Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 

Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

I. Битоля

Местоположение и улици. — Население. — Поминък. — Пазарът в Битоля. — Търговия. — Разбойничествата около града. — Реформите на Али Рифат паша и неговото сменяване. — Чуждите пропаганди в Битоля. — Българската община. — Околността на града. — Облекло. — Битолската каза.


Градът Битоля е заселен в полите на планината Пелистър (Перистери), която е най-високият клон от една дълга планинска верига, проточена от Шар дори до изворите на Девол и п`о на юг. От Пелистър се спуща един рът, който загражда града от южната и от югозападната страна. Пелистър се простира от запад към изток. Паралелно с него вървят по същото направление един ред височини, наречени Бора Кале. Между Пелистър и Бора Кале се образува една дълга клисура и в устието на тази клисура е градът Битоля. Така щото градът и от север е защитен от Бора Кале. На източната страна пред Битоля се разстила богатото поле, а на запад градът гледа към клисурата, в която лежи пътят за Преспа и за Охрид. Градът е положен на една малко наклонена от запад към изток площ. През него върви р. Драгора, която се събира от няколко извора в полите на Пелистър.

Местоположението на града е много хубаво; от всяка страна гледан, той има красив изглед. Улиците му са, както обикновените улици на турските градове, криви и постлани с лошав калдъръм. В последно време властите са зели мерки да прокарат една широка улица от двата бряга на реката Драгора. До половина е вече готова. Реката е нечистена, подзидана, от двете й страни са посадени дървета, така щото е заприличала на един алеи. Тук е палатът на валията — едно разкошно двуетажно здание — с голям двор; тук е още правителственият дом, телеграфо-пощенската станция и един ред къщя на местните богати бегове. На западната страна улицата излиза към клисурата.


375

Тук от двете страни има по една много хубава градина. Столетни грамадни дървета кичат тези градини и под дебелите им сенки лете битолското население излиза на почивка да пие черно кафе и да пуши на наргелета. Накъде западната страна по двете страни на Драгорската улица стоят търговски дюкяни. Един голям пожар това лято помогна много да се продължи улицата. Изгоряха един цял ред касапски дюкяни покрай реката и на тяхното място е сега широка улица. Твърде малко остава да се продължи улицата до източния край на града, който тоже е окичен с хубави градини.

На южната страна по полите на Пелистъра са градските укрепления и под тях лежат грамадните казарми, които опасват цялата южна част на града. Казармите са обиколени с широки ливади и със сенчести дървета. Разходките са свободни из тези хубави места. Лете тук се събира тоже много народ.

Вода за пиене притежава градът в пълно изобилие. На всяка улица има чешми, в много дворове има също тъй вода и водата е чиста, лека и бистра.

Битоля е седалище на валия и на главния военен началник в цяла Македония и Албания. Той е военен център на страната, както Шумен беше едно време за България и Тракия.

Град Битоля има 31 257 души жители според нуфузните книги от 1889 г. В тези книги са означени точно куфузите само на евреите; те броят в Битоля 5084 души. От останалите мохамедани ще има до 8500—9000 души, а 17 000 до 17 500 са християни. Това население живее в 5394 къщи.

Мохамеданското население се състои от турци и арнаути. Колко са едните и колко другите, не мога да определя с никаква приблизителна цифра.

Християнското население се състои от българи, власи, арнаути и цигани; от тях българи ще има до 9500, власи до 6500, а останалите са арнаути и цигани. Освен тези в Битоля има до 15—20 фамилии гърци, 4—5 фамилии арменци и 31 души са от разни народности — чужди поданици.

Християнското население в Битоля се дели на три общини: българска, гръцка и влашка.

В българската община влиза около 3/4 от българското население (1100 къщи) и всичките цигани християни. Тя се управ-


376

лява от общински съвет, избиран от народа; начело на съвета, като негов председател, стои един архимандрит, екзархийски наместник.

В гръцката община влизат 4/5 от влашкото население, 1/5 от българското население и арнаутите християни. Начело на гръцката община стои гръцкият в Битоля митрополит.

Румънската община е още неорганизирана. Тя не може да се вземе чисто като отделна община. Няма отделно общинско устройство, няма църква, нито духовен началник. Румънското движение въобще е направило слаби успехи между влашкото население в Битоля. Душа на влашкото общество тук е забележителният агитатор Маргарит.

Поминъкът на населението в Битоля е много разнообразен.

Една голяма част от мохамеданското население притежава в околността пространни земи и чифлици, от прихода на които се поминува; други намират поминъка си в чиновничество, а на малка част са дюкянджии и занаятчии.

Власите се занимават изключително с търговия. Най-добрите търговски дюкяни са техни. По-голямата част от най-състоятелните битолчани са власи.

Арнаутите християни са повечето занаятчии; евреите, както навсякъде, се занимават с манифактура; циганите са ковачи.

Българското население от краищата на града са занимава със земеделие, другите са поминуват от търговия и занаятите. По-голямата част от еснафското население са българи. Има и няколко големи землевладелци от българите.

Отдавна вече Битоля е търговски център на цяла Западна Македония. От Солун и в последно време от Виена тук се докарват стоките, предназначени за Леринско, Костурско, Преспанско. Охридско, Корчанско и за целия арнаутлук, а оттук се разправят по речените места. Също тъй в Битоля се събират сурови произведения от околността и пак чрез Солун се разнасят навън.

Всеки понеделник в Битоля става голям пазар. Населението от околните градовци и села дохажда тогаз тука да продава своите местни произведения и да си купи потребните неща за в къщи. От Прилепско, от Мориово и от Дебър донасят сирене


377

и масло; от Преспанско донасят дърва; от Крушово и от Цапари — въглища; риба от Охрид, от Преспа и от селата около реката Църна; зеленчуци се добиват от градините около града; плодове донасят от разни места, най-добри череши от с. Брусник (Битолска каза), ябълки от Охридско, Тетово и Воден; вино от селата Пътеле, Суровичево и други битолски села; добитък за клане се докарва от същите места, отдето се донася масло и сирене. Въобще в Битоля има голямо изобилие от хранителни продукти, и то през цялата година.

Преди 15 години търговията тук е била още по-силна, но разбойничеството, което силно се разви от 1876 г.насам, бе почти съсипало всяко търговско предприятие. Арнаутски разбойнически шайки кръстосваха навсякъде битолския вилает и пленяха безжалостно населението. Ограбваха цели кервани, горяха цели села, убиваха, заробваха хора по бял ден. Никой нямаше да им препятствува. Те имаха своите ятаци между влиятелните бегове в самия град и не се бояха от нищо. Разбоите преминаха в Солунския вилает и стигнаха дори до вратите на Солун. От Битоля никой горе-долу състоятелен човек не смееше да излезе. До железопътната станция в Градско се отиваше само веднаж в неделята — в четвъртък. Тогаз отиваше пощата със силен конвой от войници, а за Охрид, Костур и Лерин пътуванието бе немислимо. В 5—6 години селското население биде съвсем съсипано. То стана най-сетне несъстоятелно да плаща данъци. Докъде беше достигнало положението, може да се съди по това, дето една разбойническа шайка бе сполучила денем да се вмъкне в града и да заграби в плен деца, за които сетне взимаше богати откупи. Много селяни бидоха по това време изклани в къщите си и по пътищата.

Положението стана нетърпимо. Изглеждаше, че властите са съвсем изгубили сила. Тогаз едва от Цариград проводиха за валия едно умно и енергично лице, каквито Турция много малко притежава. Това бе Али Рифат паша. Той дойде с твърдо намерение да турне край на злочинствата и бе получил от Цариград пълномощие да употребява каквито ще мерки за изкоренение на злото. И действително той сполучи. Той направи толкова, колкото едва бе мислимо да се направи в Турция.

Али Рифат паша създаде от местното население милиция


378

«фахрия». Той даде заповед, щото всяко село да въоръжи, както може, по едно количество мъже на своя сметка. Тези въоръжени хора под началството на един «реиз» тряба да бранят селото. Никой въоръжен човек без силях-тескере не може да влезе в село. Ако такъв се появи, отнима му се оружието и под конвой от милицията се изпровожда в Битоля; ако окаже съпротивление, застрелва се без всякакво колебание. Щом се забележи някъде шайка разбойници, то реизите от околните села са длъжни да съберат милицията и да ги нападнат.

Тези «нечути» нововъведения подигнаха страшна буря между местните бегове, но пашата не се стресна. Разлютените бегове бяха принудени да се успокоят, като вярваха, че страшливите селяни не ще могат да направят нищо. Но се оказа противното. В едно късо време всичките села бяха въоръжени. Всеки ден ставаха стълкновения между фахрията и разбойниците; рядко нейде разбойниците побеждаваха. Постоянно в Битоля се виждаха въоръжени българи да карат пленени арнаути и да носят на пашата отсечените глави на убитите. Тук те получаваха насърчение, а понякога и бакшиш. Не се минаха две години и работите съвсем се измениха. В Прилепската, Битолската, Леринската и Костурската кази разбойниците съвсем изчезнаха или бяха принудени да се пазят в непроходимите гори. Даже в Охридско, дето разбойническите банди се чувствуваха като дома си, тези мерки оказаха благотворно влияние.

В това време търговията скоро наново се оправи, почнаха в Битоля на пазара да се явяват хора; благосъстоянието за малко време се подигна, понеже от наоколо земята е много богата, а населението — трудолюбиво. Само скотовъдството не може още да се повдигне.

Но в Битоля недоволството между турците растеше. Начело на недоволните се постави военният комендант. Почнаха се оплаквания в Цариград. Пашата беше оклеветен, че раздава от царските пушки на населението, че позволява да се избиват мирни турци по селата, че се произнесъл веднъж, как със своята фахрия той може да разпръсне войските на комендантина и пр.

Проводи се миналата година от Цариград комисия по тоя въпрос. Тази комисия ходи по селата, по градовете, бави се цели


379

месеци и резултатът на изследванията беше отстранението на валията и на комендантина. Валията отиде в Смирна, а комендантинът в Цариград. Дойде Ахмед Еюб паша от Янина, който завзе и двете длъжности. Той узакони фахрията, като ограничи числото на въоръжените селяни и даде заповед да се стреля само в извънреден случай. Подир малко Ахмед Еюб паша наново замина за Янина, отдето бе дошъл, а на негово място дойде бившият скопски валия.

Няма още една година от заминуването на Рифат паша и вече се забелязва едно голямо променение. Макар че разбойниците не могат сега тъй да върлуват, като бе преди, но се съглежда едно окуражаване между тях. Обирите в последно време по Ресенско и Охридско ни напомняват това. Честите убийства, които стават наоколо, са лошави признаци.

В Рифатово време българщината малко се посвести в тия места. Особено откак гърците зле се скомпрометираха от намерените писма у един грък. От тези писма се узна, че някои лица водели преписки с въстанически главатари в Гърция, че се готвело нещо като въстание в Костур. Битолският владика и гръцкият консул бяха замешани в тая работа. Много лица стоят по това дело още арестувани в Битоля. Владиката биде променен. Гръцки заговор на чиста българска почва. Това ни напомнява едновремешните гръцки въстания във Влашко и заверата в България.

Град Битоля е станал в последно време един важен център на всичките пропаганди, които се водят в Македония.

Отдавна време гърците работят с най-голяма енергия за погърчването на този град и тряба да им признаем, че са направили големи успехи. В един град, дето те нямат повече от 15 къщи, разполагат с най-добрите училища и с голяма сила. По-голямата част от куцовласите се броят за чисти гърци, възпитават децата си гръцки и всички се стремят да говорят гръцки, да мислят и да действуват по гръцки. Те са най-големите елински патриоти в тия места. И от българите една доста голяма част са много или малко елинизирани. Особено в последните десет години гръцката пропаганда прави непосилни жертви, за да се закрепи здраво в този важен пункт.В Патриаршията е решено да се отпущат суми за отваряне гръцки учили-


380

ща във всичките села на Биголската каза. Гръцката община има само една църква, «Св. Димитър», всред града.Тя притежава най-добре уредените учебни заведения в града, както ще видим по-надолу.

Влашката пропаганда се още е слаба, макар че много години вече действува. Влашкият елемент тука далеч още не е елини-зиран, защото по-голямата част от куцовласите си говорят по влашки; но те, с малко изключение, се числят в гръцката община, записват се в нуфузните книги като гърци и се издават за гърци. Мъргърит (Margarit) има малцина последователи в Битоля, при все че той отчаяно води борба с елинизма. В последно време гъркоманите го оклеветиха пред простолюдието, че той иска да въведе униятството между влашкото население, и с тази клевета твърде много сполучиха. Нови сили между власите, които да окажат някаква силна деятелност, още няма. Тези власи, които се отказват от гръцката община, посещават българските църкви, понеже своя още нямат.

В най-ново време се появи на сцената и сръбската пропаганда. Преди 15—20 години са дохождали от време на време по някои места сръбски учители, но те не са имали никакъв успех и незабележено са изчезвали. От 3—4 години насам почнаха по някои агитатори да заобикалят къде Битоля и най-сетне миналата година сърбите си отвориха консулато в града. За консул е избран един хитър куцовлах, Боди. Той от първия ден на дохождането си почна да привиква от града и селата българските свещеници и учители и ги увещаваше да се подчинят отново на гръцката митрополия и да въведат в училищата сръбския език. Боди обещава твърде много и пръска много пари. Досега той няма обаче още никакви успехи.

Боди доведе със себе си учители, защото искаше да отвори в Битоля сръбско техническо училище. Той нае даже помещение за училището, приготви чинове и други принадлежности, но училището още не е отворено. Според турските закони училище може да се отвори само там, дето има община, която го иска. В Битоля няма сръбска община, затова не позволяват и училище да се отвори. Но сърбите не униват. Боди събира по два пъти в неделята турските бегове на угощение, по цели нощи се весели с тях, дава дене разни увеселения в къщата


381

си за ханъмите и пр. и пр. Напоследък се разгледа едно ново прошение на Боди във вилаетския мезлиш за отваряне на училището. Съветът станал под председателството на валията. Той попитал в мезлиша има ли в Битоля сърби. Отговорено му било, че няма. Само митрополитът се произнесъл в полза на сърбите; другите членове на мезлиша са били против отваряне на сръбско училище.

За награда на тези неуспехи сърбите отвориха преди малко време книжарница в Битоля и разпращат сега книги безплатно по българските училища.

Българската община тази година изгледва да е по-добре наредена. Беше време, когато тази община служеше за пример на всичките околни български места. Начело на събудените българи стояха двама свестни, разумни и искрени мъже. Единът — д-р Мишайков — умря в Пловдив, а другият — г-н Димитър Робев — сега е вече слаб старец, съсипан материално и душевно от тежките борби, на които беше се цял предал. [1] Подир войната, когато всичките по-развитички българи отидоха в Княжеството да търсят по-охолен живот, появи се общ кризис за българщината по цяла Македония, особено в Битоля, дето гърците имат цял куп атински доктори и адвокати, митрополия и най-богатите влашки къщи. Старите борци изчезнаха, а нови не се появиха на сцената и Битолската община падна. Наместо борба за успех, за напредък, появиха се малки борби, придружени от лични ненависти и всичките обществени работи не само че останаха в застой, но се повърнаха назад. От една-две години като че ли се забележва едно слабо подобрение на общинските работи, поне крамолите изчезнаха.

Един-двама от нашите млади медици македонци биха намерили добро поприще в Битоля и биха послужили за стожер, около който да се събира по-интелигентната тук българска младеж. — Българите имат тук болшинството между християнското население, но те не съставят едно крупно цяло. Няма нищо, което да ги съединява, да ги слепва. Живеят разделно. Едно време къщата на Робевци беше като център на българското движение, но откак старият Димитър се отстрани от обществените
 

1. Димитър Робев умря през м. февруари 1890 г. — Ред.


382

работи, тя изгуби свсето предишно значение. Ни един от досегашните директори на прогимназията не успя да образува един кръг поне от по-развитичките граждани. Само празнуването на «Св. Кирил и Методий» напомнява на българите тяхната на-прежна задружна деятелност. Всичките български дюкяни тогаз са затворени и народът, учениците и учителите тържествено прекарват празника в градината на прекрасната църквица «Св. Неделя», която е на самия източен край на града.

Българската община има две църкви, едната е споменатата. «Св. Неделя», а другата е в града вътре — «Св. Богородица» Последнята е направена преди 20 години. Най-голяма деятелност и парични жертвования при направата на тази църква е оказал д-р Мишайков.

Католишката пропаганда не е направила никакви успехи в Битоля, макар че отдавна има тука католишки проповедници, а от няколко години има и свои мъжко и женско училище. От местните жители има само една покатоличена фамилия,състояща се от 3 члена. Католишките проповедници имат една малка черквица.

Протестантите тоже нямат успехи. Но с`е пак могат да се похвалят сравнително с католиците. От местното население има 34 души, които са приели протестантството. Те си имат също един молитвен дом. Протестантите имат двама мисионери, а католиците — трима.
Всичките споменати общества се стремят да поддържат свои училища,на които възлагат надежда за бъдещето си преуспяване.
Ние излагаме тука един очерк на училищното дело през 1888/1889 учебна година.

1. Гръцки училища. Гърците имат в Битоля една мъжка гимназия с 8 учители и 140 ученици, една девическа гимназия с 6 учителки и 200 ученички, 4 основни мъжки училища с 15 учители и 705 ученици, 4 основни девически училища с 8 учителки и 300 ученички. Бюджетът на гръцките училища е 2780 лири турски.

2. Влашки училища. Власите имат тук: една мъжка гимназия с 12 учители и 80 ученици, мъжко приготовително училище с 3 учители и 30 ученици и девическо основно училище с 2 учителки и 50 ученички. Бюджетът на влашките училища е 1000 лири турски.


383

3. Български училища. Едно четверокласно мъжко училище с 6 учители и 100 ученици; девическо трикласно училище с 3 учителки и 60 ученички, 5 основни мъжки училища със 7 учители и 300 ученици; едно девическо основно училище с 5 учителки и 80 ученички. Освен това има една забавачница с една учителка. — Бюджетът е бил всичко на всичко 1890 турски лири. Четверокласното училище е имало 15 % по-малко ученици от по-миналата година.

4. Турски училища. Турците в Битоля имат две идадиета, едното гражданско, другото военно. Гражданското идадие е нещо като гимназия за приготовление на чиновници. Военното училище приготовлява ученици за цариградското военно училище. Освен това те имат две руждиета, едното за момчета, другото за момичета. Руждиетата са като нашите прогимназии. За първоначалното образование имат 6 училища.

5. Еврейски училища. Евреите имат една прогимназия и три първоначални училища.

6. Протестантската мисия държи женски пансион и училище. Събират се около 20 ученички. Имат 3 учителки.

7. Католическата мисия е основала мъжко и женско училище, дето се изучава главно французкият език. Учащите плащат по 30 гроша на месец.

От гореизложеното се вижда, че гръцките училища са най-добре устроени. Особено девическата гръцка гимназия; тя примамва момичетата на всичките богати къщи не само в Битоля, но и в околността. Тя се помещава в едно прекрасно здание. Направила е голяма полза на елинизацията; за това се обръща на нея сериозно внимание от силогосите. В сравнение с това заведение нашето трикласно девическо училище, забутано в една ниска къща, стои съвсем на заден план. Та и другите училища на гърците надминават нашите. Те, които са чужденци в Битоля, които имат не повече от 15 фамилии — имат 1300 ученици, а българите — болшинството — имат едва 540 ученици.

Настоящата учебна година българските училища са направили един слаб успех сравнително с ланската. Следующата таблица ни показва числото на българските ученици и ученички Битоля и тяхното разпределение по класове и отделения за настоящата 1889/1890 учебна година.


385

От тази таблица се вижда, че числото на ученичките се е увеличило доста много, а числото на учениците наистина е повечко, отколкото миналата година, но ако направим едно сравнение с 1886/1887 учебна година, за която имаме данни, този успех се оказва много слаб.
Следующата таблица ни представлява числото на учениците и ученичките през три учебни години, за които имаме данни.

Този неуспех в училищата произлиза от икономическата криза, на която е изложено населението; но до една голяма степен той зависи и от раздорите на българската община и неуредиците в българските училища, които доскоро време се продължаваха.

Сериозни мерки трябва да се вземат, за да се поставят българските училища в Битоля на подобающата им висота.

Битоля е град с бъдеще. Той е втори град подир Солун в цяла Македония и ако един ден се свърже с желязната линия, ще добие още по-голямо значение. Той е център, в който грамадното болшинство принадлежи на българския елемент.

Ако българският елемент се укрепи в Битоля, цялата Битолска, Леринска и Костурска кази са отървани от ръцете на гърците, които нямат едно свое село във всичките поменати места. Аз мисля, че за да се осуетят гръцките домогвания откъм юг и сръбските откъм север, българите трябва особено внимание да обърнат на училищата си по линията Солун — Воден — Битоля — Охрида — Дебър.

Най-доброто нещо за българската община в Битоля би било, ако се завземеше тя да си основе едно занаятчийско отделение при прогимназията, та свършившите в него ученици да могат


386

да си намерват препитанието и вън от учителското поприще. Не ще струва много пари, чини ми се, ако се устрои тук едно дърводелско, едно железарско, едно кундураджийско и едно шиваческо отделение с по един учител. В страната има нужда от развити занаятчии. Положението на свършившите гимназисти и прогимназисти в Македония е лошаво. Освен учителствуването, те друга работа не могат да захванат с рядко изключение. Тук има гимназисти, които служат по за 20 турски лири годишно!

Околността на града е разкошна. Цялата южна част е обградена с богати ливади и градини и със сенчести дървета. Близо до града има един извор, наречен Кисела вода или Екши-су. Водата му е силно наситена с въглична киселина. Той принадлежи на беледието и може всеки гражданин безплатно да се ползува от него.

На юг от Битоля в полите на Пелистър стоят всред една богата гориста местност наблизо един до друг два манастира. Единият стои над хубавото село Буково, — прочуто със своя червен пипер, наречен «буковски». Управлява се от мирски лица из селото Буково. Намира се под ведомството на гръцкия владика. Вторият е над селцето Христофор, носи същото име. Христофор е едно малко бедно селце; то призна Екзархията, но за това му отнеха от ръцете манастира. Появи се един влах с някакви документи, че манастирът бил негов и за уверение на населението той го отне от селяните и сега го дава под наем. Ако имаше кой в Битоля да се застъпи за интересите на селяните, не би дошъл въпросът до такова калпаво решение, понеже нигде не е известно манастири да са притежание на частни лица.

На западната страна, на 4 километра разстояние, лежат в полите на планината две румънски села, [1] почти скачени едно с друго. Това са Търново и Магарево. Местоположението им е разкошно. Лете най-богатите къщи се преселват тук да прекарат всред хубавата природа горещите месеци.

Тези власи, както и битолските, са се заселили в тия места
 

1. Правилно е да се каже «влашки», а не «румънски» села. — Хр. Хр.


387

подир разрушението на Москопол. Някои говорят, че в Битоля и преди това имало власи.

Вечно снежните върхове на Пелистър са покрити с мъгла цялата пролет и есен. Това много влияе на климата на града. Той може да се нарече влажен през голямата част от годината. Дъждове падат в голямо изобилие през цялата пролет. Едва къде май времето почва да се поправя, а влажността изчезва къде началото на юни. Лятото е много хубаво, рядко стават тук големи горещини. Есента се почва от септември, но много често и август е дъжделив. Падат мъгли над града, които стоят през цели недели. През зимата стават доста големи студове. Често термометърът дохожда до –20° и –22°С.

В облеклото на битолчаните и битолчанките се среща голямо разнообразие. По-богатите и от двата пола се обличат по европейски. По-бедните и тези от краищата на града носят народното си облекло.

Българите носят широки черни гащи до под колената, наричат ги бечви; от колената надолу са особени крачоли, прилепени до крака с гайтани на долната страна; това са тузлуците. На кръста си носят пояси; на плещите е облечено фермене, което зиме се подплаща с кожа. Ако е с ръкави, нарича се кусо. За горна дреха през зимата им служи една дълга до под коленете черна дреха без ръкави с червени или сини гайтани, тя се нарича ресечка. На главата си носят фесове, обикновено без пискюл; по някой път фесовете са обиколени с бяла чалма.
Българките носят на главата си шамия или шкепи. Косите си заплитат в две плетенки. На ушите си носят големи обедки, обикновено сребърни. На гушата си носят рядко гердани с пари нанизани, — носят флоринти, казват битолчанките. На раменете има фермене, под него елек, а под елека — кошуля. На кръста си имат навити дебели козиняви върви по стотина пъти, така щото п`оловините на жените са по-дебели от цялото тяло. Това е пълна противоположност на цивилизованите жени, които по всякакъв начин се мъчат да намалят дебелината на п`оловината си. От половината надолу отива къса фуста от дебел шаек. Тази дреха се наченва от плещите и е без ръкави. Има обикно-


388

вено бял цвят, нарича се шаек или сая. Престилката е широка и по-дълга от саята; казва се фута, а кошулята е още по-дълга от престилката и полите й са нашарени с черни и червени конци.

Дебраните и дебранките ходят със своето национално облекло, с което ги срещаме и по цяла България.

Една част от еснафите носят дълги прилепски антерии и късо поясче през кръста, а на плещите късо фермене.

Власите носят често дебели сини шаечни антерии, които са широки от долния си край и на плещите върху тях пак синьо фермене.

Влахинките носят дълги сукмани без ръкави и на гърдите отворени, обикновено от черен шаек. Нямат пояси на п`оловината си. На главите им стоят особени черни шамии, някак надигнати нагоре.

Турците и туркините носят това облекло, с което навсякъде ги срещаме. Забележва се често един особен арнаутски костюм, който се състои от тесни беневреци, пояс и силях, сърмен елек, чохен минтан и фесове с дълги сини пискюли.

Преди да оставим Битоля, нека кажем няколко думи за Битолската каза изобщо. Тази каза е разположена по полите на Пелистър, на Баба планина, по долините на реките: Драгора и Шемница и в Битолското поле по двете страни на р. Църна, додето тя се скрива между Мориовските планини. От юг и югозапад тя граничи с Леринската каза, от изток — с Прилепската каза, откъм север с Крушевската нахия и от запад с Преспа.
Тази каза брои 135 села [1] и чифлици. Населението се състои от българи, турци и власи.

Следующата таблица ни представлява населението на Битолската каза, доколкото съм могъл да го изуча от местни лица, които добре познават околността на Битоля.
 

1. Числото на селата и чифлиците е земено от турския правителствен календар за Битолския вилает.


389

1. Кръстофор 2. Бистрица 3. Олевени 4. Канино 5. Баришани 6. Велушина 7. Драгош 8. Клещино долно 9. Клещино горно 10. Раково 11. Клабучица 12. Бухри 13. Ерменско 14. Буф 15. Егри долно 16. Егри горно 17. Егри средно 18. Св. Петка 19. Асеново село


390

20. Скучивир 21. Ивяни 22. Брод 23. Биляник 24. Тепавци 25. Вранявци 26. Рибарци 27. Гноотино 28. Парало 29. Суходол 30. Дедебалци 31. Агларци долно 32. Агларци горно 33. Добромир 34. Новаци 35. Далбеговци 36. Радобор 37. Трап 38. Чарлия долно 39. Чарлия горно 40. Добрушово


391

41. Ношпол 42. Клепач 43. Мегленци 44. Арматош 45. Вашерейца 46. Лознани 47. Новоселяни 48. Бяла църква 49. Обършани 50. Вогяни 51. Св. Тодор 52. Поодшно 53. Иванявци 54. Сърнци 55. Беранци 56. Църно Буки 57. Змирнеово 58. Лисолай 59. Чагор
60. Лопатица
61. Облаково 62. Ливци (Влахци) 63. Секирани 64. Кочища
 

1. В църквата се чете по славянски.

2. Пее се по славянски.


392

65. Догрижани 66. Драгярино 67. Кукуречини 68. Кърклино 69. Ращани 70. Оризари долно 71. Оризари горно 72. Карамани 73. Трън 74. Могила 75. Логоварди (Логоарди) 76. Ноешово 77. Оптичари 78. Буково 79. Кравари 80. Орехо 81. Смолево 82. Брусник 83. Дихово


393

84. Джинджопол 85. Търново 86. Магарево 87. Роотино 88. Цапари 89. Кажани 90. Маловища 91. Доленци 92. Гявато 93. Матимер (Метилар) 94. Свинища (Свиняща) 95. Лера 96. Рамна 97. Серици Мало 98. Църно Върх 99. Стрежово 100. Църноец 101. Мечкарица 102. Зуулица 103. Старо Смилево 104. Ново Смилево
 

1. Пее се по гръцки.

2. Пее се по славянскм.

3. Пее се по славянски.

4. Има няколко къщи български.

5. Пее се по гръцки.


394

105. Обедник 106. Утово 107. Загориче 108. Стругово 109. Кутретино 110. Градище 111. Гонеш 112. Кафтенжица 113. Жабяни 114. Негочани 115. Мало Стрежово 116. Слепче 117. Секулево 118. Неоказа 119. Върбяни 120. Вощарани 121. Крушород 122. Горничево 123. Попъяни


395

12 села от казата остават неизвестни. По всяка вероятност те ще са някои малки чифлици по краищата на казата или пък, ако са преброени със селата и манастирите, то 12-тях населени места, които не достигат до 135, ще са манастири. На всеки случай, ако изоставиме тези 12 места, сметката ни няма много да се побърка.

И тъй всичките села и чифлици имат вкуп 7128 къщи. С 12-тях неизвестни места ще да има до 7500 къщи в казата. Според турските нуфузни книги казата брои около 94 000 жители. Падат се на една къща 12,5 жители. Тази цифра е много голяма. В Охридската каза имаме 6,5 души на къща, в Преспанската 7. Тряба да се предполага, че има грешка или в нефузните книги, или пък в записвачите на къщята.

От известните нам 7128 къщи има 5108 български, 1720 влашки и 300 турски. Българското население в тази каза, както се види, съставлява грамадното болшинство. От 123-тях нам известни села 100 са чисто български, 16 българо-турски, 2 чисто турски, 4 чисто влашки и 1 влашко-българско.

51 села с около 2600 къщи признават властта на българския екзарх; 47 села, между които има 5 влашки, признават властта на Патриаршията; те броят около 3600 къщи, от които 1900 са чисто български, а останалите — влашки; за другите села нямам точни сведения.

В казата има 15 български училища, 19 гръцки и 5 влашки. И тъй в тази чисто българска каза, дето няма ни едно гръцко семейство, има повече гръцки училища отколкото български!

В икономическо отношение селяните стоят зле. По-голямата част от земята принадлежи на големи земевладелци. 70 села се намират на чужда земя и работят на исполица. Само планинските румънски села, които имат съвсем малко работна земя, и още 23 други работят своя собствена земя. Останалите са смесени, т.е. били са чифлици, а сега част от земята е откупена от селяните.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]