12.
ЕПИЛОГ
След Освобождението празникът на Кирил и Методий (24 май нов стил) продължава да се празнува като всенароден празник на българската просвета. Много наши поети посветиха стихове за основоположниците на славянската писменост. За тях писаха К. Величков, Ст. Михайловски, К. Христов и др. Особена популярност придоби стихотворението на Ст. Михайловски „Върви, народе, възродени", което и до днес пеем с особено вълнение. С възрожденски патос поетът подчертава в него огромното значение на знанието за развитието на народността:
„Напред, науката е слънце,Невидими нишки свързват поета с първото стихотворение, написано на старобългарски език със славянски букви—знаменития „Проглас към евангелието", в който Константин бе изрекъл своята притча: „Голи са всички народи без книги". С книгите българският народ вървя векове, към знанието и науката се бе стремил той винаги, а след освобождението от дълговековния османски гнет запретна ръкави, за да достигне напредналите народи, развивали се при нормални условия. Най-голямата, най-красивата, най-оживената сграда във всяко българско селище стана училището—една традиция, която започна от годините на Възраждането, от времето на появата на първите светски класни училища и гимназии и продължи след Освобождението. Не кметството, не църквата дори, а училището. В новите времена щастливият пролетен празник на просветата, когато всички училища са обсипани с цветя, не бе само израз на радостта от свободата, воля за учение и израз на признателност. Този празник връщаше народа към традициите и продължаваше да вдъхва национална гордост, да припомня, според думите на народния поет Вазов, че „и ний сме дали нещо на света".
което във душите грей,
напред, народността не пада
там, дето знаньето живей".
Най-ярък израз на това национално самочувствие даде Г. Димитров на Лайпцигския процес. Той се позова на делото на Кирил и Методий, за да изобличи опитите на фашистите да представят неговия народ като „див и варварски". Далеч преди времето, когато „германският император Карл V казал, че говори на немски само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език", във „варварска България" се разпространява старобългарската писменост, създадена от „апостолите Кирил и Методий". Делото на Кирил и Методий даде на Г. Димитров морална сила и самочувствие да покаже убедително, че един народ, който в такава ранна епоха е писал и чел на своя език, не е и не може да бъде варварски народ. По-късно в най-кошмарните години на фашизма, когато се разгърна антифашистката съпротива, задграничната българска комунистическа радиостанция „Христо Ботев" нееднократно подчерта общославянския характер на Кирило-методиевото дело, припомни борбата на двамата братя с немското духовенство и идеите, които са ги ръководили в тая борба. Смелостта на Константин в двубоя му с немското католическо духовенство за славянско богослужение и книжнина се сочеше като светъл пример срещу новите, още по-зли врагове на славянството—немските расисти. Защото ако някогашното латинско духовенство беше издигнало теорията за свещените езици и богоизбраните народи, съвременните фашисти издигаха и поддържаха подобна, не по-малко реакционна и опасна за народите теория за чистите раси и за малоценните хора.
Макар завършили земния си път преди единадесет века, Кирил и Методий продължават да стоят на стража за правда, за политическа и културна самостоятелност и напредък на нашия народ.
От епохата на Борис и Симеон до днес България се гордее с делото на Кирил и Методий, брани го и преуспява, независимо от силните бури, които са я сполетявали. Няма друг славянски народ, който да празнува през всички векове с такова чувство на умиление паметта на Солунските братя. В наше време празникът на Кирил и Методий разшири още повече своето съдържание. От предимно училищен празник на българската писменост и просвета той стана празник на българската култура и печат. И днес ние го празнуваме с неотслабваща любов и ентусиазъм. Той ни връща към вековните ни традиции, подтиква ни да правим равносметка на нашия влог в културата на съвременна България, вдъхновява ни да браним дръзновено всички духовни ценности, които нашият народ е създал.
В различни епохи и обществени строеве делото на Кирил и Методий е служило на прогресивни и благородни цели. Затова не можаха да го омаловажат годините, не помръкна и не ще помръкне славата на двамата братя. В нашата епоха това дело намери задълбочена и многостранна оценка както в трудовете на българските учени, така и в тези на европейските.
Когато Кирил казва в предсмъртната си молитва: „Не бях, бидох и съм во веки!", той не мисли за бъдещо земно величие, за вечен живот сред хората. Той мисли за вечния отвъден свят, където отиват душите, както учи християнската религия. Тези негови думи обаче станаха пророчески, придобиха друг смисъл. Константин-Кирил предсказа своето безсмъртие сред хората на земята. Със своето дело той остана „во веки" в света на живите паметта и почитта на всички поколения
[Previous] [Next]
[Back to Index]