Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ГЕОРГИ АМАРТОЛ
ВРЕМЕННИК

Георги Амартол е византийски писател от IX в., автор на „Кратка история”, която представя в предисловие и четири книги световната история от „ сътворението на света” до 842 г. Според някои учени авторът на хрониката е роден в Египет. От заглавието на творбата се знае, че Георги е бил монах; оттук идва и прозвището Амартол (от гръцкото  — 'грешник', както е наречен в заглавието). Предполага се, че към края на периода, отразен в хрониката, Георги е живял в Константинопол, тъй като сведенията за 813-842 г. се отличават със значителна историческа стойност. Георги Амартол твори с цел да задоволи интересите на монашеското съсловие във Византия, поради което наред с историографските извори навсякъде използва широко текстовете от библейските книги и творбите на византийските църковни писатели. Старобългарският превод на хрониката на Георги Амартол е направен по една нейна разширена редакция, възникнала през втората половина на Х в., в която към основния текст е прибавено извлечение от хрониката на Симеон Логотет (византийски писател от Х в.), обхващащо периода 842-948 г. и съдържащо споменаване за Никифор II Фока като за император (963-969). Времето и мястото на този превод, известен под названието „Временник”, все още не са напълно уточнени. Според повечето учени той е възникнал в България през Х в. Според някои изследователи обаче преводът е дело на български книжовник, работил в Киевска Русия между средата на Х и края на XI в.; според други той е съвместно дело на български и руски преводач от времето на киевския княз Ярослав Мъдри (1019-1054); според трети е направен от руски книжовник в Киевска Русия около средата на XI в. Временникът е запазен днес в близо 20 руски преписа от XII-XIVдо XVII в., някои от които носят следи от българска основа.

Хрониката на Георги Амартол запознава българския читател с редица сигурни сведения за периода 813-842 г., интерес за него са представлявали и многобройните данни за българо-византийските отношения, отнасящи се за времето след 842 г. Тя го запознава за пръв път с историческото повествование, в което сюжетните разкази за лица и събития постоянно се преплитат с богословски разсъждения и се отличават с нравоучителна насоченост, с усложнен стил и език.

ИЗДАНИЯ:  И с т р и н, В. М. Хроника Георгия Амартола в древнем славянском переводе. Т. I. Петроград, 1920; Т. 2. Петроград, 1922; Т. III. Ленинград, 1930.

ЛИТЕРАТУРА:  W e i n g a r t, М. Byzantske kroniky v literature cirkevneslovanske. T. II. Bratislava, 1923;  Д у р н о в о, Н. К. К вопросу о национальности славянского переводчика Хроники Георгия Амартола. Slavia, 4, 1925-1926, 440-460;  D o s t a l, A. Slovansky preklad byzantske kroniky Georgia Hamartola. Slavia, 32, 1963, 375—384.

ПРЕВОДИ: Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съставителство и редакция Иван Божилов. С., 1983, 151-184. (Публикуваният тук превод е направен от Ангелина Минчева.)

Тук се печата част от този превод, както и непревеждана досега част от хрониката, отнасяща се до царуването на Соломон, която е преведена също от Ангелина Минчева.


ГЕОРГИ АМАРТОЛ

ВРЕМЕННИК

42. И така, блаженият Давид повика преди смъртта си своя син Соломон и му рече: “Соломоне, чедо мое! На мен беше възложено като поръчение на сърцето ми да създам дом на името господско на Бога. И се чу слово Господне, [отправено] към мене, което казваше: “пролял си премного кръв и си водил големи войни и няма да съзидаш дом на моето име. Ето, ражда ти се син, и аз ще го опазя в мир от всички съществуващи врагове около него, защото името му е Соломон. И той ще съгради дом.” (по 3 Царств. 8:17-19). Та сега, чедо, бъди мъжествен и силен. Ето аз, със своето убожество, приготвих за дома на Господа 100 хиляди таланта [1] злато и 30 хиляди сребро, а медта и желязото нямат брой. И към това ти добави, за да бъде създадена църквата господня, още [таланти], за да има 125 литри [2].”

И Давид остаря, а като изминаха дните му, постави за цар своя син Соломон. Отново му рече пред хората: “Ето, аз приготвих за дома на моя Бог злато, сребро, мед и желязо, и много най-различен камък, и всякакви благородни камъни. Към тях дадох от приготвените за светия дом 3,000 таланта злато от Суфир и 7,000 таланта претопено сребро, за да обковат с това църковните стени. А князете на синовете Израилеви дадоха за делото да се построи дом Господен 7,000 таланта злато, а сребро и благородни камъни, и мед — в огромно количество.” И като благослови хората, Давид ги пусна да си идат. А веднага каза на своя син: “И сега, Соломоне, да знаеш Бога на своите отци и да му служиш с цяло сърце и волна душа, защото Господ изпитва сърцата на всички и разбира всеки помисъл. Така че, ако го потърсиш, ще го намериш за себе си; ако го изоставиш, и той ще те изостави накрая.” (по 1 Парал. 28:9). И даде Давид на Соломон, своя син, целия образ на църквата; и херувимите, които простират криле и осеняват над ковчега завета Господен, и всичко — като че ли беше изписано от Господнята ръка — даде Давид на Соломон, своя син, казвайки: “Бъди силен и мъжествен, защото моят Господ Бог е с теб” (по 1 Парал. 28:20). И след това Давид умря в спокойна старост, когато беше на 70 години, и дните му бяха пълни с богатство, слава и благочестие. Защото [Писанието] каза: “Беше времето след смъртта на Саул. И дойдоха Иудейските мъже в Хеврон [3] и помазаха там Давид да царува в дома на Иуда” (по 2 Царств. 2:4). И отново дойдоха старците Израилеви в Хеврон и го помазаха за цар пред всички израилтяни. Когато го помазаха за цар, беше на 30 години и царува 40 години. Но с царско помазване се сподоби от Саул (в разночетенията — Самуил), а за царското провъзгласяване пред народа историята посочва различни помазвания. Когато умря, беше погребан в град Иерусалим, в голям гроб, който беше направен от неговия премъдър син Соломон близо до Силоам [4], с вид на пещера, изработен вещо надълбоко, за да не се вижда, с което се прояви Соломоновата мъдрост и изкуство. Той погреба в него заедно с баща си безкрайно множество таланти злато, както казва Иосиф [5]. И напоследък стана известно онова, което е било. Защото, когато Антиох, Димитриевият син [6], плячкоса града, архиереят Аркан [7] отвори гроба и изнесе оттам 3,000 таланта. След това Ирод [8], като разбра какно е направил Аркан, и той отвори гроба, но не намери злато, а изнесе отвътре премного златни съдове и скъпоценни предмети. А когато поиска да влезе в най-вътрешната част, където бяха положени телата на Давид и Соломон, излезе огън и погълна двама копиеносци.

43. А след Давид беше цар 40 години неговият син Соломон, достоен за удивление, приел истинно удивителна и дадена от Бога премъдрост, много повече от човешката. В 440-та година от излизането на синовете Израилеви и на четвъртата година от своето царуване, през първия месец нисан, когато беше на 33 години, събра [Соломон] 80 хиляди работници и 70 хиляди каменоделци на Ливанската планина и придаде към тях 3,600 началници [9]. И почна строеж на планината, където Господ се яви на Давид, неговия баща — върху гумното на иевусееца Орна [10], където някога Авраам [11] направи жертвеник. И положи в основите неодялани камъни, много твърди и с режещи краища, здрави като елмаз и с огромна величина: дълги бяха 9 лакти и толкова широки при всички стени на църковната постройка. Соломон укрепи Иерусалим и построи Господния храм за 7 години — на дължина 60 лакти, а на ширина — 20 лакти. Височината му беше 120 лакти, защото беше двукаден, както казва Иосиф, а също така и Паралипоменските книги го съобщават. За да не се размисля никой, има разногласие при трите царства. Защото за дължината на църквата тук намираме 60 лакти, а на другото място — 40. И ще намериш, прочее, при четиридесетте други 20, така наречения Давир [Дебир] — което е Святая-святих. Така отново височината там е 25 лакти, а тук 120. Така е и при облика [на църквата], който божественият Давид по-преди начерта пред сина си, казвайки: и да издигнеш два ката, защото историята учи за четирите царства, че е имало не само двукатни, а и трикатни домове да се възвисяват. И така изкачването ставаше със стълба по средата, а от средата — на трите горни ката. Защото стената беше висока и се издигаше като раковина. И [Соломон] позлати целите горни стени и пода, като направи пак златни дъски 5 лакти, постави по един талант и ги прикова с четири сребърни гвоздея с изпъкнали глави. И по цялата стена изписа херувими, направи украса от скъпоценни камъни и позлати дома със злато от Суфир [12], както е казано, също така стените, върховете, вратите и порталите. А дома го покри с изляти от мед плочи и огради в средата на църквата мястото, дълго 20 лакти, широко 20 и високо 20 лакти, за да се постави там ковчега с Господния завет. Обкова го, както и по вратите, със злато и го нарече “Святая-святих” или “Давир”, сиреч ризница. От негниещо дърво бяха направени два херувима, всеки от тях по 10 лакти на големина, крилата — по 5 лакти; крилата им се докосваха едно до друго, а другото крило и на двата се допираше в стената на дома, разпростирайки се на 20 лакти. Те бяха позлатени и стояха по средата на вътрешното пространство, за да покриват ковчега. Срещу него [Соломон] направи златен жертвеник отвътре зад завесата, където лежаха хлебните приноси. [.........................]

Цар Соломон се изкачи на медно възвишение и като се поклони на Бога, вдигна ръце към небето, казвайки: “Господи Боже Израилев. Няма Бог, подобен на Тебе нито на небето, нито на земята” (2 Парал. 6:14) и прочее. Когато завърши молитвата, слезе огън от небето и погълна всесъженията и жертвите, изгаряйки ги напълно, и храмът се изпълни със славата Господня. И всички синове Израилеви видяха огъня, и славата Господня присъствуваше в дома. И всички паднаха ничком на каменната настилка, като се кланяха и хвалеха Бога, че е благ и милостта му е вечна (по 2 Парал. 1 -2). Тогава Соломон обнови църквата, като закла 22 хиляди телци, а овци — 120 хиляди, и направи голям празник. Прочее, целият Израил беше в църквата на ядене и пиене и веселба пред Господа 7 дни. А на осмия ден [Соломон] отпрати хората, като ги благослови. И след като се помоли за народа и църквата, яви му се Господ, казвайки: “Чух гласа на твоята молитва и осветих този храм, който ти построи. И ще положа тук името мое навеки. И нека бъдат тук очите ми вовеки, и моето сърце — през всичките дни. И ако ти шествуваш пред мен, както шествува Давид, твоят баща, с благочестиво и праведно сърце, и извършиш всичко, каквото му казах, и съхраниш повелите и заповедите, ще въздигна престола на твоето царство в Израил навеки, както бях казал на твоя баща с думите: “Няма да изчезне мъж господар в Израил. Ако се отвърнете вие и вашите чеда от мене и не опазите моите заповеди, и тръгнете да служите на други богове и им се поклоните, ще изтрия Израил от земята, която ви дадох. И този храм, който осветих на своето име, ще го отхвърля от своето лице. И ще отиде Израил към гибел и ще стане за смях сред всички народи. И този висок голям дом ще бъде за ужас на всеки, който ходи из него. И ще кажат: защото са оставили Бога на своите отци и са се предали на чужди богове, заради това им изпрати Господ тези злини” (по 2 Парал. 7:12-22).

А Соломон, който беше съзидал църквата посред града обърната на юг, а задната й част — на изток, я заобиколи с каменни стени. Довърши крепостта, за да стане голяма и красива, цялата от бял камък, също и настилките, а размерите й бяха от стена до стена разлика 4 стадии [13]. И така направи [града] непревземаем. Огради го с три стени и го заобиколи с ров навсякъде с тръби течаща вода, така че, когато изтича, да напоява обилно градините им. Градът беше разположен на високо и стръмно място, където имаше обилно течащ извор, който струеше неспирно, а също и много други води извираха там, като даваха непрекъснато питейна вода.

А тази светла и най-именита достославна църква беше наистина най-преславна, че и добродетелна проповедница на Соломоновата премъдрост, най-вече защото така повели и свидетелствува Бог, творец на всичко. Защото никога не е имало такава църква на земята. Заради това иудеите, които се хвалят с величие и богатство и много размислят, и много разсъждават [мъдруват], и са нависоко с мислите си, казваха: църква Господня, църква Господня, църква Господня. Защото Бог, който даде образа й, заповяда тя да съществува с любов и велика чест, защото и те се радваха чрез телесните си очи като прихождаха все повече и повече. И не тъкмо с това беше красива, а защото беше единствена в целия свят. Затова тук идваха [хора] от всички краища на земята, особено по-късно в следващите времена. И съобщавайки това, Лука казва в Деянията: “Тук бяха партяни и мидяни [мидийци], и еламити, и живеещите в Междуречието, в Иудея и в Кападокия, в Понт и в Авия, във Фригия и Памфилия и в Египет, и в Ливийските страни, и които са от Кириния, и всички, живеещи по вселената, се събираха там” (по Деян. 2:9-10). Твърде преславно и прехвално беше името на Църквата, макар и да беше разрушавана различно, и отново създадена, чак до последното нейно срутване. Просто казано, както я беше украсила Соломоновата премъдрост, така се яви наяве на боголепния Иезекиил [14] след сриването на укрепленията и на църквата и след отхождането на пленения народ във Вавилон.

“Още Соломон направи престол от големи зъби на слонове, който имаше 6 стъпала и от двете страни — фигура на телец, и 12 стоящи лъва от двете страни на ръцете му, и още 12 други лъва, стоящи по 6-те стъпала от двете страни. И ги позлати с най-чисто злато, както не е бивало никога при всичките други царе. И седеше на него този дивен премъдър мъж в светли разкошни одежди, изповядвайки благодатта на Божия дух. Поради това Господ рече: Облече се Соломон в цялата своя слава [както в единствените тези дрехи], показвайки, че е по-висш и по-горд от всички царе по богатство и слава. [Соломон] направи също така 800 ковани златни щитове, не ляти и големи, и 300 копия, и безбройно много други златни оръжия. А и съдовете в неговия дом — и тези за миене, — всичките бяха от злато и не се говореше за сребро по негово време. Защото корабът му отиваше в Тарсис [15] и се връщаше на третата година, като носеше много злато и сребро, и източни камъни, и слонова кост, и маймуни” (по 2 Парал. 9:15-23). И даде Соломон злато и сребро на Иерусалим, както камъни и кедри, също така и множество черничеви дървета. Защото, както казва Теодорит [16] за онези кедри, те не изгниват, както впрочем се случва с кипарисите и боровете, които лесно се разпадат и побеляват, подобно на нас. А обетът му беше да дава всекидневно най-ситно брашно 30 мери, и 60 мери чукано брашно; избрани телци — 10 броя, 20 впряга волове, 100 овци освен елени и сърни, и избрани охранени птици. И всичко това, премерено, правеше 30 модия [17], а всичко заедно ставаше 2,700 модия, като всичко се носеше всеки месец от Египет, където бяха началници на областите 12 мъже.

И чуй сега за неговата голяма мъдрост и ум, които прие от Бога, и какво Бог му каза отново: “Ето, дадох ти умно и премъдро сърце — такъв какъвто си, и не е имало [друг] преди тебе и няма да има и след тебе друг, който да ти е подобен. Ще ти дам богатство, слава и имущество. Защото ти си — и не се е родил подобен на тебе между царете, и няма да се въздигне такъв след тебе” (по 3 Царств. 3:13; 2 Парал. 1:12). И съобщавайки това, Писанието казва: “Господ даде на Соломон ум и много голяма премъдрост, а разумът на сърцето му е като морски пясък. И умът му се преумножи повече от целия ум на всички древни люде, и повече от всички мъдреци Египетски” (по 3 Царств. 2:35). И тъй като искам да покажа неговата премъдрост, припомних и сбрах най-добрите големи мъдреци отвсякъде и от древността, добавих и египтяните, тъй като се смятат за най-мъдри и най-умни между всички. Понеже, както разказват елините, и Ферекид [18], и Питагор [19], и Анаксагор [20], и Платон се обърнаха към тях, надявайки се да се научат от тях по-добре на богословие и физиология [естествознание], сиреч родословие. А и още когато излезе от Мойсей, божието слово гласеше, че е бил наставляван с цялата египетска премъдрост. Всичко това Соломон украси, защото прие дара на премъдростта от Бога. Затова добави: и имаше премъдрост повече от всички люде и “изрече 3,000 притчи, а песните му бяха 5,000. И разказа за дърветата, като се почне от кедъра, който е в Ливан, чак до исопа (благовонно растение), за надмогващите болката. И е говорил за животните и за влечугите, и за птиците и рибите” (по 3 Царств. 4:32; 33). А за унищожаването на всичко това многоизучилият се Евсевий е разказал така: Разбира се, Соломоновите книги за притчите и песните, онези, в които се пише за градините и естествознанието, за всички животни по цялата земя, за птиците и животните и за изцеляването на всички болки, са били написани от него. От тях елинските лечители и големи мъдреци създадоха своето и възприеха основата. А тези книги ги унищожи цар Езекия [21], защото, приемайки изцеление за недъзите си от тях, хората забравяха да молят изцеление от Бога. И още Иосиф, споменавайки многото негови трудове, е написал, че [Соломон] е измислил заклинание срещу бесовете и запрещение. И казваше, че който ги е знаел, ги е правил по искане на Елеазар Иудеянин [22] при Веспасиан [23] и Тит [24]. Слагаха на ноздрите на беснуващия пръстен, който имаше под печата корен, за който Соломон беше посочил, че дразни с мирис обонянието. И бесът веднага се измъкваше. По знак на Елеазар се поставяше чаша, пълна с вода или съд за измиване на нозете и това съкрушаваше беса, който се обръщаше в бягство. И Соломон се възвеличи по богатство и ум повече от всички земни царе, и всички царе искаха да видят лицето му и да послушат гласа му. И идваха при него, като носеха през всичките години своите дарове, златни съдове и благоухания, и коне, и мулета. [Соломон] имаше 400 хиляди въоръжения за колесници и 40 хиляди стада кобили, и 12 хиляди коня, за да ги впрягат в бойните колесници. И беше господар над всички царе от река Ефрат чак до земите на инородците и до Египетските предели.

“И Савската царица, която елините наричаха Сивила [25], като чу името му, дойде в Иерусалим, понеже искаше да го изпита с притчи. И камили носеха много избрани сладости и много злато и благородни камъни. Когато влезе при него, тя му изприказва всичко, което беше в сърцето й, а той й даде обяснение за всичко по словесен ред и със сладко изтълкуване” (по 2 Парал. 9:1-2). Тя приложи и още един начин да го изпита. Постави прочее пред него момчета и момичета с добре измазана запечена пръст върху лицата, подстригани по еднакъв начин. И като ги украси с косите на други — хора, каквито сама носеше, поиска да го изпита как ще определи двата рода [пола им]. Защото тази Сивила беше твърде умна жена, премъдра и прочута с голяма опитност. Царят заповяда да си измият лицата и позна и двата рода, тъй като тези от мъжки пол имаха крепки и силни лица, а при женския пол — меки и слаби. Така че царицата много се зачуди, още повече — и на целия негов разум. А като видя храма, който беше създал, престола и одеждите му, неговите слуги и техните дрехи, и храната, и цялата уредба на неговия дом, не беше на себе си и рече: “Истинни са думите, които чух в моята земя за всичко това, но не повярвах. А това не е дори и половината от онова, което ми разправяха, защото видях много повече, отколкото съм чула.” И рече: “Блажени са, прочее, жените и отроците ти, които стоят пред тебе и слушат словата на твоя разум.” (по 2 Парал. 9:5-7). И се върна силно удивена в своята страна, като му даде 120 таланта злато и многобройни благоухания и благородни камъни; а освен това — корени от балсамиращо дърво, откъдето започват да го отглеждат в Палестина, както казва Иосиф. А за нея Господ каза: “Царицата на южните страни дойде от края на земята да види Соломоновата премъдрост” — на този, към който Сирах говореше ясно: “Соломоне, набрал си много мъдрост през своята младост, изпълнил си се като река с разум. Твоята премъдрост покри земята, изпълни се в притчи чрез притчи. Паметта за тебе достигна до отдалечените острови и далечните страни. И ти получи любовта на. своя свят, който Бог заобиколи със спокойствие. Стана за удивление чрез притчи и песни, боен строй и тълкования. И си събрал злато като че ли е калай, и като олово (свинец) си умножил среброто. Но си склонил своите хълбоци към жените и твоето тяло е обладано. Така си нанесъл безчестие на своята слава и си омерзил семето си, навлякъл си гняв върху своите чеда” (по Сир. 47:16-23). Но не разгласяваше ли и сам заради себе си за своята премъдрост и богатство, казвайки: “На мен ми даде Бог, речено със свободна воля, да се догадая по съответен начин за казаното; защото сам Господ е наставник на премъдростта и направлява премъдрите, тъй като в неговите ръце сме и ние, и нашите слова. Той, прочее, ми даде същността на разума, за да узная без лъжа природата на целия свят и действието на основните вещества, началото, края и средата на времената и тяхното изменение, и годишните кръгове, и образите на звездите, родовете на животните и яростта на зверовете, потребността на духовете и човешките помисли, разнообразието на градините и силите на корените — узнах всичко, каквото има известно и неизвестно. Защото изкусният майстор на всичко ме научи на премъдрост (по Прем. 7:17-21). И аз станах говорител пред народа, цар Израилев в Иерусалим, и дадох сърцето си, за да диря със старание и да оказвам милост чрез премъдростта спрямо всички, които са под небето.” И още: “Ето, аз се издигнах и премъдростта беше въздадена над всички, колкото ги е имало преди мене в Иерусалим. И моето сърце знае много неща, премъдрост и разум, и аз дадох на сърцето си да познае премъдростта и разума, и разбирам притчите и изкуствата.” И още: “Възвеличих своите дела, направих си къщи и насадих лозя; и направих гради ни и паркове, и засадих в тях дървета с всякакъв плод; направих си и водни басейни, за да се напояват от тях дъбравата и растящите дървета. Придобих много роби и робини, а и в къщата ми се народиха като домашна челяд. И събрах много пътуващи стада и много овце ми се народиха — повече от всички царе, които са били преди мен в Иерусалим. И събрах сребро и злато и богатство от [другите] царе и техните страни. И намерих за себе си певци и певици и наслажденията за човешки син, виночерпци мъже и жени. Възвеличих се и придобих имане повече от всички, които са били преди мен в Иерусалим. И моята премъдрост се укрепи в мене, и всичко, за което молеха очите ми, не го махах от тях и не възпрях сърцето си от никакво благоумие” (по Екл. 2:4-9). Защото чрез много свят и много слава възприе много безстрашие, така също наслаждение и необуздана разпуснатост. Но напоследък блаженството му стана [прекалено] голямо, а сладостта — горчива. Поради което каза: “Възненавидях [това] с целия си живот и с всички мои усилия, защото всичко е суета.” (по Екл. 1:2, 14; 2:1; 11:8). По такива причини този благороден [мъж] се разврати, обърна се към безчес-тието. И това, прочее, сам го обявява веднага, защото, показвайки слабост към жените, казва: “намерих жена, по-горчива от смъртта” (по Екл. 7:26), което е ловът и сърдечните мрежи. И по такъв начин цар Соломон беше станал женолюбец и имаше 700 управители и 300 наложници. И си вземаше жени измежду моавитяните, амонитяните, сирийците, идумеяните; от хетите, от аморейците и от народите, които Господ беше изключил от синовете Израилеви.

И стана така, че когато дойде неговата старост, сърцето му не беше с неговия Господ Бог, както сърцето на Давид, неговия баща. И жените чужденки отклониха сърцето му да тръгне след техните богове. И тогава Соломон създаде светилище на Хамос [26], Моавския идол, и на Астарта [27], Сидонската мерзост (по 4 Царств. 23:13). И така направи за всички свои жени чужденки, които принасяха жертви и изгаряха благовония на идолите. И стори зло Соломон пред Господ и не вървеше след него, както Давид, неговият баща. И Господ се разгневи срещу Соломон, защото сърцето му се отклони от Господ Бог Израилев, след като той му се беше явил два пъти и беше му казал да не следва други богове. И Господ му рече: “Понеже не си опазил моите заповеди и повели, които ги бях изрекъл, ще изтръгна от твоите ръце и ще разруша царството, и ще го дам на твоя раб. Обаче няма да го направя по твое време заради Давид, моя раб и твой баща, и заради моя град Иерусалим, който избрах” (по 3 Царств. 11:11-12). И въздигна Господ противниците на Соломон — Адер Идумеянин [28] и Адраазар, цар Сувски [29]. И те бяха противници на Израил през всичките дни Соломонови. И умря Соломон на възраст 73 години и беше погребан при своя баща. А при него бяха Омир [30] и Исид (Хезиод) [31] — премъдри сред елините. От това, прочее — казва Теодорит — се научихме колко е полезно благочестието на бащата. Защото човеколюбецът Бог търпи и лошия, спомняйки си за сторилия добри дела. Обаче той се насити наистина според божествения съд на нечестивите плодове съответно надела си. Докато приемаше свише богатство, пребивавайки в мир и спокойствие, всички му се подчиняваха и носеха дан. Обаче заради това, че съблече [дрехата] на премъдростта от себе си и стана угодник на мерзостите, наистина е справедливо и страшно да падне в ръцете на живия Бог. Както милостта е неизречена, така и мъката — нетърпима, защото е служил на идолите, изоставяйки истинния Бог на своя баща Давид. За да се знае това и пророк Ахия [32] каза на Иеровоам [33]: “така казва Господ: ето, аз ще унищожа царството в Соломоновите ръце и ще ти дам 10 скиптъра, а два скиптъра ще дам на един друг заради Давид, моя раб, и заради Иерусалим, моя град, който избрах за себе си между всички родове Израилеви за това, че като ме остави, служеше и на Астарта, Сидонската мерзост, и на Хамос, Моавския кумир, и на Милхом [34], прибавка на Амоновите синове” (по 3 Царств. 11:31-33). Астарта, прочее, от елините се нарича Афродита [35], получила същото име според една звезда. Както разказва преданието, тя била денницата [зорницата]. А Хамос беше бог на туранците. Милхом пък е добавка, която също е кумир. Писанието пожела идолите да се наричат [измислени] прибавки и мерзости, с което се обявява, че са ненавистни и достойни за презрение.

4. Дойде вест, че Симеон, българският княз, има намерение да воюва срещу гърците, тъй като има причина за тази разпра: царят отец Зауцан имаше един роб евнух на име Мусик. Той се беше сдружил с мъже търговци и печалбари, и златолюбци — Ставракий и Козма от Елада, които, желаейки да се обогатяват, дойдоха в град Солун със съдействието на Мусик да търгуват и вземаха жестоки мита от българите. А българите съобщиха за това на Симеон, той пък уведоми цар Лъв. Заради любовта, която питаеше към Зауцан, той обяви всичко това за лъжа и заблуда. Тогава Симеон се разгневи и вдигна оръжие срещу гърците. А царят изпрати срещу него Кринит, който беше воевода, като му даде на въоръжение много войници и боляри. Като стана битката в Македония, гърците бяха победени и изпосечени, и самият Корнит и Кортиний Арменец и много други. А на хазарите, които Симеон залови от княжеските воини на цар Лъв, отряза им носовете и ги изпрати за срам на гърците в Константинопол. Като ги видя, царят се изпълни с ярост и изпрати Никита, наречен Склир, по река Дунав с лодки дромони да даде дарове на угрите, за да тръгнат да воюват с оръжие срещу Симеон. И ето, след като беседва с утрите и се уговори, че ще вдигнат оръжие срещу Симеон, и след като взе заложници от тях, върна се при царя. И царят тръгна по суша и море да воюва срещу българите. По морето изпрати друнгария Евстатий, а по брега — патрикия Никифор, наречен Фока, който беше доместик на дворцовата стража след смъртта на Андрей. Когато те стигнаха до българските земи, царят изпрати при Симеон Константинакий, квестор по сан, в знак, че е миролюбец и иска с него приятелство и любов. Симеон го хвана и го затвори в тъмница, тъй като мислеше, че е дошъл да го измами. И докато Симеон водеше бой с Никифор, угрите нахлуха и почнаха грабеж по цялата българска земя. Като узна за това, Симеон се обърна срещу угрите. Те обаче се насочиха насреща му, съединиха се в бой срещу българите и ги победиха напълно, така че на Симеон едва се удаде да прибяга в Дерестър. А угрите впрочем отправиха запитване към царя, дали би изкупил българските пленници. Той така и направи и изпрати да ги откупят Константинополски граждани. А Симеон чрез друнгария Евстатий се помоли на царя за мир. Царят го послуша и изпрати Лъв Свинобоец да сключи мира. На доместика Никифор и на друнгария Евстатий беше заповядано да се върнат с войската. Симеон не удостои ни с дума Лъв Свинобоец, а го остави в тъмницата. Той води боеве срещу угрите и изпосече всички, тъй като не можаха да получат помощ от гърците. А като се върна, хвалейки се с победата, каза на Лъв: “Преди да си получа всички пленници, няма да сключа мир”. И царят заповяда да му ги върнат. Дойде прочее с Лъв Свинобоец Теодор Българин, от приближените на Симеон, и ги прие. Тъй като царят много обичаше доместика Никифор, царят-отец Зауца го сметна за силен и поиска да сключи с него брачен договор. Но тъй като Никифор се отказа от тази работа, за да не засегне царя, Зауца се разгневи от това, намери му вина и го свали от тази власт. А вместо него бе назначен за доместик на схолите магистър на име Катакалон. Никифор дълго време остана без занятие, но после беше поставен за стратиг в Тракийските области. Той извърши в битките много доблестни и храбри дела през целия свой живот, постигна много победи срещу агаряните, завърши живота си в добра старост и остави синове Варда и Леонт. Този същият Варда беше от приближените на царя, ползуваше се с любов и в ревностна служба много се трудеше за царя. А царят, както беше казано, като постави Катакалон за доместик, изпрати го срещу Симеон и заедно с него изпрати и Теодосий, патрикий и протовестиарий. Те преминаха през всички източни области и военни части, влязоха в бой с българите и на това място, където по-рано бяха се разбягали българите, гърците бяха разбити много лошо от българите и всички загинаха...

2. През месец август българският княз Симеон излезе на поход срещу гърците с тежка войска, стигна до Константинопол и го обсади от Влахерна до тъй наречените Златни врата, с високото желание да го завземе без труд. Но като видя здравината на градските стени и многото хора, и надеждността на оръжията и каменометателите, разбра, че е грешил в желанието си, и се върна в тъй наречения Евдом, като поиска клетви за мир. Тъй като наместниците възприеха любезно мира, Симеон изпрати своя магистър Теодор да разговаря за мир. А патриарх Николай и двамата магистри Стефан и Йоан взеха царя, дойдоха до Влахерна и въведоха двамата сина на Симеон и обядваха с царя в палата. Патриарх Николай излезе при Симеон, а той склони глава пред него. Патриархът прочее произнесе молитва и както разказват, сложи на главата му вместо венец своето покривало (епириптарий) [36]. И Симеон и двамата му сина, надарени прочее с безбройни и големи дарове, се отправиха към своята страна, разделиха се без писмено съгласие за мира. Тъй като прочее царят Константин беше дете, потърси майка си, защото цар Александър я беше махнал от палата. И пак я доведоха...

3. Българинът Симеон отново започна да граби Тракия и тъй като царицата и другите властвуващи имаха голяма грижа как да го накарат да се откаже от коварството, Йоан Вога помоли да стане патрикий и обеща: “Ще доведа срещу Симеон печенегите”. Като получи приношение и взе дарове, пристигна в Печенежката земя. И ето, като взе оттам заложници, доведе ги в Константинопол в знак, че печенегите са се съгласили да преминат Дунава и да воюват срещу Симеон. Тогава в Константинопол пристигна и Асотий, мъж с изключителна сила, син на княза на князете. За него казваха, че като хване железен прът за двата края с ръце, може с огромна сила да го извие и да го превърне в кръг, да го накара, противно на природата на желязото, да се подчини на ръцете. Когато той пристигна, приеха го с големи почести и отново го изпратиха в страната му. През септември месец, трети индикт [37], Панкрат Арменец предаде на Симеон град Одрин, който по-рано се наричаше Орестианов град по името на Орест [38], сина на Агамемнон. Той, обладан от праведно рвение, заради коварното убийстно на баща си от Клитемнестра, беше я убил, като изпадна в силен гняв. И след като се къпал при сливането на трите реки Еброс, Адзос и Артак, се освободи от болестта си. И като създаде тук град, нарече го на свое име. А император Адриан възвеличи града с укрепени и добри строежи и му нарече име Адрианополис. Той може да бъде достигнат на третия ден ход от мъж с лек ход, като се върви от кръстопътя при Филипопол по посока към планината Ем, откъдето се сливат три реки, съставени само от дъждовна вода. Не след дълго бяха изпратени от Зоя с много дарове патрикият и каниклият Василий, и протоспатарият Никита Еладик и отново си взеха обратно град Одрин...

4. Като виждаше въздигането на Симеон и неговите замисли срещу християните, царица Зоя направи сговор със старейшините да се извърши изменение и да сключат мир с агаряните, та всички войски, които се намират на изток, да се прехвърлят, за да сразят в бой и да унищожат Симеон. Изпрати прочее в Сирия да искат изменяне на нещата и да сключат мир патрикия Йоан Радин и Михаил Лучник. Когато това стана, както беше обичаят, извършиха раздаването на възнагражденията според чиновете и по име [39]. Като ги получиха, преминаха със своите войници в Тракийската земя, като беше доместик магистърът Лъв Фока, на чиято храброст и военна тактика всички разчитаха. Когато Константин, дворцовият прототоп, наречен Главатец, и Константин, синът на Малелиа (Константин Малелеил) изнесоха свещените и животворни кръстове за Тракия, всички се поклониха до земята и се заклеха: “Всички заедно ще умрем”. И тръгнаха срещу българите с всички войски. Екскувитските легиони командуваше Йоан Писец, а иканатските — синът на Марул. А Роман Аргир водеше войската, и Лъв, неговият брат, и Варда Фока. С него беше и Мелия с арменците и всички останали воеводи, всеки със своите войници. Присъедини се към останалите и патрикият Константин, наречен Липс, който беше съветник на доместика Лъв във всички работи. На двайсетия ден от месец август, 5 индикт, стана сражение между българи и гърци и се биха при реката Ахелой [40]. Но понеже това, което осъжда Бог, е непостижимо и непознаваемо, гърците бяха победени с цялата си войска и настъпи бягство презглава, и страшен вой и крясъци, при което се тъпчеха едни други или биваха посичани от противниците. И имаше такова проливане на кръв, каквото не е бивало от дълги времена. Доместикът Лъв се спаси, като избяга в Месемврия. И в сражение с неприятеля беше убит от други Константин Липс, Йоан Грапсон и още много други от командуващите. А патрикият Роман, който тогава беше друнгарий на флотата, беше изпратен по реката Дунав на помощ на Лъв Фока, докато Йоан, наречен Вога, трябваше да доведе печенезите, както рече. И друнгарият Роман имаше заповед да ги поведе срещу българите, за да помогнат на Лъв Фока. Обаче Роман и Йоан Вога влязоха в разпра и словесни пререкания, а печенезите, като видяха, че се сваждат помежду си и се противопоставят един на друг, си отидоха обратно. Когато настъпи край на крамолата и Роман и Вога се завърнаха в Константинопол, имаше срещу тях недоволство и такава беда бяха докарали на друнгария Роман, че съдът изнесе присъда да бъде лишен от очи, защото поради небрежност е извършено злодейство: не е превозил печенезите, а бързо се е отдръпнал и не е взел в корабите търсещите прибежище гърци. И това прочее щеше да стане, ако патрикият Константин, наречен Гонгилий, и магистърът Стефан, които се ползуваха с благоволението на царицата, не го спасиха с молби от осъждане. Когато българите се възгордяха от победата, в бойни схватки стигнаха до Константинопол, Лъв, доместик на схолите, етериархът Йоан и Николай, синът на Дука, се отправиха срещу българите заедно с много войска в Тракийската област, мястото, наречено Катасирти. През нощта, когато не очакваха, българите ги нападнаха. След като доместикът избяга, беше убит Николай, синът на Дука и много други с него [41]...

4.... След това Симеон отново започна война срещу гърците и като изпрати множество българи заедно с Кахан и Миник, и с други, заповяда им бързо да настъпят към Константинопол. Те, прочее, преминаха през планините и стигнаха чак до Манглава. Цар Роман научи за тяхното настъпление, и се замисли да не би да изгорят палатите в Испигас и храмовете, като заемат тесния залив, сиреч Суд. И цар Роман изпрати ректора Йоан заедно с Лъв и Пот, наречени Сребърните, които бяха взели със себе си много от царските дружини и от царските войници, и от етерните и от легионите. С тях беше и Алексий, патрикий, и друнгарий на флотата, наречен Мусулом, със своите войници. Беше впрочем петата неделя от поста [42]. И така те разположиха своите войски на равните и ниските места в Испигас и когато българите се появиха по възвишенията, въоръжени и издаващи големи и страшни крясъци, и се втурнаха срещу гърците, ректорът Йоан веднага побягна. Беше убит, когато искаше да помогне, Фотин, синът на Широконогия, и много други. Едва се отърва и влезе в кораба, бягайки въоръжен друнгарият Алексий, наречен Мусулом. И понеже не можа да стъпи добре на стъпалото на дромона, падна в морето със своя прогомандатор и се удави. Двамата братя, наречени Сребърните, избягаха в една малка крепост, и се спасиха. От корабните войски и цялото друго множество една част се удавиха в морето, когато бягаха от неприятелските ръце, други станаха храна на желязото, трети паднаха в български ръце и бяха взети в плен. А българите, след като нямаше кой да им попречи, опожариха палатите в Испигас. Ето по такъв начин си помагат със зла помощ необмислеността и дръзкото невежество...

През месец юни българите отново започнаха сраженията, стигнаха чак до палатите на светата Теодора и ги предадоха на огън. Тогава цар Роман извика на обед болярите на чиновете и заедно с тях един на име Сактикий, и ги поучаваше и им заповядваше да излязат срещу противника и да се потрудят заради отечеството. И те обявиха, че са готови да умрат заради неговото царство и заради християните. На сутринта, прочее, споменатият преди това Сактикий беше въоръжен от царя, който наистина показа своята вяра и храброст. Той тръгна след българите и като попадна в заставите им, изби всички, които се оказаха там. Като научават за това, българите се връщат в лагера и след бой между неприятелските страни, побеждават Сактикий, тъй като той беше с малко хора. А Сактикий, макар и добре да се беше постарал и да беше избил мнозина, вече не можеше да устоява срещу множеството неприятели, обърна юздата на коня и се впусна да бяга. Там течеше някаква река и конят при преминаването й затъна в тинята. Той беше прободен в седалището и в бедрото и конят едва го изтръгна от тинята с помощта на онези, които бяха с него. И стигна до Влахерна и беше положен в светата църква в голяма ракла. И тъй като раната му беше смъртоносна, умря през същата нощ. Тогава Петронас по специална заповед на цар Роман донесе от мъжкия манастир на свети Мамант, който беше близо до градските врата, наречени Ксирокеркини порти, извая ковчег и други два, без изваяния, в които казваха, че е лежал Маврикий със своите чеда. И те бяха положени в царския манастир...

В Адрианополис управляваше патрикий, наречен Морелеонт, или да кажем по-точно Лъвов гняв. Той беше храбър в битките и хитър и показа много храбри дела срещу българите. Но българинът Симеон, с всички свои войски обкръжи споменатия по-преди град и го огради с укрепена обсада. Когато пшеницата в града се свърши и настъпи страшен глад, защото отникъде нямаше нищо за прехрана, измъчени от нужда, те предадоха себе си и стратига на българите [43]. Симеон се зае със стратига и като му сложи окови по цялото тяло и го измъчи с безброй изтезания, накрая го уби с жестока смърт, достойна за неговата безмилостна и сурова душа. И така, като остави града на българите да го пазят, Симеон се оттегли. А те, прочее, като чуха, че гърците тръгват срещу тях, оставиха града и се махнаха. Градът отново стана гръцки. А Лъв Триполитянин с големи сили от кораби и войски тръгна срещу гърците и пристигна на остров Лимен. Патрикият Йоан, наречен Радин, друнгарий на корабните войски, го нападна внезапно. И когато стана сражението, с Божието съдействие сарацините бяха победени от гърците и единствен Триполитянинът едва се спаси, като избяга.

5. На втория ден от месец септември българският княз Симеон с цялата войска тръгна срещу Константинопол и плячкоса Тракия и Македония, изгори и унищожи всичко, изсече градините. Когато стигна до Влахерна, пожела да му изпратят патриарх Николай и някои велможи, за да разговаря с тях за мир. Като взеха със себе си заложници, най-напред излезе патриарх Николай, след него патрикият Михаил, наречен Ступит, Йоан Мистик, по сан от регентите. Защото, прочее, ректорът Йоан беше наклеветен пред царя и се престори, че е болен, напусна палата и се подстрига в своя манастир, близо до Галакрини. И те, прочее, разговаряха със Симеон за мир. Но Симеон ги отпрати и желаеше да види самия цар Роман. Защото много хора бяха потвърждавали пред него неговата разсъдливост, мъжество и разум. И така царят, обичайки мира, се зарадва на това, че ще се спре кръвопролитието, което ставаше всеки ден. Той изпрати, прочее, хора на Козмидския бряг, съоръжи здрав мост — понтон в морето, — за да спре там царската триера, когато доплува до него. И огради, прочее, отвсякъде със стена, като заповяда в средата да има място, където щяха да бъдат насаме и да разговарят. Симеон, прочее, изпрати войници и опожари църквата на света Богородица в Пигия (което ще рече извор), която беше направил цар Юстиниан, и всичко около нея. И така, чрез това показа, че не иска мир, а го мами с възвишени надежди. И царят отиде заедно с патриарх Николай във Влахерна, влезе в светата църква, където е споменатият свети ковчег, и простря ръце за молитва, падна чак ничком и намокри земята със сълзи, като се молеше непрестанно на пречистата Богородица да смекчи сърцето на безмилостния и горд Симеон и да го накара да се съгласи на мир. И отвориха, прочее, светия ковчег, където се пазеше честната риза на светата Богородица. И царят, като я взе оттам, облече се като в неразкъсваема броня и вярата, която имаше в непорочната Богородица, положи на главата си като някой шлем, излезе от църквата, въоръжен със здрави оръжия и укрепен, и като украси с щитове и оръжие войниците, които бяха с него, пристигна на уговореното място да беседва със Симеон. Денят, когато това стана, беше четвъртък, деветият ден на месец ноември, четвъртият дневен час [44]. Пристигна Симеон, водейки след себе си голямо множество, разделено на много полкове: едни със златни щитове и златни копия, а други с копия и различно украсено въоръжение, всички покрити и защитени с желязо. И те бяха заобиколили Симеон и го славеха като цар на гръцки език, а всички, които бяха в болярския съвет и стояха на крепостните стени, гледаха какво ставаше. Тогава, прочее, можеше да се види царската душа и колко той е велемъдър и да се възхищават на несмутения му ум и на устояващото негово мъжество, защото, като видя такова неприятелско пришествие, не се учуди и не се уплаши, нито си отиде, а влезе без трепет, като че ли това беше тълпа от множество приятели, отдавайки едва ли не душата си като откуп за своите. И така, преди споменатият преди малко да стигне до моста-понтон, изчака Симеон. Когато от двете страни бяха взети заложници и българите провериха щателно при моста, да не би да има някаква измама или хитрост, Симеон слезе от коня и влезе при царя. Като се целунаха един друг, започнаха разговор за мир. Говори се, че царят казал на Симеон: “Чувах за тебе, че си богочестив човек и истински християнин, но виждам дела, които никак не подхождат на думите. Воинът, който е благочестив човек и християнин, би трябвало да обича и да прегръща мира, защото Бог, прочее, е любов и така се нарича, а нечестивите и неверните трябва да се радват на убийството и на неправедно проливаната кръв. Ако ти следователно си истински християнин, както са ме убеждавали, откажи се от неправедните избивания и от проливането на кръвта на невинните, сключи с нас, християните, мир, след като сам се назоваваш християнин, и не пожелавай да оскверниш християните, да оскверниш десницата си с кръвта на единоверните християни. Сам ти си човек, който чака смърт и възкресение, и съд и въздаяние. Днес съществуваш, а утре ще се разрушиш на прах. Някоя огнена болест ще угаси цялото ти суетене. Какви думи ще отправиш към Бога, когато отидеш там, за неправедните убийства? С какво лице ще погледнеш към страшния и праведен съдия? Ако желаеш богатства, а това правиш, аз ще те наситя обилно с желаното. Само протегни десница, прегърни мира, възлюби съгласието, та сам да изживееш живота си в мир, без кръв, без труд, и християните ще прекратят някога нещастията и ще се откажат от избиването на християни. Защото е неправда да вземат оръжие от избиването на християни. Защото е неправда да вземат оръжие срещу единоверците си”. Това изрече царят и млъкна. Симеон се засрами от смирението на царя и от неговите думи; склони да сключат мир. И така те се целунаха един друг, разделиха се и царят даде велелепни дарове на княз Симеон. Това, което тогава стана, говореше за някакво чудо, дивно и странно, според онези, които умееха да съдят за това. Казваха, че се появили два орела, когато царете разговаряли, и летели над тях и крещели, и се събирали двата, и пак се разделяли един с друг. И единият полетял в Константинопол, а другият отлетял в Тракия. И тези, които щателно разгледаха това, сметнаха, че не е добро. Разделиха се, казваха те, без да се договорят двамата за мир. А Симеон, като се завърна със своята войска, съобщи на своите велможи за разума и смирението на царя, описа им неговия образ и сила и неговия дивен начин на мислене...

6. На 27 май, 15 индикт [45], Симеон, българският княз, започна война срещу хърватите. Когато стана сражението, той беше победен и всички, които бяха с него, загинаха до един. От това той получи неизцелима сърдечна болест и беше унищожен, след като напразно беше потъпкал законите. Той постави за княз своя син Петър, когото имаше от втората си жена, сестрата на Георгий Серсубил, когото остави и като наставник на своите деца. А Михаил, който беше от първата му жена, подстрига за монах. А Йоан и Вениамин, братята на Петър, бяха с български одежди. Съседните народи — хървати, угри и разни други, — като узнаха за смъртта на Симеон, почнаха кроежи за война срещу българите. По това време българският народ силно страдаше от голям глад поради скакалци и много се страхуваха от нападение на други народи и най-вече се страхуваха от гръцко нашествие. И така, след като обмисляха и се съвещаваха, тръгнаха на военен поход и преминаха в Македония, като подплашиха донякъде гърците [46]. Но после, като научиха, че цар Роман възнамерява да излезе да воюва срещу тях, Петър и Георгий изпратиха тайно един монах на име Калокур, арменец по род, който носеше запечатано със злато писмо. А в писмото се говореше, че обичат да имат мир с гърците и ревностно желаят да установят мир, даже да сключат брачен договор. Такъв монах следователно царят прие с любов, изпрати веднага с ладия, наречена дромон, монаха Теодосий, наречен Авакуа, и клирика Василий Родиянин, да разговарят за мир с българите в град Месемврия. А по-рано той беше наричан Менемврия, от тракиеца Меннос, който се беше поселил там, и Врия, което на езика на някои от траките означава град, а по-добре звучи името Несебриянини (Несебър). Като дойдоха и уговориха каквото трябваше, поеха заедно със Стефан Българин по брега, а след тях дойдоха и Георгий Сурсувул, и Симеон Клуторокан, и Усапс, и Симеон, брат на старейшината на българската земя, за женитбата. Към тях се присъединиха неговият любимец Стефан и Клогатин (гр. Маготин), Крон и Миник, потвърждавайки, че са с цар Роман.

7. Като видяха дъщерята на цар Христофор Мария и много им хареса, написаха на Петър бързо да дойде и направиха договорна грамота за уреждане на мира. И магистърът Никита, сват на цар Роман, беше изпратен да посрещне Петър и да го доведе чак до Константинопол. Когато, прочее, пристигна българинът Петър, царят се качи в кораб, наричан триера, пpeмина във Влахерна и като видя, че Петър идва към него, прегърна го и го целуна. Тогава уговориха между себе си всичко, каквото следваше, и написаха съглашение за мир и брачен договор, като протовестиарият Теофан посредничеше при това и разумно уреждаше нещата между гърци и българи. През месец октомври, на осмия ден, се отправи патриарх Стефан заедно с протовестиария Теофан и с Мария, Христофоровата дъщеря, и с всички болярски чинове в църквата на пресвета Богородица, която беше в Пигия, за да благослови Петър и Мария [47]. И положи брачни венци на главите им, като протовестиарият Теофан и Георгий Сурсувул съпровождаха венчавката. И имаше блестяща и разкошна трапеза, и всички ядоха. Когато беше привършено светлото бракосъчетание, протовестиарият заедно с Мария, дъщерята на цар Христофор, влезе в града. На третия ден от брака цар Роман направи блестящ пир при скелята в Пигия, като я украси с копринени завеси. До тази скеля стоеше царският кораб, наречен дромон, където цар Роман обядва заедно с Петър Българин, заедно със зет си Константин и с Христофор, своя син. А българите изразяваха вълнение пред царя, най-напред славят Христофор, после Константин. Изслуша цар Роман техните прекословия и стана така, както искаха. След като всичко около бракосъчетанието свърши, Мария поиска да замине при българите със своя мъж Петър. И нейните родители отидоха с нея в Евдом заедно с протовестиария Теофан. Като обядваха там с Петър и трябваше да си тръгват, прегърнаха своята дъщеря и много сълзи проляха, защото се лишаваха от своето възлюблено сърце. Като целунаха своя зет и му я предадоха в ръцете, върнаха се в царството. А Мария, предадена на българите, замина при българите, като едновременно се радваше и скърбеше, понеже се лишаваше от възлюблените си родители и от царския дом, и от обичаите, които бяха в нейния род, а се радваше, тъй като се свърза с мъж цар и беше наречена владетелка на българите. Тя, прочее, отиваше, носейки различен багаж и безчислени богатства...
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Талант — най-голяма гръцка единица за тегло, парична мярка — 16.8 г или 26.2 г злато.

2. Литра — мярка за тегло, равна на 12 унции.

3. Хеврон — един от най-старите ханаански градове, на юг от Иерусалим.

4. Силоам — извор при хълма Офил в Иерусалим, където е гробницата на цар Давид.

5. Йосиф Флавий — иудейски историк, писал на старогръцки език (ок. 37/38-100). Става дума за съчинението му „Иудейски древности” в 20 книги, написано през 93/94 г.

6. Антиох VII Сидет (139-129 пр.н.е.), син на Деметрий I Сотер. Тук е смесен с Антиох IV Епифан, който разорява Иерусалим през 169 г пр.н.е. (вж. 1 Мак., гл. 1).

7. Аркан — ?.

8. Ирод Велики — основател на идумейската династия на иудейския престол, назначен от Марк Антоний и Октавиан Август за цар на цяла Иудея през 40 г. пр.н.е., починал няколко месеца след раждането на Христос.

9. За строежа на Соломоновия храм вж. 3 Царств. 5,6 и 2 Парал. 2-7.

10. Орна — иевусеец, израилтянин, направил свой харман в Иерусалим на планината Мориа. Тук по време на епидемия цар Давид видял ангел с меч, обърнат към Иерусалим и тук му е възвестено да направи жертвеник на Бога. Орна предложил на царя това място за жертвоприношение, но Давид купил от него земята и като построил жертвеник, принесъл жертва на Бога и болестта спряла. По-късно Давид определил това място за построяване на иерусалимския храм (Вж. 1 Парал. 21).

11. Авраам — старозаветен патриарх, родоначалник на еврейския народ.

12. Суфир — ?.

13. Стадий — мярка за дължина, ок. 180 метра.

14. Иезекиил — един от четиримата големи пророци на Стария завет. Пророчествата му завършвате видението за новия храм, новия Иерусалим и новото разделяне на Обетованата земя.

15. Тарсис — финикийска колония в Испания.

16. Теодорит — епископ на гр. Тир, недалеч от Антиохия (393-457).

17. Модий — шиник, крина, мярка за тежест, ок. 9 кг.

18. Ферекид — автор на генеалогии от Атина (I половина на V в. пр.н.е.).

19. Питагор — старогръцки философ (VI-V в. пр.н.е.).

20. Анаксагор — старогръцки философ (500-428 пр.н.е).

21. Езекия — иудейски цар (727-698 пр.н.е.).

22. Може би става дума за Елиезер бен Хирканос (ок. 100 г).

23. Веспасиан — римски император (69-79).

24. Тит — римски император (79-81).

25. Савската царица Сивила — царица на Сава, страна, предположително намираща се в Южна Аравия, управлявана винаги от жени. Когато воденият от Соломон флот проникнал в пристанищата на Южна Аравия, царицата на савеите (сабеите), чула за необикновената му мъдрост, решила лично да се убеди в това и отпътувала при него (3 Царств. 10), откъдето се върнала с богати подаръци. Сивила и сивилини книги — странстващи пророчици, които предлагали да отгатват бъдещето и да предсказват съдбата на всеки желаещ.

26. Хамос — божество на моавитяните (родствено на Израил семитско племе, обитаващо източния бряг на Мъртво море) и амонитците (племе на източния бряг на р. Иордан до Аравия), наричано в книгите Царства „моавитска мерзост”. Соломон построява за своите жени моавитянки специално капище (3 Царств. 11:7).

27. Астарта — главно женско божество на древните семити, богиня на луната, плодородието и майчинството.

28. Адер Идумеянин — потомък на идумейските царе (от Едом — название на Иоав, брат на Иаков, а оттам — и на страната, населена с потомците му — Идумея, на юг от Палестина).

29. Адраазар — цар на Сува, разбит от цар Давид в 3 сражения, един от най-богатите царе на сирийските племена до р. Ефрат.

30. Омир — старогръцки епически поет (вероятно VIII в. пр.н.е.).

31. Исид — Хезиод, старогръцки епически поет (VIII-VII в. пр.н.е.).

32. Ахия — пророк в Силом, град в Израил, на север от Иерусалим, живял по времето на Соломон и Иеровоам.

33. Иеровоам — първи израилски цар, виновник за разделянето на еврейската монархия на две царства — Иудея и Израил (ок. 928-907 пр.н.е.). В младостта си служил при цар Соломон; пророк Ахия му предсказал, че ще бъде цар на всички северни колена.

34. Милхом — езическо божество, на което служат амонитците (потомци на Амон, син Лотов).

35. Афродита — първоначално богиня на плодородието, отъждествявана с финикийската Астарта.

36. Става дума за провъзгласяването на Симеон за цар през август 913 г. от патриарх Николай I Мистик (912-925).

37. Българите завладяват Одрин през 914 г.

38. Орест — син на Агамемнон и Клитемнестра, убил майка си и любовника й Егист, защото убили предателски баща му след завръщането му от Троя; заради пролятата кръв на майка си доведен до безумие и потърсил убежище в олтара на Аполон в Делфи; оракулът го изпратил пред съда на Ареопага в Атина, където бил оправдан.

39. Тези преговори са се водили през 917 г.

40. Битката при Ахелой е била на 20.VIII.917 г.

41. Битката при Катасирти е била през есента на 917 г.

42. Това сражение се е състояло през март 921 г.

43. Повторното завладяване на Одрин от българите е станало през 922 или 923 г.

44. Срещата между цар Симеон и император Роман I Лакапин (920-944) се е състояла на 9.IХ.924г.

45. Става дума за 27 май 927 г.; смята се, че това е датата, когато е починал цар Симеон.

46. Този поход се е състоял през лятото на 927 г.

47. Сватбата на сина на цар Симеон цар Петър (927-970) и дъщерята на Христофор, син на Роман Лакапин, се е състояла през 927 г., като бракосъчетанието е извършено от патриарх Стефан II (925-927).