Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ИЗ СИМЕОНОВИЯ СБОРНИК (ИЗБОРНИК ОТ 1073 Г.)

СВЕТИ ЕПИФАНИЙ. ЗА ДВАНАДЕСЕТТЕ КАМЪКА, КОИТО БЯХА ВГРАДЕНИ В НАГРЪДНИКА НА ПЪРВОСВЕЩЕНИКА

Съчинението принадлежи на Епифаний Кипърски (ок. 315-403) и разяснява символиката и свойствата на 12-те камъка върху нагръдника на Първосвещеника на Соломоновия (Иерусалимския) храм. Произведението е написано около (не по-късно от) 394 г. В Симеоновия сборник по Святославовия препис е на л. 152 в – 154а. Преводът е от т. 5, 100-101. Превод от Цв. Ралева и П. Янева.


1. Сардът, наречен още вавилонски [камък], е огнено-червен като кръв. Среща се във Вавилон, близо до асирийците. Прозрачен е и има целебна сила. Като го мажат, с него делителите лекуват отоци и рани от желязо.

2. Топазът е по-ръждив от рубина. Среща се в индийския град Топазион. Стриван на лекарско точило, изпуска сок, който не е червен наглед, а е като мляко. Пълни много чаши — колкото би искал точещият го. И не намалява нито на големина, нито на повърхност. Полученото от него пием при очни болести и при воднянка. [Да го пие] и този, който полудява от морското грозде [1].

3. Смарагдът е зелен. Копаейки го, варварите го секат в индийските планини. Силата му е в това, че в него можеш да видиш лицето си.

4. Рубинът е много червен на вид. Среща се в Ливийския Кархидон [2], наречен Африкий. Казват, че го търсят през нощта, а не през деня, защото отдалеч искри като факел или като въглен. И за един час престава. И като разберат тези, дето го търсят, че е той, тръгват срещу светлината му и го намират. В каквито и дрехи да се увие, светлината му минава през тях.

5. Сапфирът е светлосин. Среща се в Индия и в Етиопия. Стърже се. Лекува отоци и подутини, намазан заедно с мляко върху възпалените места. Казват, че Законът, даден на Мойсей на планината, е бил на камък сапфир [3].

6. Ясписът е зеленикав. Открива се в устието на река Термодонт и в Матунтийския Кипър. Употребява се при епилепсия.

7. Хиацинтьт [4] е червеникав. Среща се в Сирия, във вътрешна Варвария. Древните наричат тази северна страна, където са готите и давните, Скития. И тук, във вътрешността, в пустинята на Велика Скития, има дълбока пропаст, покрита с гора, недостъпна за хората, оградена с каменни стени. И ако някой надникне от върха на планината, като от стена, не може да съзре дъното на пропастта, но от дълбочината е тъмно като някаква бездна. Затворници, пращани тук насила от околните царе, колят агнета и като ги одерат, ги хвърлят отгоре, от скалите, в бездната на тази пропаст. И камъните полепват по месата. А орлите, дето живеят по скалите, се събират, примамени от мириса на месо, и изваждат агнетата с камъните по тях. И когато изядат месото, камъните остават горе, на върха на планината. Затворниците, като видят накъде са отнесли орлите месото, отиват там и така донасят камъните. А те имат такова действие. Ако ги сложиш върху въглени, самите те не се повреждат, а гасят въглените. И не само това, но също и ако някой вземе камък, увие го в платно и го държи над огъня, ръката му изгаря, а платното остава невредимо. Казват, че помага също на родилките.

8. Ахатът е синкав. И той се добива в Скития. Стърже се и, намазан на лицето, лекува ухапано от скорпион и ехидна.

9. Аметистът е като дълбок пламък. Среща се в Ливийските планини, в крайморските краища.

10. Хризолитът е сякаш злато. Има го в каменния кладенец на Ахименида Вавилонска. Ахименида наричат и Вавилон, и този каменен кладенец. Стрит, камъкът лекува болни стомаси и черва.

11. Берилът пък е гълъбовосин. Среща се в полите на планината, наречена Тавър.

12. Ониксът е жълтеникав. И той се добива в същата планина.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Вид морски водорасли, синьозелени, с гроздовидна форма.

2. Град Кархидон в Либия.

3. Т.е. от сапфир са били плочите, на които Моисей донася десетте заповеди.

4. Червен циркон, лигурий.