439
Б. Битолско, Преспа и Охридско
IX. Охрид
Местоположение. — Вид. — Улици. — Народонаселение. — Църквата «Св. Климент» и паметниците, опазени в нея. — Предание за заточението на последния охридски архиепископ Арсения. — «Св. София». — Сараишче. — Канео. — Горни сарай. — Други остатки. — Българската община. — Училищата. — Чуждите пропаганди. — Поминък. — Грабежи.
Ще почнем описанието на околността на езерото с град Охрид.
Той е важен за нас като главен център на българщината по ония отдалечени места. Такъв е бил той в старо време, такъв се показа и във време на борбата по черковния въпрос.
439
Тук няма да говоря за миналото на Охрид, а ще се постарая да очертая града, както е сега във всяко едно отношение.
Местоположението на Охрид е едно от най-хубавите. На югоизточния бряг на езерото стоят два хълма, слепени един за друг. Западният малко по-висок от източния. Те са съвсем уединени над езерния бряг. Зад тях е Охридското поле, пред тях езерото. Те са се вмъкнали навътре във водата тъй, щото южната и западната им страна се мие от езерото и образуват прав ъгъл. На върха на този ъгъл е манастирът «Св. Иван». Северната и западната страна са обиколени с полето.
Градът е захванал цялата южна страна на двете бърда, като са останали само върховете незаселени; после той обгръща източната част, завива и опасва подножието на северните поли на бърдата и достига до езерото. Самите северни поли са ненаселени. Също тъй и западната страна, която се спуща стръмно към езерото, е ненаселена.
Старият град е захващал само полите на бърдото и е бил обграден с дебели
стени, от които остатките и сега много хубаво личат. На върха на западния
хълм е бил цитаделът на града. Там е било особено укрепление, от което
стените стоят и досега здрави.
Най-хубав е градът, ако се гледа откъм езерото. Тогаз къщите стоят
като натрупани една върху друга по баира: имаме един красив амфитеатър
над едно още по-красиво езеро. Ако погледнем на града от Петрино, той ще
ни се представи, като че ли е запапал продълговатия двуглав рид; цитаделът
тогаз изглежда като венец на западната глава. А пък гледано от запад, откъм
езерото, ще се видят само двата краища на града по северната и южната страна
и между тях отвесният бряг над водата.
Охрид се дели на 4 части: В`арош или Град, Мес`окастро, К`ошишча и Влашка махала.
1. Варош. Варош или град се казва тази част от града, която е била заградена със стените. Тя обема южните поли на бърдата и допира до самия езерен бряг. В долната част, близо до водата, се протака чар шията. Западният хълм се нарича Горн`и сарай, подножието му — Долн`и сарай, а източният хълм го казват Нови сарай. Тези три названия са произлезли от трите
440
палата, които на тези места били построени от Джеладин бег. [1] Но преди него е имало остатки от стари палати.
На върха на Нови сарай сега са казарми. На югоизточната му страна са проточени улиците: «Челница» с църква «Св. Богородица» и «Димитри» с църква «Св. Димитри». Право на южния склон са улиците: Геракомия с църква «Св. Никола» и Болница с църква «Св. Богородица». В подножието на хълма на изток са проточени турските махали, които отиват се покрай езерото; те излизат вече от стените навън. Тъкмо помежду двата хълма стои една голяма врата на крепостта, наречена Горн`а порта. Между Горна порта и казармите е църквата «Св. Климент».
На върха на Нови сарай сега са развалини. Южният склсн на хълма е покрит
с къщя. Най-долната страна до брега на езерото се казва Долни сарай или
Сараишче. Там е правителственият дом, потурчената църква «Св. София»
и един малък площад до езерото, който собствено носи названието Сараишче.
От Сараишче нагоре по брега са улиците: Панданос, Св. Врачи
с църква «Св. Врачи» и Фардак с църква «Св. Никола».По вдадения
ъгъл в езерото има само няколко къщички, наречени К`анео с манастира «Св.
Иван», който е на самия нос на хълма.
2. Месокастро се нарича онази част от града, която захваща източния
и югоизточния склон от бърдото. Тук има църква «Св. Богородица». Населен
е с българи.
3. Горна и Долна Влашка махала се протакат в полето на изток и югоизток от Месокастро. Те са населени с власи.
4. Кошишча или Кошища се нарича онази част от града, която
като един пояс е опасала от северната страна подножието на хълмовете. От
една страна се скача с Месокастро, а от друга допира до езерото. Жителите
от Вароша наричат махалата Кошишча, а самите махалени казват Кашища. Населението
тук е турско и българско. Църква няма. Самите северни склонове
1. Във времето на Али паша Янински Охрид е бил под властта на Джеладин бег, който е бил като васал на Али паша. Джеладин бег е оставил много добри възпоминания за себе си между охридското население, като е запазил града от арнаутските грабежи.
441
са незаселени. Тук са били по-преди турски гробища, от които сега само тук-таме стърчат камъни.
Западният бряг на хълмовете е стръмен, на средата малко вдлъбнат навътре. В дълбината се образува едно красиво ъгълче, обрасло с дървета и с полегат песъчлив бряг. Мястото е наречено Лобиноо. Тук охридчани обичат да избелват своите платна.
Охрид брои 2409 къщи, от които 1253 са християнски, 1156 мохамедански. Според нуфузната книга Охрид има 11 900 жители, от които 6140 мъже и 5760 жени. По народност има 5840 българи, 5408 турци и арнаути и около 600 власи. Гръцка има само една фамилия, а евреи съвсем липсуват. Числото на турците от арнаутите не може се отдели.
От християнското население само около 15 семейства признават духовното
началство на гръцкия владика; те имат и църквата «Св. Врачи». Всичките
останали признават екзархията и в правителствените книги са записани «Булгар
милет».
Колкото градът отвън изглежда хубав, толкова извътре е непривлекателен.
Улиците му са тесни и криви. По тях владее класическа нечистота. Тук е
обичай, както навсякъде по турско, да се изхвърга всичката нечистотия по
улиците, а пък никога не се мете. Когато вали дъжд, той пречиства града,
като сваля всичко в езерото. Даже отходните места през улиците отиват в
езерото, кога вали дъжд.
Нови здания, които що-годе биха могли да обърнат вниманието на посетителя, няма. Всичко е старо и полупорутено. Но за това древни остатки се срещат тук на всяка крачка. Тук ще се постараем да дадем един кратък очерк на по-важните паметници на древността в Охрид.
1. «Св. Климент», настоящата съборна църква в Охрид. Тя се намира, както вече споменахме, на билото на източния хълм, там дето той се снишава, за да се съедини със западния. Мястото е добре избрано, защото е близко и до западния хълм,, и до градската горна порта. Изгледът оттук е пленителен. Виждат се 4/5 от езерото и всичките планини, които го обгръщат. Право насреща на едно разстояние от 24—25 км едва блещука между водните изпарения манастирът «Св. Наум». Гледат се двамата стари другари денонощно от срещуположните хълмове.
442
Населението нарича тази църква манастир. Някои охридчани искат да кажат, че това е манастирът, който се споменува в житието на св. Климент, съзидан от него още наживе. Има обаче още едно място, което се казва манастир и на него е имало църква «Св. Климент», сетне разрушена и на мястото й построена джамия. Също тъй гръцкият надпис, който стои над вратата на църквата, гласи, че тя е построена в 1295 година във времето на Андроника Палеолога, който я е надарил със скъпи дарове, от които някои и до днес са запазени. Господин Григорович, съобщава, че манастирът, за който се говори, е «Св. Пантелеймон», обърнат на джамия, която е полусъборена и стои близо до «Св. София». [1]
Най-напред църквата е била направена с един притвор, а до олтара от двете страни има издадени две малки параклисчета, тъй щото тя е имала формата на кръст. По-сетне от тия две параклисчета са продължени стени, които са обградили църквата и са образували още един притвор. По тази новосъградена част няма изображения, когато всичките други части са изцяло изписани.
Всичката църква има дължина 21 м, разпределена, както следва: олтарът 4,00 м, самата църква 8,40 м, притворът 4,20 м, новопреправената част 4,40 м.
Ширината с преправената част е 16,70 м, а без нея 9,40 м.
Така щото самата църква е била дълга 16,60 м, а широка 9,40 м.
Височината има 12 м. Църквата има едно невисоко кубе на средата с 4 прозореца. В преправената част, до самите врата на църквата от лява страна стои гробът на св. Климента; тук се намират неговите мощи, над които лежи камък от сив мрамор със следующия надпис:
1. В. И. Григорович, Очерк путешествия по Европейской Турция, 2-ое изд., стр. 101.
443
Буквите са издълбани в камъка на дълбоко. По-долу още два пъти е повторен
същият надпис с надраскани черти. На тази плоча стои още следният надпис: 
. Относително тоя паметник ето как се произнася Григорович: «Ако приведеният
надпис е съвременен със смъртта на св. Климент от 6424 г., т. е. 916 г.
от н. е., то той ще бъде първият словенски паметник. Мене обаче ми се чини,
че той е изрязан на камъка много по-после.» [1]
Тук в преправената част се намира и библиотеката на старата църква в един полуразрушен вехт сандък. Охридската община заслужва пълен укор за своето непростително нехайство спрямо тия книги. Не са се погрижили хората да спазят поне това, що е останало от злодейската ръка на невежите фанариоти! Книгите стоят в отворения долап на пълния произвол на мишките, които една голяма част от тях са преобърнали на прах, а и за другата работят с голямо старание! Този същият долап, в който книгите са били, когато е посетил църквата Григорович. Той е намерил там като по-важна книга само едно житие на св. Климента на пергамент.
Едни хубаво изработени врати от дъбово дърво водят в същинския паперт. Над вратите околовръст по стените има изображения на светии. Надписите са гръцки. От дясната и от лявата страна над вратите стоят библейски изречения.
От дясната страна на паперта е построено надгробие, в което се съхраняват остатките на един Крали Марков сродник. Отгоре стои дъгообразно следующият надпис:
1. В. И. Григорович, Очерк путешествия по Европейской Турции, пос. изд., стр. 69.
444
От втория притвор се влиза в църквата през една още по-хубаво изработена дървена врата и над нея от лява страна стои надпис [1] (виж табл. II и III).
Вътре в църквата първият предмет, който обръща вниманието на посетителя, е архиепископският трон, който е внимателно изработен от дъбово дърво, напъстрен със седефени плочици. Отгоре на трона има надпис, издълбан на дъската във вид на полукръг. Дълбани са точки по дъската и празното място между точките съставлява буквите. Този надпис не можах да прочета. Червеите са направили на някои места дупки, които приличат на дълбаните точки, а пък на други места е изтъркано. Тук е изрисувана само една четвъртина от началото на надписа, която повече личи (виж табл. IV).
Осталото е много заличено, нищо не може вкуп да се схване. Може би, ако се свали дъската и предпазливо се очисти от праха, който е напълнил дупките, да се разбере нещо и от осталото.
От сваленото тук се вижда, че надписът е славянски. Последното слово
трябва да е 
,
а в средата изглежда да има слово 
.
Налогите, на които се пее, са също тъй изработени много хубаво от дъбово дърво и са нашарени със седефени плочки.
В църквата стоят, остали от старо време, шест икони, везани със златна и сребърна сърма. Работата е чиста и майсторска. Надписите са гръцки. Тук се намира и една разкошно изработена покривка за престола. Тя има дължина 2,6 метра, и ширина 1 м, на нея е изшито със сърма погребението на спасителя. Тя е подарена на българския патриарх от Андроника Палеолога, за което свидетелствува и надписът, изшит на единия край (виж табл. V).
В олтара от лява страна стои статуята на св. Климент, изработена от
дърво. На статуята е имало облекло от скъпа кадифена материя, но то е изчезнало.
Само малко остатки има на гърба и на главата. Вероятно облеклото е било
запазено повече, но се въвел лош обичай да късат някои посетители от материята
за спомен и по такъв начин е унищожено всичкото.
1. Този надпис е публикуван от Григорович, но той е направил някои опущения в него.
445
Статуята е хубаво изрязана, но червеите и на нея са работили и сега работят, тъй щото тя е пронизана с дупки. Тази статуя има 1,32 м височина. В народа се е запазило предание, че тя била подарена на Самуила от римския папа.
На престола лежи една плоча от извънредно чист мрамор. Има дължина 1,83 м и ширина 1,15 м. Ако под плочата се свети със свещ, отгоре ясно се вижда светлината.
Цялата вътрешност на църквата е изобразена със стара живопис.
Вътре в олтара стои в един стар железен сандък короната на охридските архиепископи. Тя е направена от чисто злато, тегне око и половина. Осеяна е със скъпоценни камъни и на четирите страни стоят четири елипсообразни плочки от чист фаянс с изображенията на 4-те евангелисти. Тези изображения са майсторска работа. Струва ми се, че тази корона е правена в по-новите времена.
Тази църква е на голяма почит между тукашното население. Тук според охридчани последният български патриарх Арсений със сълзи на очи се е простил с любимото си паство. Тук той е проклел четири семейства, главите на които са помогнали за неговото отстраняване. Две предания са се запазили между населението по това събитие, което твърде много е разтревожило народа тогава.
Стогодишният свещеник Апостол Мизон разказва, че по него време, когато Арсений бил в Охрид, в града имало четворица първенци, противници негови; това са били: Нейко челеби, Стамче бей, Буяр Лигдо и Малечко бей. Те всичките са се занимавали с кожарство и са стояли по-голямата част от годината в Цариград. Първите двама били даже царски капламаджии. Те всячески се мъчили да изгонят Арсения из Охрид и като не могли другояче да сполучат, измислили хитрост. Намерили от нейде фалшиви пари и закопали от тях в патриаршеския двор, а друга част пръснали по града да се харчат; после сами съобщили на правителството, че по града се разнасят калпави пари, и то от патриарха. Домът му бил нападнат от царски хора и парите били намерени. За това той претърпял големи неприятности и макар че не бил на часа изгонен, но по-сетне
446
дошла от Цариград заповед, да се закара Арсений на заточение.
Друго едно предание, разказано от баба Зографина Андроникова, гласи, че споменатите четворица охридчани имали голямо влияние пред турците, но те пак не могли току-тъй да изгонят патриарха, когото много мразили, а си помогнали със следната хитрост. По него време забитин (управител) на града е бил един много лош турчин. Той със своя произвол дотегнал на всичкото население. Гореспоменатите направили едно прошение до царя, в което, като се изброявали много пакости, които управителят направил, молили да се дигне той от Охрид. Това прошение било подписано от всичките граждани, даже и от самия патриарх. После се оказала измама: прошението не било против пашата, а против патриарха, който сам решил присъдата си със своя подпис и печат, без да знае за това. Как е станала измамата, не се казва. Бабата предполага, че то си било написано против патриарха, но понеже човеците не знаели турски, били излъгани, че е против пашата. Прошението било изпратено до царя и вследствие на това дошла заповед да се дига Арсений. Той тогава узнал работата и много се противил, но не можал нищо да направи, трябвало вече да се дига.
Преди да си отиде, патриархът служил пред целия народ литургия в църквата «Св. Климент» и там проклел Нейко челеби, Стамче бей, Буяр Лигдо и Малечко бей. Клетвата не отишла на вятъра. И четирите къщи се разсипали до конец, потомците им измряли в сиромашия. Само от една от тези фамилийки е останала 60-годишна бабичка, която ходи окъсана по улиците и е почти луда. Охридчани я сочат като очевиден признак на клетвата на праведния Арсения.
Вследствие на тези предания Г. Пърличев е написал следната песен, която много се пее в Охрид.
1 В хиляда и седемстотин шестдесет и второ лято,
В Охрид от Цариград дошъл салахор.
2 Се представил пред Арсения, наша патрика чеснаго,
И му рекъл слово горко, слово жалостно:
3 Царска воля е да тръгнеш денеска във Цариграда,
На тебе от върли гърци силен поплак е.
4 Събрал патрик свое стадо в църква Св. Климентова,
Богослов му дал последен, ръце заплетил. [1]
5 Дълго време хлипал [2] старец в мълчание всенародно,
И по бяла брада ронил сълзи горещи:
6 Слушайте ме, мили чада, аз ке тръгна в Цариграда,
На мен от върли гърци силен поплак е.
7 Гръцкий патрик ще ни строши славна охридска столица,
И мен до смърт ще държи в заточение,
8 Ще прати владици гърци, лицем светци, сърцем вълци,
Ще ви давят, ще ви стрият, ще мълзат до кръв;
9 Между народа ще сеят несогласие и раздори.
Да се мрази син с татка и с брата брате;
10 И ще викнете до Бога и крило не ще найдете;
Смирени ще наведете глави до земи;
11 Ще ми бъдете сираци. Така било написано.
Елате ми да ви гушна [3] за последен път.
12 Черна тъга поразила старо-младо, мъжи, жени,
Вси со ръце заплетени сълзи проливат.
13 Той ги гушка, тие му тъжни целуват дясна ръка,
И от ръка кат от извор сълзи се леят.
14 Вяхнал патрик бърза коня и неволно упътил се,
Тога громкий плач народен небо процепил.
15 Умилил се честний патрик, свалил шапка невезана,
Погледнал на сино небо, люто прокълне:
16 Ох, послушай, мили боже, хаир никога да нямат:
Стамбе бей и Буяр Лигдо, Нейко Челеби!
17 Милостивий бог послуша патришка гореща клетва
Слава нихна, семе нихно погуби с шум.
18 И сега в къщи нихни, ткае паяк паячина
И на пусти стрехи нихни хукат хутове. [4]
Когато в ново време се подигна черковният въпрос, то между онези
градове в Македония, които взеха участие в борбата, Охрид държеше едно
от първите места и пред вратите на св. Климент народът удържа пълна победа
над заблудените братя гръкомани, които начело с Мелетия отчаяно защищаваха
българската светиня. Като че ли знаяха, че с предаването на св. Климент
губят почвата под краката си в цялата страна. И наистина тежкото фанариотско
иго изчезна вече безвъзвратно. Сегашният гръцки охридски владика не пристъпва
в Охрид. Той живее обикновено в Крушево.
448
2. «Св. София». Това е стара църква, съзидана в подножието на Горни сарай. Мястото, дето тя е построена, и наблизо там правителственият дом се казва Сар`аишче или Долни сарай. То е близо до брега на езерото. При покоряването на Охрид тази църква е била превърната в джамия.
Относително времето, кога е съзидана тая църква, ето що говори Григорович: «За построението на тоя храм се е съхранило тъмно свидетелство в списъка на българските архиепископи, опубликувано от Дюканжа. В този списък построението на «Св. София» се относи във времето на Лева, българския архиепископ, който е живял вероятно в XI столетие. На трудно прочитаемия надпис, изобразен с тухли над фасада на този храм, аз прочетох друго име, именно:
т. е. «Григория този (храм) съградил, за да поучава на божествения закон народите мизи 6520 (6820?)». Буквата Ф изглежда като Q, затова е съмнително дали е 6520 или 6820.
Зданието е разделено на две части. Олтарът и мъжката църква сега са джамия, а дето е била женската църква и камбанарията, сега е преградено и направено житница. Женската църква е имала два ката.
Първото отделение има 40 крачки дължина и 23 ширина. Тя е достатъчно висока. Сводовете са подпряни с два реда мраморни стълбове, майсторска работа. Особено хубаво са изработени вратите. От дясната страна на олтара е издигнато място като амвон за ходжата. По всяка вероятност това е бил старият амвон и той просто е пренесен до олтара, т. е. направен там от същите камъни и по същия начин .От двете страни скалите са обградени с нещо изработени мраморни плочи. На една от тези плочи се намират три монограма (виж табл. VI).
Плочата е направена от чист мрамор, има следната форма:
Там дето са търкалата, стоят гореозначените монограми, които са точен отпечатък от действителните. Буквите заедно с кръговете около тях са изпъкнали.
449
Останалото място, дето на рисунките е черно, е издълбано и сетне е напълнено с една зеленикава материя. Работа е изящна.
Г. Дринов дава следното обяснение на тези монограми:
Той предполага, че плочата трябва да е от някой стар архиепископски саркофаг.
Стените на храма са били покрити с изображения, но турците са ги замазали с бяла вар. На някои места е опадала мазилката и тук-таме се видят някои малки части от изображенията на светиите; ако се одюпи от старата мазилка, появяват се още по-стари изображения; значи, че когато са остарели едните изображения, църквата е била измазана и наново изписана. Не е ли възможно да се мисли, че тя е направена във времето на Лева, за което свидетелствува Дюканж, и сетне е подновена в 6520 (6820?) год.
По пода има остатки от мозайка. Второто отделение (сегашната житница) е колкото и самата църква; то е само по-високо от първото. Разделено е на два етажа и през средата е преградено със стена. Навсякъде по обеланите стени се показват изображения.
Надписът, направен от тухли, за който говори Григорович, е от външна страна на западната част на църквата.
3. Сараишче. Малко на запад от «Св. София» на едно по-високо място, надвисено над брега на езерото, е сега правителственият дом. Тук, може да се каже, е най-прекрасното място в Охрид. То е една равна площ около 2000 квадратни метра, която на север се допира до езерото отвесно, около 10 метра високо над водата. Тук е бил според преданието палатът на българския цар. А горе в крепостта бил друг негов палат. На развалините на старите палати Джеладин бег съградил свои конаци, които тоже са разрушени. И сега преди няколко време на Сараишче е съграден правителственият дом.
4. На изток от «Св. София» стои една поляна, която тоже се нарича Сараишче. Тя също тъй допира до езерото, но не е
450
висока, а е равна с водната повърхност. Вероятно всичките тия три места са спадали в дворовете на Самуила.
К`анео. На запад от Сараишче се издига един хълм, който се вдава
малко по-навътре в езерото; откъде водата той е отвесен, откъде Сараишче
— стръмен. Зад този хълм езерото се вдава малко в сушата и образува едно
малко заливче и тук в подножието на стръмния бряг са направени няколко
къщи. Това място се казва К`анео.
Тук има един малък, но бистър и студен извор.
На западния бряг на заливчето на една скала, десетина метра висока, е направен манастирът «Св. Иван», който е подновен от скоро време. Тук скалата се вдава в езерото и образува най-западния нос на Охридския хълм. Това място се нарича Врата.
5. Горн`и сарай. Крепостта на града върви по гребена на рида, за да загради южния склон на хълмовете. На върха на по-високия западен хълм, до главната стена, е прилепен цита-делът на града, който обгръща едно доста голямо пространство, сега пълно с развалини. От двете страни на предните врата стоят кули. На няколко места от наоколо стоят тоже кули. Под развалините има подземия, иззидани отгоре с камъни. От някои се познава само мястото, а други са се продънили и в тях може да се влиза, макар че са напълнени със земя. Джеладин бег избрал същите места, дето били Самуиловите дворци, и си построил грамадни конаци, които са изгорели около 1832 г.
Навсякъде в града се забелязват остатки от стари постройки. Под къщата
на К-в се намира една голяма гробница. Това е една стаичка 3 м дълга, 3
широка и около 2 м висока, иззидана с камъни и намазана с хубав червеникав
хоросан отвсякъде, и отгоре, и отдолу. От двете страни на тази стаичка
в два каменни гроба са намерени преди 30 години костите на двама мъртъвци.
Казват, че при костите са намерени само пръстените на погребаните и в единия
гроб златни обици. Лицето, в което казваха, че са намерените неща, отказва
това. Вратата на подземието са били затворени с хубаво издялана плоча.
Пред тази стаичка има малко преддверие, тоже измазано с хоросан.
Българската община. Подир издаването на царския фер-
451
ман, с който се припозна българската екзархия, трябваше да стане преброяване на населението в Македония, за да се определи в кои епископии да се допущат български владици. Преброяването, както е известно, стана само в Скопската, Велешката и Охридската епархии — и трите дадоха преодоляющо българско болшинство. Тогаз в Охрид дойде за владика преосвещеният Натанаил. Българите тук посрещнаха новия владика с неописуемо тържество. Обществото се съживи. Търговците се надпреварваха с пожертвувания, с деятелност. Който пише за историята на Охрид, трябва едро да отбележи няколко мъжа, които опропастиха всичките си капитали по народното дело.
Борбата против гъркоманите начело с един от най-развалените гръцки владици, Мелетия, се почна изново с по-голяма енергия. Целият град взимаше участие. И един ден дрехите на Мелетия се изхвърлиха из митрополията и тя стана българска. Училищата тогаз в Охрид бяха образцови за околните места. Общината разполагаше с грамадни суми. Ако би някой пътник в това време да беше в Охрид, непременно щеше дойде до заключение, че втори път центърът на тежината на българското движение се пренася на брега на Охридското езеро.
Тия няколко редове от миналото на Охрид изложихме, за да ни бъде по-ясно доколко той е изпаднал сега, като изложим настоящето му.
Българската община в Охрид днес едвам диша. Тя съществува повечето на име, отколкото на дело, защото никаква деятелност не се забелязва. От две години вече не е преизбирана. На заседание се събират едвам по 3—4-ма и пак нищо не се върши, защото общинските работи са съвсем занемарени. Общината всяка година кани гражданите да се съберат, за да обмислят върху окаяното положение на училищата, но никой не се оканва. Промяната в 10—15 години е толкова голяма, щото не може сравнение да се прави.
Берлинският договор нанесе жесток удар на българщината в цяла Македония. Това, което едва беше съживено в миналото десетилетие, на часа се уби. Българската интелигенция избяга в Княжеството. Тя заслужава за това укор: 9/10 от избягалите
452
можеха и могат свободно да стоят на огнищата си и да продължават делото,
което бащите им с неподражаема енергия бяха почнали.
Всичките почти младежи от Охрид го напуснаха подир войната. Цели фамилии
се изселиха, а тези, които останаха, притиснати от тежки данъци, от спирането
на търговията, съвсем не приличат на ония граждани, които се бореха за
народните правдини във времена много по-тежки от настоящите.
В Охрид има сега наместник на българския владика. Той е един охридски свещеник. Доста енергическа личност. Мнозина охридчани въстават против него; може би той има наистина недостатъци, но едва ли друг на негово място би работил и толкова.
Училища в Охрид са твърде много изпаднали. Ако да не беше екзархийската помощ за четверокласното училище, то едва ли можеше да съществува. Едва общината може да плаща на учители, и то какви нищожни заплати! Само да не е бадява, както казват по нас. Пък и числото на учениците намалява.
Тук ще изложим по-преди статистика на училищата в Охрид за тази година
и сетне ще ги сравним с по-миналите.
Охридските училища през 1889/1890 учебна год.
1. Четверокласно училище «Св. Климент»; 2. Основното у-ще «Св. Климент»; 3. Училището в Месокастро «Преображени»; 4. Училището «Св. Кирил и Методий» Кошишча
453
5. Училището в емляк махала; 6. Девическото у-ще
«Искрица»; 7. Девическото у-ще в Месокастро
Директорът на четверокласното училище получава 60 лири турски, а другите трима учители по 50. Главният учител при народното училище «Св. Климент» получава 50 лири, а другарите му следните суми: един 30, двама по 18, един 15, един 12, един 10 и един 8 лири годишно. Учителите в Кошишча и Влашката махала получават по 30 лири. Главната учителка получава 60 лири, а другите три по 7 лири, една 6 и една 4. Училищният слуга в «Св. Климент» получава 12 лири.
Имаме на ръце само сведения за 1886/1887 г. и за предпоследната 1888/1889 год.
Нека направим сега едно сравнение за тия 3 години.
454
1. Тук не влиза числото на учениците от Кошишча, понеже училището бе затворено половина година.
455
Тези числа много ясно показват, че успехи няма, а има назадък, макар и слаб. Ако приемем, че миналата година училището в Месокастро е имало 45 ученика, ще излезе, че миналата година е имало в Охрид 457 ученика, т. е. 21 ученика по-малко, отколкото преди две години, а тази година има 20 ученика по-малко от лани. Неутешително явление.
Да не помисли някой, че чуждите пропаганди пакостят в Охрид на учебното дело на българската община! Съвсем не. Гъркоманството тук е уничтожено. Има само 15—16 къщи, които признават властта на гръцкия владика, и то само за това, защото се хранят от приходите на манастира «Св. Наум», който е оставен под пълно тяхно разпореждание. В Охрид няма опасност нито от гъркоманство, нито от сърбизъм. Но там владее една ужасна апатия между българското население към всичките им обществени работи.
Гръцкото училище има двама учители и една учителка. Тук, освен че на учителя и на учителката се плаща отвън, но още се дават безплатно всичките книги и училищни принадлежности на децата. По този начин гръцките училища са успели да съберат доста много деца, повечето на сиромашки родители. Гръцките училища броят 80 ученици и 56 ученички. Това са внушителни цифри. Особено ако се вземе предвид, че преди 18 години те нямаха повече от 20 ученици и ученички.
Власите имат едно първоначално мъжко училище с 1 учител и 33 ученика и едно първоначално девическо училище с 1 учителка и 25 ученички.
Турците имат 6 първоначални училища при джамиите, едно руждие (нещо като трикласно училище) и една духовна семинария. Всичките тия училища имат 15 учители; в тях се възпитават 260 ученици.
За сърбизъм тук и дума не може да става. Колко и да са за укоряване българите в други отношения, но спрямо сръбската пропаганда те са се държали с достойнство. Има двама охридчани, които служат на пропагандата, но това нищо не значи. С пари и в Сливен могат да намерят сърбите двама никакви граждани. «У стока и мърша» казва пословицата. Тук би се изложил на всеобщ присмех всеки, който би потърсил сърби.
456
Не само самичък, че е сигурен, но Охрид крепи българизма във всичкия оня отдалечен край. За това би трябвало повечко внимание да се обръща към Охрид.
Поминък. В икономическо отношение Охрид много е изпаднал. Преди 15—20 години тук е цъфтяло кожарството. От цялата Македония, от Албания, Босна и Херцеговина тук са се донасяли сурови кожи от дивеч, обработвани са в 20—30 заведения, дето е имало постоянно повече от 1500 души работници, и тези кожи са се разнисали сетне по целия Балкански полуостров, по Мала Азия, Египет и Австрия. Сега са останали само жални остатки от тоя занаят. В целия град има само две кожарски къщи с около 100 души работници и няколко малки кожухари. Другите занаяти също тъй са слаби.
Търговията, както навсякъде по Македония, съвсем е отпаднала. По-преди Охрид е бил главен пазар на една голяма част от Албания, а сега тук има едва 18—20 по-добрички търговски къщи, от които една търгува с елбасанско дървено масло, а другите с европейски стоки. Никой от по-добрите търговци не смее да излиза навън от града по търговия, защото околността постоянно изобилства с разбойници из Дебър. Само пътят за Битоля е по-свободен от две години насам, и то пак без стражари не се наемат по-добрите търговци да пътуват.
Със земеделие се занимават само жителите на Месокастро и Кошишча. Но произведените продукти не стигат за града, затова обикновено храна се вниса доста много от селата.
Охрид има много лозя, но те са зле обработени, населението ги е изоставило, защото турците тук се ползуват с пълно право на ортаклък, относително гроздето. Виното в града е слабо.
Със скотовъдство в града никой не се занимава. Има доста, добри градини и зеленчук се разнася по Дебър, Ресен и други околни места. Тъй също Охрид изнася в Битоля много ябълкиг череши и круши.
Езерото дава работа на много охридски къщи.
Риболовството отдавна занимава първо място между занаятията на охридчани. По-преди риба е падала много повече от сега и едно голямо число човеци са се прехранвали с риболовство. От няколко години насам и, това занятие пада, понеже рибата постоянно намалява, както вече споменахме. Сега около
457
80 къщи има в Охрид, които се занимават с риболовство. По-голямата част от рибата се разнася по цяла Македония, даже в България и Сърбия.
Онези къщи, които се занимават с риболоство, са същевременно чунари, т. е. пренасят със своите чунове човеци и стока по всичките места около езерото. Чуновете са по-големи от онези, които се употребяват в Преспанското езеро. Също тъй има ги в по-изобилно количество.
По езерото няма още ни една ладия с платна, а с пара надали ще се удостои в близко бъдеще.
Вследствие на лошото икономическо положение охридчани постоянно се изселват и много къщи са вече запустели. В последно време София е главното място, дето отиват охридските изселници. Битоля, Солун, Цариград, Атина броят също тъй голямо количество охридски жители.
Мохамеданското население в Охрид състои от турци и арнаути. То далеч не е тъй мирно, както в Ресен и в Битоля. Личи си, че е близо до Дебър. Цял ден по улиците се разхождат турци и арнаути, окичени с богати сърмени дрехи, посребрени пищови и дълги ножове. Наранявания и убийства тук са съвсем обикновени работи. Бихме могли да наредим цяла върволица от такива случки, ако с това не бихме се отвличали от предмета си. И повечето пъти тези злочинства остават ненаказани, защото всеки злодеец, избягнал в Дебър, се намира в пълна безопасност. Властите не са в състояние да турят край на тези явни злодеяния. Полицията е съвсем безсилна.
Даже продаването на тютюн без бандероли не може да се спре в Охрид. Режито е поставило за свой представител един от най-влиятелните и най-вироглави охридски бегове; плаща му 160 лири годишно. Той има със себе си цяла полиция, въоръжени от глава до пети и пак арнаутите всред чаршията дене явна продават тютюн с едната ръка, като държат револвера в другата.
Една голяма част от турското население има чифлици а околността и живее от техните приходи. Други се поминуват като чиновници: големи и малки. Една малка част са дюкянджии и занаятчии.
Евреи в града няма. Запретено им е тук да се заселват.
458
Цигани има твърде малко. Забележително е, че тукашните цигани,
както и онези в Преспа, говорят по арнаутски, а не знаят цигански.
[Previous] [Next]
[Back to Index]