1919 - 1920

НОВИ ГРАНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ
ЕТНОГРАФСКИ МИР ДО ИЗДАТЕЛЯ НА ВЕСТНИК „ТАЙМС"

Сър, публикуваното в броя Ви от 24 декември писмо от проф. Спенсър Уилкинсън, озаглавено „Нови граници: по-малките държави от Близкия Изток", е в същност повторение на гръцките искания и рекапитулация на познати гръцки аргументи. Той не казва нищо за справедливите искания на Сърбия, Румъния, Черна Гора и Албания, докато по отношение на България прави някои спорни изказвания по отношение на поведението и политиката й в миналото, които несъмнено отразяват все още съществуващия военен дух, но нямат никакво отношение към трудния и деликатен проблем, който Конгресът на мира има да разрешава. Общо погледнато, този проблем е етнографски, а не въпрос на възнаграждения и наказания, така че прибягването към военновременните страсти само го усложняват.
Елинизмът, ни казва проф. Уилкинсън, „е жива сила, която, ако се подтиска несправедливо, ще доведе до бъдещи напрежения". Това е напълно вярно. Но защо той не казва нищо за несправедливите териториални ограничения върху югославяните по адриатическото крайбрежие? И защо не ни каже как Гърция и Сърбия се опитват „несправедливо да ограничат териториално" албанците, като извършват нападения над територията, отредена на последните от Европа, и сключиха съглашение за поделянето на страната им?
Освен това проф. Уилкинсон не казва нищо за несправедливото стесняване на границите, наложено на българския народ от Букурещкия договор. Той изобщо не споменава факта, че на север Румъния си е присвоила голям участък от българска територия, към който тя няма никакви етнически претенции, както и не казва нищо за разделянето на българска Македония между Сърбия и Гърция. Когато стига до предстоящото определяне границите на България, той излиза от сферата на етнографията и географията и навлиза в тази на обвиненята. Тази окаяна страна, ни казва той, чрез своето предателско поведение е „загубила правото си на всякакви претенции към цялата Вардарска долина", с други думи към цяла Македония.
Но истински важният въпрос, който ще стои пред конгреса, е въпросът за преобладаващата народност в рамките на Македония. Безпристрастни и съвестни пътешественици, които са изучавали страната в турско време и в повечето случаи преди епохата на споровете, почти без изключение признават българския характер на мнозинството от населението. Само предвоенните условия трябва да бъдат взети под внимание поради тоталното изтребване на някои населения, напр. това в района на Кукуш по заповед на крал Константин: елементарната справедливост изисква прогонените в изгнание жертви на тези зверства да бъдат репатрирани във всеки един от случаите, въпреки че проф. Уилкинсън намира за „чудовищно", че българите трябва да се върнат в земите, от които са били изгонени от сърбите и гърците.
Докато Румъния, Сърбия и Гърция могат да очакват огромна законна експанзия в района извън рамките на полуострова, би било основателно да се очаква, че тези държави ще се откажат от незаконните придобивки по силата на Букурещкия договор. България не се надява на никакво разширение и дори ако осъществи националното си единство, тя ще бъде най-малката от четирите държави. Трудно е да се повярва, че конгресът, имайки предвид резултатите от договорите в Берлин и Букурещ, ще остави Македония под чуждо господство и по този начин ще създаде българска Елзас-Лотарингия. Подобно решение ще бъде петно върху неговата благотворна дейност.
Въпросът за Кавала не може да се разреши с декларацията, че това е „гръцки град и трябва да остане гръцки". Когато посетих града за последен път, населението му беше почти 10 000 души, от които около 5 000 бяха турци, около 3 000 гърци, а останалата част принадлежаха към различни националности. Благоденствието на града и на българският хинтерланд ще пострада, ако се разделят от митническа бариера. Кавала трябва да принадлежи на страната, която контролира вътрешността, особено ако Солун остане в Гърция. Дедеагач е почти без значение като пристанище поради плитките рейдове.
Гърция би могла евентуално да получи разрешение да управлява Константинопол. С изчезването на правителството на султана вероятно ще има голяма турска емиграция, така че гръцкият елемент може би ще добие превес. В замяна на императорския град, целта на гръцките амбиции, заедно със Смирна и обширни територии в Мала Азия, Гърция може да се откаже и от Солун и Кавала, които за нея имат само второстепенно значение, и ги предостави на силата, контролираща вътрешността на Македония. Що се отнасяло пристанищата изобщо, от жизнено значение са търговските и икономическите претенции. Сърбия трябва да получи всичките си естествени излази на Адриатика; в противен случай искането и за пристанище на Егейско море ще стане настоятелно и ще бъде по-неприятно за Гърция, отколкото за България. Етническите претенции на Румъния за Трансилвания, на Югославия за Адриатика, на България в Македония трябва да бъдат задоволени, както и исканията на Гърция за Мала Азия и островите, като всичките трябва да имат широк достъп до морето. Това е единственият начин, по който може да се установи мир на Балканите.
Искрено Ваш Дж. Д. Баучер

НОВИ ГРАНИЦИ НА БАЛКАНИТЕ ИСКАНИЯТА НА ГЪРЦИЯ
ДО ИЗДАТЕЛЯ НА В-К „ТАЙМС"

Сър, щастлив към, че споделям мнението на проф. Уилкинсън относно повечето от градовете и районите, които той иска да бъдат дадени на Гърция. То се различава от моето в два пункта — разпределението на егейските пристанища и бъдещата съдба на Македония.
Що се отнася до пристанищата, както вече обясних на друго място (Куортърли Ривю, юли 1917 год.), там националният принцип не може да се приложи строго. Пристанището и районът във вътрешността, който то обслужва, трябва да бъдат заедно; в противен случай благоденствието им неизбежно ще пострада. Г-н Вени-зелос сега изявява претенции към цялото егейско крайбрежие, но предлага на България достъп до море през гръцка територия. Стойността на концесията е съмнителна пред вид на известната антипатия на гърците към българите. Уговорки от този род, както изтъква сър Томас Холдич, са незадоволителни, понеже зависят от благоразположение и не допринасят за добрите отношения между съответните страни. Те са неизбежни в случай, когато страните се намират далече от морето, но в този случай, както може да се види, ако се погледне авторитетната карта на Киперт, българският елемент се доближава до Егейско море в доста точки.
Предложението Солун да бъде придаден към държавата, контролираща района зад морската ивица, се основава на важни съображения, свързани с благополучието на пристанището и вътрешността и бъдещето на западната търговия на полуострова. Предположението, че \това се прави „само защото българите биха искали да притежават" града, издава недостатъчно познаване на тези съображения. Информацията на професор Уилкинсън за населението на Солун е неточна. Той не се занимава с турското население, което до неотдавна беше колкото еврейското и все още е значително по-многобройно от неголямото гръцко местно население. През 1912 година в Солун имаше много хиляди българи. Какво стана с тях?
Обяснението на професор Уилкинсън за българското движение в Македония няма да се приеме от никой, който непосредствено е запознат с тази страна. Отхвърляйки историята, традицията, езика, расовите особености, наследеното и обявено национално съзнание, както и някои научни изследвания, той иска да вярваме, че движението има напълно изкуствен характер и е резултат от външна пропаганда. Той прави учудващото изявление, че българите са имали щастието да бъдат под турски образователен монопол, въпреки че целият свят знае, че гърците са притежавали изключителни образователни и духовни привилегии от времето на турското нашествие до създаването на Българската екзархия през 1870 година. С изключение на кратък интервал през 1897 година, годината на турско-гръцката война, гръцките училища останаха незасегнати.
Професор Уилкинсън завършва с нова филипика срещу българите, но мислещите хора ще изчакат с преценките си за „равновесието на  рестъпността" до появата на следващия доклад на Карнеги. Дори ако всички известни обвинения са верни, това не трябва да влияе на уреждането на териториалния въпрос. Ще бъде крайно несправедли во да се наказват македонските българи за престъпленията, извършени от техните роднини, като се предадат на чуждо господство. В този исторически момент, когато светът желае мир, задачата, която стои пред конгреса, е да съчетае безпристрастно законните искания на всички и да порицае позоваването на възбудените от войната страсти
Искрено Ваш Дж. Б. Баучер

ИЗЛАЗ НА БЪЛГАРИЯ НА МОРЕТО

Гръцките териториални въпроси почти са разрешени и южната граница на България в общи линии е начертана, но разбира се, тя подлежи на уточняване от обичайната международна комисия. Гърците, с умереното отношение на своя водач г-н Венизелос,се съгласиха да дадат на България излаз на Егейско море и българите ще трябва да изберат в срок от 3 месеца от подписването на мирния договор дали излазът ще бъде при Кавала, Дедеагач или Солун. Гърците поемат задължението да дадат на България, под надзора на петте Велики сили, пълна свобода за търговски връзки с Егейско море през избрано от българите пристанище. Гърците са съгласни да уважават религиозните права — особено тези на мюсюлманите — в териториите, които ще бъдат присъединени към Гърция под надзора на петте сили — необходими пазителки на интересите на етническите малцинства. В срок от две години от подписването на договора българските граждани над 18-годишна възраст, заселени в новата гръцка територия, ще получат разрешение да поискат по официален път българско поданство.
Българите, които са поискали българско поданство, ще могат да се завърнат в България в срок от една година и ще им бъде разрешено да вземат със себе си цялото си лично имущество.

ОПЛАКВАНЕ СРЕЩУ ДОГОВОРА
ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА БЕЛГРАД ОТ КЛАУЗАТА ЗА МАЛЦИНСТВАТА
(ОТ НАШИЯ СПЕЦИАЛЕН КОРЕСПОНДЕНТ)

БЕЛГРАД, 9 ноември

Съобщението, което г-н Клемансо направи пред югославските делегати, че няма да им се разреши да подпишат договора с България преди да са подписали общия договор с Австрия, предизвика изблик на възмущение в белградските вестници,някои от които съветват правителството по-скоро да се откаже от предимствата на договора с България,отколкото да приеме, според тях, унизителните условия на другия договор. Типичен пример за тук публикуваните коментарии в пресата е една статия в „Търговински гласник", в която между другото се казва:
Нашите победи, които толкова много допринесоха за падането на Австрия и за съкращаването на войната, вече са забравени и сега нашите големи съюзници се стремят да ни наложат условия, които са дори по-унизителни за националното ни достойнство, отколкото условията на известния австро-унгарски ултиматум, при който предпочетохме да рискуваме съществуването си като на-ция, отколкото да се подчиним. На всички е известно, че неприемливите клаузи бяха включени в австрийския договор по настояване на Италия, а ние всички знаем каква е крайната цел на италианската адриатическа политика. Ако подпишем този договор, ние ще си осигурим непрекъснатата намеса на Италия във вътрешните работи и ще оставим икономическото си благосъстояние на милостта на чужди капиталисти. Какво сме направили, че нашите приятели и съюзници са възприели такова отрицателно отношение към нас? Ще дойде време, когато те сами ще разберат, че сегашните им пресмятания са напълно погрешни. Тъй като техните искания пряко засягат националната ни чест, както и нашите политически и търговски интереси, трябва да заявим, с болка в сърцето, но дълбоко убедени, че нашите представители трябва да откажат да подпишат такива условия.
Министрите, с които съм разговарял по този въпрос, не са така остри в изказванията си. Те се надяват, че конференцията ще се съгласи да ревизира член IV от отделната конвенция, която трябва да се сключи между Югославия и силите на Антантата, в която последната „си запазва правото, в случай на неизпълнение на задълженията към малцинствата, присъединени от Югославия, да вземе такива мерки, каквито счита за необходимо да й наложи", поради това че е ненужно обидена.
Цялото старо кралство Сърбия е освободено от действието на неприемливата клауза за малцинствата,за което сърбите са благодарни, но те силно осъждат установяването на чужд контрол в Македония и заявяват, че това обезателно ще възобнови дейността на комитаджиите и отново ще потопи нещастната страна в анархията, от която неотдавна беше освободена. Български чети, без съмнение с мълчаливото одобрение на българското правителство, вече се подготвят да се възползуват от договора, за да предизвикат намесата на Европа. Опасност от такова предателско поведение не съществува сред германското, унгарското и румънското малцинство в новата територия, тъй като югославското правителство, уверено, че те ще бъдат доволни от съдбата си, е сравнително безразлично към упражняването на чужд контрол върху тях.

БЪЛГАРИЯ Е ГОТОВА ДА ПОДПИШЕ
ПРОТЕСТИ СРЕЩУ ОТСТЪПВАНЕТО НА ТЕРИТОРИИ
(ОТ КОРЕСПОНДЕНТ)

ПАРИЖ, 14 ноември

Следва текстът на нотата, с която се съобщава за приемането на мирните условия от България, изпратени до г-н Клемансо от шефа на българската легация:

Г-н Президент,
В съответствие с указанията, получени от царското правителство, българската делегация има честта да уведоми съюзническите и сдружени сили, че България е готова да подпише мирния договор, както беше представен с писмото на Ваше Превъзходителство от 3 ноември 1919 година. По този повод българската делегация трябва искрено да заяви, че ще извърши този акт, единствено отстъпвайки пред силата. Тя остана убедена, че мирният договор налага на България условия толкова смазващи, колкото и незаслужени. Българският народ не е забравил многобройните международни споразумения и многото договори, подписани от неговите съседи, като например договора от 29 февруари 1912 година.
Помнейки високите хуманитарни принципи, провъзгласени от президента на Съединените щати, г-н Уилсън, както и условията на Конвенцията за примирие от 29 септември 1918 година, в поражението си тя хранеше законната надежда, че Великите сили, в желанието си да защищават правото и справедливостта и да допринесат за установяването на траен мир на Балканите, ще се отнесат справедливо към нея по отношение на националното й единство. Мирният договор, наложен на България, обаче оставя Македония на две държави, които етнически и исторически са чужди. Той не само не възстановява Средна Добруджа, която беше насилствено взета през 1913 година и която въобще е призната за българска земя, но и откъсва от националното им наследство територии, населени само или предимно от българи. Такива са областите на Видин, Цариброд, Босилеград, Струмица и Тракия.
Лишена от всичките тези територии, обезоръжена и притисната под смазващия товар на своите финансови и икономически задължения, България отсега нататък ще бъде осъдена на трудно обществено и политическо съществуване. Но България ще подпише мирния договор. Тя ще го подпише с пълното съзнание за важността на действието си и със задължението да работи лоялно и с цялата си добра воля за изпълнението на задълженията, които й налага подписването на договора. Същевременно тя храни надеждата, че Обществото на народите ще преразгледа тези клаузи на договора, които осакатяват България терито риално. Един плебисцит, проведен под контрола на главните съюзнически и сдружени сили, непременно ще демонстрира произволния характер на тези клаузи.

БЪЛГАРИЯ ПОДПИСВА
ДОГОВОРЪТ Е СКЛЮЧЕН ВЧЕРА
ДЕЛОВА ЦЕРЕМОНИЯ В НЬОЙ
КЛАУЗИТЕ НА МАЛЦИНСТВАТА (
ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ)

ПАРИЖ, 27 ноември

Независимо от дъжда по време на днешната церемония по подписването на мира между съюзническите и сдружени сили и България, цареше жизнерадостен дух, който ярко контрастираше с атмосферата във Версайл през юни миналата година. Тогава германците бяха приети ледено. Тук в красивата тържествена зала в Ньойската община атмосферата беше приятелска и почти интимна. Публикуваната миналата седмица в „Таймс" декларация, с която българските делегати, все още протестиращи срещу някои условия в договора, дадоха тържествени уверения, че възнамеряват вярно и честно да изпълняват неговите клаузи, направи много добро впечатление и всички смятат, че ако това отношение се запази, съюзниците ще помогнат на България в усилията й да изтрие миналото.
В избора на Ньойската община имаше нещо символично. От красива фреска на стената Клементина, майката на бившия цар Фердинанд, наблюдаваше като ням свидетел историческата оценка. „Бабата на Европа" е изобразена като малко момиче, носещо букет рози. Тя стои до баща си, Луи Филип и своята мйка. Фреската напомня за резиденцията на луи Филип в 1827 г. в замъка Ньой, останките от който все още могат да се видят наблизо. Ако Клементина беше жива в 1915 г., няма съмнение, че мъдрите й съвети щяха да спасят Фердинанд от най-гибелната стъпка в неговата кариера.

КНИЖНИЯТ НОЖ НА Г. КЛЕМАНСО

Точно в 10 и половина г-н Клемансо, в качеството си на президент на Мирната конференция, зае място. От дясната му страна бяха г-н Полк, г-н Хенри Уайт и генерал Блис, представляващи САЩ; отляво бяха г-н Сесил Хармсуърт и сър Ейр Кроу (Британската империя). Г-н Клемансо, със сиви ръкавици и сива жилетка, изглеждаше предизвикателно млад. Той водеше оживен разговор на английски със съседите си, като подчертаваше остроумните забележки с нож от слонова кост за отваряне на писма. Той беше определено в добро настроение.
Междувременно делегатите пристигаха. Канахда беше представена от сър Джордж Пърли, Австралия от г-н Андрю Фишер, Южна Африка от г-н Реджиналд А. Бланкенберг, Нова Зеландия от сър Томас Макензи, Франция от г-да Клемансо, Клотц, Тардю и Жул Камбон; Италия от синьор Маркани и синьор де Мартино; Япония от г-н Мацуи, Белгия от г-н Ван ден Хювел, и г-н Ролин-Жакеминс; Китай от г-н Уелингтън Ву; Куба от синьор Мартинес и Ортис; Гърция от г-н Венизелос и г-н Палитис; Хеджас от Рустем Хаидер и Абдул Хади Асни; Полша от г-да Грабски и Патек; Португалия от синьор да Коста и синьор Баралха Рейс; Сиам от принц Чарун; Чехословакия от г-н Бенеш и Осуски и България от г-н Стамболийски.
Г-н Стамболийски влезе последен. Разговорът внезапно бе прекъснат в 11 ч. без 15 минути.Г-н Клемансо стана. Той почука на масата с ножа. След като заяви, че „церемонията е открита", той извика г-н Стамболийски да се подпише под договора.

БЪРЗА ЦЕРЕМОНИЯ

Българският министър-председател е голям и едър човек, с решителен вид. Той веднага отиде до масата и съвсем делово подписа договора.
Рядко голям документ е бил подписван от толкова много хора за толкова кратко време. В 11 ч. и 5 минути — т.е. само след около 20 минути, — г-н Клемансо се изправи отново и съобщи, че необходимите подписи са били сложени и заседанието се закрива. Г-н Стамболийски се поклони на президента и веднага напусна сградата. Не последваха никакви прояви с изключение на обичайните поздравления към г-н Клемансо.
Снощи югославските делегати трябваше да подпишат специалните клаузи на договора от Сент Жермен, а днес - договора с България. Те не направиха това, така че нямаше техни представители. Твърди се, че не са имали необходимите пълномощия. Както вече беше съобщено, на румънците е била дадена още една седмица за подписването.
Основните клаузи на Ньойския договор, да припомним отново, са: отнемане на Тракия от България, предаване на Струмишкия жп възел заедно с ивица от територията покрай северозападната граница на Сърбия, намаляване на армията, до 20.000 души и плащане на репарации в размер от два милиарда и 250 милиона франка.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ

Документите, подписани тази сутрин в Ньой, са четири на брой — първо, самият договор; второ — допълнителен протокол, наричан изпълнителен протокол; трето — протокол, даващ възможност на румънци и югославяни да подпишат впоследствие; четвърто — конвенция, отнасяща се до свободната емиграция на малцинствата, която трябва да се подпише от Гърция и България.
Тази конвенция съдържа 15 точки. Тя разрешава емиграция за период от две години. Също така тя учредява комисия от гърци и българи и същия брой членове от друга народност, чиято задача е да контролира доброволната емиграция, да я улеснява и да ликвидира собствеността на емигрантите, за да са поставени на равна основа. Съседните държави имат право на една година, през която трябва да прибавят подписите си към тези на Гърция и България. Тези подписи трябва да бъдат получени от френското правителство.

ДА СЕ ИЗГОНЯТ ТУРЦИТЕ
МНЕНИЕТО НА Г-Н УИЛСЪН ЗА ДОГОВОРА

Вашингтон, 30 март. — Енергичният начин, по който президентът Уилсън изрази мнението си, че „често изразяваното намерение на съюзниците да ликвидират турската аномалия в Европа" трябва да се отрази при оформянето на договора с Турция, характеризира възражението на САЩ срещу нотата на съюзниците по отношение на положението на САЩ при преговорите за турския договор.
Признавайки силата на аргументите на съюзниците за оставането на турците в Константипонол, американската нота изразява увереност, че „доводите срещу това са далеч по-силни и съдържат някои императивни моменти, които не могат да бъдат пренебрегнати".
В нотата се казва, че при сегашните обстоятелства не е целесъобразно Съединените щати да бъдат представени на Конференцията, но тъй като правителството на Съединените щати е жизнено заинтересувано от бъдещия световен мир, „трябва откровено да изрази възгледите си по предложеното разрешение на трудните въпроси, свързани с турския договор."
В отата се изразява удовлетворение, че въпросът за преминаването на военни кораби през Проливите по време на война все още се разисква, „тъй като правителството на Съединените щати е убедено, че не може да се стигне до окончателно решение без съгласието на Русия". „Изглежда правилно , се казва в нотата, че част от Източна Тракия, извън зоната на Константинопол, ще стане гръцка територия, с изключение на северната част, която несъмнено е българска по население и справедливостта изисква Одрин, Кирк Килисе и заобикалящата ги територия да бъдат дадени на България".

ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В нотата също се заявява, че България има право да иска териториалните й претенции да бъдат разгледани благоприятно, защото тя е принудена „да се откаже от българска територия и многохилядно българско население по западната й граница единствено поради съмнителната причина, че така се осигурява стратегическа граница за Сърбия".
Правителството настоява за допълнителна информация преди да стигне до решение относно преференциални права за трите големи средиземноморски сили, т. е. — да изпратят съветници и инструктори в някои райони.
Що се отнася до Армения, правителството на Съединените щати е убедено, че цивилизованият свят изисква и очаква най-либерално отношение към тази нещастна страна и вярва, че границите й ще бъдат определени по такъв начин, че всички законни претенции на арменците да бъдат признати, и най-вече им се осигури лесен и безпрепятствен достъп до морето. Счита се, че специалните права над Лазистан (страната на изток от Требизонд) не могат да осигурят излаз на морето, което е от жизнено важно значение за съществуването на арменците. Изразява се надежда, че силите ще дадат Требизонд на Армения.
„Що се отнася до отказа на Турция от правата си върху Месопотамия, Арабия, Палестина, Сирия и островите, нашето правителство предлага да се възприеме метода, който беше използуван в случая с Австрия, — а именно, Турция да постави тези провинции в ръцете на Великите сили и те да се разпореждат с тях, както намерят за добре".
Американското правителство смята, че не е в състояние да изразява мнение във връзка със Смирна, тъй като „въпросът е твърде важен, за да бъде решен при наличието на ограничената информация, с която правителството разполага".
Коментариите върху териториалните фази на въпроса и цялостната икономическа програма в рамките на договора се отлагат до получаването на по-пълна информация. В нотата се казва обаче, че „Съединените щати разбират, че всички териториални промени, които настъпват в бившата Отоманска империя, по никакъв начин няма да поставят американски граждани или корпорации, както и граждани и корпорации на други страни в по-неизгодно положение от гражданите и корпорациите на силите, подписали договора."
В нотата се добавя, че правителството на Съединените щати с удоволствие отбелязва, че Русия е представена в съвета, който се предлага да бъде учреден за управляването на Константинопол и Проливите. Правителството на Съединените щати е убедено, че не може да има трайно разрешение, без да бъдат защитени жизнените интереси на Русия и докато Русия, след признаването на правителството й, не утвърди правото си на мнение относно сегашните решения. — Ройтер.

БЪЛГАРИЯ ПРОТЕСТИРА СРЕЩУ УСЛОВИЯТА НА МИРА
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ)

СОФИЯ, 24 май

Днешното внушително чествуване на националния празник на св. Кирил и Методий, родени в Солун, чрез които се извърши покръстването на българската нация, се превърна в голяма протестна демонстрация срещу условията на мира. На богослужението, извършено на площада пред църквата „Александър Невски", присъствуваха царят в цивилно облекло, министрите и депутатите. Бяха произнесени огнени речи, протестиращи срещу несправедливостта на решенията от Сан Ремо. След това последваха процесии по улиците, като участниците носеха знамена, обвити в черно, с надписи: „Какво става с точките на Уилсън?", „България не може да живее без Егейското крайбрежие". Всичко премина при пълен ред.

БЪЛГАРИЯ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА
ПОТОЦИ ОТ БЕЖАНЦИ ОТ ТУРЦИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ)

СОФИЯ, 29 юли (по Пощата)

Успехите на гръцката армия в Източна Тракия бяха предвидени както от правителството, така и от компетентни военни власти.
Правителствената политика на строг неутралитет не само при сегашния гръцко-турски конфликт, но и при всички конфликти между съседките на България предизвикаха единодушното одобрение на камарата и всички политически партии; всъщност — на целия народ.
Селячеството, което съставлява основната част от българския народ, сега е заето с прибиране на реколтата, която е по-добра по качество и много по-голяма по количество от миналогодишната. Големи количества, готови за износ, се складират на пристанищата във Варна, Бургас и дунавските градове. Част от нея вече е продадена на други страни, като големи партиди са контрактувани от турски, италиански, австрийски и чехословашки фирми. Това състояние на нещата вдъхва надеждата, че България скоро ще се възстанови от нещастията на войната.
Около 25,000 турски бежанци от различни места на Източна Тракия пристигнаха на много места в Южна България; но сега границите са затворени и потокът от бежанци е спрян.
Министър-председателят Ал. Стамболийски направи в понеделник следното изявление пред пресата:
Окупацията на Тракия приключи. Гърция лесно изпълни мандата, наложен й от Великите сили. Турция веднъж за винаги е отделена от Европа. Знаейки, че зад действията на Гърция са Великите сили, ние отказахме да подпомогнем както турците в Тракия срещу Гърция, така и Таяр, така и тракийската делегация, която се готвеше да замине за Таредж. Ние осуетихме образуването на чети на наша собствена територия и предотвратихме с помощта на нашата армия всякакво преминаване през българо-тракийската граница. Всички турски войници от разгромената армия на Таяр бяха обезоръжени на нашата граница. По този начин ние напълно запазихме неутралитета си, тъй като с нетърпение очакваме да постигнем ревизирането на поне някои от тежките клаузи на мирния договор, който неохотно подписахме. България не възнамерява да нарушава ничия граница, но ако нашата граница бъде нападната, ние ще се защищаваме и ще изпълним задълженията по мирния договор.
Убеден съм, че Румъния ще бъде първата, която ще приеме идеята за трайно приятелство с нас. Знаем, че сегашният министър-председател на Румъния, генерал Авереску, желае това. След ратифицирането на мирния договор аз възнамерявам да посетя Лондон, Белград и Букурещ, след което е възможно да се срещна и с г-н Венизелос. Броят на членовете на комисията на Антантата, която трябва да контролира спазването на условията на мирния договор, е намален от 79 на 25 по молба на българското правителство по икономически съображения.

БЪЛГАРИЯ БЛАГОДАРИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Г-н Димитров, изпълняващ длъжността министър на външните работи на България, е телеграфирал на българския министър в Лондон г. Станчов с молба да благодари на британското правителство от името на българския народ за голямата и доброжелателна подкрепа, оказана на България, помагайки й да влезе в Обществото на народите. Българското правителство напълно оценява труда на лорд Робърт Сесил, представляващ Южноафриканския съюз, и на г-н  X. Л.  Фишер, един от британските делегати в Общото събрание на Обществото на народите.
Вчера, по време на разговор, г. Станчов изрази мнението, че приемането на България в Обществото на народите ще допринесе много за подобряване на политическите положения. Същевременно контролът и протекциите, които ще бъдат упражнявани от Обществото, ще подобрят положението на малцинствата. Ще се подобрят и икономическите перспективи. Общо взето, той счита, че цялостното положение ще се стабилизира, но за бъдещето на България е абсолютно необходимо тя да има реален излаз на море.

---