Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ИЗ СИМЕОНОВИЯ СБОРНИК (ИЗБОРНИК ОТ 1073 Г.)

ЕВСЕВИЙ. ОТ ХРОНИКИТЕ

Автор на фрагмента е Евсевий Кесарийски (Евсевий Памфила) — ок. 265 – ок. 340. Фрагментът е от съчинението на Евсевий „Хроники”. Поместен е на л. 2486. Преводът е по т. 5, с. 329 от Цв. Ралева и П. Янева.
Понеже като изминаха 5500 години [1] от сътворението на света дойде нашият Господ, родил се по плът от светата Дева Мария. И като се започна неговата тридесета година, по думите на Лука, в шестия ден на месец януари — третия ден на седмицата, 29 години след неговото раждане, беше кръстен от Иоан. И като прави чудеса още три години след това, в 5533-та година от сътворението на света беше разпнат заради нашето спасение. Понеже след като яде тайната пасха с учениците си и като ги въведе в главного, в петия ден [на седмицата], който беше четиринадесетият на Луната, на 25 март [2], 15 индикт, в същата нощ срещу 23 на същия този месец, беше предаден, и като беше разпнат, възкръсна на 25, в неделя.

1. По александрийското леточисление.

2. Погрешно вместо 22 март.


ОТ СЪЩИЯ АВТОР

Фрагментът също принадлежи на Евсевий и е от същото съчинение. Поместен е на л. 248б – 250а. Преводът е по т. 5, 330-331 от Цв. Ралева и П. Янева.
След като бяха казани тия неща, добре е да се определи и годината от сътворението на света, в която нашият Господ Иисус Христос направи от светата Дева Мария своето вишемирско въплъщение. Според светите книги тогава беше 5500-та година от Адама. През същата тая година стана и Благовещението на Девата и извършеното от нея пречисто раждане. Прочее, тогава беше тринадесетата година на Слънцето и десетата на Луната. А денят на Благовещението беше вторият от седмицата, а на раждането — четвъртият. Така също и божественото негово кръщение беше в 5530-га година — четиринадесетата на Слънцето и първа на Луната. А денят на седмицата беше третият. А неговото спасително страдание се извърши в 5534-та година. За Слънцето това бе петата година, за Луната пък — четиринадесетата. Прочее, казано накратко, годината от Адама, в която се извърти раждането по плът на нашия Господ, беше 5031. Смятам, че е правилно да прибавим малко и за различията в годините и месеците, тъй като има голямо объркване поради незнанието на тия неща. Та ще кажа за най-важните техни разлики. А те могат да се разделят на три, защото, според принадлежността си към различни народи, едни имат еднакви мерки за времето — с едно и също начало, но различни по име; други имат различия и в името, и в същината — различават се по имената, а влизат в годината или в месеца два, три или най-много седем дена по-рано; други пък имат едно и също начало на месеците, а различно на годината. Римляните, прочее, и елините имат еднакво начало на месеците, но имената им са различни -месецът, който се нарича от римляните април, от елините се именува ксантик, а и двата имат едно и също начало — първият ден на ксантик е първият и на април. Но елините смятат началото на годината от септември, а римляните от януари. И така римляните и елините имат едно и също начало на месеците, сиреч започват годината в един и същи месец тот, но в различни дни. А елините имат за начало на годината и индикта, първият ден на месеца, който римляните наричат септември. Александрийците пък започват годината три дни преди септември, сиреч на 29 август. И месеците им се различават. Александрийците дават на всеки месец по 30 дни, което прави 360 дни. Месеците, дето са в тия 360 дни, свършват всяка година на 23 август и от останалите 5 дни, сиреч 24 и 25, и 26, и 27 и 28 образуват друг месец — пентимер. Ако имаме ден, който се случва всяка четвърта година, сиреч висекст [1], то шест ще са така наричаните от тях епакти, тоест на четири години има шестоднев. Древните египтяни смятат, че годината има тъкмо 365 дни, а не 360 и четвърт, както мислят римляните и елините, и александрийците. На 1460 години и те започват годината заедно с алек-сандрийците и елините, а на четири години правят това с един ден по-рано — на 28 август. И така, като прибавят на четири години по един ден, се ползуват от споменатите 1460 години [2], защото 4 пъти по 365 прави 1460. Според Божието законоуставие годината и месеците при иудеите се различават и по име, и по същество от тези на елините, римляните и египтяните, защото [иудеите] имат лунни месеци по 29 дни и, като се изпълват дванадесетте месеца за 354 дни, на три години се появява тринадесети месец — “вълазный”, състоящ се от 33 дни. А годишното новомесечие винаги е в така наречения от тях месец нисан, сиреч на 25 март, който е първо-зданният ден. В него Бог превърна всичко това от небитие в битие с благоволението на Отца и с действието на Светия Дух, вселил се в неговата Света майка и Девица. В същата година Бог стана човек и в същата тази година възкръсна от гроба.

И нека това за нас винаги е началото на годината според Светата Божия църква. Като разбираме, че Светата Пасха се пада в неделя, след 14-ия ден на Луната в същия месец, празнуваме, я не според иудеите, а според апостолите, по естествен и предаден от Бога начин. А всички, които не казват, че първата Господня Пасха е била през 5534 година, не могат да покажат, че 14-ият ден на Луната и 23 март съвпадат с Великия петък на спасителното страдание, нито че неделята на Господнето възкресение е на 25 март. И понеже това не се посочва, оттук и пресмятанията им са неверни.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Става дума за вмъкнатия от Юлий Цезар ден между 23 и 24 февруари, при което на всеки 4 години се повтарял шестият ден преди мартенските календи.

2. Александрийската и египетската години са се съотнасяли чрез период, наречен Сотис, когато след 1460 александрийски и 1461 египетски години техните начала отново са съвпаднали с предутринния изгрев на Сириус и с лятното слънцестоене.