваме по някоя пара особено, ако правиме сеизлик
[**], но и него
*. Добавка на 4 с. в оригинала.
**. Конярство, грижа за коне при някой господар.
187
като не можем да правим, то ние ви молиме правете каквото правите да ни внесете още 15 т. л. (турски лири), които може би да ни бъдат и последното приемане пари от вас. Татко, ти пишеш в писмото си как аз не ви списвам, как тъй? Аз мисля, че не съм те оставил без писмо.
Ние и тримата сме добре със здравието си и молим бога вам добро здравие да дава и да ва запази от сяко зло. Во последок като ви целувам родителската десница и ви попросвам прошка оставам покорен
Ваш си Г. х. Ив. Минчев
Мили мои сестрици!
Писмата Ви приехме. Много са наскърбих, като Ви видях тъй отчаяни;
аз не знам защо толкова [се] страхувате, като знайте, че нищо не може да
стане; повече, отколкото ни е писано на главите да прекараме.
Бъдете умни и малко нещо юначни, мили мои сестрици, и не са бойте от днешните разбъркани времена. Милостиви бог е с Вас, той ще Ви забрание [*] от всяко зло и не ще Ви остави без защита.
Поздравете Мария и кажете й, че ние сме всяка минута над Отечеството си и видим всичко, щото става — нищо лошо.
Приемете сърдечните ми поздравления и братските целувки.
Ваш брат
Г. х. Ив. Минчев
Поздравете бай Вакрила, Хрося, Георги и всички роднини и приятели.
Същий
Бай Христо!
Писмото без дата прочетох, и всичко, което ми пишеше добре разбрах.
Ти ни съветуваш да не подкачаме предприетата си търговия. Но опростете
ни, че този път не ще можим да послушаме съветите ви, защото в случай ако
ни не опрости правителството, тогава ще се принудим да просим и гладни
да мрем — това можиш сам да узнайш защо.
188
Ний имаме с тукашните господа Кешиш-оллар чиорбажи [тамън] от две години сметка и като не можахме по никакъв начин да я пригледаме, [*] ний употребихме този начин: с тази наща теглиш срещу Бр[атя] Ив. Гешеви една полица от 30 (тридесет) л[ири] Турски] чрез казаните господа Кешиш-оллар. Но истом, [**] [когато] приемите настоящето ми, пишете в Ц[аригра]д на Бр[атя] Ив. Гешеви да не приемат без да им явите причината на неприеманьето й.
Сърдечно та поздравлявам и целувам.
Dio e buono, se vuole ci rivederemo un giorno. [***]
Твой шурей
Георги х. Ив. Минчев
Бивший преди четири години Хасковский доктор Георги Гърка завчера пристигна
тука, той ви нарочно поздравлява.
Същий
Драга ми Евгени!
Здравей (ако си жива)!
От последните Ви писма, т. е. от 27 апр[ил] и от 16 май, проумях положението
Ви у дома. Туй ме кара да мисля и да си въобразявам много по-други — важни
и по-сърцераздирателни неща, касателно по тази грозна вора или ужас,
что глуши цял българскии небосклон. И вярвам, че перспективата на тази
картина, за която ми вкратце пишеш, е много по-трогателна, но в същото
време и по-очарователна за един колко-годе разбран човек! Но уви! Грозната
и немилостива съдба ми завиде и на туй мило, свято и едничко за мене утешение,
т. е. в таквие лошави времена да не съм в средата и в обятията на милите
ми родители, за да ги поутеша с присъствието си доколкото мога! . . .
Прочее, нам и Вам друго нищо не остава освен да се надеем на провидението
и на царската милост — особено на сегашния ни нов цар и баща: но да се
надяваме и уповаваме и на сами себе, защото бог дава, но в кошара не накарва,
казва пословицата. Като пи-
***. Бог е добър, ако пожелае ще се видим отново един ден (ит.).
189
шех тези последни може би редовци, доде ми на ума изречението на един славен поет: „Живот за любов; а любов за Отечество” [174]... Мисля, че проумяваш какво искам да ти кажа, драга! При това някой има свободна воля, следователно горното не е някоя насилственост. И колкото за търговията, дето на заловиа наскоро, ще ти кажа, че и ако ни простят, няма да загубим. В противен случай протичането на тази работа, особено безделието, ни страшно заплашват от грозна бъднина. Колкото за печалбата, бог знае: защото търговия е нещо неизвестно; освен строго да имаме за Ментор благоразумието.
Толкоз засега [в] другото повече.
Най-после, като те поздравявам и сърдечно целуна, принеси синовните поздравления от страната ми на дяда и баба — целуни десницата им вместо мен. Също поздрави и целуни Марийка и Недка, както и сичките ни сродници и най-вече кака Теофани и кака Мариола. На последната крайно благодаря за братските й към мен съчувствия. Дето сте разгласили, че ще заловим еди коя си търговия, не сте направили добре. То потвърдява народната ни пословица: „Жена дългокоса краткоумна”.
Твой любящ те сърдечно
годеник П. И. Берковски
Како Теофани!
Дерзай и не се страхувай от мълнията, что виси над българския хоризонт.
Защото след мълнията и бурите ще настане хубаво време — като през месец
май; гръмотевиците и светкавиците ще [се] преобърнат на ново българско
пролетно слънце; а силният и бурен ветер и вихрушки ще се преобърнат на
тих и приятен зефир! [*] . . . Сички политически престъпни-
*. Новините за Априлското въстание са пристигнали по различни пътища до Диарбекир и всички други заточеници и са ободрявали духовете. За това свидетелствува и следното писмо до пловдивския революционер Костадин Доганов.
Господину Костадииу Дуганову в Диарбекир
14 мая 1876 г. Аргана Мадеми (Затвор)
Бате Костадинчо, здравей!
Из отечеството новини има много. Въстанието се разширява. Чета в Неолегос.
Аз съм добре и вам същото желая. Това писмо прозаждам го с един грък, заточен
в Диарбекир. Тези деня тук валя град с големината на голям лешник и затова
времето се много разхлади. Още сме вътре, но да видим как ще стане, защото
стахът на тукашното население от ден на ден се уголемява. Сбогом. Поздрави
всички радостно.
Твой А. Узунов
190
ци са простени, следователно и ние! Така пишат сички в Цариград вестници!
Целувам братски както тебе, така и бате Христа,
Твой брат Петър [175]
ЦДИА, Ф. 865, оп. 1, а. е. 502. Оригинал.
[без дата]
Глухо мълчание в околност влада [176]191
Страшно зрелище два та сграда!
О! Що л,ся върши в този странен одел?А защо тоз страх цял град е обзел!? ...О! Странен изглед в тоз конак градска!
Кой ли глас хора тез лица дават?
И заще грозна причина стават
За толко вред страх — неспокой адска? ...
Вместо таз райска приятна краска
Ясност в лица, с усмивка крехка
(рожба на чиста совест и правда);
Вместо, ах!, тиха невинна радост
Плахо мълчение и гневна бледост,
Адски тоз изглед — образ на кривда
Грозно зел лица що служат вси там
В таз света заграда — на цел свет за срам! ...И въздух самии от час в час духка
С неспокой мъчен навред глас пръска:
В околност ясно думи развява;
Ах! Грозна цел в тез лица открива!
Мръсно се гаврят тез души клети
С тез царски пълни с праведност черти.
Вместо с тях живот с благост да сладят,
Скръб за наш народ от тех те въдят.О! Слушай, слушай що ся те калят:Кам нас отвратност грък тем е вдъхнал;
С ярост свирепа те щат да гонят
Всяк българ свестен, що народ роди
И занапредок на чело губи.
В заблуда черна тех той е пъхнал:
С адска те радост клеветник слушат,
С плутонска злоба съвест задушат!Бди хей! Темидо, на тези три душ:Надвечер беше: слънце на заход,
Правда тем вдъхни зло черно одуш.
Пази о! Пази да в гнева небесен
Мъст се невъзбуди връх тоз свят бесен!
Но о! Горкана — чюдна промяна!
В цела природа смут се захвана...
Из небо горно след славен поход
Пръскаше мило румяни лъчи,
Кат че последна „сбогом” го мъчи:
Умислен изглед в него скръб каза
(На чювство в сърце лик е образа).
Но да ли то бе скръб заминало,
Ил, за бъдеще — за предказ на зло?!След майски тоз ден по красна заран
Настана бура кат, гнев на Сатан:
Хук, екот и гръм вред се разнесе;
От страх отческа свет се потресе.
Вихрушки грозно във въздуха мучеха
Плач, рев и блее, ние навред ечеха.
Цел кръг небесен грозно почерня,
Сам Феб уплашен грозно побледня [177]...
Бай Хр[исто], нарочно да поздравиш Шишко Мустафа от мен и от ловчен
Димитар Пашков [*], на
192
гото е продавал кози кожи. Поздрави също и А. Мазенова [178], ний му благодарим, задето очаква по-скорошното ни завръщане от земни рай. Поздрави и М. Ф. х. Ранчев и всички приятели, които питат за нас.
Г. х. Ив. Минчев
2 [*]
Черна се стена грозно в Град вздига.
Прозорче всред ней кам запад мига,
С пречки железни сковани грозно,
Тесно и тъчно с кръжило мръсно
От гъсти пари що врът из него
Вести на Адско жилище в него.Що ли прегръща таз черна стена?!...Но коя ръка тех е вздигнала?
О! да бе можно в тъмна й страна
Живо да диша? Не не дай Боже!
Да живей душа там, о! не може.
А защо место и тем е дала? Ах!
Черно име носи та сграда:
„Затвор за хора, за зло награда”Тъмница страшна но с цел света:Душа ми смъти тоз въпрос тъмам;
Подвиг против зло и кривда клета.
Но дали свет жерко ще туй да ради,
Зло от невинност храбро да пъди?
О! да л’ тоз славен век в света е настал:
В сърце човешко да е зъл дух заспал?...
В скръб се преврати всяк спокой у мен.
Приятен охал, сладки надежди
Природна хубост, що в мен възбуди,
Заглед ма таз стена, в мъки преврати,
И черен страх мен сърце поклати;
И порой мисли, грозни и благи:
*. Цифрата е положена от
М. Минчев в оригинала и вероятно означава, че започнатите по-горе стихове
тук продължават.
193
О! да л’ е можно и мен тъй враги
В тоз ад да хвърлят чест от мой живот? ...
Не, чиста съвест, тоз велик имот
Съ невинност света, те мен ше бранят:
Стрели клеветни от мен ще гонят.
Вратих се тъй дома от мисли обзет:
Да л’ правда ил’ крив да в тоз свет.
II
Гордо с
е издига прелепа сграда
Над основа висока, и накрай града.
На вред прозорци стени й красят;
Стай широки вътрешност делят:
Най-първа от тех на степ най-висока,
С постел най-красен — гледа към изток.
Кръсни [*] столове всред ней лъщят;
Над кръгъл престол книги белеят,
И в центр на гръг перо, с мастило
В'съдче от фарфор кат слънце бело;
На окол седят три лица разни:
Очи им хвърлят погледи гузни
Страшна противност в лик из зглед дели;
Глави им, в пренес, мисли обзели.
Първи най-стар, със стан горд на вид,
Показва в него човек знаменит.
Странни черти са в лице му врязват,
И бръчки грозни чело му свиват.
Потънали в мисли кат че с ум търси
Изобрет славен-що име краси:
Ту с поглед втренчен, ту с пръст на чело!...
Лице му тънка бледост обзело:
Лик на страст буйна, що сърце мъчи,
И зла мисъл, що съвест тъпчи Недвижим беше — в адски неспокой,
Кат за лов на щрек стой хас [**] копой.
194
Мила сестро Теофани!
Да прощаваш, че тази неделя не можах повеч да Ви препиша, защото сми
почти на работа, та днес от бързане може и погрешки да съм вмъкнал в стиховето,
но пардон. Петър тамам сега беше подкачил да Ви пиши, но го бърже извика
валията, та отиде при него, от което се и разгневи, та съдра книгата и
отиде. Но аз изпращам макар и парченцата за свидетелство. Той е много здрав
и телесното упражнение, т. е. ходението го направи като челик. Вий си го
знаете какъв е той припарт, [*] но тази припартност
на место да го повреди тя го поправя, защото не е от сърце, ами от навик,
и то мигновенно: след две минути гледаш го пак весел и засмян. Како, никак
да не се грижите за нас, но да гледате за Вашето си здравие.
Поздрави Евгени, и кажи да бъде... куражлива и търпелива, каквито сме сега и ний, поздрави и целуни Марийка, кака х. Делка и пр. Времето е хладно още и дъждиво и ветровито. Колкото заточени българе има тук, всички са до един твърде здрави; секаш че сам бог и природата ни помагат. Како! утешавай милата ни майчица. Нек бъде достойна за синовете си, т. е. търпелива, куражлива: защото ний се намираме тук също като у дома, тъй сме весели и спокойни. За повеч друг път.
Твой брат
Михо х. Ив. Минчов
Втори от тех на средна пора [179];
С поглед на фурни в душевна бора:
Хиледи мени лице му зима;
Но злоби черни, що в душа има
Глед лицемерен ясно явява
Суе се мъчи и в пристор вдава...
Миносов изглед лице му тражи
И призрак адски образ му кръжи.
Ту с поглед страшен намусен стои,
Кат ще цел свет да му се бои;
Ту на весел се грозно приструва:
С подсмив злокобен кат че злъч блюва.
195
Третий най-млад с крака в верига:
Грозно обкован — страх о! повдига!
С глава клюмната, в лице кат смърт блед,
Ясно се види в него мъст и яд.
Две лица първи-що пред нег, стоят
Грозни погледи в него стрелят...
Колкото краски в стола се виждат,
Толкоз са мисли страшно възбуждат
В човешка душа-що скръб познава...
Ах нек’ туй свърши свободна глава...
Глухо мълчание в околност влада;
Страшно зрелище дава та сграда!Михо
ЦДИА, ф. 865, оп. 1, а. е. 502. Оригинал.
[Браила, 7 октомври 1876]
Драга ми Евгений!
Здравей,
От писмата, които писахме досега у дома, си разбрала за положението
и доброто здравие, както на милите ти братя, тъй и на любезния ти годеник.
И повече по това нещо мисля, че не е нужно освен да потвърдя горнето и
да благодаря на провидението за благополучието на трима ни. Но днес се
явява друг въпрос касателно за съдбата на мене и на тебе, Драга! А именно:
Като не намирам никакъв способ засега по когото да бъда по-щастлив отсега,
т. е. като не предвиждам никаква цветуща бъднина от сегашното си положение,
наумих да постъпя изново в друго едно училище, от което ще очаквам добра
и цветуща бъднина. Защото, ако те истинито и искрено любя, аз трябва да
се постарая за да ти приготвя честит и охолен живот — да живееш при мене
— а не беден и горчив живот. А това ще да е, мисля блаженството и за двама
ни.
196
Убеден в сполуката и споразумей с братята ти за туй ми предприятие, чрез настоящето си ида да ти явя спасителното си намерение и да те моля за търпение още за 2 години. Защото курсът, който ще предприема, ще трае не повече от две години. И тогаз Драга! Ще бъдем честити да се съберем, и като други щастливи хора да прекараме един радостен и благоприятен живот — подир толко годишно любовно тегло. Да, Драга! Тогаз само ще познаем светските блаженства — прешествувани с неизказани горчивини, и сички теглила и душевни наши неспокойствия ще станат пула при чувствованията и блаженствата, които ни очакват. По-добре още 2 години душевно неспокойствие, нежели ако би сега да стъпим в супружески живот — вечна сиромашия. Най-сетне ти си свободна да желаеш и правиш каквото искаш, но знай, че нито аз, нито пък братята ти желаят твоето зло. Затова слушай, и ти ще дочакаш блаженствата на сегашните ти душевни неспокойствия. Най-сетне убеден съм в благоразумието ти и в любовта към мене вярвам в послушанието ти за гореизложеното ми дотук. Ако ли мислиш, че времето е дълго и не знаеш що, то ти се лъжеш, защото каквато и да бъдеш телесно [*], то ти си моя, и аз твой, следователно сички други размишления са излишни пред съвестта и на двама ни. Затова нещо, друг път ще ти пиша по-напросторно. Знай само, че колкото на тебе е мъчно да ходиш годеница, на мене е двойно по-мъчно. Но що да правя, ако желая да прекарам с тебе добър и сладък живот, ние трябва и двама да се подчиним на обстоятелствата и да ходим годени още 2 години. И, след като те поздравя и сърдечно целуна, принеси синовните ми поздравления на баба и дядо. Поздрави също кака Теофани и другите, а Марийка и Надка целуни вместо мене. Приемни сърдечните поздравления от г-жа Александра З. Радинова, както и от другите тук сродници и домашни. Поздравява ви такоже и Г. Минчов и Михо. Последният не е тук.
Очакваещец отговор по долния адрес. Час по-скоро — съм твой сърдечно
любящи те годеник.
Браила, 7 октомвр[и] 1876.
Петър
*. Тоест здравословното й състояние.
197
(п. п.) Адреса ми: P. Berkovsky, profesore la Scola Bulgara pe Strada
Municipalitati № 24. Braila (Rumania)
Или друг адрес: Strada Bulevardului № 193. Braila Vis-a-vis de Vaibl.
22 октомври 1876 г. Браила.
Како Теофани, [181]
Таман щях да зема друга книга, за да продължа самото си писмо от 16
октомври, писано на бялата книга, ето чи Петър помислил за по-добро да
оставя онова писмо дотам, че да зема да Ви отговоря на новите, които приехме
за 7 дни.
Честиташ ми медицината, а? Хубаво, но за жалост мен ма не огря. Ето защо: нямам ни рождебно, кръщебно, ни училищно свидетелство; при това трябва да дам изпит; аз да мога, трябва една година да са приготвя. Свидетелствата могат да са направят в Хаской, като ми изпрати бай Христо две такива; едно кръщелно, подпечатано само с черковнообщински печат и бирникът, [с] попски имена; друго, училищно, подпечатано само с училищнии печат, че колкото за науките, поведението и подписа на учители — то е лесна работа. То хубаво: ами изпитът? Колкото за него аз се наемам в шест месеци биля да се приготвя; но пак трябва година да чакам. И то хубаво; ами една година знайте ли, че с въздух само не се живее? Знайте ли, че за една годинка в Букурещ трябват най-малко 70 лирички, с по словом седемдесет? а пък аз отидох със 70 само гроша, та щях там гладен да си умра, ако не беше Георги Златаров? и прочие и пр. и пр... Ето това направи да си остана Михо за веки и веков.
Каявате ми, че сте си предвиждали много неща за мене. Защо да та лъжа, почти всичко, което си мислила за мене. То се сбъдено: Гол, гладен, без пари, без пул
198
лежах в Одеската болница 10 дни. Същото ми се случи и в Букурещ, само че не лежах в болница, ами в стаята на Г. Златаров. Той сиромаха не му стига баща му и калпазанина Анастас, ами и аз болен бошко му са изтърсих, че са сбърка какво да прави. . . Моите теглила са твърде много. В Букурещ богатий владика щеше да ми направи благодеяние (?) да ма храни тази зима, ами аз болен, па той иска работа. Най-после се завърнах тук, гдето щях да скъсам конците, но благодарение, че съм имал още да тегля, та оживях и сега съм здрав, но още слаб.
Сестро, голи сме, за това ако има шаек, стари наши панталоне, някое и друго нашенско ткано дюшекличе, изпратете чрез Цариград по-скоро, че тук вече сняг вали. Дето ми пишета да моля буба, за да Ви пусне да дойдите тук, аз мисля като за нас хора, такива мисли са глупости, особено в този зимен ден. Знаиш ли, како, че за едно Ваше тук дохождание трябват 200 лирки и по словом двесте. Освен това знайте ли, че зимен ден в Черно море и в най-хубави ден да са случи да пътувате, пак от студ и игрането на кораба ще се изпоразболейте до един, че тогаз болни в чужда страна, какво ще се правим... Толко сте търпели, я търпете още малко. Според мен аз мисля тъй, че пак вий си знаете. Да не мислите, че аз не желая да се видим? Може повече и от вас, но трябва малко благоразумие. При това убеден съм, че твърде скоро ще се видим у дома.
Како, повтарям ти, дрехи и всичките книги ни изпратете чрез Цариград.
Засега сбогом.
Твой брат Михо
Целуни от мен челцето на мъничката Недялка.
Същий.
На бай Христе друг път ща пиша. Поздрави го и му кажи да бързат пари
да ни изпратят.
Михо
Мила сестро Евгени!
Ти като насърчаваш Петра казваш, че не щеш да бъдеш богата, то хубаво:
ами защо не туреш за пример Запрянова. Дано Петър не бъде като него щастлив.
Ти
199
не знаеш, сестро, че той е беден над бедните, че той не стъпва по 10 дни в къщата си, защото няма половин франг, за да купи хляб и да занесе на децата си. Има едно момиченце хубаво на 4 1/2 години и една момичка на 1 1/2 година, но горките оплакват дните си с бедната си майчица. Благодарение, че жена му е работна, та кое с работа, кое с помощ от своите роднини си прихранва децата. А запрянов ходи, та спи от кахвене на кахвене с претекс, че го било срам да иде дома си. И у кого вината, пак у него: когато печелел не знаел какво ще рече економия (както нас), че сега се хората му криви, защото си искат парите, които, му са заемали. Жялко и много жялко неговото положение! Остарял, пък още с фантазии живее. (Сакън да не му пиши някой, че Ви съм писал нещо за него).
Затова, сестро, не бързай да са женеш; нека са Петра поосигури нещо за живеене, че тогаз; а това не ще да бъде тъй късно.
Мишков, аз и Петър живеем у Запрянова. Той има една баба и една балдъза. Къщата е на баба му: имат една стая артък, та сме я зели с кирия с патовете, с постелките и покривките и живеем там. Петър и Мишкова ядат на гостилница; колкото за мен ядене, кахве [*] всичко ми е в къщи от бабата. Като ми пратите пари, тогава ща гледам с тях сметката. Благодарение, че добри хора били бай Тодоровите роднини, т. е. баба му, балдъза му и техните роднини, болен паднах, те ма гледаха: храниха, юргане, дюшеци даваха; бабата ма разтрива (тефлетисва)...
И Петър ма гледа, аз забравих да кажа. Кажете на Щере, [**]
че брат му е още хаймана в Букурещ; Георги се е забъркал какво да го прави.
Вижда много от старите си приятели; те станали се големи хора, та ги срам
да са разговарят с человека, на когото калпакът и сетрето са опърпани.
И пак благодарение на някой от тях, особено на онез, които и преди време
сн бяха тъй добри. Целуни вместо мен десницата на мама; кажи й сега барем
веч да са не грижи за нас; нека бъде спокойна, защото твърде скоро веч
ще се видим. Поздра-
200
ви кака х[аджи] Делка, бай Вакрила, Фроса, Георги, леля Теофани и всички роднини и приятели.
Твой брат Михо Ив. Минчев
Пиле Марийке!
Прочетох ти писамцето и много ми драго дойде като видях, че обичаш
да са учиш. Не рачеш хората да правят благодеяние. Бъди си весела, ти си
имаш родители и братя, които струват хилядо благодетели. Те са се грижили
за теб и ще се грижат за твойто възпитание и добро бъдеще. Имай търпение
засега и бъди си веселка. Целувам ти челцето.
Твой брат Михо
Мила мамо! Бъди спокойна и весела: вижда се, че твърде скоро ще се съберем у дома. Голи останахме, затова изпратете ни скоро дрехи, пари, дрехи, пари и пак пари и дрехи — хем скоро!
Твой искрен син Михо
ЦДИА, Ф. 865, оп. I, а. е. 502. Оригинал.
Хаскьой 1877, март 13
Милий ми брате Георги,
Завчера приехме писмо от Георге, пише ни, че изпратил сандъчето, което
вярвам, че сте приели досега. Наедно с вашите писма приехме и от Моравенов.
[182] Той ни пише, че Караминков [183]
бил малко болен и не излязъл в заведението си, щом като оздравее ще поиска
от него препоручителното и той ще направи до братие Добревич и ще ги прати;
може досега и да ги е пратил, което молим бога да сполучите. Ако Михаил
да е сега съвършено здрав, добре ще стори да постъпи и той в тая къщя която
да е, защото каки, много в мъчно по-
201
ложение сме и за да го поддържаме в училище вярвам, че не ще го бъде, може бог скоро да ни събере вече и тогава ще се заловиме юнашки кой каквото желае.
Георги, каки, не ми стига ума как да ти пиша, за да изкажа болката на сърцето си. Брате, миличък брате, не искам да ва безпокоя с писмата си, но какво да правя като ми е сърцето препълнено със скърби кому да ги кажа ако не вам, тия дни Евгени и Марийка са малко болнави и сърцето ми беше препълнено като не знам с какво да ги утешавам, в туй време пристигнаха писмата ви. Наистина те ни доста поуспокоиха и насърчиха за скоро виждане, но какво да кажа за Петровото писмо, то.ми направи голямо смущение, той ми пише, че като учител тук или в Румъния не ще бъде никогаш в състояние да приготвя бъдещност за един умерен фамилиарен живот. А като сиромах и лишен от материални средства не могал да предприеме нищо друго, освен да потърси другаде честта си да постъпи в училище на чуждо иждивение. Още казва „аз признавам себе си за виновен заради досегашното нащастие на Евгени, но никак не желая да бъда и занапред причина на по-голямо нейно злощастие, от което зависи и нейният живот. Оставам, казва, на вашето благоразумие, каквото решите, аз приемам доволно, само мене да не задължавате с отговорност”. Георги, не знам сега какво да мисля и какво да кажа, защото гледам, че Евгени се доста нажали, защото й бил мия пък и за нея друг момък няма. Тия дни е много отпаднала от мислене. Пак за да го предумаме да дойде едно не се знае скоро ли ще се завърнете. Второ, трябва да му обещаем, че ще го наредим на нящо, от което ще се благодари. Затова, мили брате, моля ви, размислете вие зряло върху това и споразумейте се с него или да се завърне или да се скъса връзката с него и ние да й търсим честта. В също време пишете ни да знаем как е още. Пишете и ней и утешете я както знаете. Принудете я да го забрави и да си търси честта, защото нейното повя[х]ване ни прави всички ни да вехнем н губим здраве. Пиша на Петър, че това, що ни пише, ако го беше направил преди три години, той щеше да направи най-голямото добро на нашата злочеста фамилия, предайте му го както е запечатано, Филип ие се е още венчал а Теофани,
202
чакат да сторят годината на Анастаса. Други новини засега нямаме с богом целувам те.
Твоя сестра Теофани
Мили ми брате Михаиле,
Твоето писъмце от 3 март ме много зарадва, като ми пишеш, че сега си
много здрав. Дай боже да е наистина. И още ме зарадва, дето казваш, че
за Великден да сте дома и ние ще бъдем най-веселите хора на света. То се
видя, че до Великден не ще го бъде, но дано барем за Гергьовден да ви посрещнем.
Не зная каки как ще понеса тая радост преголяма. Усещам се слаба за тая
радостна минута, но нека даде бог час по-скоро да се опростите, та аз каквото
ще да ставам. Тия дни и по вестниците се говори такова няшо за обща амнистия,
но не знам кога ще се изпълни, защото не е доста само това да награди невинно
пролята кръвчица. Ние молим бога вие да сте здрави и нас да пази от неприятелска
ръка, че нека е и два месеца по-после виждането ни, макар че нетърпението
ни става от ден на ден по-голямо и денете ни по-тежки от силното ни желание
да се видим. Един бог знае с какви въздишки и сълзи изпратихме Щеря [*],
ах да е възможно наместо него нашите очи да ви гледат и нашите уста да
говорят. Пусти мъчнотии, дето не ни позволяват да дойдем да се видим и
братски прегърнем, да се изприкажем и ранените си сърца изперим, миличък
брате. Четири години какви скърби и какви всякакъв вид мъчнотии тегля един
бог знай и вие ще знаете когато се видим. Ако беше единий от вас дома или
ако имахме трети брат, то щеше да е само едната четвъртинка от теглото
ни, но тъй било писано, и то ще се забрави, стига само бог, целокупни да
ни събере по-скоро под бащината ни стряха. Със Щеря ви изпратих два чифта
памучни чорапи и за бай Тодевите дечица чорапчета. Много ни стана мъчно,
защото набързо тръгна и нямаше какво да ви изпратим друго. Има три китчици,
за да се разтъжите с нашенско цветенце, шекера е от мама, вълнените чорапи
от Евгени, уж за Петъра. Сбогом, целува те сладко твоя сестра Теофани,
желая ви да прекарате весело Великден с пълно здраве.
203
ЦДИА, Ф. 865, оп. 1, а. е. 502. Разчетено от Христо Минчев по оригинала, който се пази у него.
София, 18 септември 1907
Мила мамо, [185]
Ей сега получих писмото ти и бързам да ти пиша още едно писмо из Българията.
Ти вече си получила писмото ми и вярвам, че както аз останах доволен от твойто писмо, така и ти ще бъдеш — колкото по-добре се разбираме, толкоз по ще сме близки, толкоз по ще се обичаме. Да, много страда човек от неразбиранието! Кака постоянно води война с мене, относително моите най-свети чувства, и да ти си кажа правото, ме често обижда и наскърбява. По-скоро бих си продал душата на дявола, отколкото да се съглася да живея както живеят те, и мисля, както мислят те. Тя не може да разбере, че мене не е нужно само 300 000 лева на някоя Евина щерка, а ми е абсолютно необходимо едно вътрешно задоволство от постигнат идеал, от задоволени желания. А такова не ще мога намери НИКОГА [*] само в материалните изгоди. Ако има нещо, което най-силно да ме е възмущавало, то е развратът и животинството. А в моите очи един брак на сметки, един брак не осветен от любовта не стои по-горе от тях. Една държанка с какво се отличава от една нелюбена венчана жена? Нима това е едно парче злато — пръстенът и няколко изтрити и смешни фрази от устата на попа, които освещават брака? Не, и хиляди пъти не! Само в сферата на по-високи духовни интереси, само в разбиранието на две души се намира истинският олтар на брака, осветен от любовта.
Никакви истини не биха ми преклонили главата и направили способен за
някакви компромиси; или ще постигна онуй, що съставлява за мене истинска
цел без никакви окастрювания, или се отказвам от всичко.
204
Половинки не могат да заситят празнотата на душата ми.
И мен ми е много приятно и драго, че мойта мама, като една истинска приятелка е разбрала това и ми съчувствува.
Да, и приятно е да се живее, когато има хора да те разбират и когато тези хора са най-близките, то е истинско щастие.
Целувам ти ръка твоя Ася
ЦДИА, ф. 865, оп. 1, а. е. 66, л. 14. Оригинал.
Stuttgart, 21 [март] [1]910
Мила мамо,
Получих тази сутрин писмото ти и искам още днеска да ти отговоря, защото
ако го отложа за по-после, не ще си спомня това, което искам да ти пиша.
Та ти намираш, че какините деца стават все по-немирни и непослушни. Това не е добро. И аз мисля, че това иде от преголяма разглезеност. Вий трябва да се научите да не им отстъпвате. Веднъж казаното от ваша страна трябва да устоите докрай и го изпълните. Не с хокане, а кротко, като им кажите нещо и повече никакви разправии. Как така да не мога аз на хлапетии да наложа каквото искам! После трябва да се научат да не отвръщат, защото това е най-нетърпимото и некрасиво нещо. Любо да го не оставяте да скита по улиците и дойде ли 6 1/2 часа да е в къщи.
Ами как вървят в училище? Малката Вярка [186] не й слушайте капризите, с това ще й направите голямо добро. От моя страна на Божанка ще кажеш, че ми е много мъчно, като чувам, че е станала упорита и че не се занимава присърце с пияното. Тя не е малка и трябва да разбере, че такива хора по-после стават не-
205
щастни, Ака не иска да плаче в бъдеще, нека се научи да слуша сега и да бъде мъдра. Тя трябва да слуша всичко, каквото майка й и баба й й казват, защото те за нейно добро го правят, а не да си създават главоболия.
Нека не забравя, че майка й прекрасно може да се омъжи и ако тя го не е сторила досега, то е само за тях. Нима Божка си забрави как плачеше във Варна и искаше да наложи на майка си да не стори това. Е добре, сега тя е длъжна да слуша във всичко майка си, защото ако е непокорна, аз сам, който бях против втори брак, ще й дам съвет да се омъжи. Нека хубаво запомни това Божанка и нека не смята, че се розово ще бъде. А на Любо да кажите от моя страна, че ако продължава да бъде немирен и да се пули и гримасничи, щом се върна и ще го дам в някой пансион, та там той да види как може нашироко да си препуска коня. Хем да запомни това, защото аз говоря сериозно.
Само нека да не се поправи, докато да си дойда, и ще се питаме пак.
Ти хубаво си направила, че си писала Урумову малко остро писмо. Извади си една точна сметка, на чисто, какво има още да ни дава, защото не бива само на памят да се осланяш, а и хубаво е да бъде записано някъде. После, ако изглежда, че не ще можеш да прибираш парите от записите, ще ги дадем на банката, тя да ги събира. И затова има леснина.
Ами ти какво току за мойто бъдеще току ми пишеш... мойто бъдеще аз си го зная. Аз си намерих пътя в живота и нищо не може вече да ме отклони: имала си щастието или нещастието — не зная — писател син да имаш. За себе си ще кажа, че съм предоволен и щастлив.
Пишиш ми от София, че нашият сатирик Михайловски [187] щял да отговаря на една моя статия. Туй ми е извънредно приятно, въпреки че зная как остро пише Михайловски: самият факт, че той се залавя да пише върху моя работа, показва, че тая работа не е без цена.
Исках по-горе да ти пиша, а си забравих, че като свърша след 2 години, ще живея у какини 2—3 години, защото децата й имат нужда от това и тогава ще видим, вървят ли на добро, или не. Сигурен съм, че ще тръгнат на добро.
Та Ганка [188] ти пише, че влага е в Париж. А тука чудно хубава пролет се е задала: така свежо и чисто.
206
Поздрав и целувка на всички ви
Ася
ЦДИА, Ф. 865, оп. 1, а. е. 71, л. 14, 15. Оригинал.