ИзвориБАЛАН, Ал. Т. Кирил и Методий. Св. 1, С., 1920, св. 2, С., 1934 (издание на пространните жития на Кирил и Методий, на похвалните слова, писма, служби и др. паметници).
ИВАНОВ, Йордан. Български старини из Македония. С., 1970 (фотот. изд.; тук Солунска легенда, кратки жития на Кирил и Методий, служби на Кирил и Методий, кратко житие и служба на Климент и др.)
КИСЕЛКОВ, В Сл. Пространните жития на светите братя Кирил и Методий. С., 1945 (новобългарски превод на житията).
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ. Събрани съчинения. Т. 1, С., БАН, 1970 (тук научно издание на Похвално слово за Кирил); т. З, 1973 (научно и фототипно издание на пространните жития на Кирил с превод).
ЛАВРОВ, П. А. Кирилота Методiй у давньословянському письменствi. Киiв 1928.
МИЛЕВ, Ал. Жития на Климент Охридски. С„ 1961 (в превод житието на Теофилакт Охридски за Климент Охридски, Италианска легенда, писмото на Анастасий Библиотекар до епископ Гаудерик Велетрийски).
ПРОСЛАВА на Кирил и Методий. Сборник с жития, статии, спомени и худож. произведения. Под ред. на П. Динеков. С., БП, 1963.
ТРИФОНОЗ, Ю. Две съчинения на Константина Философа (св. Кирила) за мощите на св. Климента Римски. СпБАН, кн. 41 (23). С., 1934, с. 192—206. (текст с па ралелен превод на Слово за пренасяне мощите на Климент Римски).
ХРИСТОМАТИЯ по старобългарска литература. П. Динеков, К. Куев, Д. Петканова. 3. изд. С., НИ, 1974.
Изследвания
АНГЕЛОВ, Б. Ст. Борба за делото на Кирил и Методий. С., НИ, 1963 (изказванията на възрожденските дейци цитирам по тази книга).
БЕШЕВЛИЕВ, В. Прабългарски епиграфски паметници С., Изд. ОФ, 1981.
ВЕЛЧЕВ, В. Константин-Кирил и Методий в старобългарската книжнина. С., 1939.
ВЕЛЧЕВ, В. От Константин Философ до Паисий Хилендарски. С. НИ, 1979.
ГЕОРГИЕВ, Е. Кирил и Методий—основоположници на славянските литератури. С., БАН, 1956.
ГЕОРГИЕВ, Е. Разцветът на българската литература в IX—Х в. С., БАН, 1962.
ГЕОРГИЕВ, Е. Нашето Аз, Буки, Веди. С., НП, 1981.
ГЪЛЪБОВ, Ив. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. Ч. 1. С., 1980.
ДИНЕКОВ, П. Похвала на старата българска литература. С. 1978.
ИЛЧЕВ, П. Аспекти в изучаването на глаголицата. Славистични изследвания, кн. З, 1975, с. 52—63.
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА, т. 1, БАН, 1962 (в края библиография).
КУЕВ, К. Черноризец Храбър С., БАН, 1967.
КУЕВ, К. Съдбата на старобългарските ръкописи. С., НИ, 1979.
КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ. Юбилеен сборник по случай 1100-го-дишнината от смъртта му. С, БАН, 1969.
КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ. Материали от научните конференции по случай 1150 годишнината от рождението му. Велико Търново, 10—11.XI.1977 и Рим, 12—13. XII. 1977. С., БАН, 1981.
ПАНДУРСКИ, В. и Св. БОСИЛКОВ, Св. Кирил и Методий в Рим. С., БХ, 1970,
ТЪРЖЕСТВЕНА СЕСИЯ за 1 100-годишнината на славянска та писменост, 863—1963. Доклади и материали. С. БАН, 1965.
ХИЛЯДА И СТО ГОДИНИ СЛАВЯНСКА ПИСМЕНОСТ, 863—1963. Сборник в чест на Кирил и Методий. С., БАН, 1969.
ТОТ, Имре. Константин-Кирил и Методий. С. Изд. ОФ, 1981.
Библиографски прегледи
ИЛЬИНСКИЙ, Г. Опит систематической Кирилло-Мефодиевской библиографии. С., 1934.
ПОПРУЖЕНКО, М. Г. и РОМАНСКИ, Ст. Кирило-методиевска библиография за 1934—1940. С., 1942.
ДУЙЧЕВ, Ив., КИРМАГОВА, А., ПАУНОВА. А. Българска кирилометодиевска библиография за периода 1944—1962 г. В: Хиляда и сто години славянска писменост. С,, 1963, с. 515—541.
ДУЙЧЕВ, Ив., КИРМАГОВА. А., ПАУНОВА, А. Българска кирилометодиевска библиография за периода 1963—1968 г. В: Константин-Кирил Философ. С., 1969, с. 425—450.
НИКОЛОВА, Св. Съвременно състояние на Кирило-Методиевските проучвания в чужбина. — СпБАН, XIX, 1973, кн. 2, с 21—40, кн. З, с. 20—43.
НИКОЛОВА, Св. Постижения и перспективи на Кирило-Методиевските изследвания. — Старобългаристика, 1981, кн. 4, с. 36—40.