Хасковски честни граждани
Всички са родом Българи
Но някои от тях са останали
Зублудени Гръкомани.
Българите се трудеха
Как Хасково да побългарят.
Затова така правяха
Учители поставяха.
Та децата им учеха
На язик бащин български
А гръкоманите се трудеха
Гръцизма да не изгубет
И назад да не останат
Та със сякакви интриги
при турското правителство
Българите клеветяха.
И учителите им пъдеха
като се правяха на гърци
А пък те бяха българи
затова ги казват гъркомани
В 1872 година
Българите се сдобиха
С разумен добър учител
Защото са родом българи.
Прочуен ПЕТЪР БЕРКОВСКИ
Той откак стана учител
Добра наука учеше
Учеше и разказваше
Той в делник децата учеше
А в празник проповядваше
И всички се благодаряха
Но най-много учениците.
Той гръцизма потъпка
И в дън земя закупа
И затова много пострада
От Хасковските гръкомане.
Както ще видим по-назад
Хасковски честни граждане
Помежду си се питаха
Какво да направиме,
Да си Берковски задържим
за дълго време учител
Че хние много требовит
требовит още полезен
Децата да ни изучи
Хубава добра наука
И това като се питаха
Питаха и намислиха
Берковски да си задомят
Та дано в Хасково остане
за много време учител
Учител още наставник.
За таз добра работа
Добра девойка избраха
ЕВГЕНИ х. Минчева
и си Берковски сгодиха
207
Но не е било за много
Евгени сън сънувала
И на мама си казваше
Казваше и нареждаше:
Мамольо, мила мамольо
Лош сън съм сънувала
В събота срещу неделя
В неделя на разсъмване.
Гълъб си мамо улових
на наште равни дворове
Но черни кучета дойдоха
та ми гьлъба грамнаха.
Двата ми братя търчаха
Гълъба да ми отнемат
Но и тях кучета сграбчиха
Сграбчиха и завлякоха.
Гъркоманите като чуха
Че Берковски оглавиха
Тий се от яд пукнаха
И се чудом чудеха
Какво да правят, да сторят
С тия пусти българе
Гдето Берковски задържат
в Хасково учител да остане.
Тогава те и намислиха
Та си Берковски набедиха
Че е Берковски кумита
Кумита от най-първите
Симитчиев е бил Бинбашията [*]
Мирчо Попов язаджията [**]
Георги и Михаил х. Иванчови
Димитрак Поп Стефанов
И Яню хаджи Тодоров
всичките биле кумити
Кумити много опасни
за Турската държава.
Лоши ги турци хватиха
Назад им ръцете вързаха
В ситни синджири оковаха
И в заточение ги пратиха
На заточение в Диарбекир
Земя незнайна и далечна
Далечна още много опасна
Та да не могат да се върнат.
Само Златаров се избави
От заточение остана
Но после и той пострада
Пострада като добър българин.
Техните бащи и майчици
Техните братя и сестрици
Техните млади булчици
И всички родни роднини
Всичките горко плачеха
Плачеха и въздишаха
Но най-много си плачеше
Евгени хаджи Иванчева
Та си здравето повреди
Повреди още покруси
Повехна като цвете пролетно
Повехна като босилек без вода.
Нехна е майка миреше
Миреше още гълчеше
Мълчи Евгени не плачи
милостив е господ за нази.
208
Евгени на майка си думаше
Как щяло мамо да не плача
Мило ми либе отива
И мили братя и двама.
И не само Евгени плачеше
Плачеха всички граждани
За народните страдалци
Страдалци за българщината.
А гъркоманите им се смеяха
И на булките думаха:
„Невести млади и хубави
Хубави още гиздави
Недейте плака и тъжи
Не си губете здравето
Здравето още младостта
Младостта и хубостта.
Тий веке няма да се повърнат
Да се повърнат и да си дойдат
Затова ела си нас послушайте
Та се за други женете
Докато сте млади и хубави
Хубави още гиздави
Че младостта длего не трае
Гиздавост скоро повяхва.”
А тий им отговаряха:
„Проклети да ви са устата,
Дето така нас учите
Милите си да забравиме.
Ний ако тях не видим
По-добре да се изгубим
Нежели да се жениме
И други мъже да земиме.”
Хасковски мили страдалци
Малко са много страдали
Цели ми до пет години (1872—1877 г.)
Години тъжни усилни.
Но правдата възтържествува
Милостив бог е послушал
Нихните жалби и молби
Като праведни страдалци.
След дълги цели пет години
Те живи и здрави се върнаха
И у дома си дойдоха
И се с мили домашни събраха.
И на нов живот добре живели
И на сладка свобода се радвали
За гдето за народ са страдали
За народ добър български.
Наскоро като се върнаха
Хубав град Хасково празнува
Две сватби — две ощи радости
И победата над гърцизма.
Гиздава Евгени хаджи Иванчева
Се венча за Петър Берковски
А брат й Михаил х. Иванчев
За Елисавета Джангозова
Мома хубава, гиздава
Гиздава още либава
Дъщеря на баща гръкоман,
но по душа добър българин.
Тия две сватби хубави
Хубави незапомнени
Празнува цяло Хасково
Хасково със селата си.
209
Петър Берковски в Хасково остана
на град Хасково кмет стана
Зарад хубавата си женица
Женица гиздава Евгеница.
Но Евгени хаджи Иванчева
С нежно сърце милостиво
Не можа много да се нарадва
на своя достоен стопанин.
От мъка за милото си либе
Главеник [*] Петър Берковски
Докато той беше в заточение
Здравето й се покруси.
Тя наскоро след сватбата се поболя
И тежко падна на легло
От тежка болест коварна
Коварна още неверна.
Всички граждани хасковски
Тихом се богу молеха
Евгени да стане по-добре.
Евгени да оздравее.
За радост на всички хасковци
за щастие на свой стопанин
за радост на стар бащица
бащица добър българин.
Но коварна болест се влошава
Тя много не е траяла
Траяла до три месеца
Месеци зимни усилни.
Кога пролетта настъпи
Когато тревите никнеха
Когато дърветата цъфтяха
Кога птичките пееха.
Когато всички се радваха
Радваха и благодаряха
на всемилостивий господа
за неговите добрини.
Тогава клепалото чукна жаловно
Жаловно още плачевно
Цялото Хасково изтръпна
Всички се спуснаха надолу.
Надолу къмто реката
Къмто Църквата Богородица
И всички се питаха
Защо клепалото бие жаловно.
И ето насреща им излезе
Разплакан беловласий хаджи Иванчо.
Баща на хубава Евгени
Който със сълзи каза на всички
Събрани Хасковски граждани
Че милата му дъщеря
Достойна вярна стопанка
на достойний Берковски
Гиздава обична Евгени
Не е вече между живите.
Таз грозна печална новина
Разплака мало и голямо
Всички се пръснаха оттамо
от жалост още от милост.
И на домашните си казаха
Евгени млада хубава
Хубава още гиздава
Гиздава и много учена.
210
Богу било угодно
да я от стопанин откъсне
От стопанин още от рода
и от беловлас бащица.
Като и отнесъл душата
Там горе в небесата
За да не вижда и чува
Жалостта на всички хасковци.
Които я много обичат
Обичат още почитат
Като любима дъщеря
на хубав град Хасково.
Него ден всички Хасковци
Млади и стари и баби
Всички с китки и свещици
Накичиха хубава Евгеница.
Мар, тя бе кат ангел хубава
И кат че сладък сън е заспала
Та никой да не кайдиса [*]
Да я от съня й събуди
Когато на другий ден сутринта
Клепалата на църквата чукнаха
Целий град се стече надолу
Надолу към хаджи Иванчови.
Майките с дъщерите си
Бащите със синовете си
Учителите с учениците си
Учителките с ученичките си.
И така всички събрани
С горки сълзи на очи
Изпратиха до гроба й
Мила хубава Евгени. [190]
Дъщерята на хаджи Иванча
Булката на Петра Берковски
Звездата на град Хасково
Нека бог да я прости!
Вечна й памет
Легка й пръст
АМИН