Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ИЗ СИМЕОНОВИЯ СБОРНИК (ИЗБОРНИК ОТ 1073 Г.)

Авторството на този фрагмент не е напълно сигурно. Приписва се на Августин Блажени, но някои изследователи оспорват тази атрибуция. Възможно е да принадлежи и на друг автор. Самият факт, че името на този велик западен богослов и мислител прониква в славянската книжнина чрез Симеоновия сборник, е показателен, фрагментът е поместен на л. 247а-б. Преводът е по т. 5, с. 102 от Цв. Ралева и П. Янева.


СВ. АВГУСТИН. ОТ ДОГМАТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ

Да видим каква е силата на огъня, от който винаги излиза светлина и винаги дим. Защото и двете неща се раждат от него, обаче огънят не е без тия неща, както, прочее, се открива, че тези трите не са едно и също нещо, но заедно се раждат. Понеже нито от светлината се появява огън или дим, нито от дима — огън или светлина, а от огъня светлината и димът винаги се раждат. И както пък дъгата по природа има свойствата червено и синьо, и зелено, и пурпурно, и както тяхната общност по природа е единна и единосъщна, и неразделна в съществуването си, така и Светата Троица е единосъщно божество — и е съединена без смесване, и е отделна без деление. И човекът, прочее, бидейки сътворен преди всичко според Божия образ, носи най-явния образ на Светата Троица — неговата разумна и словесна душа да бъде в три същности, сиреч ум и слово и дух, както е и при пребожествената същност — Отец и Син, и Свети Дух. Защото както Отецът е Отец, а не Син, и Синът е Син, а не Отец, и Духът е Дух Свети, а не Син, нито Отец, така и умът е ум, а не слово, и словото е слово, а не дух, и духът е дух, а не слово или ум. Те, прочее, нито се сливат чрез съединението, нито се разделят от броя им, защото трите са едно и едното е в трите — винаги единоестествени и единосъщни помежду си.


ЗА ЯВЛЕНИЕТО ГОСПОДНЕ. ОТ АПОСТОЛСКИТЕ ЗАПОВЕДИ

Поместено е на л. 247в-г и съдържа основните дати от живота на Иисус Христос според александрийския календар. Преводът е по т. 5, с. 329 от Цв. Ралева и П. Янева.


Прочее, нашият Господ Иисус Христос се роди от светата Дева Мария във Витлеем. Според египтяните [това стана] на 25-ти хояк [1], в седмия час на деня, който е преди осмия ден от януарските календи. А беше кръстен от Иоан на тридесетата своя година, на 11 тиби [2], в десетия час на нощта в реката Иордан. И живя между нас на света, като проповядваше благата вест за небесното царство и цереше всеки недъг и всяка болест у хората, докато стана на 32 години и 3 месеца. На 33-та [година] беше разпнат — на 25 фаменот [3], в шестия ден [на седмицата], в шестия час [на деня] и на четиринадесетия ден от лунния кръг, а възкръсна на третия ден — в първия ден на фармути [4], в шестия час на нощта. И ни се яви на всички нас, неговите ученици. И откри славата си, като 40 дни ни учеше да проповядваме в негово име покаяние и опрощение на греховете. А се възнесе на 10 пахон [5], в деветия час на деня.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Месец декември.

2. Месец януари.

3. Месец март.

4. Месец април, но първи фармут съответства на 27 март по юлианския каледнар.

5. Месец май.