1915


ПРЕДЛОЖЕНИЯ, НАПРАВЕНИ НА БЪЛГАРИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 11 януари

Въпреки че Румъния очевидно е решила да започне военни действия в Трансилвания и кампанията се очаква да започне около средата на февруари, почти всички предполагат, че румънският министър в България, който, понастоящем е в Букурещ, ще се завърне скоро и ще донесе окончателни предложения, които може би ще улеснят разбирателството между двете страни. Възвръщането на градовете Добрич, Балчик и областите около тях вероятно ще бъде част от предложенията. Но ако това разрешение не може да се постигне, имам основания да вярвам, че Румъния няма да пропусне единствената възможност, предоставена й сега, да реализира националните си аспирации.
Една от причините за временното колебание на Румъния беше несигурността по отношение на политиката на Италия. През последните няколко месеца приятелските връзки между двете латински страни се засилиха. Италианската окупация на Авлона беше всеобщо одобрена от Румъния, тъй като това ще сведе до минимум риска за румънски военни действия и значително ще съкрати войната. Като малка държава Румъния естествено е чужда на идеята за продължителен конфликт, което ще изтощи ресурсите й.
Неотдавнашната румънска проява на приятелство към Италия изцяло се дължи на убеждението, че Италия се готви да действува в унисон със силите на Антантата. Ако Италия, обаче, в края на краищата реши да запази неутралитет, разбирам, че решението на Румъния ще остане непроменено. Междувременно активно се преминава към военни приготовления. Обстоятелството, че цяла Буковина, включително важните пътища, водещи към Трансилвания, са сега в руски ръце, вероятно ще ускори действията на Румъния, като големият успех на руснаците в Кавказ също ще има стимулиращ ефект.
Г-н Генадиев, бившият български министър на външните работи, тази вечер замина за Рим на неофициална визита.

БЪЛГАРСКИЯТ НЕУТРАЛИТЕТ

Българският министър-председател, заяви пред Събранието на 28 март, че България „ще продължи да съблюдава най-строг неутралитет" и отправи предизвикателство към тези, които „имат смелостта да се опитат да стигнат по-далеч" и да „хвърлят страната във война", да застанат на неговото място. България има пълното право да поддържа неутралитет. Когато чрез устата на своя министър-председател тя заяви, че този неутралитет ще бъде от „най-строгите", никоя чужда страна или сила не може законно да й възрази. Но когато действията на нейните поданици станат несъвместими със схващането за неутралитет, строг или не, време е да й се напомни значението, което обикновено се придава на думите на нейния министър-председател. В края на миналия ноември българските и турските комитаджии хвърлиха във въздуха важния железопътен виадукт близо до Струмица, по линията Солун — Скопие. Те бяха снабдени с картечници и атакуваха сръбския отряд, пазещ линията. За щастие целта им — да прекъснат доставките на амуниции, от които нашите сръбски съюзници се нуждаеха изключително много — не беше постигната. Доставките бяха преминали безопасно преди няколко часа. Дори в България не е лесно да се получат картечници от частни източници; и въпреки съобщенията, че турски комитаджии също са взели участие в атаката, няма вече турски територии, граничещи със Сърбия. Още тогава Турция, както и сега, воюваше с Великобритания, а Сърбия е наш съюзник. Изобщо не сме чули българските власти да са взели съдебни мерки срещу тези съучастници на нашите врагове, въпреки че подобно наказание би било в съответствие с неутралитет от най-елементарен, да не говорим за „най-строг" вид.
Тази сутрин публикуваме сведения за друго българско нападение в сръбска територия. Нападателите се описват като „нередовни" и комитаджии. Те са били „многобройни" и се казва, че са носили военни униформи. Мястото на нападението отново е било в околностите на Струмица. Имало е остри схватки със значителни загуби от двете страни. Две сръбски оръдия, които са били превзети от българите, впоследствие са били възвърнати и българските части са били облъснати. С интерес очакваме съобщение за мерките, които г-н Радославов би предложил за реабилитиране на българския неутралитет. Не искаме да кажем, че неговото правителство е подстрекавало тази явна атака срещу нашия съюзник, но смятаме, че е негов дълг пределно да изясни, че нито той, нито който и да е от неговите колеги е склонен да оправдае тази проява на беззаконие. На нас ни е добре известно,че силният македонски елемент в България с нетърпение очаква да си отмъсти на Сърбия за поражението и териториалните загуби по време на Втората балканска война и знаем, че сред влиятелни български кръгове, включително онези, които се вслушаха в подстрекателствата на Австрия, и така се стигна до тази братоубийствена война, съществува постоянен и силен страх от македонските главорези. Но ще се осмелим да напомним на някои отговорни обществени дейци в България, че сегашната война не е само един балкански конфликт, и че Съюзните сили, които са решени да я доведат до победен край, няма да бъдат благоприятно разположени към враговете на техните приятели. По време българското нападение срещу Сърбия идва твърде скоро след визитата на фон дер Голц паша в София, за да изглежда случайно. България е свободна да избира своя курс. Но тя жестоко ще сбърка, ако допусне, че обединените сили ще останат безразлични, ако тя продължи да позволява „строгия неутралитет", така скоро обявен от нейния министър-председател, да бъде по такъв „особен начин" упражняван от поданиците й.

НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ СЪРБИЯ БЪЛГАРСКОТО ОБЯСНЕНИЕ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 3 април

Във връзка със съобщението за участие на български войски във вчерашния конфликт при Валандово, близо до Струмица, от добре информирани македонски кръгове, научаваме, че не е имало български войници.
Обяснението от българска страна е, че през последните три седмици банди, организирани от сръбския майор Попович, са опустошили български села близо до границата. Мъжкото население е избягало в планината, където се е присъединило към многобройните български дезертьори от сръбската армия и така се е образувала силна чета, която е атакувала сръбския военен пост при Валандово и е пресякла железопътната линия към Солун.
Тук се смята, че безредиците отчасти се дължат ня пратеници на някои сили, заинтересувани от предизвикване на разрив със Сърбия.

„ВЪСТАНАЛИ СЕЛЯНИ"

СОФИЯ, 3 април

Командирът в Струмица телеграфира, че голям брой мюсюлмани, мъже, жени и деца, преследвани от сърбите, вчера са потърсили убежище на българска територия. Бегълците разказват, че всички селяни от областите при Валандово и Тиквеш са въстанали вчера сутринта и са убили сръбските пазачи, но от Скопие и Гевгели са пристигнали подкрепления и са заловили буновниците.
Последните са отбранявали селата си през целия ден, но накрая били принудени да избягат, преследвани от артилерийски и пехотински огън. На границата те са убили три сръбски гранични поста и са влезли в българските села Чепели и Злечево. Взети са мерки за обезоръжаване на въстаниците. — Ройтер.

ИНЦИДЕНТЪТ НА СРЪБСКАТА ГРАНИЦА ПРИЧИНА ЗА БУНТА
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 7 април

Според информацията, която получих от неофициални източници и която допълва българското официално обяснение за граничния инцидент, 6 000 турски селяни — мъже, жени и деца — и 2 000 българи са пристигнали в околностите на Струмица. Сръбското правителство е поискало репатрирането на бегълците: българското правителство е отказало на основание, че правото на политическо убежище е установено със закон и е предупредило сръбското правителство, че в случай на нарушение на границата от страна на преследващите сръбски войски, може да се стигне до сериозни последствия.
Окаяното състояние на подчиненото население на тези области е известно и се потвърждава от притока на бегълци през есента и зимата — по 600 седмично, като аз лично проучих състоянието им в Струмица през миналия октомври.
Пряката причина за бунта очевидно е набирането на турско мъжко население за армията през последните два месеца, но също така е установено, че чужди пратеници са се опитвали да скарат България със Сърбия и силите на Антантата.

ЕКЗАРХ ЙОСИФ СМЪРТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИОТ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 3 юли.

Днес следобед почина екзархът.

Когато дойде време да се напише историята на Възраждането на българската нация, две имена ще изпъкнат в документите на това изключително движение — имената на Стамболов и Екзарх Йосиф.
Лазар Йовчев е роден на 17 май 1840 год. в малкия български град Калофер, разположен в южните склонове на Стара планина. Виждайки ярко изразените му способности, някои от неговите сънародници накарали градската община да му осигури средства за завършване на образованието в Париж. След като учил в Сорбоната три години и получил научна степен по право през 1870 год., той отишъл в Константинопол, надявайки се да бъде назначен на турска служба. Там неговите трудове привлекли вниманието на екзарх Антим, който през 1872 год. го назначава за генерален секретар на екзархията. Същата година той бива ръкоположен — същият ден, когато гръцкият патриарх издал декрет за отлъчване от църквата на българския екзарх и неговите последователи. Оттогава той е известен под духовното име Йосиф.
Способностите на младия свещеник били толкова големи, че след две години той е назначен за глава на епархията във Видин. През 1876 г. — годината на българ ското въстание, той е ръкоположен за архиепископ на Ловеч. Новосъздадената българска църква, все още в първото десетилетие на своето съществуване, трябваше да премине през период на сурови изпитания. Революционното движение даде на нейните жестоки врагове, гърците, възможност за обвинения и на екзарх Антим беше наредено да подпише документ, изразяващ задоволството на християнското население в Турция от бащинското управление на султана. Екзархът, човек с дух и смелост, отказа да подпише подобен документ и когато Русия обяви война, той беше принуден да се оттегли. Няколко дни по-късно (6 май 1877 год.) Йосиф беше избран за глава на българската църква, един пост, криещ безбройни трудности и опасности.

Велик организатор

След подписването на Берлинския договор Йосиф трябваше да организира националната църква в новоосвободеното Княжество България и автономната провинция Източна Румелия. В различни кръгове се повдигна въпросът за смяна на местожителството му в София или Пловдив, но перспективата за по-изискано и по-спокойно съществуване в една от българските столици не го изкуши: той реши да остане в Константинопол и да продължи упоритата борба за обединяване на българската църква и народ.
След войната всички български училища в Турция бяха предадени на гърците; обещаните епархии останаха незаети; страданията на турските бегълци от България и Източна Румелия предизвикаха силно възмущение в Константинопол и екзархът, когато и да се обърнеше към властите с възражение или петиция, беше посрещан с упреци и дори с оскърбления. Отчаянието на българите в Турция по това време беше толкова голямо, че много от тях проповядваха подчинение пред Римската църква, за да си осигурят защитата на една от западните сили. Опитите на екзарха да събере Синода в съответствие с условията на фермана му донесоха нови неприятности. Гърците подновиха усилията си да го изгонят от Константинопол и едва в края на 1883 година той издействува да бъде приет от султана и получи обещанието — неизпълнено в продължение на 6 години — за епархии в Скопие и Охрид. Въстанието в Източна Румелия през 1885 година отново го постави в критично положение; турците се разгневиха на въстаналите българи. Русия беше враждебно настроена, Сърбия се яви като нов враг, а гърците подновиха интригите за преместването му от Константинопол. Един-ственият му приятел през този тревожен период беше сър Уилям Уайт, посланикът на Великобритания.
След детронирането на княз Александър и сформирането на регенство в София, оглавено от Стамболов, екзархът възприе политика на изчакване. Но Йосиф не беше по-малко истински българин от патриотично настроения диктатор в София. Скоро нещата се уталожиха и Стамболов, който беше постигнал известно подобряване на отношенията със султана, сега се зае с куазата на църквата в Македония.

Период на успех

Последва серия от успехи. През 1890 година се получи бератът за епархиите в Скопие и Охрид, българските училища в Турция през 1893 г. минаха под покровителството на екзарха, а през 1894 г. бяха дадени берати за епархиите във Велес и Неврокоп. Падането на Стамболов през същата година сложи край на периода на благополучие. Помиряването на българите с Русия беше осигурено чрез „приемането на друга вяра" от княз Борис, на чието покръстване екзархът извърши богослужение. Скоро след това благоразположението на султана беше изгубено поради нападенията на български чети Македония и до 1897 г. екзархът не постигна никак успех. Тази година ситуацията, създадена от турско-гръцката война, му даде възможност да получи берати за още три македонски епархии — тази в Битоля, Дебър и Струмица.
Но наближаваше период на големи изпитания. Партията, която проповядваше физическата сила като единствено средство за подобряване на положението на македонската рая, започна да налага властта си както в Македония, така и в България. Независимо от натиска, оказан върху него от революционерите, които дори заплашваха живота му, екзархът твърдо се проивопоставяше на движението и отказваше да разреши на своите епископи и свещеници да участвуват в него. Лоялното му отношение не беше възнаградено от Портата, която сега се стремеше да смаже българския елемент, използувайки наказателни мерки от всякакъв характер.

Разочарованието

Въпреки всички разочарования, той продължи да поддържа каузата на българската църква и население от вилаетите и да протестира енергично срещу подтискането на правата, тържествено гарантирани от султана. Нотата, с която той се обърна към великия везир през пролетта на 1907 год., беше образец на достоен и добре обмислен протест. Но непосилната задача накрая оказа влияние върху здравето му: през пролетта на 1908 год. той беше сериозно болен в продължение на няколко седмици. Обявяването на българската независимост през есента на същата година тежко засегна положението на Йосиф в Константинопол, тъй като беше ясно, че не е редно той да контролира националната църква на една суверенна държава, като същевременно запазва властта си върху българските епархии в Турция. Екзархът обаче остана в Константинопол и живя достатъчно дълго, за да бъде свидетел на разрушаването на голяма част от неговото дело в Македония вследствие поражението на България във Втората балканска война. В началото на декември 1913 година той се оттегли в София, където му беше устроено тържествено посрещане, подхождащо на високия му духовен сан: но това не беше победно завръщане. Българската църква, с изключение на две епархии в Турция, беше насила ограничена в рамките на българската държава.

БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗНИЦИТЕ
СЪОБЩАВА СЕ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

ПАРИЖ, 31 юли

Кореспондентът на „Пти Паризиен" проведе интервю с българския министър-председател г-н Радославов, който изрично отрече, че България е готова да се бие на страната на Австрия и Германия, или пък да окаже помощ на Турция с българско оръжие. Също така не е вярно, каза той, че; България изчаква удобен момент да нападне в гръб Сърбия.
Относно преговорите с Турция, той заяви, че те са само обикновена дискусия по въпроса за железопътната линия от Дедеагач до Мустафа паша и че това означава, че сведенията относно отстъпването на Одрин на българите са съвсем неверни. Г-н Радославов продължи:
Ако Сърбия добре разбираше собствените си интереси, тя щеше да види, че навлизането й в Албания, както и окупацията на Дурацо от нейни войски е много благоприятен фактор за България. Ние считаме, че Сърбия, изтощена и обедняла, няма да може да осъществи успешно и продължително управление на териториите, които е завладяла или които са й отстъпени. Повтарям, че ако в последна сметка спечели тройната Антанта и ако Сърбия разбира собствените си интереси, тя трябва в края на крайщата да се съгласи да разисква с нас въпроса за Македония. Нека отсега нататък да бъде напълно убедена, че ние не сме враждебно настроени към нейния достъп до адриатически пристанища. Напротив, ние сме добре разположени към действията й в тази насока, при положение, че получим компенсация. В последствие един благоприятен търговски договор и един солиден митнически съюз, което може би ще бъде прелюдия към съглашения на по-широка основа, ще позволи на България да изнася свои стоки през сръбските адриатически пристанища, докато сърбите ще могат да транспортират част от своите стоки през българските пристанища на Егейско море.
След като каза, че преди да действува, България очаква да получи отговора на четворната Антанта на българската нота, в която са изложени българските искания, г-н Радославов заяви:
Ние знаем, че няма винаги да бъдем неутрални. Все още не можем да кажем на чия страна ще застанем, но в общи линии знаем къде ще се насочи енергията ни. Ще се бием напълно в съотвествие с националните си интереси. Бихме желали да скъсаме омразния Букурещки договор, който подписахме с нож, опрян до гърдите, притиснати и насилени, без да можем да преценяваме. Четворната Антанта, която заявява на всеуслушание, че се бори на страната на правото, а не на силата, може да получи помощта ни, ако ни гарантира, че Сърбия ще ни върне тази част от Македония, която е наша земя и наша собственост, която е плът от нашата плът и кръв от нашата кръв, и по този начин затвори отворената рана в нас. — Ройтер.

СОФИЯ НЕ ОБЕЩАВА
ТУРЦИЯ ПРАВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 2 август (получено вчера)

Както беше вече съобщено във в-к „Таймс", подписан е протокол, съгласно който турската територия на запад от р. Марица преминава към България и цялата железопътна линия до Дедеагач става българска собственост. Това обстоятелство може да се счита като практически лишено от политическо   значение.
Преди избухването на европейската война България настояваше за тази концесия от турска страна като модификация на Цариградския договор. По-късно натискът от западните сили върху България във връзка с извършваната през Дедеагач контрабанда, както и турската намеса в нея й   дадоха допълнително основание за по-настоятелни искания. Накрая турското правителство, въпреки чувствителната опозиция в Константинопол, реши да направи отстъпката, надявайки се, че по този начин ще установи приятелски отношения с един добре въоръжен съсед, чието отношение е много важно в сегашния критичен момент.
Протоколът, съдържащ предварителното споразумение, беше подписан след продължителни преговори. Трудностите се появиха при разискването на подробностите. Въпросът за построяването на нова железопътна линия от Адрианопол, която да стигне до Кирк Килисе, като по този начин да осигури пряка връзка между Адрианопол и Константинопол, както и искането на България да притежава зона от 3 километра около гарата в Караагач и допълнителното й искане за територия на запад от р. Тунджа — всичко това излезе на преден план. Този район, предложен от Турция преди срещата на Букурещката конференция — с надеждата да й бъде разрешено да участвува в дебатите, беше след това отказан на българските делегати, водещи преговори за Цариградския договор. От друга страна, турците в приповдигнато настроение от сведенията за поражения на Русия, сега увеличават условията си и, както се съобщава, настояват на известни политически задължения от страна на България.
Намесата   на   Германия   в   тези   преговори   има  до известна степен безкористен характер. От известно време Германия осъзнава опасността от българско настъпление към Константинопол и затова подтикна Турция да направи значително по-големи отстъпки. Тази намеса стана причина за много протести дори в средите на младотурците и очевидно доведе до убийството на полковник Лайпциг. Независимо от резултата от преговорите България е решена да не позволи да й се връзват ръцете.

4 август (получено вчера)

Нотата на силите на Антантата беше връчена тук от техни представители на министър-председателя снощи в 7 часа, след завръщането на г-н Радославов и някои от колегите му от Чамкория, в Рила, където те прекараха последните няколко дни. Царят също е в Царска Бистрица.
Тъй като двете страни са се споразумели за абсолютна секретност, изглежда невероятно това да не бъде спазено. Вчерашната нота се очаква да подготви почвата за окончателно разбирателство.
В отношенията между България и Турция не е настъпила промяна и преговорите очевидно са стигнали до задънена улица.

АВСТРО-ГЕРМАНСКИ ОБЕЩАНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

СОФИЯ, 10 август (предаването забавено)

Вчера следобед германският и австрийският министри посетиха г-н Радославов, искайки информация отбългарска гледна точка по предложенията на силите на Антантата. Министрите подчертаха, че предстои германска офанзива срещу Сърбия. Те също така обещаха на България големи териториални придобивки в замяна на добронамерен неутралитет.
По-късно г-н Радославов има ауденция с царя. — Ексчейндж Телеграф Къмпани.

СОФИЯ, 12 август

Водачите на опозиционните партии помолиха за отделни срещи с министър-председателя, за да им бъде разяснено положението, създадено от неотдавнашните дипломатически ходове на Балканите от силите Антантата. Г-н Радославов прие молбата. — Ройтер.

БЪЛГАРИЯ Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД ИЗБОР
ПРЕДСТОЯТ СЪДБОНОСНИ РЕШЕНИЯ
РУМЪНСКА ПОЛИТИКА
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 31 август.

Бързо приближава моментът, когато Румъния, а също така и Гърция ще трябва да вземат съдбоносни решения. Тук все още не е известен отговорът на Сърбия на нотата на силите на Антантата, а не след дълго г-н Венизелос ще определи отношението на Гърция. Продължителното колебание е несъвместимо с програмата на силите на Антантата, чиито действия срещу Турция неизбежно ще повлияят, и то в голяма степен на взетите тук решения.
Силите на Антантата се въздържаха да изпратят нота до Букурещ по същото време, когато изпратиха ноти до Атина и Ниш. Отношенията между България и Румъния, макар и приятелски, за съжаление се повлияха неблагоприятно от взаимните подозрения, които всъщност са напълно неоснователни, тъй като нито една от двете страни няма намерение да нападне другата. Ако България в съответствие с желанията на силите на Антантата участвува във войната срещу Турция, Румъния ще запази приятелски неутралитет. Ако, от друга страна, България, поддавайки се на настояванията на Централните сили, нападне Сърбия, Румъния няма да одобри подобен курс. Изглежда немислимо обаче, България, освен ако не е принудена от форсмажорни обстоятелства, да започне авантюра, която не само ще осуети всички усилия на силите на Антантата да стигнат до разрешение на македонския въпрос в нейна полза, но непременно ще доведе до нови балкански конфликти. В случай на намеса от страна на Гърция, известните симпатии на г-н Венизелос към силите на Антантата ще го накарат да възприеме курс, който ще засили популярността му и в страната. Изубхването на нова кръвопролитна война на Балканите вероятно ще доведе до външна намеса от всички страни и по този начин ще се окаже фатално за независимостта на младите държави на полуострова.

Отговорът на Сърбия

СОФИЯ, 2 септември

Отговорът на Сърбия на съобщенията от силите на Антантата относно уреждането на балканския въпрос беше връчен вчера на представителите на тези сили в Ниш.
Съдържанието на отговора не е оповестено публично.
Политически кръгове в София придават значителна важност на посещението на херцога на Мекленбург на българското царско семейство, като се дават различни мнения за възможните последствия от него.

3 септември

Г-н О'Бийрн беше приет вчера от цар Фердинанд, на когото връчи акредитивните си писма като изпълняващ длъжността пълномощен министър със специална мисия към българския двор.
На церемонията присъствува министър-председателят г-н Радославов.
Публикувано е официално опровержение на изявлението, че България е предоставила на Турция 45 вагона с боеприпаси. — Ройтер.

СЪРБИЯ И АНТАНТАТА СЪОБЩАВА СЕ ЗА БЛАГОПРИЯТЕН ОТГОВОР
(ОТ НАШИЯ СПЕЦИАЛЕН КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 3 септември

Въпреки че подробностите около споразумението между България и Турция във връзка с предоставянето на железницата при Дедеагач са практически уредени, тук концепцията все още очаква окончателно одобрение. Разбира се, не е изключено да съществуват известни колебания относно сключването на договора.
За сръбската нота, която беше връчена в сряда на представителите на силите на Антантата в Ниш, се пази пълна тайна. Смята се, че основната й насока е благоприятна за Антантата. Може да се счита, че връчването на нотата означава официално анулиране на Букурещкия договор, който отдавна е загубил напълно истинското си значение дори в очите на своите авторитети. Сега договорът е мъртъв и съобщението за погребението му в Ниш ще бъде посрещнато без проливане на сълзи от приятелите на мира и единството на Балканите. Съобразяването на Сърбия с желанията на силите на Антантата ще има отрезвяващ ефект върху Атина, където под вещото напътствие на г-н Венизелос постепенно ще се стигне до обрат в безкомпромисната политика на кабинета на Гунарис.

4 септември

Днес г-н О'Бийрн връчи акредитивните си писма на цар Фердинанд. След първоначалната ауденция негово величество разговаря дълго време с новия британски министър.

БЪЛГАРИЯ МОБИЛИЗИРА БЕГЪЛЦИТЕ

СОФИЯ, 10 септември

Министерството на войната нареди мобилизирането на всички членове на македоно-българските чети, както и на всички българи от македонски или тракийски произход на възраст между 20 и 40 години. Тези хора ще бъдат подложени на военно обучение в продължение на 45 дни и ще образуват македонска дивизия.
Целта на мярката се състои в привличане на всички годни елементи сред бежанците, които досега не са служили в армията.
В резултат на големите покупки на зърнени храни от спекуланти, които се опитват да причинят недостиг на зърнени храни, Министерският съвет взе решение да възстанови комитета за национални икономии с оглед регулиране на търговията със зърнени храни — Ройтер.

ВОЕННА ЦЕНЗУРА
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 17 септември

Тук цари абсолютно спокойствие, въпреки голямото напрежение сред политическия свят. Различните опозиционни групи настояват за свикването на камарата и много депутати са пристигнали от провинцията. Публичните събрания са забранени поради обсадата.
От днес военните власти въведоха превантивна цензура върху всички публикувани материали и няколко вестника излязоха с големи празни полета.
Министър-председателят предлага да се срещне с опозиционните лидери преди аудиенцията си с царя.

СОФИЯ, 16 септември

Македонските бежанци, които бяха мобилизирани, днес следобед проведоха патриотична демонстрация преди отиването си в казармата... Ройтер.

Г. МАЛИНОВ ПОДАВА ОСТАВКА

СОФИЯ, 28 септември

По време на ауденцията си с царя г. Малинов изказа мнението си за политиката, която по негово мнение България трябва да следва, и отправи критика към политиката на правителството.
Царят се въздържа да изкаже мнение по въпросите, повдигнати от г. Малинов. В последствие г. Малинов отказа предложението, което му беше направено, да влезе в кабинета на Радославов.
Полуофициалният в. „Народни права" публикува текста на протокола, подписан в Димотика от турски и български делегати. Той показва, че конвенцията за коригирането на турско-българската граница е била подписана на 8 септември. — Ройтер,

АТИНА, 1 октомври

Последните съобщения от София показват, че германското влияние ежедневно печели почва. Заключава се, че шансовете за запазване на мира на Балканите са незначителни, въпреки речта на сър Едуард Грей в Камарата на общините, която част от обществеността, намираща се под влияние на опозиционната преса, възприе в смисъла, че силите на Антантата все още търсят начини да подкрепят България. Правителството се опитва да поправи това грешно впечатление. — Ройтер.

ОПОЗИЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ПАРТИЯ

ПАРИЖ, 1 октомври

„Кориере дела сера" получи съобщение от София, в което се изтъква увереността, че г-н Стамболийски и другите водачи на земеделската партия имат такова влияние сред селското население, че ще могат да убедят хората да се противопоставят на нежеланата война срещу Сърбия. — Ексчейндж Телеграф Къмпани.

ОСТРА КРИЗА НА БАЛКАНИТЕ

Вражески офицери в България
Изявления на сър. Е. Грей
„Изключителна сериозност" на положението

Сър Едуард Грей направи много важно изявление по повод ситуацията на Балканите и дейстията на България. То е равносилно на указание, че Великобритания и нейните съюзници не са склонни да приемат пасивно едно развитие на събитията в България, подобно на онова, което предшествуваше нападението на Турция срещу Русия миналата година. Всъщност това е конкретно обявяване на политика, допълваща и съответствуваща на декларациите, направени във вторник от министъра на външните работи пред Камарата на общините. Изявлението гласи:
Получена е информация, че от няколко дни в България пристигат германски и австрийски офицери, за да вземат активно участие в ръководенето на българската армия.
Тези действия са съвсем сходни на действията в Турция, когато немските офицери принудиха Турция да извърши едно съвсем непровокирано нападение срещу Русия миналата година.
Тъй като Обединените сили са длъжни да подкрепят държавите, които са заплашени от подобни действия в България, тези новини се считат за изключително сериозни.
В-к "Тан" в един от последните си броеве направи следното съобщение:
Съгласно информацията, получена от добре информиран източник, между България и Централните сили е сключено конкретно споразумение. Съобщава се също, че херцогът на Мекленбург е успял да преодолее последното колебание на цар Фердинанд и „Тан" има уверението, че съгласно условията на това споразумение България ще започне военни действия на 15 октомври.

ЧЕТИРИ ГЕРМАНСКИ ПОДВОДНИЦИ ВЪВ ВАРНА

ПАРИЖ, 1 октомври

Атинският кореспондент на „Матен" е разбрал от авторитетен източник, че в случай на нападение по море България ще защищава бреговете си с помощта на четири подводници, изпратени й от Германия. Тези подводници са били видени недалеч от Варна. — Ройтер.

УЛТИМАТУМ ДО БЪЛГАРИЯ
ОСТРА РУСКА НОТА
НАСТОЯВА СЕ ЗА СКЪСВАНЕ С ГЕРМАНИЯ
24 ЧАСА ЗА ОТГОВОР

Политиката, предсказана в изявлението на сър Едуард Грей в петък, се развива бързо.
Русия е изпратила ултиматум до България, в който се настоява немските и австрийските офицери, които сега се намират в България, да бъдат отпратени за 24 часа. В противен случай руският министър ще напусне София. Ултиматумът, който е написан с остър тон, припомня за жертвите, дадени от Русия в името на българското освобождение, и настоява България да скъса отношенията си с враговете на славянската кауза.
Предполага се, че другите членове на четворната Антанта са подкрепили тази настойчива декларация на Русия.
Във Франция се изразява голямо задоволство от съобщението, че се вземат мерки за стационирането на съглашенски войски в Солун, с готовност да подкрепят Гърция и Сърбия. В телеграма, изпратена от Атина до един полуофициален орган, се заявява, че гръцкото правителство ще смята всички нападения на България срещу Сърбия като нападения срещу Гърция.
В съобщение от Атина се твърди, че концентрацията на български войски е започнала, като шестата и седма дивизии са при сръбските гранични пунктове.

ТЕКСТЪТ НА НОТАТА

САНКТ ПЕТЕРБУРГ, 3 октомври

Руският министър в София беше помолен да връчи на българския министър-председател г-н Радославов следната нота:
Сегашните събития в България дават доказателство за окончателното решение на правителството на цар Фердинанд да постави съдбата на страната в ръцете на Германия. Присътствието на германски и австрийски офицери в Министерството на войната и в щабовете на армията, концентрацията на войски в зоната, граничеща със Сърбия, както и огромната финансова подкрепа, която кабинетът в София прие от нашите врагове, не оставят никакво съмнение за целта на настоящите военни приготовления в България.
Силите на Антантата, които държат на осъществяването на стремежите на българския народ, по много поводи са предупреждавали г-н Радославов, че всички враждебни действия срещу Сърбия ще се смятат като насочени срещу самите тях. Уверенията, дадени от главата на българския кабинет в отговор на тези предупреждения, противоречат на фактите.
Представителят на Русия, привързан към България с неувяхващия спомен за нейното освобождение от турското робство, не може с присъствието си да спре подготовката за братоубийствената агресия срещу един славянски народ-съюзник.
Руският министър е получил нареждане да напусне България заедно с целия персонал на легацията и консулите, ако българското правителство, в срок от 24 часа, не скъса открито с враговете на славянската кауза и Русия и не пристъпи веднага към отпращането на офицерите, принадлежащи към армиите на страните, които са в отношения на война със силите на Антантата. — Ройтер.

СЪСРЕДОТОЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ВОЙСКИ НА ГРАНИЦАТА

АТИНА, 3 октомври

В информацията, получена от достоверни източници, се казва, че концентрацията на български войски е започнала. Броят им приблизително се оценява на 350 000. Шеста и седма дивизия са концентрирани при Кула и Белоградчик на сръбската граница. Мобилизацията на артилерията, която беше забавена поради липса на коне, сега върви нормално. — Ройтер.

БЪЛГАРИЯ ОТРИЧА
НЕ СА АНГАЖИРАНИ НИКАКВИ НЕМСКИ ОФИЦЕРИ

СОФИЯ, 30 септември (получено на 4 октомври)

Българската информационна агенция публикува тук следното официално изявление:
Предвид на погрешните или открито подвеждащи изявления, които се разпространяват в чуждата преса по повод на положението в България,  упълномощени сме да отречем по най-официален начин всички слухове:
1) относно пристигането в София на германски офицери, за които се твърди, че вземат участие в ръководството на железниците или в командуването на армията;
2) относно мнимите изявления, приписвани на министър-председателя г-н Радославов, че в продължение на цялата война България ще получава от Германия 50,000000 франка (2,000000 долара) на месец; и
3) относно многобройните арести, които се смята, че са били причинени от предполагаемото избухване на безредици.
Що се отнася до твърденията на някои вестници, че кабинетът на Радославов няма да може да ръководи съдбата на България, тъй като няма да получи мнозинство, трябва да отбележим, че в такава парламентарна страна, каквато е несъмнено България, правителството, което не получи подкрепата на достатъчно мнозинство в Събранието, не може да остане на власт. След като кабинетът на г-н Радославов преди повече от две години взе в свои ръце работите на страната, до този момент позицията му не е била разклатена. В края на краищата неговата политика не е провокирала никого и атаките на част от чуждата преса срещу позицията на българското правителство са учудващи.
Досега България по никакъв начин не се е отклонявала от политиката си на въоръжен неутралитет. В София има само един германски офицер и той е военният аташе. — Ройтер.

УЛТИМАТУМЪТ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ)

ПЕТРОГРАД, 4 октомври

Тук почти не хранят надежда, че ултиматумът на Русия към България ще промени катастрофалната авантюра, към която нейните господари я тласкат, и докато руската преса изказва единодушно съжаление за възможността от братоубийствена битка с една млада славянска нация, няма две мнения относно необходимостта от въоръжена намеса на Русия, ако правителството на Радославов откаже да удовлетвори исканията на ултиматума.
„Новое время" признава, че двадесет и седемте години на непрестанни усилия от страна на цар Фердинанд напълно променили духа на българската армия и изразява опасения, че руската нота е закъсняла и безсилна да промени хода на събитията, начертан от цар Фердинанд, под ръководството на Берлин и Виена. Следователно, се казва там, е възможно да допуснем, че след представянето на ултиматума, Русия е взела всички мерки и направила всички приготовления, които единствено могат да придадат тежест на дипломатическите документи. Думите, настоява вестникът, трябва незабавно да бъдат последвани от дела.
Не се смята за изключено българо-германските планове да предвиждат изпращането на български войски на сръбската граница, докато австро-германски войски, изтеглени от армията на Макензен, воюват със сърбите на северния и западния фронтове.
Неверните германски радиограми, омаловажаващи успехите на съюзниците във Франция, очевидно са предназначени за българска консумация.

РАЗРИВ СЪС СОФИЯ
РУСКИЯТ МИНИСТЪР ОТЗОВАН
НОВА ГРЪЦКА КРИЗА
ВЕТО ВЪРХУ ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Разривът с България настъпи. След като отговорът, даден от българското правителство на руския ултиматум, беше счетен за незадоволителен, руският министър в София прекъсна дипломатическите отношения и повери руските интереси на холандския шарже д'афер.
Гръцкият премиер, г-н Венизелос, подаде оставка във вторник вечерта, след като крал Константин му даде да разбере, че не може да следва докрай политиката на кабинета.
Г-н Венизелос за втори път подава оставка по един и същи повод, след като повторно зае поста си преди шест месеца. Естеството на този повод ясно личи от дебатите в гръцката камара, когато г-н Венизелос заяви, че няма да откаже да подкрепи Сърбия, дори ако Гърция накрая се окаже в конфликт със сили, с които за момента тя е в добри отношения.
Кризата на кабинета в Атина изглежда не пречи на ста-ционирането на войските на съюзниците при Солун, което започна във вторник сутринта.

УЛТИМАТУМЪТ НА БЪЛГАРИЯ НЕЗАДОВОЛИТЕЛЕН ОТГОВОР

ПЕТРОГРАД, 6 октомври

В телеграма от София, изпратена във вторник, се казва:
Отговорът на българското правителство на руския ултиматум беше предаден в 2 часа и 40 минути следобед.
Тъй като той не се приема като задоволителен, руския министър уведоми г-н Радославов за скъсването дипломатическите отношения.
Грижата за интересите на руските поданици в България беше поверена на холандския шарже д'афер. — Ройтер.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ОТ БЪЛГАРСКАТА СТРАНА
ИЗПРАТЕНИ 3 000 ГЕРМАНСКИ ОФИЦЕРИ
(ОТ НАШИЯ СПЕЦИАЛЕН КОРЕСПОНДЕНТ)

СОЛУН, 5 октомври

Съобщава се, че по стратегически причини българските власти са наредили евакуирането на цивилното население от всички градове и села по тракийския бряг.
Съобщава се, че броят на германските офицери, пристигнали в последно време, възлиза на 3 000, като всички вече са получили заповеди з действуващата армия.
Проектът за преместването на отоманската столица в Бруса, според съобщенията, е повдигнал спор между германския щаб и принц Юсуф Иззедин, тъй като последният се противопоставя на идеята. Принц Юсуф Иззедин е братовчед на султана и негов предполагаем наследник. Той е роден в Константинопол през 1857 година и по-рано е командувал отоманската гвардия. Кавалер е на Черния орел.

(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ)

ПАРИЖ, 6 октомври

Цялата информация, получена  в Париж, показва, че България осъществява мобилизацията с максимална скорост.
След специална среща на министрите, пряко ангажира ни в хода на войната, се проведе събрание на кабинета пс председателството на г. Поанкаре.

СЪОБЩАВА СЕ ЗА УЛТИМАТУМ ДО СЪРБИЯ

ПЕТРОГРАД, 6 октомври

„Буре газет" научава от Москва, че сръбският архимандрит Михаил е бил информиран, че България е отхвърлила руските искания и е изпратила ултиматум до Сърбия относно Македония, настоявайки за отговор в срок от 24 часа. — Ройтер.

НОВИ ОПРОВЕРЖЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ

СОФИЯ, 5 октомври

Тук беше публикувано следното официално комюнике:
В понеделник, между 4 и 6 часа следобед министър-председателят прие представителите на Русия, Франция и Великобритания. Първите двама му връчиха ноти, които не бяха еднакви, но имаха характер на ултиматум, и с които, пресилено тълкувайки въоръжения неутралитет, провъзгласен от България, и целите на мобилизацията, те настояха под заплаха от скъсване на дипломатическите отношения. България открито да скъса дипломатически отношения с Централните сили в срок от 24 часа, а също така да изгони австро-германските офицери от щабовете на различните български армии.
Британският министър връчи кратка вербална нота, в която заяви, че Великобритания ще прекрати дипломатическите си отношения с България, ако в резултат на българската мобилизация на Балканите се разразят военни действия. Поради липсата на инструкции, предствителят на Италия още не се е присъединил към колегите си в този дипломатически съд.
Днес българското правителство ще връчи на гореспоменатите представители три ноти, също различни, в които то отново ще обясни същността на въоръжения неутралитет на България, показвайки същевременно опасностите, които могат да се получат в резултат на новото насърчаване   на Сърбия,   и   категорично  отхвърляйки обвинението за   присъствие   на германски и австрийс офицери в българската армия. То ще заяви, че не може отпрати несъществуващи офицери.
Същевременно правителството ще връчи отговора си двете предишни ноти на силите на Антантата, за който отговор представителите бяха уведомени чрез посредничеството на френския министър.
Българското правителство предлага публикуването на Зелена книга за преговорите и разговорите със силите на Антантата. — Ройтер.

ДЪЛГИ КОНФЕРЕНЦИИ В СОФИЯ

АМСТЕРДАМ, 7 октомври

„Локаланцайгер" научава от София, че във вторник вечерта се е състоял съвет на кабинета, който започнал в 8 часа и продължил до рано сутринта. Генерал Савов и г-н Радославов след това отишли във Враня, където сега се намира цар Фердинанд. Там е последвало ново съвещание от четири и половина до осем часа.
Когато министър-председателят и генерал Савов се завърнали в София, те са били посетени от министрите на Германия, Австро-Унгария и Турция и се е състояла нова конференция, която е продължила четири часа. Междувременно британският министър г-н О'Бийрн също е направил визита, но г-н Радославов не е могъл да го приеме. — Ройтер.

ПОЛОЖЕНИЕТО НА БАЛКАНИТЕ
ПРЯКО ИЗЯВЛЕНИЕ

В снощното си обръщение към Сървисиз клъб по повод ситуацията на Балканите членът на парламента г-н Л. С. Амери каза, че сериозността на положението не е преувеличение. Събитията, които станаха на Балканите, означават, че Германия възнамерява да смаже съпротивата на Сърбия и чрез България да установи контакт с Турция. Това ще означава неограничени количества боеприпаси за турците при Дарданелите.
Положението ни на Дарданелите и без това беше станало трудно. То беше много по-трудно, отколкото цензурата на печата и красноречието на правителството позволиха на народа в страната да повярва. Единственото облекчение беше, че макар турците да можеха да стигнат със снарядите си всички наши позиции, снарядите им не бяха достатъчни. Ако германците установят контакт с Турция чрез сломява-не съпротивата на Сърбия, ние ще трябва да се изправим пред нова ситуация, при която турците ще имат неограничено количество боеприпаси за стрелба срещу нас. На второ място, турците ще имат пушки и амуниции за войските, които досега не можеха да въоръжат. Те ще могат да изпратят подкрепления в Македония и на войските, които биха могли да извършат второ нападение срещу Египет.
Той предполага, че сега има около 500 до 750 хиляди турци, които ще могат да станат войници веднага след пристигането на пушките и оръдията. Това ще означава, че в края на тази или началото на следващата година, когато германците ще изпитат недостиг от човешки ресурси, нови турски войски ще бъдат готови да воюват. Това е много по-сериозно за нас, отколкото за нашите съюзници: защото Египет, Македония и дори Индия сигурно свободно ще пропускат германски агенти, оръжие и турски войски.
Освен военната страна съществува и друга. Установяването на контакт с Турция ще бъде от огромна полза за Германия, зашото веднага ще намали преимуществото от контрола върху моретата, чрез които ние можехме да организираме блокада и да не допускаме някои основни доставки на храни и суровини. Жътвата в България и Турция ще бъде предоставена на Германия. В Мала Азия тя ще може да разработи огромни минерални залежи, а в североизточната част на Сърбия ще може да използува важна медна мина. От Месопотамия тя ще може да си достави памук преди нашата доста закъсняла контрабандна политика за памук да започне да действува.

ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ПОВЯРВА НА ГЕРМАНИЯ

Причината, поради която България реши да застане на страната на Германия, е че тя вярваше в победата на Германия. Настъплението на германците в Русия, разгласявано с типичното за германците умение да го използуват в неутралните страни, заедно с нашия неуспех да форсираме Дарданелите, оказа голямо влияние в България. Той смята, че Гърция не трябва да бъде критикувана прекалено сурово за това, че не се е присъдинила към съюзниците. Той се надява, че сегашната криза в Гърция е само временно явление и вярва, че не след много седмици гръцката армия ще бъде на наша страна.
Той има впечатления от сръбската армия и смята, че войниците няма да се предадат без героична борба. Той не би се изненадал ако дори сега, при сегашните опасности, те обърнат положението на 180° и спечелят забележителни победи, подобни на онези над австрийците. Единственото нещо, което наистина повлия на отношението на българите, беше въпросът за силата. Ако по някое време през последните един-два месеца нашият министър в София беше в състояние да каже: „Ние ще наберем още 2,000,000 души и ще изпратим в България достатъчно войници да ви смажат, ако застанете на страната на другите", щяхме да открием съвсем различно отношение от тяхна страна. Но ние пропуснахме момента за това. Подготвяхме ли се за новото положение, което можеше да възникне, и можеше да се наложи да изпратим още хора на Дарданелите, в Египет, в Месопотамия и на индийската граница? Ние оставихме да минат месеци, без да стигнем до каквото и да е решение за бъдещето и трябваше да минат месеци, докато сформираме армия и я екипираме. Правителството трябваше да вземе решение поне три месеца преди това.
Дори и ако фактите не бяха ясни на обществеността, която чете само подправени телеграми и внимателно редактирани съобщения, пуснати от цензурата, те бяха напълно ясни за правителството на страната. В момента, когато започна руското отстъпление, правителството беше задължено да се приготви за това, което му предстоеше. Той смята, че ние бихме могли да спечелим тази война, но можем да я спечелим само ако Англия се мобилизира и вложи в това цялата си решителност и сила.

НАДЕЖДАТА НА Г-Н С. Р. БЪКСТОН

В изявлението си снощ.и в Есекс Хол, Странд, по въпроса за България г-н С. Р. Бъкстон каза, че положението е изпълнено с трудности и е почти невъзможно да се предскаже какво ще се: случи утре. Но дори в единадесетия час той не беше убеден, че България ще участвува във войната на противната страна. Разбира се, съществуват обосновани предположения, че тя ще го направи, но според него сигурни доказателства още няма и докато не се открият, място за отчаяния няма. Той мисли, че дори сега е все още възможно България да остане в положение на неутралитет. Той е убеден, че един конфликт с българите ще бъде наистина нещо много неприятно. По негово мнение правителството, което го е довело дотук, не представлява българския народ и независимо от крайния изход, това обстоятелство не трябва да се забравя.

БЪЛГАРИТЕ И ВОЙНАТА
ДО ИЗДАТЕЛЯ НА В-К „ТАЙМС"

Сър, всяка нация трябва да понася последствията от действията на управниците си, но както се съобщава, срещата между цар Фердинанд и петимата лидери на опозицията показва българската нация в светлина, която изисква нашето дълбоко съчувствие и търпение. Г. Гешов и четиримата му другари, прямите думи на които спират дъха от възхищение, определено представляват мнозинство в разпуснатото Събрание. Въпреки това всички признаци показват ясно, че техните избиратели са въвлечени във войната против желанието си и със завързани очи. Това не е заговор на армията.  Тази  седмица  получих  информация  от  София,  че командуващите армията не са единодушни по въпроса за войната. Не зная какво е мнението на генералите Савов и Тодоров, но генералите Иванов и Вазов, покорителите на Одрин, неотдавна се опитаха да разпратят циркуляри сред съотечествениците си да не се замесват в лудото нападение срещу Русия, но писмата им бяха спирани в печатницата. Допреди няколко дни генерал Радко Димитриев, идолът на армията, водеше руска дивизия и няма никаква вероятност той да участвува във враждебни действия срещу приятелите си.
Заговорът, който се разкрива сега, е бил внимателно организиран в продължение на месеци. Половината от българските вестници и всички илюстровани издания са откупени от германците и се оформят според материалите на Берлин: много броеве се доставят безплатно на победните села, като илюстрованите издания живо пресъздават пораженията на Великобритания. Из цялата страна широко се разпространяват материали с военна насоченост. От София получих текста и мелодията на една много известна песен, която се изпълнява всяка вечер в театъра пред ентусиазирана публика. Там не се споменават нито Русия, нито Франция, нито Англия; темата й е подлостта на „съюзниците" — т. е. гърците и сърбите, които са изложени на порицание, и с известно основание. Българите имат сметки за разчистване и с двата народа и е възможно да бъдат подлъгани да направят опит отново да окупират териториите, отнети от тях в Букурещ под предлог, че по този начин те правят услуга на силите на Антантата, които месеци наред напразно подтикват гърците и сърбите своевременно да върнат на България някои от нейните територии. Възможно е враждебните действия да бъдат започнати на българо-сръбската граница от комитаджии или дори от редовни български войски, без нападателите да разбират, че нападайки сърбите, те нападат силите на Антантата. Може ли един мобилизиран войник да научи истината? Авторитетното възражение на сър Едуард Грей и дори руският ултиматум могат да се държат в тайна от  маршируващите  полкове,  докато бъдат хвърлени в боя. Не може да се допусне, че българската нация гори от желание да се бие с Русия и Англия. През последните няколко дни получих дълги писма от моя приятел г. Гешов и от един друг бивш министър на цар Фердинанд, който не споделя напълно възгледите на г. Гешов. И двамата изразяват приятелското си отношение към Англия и ме уверяват, че България никога няма да сключи сделка с турците и тевтонците в ущърб на страната на Гладстон. Моят познат г. Ангелов, генералният консул в нашата страна и личният ми приятел г. Минков от българската легация говорят със същите думи, но тези господа забравят силата на корумпираната преса и машинациите на един царски диктатор, който се развилнява, когато парламентът му не е в сесия.
Ако военните действия могат да се забавят за няколко дни, аз храня надежда, че страната ще се събуди и ще направи така, че гласът й да бъде чут и волята й да надделее. Междувременно нека да си припомним, че повечето от новините изглежда идват през Атина или Рим, така че трябва да бъдем резервирани в преценките си и да се въздържаме от сурови обвинения поне срещу българския народ.
Оставам,
X. М. Уолис, Дружество за приятелство с България, Фонд за подпомагане, 1912—13 г. Рединг, 5 октомври.

СРЪБСКА ПРОВОКАЦИЯ
БЪЛГАРСКОТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА НАШЕСТВИЕТО (ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 13 октомври

Тази вечер официозът  „Народни права" публикува следното:
Вчера (понеделник) близо до Белоградчик сръбски войски безпричинно нападнаха войскови части.
В отговор на тази глупава провокация нашите войски, за да могат по-добре да се защитят, завладяха след остър конфликт височините при Китка на сръбска територия.
Боевете продължиха от 7 часа сутринта до 6 часа следобед.

ЗАПОВЕД НА ГЕН. ЖЕКОВ ДО АРМИЯТА
ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА КАМПАНИЯ

СОФИЯ, 11 октомври

Българският главнокомандуващ генерал Жеков е изпратил заповед до частите на армията, съобщавайки за назначението си на този най-висок пост.
Той припомня „блестящите победи на България, последвани от трагични разочарования", и изразява непоклатимата си увереност в доблестта исамопожертвувателния дух на войските, които са му поверени, които, казва той, „ще знаят как да поправят неправдите, нанесени на българската нация, която е решена да остане докрай вярна на тази историческа задача".
Княз Борис, който е капитан в българската армия, е прикрепен със специална мисия към щаба на главнокомандуващия. Княз Кирил, който е поручик, е назначен за офицер за свръзка с генералния щаб на Втора армия.
Съюзът на българските жени публикува апел до всички български жени, призовавайки ги да допринесат за общата кауза като заместят мобилизираните селяни в полската работа, като се грижат за семействата на бедните запасни войници или пък като се грижат за ранените в качеството си на милосердни сестри.
Според достоверен източник италианският министър на външните работи барон Сонино при предаване на паспортите на българския министър е изразил дълбокото си съжаление от насилствения разрив, който единствено външни обстоятелства са наложили на Италия. Същевременно той уверил г. Станчов в добрите си чувства към България, за чието благоденствие той щял да продължи да работи. Италия и България ще воюват помежду си, но без омраза. Министър-председателят синьор Саландра говори в същия дух. — Ройтер.

ОТМЪЩЕНИЕТО НА ЦАР ФЕРДИНАНД
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

БУКУРЕЩ, 24 октомври

Лидерът на българската земеделска партия Ал. Стамболийски и колегите му Шаранков и Торлаков бяха съдени от военен съд в София по обвинението, че са се месили в настроенията на армията. Г-н Стамболийски беше осъден на доживотен затвор с лишаване от граждански и политически права, а г-н Шаранков беше осъден на 18 месеца затвор. Г-н Торлаков беше оправдан.
Г-н Стамболийски е известният водач на земеделската партия, най-силната от опозиционните групи, наброяваща 50 гласа в Събранието и представляваща селските избиратели, които са гръбнакът на армията и нацията. Преди цар Фердинанд да изтегли меча си срещу Сърбия, той прие на ауденция опозиционните водачи, включително и г-н Стамболийски, който го призова да се държи настрана от германската авантюра. Г-н Стамболийски каза на царя, че страната няма да държи отговорно само министерството; в случай на ново нещастие страната ще стовари цялата отговорност върху царя.


[back]  [index]  [next]