Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 

Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

XI. Струга

Местоположение. — Народонаселение. — Сръбските агитатори. — Училища. — Поминък. — Далянът и ловене на риба в него. — План на гр. Струга с. Даляна. — Облекло.


Струга е главното място в Малисията. Той е един малък градец, разположен на най-хубавото място в красивото поле. Къщите са наредени по двата бряга на реката Дрим на 1100 крачки разстояние от езерото. Тук е най-тясното място на р. Дрим, затова има хубав дървен мост, който скача двете части на града и през него минува шосето за Албания. По-гиздаво място едва ли би намерил Самуил за постройка на тоя градец, по южния бряг на езерото. През средата бавно и горделиво тече Дрим. От една страна се лъщят бистросините води на езерото, от другите страни е растлано зелено поле, покрито с богата растителност, а зад полето високи планини, облечени с гъсти гори и полите им нашарени със засмени селца. «Като Струга няма друга», казват стружаните и това е право. Ако не бяха блатата до Струга, тя не би имала наблизо съперница както по красотата си, тъй и по климата си. Блатистите места дохождат до самите къщи на Струга. Блатата и тук граничат с най-хубавите градини.

Една дълга улица прорязва Струга от изток към запад, от единия до другия край. Тя минува през моста, който е обграден с дюкяни. На запад на двете страни на улицата са наредени дюкяните, а накрая на улицата се начеват градините. Тук откъм брега на езерото е построена хубавата стружка църквица, в която няма нищо особено за споменуване. До църквата е градското училище. То е едно старо полусъборено здание на два ката. Врати, чинове, прозорци са изтрошени, стените са изкъртени. Едва може човек да си помисли, че съгражданите на братя Миладинови пращат децата си да се учат в това здание, което и за яхър би било неугодно! Зданието е построено всред една прелестна градина. Лук, зеле, пипер, патладжани и други градински зеленчуци гъсто са обкръжили зданието. А до самата градина досяга блатистият бряг, обрасъл с тръстика и други блатливи треви.


462

Струга има 800 къщи с 4600 души население, от което 1800 са турци и арнаути, а 2800 са българи.

Цялото българско население в Струга признава екзархията. Само две къщи са останали верни на гръцкия владика и те миналата година си построиха малка църквица. За две гъркомански къщи позволява турското правителство да се строи църква, а за цели български села, за град Ресен не може се вземе за цели години позволение!

Българската община тук можем да я сравним само с ресенската. По-видните граждани се намират в постоянни раздори, и то за нищо и никакви работи. Трябвало онзи да не е епитроп на църквата, а друг, трябвало учител да бъде роднината на някого или синът му и други подобни. Тази година се помъчи охридската община да помири стружани и засега се забележва по-малко разяреност.

Сръбските агитатори се опитаха и тук да се възползуват от българските несъгласия. Но както в Охрид, и тук останаха без всякакъв успех. Някой си Евров, или както се сега именува Евровик, искаше да основе в Струга сръбска община, като обещаваше златни гори на населението. Наместо успех хората се подсмиваха с тоя подкупен син на Струга. В няколко села на Малисията успяха да се промъкнат сръбски учители незабелязано някак, но скоро бяха принудени да напущат местата си, така щото миналата година само три села оставаха със сръбски учител. Който би помислил, че неуспехът на сърбите се дължи на будното око на българското население, ще греши твърде много, защото населението, убито от тежки непосилни данъци, от грабежи, от застои в търговията, е паднало в апатия. Работата е, че нашите братя нямат почва под краката си, за това надеждите им излизат ялови.

Училищата в Струга се посещават, както и в Охрид. Тук има едно мъжко училище с 4 отделения и 2 класа и едно женско училище с 4 отделения. Мъжкото училище има тази година 6 учители, освен онзи по турския език, а девическото има три учителки. Сведения за положението на училището имаме от 1884/1885 учебна година досега, те са изложени в следната таблица:


463


 


464

На 14 души население се пада 1 ученик или приблизително от две къщи излиза 1 ученик.

Освен българските училища в Струга има само турски при джамиите, дето се учат децата да четат и да пишат.

Споменахме по-горе, че училището, дето учат момчетата, е съвсем разтрошено. Научавам се сега, че гражданите събрали помощи между стружани в града си и повън, за да поправят зданието. За такова дело не трябва българите да се скъпят, като им е пред вид, че в днешния век по училищата съдят за достойнството на народите.

Поминък. Християнското население в Струга се поминува със земеделие, грънчарство, градинарство, други занаяти и дребна търговия. Земеделието напоследък е съвсем паднало. Причината на това е, че доскоро стружани не смееха да излазят из града до нивите си. Мнозина смели хора скъпо и скъпо заплатиха за безстрашието си. Те се ловяха от разбойниците и се пущаха с откуп. И не само богатите бяха изложени на тая опасност, съвсем бедни човеци бяха уловени и те трябваше да продадат къщата си за 10—15 лири да се откупят. А пък по-богатите по 7—8 години не са излизали на имуществата си. Градинарството е по-добре. Отдавна Струга се хвали със своите хубави градини и с добрите зеленчуци, които излизат оттук. Стружани в това отношение не падат по-долу от Охрид. От Струга се изнася зеле, лук, пипер, зеленчуци по целия Дебър и околовръст по брега на езерото. Грънчарството тъй също е добре тук. Три места има в Македония, които се славят с грънчарските си изделия — това са: Велес, Ресен и Струга. Стружките глинени изделия се продават по всичката околност на Дебър, Елбасан, Охрид и пр.

Търговията сега е съвсем паднала. В това отношение градецът е за оплакване. Едно време Струга, както и Охрид, е въртял голяма търговия с Албания. В Елбасан и досега има богата колония от стружани, които там са имали изначало само второстепенни магазин, а сетне окончателно се установили, когато Струга падна. Главният виновник на това е пак с. Ве-лешча, защото велешчани ограбваха селяни, които идеха да пазаруват в Струга по пътя. Пък в самия град на пазара биваха


465

случаи, когато някому се отнимаха парите, щом ги получи за нещо продадено. А пък и осиромашялото население няма що да купува. Търговията се съживи в Дебър и Елбасан, защото Албания се обогати от постоянните грабежи. Ние видяхме, че преди Рифаат паша арнаутските банди пленеха дори до Воден и Янина, от една страна, и до Велес и по-нататък, от друга.

Далян и ловене на риба в него. Който мине през Струга, трябва да види Даляна. Това (е) първото, с което ще му се похвалят стружани. И наистина Далян заслужава да се види. То е мястото, дето се лови най-голямото количество риба. На 300 метра разстояние от устата на Дрина е мостът. Тук е най-тясната част на гърлото. От моста накъде север гърлото почва да се разширява и на едно разстояние от 300 метра реката става много широка. В нея са образувани от наноси три продълговати островчета. Първото откъм запад има 85 метра дължина и 15 м ширина; средното има 210 м дължина и около 20 м ширина, а третото има около 300 метра дължина и 25—30 метра ширина. Между бреговете и островчетата има 4 протоци. Най-западният се казва Мероитка, вторият — Лъшка, третият се нарича Сухо Горне, а последният — най-източен — Голямо Горне. Всичкото това място с островчетата се казва Далян. По двата бряга на реката Далянът е обиколен с хубави кичести дървета, а около тях е богата растителност.
Островчетата са голи; те са приспособени за ловене риба по следния начин:

Островчетата са скачени помежду си и със сушата с тесни мостове, които допират до повърхността на водата. Тези мостове се наричат кревати и служат за минуване по тях и за закрепвание на лесите, с които се прегражда водата. Преградките са направени от тръст (мръхги, остени). Тръстиковите пръчки се навързват една до друга с канап и се прави леса. Разстоянието между пръчките е малко, тъй щото през него освен водата могат да минават само дребните рибки. Едни от тези преградки са дълги до 3—4 метра и се казват леси, а други се състоят само от 21 тръст и се наричат протонци. Протонците се крепят между дъното на реката и креватите с особени колове, наречени засои, а пък лесите са прикрепени на темели. Лесите стоят яко


466

захванати, а протонците могат да се вадят из водата, за да се изчистят преградните от нечистотии, които се набират около тях.

Водата минува свободно между пръчките на преградните, а рибите не могат. Те, като дойдат до преградните, търсят място да проминат и отиват покрай тях. Накрая на преградните, на сушата са направени особени примки пълни с вода. Рибите свободно влизат в тях, а не могат да излязат. Тези примки се наричат котеци.

Образ 1-и (виж таблица VII) нагледно ни представлява устата на р. Дрин заедно с града Струга и с Даляна, а пък образ 2-и пояснява преградните, в които се лови рибата.

През разни времена на годината в Даляна се лови разна риба. Ловенето зависи тъй също и от времето, дали е то ясно или облачно, тихо или ветровито.

От 15 април до 15 юни пада най-много шаран. В това време шаранът излиза из езерото в гърлото на Дрин, за да си хвърли икрата и попада в ръцете на рибарите. През зимата се лови пастърва. Но най-голямо значение има Даляна за ловене на ягулите. През цялата година, когато вее южен вятър, небето е покрито с тъмни облаци и няма сняг по околните места, ягулата се лови в грамадни количества.

Из езерото излизат цели върволици ягули. При такова време те отиват в гърлото на реката. Като дойдат до лесите и протонците, те се движат покрай тях, за да намерят нейде отворено място, за да вървят надолу; по този начин дохождат до устието на котеца и като влезе само една, подир нея навлизат стотина и за малко време котецът е напълнен. Понеже устието е много тясно на вътрешния си край рибите не могат да излязат из него. Там стоят хора, които гребат рибата със сакове, направени от мрежа и я хвъргат в хамбарите.

Ако би да се появи някъде покрай реката малка светлина, всичките риби хукват да бягат назад къде езерото и предприемачът ще изгуби за една нощ голямо количество риба. Стига да се появи човек с един фенер в ръка до реката, за да сплаши рибата и да опропасти всичката работа. За това строго се пази покрай реката през такива нощи.

Риба се лови и покрай лесите и протонците, но само шара-


467

нът и пастървата. Заграбват я със сакове, които са окачени на дълги върлини.

По гърлото на реката ловят риба още с влакове. Това са дълги мрежи, с които се прегражда една част от реката и като се тегли мрежата към брега, обградената риба се събира накуп и лесно се лови. С подобни мрежи се лови навсякъде по езерото риба, както вече споменахме по-преди.

Едно местно специално оръдие за ловене риба е ости. Това е една желязна вила със 7—8 зъби, накрая остри и малко завити. С нея изкусният ловец се стреми да набоде рибата ноще при изкусното осветление. На един чун се запаля машала от борина, гребците леко теглят чуна, а един стои с остите, готови за надене рибата, която му се явне. Между ловеца и огъня има преградка от платно.

Главно значение за Даляна има обаче ловенето на ягулите в преградките и ако предприемачът е честит да му се паднат няколко тъмни нощи с южен вятър, той ще спечели; защото биват случаи, дето в една нощ се улавят 3—4 хиляди ягули. А ако не му поиграе честта, той ще се опропасти, понеже Далянът е най-скъпата част на езерото.

Много страдае Струга лете от блатистия бряг. В горещите месеци биват дни, когато половината от населението е трескаво и често се появява тифус. Цялото поле страда от тая неволя. И ще страда винаги, докато едно умно управление не се сети да помогне на населението да изчисти коритото на реката, за да се избави брегът от водата, която го залива.

Облекло. Струженките се обличат, както селянките от наоколо; разлика има само в материята, от която си правят дрехите. Докато селянките правят всичко от домашна материя, струженките често си правят дрехи от купешки платна. Косите си носят на една плетенка; те са обвити с бяло платно, вързано откъм плетенката; това платно се казва сокайче; на темето отгоре стои изшит триъгълник с червени конци. Върху сокайчето се поставя бяла марама, от всичките краища по 4 пръста везани с коприна и с реси от коприна. Марамата стои разпусната, невързана. Фустите им имат същия кроеж, както саите на битолчанките и шегуните на ресенките; те са тоже без ръкави,


468

къси до колената и отворени (отгърлени) отпред. Тези дрехи на ресенките са от басма или свилено платно с памук извътре и се казват забуни; на селянките са от шаек и се казват клашници. На ръцете си турят отделни ръкави, и то едни от рамената до лакъта — р`ъкай, а други от лакъта до края — поманики. Пояси носят от върви, както в Битолско и Преспа. Момите носят по-малки пояси, а женените — по-големи. Престилките наричат скутник. Струженките правят престилките си от пазарски платове, а селянките ги везат на особени станове с разни червени и черни шарки. Ризата стига до петите; тя има везани ръкави и поли.

Носят гердани, наречени низи; те биват или от мъниста, или от пари — флорини.

Мъжете в Струга носят обикновени потури (чакшъри) от шаек, без наставени крачоли; такива потури носят и в Кошишча (Охрид). На кръста си червен турски пояс. На гърдите елек и фермене, зиме подшито с кожи.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]