А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXXI. От Царево село до Щип и Кочанската каза

Минаването през Голак пл. — Река Осойница и нейната долина. — Пристигане във Виница. — Пътят до Щип. — Граници на Кочанската каза. — Кочанската долина и нейните произведения. — Селата. — Гр. Кочани. — Числото на населението. — С. Виница. — С. Блатец. — С. Зърновчица. — С. Мородвис.

От Царево село излязохме на другата сутрина много рано (в 9 часа по турски), защото искахме да стигнем вечерта в Щип: трябваше да преминем на коне едно пространство около 70 км. Вървяхме право на запад. Тук имаше вече шосе, разбира се, турско шосе без мостове, без добра постилка, непоправяно откак е свършено, така щото кола по него не могат да вървят. Около 5 км пътят отива успоредно с Брегалница по полите на Голеш, после реката завива към северозапад и се вмъква в едно скалисто непроходимо устие, което дели Голеш от Осогов, а пътят свива малко на юг покрай една суходолица и по-сетне зима пак право западно направление през планината. Качвахме се бавно нависоко, догдето стигнахме една караулница, пред вратата на която спеше дълбок сън един заптия. Тук ни огряха слънчевите зари и ние се порадвахме на великолепната картина, която представяше северната част на Пиянец, обградена от Влахина и Осогов. Северната част от Голак, през която вървяхме, е покрита със ситна дъбова гора. Понякъде между храсталаците се виждаха селски колиби, обградени с широки дворове и малки места за ниви. Тук селата са пръснати на колиби по Осоговските поли. Изначало минахме между. колибите на едно село, което в моите бележки носи името Бигла, а в австрийската карта на Генералния щаб е отбележено с името Лехово. Вероятно една махала от селото носи едното, а друга махала другото име. Малко зад това село пътят достига до най-голямата височина (829 м според австрийската карта) и бързо се спуща в хубавичко малко поленце, на северната част на което стои село Калиманци, населено с турци

358

и българи. Пътят отива през харманите, гдето имаше много народ по вършилата. Господари турци пушеха тютюн насядали наоколо, а ратаи българи гонеха конете или превръщаха сламата. Оттук пътят свива на юг и се спуща много стръмно покрай една красива бистра рекичка, наречена от селото Калиманска река. Колкото слизахме по-надолу, толкоз местността ставаше по-красива. Високо над нас имаше хубави лозя и градини, а около потока растеше буйна трева, павитак и буренаци, които често съвсем закриваха водата. Най-сетне слязохме в една разкошна долина, покрита изцяло с буйни оризови ниви, и срещу нас изпъкна Голашката планина.

Ние бяхме вече прескочили Голак и се нахождахме в долината на р. Осойница, или Усойница, един от по-големите притоци на Брегалница. Тая рекичка има изворите си в планина Озабог, гдето се съединяват Голак и Плачковица. Тече от юг към север и мокри едно поленце 4 часа дълго и от 1/2 до 1 час широко. Това поленце е изцяло посеяно с ориз и всичката вода на Осойница е разделена на вади между оризовите ниви, така щото през цялото лято от реката нищо не стига до Брегалница, особено когато е суша.

Тъкмо срещу нас се извишава величественият звънообразен връх на Плачковица, който се именува Чупино. Той е на ъгъла на планината. От него право на запад като стена стръмна и висока отива главната верига на Плачковица, а от същия връх към югоизток свива другият й край, за да се скопчи с Голак и Влахина.

Прегазихме коритото на Осойница, в което имаше съвсем малко вода, и се покачихме между оризите по левия й бряг. Оттук се видеше цялата долина на реката към юг и същевременно излезна наяве Брегалница, която се беше вече измъкнала из осоговските теснини и бавно течеше между буйните оризи. Видяхме по-високо казармите на гр. Кочани в полите на Осогов и пограничната верига, която бавно виеше към северозапад.

Около 1 1/2 км от левия бряг на Осойница лежи голямото село Виница, гдето ние стигнахме подир добро 6-часово ходене.
Виница прилича на малък градец. Главната улица, през която минахме, е обиколена от двете страни с двуетажни къщи.

359

Пазарището е на западната част на селото, гдето ние спряхме на един цинцарски хан.

След малко почивка тръгнахме на път. Беше силна горещина. Слънцето печеше право над главите ни, а ветрец нямаше листец да поклати. Едвам се дишаше от тежката задуха.

Пътят държи западна посока и отива покрай полите на Плачковица. На север от него е Кочанското поле, изцяло засеяно с ориз и прорязано от Брегалница, която тук едвам се движи и на много места се превръща на търсище. П`о на север от полето се виждат цял ред хълмове, които идат от Осоговската верига към долината на Брегалница. Между два такива хълма е скрито градченцето Кочани на североизточната страна. На юг от пътя е планинската верига. Изначало стои едно полегато нанадолище, покрито с ниви и бостани и накичено с ред села, които липсуват на австрийската карта. Скоро над селата, около 3 км над пътя, се почва стръмнината на Плачковица, обвита с гора. Селата покрай планината вървят поред, както следва: Лески, Зърновци, Моровизд, Видовища. Малки рекички слизат откъм Брегалница и почти всички по пътя бяха пресъхнали, защото по-нагоре напояваха селските градини. Едва се измина един час откак бяхме тръгнали, и се появи топъл южен вятър, който постоянно се усилваше и носеше цели облаци прах. Пътуването ни много се затрудни, конете се измориха и с мъка движеха краката си. Едвам след 6 часа пътуване изминахме Кочанското поле, приближихме се и до р. Брегалница, близо до мястото, гдето тя прибира откъм десния си бряг Злетовската река. Тук се образува една лесно достъпна теснина между най-западните краища на Плачковица и високи землисти хълмове, които идат откъм Овче поле.

Брегалница завива на юг и тече около 2 1/2 часа през хълмодолие, догдето стигне гр. Щип. Пътят държи все по левия й бряг. Местността е посадена с ниви и бостани. Покрай пътя имаше на много места купища от любеници.

Вече се беше стъмнило и нищо се не виждаше наоколо. Небето се покри с гъсти облаци, начена да се святка и страшно да гърми; при всяка мълния аз виждах вълшебна картина от села, хълмове и дървета около си и в миг отново потъвах в

360

непрозирен мрак. Отгоре на това появи се нейде далеч на север голям пожар, вероятно гореше някое село, и една чародейна червенина покри небосклона. Мълнията ставаше все по-честа, и по-честа, вятърът грозно бучеше и дърветата се прекланяха доземи. Страхотията караше конете ни да вървят бързо, макар че бяха много уморени от дългия път. Най-сетне една остра светкавица ни показа, че ние сме вече в Щип. Тъкмо в това време лисна пороен дъжд, който в миг напълни улиците с вода и ние с голяма мъка се привлякохме в 3 часа по турски до един хан мокри до кости.
 

Кочанската каза е обградена от север с Осоговската верига, която я отделя от Кюстендилския окръг, от изток с планината Голак, от юг с Плачковица планина и от запад със Злетовската река. Северната половина на казата е планиниста, селата са пръснати на колиби по полите на Осогов и са чисто български, а южната половина съставя богатата Кочанска долина и долината на р. Осойница. Селата в тях са населени с мешано българско и турско население. Завоевателите са се пленили от богатството на мястото и са довели турски преселници, които държат и до днес по-голямата част от най-богатите оризови поля.

Кочанската долина е дълга от изток към запад близо 6 часа път, а е широка около 2, а понякъде и 3 часа път. Тя без съмнение държи едно от първите места по плодородието си в полуострова. Тук се ражда най-добрият ориз в полуострова, той всякога се цени по-скъпо от другите оризи и се продава в Солун и Цариград, гдето от него готвят най-вкусния пилаф. Осойничката долина е като едно продължение на югоизток от Кочанската и по нищо не се отличава от нея. Реката Брегалница, догдето тече през Кочанската долина, е разделена на много канали, които поят оризите. Тя тук върви съвсем бавно и на много места около леглото й има блатища, които лете развалят въздуха и пораждат треска. От земните произведения на долината второ място подир ориза държи обработването на мака, който много се произвожда по полите на хълмовете. От него се получава афион от първо качество, всякога с добра цена.

361

Кочанско е едно от първите места, гдето се е наченало обработването на мака. В цялата каза се получава годишно около 6000 оки афион. В Кочанската долина се произвежда много добър тютюн, ражда се памук, макар че е много по на север от други места на полуострова, гдето това растение не става. От житните произведения се произвождат пшеница, царевица, ръж и ечемик. Плодове стават всякакви видове, много се произвождат черни сливи, които отчасти се сушат, отчасти служат за правене ракия. Сетне има в голямо изобилие круши, ябълки, череши, орехи и кестени. Прочути са по околността кочан-ските бостани, които раждат грамадни и много вкусни любеници. Изобщо това е една благословена долина, която дава на земледелеца в най-голямо изобилие всичко, що му е потребно. Малко по-високо в ребрата на Плачковица става добър лен и конопи, а в Осогов има хубави пасища и скотовъдсгвото от старо време там е цъфтяло. При всичкото лошаво управление, при всичките грабежи, тежки данъци, съсипателни спахилъци пак населението в Кочанско не е съсипано икономически, тъй както в съседните му северни и западни кази, и от тия места обикновено човеците не отиват по чужбина на печала.

Селата в долината, както и наблизо около нея правят добро впечатление. Къщите са яко направени от камъни или от дърво и кал и са много често по на два ката, покрити са обикновено с керемиди. Всякога спалните са отделени от стаите, в които се държат продуктите. Обикновено в долния кат са избите, гдето живеят домашните животни, а в горния кат има по три стаи, една за спане, една за дрехи и местни продукти и една за готвене, гдето обикновено дене работят жените. Както по Малешевско и Пиянец, също тъй и по тия места къщите нямат печки, а се топлят с големи отворени комини, гдето цял ден зиме горят дърва. Турските къщи се топлят често с белите си комини отвън.
Кочанската каза обемаше преди и Малешево с Пиянец. Сега без тях тя има един град и 62 села. Административно казата съставя част от Скопския санджак, духовно тя е част от Скопската епархия.

Гр. Кочани е заселен в полите на Осоговската планина на североизточната част на Кочанската долина по двата бряга на

362

една малка рекичка, която извира в Осогов и се влива в Брегалница, недалеко от града. Кочани е населен с българи и турци. Точно числото не се знае нито на едните, нито на другите, но според числото на къщите намира се, че българите са около 2500 души, а турците — 2900, всичко 5400 души население. Градецът не се отличава с нещо. Той е отдалечен от големи пътища и има някакво значение само за своята каза. В него става един път в неделята пазар, на който се търгува главно с местни произведения. По-голямата търговия на ориза, афиона и другите местни произведения е в ръцете на щипски търговци. Понеже Кочани е погранично място, то в него стоят по малко войници.

До 1890 г. всичкото християнско население признаваше ведомството на Българската екзархия. През тая година станаха силни крамоли между гражданите. Скопският български владика Теодосий дигна дотогавашния председател на общината поп Димитра и тури на мястото му друг. Разсърден, поп Димитър се отдели от Екзархията и увлече със себе си 40—50 къщи, та образува с тях сърбоманска партия и отвори сръбско училище. Напоследък къщите на поп Димитра намаляха до двадесетина, но той и при тях си остава председател и член в мезлича като наместник на скопския гръцки владика. Освен града с поп Димитра отидоха 20 къщи от село Бели, а 35 останаха на Екзархията. Всичките останали села са екзархийски. Сръбското училище имаше през 1893 г. двама учители и една учителка с 15 ученици и 12 ученички. Българското мъжко училище имаше през същата година 5 учители и 2 учителки със 121 ученици и 40 ученички.

Не можахме да се сдобием с що-годе по-точна статистика за населението на Кочанската каза, затова ще дадем някои по-повърхностни сведения, които имаме за него.

От селата на казата чисто български са 42, именно: Лешки, Панталей, Пашаджиково, Ораховица, Чурилек, Ястремник, Градче, Полаки, Дълги дол, Чипърник, Мишино, Небояни, Ново село, Костин дол, Главовица, Пресека, Безиково, Речано, Вранинци, Бигла, Драгобраица, Лъки, Лески, Припечани, Кучичино, Върбица, Лепопелци, Жегнянци, Соколарци, Бур-

363

личево, Спанчево, Чишиновци, Чифлък, Тракине, Горни подлак, Моянци, Прибачево, Саса, Дървена нива, Къшла, Бяла, Нивичани.
Села със смесено българско-турско население са 15, именно: Истибана, Оризари, Якимово, Пекляни, Търсино, Блатец, Липец, Калиманци, Виница, Зърновчица, Мородвис, Тероици, Облешово, Долни подлак, Гърдовци.

Чисто турски са само 3 села, именно: Градец, Видовища, Баня.

Както се вижда от горното, българските села са много повече от турско-българските и от чисто турските, но те са малки, особено ония, които са пръснати по Осоговските ребра, а пък смесените и чисто турските са повечето големи села, затова и числеността на двете народности далеч не е съразмерна с числото на селата. Някои лица, които добре познават Кочанско, предполагат, че турското население съставя 1/4 от цялото население на казата, а 3/4 са българи. Според турската официална статистика в Кочанската каза има мюсюлмани 11 120, а българи 16 590. [1] Мюсюлманите се състоят от турци и цигани (дали има някъде помаци, не знаем). Колко са циганите, не е известно. Имаме сведения само за едно село, именно Виница, гдето между 200 къщи мюсюлмани има 30 къщи цигани. Но ще преувеличим, ако поставим за циганското население числото 1500, защото във всяко село се нахожда по 1 или 2 цигански къщи, а в града и в големите села като Виница трябва да има по повече къщи.

Като взимаме всичко дотук казано пред вид, ние вярваме, че не ще сме много далеч от истината, ако приемем следните числа за разните народности:

1. Гл. Статистика на народностите в Скопския вилает и пр. в Книжици за прочит, 1894 г., кн. IV и V, стр. 71, 72.

364

Тук ще приложим по няколко думи за някои по-важни села в Кочанската каза според сведенията, които сме черпили било от някои описания във в. Новини, било от частни съобщения.

С. Виница е заложено в полите на Плачковица планина, 1 1/2 часа път далеч от гр. Кочани. Има 320 къщи, от които 230 са български, 60 турски и 30 цигански. Селото върти добра търговия. Всяка сряда става в него голям пазар, който надали пада по-долу от Кочанския. То има тия преимущества пред Кочани, че се нахожда на пътя от Джумая и Малешово за гр. Щип и е в самата долина на Брегалница, гдето става най-добро производство на ориза, афиона и други подобни. Материалното състояние на селяните е доста добро. Това се познава от многото нови двуетажни къщи. Най-много се изнася на Виничкия пазар ориз, след него идат жито, жива стока, кожи, вълна, масло, сирене и пр.

В селото има доста добре наредено българско училище, което се посещава от около 60 ученици и 40 ученички.

С. Блатец лежи в ребрата на Плачковица планина под високия връх Чупино п`о на югоизток от Виница. То е разделено на няколко големи махали, които са заселени около един малък приток на Осойница, който носи името на селото. Има прекрасно местоположение и добър климат. Къщите на селото са скрити в буйни градини. Под селото са разположени лозята, ливадите и нивите, често прошарени с горички от ясикови дървета и овощия, като череши, ябълки, сливи, кестени, орехи и пр. По западните хълмове са бостаните, тютюните и маковите ниви. Над селото се начеват гори от лещак и бук.

Селото има 540 къщи, от които 170 са български и 370 турски. Българите имат добра църква и добро училище. Всред селото има няколко дюкяни и ханове. В петък става малък пазар.

По долината на р. Блатец има пътека, която води през Плачковица планина за Струмица.

С. Зърновчица, в полите на Плачковица, малко по на изток от Виница. Има около 270 къщи, от които 150 са турски и 120 български. То има също тъй хубави двукатни къщи, както и

365

Виница. Селяните се занимават главно с произвождане ориз и със скотовъдство. Българско училище в това село има от 1850 г. насам.

Селото се мие от малък приток на Брегалница, който носи същото име и извира от едно планинско езеро във върхищата на Плачковица 2 часа далеч от селото. Езерото се казва Дивичин вир и е около 10 м дълго и 8 широко.

С. Моровизд е също в полите на Плачковица, още по на изток от Зърновчица. Сега е малко село с българско и турско население, но в старо време е било градец, който се е казвал Моровизд. Между епархиите, които Васили Македонски оставя в 1019 г. под управлението на Охридската архиепископия, срещаме и Моровиздката епархия, на която са били подчинени местата Моровизд, Козяк, [1] Спавище, [2] Злетово, [3] Луковица, [4] Пияница и Малешево.
 

1. Името Козяк се е запазило на две места в околността. Имаме връх Козяк на север от Куманово до р. Пчиня, забелязан на австрийската карта с височина 1352 м, и на изток от него в полите му село Кози дол. Има тъй също на север от Кратово друг връх с името Козяк.

2. Спавище също тъй не е известно где е било. Чел съм нейде, че има една долина покрай р. Крива, която носи това име.

3. Злетово е сега голямо село, положено в един боаз по двата бряга на р. Злетовчица, обиколено с голи върхове, на пътя между Кратово и Кочани. Има 96 български и 30 турски къщи. До селото има връх Балжер с остатъци от стара крепост. В селото има стара кула, която е направена сега на часовник. Около селото има запустени оловно-сребърни рудници.

4. Има село Луке на север от Крива паланка на един малък приток на Крива река, който носи името на селото.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]