Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ПРИПИСКА НА ТОДОР ДОКСОВ

Намира се в старобългарския превод на „Четири слова против арианите” от византийския църковен деец и писател Атанасий Александрийски (293/ 298-373) и е известна от 4 пълни и един частичен препис от XV в., от два преписа от XVI и един от XVII в., всички руски. Най-старият от тях е писан през 1489 г. в Новгород, по нареждане на дякон Герасим Поповка от брат му Митя, и в него изрично се съобщава, че е преписан „от стари български книги” (ръкописът се намира в Руската Национална библиотека в Санкт Петербург). Приписката е изключително ценна по съдържание с уникалните данни, които съдържа: за превода на книгата от Методиевия ученик, епископ Константин Преславски през 906 г., за преписването й от черноризец Тодор (син на брата на княз Борис Докс или негов домашен монах) през 907 г., за превеждането на книгата по заповед на княз Симеон и за изграждането на Златната църква в Преслав, за точната дата на смъртта на княз Борис-Михаил, за годината на покръстването на българите, означена с прабългарския израз „ехт бехти” (година на кучето — 11 година от 12-годишния лунен цикъл, 5 месец).

ИЗДАНИЯ:  V a i l l a n t, A. Discours contre les ariens de saints Athanase. Version slave et traduction en francais. Sofia, 1954, p. 6-7.

ЛИТЕРАТУРА:  3 л а т а р с к и. В. Н. Кой е бил Тудор черноризец Доксов. Български преглед, 4, 1897,2,42-61;  П о п к о н с т а н т и н о в, К.,  К о н с т а н т и н о в а, В. Към въпроса за черноризец Тудор и неговата приписка. Старобългарска литература, 15, 1984, 106-118.

ПРЕВОДИ:  Д у й ч е в, И в. Из старата българска книжнина. Т. I. С, 1943, с. 76 (превод на Ив. Дуйчев);  Д и н е к о в. П.,  К у е в, К.,  П е т к а н о в а, Д. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967, 108-109 (превод на К. Куев).

Тук се печата преводът на К. Куев.


ПРИПИСКА НА ТОДОР ДОКСОВ

Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906), индикт 10. По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тодор Доксов на устието на Тича в годината 6415 (907), индикт 14, гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква. В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил. Този Борис покръсти българите в годината етх бехти. В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]