1912 - 1913

ПОДГОТОВКАТА НА БЪЛГАРИЯ
СЪСРЕДОТОЧАВАНЕТО НА ВОЙСКИТЕ НАПРЕДВА
(ОТ НАШИЯ СПЕЦИАЛЕН КОРЕСПОНДЕНТ)

СОФИЯ, 8 октомври

Съсредоточаването на българските войски към границата напредва и вече е възможно да се направят някои преценки за неговата организация.
Не се допуска никакво смесване на мобилизацията и съсредоточаването на армията. Първото утежни работата на железопътните власти, тъй като внезапното свикване на запасни войници и офицери не позволи да бъде подсилен обичайният мирновременен състав преди да започне струпването на хора по гарите. Запасните чинове се свикваха чрез обявления по селата. Индивидуални пропуски не бяха издавани. Броят на тези, които откликнаха, далеч надхвърляше очакванията и изискванията. Мъже над допустимата възраст, момчета още незавършили обучението си, мъже, отхвърлени поради негодност да служат се тълпяха и предлагаха своите услуги. Влаковете, композирани от покрити товарни вагони, бяха препълнени; имаше хора по покривите. Само доброто настроение и истинското желание на хората да помогнат на железопътната администрация предотвратиха пълната дезорганизация. Напрежението продължи два дни и половина. През това време пътищата бяха изпълнени със селяни.и каруци от близките села. . Веднага щом спадна напрежението около свикването на запасните войници и офицери, железниците започнаха да се подготвят за групирането на войските. Мирновременният състав беше увеличен и премина изцяло под военен контрол. Редовните войски, които от известно време охраняват жп мостове, бяха отзовани в съответните си части, а техните места бяха заети от опълчението. Същевременно целият вагонен парк бе групиран в центровете.
Доколкото може да се съди, подготовката, извършена от щаба, спомогна за изключително бързото и спокойно протичане на мобилизацията. От датата на издаването на повиквателните до вчера, когато софийският гарнизон бе в бойна готовност, изминаха само 6 дни. През този период мирновременните части се увеличиха 8 пъти.
Очевидно намерението на българския щаб е да придвижи армиите си към границата по шосе и с влак. Това групиране на войските ще отнеме поне 14 дни. Не трябва да се забравя, че жп линиите тук са еднопосочни и не е възможно на ден да се придвижват повече от 8 влака с войници към фронта.

ВИДЪТ НА ВОЙНИЦИТЕ

Впечатлението, което направиха мобилизираните части, които вчера напуснаха София по шосе, общо взето е благоприятно. Пехотата е силна и добре сформирана, а походната дисциплина е добра. Някои от мъжете изглеждаха твърде възрастни, за да могат да понесат изтощителната зимна офанзива, но настроението на всички бе прекрасно. Научавам, че по преценка на българския щаб пехотата е в състояние да осъществява ежедневно преходи от 20 км. Доставката на продоволствия е съобразена с тези изчисления и ще позволи армията да покрие разстоянието в 8-дневен поход, без да се наложи да бъде снабдена с нови запаси.
Артилерията не направи такова благоприятно впечатление, както пехотата. Средната височина на конете е 130 см. Напрежението от войната ще бъде силно почувствувано от артилерията и загубите ще бъдат големи. Информираха ме, че конете в Източна България са много по-добри от тукашните.
Най-слабото звено във военната верига изглежда е транспортът. Каруците, които формират главното транспортно звено, са по държавен стандарт; те са с 4 колела, доста леки и понасят товар средно от 1200 фунта. Втората и третата транспортни линии се състоят от обикновени каруци, теглени от волове или биволи. Те приличат на онези, използувани в Далечния Изток, но конструкцията им не е така стабилна. Скоростта, с която се движат, е най-много 2 мили в час. Без съмнение, походната дисциплина на транспорта бързо ще се подобри. Въпреки недостатъците на артилерията и транспорта тази армия несъмнено представлява ефективно средство за водене на война. Тя се опира на един решителен дух, а в крайна сметка това е най-важният фактор, който води към победа.
По-късно,
Бързината, с която се съсредоточават войските, надхвърля всички очаквания. Става ясно, че други части са изпреварили тукашните. Събитията много бързо ще последват. Групирането се извършва при извънредно спокойствие. В Министерството на войната няма никакви неуредици; всичко там протича с точността на автомат.

В ОЧАКВАНЕ НА ОТГОВОР
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ)

СОФИЯ 9 октомври.

По време на интервюто си вчера с министър-председателя австро-унгарският и руският посланици връчиха съвместна нота на своите правителства. Австро-Унгария и Русия заявяват на балканските държави, че:
1)  Великите сили енергично ще осъдят всякакви действия, които могат да доведат до нарушаване на мира.
2)  Като се основават на член 23 от Берлинският договор, те (силите) ще предприемат изпълнението на реформите в управлението на Европейска Турция, като трябва да се разбира, че тези реформи няма да накърнят суверенитета на султана, нито пък териториалната цялост на Османската империя. Тази декларация още повече запазва правото на Великите сили за по-късно съвместно проучване на реформите.
3) Ако въпреки всичко избухне война, Великите сили не ще позволят никакви модификации на териториалното „статукво" в Европейска Турция в края на конфликта.
Силите ще направят постъпки пред Портата в съответствие с гореизложените заявления.
Както обикновено, дипломатическият ход на двете „най-заинтересувани" сили закъсня твърде много и почти не съществува вериятност войната да бъде избягната. Ако тази стъпка бе направена преди 3 седмици, то мобилизацията на българската армия щеше да бъде избягната, особено ако силите бяха предупредили Турция да не съсредоточава войските си близо до българската граница и бяха дали ясно да се разбере смисълът на предлаганите реформи както и гаранции за тяхното изпълнение. Днес, когато войските от двете страни са вече съсредоточени близо до границите и между Турция и Черна гора започнаха военни действия, задачата, която силите си поставят, е извънредно трудна.
Въпреки всичко катастрофата все още може да се избегне, стига в единайсетия час силите да решат да приемат назначаването на европейски губернатори в Македония, установяването на представителни институции, възстановяването на европейския контрол върху местната администрация, и съумеят да намерят начин да обединят балканските държави и заедно с тях да контролират прилагането на новата система. Декларацията на силите, че те самите ще се заемат с реформите в управлението, е задоволителна, но неуспехът на Мюрцщегската програма и изтеглянето на европейските офицери през 1908 г. са уроци, които могат да разрушат доверието в техните добри намерения, а балканските държави едва ли биха могли да се упрекват задето настояват за гаранции, че грешките от миналото няма да се повторят.
Настана времето да се предприемат истински реформи в Македония. Съюзните държави понесоха огромни загуби, като обявиха мобилизация и сега нито едно от правителствата не би се осмелило да обяви демобилизация с празни ръце, защото неизбежно ще се изправи пред революцията. Всички те заявиха, че не преследват териториални разширения — езикът на третия параграф на австро-руската нота звучи някак прекалено — но всички са твърдо решени, че повече не трябва да има намеса по въпроса за македонските реформи. Остава силите да покажат картите си и ясно да демонстрират, че са твърдо решени да сложат веднъж завинаги край на едно непоносимо положение.
20,40 ч.
Тази вечер няма промяна в положението. Правителството все още обсъжда отговора на австро-руската нота, който ще представлява обща нота на трите съюзнически държави и вероятно ще бъде изпратен утре.
23,00 ч.
Съобщава се, че е било решено да не се отговаря на австро-руската нота.

БЪЛГАРИТЕ ПРИЗОВАВАТ: НА ОРЪЖИЕ! ЕНТУСИАЗИРАН ОТГОВОР
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ)

СОФИЯ, 11 октомври

На България — една от най-малките и определено най-младата от независимите държави в Европа — се падна участта да покаже на света какво означава една нация да се вдигне на оръжие през 20 век. За българския народ вероятността за война винаги е съществувала. Но до деня преди
обявяването на мобилизацията нямаше никакви признаци, че гражданите и селяните ще бъдат призовани да направят върховната жертва, която войната изисква. Сред чужденците в София, дори сред политическите кръгове, малцина приемаха положението като нещо по-сериозно от обичайните политически кризи, които периодически разтърсват тази страна.
Имах щастието да пристигна в България няколко дни преди да се развие кризата. Пътувах заедно с представителя на една австрийска фирма, която има широки търговски връзки в София. Запитах го какво мислят виенските търговци по политическите перспективи. Той се засмя при мисълта за война и когато настоях, той потвърди мнението си, като ми заяви, че целта на сегашното му пътуване до София е да сключи голяма сделка и че неговата фирма е получила уверенията на австро-унгарското Министерство на външните работи, че няма да има сериозни конфликти. До петък, преди мобилизацията, всичко показваше, че ще може да се намери мирно разрешение на кризата. Семейството на министър-председателя замина за Виши на лечение и беше съобщено, че самият той скоро ще се присъедини към тях. В събота сутринта се появиха първите признаци на тревога. Представителят на „Таймс" се срещна със служител на министерството на външните работи, който му съобщи, че положението е много сериозно. По кафенетата открито се говореше за мобилизация, но тя се приемаше по-скоро като една вероятност, отколкото като въпрос от първостепенно значение. Чак след три дни се почувствува промяна в живота на града. Сега ние знаем, че още тогава са се извършвали усилени приготовления в най-близките до границата райони.
Войските, групирани за маневрите, не бяха върнати до военните си бази, а някои набори от запасните войници и офицери, които бяха призовани, не бяха освободени. Но по това време имаше много малко българи, които знаеха за тези мерки, и извън официалните кръгове никой не им придаваше особено значение. България добре знаеше, че секретността и инициативата, която в голяма степен зависи от секретността, са главните изисквания, осигуряващи успех във войната. Националните черти на народа спомогнаха това да бъде приложено. В личния си и обществен живот българинът е твърде сдържан.

НЕОЧАКВАН ПРИЗИВ

Беше късно следобед на 1 октомври, когато в столицата стана известно, че призивът за вдигане на оръжие е обнародван. За момента той предизвика необикновено слабо оживление. Улиците бяха малко по-многолюдни, отколкото обикновено, а в кафенетата беше малко по-шумно. Тук там се събираха малки групи студенти и даваха израз на своя ентусиазъм чрез доста слаби одобрителни викове. Проявяваше се по-малко интерес, отколкото се наблюдава в някой малък провинциален английски град при резултата от местен футболен мач. Трудно беше да се повярва, че това е столица на държава, която е отправила предизвикателство към съседка, чиято военна мощ е 4 пъти по-голяма, и че всички мъже на възраст между 16 и 45 години са получили заповед да пренебрегнат всякакви лични интере си и незабавно да се присъединят към армията, която несъмнено в най-скоро време ще започне най-жестоката война, която Европа познава от времето на Наполеон Защото в края на краищата българите и турците, въпреки прогреса, който са постигнали, все пак си остават ориенталци. Очевидно и двете нации са изпълнени с взаимна омраза. Това ще бъде война, в която няма да има милост и в която нито едната, нито другата държава няма да имат организация, която да се грижи за ранените и болните, нещо, което западните държави вече усъвършенствуваха. Може би България не бе осъзнала задачата, с която се нагърбва всеки един човек. Положително сред по-бедните класи все още не се мисли, че кампанията може да бъде дълга и боевете ожесточени. Те прибавят презрение към омразата, която хранят към турците, и вярват, че войната едва ли ще бъде нещо по-голямо, отколкото кампанията при Сливница — няколкодневен поход, една битка и триумфално завръщане по домовете.
Но макар че първият ден след призива за вдигане на оръжие се характеризираше със сдържаност, тя постепенно отстъпи на истински ентусиазъм. Влаковете, които пристигаха в столицата и возеха запасни офицери от най-отдалечените краища на страната, и безкрайният поток от селяни и каруци, които изпълваха шосетата, като че ли показваха на всички, че „страната се е вдигнала в защита на национална кауза"; ентусиазмът нарастваше заедно с формирането на частите и появата на войски от първа и втора линия.

БРЕМЕТО НА МОБИЛИЗАЦИЯТА

Ентусиазмът примири хората с неизбежните трудности, които свикването на народната армия води след себе си — трудности, които ние в Англия трудно можем да разберем. Ние недоволствувахме срещу каменовъглената стачка и нейните последици, срещу спирането на редовните влакове, срещу покачването на цените на някои стоки и срещу разстройването на някои стопански дейности. Но можем ли да си представим какво означава абсолютно всички влакове да бъдат запазени за армията; всички трамваи и автобуси да преустановят движение; 90% от файтоните да не се движат; всички магазини, освен тези, които продават стоки от първа необходимост, да са затворени; всяка търговска дейност да замре и всички наши лични вещи — коне, автомобили, каруци, гориво и фураж — да подлежат на реквизиция, като срещу това получаваме само къс хартия и доколко ще можем да си ги върнем, ще зависи от резултатите на войната? Това е състоянието, в което се намира София през последната седмица. Несъмнено, с течение на времето, тези, които останат, отново ще приведат нещата в ред. Но напрежението сигурно ще продължи, докато се завърне армията. Независимо колко справедлива е политическата база на проблема и доколко е било необходимо България да обявява мобилизация, невъзможно е да не се отдаде почит и истинска възхвала на един народ, който се нагърбва с такъв товар и който прави това бодро и готовност за една кауза, която счита за справедлива.

ЗВЕРСТВАТА В МАКЕДОНИЯ
ДО ИЗДАТЕЛЯ НА ВЕСТНИК „ТАЙМС"

Сър, във връзка с молбата Ви да проуча зверствата, извършвани от редовни или нередовни военни сили на Балканския съюз по време на войната, необходимо е да си припомним огромната разлика между насилническите действия във военно време и извършването на същите престъпления в мирно време, при това с тайното съдействие и едва ли не благословията на съответното правителство. Към последната категория спада дългата верига от зверства в Македония по време на обезоръжаването през 1910 година, когато над 10 хил. селяни бяха бити или измъчвани по други начини, като някои от жертвите не издържаха на раните, а други останаха осакатени за цял живот. Тези престъпления бяха извършени в по-голямата си част от конституционните власти на страната, и то в мирно време. Любопитно е дали те са предизвикали възмущението на онези, които сега вдигат шум около поведението на съюзническите сили по време на война.
Във военно време се отприщват най-лошите качества на човешката природа. Дори във високоцивилизовани страни при един военен сблъсък изплуват най-низки страсти и е невъзможно да се осигури защитата на мирното население от брутални и насилнически действия. Какво се е очаквало от надигането на този поробен народ срещу азиатския му господар? Това не беше само война, това беше бунт, борба на живот и смърт на две раси с различна религия. Ужасният характер на конфликта бе предречен в „Таймс" в деня на сблъсъка на враждебните сили. По-голямата част от зверствата и от двете страни са били извършвани от нередовно въоръжените:  башибозуци  и  комити.  Като  победители християните  са разполагали с повече време за отмъщение, но първи турците са започнали зверствата.
В същност какво е станало? Знаейки, че подвластните населения тайно се мразят взаимно и че нерядко са склонни да помагат на врага си, при оттеглянето си турците опожарявали християнските селища и избивали жителите им. Християните постъпвали по същия начин с мюсюлманите, след като заварвали картината на опустошението. От българска страна разрушения са извършвали само комитаджиите — разорени мъже, повечето преследвани бегълци от Македония, които се организирали в чети в България под ръководството на български офицери. По време на активни действия офицерите ги държали под око, но както често се случва в окупационните части, след завършване на атаката дисциплината отслабвала. За познавачите на македонската история сигурно е чудно, че никъде в страната не е станало масово клане. Няма съмнение, че примерът на опожаряване и опустошаване е даден от турците. Не е нужно да припомним известната турска поговорка: „Навлязохме в Европа с меч, ще си отидем с меч и ще оставим пустош".
„Давам ви честната си дума — сподели млад високообразован турски офицер на свой приятел-европеец; — че откъдето и да минем с моите хора, няма да остане нито един българин, ни мъж, ни жена, ни дете".
Нека в случая да не изпадаме в политически хуманитаризъм. Турчинът е изпълнил заплахата си и християнинът му е отвърнал със същото, възраженията ни не могат да бъдат отправени само към едната страна. Протестите срещу българи и сърби с цел да се успокоят духовете на мюсюлманите в Индия ще повлияят слабо на правителствата на тези сили... А още по-малко вероятно е те да спечелят уважението и поддръжката на нашите индийски поданици. Очезидно схващанията, че Англия по този начин ще защити каузата на Исляма, са основани на погрешната представа, въплътена в често употребяваната фраза „Великобритания е велика мюсюлманска сила". Великобритания е велика християнска сила! И тъкмо такава я виждат нейниприятното впечатление, което непрекъснатото концентриране на гръцки и сръбски войски в Южна Македония, и то особено в районите, граничещи с местата, където има сравнително малко българска войска (докато по-голяма част от българската армия все още е изправена срещу турците при Чаталджа и Булаир), е направило както тук, така и в Европа. Местното население, вместо да се почувствува успокоено от присъствието на такива големи армии, е ужасено от перспективата на една нова война. Европа също е разтревожена. Силите, положили големи усилия, за да постигнат мир на Балканите, едва ли ще толерират действия, които заплашват да доведат до нови усложнения. И което е още по-важно, съюзниците започват да губят в очите на Европа престижа, спечелен по време на войната за освобождение. Светът започва да разбира, че общите усилия и общите успехи не са изцерили техния сляп егоизъм и се бои, че Балканите ще продължат да бъдат арена на дребните им кавги. Европа ще бъде разтревожена и възмутена, ако всеобщият мир се окаже отново в сериозна опасност и ако тя отново бъде изправена пред нова серия от неприятности на Балканите.
В заключение официалният вестник подканва българската общественост да запази спокойствие и самообладание спрямо тези враждебни демонстрации. Великото делс на освобождението е все още основната цел на страната и българската армия ще продължи да стои срещу общия враг при Чаталджа, без да обръща внимание на плановете на онези, които се опитват да използуват нейното положение. В края на краищата правдата ще победи.
От непредубедени източници научих, че сръбските и гръцките войски, струпани в Южна Македония, възлизат най-малко на 220 000 души. Срещу тях има три български дивизии, състоящи се от около 60 000 души. Почти всички останали български войски са все още на линиите Чаталджа и Булаир.

ЗАМИНАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЛЕГАТИ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 13 май

Днес сутринта за Париж заминаха д-р Данев, Тодоров, Милчев, Чапрашиков, Ангелов, Поповилиев и Силянов, бивш македонски революционен деец. Г-н Тодоров и Поповилиев ще останат в Париж, а останалите ще продължат за Лондон. Генерал Паприков ще се присъедини към заминаващите за Лондон, като заедно с полковник Жостов заминава за там довечера.
Тази вечер на събранието г-н Гешов отказа да отговори на различни запитвания, отнасящи се до външната политика на страната, като накрая прочете царски декрет, с който обяви сесията за закрита.
Българската агенция публикува тази вечер телеграма от Санкт Петербург, в която се заявява, че отпечатаните в европейската преса изявления, свързани с коригирането на румънско-българската граница, са пълна измислица. Румъния не получава никаква територия по протежение на границата, нито на Черноморското крайбрежие. Еднакво невярно е, че България се отказва от претенциите си върху „спорната зона", която е предоставена на Русия за арбитраж.
Днес беше публикуван официален списък на ранените, убитите и изчезналите по време на войната. Общият им брой възлиза на 66 734, като в него се включват 330 офицери и 29 711 войници убити, 950 офицери и 52 550 войници ранени и 3 193 изчезнали. Загубите на другите съюзници възлизат на около половината от гореспоменатата цифра.
Официално е обявено, че при неотдавнашната железопътна катастрофа при Бук са били убити 6 войници и ранени 40 души. Също така са били убити 36 коня и 9 вола.

ПРОТИВОРЕЧИВИ ПРЕТЕНЦИИ ВЪРХУ МАКЕДОНИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ)

САНКТ ПЕТЕРБУРГ, 16 май

Макар Сърбия да приема ролята на Русия като окончателен арбитър на сръбските и българските претенции върху Централна Македония, тя продълава да се опитва да избегне тази форма на уреждане на въпроса, като твърди, че желае да постигне непосредствено споразумение с България. Отлагането на мирния договор е вероятно начин Гърция и Сърбия да упражнят натиск върху България, чиято позиция в Македония е все още най-слабата, тъй като не може да оттегли всичките си сили от Тракия.
Доколкото разбирам, Русия приема ролята си на арбитър и е категорична що се отнася до това, че няма да допусне въпросът да бъде разглеждан от другито. Правят се убедителни изявления, свързани с необходимостта да се избягнат инциденти, които биха могли да доведат до конфликт в Македония, както и с нежелателността Сърбия да протака подписването. Тъй като никоя от Великите сили няма по-голям интерес от Русия да се запази мирът между Сърбия и България, може да й бъде гласувано доверие, че служейки на каузата на Европа, ще съумее умело да справи с тази неприятна свада.

БЪЛГАРИТЕ НАСТОЯВАТ ЗА МИР
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 16 май

Официозът „Мир" заявява, че българското правителство няма да допусне продължително забавяне на подписването на предварителните мерки за мир и ще се противопостави на всякакви предложения за по-нататъшно отлагане. Договорът трябва да бъде подписан, преди да се започнат дискусии по различни все още висящи въпроси, чието разрешение може да бъде формулирано в отделни приложения. След огромните усилия, положени от Европа за ограничаване на сферата на военните действия, тя има моралното право да настоява за незабавно прекратяване на войната.

МОТИВИ НА ГЪРЦИТЕ И СЪРБИТЕ ЗА ОТЛАГАНЕ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 18 май

Гърция и Сърбия продължават да отказват да подпишат предварителния мирен договор и това се тълкува сред някои кръгове тук като доказателство, че тези държави са стигнали помежду си до споразумение, засягащо България, и че се опитват да й вържат ръцете, като протакат военното положение и я карат по този начин да задържа голямата част от войските си при Чаталджа. Що се отнася до Гърция, трябва да се отбележи, че нейната неохота да подпише договора се дължи на напълно основателни опасения, свързани с южната граница на Албания и островите. Твърдоглавието, проявено от Италия по отношение напървото, буди сериозни подозрения, докато, що се отнася до островите, атинското правителство вероятно има основание да се бои, че някои от Великите сили имат намерения да извършат голяма неправда спрямо Гърция. Досега изложените доводи срещу даването на Митилена, Хиос и Самос на Гърция са така очебийно неубедителни, че е твърде трудно да не се подозират някакви по-далечни кроежи, свързани с окончателното притежаване на тези обширни и ценни острови. Дали Гърция ще подобри положението си, като отлага подписването на договора, може да бъде обект на основателни съмнения, но важното е, че нейната неохота да предприеме крачка, която би могла да означава отстъпване пред една предварително замислена неправда, е лесно обяснима.
Позицията на Сърбия е различна, тъй като въпросът със северната албанска граница е вече res judicata и нейното отношение се дължи вероятно на други съображения. Въпреки това тонът, възприет напоследък от официалния вестник „Самоуправа", създава впечатлението, че сръбското правителство планува не само мирно уреждане на въпросите с България, но и продължение на Балканския съюз. Явните усилия на пресата в Централна Европа да потуши пламъците на раздора на Балканите са забелязани както тук, така и в Белград и ще допринесат косвено за поддържане на мира.

ГРЪЦКО СРЪБСКО СПОРАЗУМЕНИЕ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 21 май

Научих от добре информиран източник, че между Гърция и Сърбия съществува споразумение, според което България е изключена от района на запад от реките Вардар и Брегалница. Гръцката територия ще се простира до Преспанското езеро и Гърция ще получи Солун, Лерин, Воден, Кукуш, Серес, Драма и Кавала. Сърбия получава Струга, Охрид, Битоля и Прилеп.
Слухът, свързан с намерението на крал Петър да абдикира, изглежда неоснователен. Вероятно той е бил първоначално пуснат в една неотдавнашна статия в „Сръбска застава", орган на националистическата партия, която е враждебно настроена към настоящата династия. Обсъждайки въпроса за отхвърлянето на сръбско-българския договор, този вестник излезе с предложение, че тъй като този договор носи подписа на крал Петър, негово величество би трябвало да абдикира и да остави престолонаследника си да изобличи договора. Този слух беше вече официално опроверган в Белград.
Тазгодишните новобранци, които бяха свикани под знамената през януари, заминават тази вечер от София в неизвестна посока. Въоръженият отряд възлиза на около 36 000 души. Турските запасни войници от областта Делиорман в Североизточна България, които не бяха мобилизирани за войната (около 60 000), сега спонтанно са предложили услугите си на военните власти.

ОПАСНА ПЕРСПЕКТИВА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИЯТ КОНФЛИКТ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 22 май

Психологическият момент съвсем не е без значение, ако Великите сили искат да предотвратят катастрофата на една нова Балканска война, затова те трябва по-енергично да отстояват авторитета си и да дадат недвусмислени доказателства, че категорично и на всяка цена желаят да поддържат мир. Престижът на европейското съгласие, който напоследък беше доста спаднал, сега отново нарасна благодарение на успешното разрешаване на критични въпроси, но тази тромава машина, която лорд Солзбъри сравни с парен валяк, трябва от време на време да усилва скоростта си, за да не бъде изпреварена от събитията. Положението на нещата на Балканите става от ден на ден все по-мрачно и вече се е стигнало дотам, че основателно предизвиква лоши опасения.
Най-опасното в това положение е сръбско-българският конфликт. Каквито и отстъпки да бъде принудена България да направи, тя няма никога да се откаже от претенциите си върху областта в Западна Македония, която й е присъдена още в договора й със Сърбия. Цялата българска нация, от царя до най-простия селяк, е единодушна по този въпрос. Областите, за които става дума, са най-явно български от всички останали в Македония и са били признати за такива още от турците чрез създаването на български епархии в Битоля, Охрид и Дебър. Те са били сцена на българското въстание през 1903 година и са изпратили хиляди доброволци в българската армия по време на настоящата война. Подразбира се, че нито едно българско правителство не ще може да отстъпи тези земи на друга нация, без да бъде опозорено, и ако Сърбия продължава своята окупация там, въоръженият конфликт ще стане неизбежен.
В този случай единствена надежда да се избягнат въоръжени военни действия остава бързата намеса на Русия. Българското правителство даде да се разбере, че приема руския арбитраж в границите на договора, т.е., що се отнася до „спорната зона", намираща се на север от областите, предизвикали настоящия конфликт. Сръбското правителство изпрази желание България и съюзниците да започнат преговори върху ревизията на договора, с други думи, изобщо върху бъдещите граници. Има малка вероятност някое от правителствата да промени становището си и затова единственото, което остава, е Русия да се заеме с деликатната задача да изглади недоразуменията. Междувременно се извършват военни подготовки и от другите страни и опасността от сериозен сблъсък нараства всеки ден. Различни неща говорят, че военното положение тук се счита за напълно сериозно, като същевременно се изразява пълна увереност в резултата от евентуални военни действия.
Надеждата за споразумение с Гърция все още не е изоставена, макар да е замъглена от съобщението за отделната гръцко-сръбска спогодба. Гърция не е отхвърлила предложението за мисията на господин Сарафов в Атина, но изрази предпочитанията си към една конференция с представители на всички съюзнически страни. Очакваме по-нататъшна информация във връзка с плановете на атинското правителство. С оглед на застрашителното положение тук, се изразява надеждата, че Великите сили ще приемат в една или друга форма измененията в предварителния договор, предложени от съюзниците, за да може неговото подписване да стане незабавно. „България", органът на д-р Данев, публикува телеграма от Лондон, в която се казва, че българските делегати са дали на своите колеги двудневна отсрочка, за да се консултират във връзка с подписването на договора.

БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ СЪЮЗНИЦИ -ОБВИНЕНИЯ В АГРЕСИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 25 май

Имайки предвид скорошните сблъсъци между войските на съюзниците в Македония, официозът „Мир" от тази вечер изтъква, че агресивните движения на сръбските и гръцките войски по време, когато българските войски все още отстояваха общото дело при Чаталджа и Булаир, говорят за враждебни планове срещу България, която е направила големи жертви за това дело и е изиграла огромна роля за поражението на турските войски. Тези враждебни действия, които открито се коментираха от европейската преса, започнаха през втората половина на войната, когато българските войски бяха изтеглени за източните операции срещу турците и бяха направени усилия да се изтласкат малките български гарнизони от техните позиции.
След прекратяване на операциите срещу турците, продължава вестник „Мир", България беше принудена да подсили войските си в Македония, за да предотврати серия от посегателства, стремящи се да установят някакво първоначално право на окупация, с цел — крайно владение. Гръцкото придвижване в районите на север и на изток от Солун не може да бъде оправдано със съпротива от страна на турците, които са били вече изгонени от българите, но въпреки това агресивните действия са продължили, железопътният превоз е бил затрудняван, а телеграфните линии прекъсвани. При тези обстоятелства сблъсъците са станали неизбежни и независимо от скандалното положение, те са били съобщени в чуждата преса, като сведенията за загубите на българите са били преувеличавани. Тези сведения не са могли да бъдат скрити от българските войски, чийто гняв е бил увеличен от протакането на преговорите за мир, и сега сериозно заплашва връзките между съюзниците.
Господин Ризов, български пълномощен министър в Рим, изиграл важна роля в първите етапи на преговорите за сръбско-български съюз, пристигна тук вчера от Белград, където е провел разговори с господин Пашич и други важни личности, включително и с господин Хартиг и с руския пълномощен министър. Засега нищо не е съобщено във връзка с тези срещи, но преобладаващото настроение е песимистично. Известно е, че правителството, в пълен унисон с всеобщото мнение, настояватвърдо за изпълнение на сръбско-българския договор и затова има малко надежда за споразумение освен ако Русия не се появи като deus ex machina, за да сложи край на споровете.
Господин Спалайкович, сръбският пълномощен министър тук, който беше в Белград в продължение на няколко седмици, се завърна в петък и вчера се срещна с министър-председателя, пред когото несъмнено е изложил становището на сръбското правителство, но все още нищо не е съобщено във връзка с резултатите от тази среща.

РЕЧТА НА ГОСПОДИН ПАШИЧ. БЪЛГАРСКА КРИТИКА
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 29 май

Декларациите на господин Пашич в Скупщината предизвикаха вълнение тук, особено изявлението, че Сърбия е отказала да приеме предложението на Австрия да се откаже от претенциите си върху албанска територия и излаз на Адриатическо море, при което Австрия ще я поддържа в нейните претенции върху цялата област на запад от река Вардар. Разбирам, че Австрия ще отрече твърдението на г-н Пашич, но ще бъде много трудно да изличи впечатлението, което то направи. Доводите на г-н Пашич приличат много на доводите в дипломатическата нота, която беше изпратена тук.Твърде съмнително е, че неговото изложение ще допринесе за утвърждаване на каузата за мир. Тук мислят, че сръбският премиер е щял да постъпи много по-добре, ако беше последвал примера на г-н Гешов и беше отказал да направи каквото и да било изявление на сегашния етап, или пък този на г-н Майреску, който запази правото си на изказване за тайното съвещание на румънския сенат. Поради ефекта, който произведоха изявленията на г-н Пашич, г-н Гешов едва ли ще приеме поканата му да се срещнат на границата в събота Този въпрос, заедно с отговора на българите на сръбската нота, ще бъде обсъден тази вечер на правителствен съвет.
Сръбското предложение за конференция на представители от четирите съюзнически страни, първоначално направено от Гърция миналата зима и съвсем наскоро повторено от тази страна като най-подходяща алтернатива на предложената мисия на г-н Сарафов в Атина, е действително удачно, макар че България едва ли ще го приеме, освен ако сръбско-българският договор, считан от Пашич за невалиден, не послужи за основа на дискусиите. Трудно може да се очаква,че тази конференция ще завърши със споразумение, но според страните, които я предложиха, на нея ще могат да бъдат изяснени спорните въпроси, след което ще бъдат предоставени за разрешение на приятелски настроените Велики сили. Във всеки случай сега вече е ясно, че окончателното разрешение трябва да бъде наложено отвън, макар да изглежда твърде съмнително с оглед и на нарастващото напрежение, че продължителните дискусии ще бъдат възможни преди Европа да каже последната си дума или да стане свидетел на нов пожар на Балканите.
Раздразнението, презизвикано от изложението на г-н Пашич, сред общественото мнение тук проличава в тона на тазвечерните вестници. Официозът „Мир" изоставя напълно досегашната си резервираност и заявява, че Сърбия е съобщила официално за намерението си да измени на дадената на България дума и да не предаде обещаната територия. „България", вестникът на прогресистките членове на кабинета, обвинява г-н Пашич в утежняване на конфликта между двете страни с неверните си изявления, като прави мирното уреждане на въпросите почти невъзможно. Подобен е тонът и на други вестници.
Чувството на раздразнение в страната сериозно нараства поради пристигането на голям брой бежанци от окупираните от съюзниците области. От техните изявления става ясно, че гражданските и военните власти са стигнали до големи крайности в усърдието си да принудят населението да се откаже от националността си. Когато окончателно се реши съдбата на тези области, тогава ще дойде и времето да се изисква подчинение и тези насилствени „покръствания" са поне преждевременни и излишно увеличават напрежението.
Съответните правителства несъмнено не са осведомени за тези осъдителни действия, които сериозно заплашват перспективите за мир.

БЪЛГАРСКОТО СТАНОВИЩЕ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 1 юни

С подписването на мира с Турция въпросът за поделянето на завзетите територии излиза на дневен план. Само след няколко седмици, а вероятно и след няколко дни, светът ще знае дали противоречивите претенции на балканските нации ще могат да бъдат удовлетворени по мирен път, или ще станем отново свидетели на опустошителна война в Югоизточна Европа. Тук, както и в Белград и Атина, нараства военната треска и изглежда наближава времето, когато всяко благоразумно и политически далновидно съображение ще бъде потушено от невъздържани импулси, народен гняв и пламнала наново национална враждебност. Характерът на българите е необичайно сдържан, но всеки добре осведомен наблюдател непременно ще забележи, че войната със Сърбия е не само страстно желана, но и всеобщо считана за неизбежна.
Сериозното утежнение на положението се дължи безспорно и до голяма степен на нетактичните изявления на господин Пашич пред Скупщината миналата сряда, които направиха почти невъзможно постигането на съгласие. Желанието на Сърбия да получи компенсация за несбъднатите й надежди да прибави към териториите си Северна Албания е може би естествено, но тук категорично се отрича, че България носи отговорност за решението на обединена Европа или че е могла да направи нещо, за да промени това решение. Твърди се, че България би могла със същото право да иска компенсация от Сърбия за принудителните загуби на Родосто и Силистра, и може, подобно на сръбските претенции върху Охрид, да поиска Ипек, свещения град на сърбите. Нито тези непредвидени промени, нито измененията в някои от военните задължения, станали по взаимно съгласие с оглед на стратегическите нужди, могат да оправдаят изявленията на г-н Пашич, че нищо в договора не е променено, с изключение на демаркаци-онната линия в Македония. Тези твърдения, направени преди сключването на мира, както и изявленията на г-н Пашич, свързани с териториалните споразумения, които се считат за изменничество, изправят България пред изкушението да напечата пълния текст на договора, за да може светът да научи за истинските условия в него. Едва тогава ще стане ясно доколко описанието на г-н Пашич на териториалните споразумения отговаря на истината. Каква е била целта на прекарването на демаркационна линия от българската граница близо до Кюстендил до Охрид, ако наистина спорната зона включва, както той твърди, цялата област между Шар планина, Родопите, Архипелага и Охрид?
Изискванията на г-н Пашич за специална компенсация заради оказаната на България помощ при Одрин едва ли могат да бъдат поддържани. Подобни изисквания могат да бъдат отправени и към Черна Гора, поради разделението на санджака в Нови Пазар. Поради географското си положение Сърбия беше по-малко изложена на турските атаки, отколкото нейните съюзници и затова войските й имаха възможността да ги подпомагат с оглед на успешния край на войната. Разкритията, направени от г-н Пашич, във връзка с тайнственото предложение да се даде на Сърбияцялата Вардарска долина и Солун, при положение че се откаже от претенциите си за излаз на Адриатическо море, предизвикват възмутени опровержения във Виена и Петербург и едва може би отново случай да се радва, ако победителите не успеят да се поразумеят за подялбата на военната плячка. Подвизите на младотурския шовинизъм в Македония не бяха единствената причина, спомогнала за сближаването между Гърция и България. През есента на 1910 година отношенията на Турция с двете страни бяха изключително обтегнати и малко преди румънците да направят предложение за военна помощ на Високата порта,  голям брой войски бяха прехвърлени от Мала Азия и разположени на гръцката и българската граница. Дългият спор с България по въпроса за търговския договор завърши с временно разрешение, след като и двете страни показаха изключителна неотстъпчивост, а Турция упорито отказваше да изпълни обещанието си и да разреши свързването на българската и македонската железопътни линии, макар за това да бе необходимо построяването на съвсем нова линия от Куманово до българската  граница. Гърция, също като България, беше построила железопътна   линия   до границата си, но Турция не й разрешаваше да я продължи, за да я свърже с линията Солун — Битоля и затова до ден днешен Атина е изолирана. Основната причина за неприятностите с Гърция се криеше в агресивността, с която Турция настояваше на твърде съмнителното си право над Крит, и очевидно, за да подкрепи исканията си, тя наложи чрез Керим ага,  „шефът" на пристанищните носачи безмилостен бойкот на гръцката търговия, от който много хора от най-различни съсловия в Гърция претърпя ха ужасни загуби. Представителите на Великите сили в Крит промениха политиката си, за да се харесат на младотурците; униженията, на които бяха подложени гърците, доведоха до бунта на Военната лига; лигата извика в Атина г-н Венизелос и сякаш по пътя на някакво божествено отмъщение именно той стана основател на Балканския съюз и причина за много от турските нещастия.

г-н ВЕНИЗЕЛОС и г-н ГЕШОВ

Извикан през февруари 1910 година в Атина от военните реформатори, които по това време се намираха политически in extremis този забележителен човек намери един безболезнен начин да унищожи съюза и през октомври следващата година започна да сформира правителство. Зае се да осъществи една огромна програма от  вътрешни  реформи, в която се  включваше  реорга низацията на гръцките войски, а за това му беше необходим по-дълъг период на мир. На 21 октомври, представяйки програмата си пред камарата, той подчерта необходимостта от мир и решението си да премахне всички причини за възможно неразбирателство с Турция.  По някакво странно съвпадение няколко дена по-късно г-н Гешов, тогава в опозиция, произнесе реч пред Народното събрание, в която се обяви за помирително отношение към Турция и изобличи провокационната политика. През март следващата година г-н Гешов стана министър-председател. Той веднага се зае да осъществи мирната си програма и направи всички усилия да се помири с Турция, като забрани формирането на македонски чети в България.
По някаква ирония на съдбата най-миролюбивите политици на Балканите бяха предопределени да подготвят една от най-драматичните войни на нашето време. След изявленията на Румъния, за които вече споменах, г-н Малинов, предшественикът на г-н Гешов, беше започнал неофициални разговори с правителствата в Атина и Белград с оглед на едно споразумение, но след свалянето на г-н Братиано през януари 1911 година опасността от страна на Румъния изглежда бе намялала и г-н Гешов сложи край на разговорите. Но явно младотурците не съумяха да се възползуват от благоприятното стечение на обстоятелствата, станало благодарение на идването на власт на господата Венизелос и Гешов. Назначението на г-н Венизелос предизвика бурна реакция в Цариград и беше характеризирано във вестниците като обида спрямо Турция, антигръцкият бойкот продължи с удвоена енергия, увеличиха се и убийствата на християнски първенци в Македония, а „Танин" заяви, че мъдрата и справедлива политика в тази страна трябва да бъде заменена с крайни репресии. Австро-Унгария, винаги бдителна, добре информирана и стремяща се да предотврати балканската коалиция, се разтревожи. Когато великият везир посети Виена през есента на 1910 година, той получи строги наставления от граф Ерентал, който се оплака от отношението на Турция към Гърция и изтъкна опасността от гръцко-български съюз и дори от Балкански съюз, ако отношенията между турци и гърци продължават да се влошават. Малко по-късно Виена отправи нови протести към Високата порта. В тях се изтъкваше, че в момент, когато идеята за обединение между славянските държави на Балканите е отново на дневен ред, включването на Гърция в това обединение ще се отрази много лошо на интересите на Турция, която трябва да направи всичко възможно да се помири с Гърция и да предотврати влизането й в такъв съюз. Напомняше се на Турция колко ценна може да бъде Гърция като средство за противодействие на славянското влияние в Македония. Но младотур-ците не успяха да прозрат това и в знак на уважение към австрийските възражения те промениха езика си с гърците и публикуваха телеграма, в която се съобщаваше за гръцко-турско съглашение. Махмуд Шекет направи помирително посещение на Патриарха, а Ахмед Риза изяви желанието си „да прегърне Гърция". Но всички тези любезности нямаха никакъв ефект в Атина, тъй като антигръцкият бойкот продължаваше със същата сила, а репресиите в Македония не намаляваха.

ТУРСКАТА ПОЛИТИКА В МАКЕДОНИЯ

През пролетта на 1911 година авторът, който беше прекарал зимата в София, имаше възможността да обсъди неколкократно положението на Балканите с г-н Венизелос в Атина. През това време вниманието на Турция беше погълнато от въстаническите движения в Йемен и Албания, където малисорите се бяха вдигнали на оръжие. Но най-наболелият въпрос бяха репресиите, безмилостно провеждани в Македония със съгласието, ако не и с мълчаливото одобрение, на Великите сили. „Премахването" на българските и гръцките първенци от представители на местните младотурски комитети продължаваше без всякакъв контрол и бе придружено от масово емигриране на християнското население. Установяването на босненски военни колонии в сърцето на християнските области доведе до нова емиграция. Г-н Венизелос помоли българското правителстово за съдействие с надежда да даде поне малък отдих на християнските общини, които бяха заплашени не само от пълно заличаване на националността, но и от изтребление. Г-н Венизелос беше възторжен почитател на г-н Трикупис и беше повярвал във възможността да се осъществи неговият проект за Балкански съюз срещу Турция. Но в момента бе невъзможно дори да се помисли за война, а и перспективата за помощ на Сърбия изглеждаше твърде далечна, тъй като Сърбия се беше възползувала от обтягането на турско-българските отношения, за да засили антибългарската пропаганда в Северозападна Македония. Единственото, което можеше да се напправи, беше да се осигури мирното съдействие на България в общия натиск върху Високата порта да окаже подкрепа на духовните ръководители в Цариград, действуващи в момента в пълна хармония, и да се засилят тенденциите на помиряване между християнските елементи в Македония, както и да се направят съвместни постъпки пред Великите сили. Г-н Венизелос се надяваше, че ако тези предложения се приемат в София, споразумението може да се развие в съюз, който да посрещне всяко непредвидено нападение на Турция срещу едната или другата държава.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪЮЗ

По  частни  канали  през   април   1911   година  в  София пристигна   предложение   с   гореспоменатия   характер. Документът беше съвсем кратък; той предлагаше 1/ споразумение с оглед на общи действия за защита на привилегиите на християните в Македония; 2/ евентуален съюз между двете държави в случай, че Турция нападне едната или другата държава. Същевременно бяха написани дълги лични писма до цар Фердинанд и г-н Гешов, в които се изтъкваше, че условията налагат сближаването на двете държави, което може да стане основа за Балкански съюз. Едва ли е необходимо да се споменава, че тази стъпка е била предприета с предварителното одобрение на крал Георги. Но с изключение на негово величество и на г-н Венизелос, нито един гръцки поданик не беше в течение на станалото, дипломатическият свят също не знаеше нищо и едва малко по-късно способният и опитен гръцки пълномощен министър в Цариград г-н Грипарис, който беше в продължение на няколко месеца министър на външните работи в Атина, бе посветен в тайната. Документът беше изпратен запечатан по верен човек през Корфу на един известен англичанин във Виена, където той го предаде на българската легация, а оттам той бе препратен, все още запечатан, на г-н Гешов. В София, както и в Атина, беше запазена пълна тайна във връзка с договора. Дори и натю-късния етап, когато преговорите бяха вече поставени на дипломатическа основа, повечето от членовете на гръцкото и българското правителство не знаеха на практика нищо за онова, което ставаше. Двамата министър-председатели шифрираха и дешифрираха съобщенията сами, така че нито един подчинен нямаше достъп до тях. Подобна сдържаност обаче не беше проявена в Белград, където доста месеци по-късно започнаха преговори за сръбско-българ-ски съюз, идентичен с гръцко-българския,и където поне две чужди делегации и съответно две чужди правителства научиха за онова, което ставаше. На това обстоятелство, както и на факта, че Белград разбра за гръцкото предложение едва на един много по-късен етап на сръбско-българ-ските преговори, се дължи вероятно грешното впечатление, че Балканският съюз възниква с българо-сръбското споразумение и че първите предложения са били направени от Белград. Напротив, предложенията на гърците бяха направени поне пет месеца преди да започнат сръбско-българските преговори.

III. БАЛКАНСКИЯТ СЪЮЗ УСЛОВИЯ ЗА ДОГОВОРА С ГЪРЦИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

Споменатото в предишното ми писмо гръцко предложение не предизвика незабавен отговор от страна на България. Наистина, имаше признаци, че цар Фердинанд е склонен да приветствува предложенията, тъй като те съвпадаха с мненията, които този далновиден владетел си беше съставил. Но предпазливостта е една от най-типичните черти на българския характер и затова, като се има предвид всичко станало в миналото, не е никак чудно, че българите се боят от гърците „дори, когато идват с дарове". Войнственото отношение на турците по въпроса за Крит предвещаваше гръцко-турска война и макар българите да симпатизираха на гърците по отношение на техните аспирации в Крит, България не беше готова да рискува каквото и да било за тяхното осъществяване. Изглежда имаше и известно съмнение за военната помощ, която Гърция би могла да окаже в случай на конфликт с Турция. Наистина г-н Венизелос беше осигурил французи и англичани като инструктори в армията и флота, но все още не се знаеше доколко те щяха да напреднат под тяхно ръководство. Ето защо България възприе пасивно отношение и не предприе в последвалите месеци никаква крачка към сключване на Балканския съюз. И все пак трябва да се отбележи, че през август цар Фердинанд успя да накара Великото народно събрание в Търново да му гласува правото да сключва тайни договори. Междувременно връзките между България и Гърция продължиха да се подобряват: през април група български студенти посетиха Атина, където бяха възторжено приветствувани, а през май за пръв  път  в  сегашната история гръцкият патриарх, българският екзарх, арменският патриарх и халдейският патриарх направиха съвместно постъпки пред Високата порта във връзка с въпросите, засягащи правата на християнските общини в Турция.

ТУРСКО-ИТАЛИАНСКА ВОЙНА

През септември се случи събитието, което накара всички балкански държави да помислят за войските си, а именно, войната между Италия и Турция. Княз Никола от Черна Гора веднага предложи незабавна мобилизация на своите братя владетели и всички християнски нации в Европейска Турция разбраха, че часът на тяхното освобождение най-после е ударил. При първия сигнал за война Турция изпрати войски по границите си с България и Гърция и извика някои от македонските си резерви. Но мирът на Балканите оставаше ненарушен. Италия беше обещала да уважава статуквото на Балканите, а Великите сили успокоиха София в отговор на един български призив, относно намеренията на Турция. Д-р Данев беше изпратен в Цариград на помирителна визита, а малко по-късно г-н Венизелос подчерта в подробно изложение на програмата си за вътрешни реформи необходимостта от мир за нейното осъществяване. В същност г-н Венизелос беше убеден, че по това време гръцките войски и гръцката флота се нуждаят от най-малко още три години военна подготовка под ръководството на извиканите за тази цел чуждестранни инструктори, за да постигнат желаното състояние.
Въпреки всичко избухването на войната в Триполи накара великите държави да осъзнаят, че е необходимо да оформят и съгласуват дотогава все още неопределените си проекти за обединение и неофициалните и до известна степен нерешителни разговори скоро бяха заместени с дипломатически преговори. Гръцкото предложение към България, в същност единственият по-определен проект, до момента, продължаваше, да бъде в сила, но цар Фердинанд, който по отношение на предпазливостта се оказа по-българин от българите, реши заедно с г-н Гешов да не предприема нищо за сключване на договора, преди да осигури подкрепата на Сърбия, която щеше да бъде необходима за осъществяване на целите на предложения съюз. Сръбско-българските преговори ще бъдат описани в следващата статия. Засега е достатъчно да кажем, че след пристигането на новоназначения сръбски пълномощен министър в София г-н Спалайкович, развитието на разговорите се ускори и че в началото на 1912 година, енигматичната година на цар Фердинанд, бяха положени основите на сръбско-българския съюз. Присъствието на принц Константин и на другите балкански престолонаследници в София на празненството на 2 февруари по случай пълнолетието на княз Борис не говореше нищо засближаването, което скоро щеше да бъде затвърдено с окончателни ангажименти.

СЪОБЩЕНИЕ НА г-н ГЕШОВ

Авторът напусна София незабавно след празненството в двореца и замина за Атина, за да предаде устно съобщението на г-н Гешов, което гласеше:
„Нашите отношения с Гърция са превъзходни, но ние бихме желали те да станат още по-здрави и приятелски. Считаме, че получените чрез вашия агент предложения представляват подходяща основа за споразумение и затова ще бъдем щастливи, ако гръцкото правителство ни направи тези предложения чрез пълномощния си министър, г-н Панас".
Г-н Панас беше назначен за гръцки пълномощен министър в София през август 1910 година. Той беше спечелил доверието на българското правителство и подобрението в отношенията между двете страни се дължеше до голяма степен на неговия миролюбив характер и тактичност. Естествено думите на г-н Гешов бяха равностойни на покана за официални преговори и г-н Венизелос веднага се зае да удовлетвори молбата му. Верен на принципа си да осведомява минимален брой хора за това, което става, той гръцките елементи по други пътища, права на политическо равенство, както и конституционни гаранции.
Според третата точка договорът остава в сила в продължение на три години, и може да бъде подновен чрез мълчаливо съгласие за една година в края на този период, ако дотогава не е бил отхвърлен. Отхвърлянето му трябва да се обяви шест месеца преди изтичането на третата година. В четвъртата точка се поема задължението договорът да остане в пълна тайна. За него не трябва да научи нито частично, нито изцяло трета държава и той не може да бъде разгласен без съгласието и на двете договарящи страни. Към договора е приложена като допълнение декларация, в която се казва, че ако между Гърция и Турция избухне война по повод на приемането на остров Крит в гръцкия парламент, България не поема ангажимент, който да надхвърли запазването на доброжелателен неутралитет. Тъй като уреждането на Критския въпрос, както и на другите въпроси, възникващи след преврата от 1908 година, е желателно в интерес на мира и на международното положение, България няма по никакъв начин да попречи на усилията, положени от Гърция в тази насока.
Условията на договора посочват достатъчно ясно миролюбивите намерения на неговите автори. Характерът на това споразумение не само беше чисто отбранителен, но и страните се ангажираха официално да избягват всяко агресивно или провокационно действие спрямо Турция и дори да подтикват хората от своите националности в империята към мирно съжителство с турските поданици. Основната цел на договора беше да упражни съвместен дипломатически натиск върху Високата порта и Великите сили във връзка с християнските населения в Турция и предвиждаше упражняването на сила само в случай, че Турция прибегне до непредизвикана агресия. И въпреки това, след малко повече от четири месеца от датата на неговото подписване Гърция и България бяха във война с Турция.

БАЛКАНСКИЯТ СЪЮЗ IV СПОГОДБА СЪС СЪРБИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

Описвайки сключването на съюза между България и Гърция, аз предусетих хода на събитията. Макар гръцките неофициални предложения за съвместни действия срещу Турция да бяха направени на България много преди да започнат първите колебливи преговори между сръбските и българските политици, официалните преговори между Сърбия и България предхождаха официалните преговори между България и Гърция и сръбско-българският договор беше подписан преди договора между България и Гърция. Започвайки преговорите със Сърбия, цар Фердинанд и г-н Гешов вече знаеха, че могат да разчитат и на друг съюзник. Целите на Сърбия не съвпадаха съвсем с целите на Гърция, но българската държавническа далновидност успя да съчетае предложенията на двете страни, за да се получи спогодбата, благодарение на която турското управление в Европа бе премахнато.
Австрия, под чиято власт е голяма част от сръбското население, е била винаги в очите на сърбите врагът par excellence. Сръбското  население  в Турция беше сравнително малко и макар че безнаказаните беззакония на албанците в Стара Сърбия и Косово справедливо да предизвикаха националното възмущение, враждебността спрямо Турция заемаше второ място в съзнанието на народа, и то до такава степен, че почякога се появяваше идеята да се поиска помощта на турците срещу Австрия и с тази цел наистина бяха направени предложения в Цариград през 1908 година. След спогодбата между България и Русия през 1895 година всички усилия, които са се правили с цел да се постигне сръбско-българско сближаване, са се Дължали на руско внушение. Целите наСърбия на практика съвпадаха с целите на Русия. Усилията са били да се постигне славянски съюз на Балканите, който да може да противостои на политиката на Австрия и да попречи на настъпването й към Солун, като в края на краищата се осъществи обединението на сръбската националност. Програмата на българите, призната или непризната, беше в известни отношения различна. Българите изпитваха същия ужас от австрийско нахлуване, но за тях истинският враг беше Турция; сърцето на цялата нация беше с подтиснатите й братя в Македония и нейното най-съкровено желание беше да постигне освобождението им. За да си запази ненакърнени границите, определени й в Санстефанския договор, България се отказа от идеята за анексиране на Македония и се обяви за автономия. Тази политика несъмнено почиваше върху основателната увереност, че веднъж автономна, Македония сама ще пожелае да свърже съдбините си с българската държава. Това мнение споделиха и Сърбия и Гърция и затова поискаха разделението на Македония за в бъдеще, а за момента — определянето на сфери на влияние. Събитията доведоха до осъществяването на сръбско-гръцката програма: разделянето на Македония наистина предстои и България рискува да загуби част от обещаното й наследство в Западна Македония.

ВЛИЯНИЕТО НА РУСИЯ

Разминаването в целите, което винаги се е оказвало фатално при всеки опит да се установят сърдечни отношения между двете страни, бе подчертано през 1903 година, годината на българското въстание в Западна Македония. В предишната година, когато бяха направени редица русо-филски манифестации на Шипченския проход, влиянието на Русия в България беше достигнало кулминационната си точка и под нейно покровителство започнаха разговори, целещи постигането на сръбско-българско споразумение. Но Шипченските празненства възродиха както в България, така и в Македония вярата, че Русия има намерение да възвърне Македония от Санстефанския договор; последва бунтът в Битолския вилает и сръбските съмнения относно целите  на  България  в  Македония  се  появиха  отново.
Независимо от срещата на цар   Фердинанд и крал Петър през следващата година и положените усилия да се сключи митнически съюз през   1905  година, съперничеството в Македония продължи да пречи на добрите отношения между двете страни. Пез гореспоменатата година един сръбски вестник, който се беше осмелил да проповядва автономията на Македония, беше публично изгорен на една улица в Белград, а през периода 1905—1908 година многобройни сръбски чети бяха въоръжени и изпратени в Македония, където  се  съюзиха с  гърците.  Младотурският  преврат донесе временно примирие на „арената на Европа", но той почти не промени отношенията между България и Сърбия: Младотурците, които   смятаха българите за най-опасния елемент в Македония, се отнесоха по-благосклонно към сърбите, в резултат на което голяма част от българските църкви, манастири и училища преминаха в сръбски ръце. През следващите три години Сърбия подхранваше приятелството си с Турция, тъй като то беше не само изгодно, но и необходимо: след затварянето на австрийската граница и избухването на така наречената „война на свинете" през 1906   година,   външната  търговия  на  Сърбия  зависеше изцяло от Турция. Сърбия беше освен това ядосана от несъмненото съдействие на България в анексирането на Босна и Херцеговина към Австрия, така че връзките й със съседката й бяха всичко друго освен сърдечни. По това време в Белград не се знаеше, че цар Фердинанд беше отхвърлил някои от предложенията на австрийците, с които се целеше пълното премахване на сръбската независимост.

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Такова беше в общи линии положението на нещата, когато енергичният руски пълномощен министър в Белград г-н Хартвиг, пристигна в този град през октомври 1909 година. Г-н Хартвиг не загуби нито минута в усилията си да постигне сближаване между трите славянски държави на Балканския полуостров. Тази идея беше обсъдена от г-н Изволски, сръбския министър председател, и г-н Милованович по време на посещението му заедно с крал Петър в Санкт Петербург през март 1910 година. През пролетта на 1911 година след образуването на кабинета на г-н Гешов, в София се проведоха приятелски разговори между сръбски и български дипломати, но до избухването на турско-италианската война не беше направено никакво окончателно предложение. През септември, когато г-н Милованович предложи сръбско-българско споразумение с оглед осигуряване интересите на двете държави, турско-италианската война беше избухнала. Г-н Гешов беше по това време в Западна Европа, но на 11 септември на път за София той се срещна с г-н Милованович, който се качи на влака му, и двамата държавници пътуваха заедно до Лапово, близо до Ниш. По време на техните разговори не беше изработен окончателен проект, но те се споразумяха да започнат преговори и затова тяхната среща може да се счита за начало на сръбско-българския съюз.
Малко след това. сръбският пълномощен министър в София, г-н Спалайкович, получи нареждания да започне официални преговори. Одобрението на Русия беше осигурено, но дипломатическият свят не знаеше нищо. В София двама от колегите на г-н Гешов бяха посветени в тайната — д-р Данев и г-н Теодоров, а единственият довереник на г-н Милованович в Белград беше г-н Пашич. В началото на новата година, енигматичната година на цар Фердинанд, присъствието на всички престолонаследници на балканските държави в София по случай пълнолетието на Борис предвещаваше голямото събитие, от всички знатни гости, събрани на това празненство обаче, единствено княз Андрей Владимирович знаеше за преговорите. Няколко дни по-рано авторът беше водил дълъг разговор с г-н Милованович в Белград, който, макар да одобряваше от все сърце идеята за съюз на Балканските страни, сякаш се боеше от скъсване с Турция, тъй като това щеше неминуемо да доведе до пълна изолация на сръбската търговия. За съжаление този забележителен държавник не можа да доживее тържеството на балканската кауза, за която той беше дал своя неоценим принос.

ТЕРИТОРИАЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

Сръбско-българските преговори приключиха на 13 март 1912 година с подписването на съюзническия договор. В общи линии договорът приличаше на вече описаното от мен споразумение между България и Гърция. В него се казва, че съюзът има чисто отбранителен характер и че двете страни се задължават да избягват агресивни действия срещу Турция и същевременно да се подкрепят в усилията си да отстояват политическите и конституционни права на съответните националности в Отоманската империя. За разлика от договора с Гърция тук се изброяват съответните териториални права в случай на успешен изход на възможния конфликт с Турция.Изглежда, че тези споразумения са били приети по настояване на г-н Пашич, който с оглед на по-голямата военна сила на България. се е стремил да осигури на Сърбия полагаемия се дял при разпределението на завзетите области. Беше направен необходимият опит, за да се съчетае сръбският план за разделяне с българската програма за автономия на Македония. Цялата територия на север от Шар планина, т.е. Стара Сърбия и Санджака на Нови Пазар,се даваше на Сърбия, областта, простираща се на юг и на изток от Родопите и река Струма даваше на България, Междинната територия щеше да образува желаната от българите автономна Македония, но в случай, че автономията се окаже невъзможна, се предвиждаха следните граници: от точката, където се срещаха българската, турската и сръбската граница, се прекарваше една линия, минаваща малко на северозапад от Кюстендил, до Струга при най-северната част на Охридското езеро, като Кратово, Велес, Битоля и Охрид се отстъпваха на България, а окончателното разпределение на някои области, простиращи се предимно на север от тази линия и на юг от Шар планина, година беше изпратил меморандум по този въпрос в Русия. През юли 1911 г., преди избухването на италиано-турската война, той нареди на представителя си в Цариград да започне разговори по този въпрос с руското посолство, а веднага след обявяването на войната през следващия септември той направи предложения, както беше вече посочено по-горе, за съвместни военни действия на Сърбия, България и Гърция. Сърбия, която по това време все още водеше туркофилска политика, отхвърли предложението; Гърция го прие веднага, а България изрази одобрение. Но Сърбия скоро промени отношението си и след посещението на престолонаследника княз Данило в София през 1912 година вече съществуваше почти окончателно споразумение между Черна Гора и останалите балкански държави. В случая с България през април 1911 година, то прие малко по-конкретна форма, а малко по-късно бе постигнато споразумението с Гърция чрез съдействието на християнските националности в Турция. Първоначално тези спогодби бяха изцяло отбранителни, но след изтребленията през пролетта в Кочани и Берани техният характер се промени. И в двата случая все още не съществуваше писмена конвенция, но през септе.мври, малко преди избухването на войната, в Швейцария бе подписан официален договор за съюз със Сърбия. Между уговорките беше и условието за самостоятелни военни действия; нито един турски град или село не можеше да бъде окупиран едновременно от сръбски и черногорски войски. В резултат на това между двете армии нямаше търкания, въпреки че придвижването на сръбските войски към Алесио и Драч съвсем не се хареса на черногорците.

МЯСТО ЗА ЧЕРНА ГОРА „ПОД СЛЪНЦЕТО".

Княз Никола беше първият от съюзническите суверени, който се вдигна на оръжие, и последният, който положи оръжие. Неговите причини да започне военни действия не бяха разбрани от чуждестранната критика, според която той беше чисто и просто избран от съюзниците си да започне войната. В същност решението му беше взето по настоятелния съвет на двамата му министри, г-н Мартинович и г-н Пламенац, който изтъкнаха, че разширяването на черногорската територия е необходимост и че времето да се постигне тази цел е сега или никога. Малкото княжество зависеше от подаянията на Русия, неговият излаз на морето и голяма част от законното му наследство бяха в ръцете на Австрия и сега беше моментът да се спечели малко пространство за сметка на Турция, неговият традиционен враг. Страната не беше воювала в продължение на 34 години, един безпрецедентно дълъг период за нейната история, черногорските войни копнееха за бой, ятаганите им ръждясваха в ножниците, а интервенцията на Европа с цел да се осъществи македонска реформа заплашваше да ги лиши от съкровената им мечта. От гледна точка на черногорците освобождаването на македонската рая беше второстепенно съображение, тяхната основна цел беше да си извоюват добро място под слънцето и затова княз Никола реши да застави съюзниците да действуват.
Събитията на войната не влизат в обхвата на тези статии. Основният резултат, постигнат от нея, беше унищожаването на Отоманската империя в Европа — най-голямото събитие на нашето време, без да изключваме обединението на Германия и Италия и чудесния триумф на Япония. След една от най-кръвополитните битки, които историята помни, Турция призна поражението си и остави съдбата си в ръцете на Великите сили. През септември миналата година, когато в Лондон се свика конференцията на турските и балканските делегати, изгледите за мир на Балканите бяха добри. Вярно, че исканията на турските Делегати бяха смешни, като се има предвид тяхното положение; „Но те идват сякаш са победители!", възкликна г-н Поанкаре, когото те посетиха на път през Париж. Тяхната тактика на протакане предизвика всеобщо възмущение, но ако тя се припишеше на ориенталския начин на преговаряне, нямаше причина да се очаква неблагоприятен изход на конференцията, поне докато младотурският преврат през януари не беше все още променил дипломатическата тактика на правителството. Енвер бей и неговите хора заявиха, че са решени да се бият до последна капка кръв и за нещастие балканските делегати приеха буквално думите на турските военни. Те решиха, че Турция се нуждае от още малко бой и заявиха, че мирът може да бъде сключен само с бойни барабани. Напуснаха Лондон преждевременно и почти веднага след тяхното заминаване пристигнаха предложения от Цариград, които говореха, че взелите властта младотурци напълно съзнават отчайващото положение на страната си. Оказа се, че те бяха точно толкова готови, колкото и техните предшественици, да сключат мир.
РАЗНОГЛАСИЯ МЕЖДУ СЪЮЗНИЦИТЕ

Подновяването на военните действия не промени изхода на войната. Не беше спечелено нищо освен военна слава, тъй като Великите сили бяха вече решили, че градовете Одрин, Янина и Скутари ще бъдат съответно български, гръцки и албански и че линията Енос — Мидия ще маркира границите на  Европейска   Турция. Тежките загуби на хора и имущество, които бяха понесени през този период, ще бъдат години наред пречка за развитието на младите държави. Освен това, както вероятно турците се надяваха,  беше  дадена  възможност  и  време  за  възникването  на пагубни разногласия между съюзниците. Оттеглянето на българските войски от Македония и прехвърлянето им на Чаталджа и Булаир даде възможност на гърците и сърбите да предяват нови претенции върху Македония. През март сърбите за първи път заявиха, че са недоволни от договора си с България, а завръщането на българите в Македония към края на войната беше отбелязано с редица конфликти между така наречените съюзници. Страшната трагедия при Скутари ознаменува края на този период на безмислено кръвопролитие.

БАЛКАНСКИЯТ СЪЮЗ
VI. НАСТОЯЩИ ПРАВА И БЪДЕЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

Мирът между Турция и съюзниците закъсня с четири месеца. Той дойде твърде късно, за да предотврати един братоубийствен конфликт на Балканите. С избухването на такава война Балканският съюз ще изчезне завинаги, а заедно с него и всяка надежда за славно бъдеще на освободените народи на полуострова. Спомените от такъв конфликт няма да се изличат в продължение на много години. Старата национална вражда ще остане отново преобладаваща черта на политическата система на Югоизточна Европа. Силни и завистливи съседи няма да позволят на победителя или победителите в тази война да притежават военната плячка, а малките държави, изтощени от кръвопролитни борби, ще станат жертва на чуждестранни интриги. Така независимостта на Балканите, потъпкана още преди да се роди, ще остане факт от миналото. Такава е перспективата на младите нации в този критичен момент, ако гласът на разума и благоразумието бъде заглушен от дивия вой на разбунтувалите се национални страсти. Бъдещето им е в техните собствени ръце и остава да видим дали те ще съумеят да изплуват от сегашната криза като могъща конфедерация, вдъхваща уважение на целия цивилизован свят, или ще се върнат отново към варварските вражди на Средновековието, които отвориха вратите на Европа за османските нашественици.
Разбира се, създателите на Балканския съюз бяха предвидили, че успешният край на войната ще бъде последван от критичен момент, в който исканията на съперниците трябва по някакъв начин да бъдат удовлетворени. Но те се надяваха, че докато ентусиазмът и чувството на другарство, породени от общата кауза, са все още налице и славата от съвместните усилия все още не е заглъхнала, няма да се появят непреодолими трудности и големите предимства на сътрудничеството ще надделеят. Както г-н Трикупис отбеляза веднъж пред автора, не е възможно група разумни държавници, седнали окол. заседателната маса, да не постигнат разумно компромисно решение. Г-н Венизелос беше на същото мнение, когато се впусна в тази авантюра. Но протакането на войната улесни пораждането на зловредни влияния и в полето на Балканския съюз бяха посети плевели. Във сяка една от държавите групи от жадни за власт и постове второстепенни политици се опитаха да спечелят евтина популярност, като замайваха народното съзнание с мечти за нереална национална експанзия или пък разпалваха до крайност вековните национални вражди. В Атина г-н Венизелос трябва да се справи със заговора на враждебно настроени политически групировки и отново се чува старият вик „предателство". В София г-н Гешов и малкото приятели на мира трябва да се борят със силно нарастващото войнствено настроение, достигнало крайната си точка след сръбското отричане от съюзническия договор; г-н Пашич избягна подобно положение, като откровено заяви, че договорът е престанал да бъде в сила. И в трите страни военните, по-точно офицерските корпуси, жадуват за война. Разпалени от победата, офицерите, за които войната е занаят, естествено нетърпеливо очакват нови отличия и повишения. Войниците копнеят да се завърнат по домовете си за жътвата и повечето от тях едва ли имат желание да кръстосват мечовете си с братята християни, но чувството за солидарност е силно и те несъмнено ще последват офицерите си с присъщата си смелост и преданост.

ОБХВАТЪТ НА РУСКИЯ АРБИТРАЖ

При тези обстоятелства нито един добре осведомен наблюдател не може да си затвори очите пред предстоящата опасност от нова война на Балканите. Публичните изявления на г-н Пашич утежниха още повече положението, защото Сърбия сега се е заангажирала да изиска ревизия на онова, което според нея е все още валидно в договора, че Гърция се е задължила да подкрепи исканията на Сърбия, а България категорично настоява условията в договора да бъдат изпълнени. Смятам, че съвсем не е излишно да цитирам най-важното условие, за което г-н Пашич не спомена нито дума в речта си:
„Сърбия се задължава да не иска нищо извън линията, прокарана от северната точка, близо до Егри Паланка, в югозападна посока и стигаща до Охридското езеро. В случай на несъгласие, спорният въпрос ще бъде отнесен до арбитража на руския император. Двете страни се задължават да приемат за окончателни границите, които ще им бъдат определени от царя в гореспоменатия район..."
Първото изречение, за което г-н Пашич не споменава нито дума, съвсем ясно определя обхвата на руския арбитраж. Всички отстъпки, на които България би се съгласила извън тези граници, биха били наистина проява на добро желание, но едва ли дори влиянието на Русия ще бъде достатъчно силно, за да я тласне към подобно действие, като се има предвид напълно българският характер на спорните области. Ако иска да избегне войната, Европа трябва да каже последната си дума по този въпрос, както и по въпроса за гръцко-българските прения, и Великите сили биха направили добре,ако се запознаят, докато не е станало късно, с подробностите около териториалните спорове.

НАЦИОНАЛНИЯТ ПРИНЦИП

Основното съображение при разпределението на завзетите области трябва да бъде националността. Само върху тази основа може да се постигне трайно уреждане на въпросите. Изобщо не бива да се правят опити, които биха довели до една нова поредица от Елзас-Лотарингия, или да се вземат временни мерки, както беше направено в случая със злочестия Берлински договор; урокът, който ни дадоха 35-те години на кръвопролития и нещастия на Балканите, не бвива да бъде забравен. Купищата несъществени доводи, които се сипят от всички страни, трябва да бъдат пренебрегнати, ако трябва и най-безцеремонно, с оглед на това жизнено важно съображение. Подробните, но едностранчиви статистики нямат никаква стойност и могат спокойно да бъдат хвърлени в кошчето за боклук, заедно с изчислените в квадратни метри области, които трябва да бъдат дадени на една или друга държава — тук не става дума за имоти, а за човешки същества с човешки сърца, в които тупти човешка любов към народ и родина. Там е и мястото на всичките петиции, изготвени под военен надзор, на всичките исторически претенции, основаващи се на подвизите на средновековни завоеватели, които, ако бъдат признати, биха означавали, че Великобритания може да претендира за Кале; на всичките призи на „географска симетрия" или на някакви твърде съмнителни доказателства за необходимостта от „равновесие на Балканите", нещо, което по принцип никога не е съществувало, тъй като България е била винаги по-силна от съседите си. Най-вече трябва да се отхвърлят претенциите, позоваващи се на героизма на отделните армии или на гръцката флота, защото когато човек чете вестниците от този период, неволно си спомня за гръцките главнокомандуващи по време на Персийската война, които, когато трябвало да присъждат наградата за смелост, гласували за себе си. Всички войски на съюзниците се биха добре и всички направиха онова, което им беше по силата в името на общата кауза. Същото се отнася и за жертвите, направени по време на войната. Загубите на България надвишават загубите на всички съюзници, взети заедно, но това съвсем не означава, че България има право дори и на един инч територия, която имаме законни основания да считаме за гръцка или сръбска. Накрая, всички претенции, позоваващи се на текстовете на военните конвенции, трябва да бъдат изцяло пренебрегнати. Повечето от тези споразумения бяха променени навреме, и то за щастие, защото, ако се бяха придържали към тях никога нямаше да се състои битката при Люле Бургас.
След направената равносметка основният принцип на действие остава съображението за националността. Очевидно, че въз основа на това съображение България ще получи най-големия дял от завзетите територии, но обстоятелствата в случая правят това неизбежно. България е на път да осъществи националните си идеали. За съжаление това не се отнася до Сърбия, Гърция и Черна Гора. Голяма част от справедливо полагащото им се наследство остава да бъде възвърнато, но те трябва да проявят търпение и да почакат до ново разбъркване на картите в Близкия Изток. Когато часът на освобождението настъпи, Сърбия и Гърция ще станат по-големи нации от България и ако съюзът между тях продължи, те ще могат да разчитат на подкрепата на България в осъществяването на мечтите си.
Естествено, придържането към националния пинцип не може да бъде абсолютно и при разглеждането на някои подробности трябва да се имат предвид понякога търговски и географски съображения. България ще получи доста голям брой повече или по-малки изолирани гръцки общности в Тракия и Солун би представлявал разумна компенсация за това. Жертвата може да бъде счетена от България за прекалено голяма, а печалбата може да се стори на Гърция прекалено малка. Онези, които желаят добро на младите държави, могат само да се надяват, че Европа ще им помогне да постигнат споразумение. Те спечелиха слава и нека да я запазят, защото недостойните кавги могат да я опетнят.

БЪЛГАРСКИЯТ ОТГОВОР НА СЪРБИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 18 юни

Отговорът на България на сръбската нота, с която се искаше ревизия на сръбско-българския договор, ще бъде изпратен утре в Белград. Подразбирам, че нотата ще отхвърли твърденията на Сърбия, че договорът е станал невалиден поради промените във военните споразумения, и ще изтъкне, че тези промени са били уговорени в специална точка на договора. Искането от Сърбия на специална компенсация поради особени заслуги към общата кауза ще бъде също отхвърлено, като се посочи, че жертвите и заслугите на българите са несравнимо по-големи. Що се отнася до разочарованието на Сърбия, че не е получила излаз на Адриатическо море, в нотата се изтъква, че в договора не се споменава нищо за Адриатическо море.
Отхвърляйки сръбското твърдение, че в спорната зона се включва цяла Македония, нотата подробно цитира точка втора от тайното допълнение към договора, в която се казва, че всички територии, завзети по време на войната, са под общата власт на двете договарящи страни и че окончателното разпределение трябва да бъде извършено три месеца след сключването на мира въз осноаа на следното:
„Сърбия признава за българска цялата територия на изток от Родопите и река Струма, а България признава за сръбска цялата територия на север и на запад от Шар планина. Ако двете страни се убедят, че автономната организация на територията, простираща се между Шар планина, Родопите, Бяло море и Охридското езеро, е невъзможна, поради основните интереси на българската и сръбската националности, или поради други съображения от вътрешен или международен характер, тази област ще бъде разпределена както следва: Сърбия се задължава да не иска нищо извън линията, прокарана югозападно от тур-ско-българската граница при планината Голямо Северно до Охридското езеро.
Очертанията на тази линия са подробно описани и показани на карта, прикрепена към договора. България се задължава да приеме тази граница, ако руският император я одобри. Двете страни се задължават да приемат за окончателна граничната линия, която им бъде определена от руския император в тези граници и която той счете за най-подходяща, имайки предвид правата и интересите на двете държави".
Формулировката на договора е толкова ясна, че изглежда невъзможно допускането на различни тълкувания. Още по-невъзможно изглежда избухването на война при наличието на такъв договор. Думите „в тези граници" очевидно се отнасят до демаркационната линия, извън която Сърбия се ангажира да няма и териториални претенции и която очертава зоната, предоставена за арбитраж. Вътрешната организация изпрати днес на българското правителство меморандум, в който се казва, че тя не признава за спорна нито една част на Македония, и че ако македонският въпрос бъде разрешен по начин, който да е в противоречие с желанията на населението, то няма да се поколебае да използува всички средства на съпротива.

ЗА И ПРОТИВ МИРА ВЪПРОС НА ПЕТ ИЛИ ШЕСТ ДНИ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 20 юни

Сред дипломатическите кръгове, както и сред самите българи преобладава впечатлението, че въпросът за мир или война ще бъде решен в следващите пет или шест дни. Всичко зависи от отговора, който Сърбия ще даде на българската нота, изпратена в Белград вчера и публикувана тук днес в най-малки подробности. Ако Сърбия продължава да настоява за ревизия на договора, то вероятно няма изобщо да се свика конференцията на четиримата министър-пред-седатели в Санкт-Петербург и войната ще стане неизбежна. И все пак изглежда вероятно Сърбия да отстъпи поне формално в последния момент, признавайки валидността на договора и очаквайки да получи някои от желаните отстъпки в резултат на Петербургската конференция. Тук всички политически партии са единодушни в решението си или да се признае валидността на договора, или да се обяви война. Сърбия трябва или да приеме арбитраж в рамките на договора, или да понесе последствията от провокационното си поведение, пише вестник „Мир".
Отношенията с Гърция също са сериозно обтегнати и българският пълномощен министър в Атина е получил инструкции да връчи нова протестна нота, в която да изрази възмущението си от малтретирането на българското население в Южна Македония.
Военното положение е наложено тук с пълна сила. Казва се, че главната квартира на генералния щаб ще бъде скоро преместена тук от Одрин.

СОФИЯ, 20 юни

В отговор на гръцкото предложение да се прекрати концентрацията на българските войски на гръцкия фронт и да се намали ефективът в Македония българското правителство напомни за агресивните действия на гърците в Македония и заявява, че при положение, че гръцкото правителскво продължава да изпраща нов ефектив в Македония, неговото предложение е твърде неуместно. Българското правителство би приело по принцип предложението на Гърция, ако гръцкото правителство се съгласи на незабавна съвместна окупация от гръцки и български войски на териториите, които са били преди окупирани от български войски, както и на териториите на Югозападна Македония, които са окупирани в момента от гръцки войски.

БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ СЪЮЗНИЦИ КРИТИЧЕН МОМЕНТ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 22 юни

Сръбската нота, с която се отхвърлят предложенията на българското правителство Сърбия да се откаже от искането си на ревизия на договора и да се обърне заедно с България към Русия с молба за арбитраж в рамките на съюзническия договор, беше връчена вчера тук от сръбския пълномощен министър в София г-н Спалайкович, който замина тази сутрин за Белград. Положението, създало се вследствие на сръбската нота и на предишния отговор на българското предложение за съвместна окупация на спорните зони като преход към демобилизацията, може да бъде описано по следния начин. Сърбия настоява за ревизия на договора или по-скоро за анулирането му и изявява желание да се създаде „по-широка база" за руския арбитраж. България настоява договорът да остане в сила като основа за руския арбитраж, освен това настоява и за съвместна окупация на спорните зони, определени от договора. Сърбия отказва да се съгласи на съвместна окупация на спорните райони, като вероятно счита, че преимуществото на окупацията й дава право на притежание. Явно е, че между две така различни гледища не може да се постигне компромис и ако не се появи deus ex machina на сцената, войната изглежда ще бъде неизбежна.
При тези обстоятелства единственото, което ни остава, е да се запитаме дали все пак няма да се появи, ако ще да е дори и в единадесетия час, deus ex machina във формата на европейска интервенция. Гърция никога не се е обръщала към Русия за арбитраж в разрешаването на спора й с България, нито пък Русия е склонна да бъде арбитър на двете страни. Гърция е склонна да се обърне към великите сили от Антантата, докато България би предпочела арбитража на шестте велики сили. Гърция изяви желание всички въпроси между четирите съюзнически държави да бъдат разрешени едновременно. Такова желание има безспорно много положителни страни, но очевидно при неговото изпълнение ще бъде невъзможно да се изключат Австро-Унгария и Италия. Гордиевият възел все още може да бъде разсечен, ако Великите сили приемат да бъдат арбитри по всички въпроси, защото това ще елиминира сръбско-българския спор. Но ако те имат намерение да вземат такова решение, ще трябва да го направят незабавно, тъй като пясъкът в часовника на Балканите бързо изтича. Като се има пред вид отношението на Румъния и решението на Австро-Унгария да си каже думата при разпределението на Западна Македония, ще бъде твърде трудно, ако не и невъзможно, да се локализира една нова балканска война.

РУСКИЯТ АРБИТРАЖ ИСКАНИЯ ДА СЕ ФОРМУЛИРАТ ПРЕТЕНЦИИТЕ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 24 юни.

Българското правителство, изпълнявайки желанието на Русия, подготви меморандум, излагащ позициите му срещу Сърбия, който ще бъде изпратен телеграфически в Санкт Петербург утре. Руската молба, която беше отправена миналата събота, даваше срок от четири дни за изпращането на меморандума. Подобна молба беше отправена и към Сърбия, но тук не се знае дали е била удовлетворена. Беше ми съобщено, че в случай на несъгласие от страна на Сърбия, българският посланик в Белград ще бъде изтеглен. Главният център на интерес в момента е сръбската столица, но тук не се знае все още дали правителствената криза е преодоляна, а от нея зависи дали ще има мир или война.
Властите конфискуваха многобройни копия от една сръбска прокламация, адресирана до българската войска. Този документ, написан на високопарен език, изобличава българското правителство, като казва, че е оръдие на Германия и твърди, че Сърбия има главния дял в победите по време на войната.
Българската агенция съобщава за нов конфликт между сръбските и българските войски при Злетово, между Кочани и Кратово, на 18 юни. Осем сърби са убити и един българин е ранен.

ПРЕТЕНЦИИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ МЕМОРАНДУМ ДО РУСИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 27 юни

В българския меморандум, адресиран до Русия, България предявява претенции върху цалата „спорна зона", като изтъква етнологически съображения. В документа се напомня за жертвите, които България е дала за освобождението на Македония, споменава се и за петициите, които населението в Македония е отправило към Великите сили. В меморандума се казва, че ако Русия е склонна да присъди на България цялата област, то тогава би било добре да се назначи руско-сръбско-българска комисия и да се направи плебисцит в спорните райони, като преди това бъдат окупирани от равен брой български и сръбски войски. В заключение меморандумът напомня за решението на цар Александър II, който обяви още в Санстефанския договор македонската земя за българска.

СЪОБЩЕНИЯ ЗА УСПЕХИ НА БЪЛГАРИТЕ СРЪБСКО НАПАДЕНИЕ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 4 юли

Малкото информация, която се дава тук във връзка с военните операции, говори, че българите продължават да жънат успехи. Поражението на сръбската Тимошка дивизия при Криволак, близо до Велес, се потвърждава, но не се споменава за предаването на цялата дивизия. В днешния бюлетин се съобщава, че са били заловени 25 офицери и 3000 войници плюс шест полски и пет планински оръдия. Подкрепленията, изпратени на сръбската дивизия,са понесли големи загуби и са били отблъснати, както и двете проведени снощи атаки срещу центъра на българските позиции.
Днес тук беше съобщено официално, че един сръбски пехотен полк и две кавалерийски дивизии с артилерия са прехвърлили вчера границата и са заели позиции на около десет километра от Кюстендил. Официозът вестник „Мир" заявава, че нахлуването на българска територия е равносилно на обявяване на война и че то освобождава; България от досега спазваното от нея задължение да уважава неприкосновеността на сръбската територия. Твърде вероятно е да се предприеме настъпление по целия фронт. В същия вестник се казва, че общият брой на сръбските пленници надвишава 6 000 души. Съобщава се, че; наскоро заловените 200 гръцки евзони ще бъдат доведени днес в София. Казва се, че генерал Иванов ще остане в отбранително положение срещу гърците в Южна Македония, където военните акции се считат от второстепенн значение.
От четвъртък тук не е пристигнала никаква поща Западна Европа и всички железопътни връзки през Сърби са прекъснати.

ПО-КЪСНИ НОВИНИ

Беше официално съобщено, че сръбската Тимошка дивизия, която е била обградена при Криволак, е била окончателно разгромена днес в четири часа следобед след отчаяна съпротива. Взети са много трофеи и военопленни-ци. Българските войски са проявили нечувана смелост. Основната част от сръбската армия е била концентрирана на близките възвишения Св. Никола и поради това се е превърнала в безпомощен зрител на поражението.
Двата сръбски батальона, които прехвърлиха границата вчера близо до Кюстендил, са били атакувани тази сутрин от два български батальона, които са ги победили и изтласкали до Кисовица на север от Егри Паланка, където сръбските позиции са били превзети с атаки на нож. Били са пленени пет офицери, 200 войници, три каречници, едно полско оръдие и три скорострелни оръдия.
Г-н Данев остава на поста си.

БЪЛГАРИЯ ОСТАВЕНА НА МИЛОСТТА НА ВРАГОВЕТЕ
РУСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 13 юли

Сега вече е доказано, че Румъния е установила много тесни връзки с враговете на България. Белград е изпратил в Букурещ подробни сведения за военните действия. Заговорът е бил направен не само с цел да се отнемат на България големи територии от Македония, които нейните съюзници никога не биха извоювали без победите на българските войски в Тракия, но също и да я лишат от част от територията, присъдена й от Берлинския договор. Решението, взето на наскоро състоялата се в Петербург конференция, Европа да произнесе присъдата си по отношение на румънските претенции, както и сръбско-българският договор, са отхвърлени. Ниските инстинкти на човешката природа надделяха и Балканският полуостров е заплашен от угрозата да се върне към средновековието си. Ужасите, станали в Кукуш, Негрита и на други места, напомнят за най-отвратителните черти, характеризиращи средновековните войни, а цивилизована Европа наблюдава безстрастно триумфа на беззаконието и варварството.
Агресията на Румъния е последната щриха в една мерзка картина. В нотата, връчена тук миналия четвъртък, Румъния напълно променя позициите си. В едно комюнике, публикувано преди две седмици, тя заяви, че ще се намеси във войната само ако има опасност България да победи Сърбия и Гърция. Тъй като българските войски, принудени да се бият едновременно срещу сръбските и гръцките войски, са естествено и в двата случая по-малобройни, сърбите и гърците продължават настъплението си. Следователно-необходим е друг претекст, ето защо Румъния, търсейки начин да намери извинение за действията си, твърди, че България е предизвикала войната. За такова твърдение няма никакви доказателства, но в случая те изобщо не са нужни, тъй като става дума за политика на опортюнизъм срещу една беззащитна нация.
Военните разходки в Североизточна България все още не са се разпрострели отвъд Силистра и съседните й селца. В Каварна, на Черно море, е пристигнала румънска кавалерия, без да е заела все още града. Румънците са били забелязани също и в околността на Балчик. Нямаме съобщения за никакви стълкновения. В своите мирни разходки румънските кавалеристи могат да наблюдават коравите български селяни, които нямат късмета на румънските си братя. Така че тези обиколки могат да имат възпитателно въздействие върху румънския земеделец като му помогнат да разшири кръгозора си и го подтикнат към усилия да подобри съдбата си.
Очевидно има основателни причини да вярваме, че румънската инвазия е била запланувана да стане поне една седмица по-късно, след завършването на мобилизацията, но руската интервенция във работите на воюващите страни е ускорила осъществяването й с цел Румъния да си осигури нов дял във военната плячка. Тъй като България е дала пълни пълномощия на Русия, въпросът за валидността на сръбско-българския договор няма да бъде повече повдиган. Русия и страните от Антантата ще извършат арбитража заедно. Всъщност на практика това означава, че сръбско-гръцкото становище се е наложило. При тези условия Сърбия проявява склонност да приеме арбитража, но продължава да очаква съгласието на Гърция. Гърция пък от своя страна не изглежда в момента склонна да прекъсне военните действия, тъй като в Атина, където е било дадена гласност на резервите й по този въпрос, има големи надежди за победа. За да докаже готовността си да се съгласи с желанията на Русия, българското правителство е дало незабавни нареждания на генералите Петров и Кутинчев за изтегляне на армиите от сръбска територия и изтеглянето е било вече осъществено. Описанията на поражението на войските на генерал Кутинчев, разпространявани в Белград, са чиста измислица.

НАДЕЖДИ НА БЪЛГАРИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 17 юли

Българските делегати заминаха вчера за Букурещ. Г-н Маджаров, който беше повторно назначен за пълномощен министър в Лондон, генерал Майлс от армията на Съединените щати, г-н О' Рейли, секретар на британското посолство и професорите Емирков и Иванов, специалисти по македонския въпрос, заминаха със същия влак. Г-н Пашич заминава от Белград за Букурещ и ще бъде вероятно приружаван от г-н Венизелос, който се очаква да пристигне в Белград тази вечер. Изглежда вероятно, че въпросът за примирие и демобилизация ще бъде разрешен сравнително бързо, тъй като Румъния е срещу гръцката политика на отлагане.
Остава да се види дали Гърция и Сърбия ще продължават да държат на преувеличените си искания. България не е вече в състояние да се съпротивлява, тъй като военната й мощ е парализирана от румънското нашествие. Тук започва да преобладава мнението, че предстоящото споразумение в Букурещ ще бъде предоставено на Вели ките сили за ревизия. Ревизията е сега на мода. Заинтересуваните от бъдещото уреждане на въпросите страни няма да бъдат представени на конференцията в Букурещ. Тезата за равновесие на Балканите, доста лицемерно защищавана в последно време, може да бъде приложена срещу привържениците й и да доведе до резултати, които няма да отговарят изцяло на техните желания. Колкото по-несправедливо ще бъде предстоящото споразумение, толкова по-голяма ще бъде вероятността от ревизия. Има някаква вероятност все пак да се уважат чувствата на македонското население. Разкъсването на една нация, която постигна за един такъв кратък период на частично освобождение от робство такъв голям напредък, едва ли ще бъде трайно уреждане на въпроса.
През последните два дена сърбите прекратиха атаките си вероятно поради предстоящата конференция в Букурещ. Гърците възобновиха военните действия вчера и днес в района около Джумая-Бала очевидно с намерение да влязат в София през Дупница, но българите продължават да изпращат подкрепления на твърде слабите войски, съпротивяващи се срещу гърците, вследствие на което гърците са били отблъснати. Военните власти тук считат сега положението за задоволително. Българските войски все още държат всичките си позиции около Кочани.

28 юли

Според една телеграма, получена вчера във военното министерство, редовни турски войски, придружени от 50 башибозуци, са настъпили на българска територия от Бояджик по продължение на двата бряга на Тунджа по посока на Кънъл Агач. Близо до Кибилар българска военна част е влязла в бой с вражеската кавалерия, давайки трима души убити плюс пет ранени. Загубите на Турция са били петима убити и пет коня. Турците са предприели още две атаки, като са загубили 20 души.
По-важно е, че вчера турците разположиха свои войски във Василико и Ахтопол на Черно море и принудиха жителите на Деденьой да подпишат петиция, с която се изисква автономия на одринската провинция. Във връзка с тази акция, която е организирана естествено от главния щаб, е може би уместно да си спомним, че Високата порта даде обещание пред Великите сили на 19 юли да не прехвърля фронта Енос — Мидия, а великият везир изпрати на 24 юли телеграма до българския министър на външните работи да изтегли турския разузнавателен патрул. В момента всички задължения и договори са загубили стойността си, а авторитетът на Европа е изцяло пренебрегнат.

БЕЗПОКОЙСТВО В СОФИЯ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ)

СОФИЯ, 28 юли

Сръбската армия продължава да не предприема военни действия, но за сметка на това гърците атакуват лявото крило на българите между Пащонево и Джумай — Бала, очевидно с надеждата да стигнат до София преди сключването на примирието. Изглежда вчерашното сражение е било решително. Гърците със силно превъзхождащи сили са изтласкали българските войски, но подкрепленията, изпратени на армията на генерал Кутинчев, са променили положението на нещата. Проведената контраатака е изтласкала назад гръцкия център, който е оставил след себе си две полски оръдия и една картечница. След пристигането на значителните подкрепления при българските войски, вероятността от спиране на гръцкото настъпление е увеличена. Предимството на гърците продължава да бъде тяхната артилерия. Ръководител на операциите за защита на столицата е генерал Савов, който вдъхва голяма увереност на своите войски.
Докато не бъдат поправени железопътните линии, разрушени от румънците, трудностите на продоволствието на армията и на софийското население ще продължат. В града вече се усеща липсата на хляб. Броят на бежанците се увеличава всеки ден, като освен това пристигат непрекъснато хиляди ранени войници. Медицинският персонал е недостатъчен, а болниците са претъпкани. Мизерните помощи, пристигащи от чужбина, говорят, че съчувствието на външния свят е намаляло под влияние на изобличителната кампания, проведена от пресата.

29 юли

Боят с гърците продължава. Изглежда, че бъгарите са постигнали нови успехи и гръцкият център е бил отблъснат с около 30 километра. Гърците са отстъпили градовете Мехомия и Банско в Разложка област, като преди това са ги опожарили. Населението и на двата града, възлизащо на около 11 000 души, е избягало в България. Сърбите продължават да не атакуват; големи части сръбски войски са били изпратени на изток в помощ на гърците. Няма съобщения за нови настъпления на турците, но нашествията на башибозуците продължават.
Народното събрание гласува 500 000 лева за бежанците и 50 000 лева за бедствуващите и ранени войници, напускащи болниците. Продължават да пристигат и многобройни бежанци от районите, превзети от гръцките войски. Те разправят за нечувани жестокости. В момента в България има най-малко 85 000 бежанци, като всички са в крайна бедност.
Г-н Киров, шеф на полицейската префектура в София и председател на комитета, образуван в помощ на жертвите на земетресението, станало миналия месец в Търново, се обърна към нас с молба за помощ. Помощите могат да бъдат изпращани до г-н Киров в полицейската префектура, София.

ПОЛОЖЕНИЕТО НА БОЙНОТО ПОЛЕ
(ОТ НАШИЯ КОРЕСПОНДЕНТ)

СОФИЯ, 2 август

По мнението на чуждестранни военни наблюдатели отлагането на военните действия спасява голяма част от гръцката армия от изпадане в критично положение, ако не и от неизбежна катастрофа. Лявото българско крило, след извършването на един повратен ход, потегли в три колони през Разложка околия, а дясното крило завзе Печово и се разположи на съседните хълмове. Обградената на Кресненския проход гръцка армия е застрашена в гръб. В същото време Втора българска армия, която води действията по долината на Струма, напредна срещу фронта на гърците. Гръцкият командуващ войските схвана положението и изпрати  значителна част от артилерията си на юг.

СТОЙНОСТТА НА БАЛКАНСКИТЕ ДОГОВОРИ
ДО ИЗДАТЕЛЯ НА ВЕСТНИК „ТАЙМС"

Сър, неоспоримостта на договорите досега е върховен дълг на всяка цивилизована държава. Когато през 1908 г. Австро-Унгария и България престъпиха буквата на Берлинския мирен договор — първата си присвои Босна и Херцеговина, а втората обяви независимостта си — се надигна вълна от възмущение и поведението на тези две страни беше остро и справедливо осъдено, макар онези, които бяха подписали договора, да знаеха отлично,че Босна и Херцеговина бяха отсъдени на Австрия, а България по същество, макар и не по форма, беше създадена като независима държава.
През последните два месеца сме свидетели на потъпкването на два договора — сръбско-българския, който предвиждаше бъдещото разделяне на Македония, и Петербургското споразумение, съдържащо арбитражното решение на всички велики сили по въпроса за „компенсациите", които България се задължава да даде на Румъния във връзка с победите си в Тракия и което беше прието от двете заинтересувани държави. Има предложение да се наруши по същия начин и Лондонският договор — мастилото му още не е засъхнало, — като се върне Одрин на Турция. И този договор получи одобрението на великите сили, т. е. на християнска Европа, и беше изготвен до голяма степен под покровителството на Великобритания. Той беше подписан от Сърбия и Гърция под натиска на британския външен министър и всички велики сили се разбраха българо-турската граница, описана в договора, да бъде проверена от техни представители. Освен недостойния прецедент, който ще се получи при поредното незачитане на международен документ, трябва да се отчете и несправедливостта, заложена в самата същност на предложението да се отнеме Одрин от България. Одрин контролира пътя до Дедеагач, а с Дедеагач България ще загуби единствения си излаз на Егейско море, оставен й от отмъстителните условия на Букурещкия мирен договор. А самият Букурещки договор или трябва да остане, или да отпадне след Лондонския договор; защото в случай, че последният се анулира, елементарната справедливост изисква поне първият да се ревизира.
Какво ли ще каже бъдещият историк на днешното време, когато и на най-тържествените договори, дори онези, ползуващи се с одобрението на цяла Европа,се гледа като на ненужна хартийка?
ВАШИЯТ КОРЕСПОНДЕНТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

---