Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 

А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXXII. От Щип до Велес

Кратки бележки за гр. Щип и за неговите древности. — Сръбската агитация. — Пътуване през Овче поле. — Река Орла или Азмак. — Стигане във Велес. — Планините между Брегалница и р. Крива. — Плавица планина. — Лисец планина. — Лопен планина. — Природните богатства и сиромашията на тоя край.


Вгр. Щип престоях 3 деня. Имах случай да се видя с мнозина търговци, учители, занаятчии и в мене още повече се утвърди вярата, че засега в Македония Щип е един от най-добрите български интелигентни центрове. Той заедно с Прилеп и Велес образува здрав български триъгълник в центъра на злочестата провинция. Всички чужди пропаганди, които разядат страната, били те национални или религиозни, щом допрат до тоя триъгълник, до тия три здрави крепости, разбиват се окончателно. Сърбите си опитваха честта много пъти — и преди, и сега, униатите тоже и нещо не сполучиха, а гърците отдавна дигнаха вече ръце от трите града.

Гр. Щип е заселен на левия бряг на р. Брегалница, която, като измине Щипското хълмодолие, влиза в планинска теснина, взима югозападно направление и след четиричасов път се влива в р. Вардар. Тъкмо в началото на теснината е построен гр. Щип, в дълбока долина, между три високи хълма. На един от тях, на север от града, били едновременните крепости, от които има видни остатъци. Зидовете са около 1 1/2 м дебели. Най-високият връх е заграден с особена стена, 340 м дълга от север към юг. На северния край на обграденото място е съвсем тясно и като се отива на юг, става и по-широко, и по-високо. Западната страна на укрепленията се мие от Брегалница и е съвършено стръмна. Срещу нея по десния бряг на реката се издига също подобен стръмен хълм. От южна страна на крепостната височина тече р. Отиня, малък приток на Брегалница, и от двете й страни са наредени улиците на Щип. Още по на юг се издига друга височина, по-голяма от първите две.
От гореизложеното се вижда, че градът е природно укрепен.


367

В старо време Щип е била важна крепост, която е пазила два големи друма: един от Скопие за Струмица и други от Стоби (долината на Вардар) за Кочани, Пиянец, Струма.

От другите древни остатъци забележих един голям водопровод, който е вкарвал вода в стария град откъм изворите на р. Отиня. Стоят още остатъци от сводове, по които е минувал каналът от левия към десния бряг на реката. Водопроводите са зидани от камъни с вар и пясък. Запазена е хубаво една стара опустяла църквица по източното нанадолище на укрепения връх. Народът я казва Фития и е посветена на св. Архангел. Има красив изглед отвън. Зидана е от дялани камъни, ъглите са от тухли. Широка е (без зидовете) 6 м, дълга с олтара заедно 11 м и висока 7 1/2 м. Прозорците са тесни и дълги, отгоре елипсообразни. Има високо остроъгълно кубе с хубави прозорци. Вътре е подпряна на два дирека, зидани от тухли. Има тук-таме остатъци от образи със славянски надписи.

Казват, че една от големите джамии в града е била тоже черква.

Щип е разделен на две части: град и Ново село. Последното е една голяма чисто християнска улица от Щип, доста отделена от града и заложена до самия бряг на Брегалница.

В Щип има добра чаршия. Дюкяните, както навсякъде по нас, са напълнени с европейски стоки. Щип е средоточно място на търговията с афион, от казата излиза годишно около 16— 18 хиляди оки. Освен това щипските търговци държат цялата търговия на ориза, житото и другите земни произведения, които се изнасят от Кочанската долина и Щипското хълмодолие за Солун. Българските търговци имат хубаво уредено експедиторско дружество, което се грижи за пренасяне на стоките между Солун и Щип. Освен него има още едно спестително търговско дружество, което има добър успех.

За числото на жителите в Щип нямаме положителни сведения. Според мнението на свещениците българи в града и Ново село има около 1500 къщи с 9000 души население. Турското население превишава българското. Вярва се, че турци ще има около 12 000 души. Освен тези има още около 500 души евреи и 150 души цигани — всичко 21 650 души.


368

Щипяни отдавна са се отърсили от гърцизма и сега няма никакви следи от него. Градът спадаше към Кюстендилската епархия и заедно с нея мина през 1870 г. под новоучреденото екзархийско ведомство. Подир войната Щип се присъедини към Скопската епархия.

Щипските български училища били в цветущо състояние от 1860 г. до войната. Сега общината е обедняла, но пак училищата й в сравнение с околните общини са доста добре поставени. Освен първоначалните училища има мъжко трикласно и девическо класно.

Градът се гордее с две големи църкви и добри училищни здания.

В последните години сръбските агитатори обърнаха сериозно внимание на Щип и се помъчиха да отделят поне 20 къщи от българската община, но не успяха. Те през 1893 г. подкупиха каймакамина, двама попове и 4—5 души безчестни човеци, за да образуват община, но в града се повдигна голямо вълнение и подкупените свещеници публично се покаяха и поискаха прошка от общината.

Щип е център на голяма каза, населена с българи и турци и подчинена на скопския валия. По число тия две народности са приблизително равни. Турците в Щип са от конярската група, която е населила една голяма ивица земя, начинайки от Орфанския залив по върховете на Карадагската верига [1], сетне продължава по източните краища на Беласица планина [2], по източните краища на Плачковица планина до Вардарските теснини при гр. Велес.

От Щип за Велес се отива по два пътя. Един слиза по Брегалница до р. Вардар при станцията Градско и оттам по желязната линия се излиза на Велес. По този път се отива, откак се направи линията. Другият път минува през Овче поле. Той работи от старо време и аз избрах него.

Излезнахме от източната страна на града, сетне заобико-
 

1. Гл. СбНУ, кн. Х.стр. 474.

2. Гл. [В. К ъ н ч о в], Великденска разходка по Поленинско, Сб. НУ, кн. IX, стр. 657.


369

лихме крепостта откъм север, преминахме реката Брегалница по един дървен мост и се упътихме на североизток през хълмиста местност. Пътят бавно се качва по леко наведените към Брегалница хълмове. От дясна страна има височина, наречена Ежово. Тук има остатъци от древни постройки. Има предание в околността, че на Ежово е бил старият град Щип. За 1 1/2 часа излязохме на върха на брежлината, гдето има кула с няколко заптии за пазене друма.

От кулата се гледа на север и северозапад широка равнина, обградена с малки хълмове. Това е плодовитото равно Овче поле, дълго от изток към запад 3 1/2 часа и широко от север към юг от 1 до 1 1/2 часа път. Покрай хълмовете са наредени села, около които се видят лозя и рядко някъде малки горички. Всичко остало е голо. Полето е обработено най-внимателно, и то главно с пшеница и ръж.

От кулата пътят се дели. Един отива право на север за Скопие и Куманово, а друг свива полека към запад за Велес и постепенно се понижава, докато дойде до средата на полето, гдето пътят минава една малка рекичка, наречена Азмак, или Орла. Тя се събира във височините на север от Овче поле в землището на голямото село Св. Николе (Клишели в австрийската карта). През полето тече от североизток към югозапад много бавно и във време на дъждове около нея се образува блато. При село X. Беклия се впуща към юг между хълмове и се излива в Брегалница.

Половин час след като минахме реката, дойдохме до с. Сарамсаклии. Там заварихме търговци, които бяха събрали около 1000 брави овци и кози, за да ги карат в Гърция. Скотовъдството в Овче поле е много добре поставено. Тук и турците, и българите имат добри стада.

На запад се почват леки възвишения, местността става вълнообразна. Хълмовете на юг от полето по някъде са много красиви. Особено гиздава е долината, по която реката се спуща към Брегалница.

Пътят бавно се качва по полегатите хълмове и завива все повече към югозапад. Минахме селото Урфалие, прегазихме малък един приток на р. Орла и дойдохме до с. Туртолие. Едвам


370

изминахме 1/4 час от това последно село на Овче поле, и се наченаха велешките лозя. Местността става гиздава. Лозята са напъстрени с много овощни дървета и макар че не бяха добре обработени, грозде имаше доста много.
Най-сетне ние се надвнесохме над разкошната Вардарска долина.

Башиноселската долина над гр. Велес, гледана от височините, приличаше на чудесна градина, през която Вардар струеше златните си вълни. Върховете от Бабуна са натрупани от срещната страна без ред. От север долината е затворена със Зелениковската клисура и от юг с Велешките теснини.

Пътят се наведе нанадолу и ние бързо слязохме в долината и покрай левия бряг на Вардар влязохме във Велес. Оттук с железницата заминах за Солун.

Преди да свърша своите пътни бележки, нека кажа още няколко думи за планинските височини между Брегалница и р. Крива.

От високия Осоговски връх Китка (2197 м) излиза един клон на югозапад и отделя коритото на р. Брегалница от онова на р. Крива и по-сетне Пчиня, в която Крива се излива. Главната верига върви близо покрай левия бряг на Крива, догдето измине гр. Кратово. Изначало тя е висока и гориста, колкото слиза надолу, все се понижава и губи гората си. Над Кратово тя се нарича Плавица планина [1] и достига една височина около 1200 метра.

Плавица е богата с оловно-сребърната руда галенит, която още от древните времена се е обработвала на много места. Главните рудници от север са били при гр. Кратово, а от юг при гр. Злетово. Те са действували до най-ново време. Освен това по долините на планинските потоци има и златен пясък, който се е събирал чрез плавене — от това вероятно и планината е получила названието си Плавица, а може би и името на Злетово произхожда от злато.
 

1. В австрийската карта на Генералния щаб най-горната част от тая планина е именувана Дованица, а в Дановата карта е дадено името Доганина на оная верига, която излиза от троеграничния връх Патерица и дели коритото на р. Морава от коритото на Пчиня.


371

Един клон от главната верига се отделя на запад и под името Лисец планина дохожда на север от Кратово. Друг клон, отделен още от Китка, върви право на юг между двата притока на Брегалница: Кочанска р. и Злетовчица, и се именува Лопен планина.

Южно от Плавица веригата се снишава, разклонява се много и се обръща на столовати землисти хълмове. Един такъв хълм се спуща на юг покрай Злетовчица и Брегалница и се свършва срещу гр. Щип. Неговата височина е от 300 до 400 м над морското равнище. Друг хълм върви покрай Крива, Пчиня, дохожда до Вардар и става канарист. Стои около 200 м над Вардарското корито, свива покрай Вардар и дохожда до устието на Брегалница. Той изобщо е по-висок от първия и над Вардар е скалист и столоват. При прехода на пътя от Щип за Скопие има 631 м височина, а при Вардар — около 400 м. Между тия хълмове е Овче поле, около 230—260 м високо. То изгледва като че е било езеро, водата на което някога след някоя геологическа революция си е пробила път през невисоките хълмове за Брегалница.

Гори по тия планински клонища и хълмове има твърде малко. Среща се обикновено дъбов храсталак, а по високите места на Плавица и около Китка има букови гори.

Около тази планина е цъфтяла някога богата рударска промишленост. Овче поле е било скотовъдско място, а долината на Брегалница земледелческо. Кратово е било рударският индустриален център, Щип търговски център на земледелческите продукти, а Велес търговски център на живата стока, на сурови кожи и изработени от тях сахтияни и вино.

В Щип са наставали мирни времена, благоденствието на народа бързо е растяло, градовете са процъфтявали, повдигали се богати манастири и се е появявало духовно развитие. Такова едно време на материален и духовен прогрес за тоя край е било при Бориса, Симеона и Петра, когато се основала голямата Брегалничка епархия и били съградени прочутите манастири на св. Яким Соговски, Пчинският манастир и пр. Втори път излиза тоя край на сцената във времето на Душана, когато се повдигнали наново много манастири и книжнина. Турското


372

нашествие е турило край на едно духовно възраждане, което се е появило в богатите градове и манастири. По-голямата част от християнското население е било избито и прогонено в смътните времена. Наместо него са докарани множество турски преселници, които са населили цялото Овче поле, Кочанската долина и големите градове. Допреди две столетия Кочани, Щип, Велес и Кратово били почти турски градове. Имало е в тях твърде малко християни. [1]

През миналото столетие и особено през първата половина на днешното столетие икономическото положение на населението наново се е повдигнало, християните са начнали бързо да се увеличават и да се пробуждат от вековния духовен сън. Ние виждаме в Кратово възраждане на новобългарска книжнина още в края на миналия век. Скоро Щип го е последвал и най-сетне е дошел Велес.

Обаче тоя духовен успех не трая и тоя път дълго време. Сега той не биде съсипан от войни, а от осиромашаване. Турското правителство е най-неразумното в света, когато се касае да решава икономически въпроси. Отрано още Европа оплете Турция в разни лукави търговски договори и със своята конкуренция съсипа и още съсипва домашната индустрия. Най-напред се затвориха кратовските рудници и Кратово пропадна; по-после Австрия съсипа Велес, като тури мито на сахтияните, които се работиха там, а железницата още повече го унищожи, като премести центъра на цялата македонска търговия в Солун, а сега вече с отпадането на житната търговия пропада и Щип.

При европейската конкуренция тряба да притурим грабежите на турските чиновници, несигурността на пътищата, крайно съснпателната десегъчна система; опропастяването на тютюневата индустрия с помощта на монополната компания, високите тарифи на железницата за износните сурови произведения и пр. и пр. неразбории и неуредици, и тогава ще си съставим понятие за осиромашаването, към което върви този хубав край от 30 години насам, макар че природата го е предопределила за
 

1. Сега Кратово има около 2800 души турци и 1740 българи, Щип около 12 000 турци и 9000 българи, Кочани — 2900 турци и 2500 българи.


373

добра участ, като го е надарила с толкова минерални, растителни и животни богатства!

Българското население от Кратовската и Велешка околност вече е много съсипано и сега е принудено да търси поминъка си с тежка работа на чужбина. Хиляди работници, голи и боси всяка пролет излизат по България и Румъния и пак голи и боси се връщат есен. Грозни картини представляват тия върволици от изгладнели мъже, които по дваж в годината редовно се движат като прелетни птици!

Кочанско и Щипско още се крепят. Благодарение на афионената и житна търговия, но полека-лека земята почва да не може и там вече да храни своите обработвачи-роби и сиромашията бързо крачи напред.

С икономическата съсипия се спря и духовното развитие.

В черковно отношение целият край (без Велес) принадлежи на Скопската епархия и признава ведомството на Българската екзархия.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]