А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

III. Зъхна

Местоположение. — Народонаселение. — Комитите. — Поминък.

От Сяр заминах на север по течението на р. Струма. Преди да говоря за тия места, считам за нужно да спомена няколко думи за източната част от Серското поле, която съставя от няколко години насам особена каза и носи още старото си име Зъхна. Спада административно в Серския санджак. В Зъхна не съм ходил, но познавам много хора оттам и от тях съм събрал дол у изложените сведения.

Зъхна захваща местността между Кушиница планина и Боз-Даг. И двете вериги са клонове от Пиринската главна верига. Те са оголени отдавна и сега представят грозни върхища и каменаци. По средата тече р. Драматица, или Ангиста, която събира водите си в южните части на Пирин и се влива в езеро Тахинос.

В средните векове е имало градец Зъхна на пътя от Сяр за Кавала. Споменуват се и епископи зъхненски. При покоряването на страната от турците градецът е разсипан и на мястото му сега има малко селце.

Местността е отчасти планиниста, отчасти поле. На север клоновете на Боз-Даг спущат хълмове накъм р. Драматица и езерото. От югоизток Кушиница планина допира до Тахинос със своите отлози. Ниските места са много плодородни и дават добър памук. По полите на Боз-Даг расте отличен тютюн, по върхищата се отгледват овци и кози.

Център на казата е градецът Зеляхово, който има хубаво местоположение. Лежи на пътя между Сяр и Драма. Върхищата

86

около него са покрити с лозя. Брои около 2500 жители, от които до 800 са мохамедани, останалите — християни. Зеляховските християни говорят турски, имат добре уредени гръцки училища, които деятелно работят да погърчат населението. Между християните има доста българи, преселени напоследък от околните села.

Тука излагам една таблица за числото на къщите в казата; тя е вярна, що се касае до селата към северозапад от р. Драматица. Колкото за югоизточните села, числата не могат да бъдат дотолкова верни, защото лицата, от които се ползувах, не знаеха добре мястото по полите на Кушиница планина.

1. Зеляхово 2. Клепушна 3. Скрижово 4. Граменца 5. Калапот 6. Карлуково 7. Восилово 8. Горенци 9. Пършево 10. Ери дере 11. Грачан 12. Алистратик 13. Трестеница 14. Драчево 15. Мандилево 16. Ряхово (Оряхово) 17. Цолна 18. Долна Нуска 19. Анастасия 20. Оровище 21. Зъхна

87

22. Порна 23. Толос 24. Доксат 25. Тумба 26. Чеково 27. Шелинос 28. Кормишта 29. Череплен 30. Кюп кьой 31. Витачище 32. Правища 33. Радолиово 34. Ханджища 35. Волчища 36. Шемолтос 37. Петелинос 38. Здравик 39. Коцак 40. Банаца 41. Локвица 42. Ени кьой (Амфиполи) 43. Раменци 44. Гозниче 45. Золум 46. Чепелдже 47. Долу-иси 48. Кьочек 49. Вакъф чифл. 50. Старо-сер 51. Чапог

88

Според официалните турски статистики в казата има 6000 къщи.

Числото на циганите е съвсем непълно, затова ще приемем онова на официалната турска статистика за вярно.

Да сметнем числото на жителите според къщите, както направихме за Серската каза, и да ги сравним с ония на официалната турска статистика, на Z и на Веркович.

Тия числа ни карат да вярваме, че ние сме дошли близо до истината. Главната разлика между официалната турска статистика и нашата се състои в числото на българите и гърците. Като освободим числото на гърците (оф. т. ст.) от власите и християните, говорещи турски, които са там причислени, ще получим числото 12 800. В 10 години това число тряба да е нарасло поне до 15 000. А според Z, Верковича и нашите цифри то надминува 12 500. Българите, напротив, в турската официална статистика са малко — 9 500, с наращението за 10 години тряба да имаме сега до 11 500, а по нашите сметки излизат 13 800. Много е възможно, че някои български села наблизо до гръцките да са записани като гръцки от турците. Освен това не тряба да се изпуска от пред вид, че българите се плодят много повече от гърците.

Българите, земени в по-кръгли числа, съставляват 37% от

89

цялото население. И тук те са повече от сяка народност, земена отделно. Населяват главно полите на Боз-Даг и опират до р. Драматица. По левия бряг на реката те не минуват вече. Има признаци, които ни показват, че имало в много отвъдни гръцки села и български къщи, но те в последно време зели силно да се гърчеят. Българите в Зъхна са доста развити хора. Те надминават в това отношение твърде много жителите на Серското поле. По облекло, нрави, обичаи и говор те спадат към драмските българи, които населяват цялото разстояние между Боз-Даг и р. Драматица. Мъжете нссят обикновено гащи от синя, дебела памучна материя с отворени крачоли, които достигат ниско до глезените, но на пищялите си нямат особени крачоли, а са покрити с дълги чорапи. На кръста опасват малко червено поясче. На плещите върху ризата се носи антерия, тоже от синя материя. На главата — малък фес, обикновено без пискюл. Когато е по-студено времето, върху сините гащи обуват подобни тям от черна вълнена материя и на плещите си обличат минтан от черна материя. Женското облекло е твърде просто. То се състои от шарена памучна фуста, дълга до глезените, и подобна антерия на плещите. На главата носят големи шамии. Зиме жените обличат дълга до под коленете вълнена черна дреха с изпъкнали бочници.

Говорът им, както и оня на Драмските българи, спада към източнобългарския. Много е сходен с говора на населението от Серското поле. Населението е любознателно и предприемчиво. До Руско-турската война всичките по-големи села си имаха български училища и не припознаваха драмския владика, под ведомството на когото спада Зъхна. Начело на движението стоеше селото Скрижово. Подир него идеха: Калапот, Клепушна и Карлуково. Напразно бяха сичките опити на драмския владика да потуши движението. То премина в по-малките селца и навсякъде в църквите се пееше от 1870 г. по славянски. През 1872 г. се опитал владиката с личното си присъствие в Скрижово да възстанови властта си, но бил зле посрещнат от населението и със сила изгонен от селото.

Подир войната зъхненските български села се подложиха на тежка изпития. Комитските чети напълниха цялата Боздаг-

90

ска верига и зле обезпокояваха турското население. През 1881 г. една чета от 150 души свободно слязла в Скрижово и се веселили цял ден със селяните. На другия ден тая чета под началството на Куко войвода нападнала градеца Зеляхово, разбила конака и когато видяла, че касите са празни, спокойно се оттеглила назад. Когато се оттегляли, гръмнала една пушка из един прозорец и войводата бил ранен в кълката. Това нещо накарало турците да търсят енергически мерки за умиряване на онзи край. Била доведена войска, която завзела всичките български села на Зъхна. Гръцкият владика се възползувал от положението и с клевети накарал властите да принудят населението да му се подчини наново. Той сполучил целта си. Само с. Скрижово останало твърдо. Нито затвори, нито глоби, нито явни боеве и изтезания не принудили селяните да се подчинят на владиката.

Куко войвода бил уловен в една пещера на Боз-Даг, дето се лекувал от раната си: предали го гръцките калугери от манастира «Св. Иван». Турците го осъдили на смърт, после смъртта се заменила с вечен затвор в окови. И сега чутовният Куко, който цели 6 години държа в страх Сяр и Драма, лежи в затво рите на остров Митилин. На негово място излезе Стойо войвода от Скрижово, достоен ученик на Куко. Стойо излезъл в планината още в 1875 г. и до ден днешен той господарува в зъбестите скали и дълбоките долини на Боз-Даг. [1] Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата. Стойо е още млад човек, той няма
 

1. През 1893 г. Стойо се оттегли в България и досега мирно живее в Дупница.

91

повече от 40 години. Научил се е да чете и пише в планината. Има жена и едно момиче, които отдавна живеят в Дупница. С четата си той е участвувал в Сръбско-българската война, в отделенията на Паница. После е сторил някаква пакост в България и от 1886 година той зиме, лете прекарвал в Боз-Даг. Той търси да улови някой богат търговец, от когото зима голям откуп, и сетне цяла година стои мирен — не му се чува дирята. Забелязано е, че всичките досегашни негови жертви са били или гърци, или гъркомани. Един едничък път той е уловил един българин богаташ от Белотинци (Неврокопско), когото обаче скоро освободил почти без откуп. Това последното обстоятелство дава повод на гърците да клеветят българското население в подпомагане на Стойо, когото наричат бунтовник. И родното му село Скрижово няколко пъти е страдало от екзекуции. При все това досега само то и с. Калопот запазиха българските си училища и славянското пение. Другите села се подчиниха на владиката.

Българите се поминуват със земледелие, скотовъдство и кираджилък. Работят най-много памук, от който придобиват препитанието си. Те са главните кираджии между Драма и Сяр. Освен това търгуват с памук в България. Има кираджии, които на всеки две недели редовно отиват до Дупница, Кюстендил и София.

Гърците съставляват 34,3% от цялото население на Зъхна, населяват главно полите на Кушиница планина и се групират в няколко големи села, от които най-важното е Радолиово, или Радолиос, както го наричат гърците. Оттам е родом днешният Цариградски патриарх. В Радолиово имат гърците мъжка и женска полугимназия, много хубаво натъкмени, и 2 хубави църкви. Във всичките по-големи села има добри училища. Особено внимание обръщат гърците на селото Алистратик, дето е обикновено седалището на драмския владика. Това село е българско, то прилича на малък градец. Има добра чаршия, дето всеки петък става голям пазар. Алистратик е по-голямо от Зеляхово и върти по-добра търговия от него. Има само една гръцка фамилия, която се занимава с лихварство и е достигнала до голямо богатство с тоя експлоататорски занаят.

92

Понеже Драма до скоро време е бил чист турски град, то и драмският владика не е можал там да седи. През настоящото столетие са се населили около 200 християнски къщи в града и владиката се е прибрал там. Обаче в по-новите времена било поради добрия климат на Алистратик, или за да се намерва по-близо до българското паство, Драмският митрополит повече прекарва по тия места. В Алистратик има тоже добри гръцки училища, които деятелно работят да погърчат тая паланчица. Много помага на гърците и Кушиничкият манастир, който лежи близо до селото Кормишта. Той има добри приходи и се посещава много от български селяни

Само четири села гръцки минават на десния бряг на реката Драматица

Турците мохамедани съставляват малък процент от населението. Всичките са коняри или, както населението ги нарича, юруци. Те живеят в особени села покрай Боз-Даг и Кушиница, дето пасат по планинските височини своите стада. В много места живеят и смешани с християните. Те сравнително с другите турци са мирни и работни.

Християни, които говорят турски. В Зъхна има едно островче от християнско население, което говори по турски. Главното място на тия християни е градецът Зеляхово, дето те съставляват болшинството. Освен тук те живеят в селата Росилово и Долня Нуска, измешани с българи; в селата Оряхово, Старо-Сяр и Горна Нуска (Серско) — отделно; в селата Зъхна, Порна и Полос — смешани с турци. Във всичките тия села (заедно с Горна Нуска) се наброяват около 3700 жители. Доколкото ми е известно, пръв път Веркович споменува за тия жители. Възможно е, щото те да са сродственици на гагаузите. Сами те казват, че са гърци, също каквото правеха и гагаузите.

Циганите достигат голямо число. Те работят по чифлиците земя. Има ги доста много в югоизточната част на Серското поле.

Власите са преселници от ново време; те са избягали тук заедно със серските и неврокопските. Държат местната търговия в ръцете си и са голяма подпорка на гърцизма, както навсякъде по Македония.

93

В казата мохамеданите имат 25 дамии и 8 текета.

Турски училища има 16 първоначални с 350 момчета и около 20 момичета. В тях преподават 16 учители по старата метода. В града има едно Руждие с учител и 47 ученици.

Християните имат 45 църкви. По славянски се пее в 7 или 8, в останалите богослужението се извършва на гръцки. Има 16 гръцки мъжки училища с около 750 ученици и 20 учители, 4 женски училища с 6 учителки и 180 ученички. Български училища има 2 — в Скрижово и Калапот. За тях ще говорим на друго място.

Засега (вж. по-горе) можем да приведем следните данни за производителността на тая каза.

Храни

В казата се обработва около 100 000 у врата земя, от които с храни има:

В турската официална статистика е забелязано, че един уврат жито дава 4 кила плод. Това не е вярно. Земята на Зъхна е много плодородна, затова тук ще приемем на уврат 6 кила, или 122 оки. По същите причини приемаме за ечмика 8 кила, или 144 оки вместо 5 кила, за ръжта — 5 кила, или 90 оки, за овеса — 6 к, или 90 оки вместо 7 кила.

Според тия числа Зъхна дава:

94

Културни растения

Според бележките в турската официална статистика един уврат памук дава 50 оки произведения. Тук непременно е сметнат и неочистеният памук (заедно със семето). Очистен памук не може да има повече от 30 оки на уврата. Тютюнът един уврат дава около 100 оки сушени листа и сусамът — около 50 оки семе.

Един дюлюм лозе е означено, че дава 800 оки грозде. Тая цифра е много голяма. Средно не може да се земе повече от 600 оки. Макът на 1 уврат дава 2 оки афион. Според тия числа пресметнато, се добива:

Едър добитък

Дребен рогат добитък

95

Коне, мъски и магарета

От горните числа можем да извадим приблизително верни заключения за поминъка на населението в Зъхна.

Храни се изкарват колкото за прехрана на населението. Навън се изнасят малки количества. Никога почти не става нужда да се внасят отвън. Планинските места купуват храни от полето.

От културните растения главно място държи памукът. Има 80 водни машини, дето се чистят влакната от семето. Памукът е едничката износна стока в значително количество от Зъхна и когато не се роди памук, населението изпада в голяма нужда. В селата има до 36 стана, дето се тъкат памучни платна за продан и се изкарва годишно около 40 000 аршина платно, което се продава по околните близки окръзи.

Главно памукът се продава суров (очистен само от семето). Трябва приблизително до един милион оки да се изниса навън. Пазарът му е Сяр. Оттам се носи в Солун за в Европа или с коне се разнася по България. На мястото средната му цена е 5/4 гроша оката. Биват случаи, когато се качва оката до 8

96

гроша. По някой път, когато индийският падне много в английските пазари, тукашният спада до 4 гроша оката.

Второ място държи тютюнът. Той е средно качество. Просеченският (Драмско) го надминава. Продава се 6 до 8 гроша оката, рядко 10 гроша. Купува се на място от монополната комисия или от просечански търговци за навън.

Сусамът се изработва на място в масло. Получава се до 70 000 оки масло, което се употребява за местни нужди.

Грозде — според горната таблица получава се доста голямо количество. По хълмовете на Боз-Даг се приготовлява превъзходно вино, от което малка част се продава в Сяр, Драма и Кавала, а по-голямата част се пие на мястото.

Добитък навън от казата се изкарва съвсем малко понякогаш, и то главно овци и кози за Драма и Кавала. Едър.добитък се купува постоянно отвън за впрягане и товар. Така също и свине се докарват от Петричко, Струмишко и Горно-Джумайско през зимата.

От овците се получава до 45 000 оки вълна и от козите — около 7000 оки козина. Всичко това се обработва на мястото за бблекло на населението.

Мед и восък се получава достатъчно от кошерите. Забележено е в статистиката, че един кошер дава 10 оки мед на годината и 300 драма восък. Мед е много поставено; повече от 6—7 оки трудно е да се получи от нашите лошави кошери. Ще има около 34 000 оки мед и 3670 оки восък. Малко мед се продава в Сяр. Восъкът си остава на мястото.

Трябва да забележим още, че в някои места стават много добри овощия и зеленчуци, каквито най-рано дохождат на Серския пазар. Особено селото Порна произвежда много череши и други плодове.

Преди години населението в Зъхна е било много заможно, понеже памукът се е продавал на двойна цена от сегашната, а данъците са били половина на днешните. И сега населението е добре сравнително с планинските части на санджака, но напоследък цените на памука много паднаха и осиромашаването върви напред. При все това досега жителите на Зъхна не са принудени да ходят по чужбина за прехрана.

97

Лихварството напоследък много се е развило в тоя благословен край и то смята да постигне онова, което данъците и евтинията на произведенията не могат.

В казата има до 40 воденици за брашно. Земледелческата каса разполага с около 185 000 гроша.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]