Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 

Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

X. От Охрид до Струга

Малисията. — С. Велешча. — С. Вишни. — Али Бойка от Велешча и Мишо от Вишни. — Разораване на разбойническите кули във Велешча.


От Охрид до Струга се пътува и по сухо, и с чун по езерото. По сухо отива шосето. Един пешак посухоще отиде за 3 часа и с чуна се отива приблизително за толкова време.

Пътниците за Струга се събират на пристанището близо до Сараишче, наречено табахана. Там се качват на чуна и тръгват надолу. Преди да оставят града, спират се още веднаж на второто пристанище Канео, ако би и там да има пътници. Тогаз покрай Врата, които стоят на самия ъгъл на града, завиват на юг. Гребците налягат лопатите и ако няма противен вятър, чунката леко отива по гладката повърхност на езерото.

Един клон от планините на Дебърца се спуща до самия бряг на езерото и разделя Охридското поле от Стружкото поле, наречено още Малисия. Този клон носи разни названия според селата, които се намират около него. Наричат го Гъбавци планина.

Вишовска планина. До самия бряг на езерото в полите на планината стоят остатките от старата църквица «Св. Размо». Между Копарница планина и Вишовска планина има проход, който съединява двете полета.

Шосето от Охрид минува покрай полите на планината и брега на езерото и се впуща в Малисията, дето се разделя на два клона. Един отива през сред полето за Дебър, а другият покрай блатистия бряг на езерото за Струга.

Малисията ни представлява едно много хубаво поле, осеяно със села и прорязано с планински потоци. Реката Дрим го прерязва от север към юг. В нея се влива от дясна страна Сатеска река, която се сбира по върховете на Дебърца планина и отделя Горна Дебърца от Долна Дебърца, сетне прерязва плодовитото поле и срещу село Вранишча се влива в Дрима.


459

От лява страна идат от Беличката планина реките Мътица и Шум, които отиват в Дрим, и малкият Радолишки поток, който се влива в езерото.

Малисията е покрита със 17 села и с градеца Струга. От тях само село Велешча е населено с чисти арнаути; в Струга, Долна Белица и Дримски Косел има турци, останалите са чисто български села. Полето е обработено най-старателно и населението би било щастливо в този райски ъгъл, ако да не бяха големите неволи, на които то е изложено от страна на своите диви съседи.

Малисията брои в 1574 къщи 9038 души жители, от които 6877 души са българи, а останалите 2161 са турци и арнаути.

Земята ражда хубаво жито, ечмен и овес, по-малко кукуруз и др. Но населението от Малисията търси поминъка си по чужбина. То се пръска по всичките части на Балканския полуостров на печалба.

Арнаутите от Дебър постоянно безпокоят тия места, но те най-много страдат от селото Велешча. Това село е на пътя от Струга за Дебър близо до р. Дрим.

То брои около 100 души население чисто арнаутско. Преди сто години едно арнаутско племе избягало от Албания, защото било нападнато от околните племена, които му мъстили за убийства. Избягналите се заселили в хубавото Стружко поле и образували селото Велешча. Изначало преселниците много хубаво живели със своите съседи християни. Но по-сетне, насърчени от обстоятелствата, изменили своите отношения. Наченали да живеят с грабеж и обири. Населението от наоколо хубаво се защищавало. Подир Руско-турската война, когато на велешчени дойдоха в помощ цели банди разбойници от Дебър, християнското население се подаде и в 4—5 години целият край биде опустошен. На скотовъдството се тури край в тези красиви места. Велешчани посред пладне нападаха селата и откарваха всичкия добитък с овчарите заедно. Тъй щото дойде време, когато в Малисията вече нямаше никаква жива стока. Селата бяха разграбени до конец и всеобща олелия се дигна против пладнешните разбойници. А между това велешчани забогатяваха все повече и повече. Селото се напъстри с високи каменни кули, обградени с яки зидове, и всяка кула по на 2—3 ката и препълнена с чужд имот. В 160 къщи се събра богатството от


460

цяла околия. Селото заприлича на средновековна крепост, напълнена с хищни барони, които се само веселяха и ходеха по грабеж.

Рифаат паша поиска да тури край и на велешчанските зулуми. Той няколко пъти провожда отреди заптии да изловят някои от най-първите зулумджии, но опитите оставаха безуспешни.

Преди две години се отвори силна борба между храбрите българи от планинското село Вишни и няколко велешчански фамилии. Вишни е построено всред Беличката планина и има около 530 души население, от които само една арнаутска фамилия с 9 души членове.

Синът на Али Бойко, прочут кръвник в околността, се опитал да обезчести снахата на Мишо от Вишни, но обиденият съпруг, Мишов син, убил сладострастния арнаутин в самата си къща. Вследствие на това се подигна ужасна вражда бежду Мишовци и Али Бойковци. Мишо въоръжи цяла компания и се бранеше юнашки против катадневните нападения на Али Бойко.

Това дойде до ушите на Рифаат паша и Мишо биде повикан в Битоля. Той там пояснил на пашата всичката работа и му очертал плачевното положение, в което е поставена всичката околност на Велешча.

Тогаз пашата проважда един юз-башия с една рота солдати, които ненадейно нападнали на селото, превзели го, разрушили най-яките кули и уловили някои от най-лошите разбойници, които се отведоха в Битоля и там бидоха арестувани.

Подир тези енергически постъпки от страна на властите, грабежите поутихнаха. Населението отдъхна свободно за една-две години и благосъстоянието на мястото бе почнало полека-лека да се дига, защото тези богато надарени от природата земи в ръцете на най-трудолюбивите работници силно награждават труда. Но след вдиганието на Рифаата тук се забележи променението. Почнаха се пак обири. Зловещи слухове се разнасят, че затворените разбойници от Велешча щели били да се освободят. Щом това стане, старите ужасни истории ще се повърнат в по-изострена форма. В тия места не се образува милиция, както по другите кази; за това населението от полето с малко изключение е обезоръжено.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]