А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

II. Градът Сяр и казата му

Местоположение. — Исторически бележки. — Население. — Възраждането на българщината. — Училището и параклисът. — Турските, гръцките и еврейските училища. — Разходки из и около града. — Населението на Серската каза. — Поминъкът му.

Установих се в известния за българите Москов хан. Той се намира сред града, до чаршията, от една страна, и до чорбаджийските махали, от друга. Излишно ще бъде да описвам хана; той в нищо не пада по-долу от другите ханища на полуострова.

На другия ден обиколих града и между другите места посетих българското училище, запознах се с някои граждани, които не познавах; видях и председателя на общината. Понеже децата бяха разпусннти за великденските празници, то и учителите бяха свободни. Един от тях ми предложи услугите си да ме придружава в разходките.

38

Градските улици са тесни, криви и нечисти. Зданията, с рядко изключение, са вехти и много от тях полуразрушени.

Чаршията беше напълнена със селяни, дошли да пазаруват за предстоящите празници. Едни продаваха, други купуваха и всички гълчеха. На едно място имаше събрани стотина агънца и цял куп граждани и селяни. На друго място стояха коне, мулета и магарета, натоварени с грубо издялани мраморни камъни. Мраморът беше от доста добро качество. Получава се от Боз-Даг и се пренася 6 часа път до града, дето се продава много евтино. Една плоча, 1 кв. м голяма, се продава за 6—7 гроша. Около конака, на едно по-широко място, имаше наслагано по пътя сирене, масло, кисело мляко и плодове. Всичките паза-рувания ставаха на български език.

Градът Сяр е заселен в полите на един клон от Пиринската верига, който се нарича Шарлии. Клонът иде от върха Али Ботуш, важен планински възел на Пирин. Шарлии изкачало държи югоизточни посоки, после свива към з.и, като се простира до 30 км, свършва се до гр. Демир Хисар. От клона към ю. в полето се спущат рътлини, между които текат малки рекички. В самото подножие на една такава рътлина е заселен градът Сяр преди стотина години между две малки рекички; от изток Серовица, от запад безимен поток, който тук.ще наречем Каменишки, от името на прилежащата нему улица. През средата тече потокът Клокотица, който извира близо над града.

Градът е прострян надлъж от изток към запад. Една част от къщите са натрупани по височините на хълма, друга част лежи на равно място в полето. Две дълги криви улици пресичат града от едната до другата страна — от Серовица до Каменишка река. По-северната е под самите поли на хълмовете, а по-южната е на равно място. По тях и около тях се намират чаршиите, част от които е покрита, както на много места в Ориент. Едно време в тези чаршии е кипяла голяма деятелност, но сега, освен на пазарните дни, всичко е мъртво и глухо. Тук е запазен здрав Керван-Сараят — едно голямо здание, съзидано от камък и тухли с шест купелообразни кубета. В негорима няколко чохаджийски дюкяна.

Главната част на града е Варош, който лежи на източната

39

страна, под един висок хълм, окичен със стари укрепления и наричан Хисар. Както Хисарят, и Варошът се мият от р. Серовица. Варошът е бил обиколен със стени, от които още личат остатки. Той е напълнен със стари църкви.

В Сяр според Z [1] има 42 църкви, от които в 23 се служи постоянно. Къщите тука са сбити една до друга, няма дворове, нито дървета и лете става нетърлима задуха. Но затова пък варошаните имат наблизо най-хубавите места за разходка. Хисарят е една висока конусообразна вършина, на която е бил главният цитадел на стария град. [2] Тук лежат цял куп остатки от стените и кулите; има и една малка черквица, която извън цяла е запазена, но извътре съвсем опустошена. Народът нарича крепостта Душанова (спомен от славното господаруване на Душана в това място). Стените имат стари основи; те са разваляни много пъти и наново правени. На върха има остали високи стени от кула и на тях е запазен един надпис, от тухли направен. Той е много повреден и стои доста високо, та мъчно се копира. [3] Хисарят от всичките страни е стръмен, само на север се скача посредством една тясна котловинка с едно ребро на Шарлиите. От западната страна той се мие от потока Клокотица, който цялото лято е без вода.

На запад от Клокотица почват нови махали, които после са заселени. Покрай върховете населението е турско, а в по-нижните махали — християнско. Крайните махали на запад са съвсем нови. Те са две до хълма — Горна Каменица и под хълма — Долна Каменица; населени са през настоящото столетие от селяни из полето.

Градът Сяр има прекрасна околност. Отвсякъде е заобиколен с хубави градини, които се зеленеят през по-голямата част от годината. Градините на югоизток от града дават голямо количество зеленчуци, които се разнасят по планинските селца и градове. Особено добри продажби правят градинарите в ранна
 

1. Гл. Z [Г. Стрезов], Два санджака от Източна Македония, Пер. спис, кн. XXXVI, с. 827.

2. Ср. там., с. 826; Ст. Веркович, Топографическо-этнографический очерк Македонии, Спб., 1889, стр. 53 — 58.

3. Вж. Пер. спис, кн. XXXVII, XXXVIII, Притурка, таб. № 15. Димица мисли, че надписът е славянски и значи: Еленени кули.

40

пролет, когато по другите места не са още готови зеленчуците. Най-хубавите градини за разходки са по коритото на р. Серовица на североизток и изток от Хисаря. Коритото на реката е обрасло с високи сенчести ясенови дървета. Между тях са направени кафенета, дето през летните дни се стича множество народ на разходка, особено през празниците.

Преди да изложим настоящото положение на града Сяр, ще дадем един кратък исторически преглед за него. [1]

Град Сяр (Siris, Serrae, ) е основан в най-старите времена. Пръв път го срещаме в историята в V в. (пр.н.е.), Серското поле било населявано от сиропеони, пеопли (пеонийско племе, изселени тук от персите в Мала Азия), сетне от адамити, които се удържали против гръцките нападения от Амфиполис, но подпаднали във владенията на Македонското царство. И в римско време не е успял да се подигне Сяр над Амфиполис. Прекаран бил само път за Филипи, Скотус, накъм Рупелския проход и т.н. Едва през славянските нападения вдигат византийците крепост в Сяр и го направят пръв град в Източна Македония. Градът няколко пъти е минувал в пределите на Българското царство, повръщал се е на Византия, падал е в ръцете на кръстоносците, на сърбите, догдето най-после дойдоха турците.

В Симеоновото време Сяр е влизал вече в пределите на Българската държава, която обхващала всичките Македонски при-брежия до стените на Солун. Петър загубил тия места. Когато синовете на Шишман Мокрий [2] въздигнали западното българско царство, то Мойсей, братът на Самуил, напразно обсаждал силната Серска крепост, дето намерил смъртта си, ударен с камък от градските укрепления. Градът не бил превзет, но българската граница останала близо до него.
 

1. Вж. K. Manner, Geographi der Griecheb und Roemer, B. VII, S. 503; , с. 575;  Д и м и т р и е в, Македония в миналото. Пер. опис, год. 8, кн. XI, с. 627;  К.  И р е ч е к, цит. съч., с. 217 и 248;  В.  Г р и г о р о в и ч. Очерк путешествия по Европейской Турции, М., 1877, стр. 121;  С т.  В е р к о в и ч, цит. съч., стр. 54; Пер. спис, кн. XXXVII, XXXVIII, стр. 57.

2. Това прозвище на Шишман е погрешно и отхвърлено от нашата историческа наука. — Ред. на издателството.

41

Константин Порфирородни (912—959), като говори за Сяр в това време, нарича го голям и прочут град, богат, прекрасен, силно укрепен и пр. Когато Самуиловата държава биде разсипана, в Сяр дошли и се покорили на Василий Българоубиец войводите Кракра от Перник и Драгомир от Струмица. При Асен I българските предели достигнали Сяр; тук наблизо византийците претърпели силно поражение от българите, но българската власт и тоя път не се закрепила в южната долина на Струма, понеже Асен биде убит, и до Калояна българската държава не можа да се укрепи поради вътрешни размирици.

В това време кръстоносците превзели Цариград и основали латинска държава, в пределите на която влязла и Южна Македония. Сяр тогава спадал в Солунското графство, управлявано полусамостоятелно от Бонифация, маркграф Монфератски.

Българският цар обърнал вниманието си към прибрежията на Бялото море. Той отнел Сяр от Бонифация и поправил стените му, които били много разсипани. В 1206 г. Бонифаций отнел Сяр надире, но паднал в една засада, която му устроили българите, и Калоян наново завладял цялата Серска равнина; той обсадил и Солун, дето изменнически биде убит.

Във времето на Борис II българското царство изгубило южните области на Македония, но и латинската държава много отслабнала поради разногласията на водителите. Ломбардските дворяни, които владели много градове в Македония, не се покорявали на Бонифациевия наместник в Солун. Ломбардският гарнизон в Сяр искал да предаде града през 1208 г. на Борила, но по измяната на гръцките граждани Сяр паднал предварително във властта на Хенриха. Хенрих сполучил истински да усили империята, но подир неговата смърт тя наново почнала да се разлага. Тогава се усилило Българското царство и при Иван Асен II цялата южна част на Македония останала на българите, а Сяр влязъл в състава на Българското царство. Според Димица близо 40 години Сяр е стоял в ръцете на българите до 1246 г. Подир смъртта на Иван Асен II император Ватаци превзел Сяр, като заминувал от Цариград за Солун. Ватаци се решил да нападне на българите, защото не се боял от тях. Завоевателната война се наченала с нападението на Сяр, което напълно се

42

удало. Долната част на града, която била защитена с вехти стени от времето на Калояна, била лесно превзета, и началникът на крепостта Драгота се предал без съпротивление, за което бил награден със злато и пурпурова одежда.

Оттогаз до 1345 г. Сяр е останал под византийска власт. Тъкмо 100 години. В това време на полуострова се подигнало сръбското господарство под владетелството на Стефана Душана. Той покорил цяла северна и средна Македония и дошъл до Сяр, па и него превзел подир дълга обсада през 1345 г. Душан подновил града, който бил много разрушен. Според народното предание Душан е съградил митрополията, катедралната църква и много други храмове. Душан е увеличил достоянието на манастира «Св. Иван», който лежи на североизток от Сяр, в една величествена планинска долина. Народът говори, че Душан е направил крепостта на Хисаря. Истината е, че той я е поправил.

Подир смъртта на Душана в 1355 г., когато Сръбското царство бързо се разпадало, Сяр останал в ръцете на храбрия деспот Йоан Углеш, който управял и Мелник.

Сръбското царство в Сяр не траяло много време. През 1373 г. един от военачалниците на султан Мурада принудил Сяр да се предаде на турците, но пак градът запазил своите християнски началници, защото подир 21 година ние виждаме тука няколко християнски васали на султана да се съгласяват за отхвърляне турското иго. Това нещо трябва да е накарало турците да побързат със съвършеното усвояване на тая важна крепост. През 1419 г. Сярбил подпълно в ръцете на новите завоеватели, понеже в тая година там е посечен турският религиозен реформатор Махмуд Бедредин. Покоряването на града трябва да е станало леко, без силна опора, защото турците не са покътнали многобройните християнски църкви, когато в ония градове, дето срещали силен отпор, най-добрите църкви са обръщали на джамии.

За нататъшната съдба на тоя град нямаме никакви сведения. Знайно е само, че през миналото столетие той станал важен търговски град и се прочул с панаира си. Още при покоряването му надошло турско население в него. Старите жители

43

си останали във Вароша, а турците населили подножията на западния хълм, дето и сега съставляват цели махали, несмесени с другото население. Турските бейове завзели всичките спахилъци по цялото плодородно Серско поле. Полека-лека тия спахилъци се обърнали в наследствени прави владения. Селското население станало крепостно. Християните в града се занимавали с търговия и занаяти. Сяр станал търговско средоточие на цяла Източна Македония, а в края на миналото столетие ние го виждаме като главен търговски град на цялата Средна и Източна Македония.

Неговият панаир, който ставал пред Великден, се прочул в Тракия и България. В града се въздигнали много заведения, които работили всевъзможни памучни платове, в други заведения те се боядисвали, изтипосвали и на панаира се продавали за целия полуостров. В планинските села на Мървашко процъфтявала желязната индустрия, която тоже намирала купувачи в Сяр.

От миналото столетие почнал да се кара памук от Сяр за Виена. Главните търговци на тая търговия били изначало жителите на село Недобърско в Разлога, по-после търговците от Банско още повече развили памучната търговия. Цели кервани с памук тръгвали всяка есен за Виена, а назад товарните добичета се връщали с разни манифактурни стоки, които чрез панаира се пръскали навсякъде по Турция.

Особено Сяр се въздигнал във времето на Исмаил бей и неговите синове. Исмаил бей е управлявал града в края на миналото столетие и в началото на настоящото. Той бил справедлив турчин и не позволявал да се обижда християнското население. Позволил на селяните да напущат чифлиците и да се селят в града. Дотогава подобно нещо не е било възможно. Градът скоро се уголемил; чаршията му станала първа в Македония и се въздигнали големи къщя. Хановете се увеличили и благосъстоянието на Сяр станало пословично.

През 1819 г. Сяр пострадал от един страшен пожар, който обърнал на пепелище богатите къщи и дюкяни във Вароша. Пожарът избухнал срещу Петровден и продължавал цяла неделя. Целият Варош бил съсипан. Изгорели всичките градски

44

църкви, между тях и прекрасната митрополитска църква «Св. Тодор», съградена от Душана.

В скоро време градът се поправил от тая злочестина, но не можал да достигне първото си положение. Дълго време още Серският панаир господствувал над търговията в Македония, но Солун вече почнал да му конкурира. Щом се отворили параходни сношения между Западна Европа и Беломорските пристанища, търговията на Македония почнала да дири новите пазари по пристанищата.

През 1858 г. нова неволя постигнала сережани. От проливните дъждове придошла р. Серовица много силно и разрушила цели улици от града. Много градини и нивя били засипани с камъни и пясък и останали пусти до ден днешен. Това наводнение опустошило и прекрасната «Паша джамия», наречена от населението «Св. София». Тя и досега стои напълнена с пясък всред речището на Серовица. Постройката никак не напомня църква, възможно е, че на основите на съборения храм е построена по-после джамията от стария материал.

Джамията е зидана от гранитни камъни, предната част е от мрамор. Пред нея има хубави мраморни гробници, дето е закопан Исмаил бей и някои негови роднини. П`о на север стоят заринати в пясъка няколко сводообразни келии, иззидани яко от камък.

Когато индийският памук почнал много евтино да се донася в Европа, изпаднали цените на македонския памук; това нещо много зле се отразило на търговията в Сяр. Градът почнал бързо да отпада. Европейските платнени произведения изпълнили пазарите в Турция и работилниците почнали да се затварят една по една. Тия работилници, които останали, едвам могли да прехранват работниците си. Английското желязо унищожи и желязната индустрия на Мървашко и с това се тури край на възродената местна индустрия. Сега в Сяр са останали само три дюкяна, които се занимават с типосване на басми. Работата е много първобитна.

При всичко това до последната война Сяр все още е държал видно място в Източна Македония и панаирът му е бил доста жив. От Тракия са донасяли тук гайтани, от Ахъчелебийско —

45

шаяци, от Родопите — аби, восък и мед; а надире търговците са носели главно суров памук и за някои места петала и ножове, които се работели в Горно Броди. След войната и тая търговийка падна. Тракия се отдели и не можеше вече да взима участие в македонската търговия, железни линии свързаха Цариград и Солун с Виена и оттам почнаха да идват евтините австрийски стоки. Шекерът замести меда; лъжливият австрийски восък изтика от търговията нашия, а новоотворената фабрика в Цариград за петала достави в Кавала голямо количество от тая стока с много по-евтина цена. [1]

Сяр сега е съвсем западнал град. Половината от чаршията му е затворена, ханищата запустели и занаятите са съсипани. Голямата сиромашия на селското население още по-зле се отразява на града. Желязната линия, която се предполага да свърже Сяр със Солун, от една страна, и с Деде Агач, от друга, не ще може да помогне много на Сяр. Наистина земледелците много ще се ползуват, като ще могат по-евтино да изнасят храните за Европа, но търговията с Разлог и Неврокоп ще се отклони към Драма и Кавала, понеже от Неврокоп се прави шосе по тая посока и разстоянието е по-малко, нежели до Сяр, задето пътят е много лош и зиме мъчнопроходен.

Сяр има сега около 27 хиляди души жители, от които 13 000 са мохамедани, 12 000 християни и 2 000 евреи.

Мохамеданите се състоят от турци, цигани и черкези.

Турци има около 11 500 души. Те заселяват най-високите части на града, имат хубави къщя, прекрасни градини и вода за пиене в изобилие. Между тях има много богати землевладелски къщи. Серското поле цяло доскоро е било притежание на серските бейове. През настоящото столетие голямо число чифлици или се откупили от самите селяни, или преминали в ръцете на християни господари. Сега има около 30 богати бейски фамилии, които държат по 1—2, рядко 3—4 села. 1/3 от останалото турско население има малко количество земя, от която се поминува, една част са еснафи: бербери, юрганджии, налбанти и др. Много къщи се поминуват от чиновничеството. От вой-
 

1. Един бродчанин, който е учил железарството в Европа, отворил тая фабрика, която съвсем уби местните македонски ковачи на петала,

46

ната насам и между турците сиромашията почнала да се усилва и сега се срещат много семейства съвсем без средства. През рамазана повече от 300 семейства поради крайна бедност получават храна от беледието.

Черкези има около 1000 души. Те населяват една особна махала в южната част на града. Поминуват се със земеделие и грабежи.

Цигани има около 500 души. Живеят в особена махала до Долня Каменица. Поминуват се с препродаване коне и магарета, музикантство и хамалство. Лете ходят по жътва.

Християните се състоят от гърци, българи и власи. [1]

Гърци е имало в Сяр още във византийските времена. Заедно с българите те са живели в Сяр през цели столетия. Неизвестно е в какво количество са били едните и другите. Подир покоряването Варошът е запазил християнския си елемент. Във времето на Исмаил бей, когато животът на християните станал по-сносен, почнали множество селяни от околността да се заселяват в града. Също така дошли много граждани из Неврокоп, Воден, Кукуш и други градове. Бейовете се противили на преселяването на селяните, които били техни чифлигари, но Исмаил бей ги защищавал. И тъй къде началото на настоящото столетие българските преселници от наоколо увеличили християнския елемент и съвсем побългарили града. Подир москополското разоряване дошли и стотина къщи власи, които скоро изучили българския език за своята търговия, а по дома си говорили по влашки. И тъй дошло време, когато гръцкият елемент видимо се загубил между чуждите народности. Стари човеци разказват, че преди 50 години в Серската чаршия не могло да се чуе друг език освен българския и турския.

От половината на настоящото столетие гръцките владици
 

1. Григорович пише в своя «Очерк. . .» (стр. 121) за серското население следующето: «жителите на града са турци, българи, власи и гърци. Последните два елемента видимо подавят българите.» Това е той писал, защото се е въртял все в гръцки или влашки къщи. Той сам пише: «Познах се с разни гръцки търговци при митрополита Атанасия, посетих гръцките училища, но с българите нямах никакво сношение.» Спондони, тогавашният руски консул, като фанатик грък успял да лиши Григоровича от всякакво сношение с българите.

47

сериозно се завзели за повдигането на гръцкия език. Отворени са в Сяр училища и доведени учители отвън, които въвели рано Ланкастерската метода в училищата. На учителите се плащало от епитропите на черквите. Училищата станали действителни огнища за разпространяването на гръцкия език. Колко повече борбата между българите и гърците се усилвала по Тракия и Западна Македония, толкоз повече владиците в Сяр обръщали внимание на училищата. Приходите от многобройните църкви били достатъчни да поддържат много учители, а по-после се съставил и силогос, който достигнал да държи най-важно място между всичките други подобни гръцки дружества в Македония. В училищата се възпитало цяло ново поколение от по-богатичката и средна народна класа, подпълно погърчено. В най-ново време само сиромашките крайни махали останали вън от гръцкото влияние. И тъй в Сяр се е образувало едно голямо гръцко общество с нищожна подкваска от истински гърци. Останали 3 махали непогърчени: Горна и Долна Каменица на западния край на града и Арабаджийската махала на югоизточния му край. Във време на преброяването на населението през 1876 г. са записани близо 600 къщи български, а останалите са записани гръцки. От това време насам гърцизмът е направил нови успехи. Горна Каменица е съвсем подпаднала под влиянието на гърцизма, така също голяма част от Долна Каменица и Арабаджийската махала. И днес всеки се мъчи да научи децата си по гръцки, защото това е мода.

Сега може да има до 300 къщи, дето жените и децата говорят по български, с около 2000 д. жители.

Влашкият език е почти изгубен. Има впрочем доста къщи, дето само старите знаят да говорят влашки.

В най-ново време училищата на гърците в Сяр добили почет в цяла Югоизточна Македония. Един грък, по име Марули, който се възпитавал в Германия, ги преустроил, въвел звучната метода, и образували пълна мъжка и девическа гимназия. Една богата влашка къща Думба, която живее във Виена, основала грамадни приходи за серските училища, а сега един българин, Григор Ракаджията, гради великолепно здание на свои разноски за женска гимназия. Освен сумите на Думба

48

има и други. Говори се, че серските училища от завещания имат около 1500 л.т. чист годишен приход.

Когато българското движение около 1860—1870 г. обвзе всичките български краища, и в Сяр се почувствува едно слабо размърдване на духовете и през това време в тоя град стоял Стефан Веркович, който изучвал и събирал песни, приказки, костюми, стари монети и др. подобни. За тая цел Веркович е влезнал в сношение с всичките по-събуденички българи в околността. Освен това Веркович търсил по ханищата селяни, говорил с тях, разпитвал ги за разни работи и скоро станал известен на всичкото по-събудено население в санджака под името Стефан Антикаджията.

Веркович не е можал да стои хладнокръвен пред българското движение. Напротив, той станал най-добър деятел по българските църковно-училищни правдини в оня край.

На събуждането народно в тоя край помогнали много Неврокопският и Серският панаир, дето дохождали човеци от ближната Тракия, от Велес и Прилеп; те приказвали на своите събратя за успехите си в борбата и възбуждали духовете. Веркович се запознал с цариградските български търговци и станал като посредник между българските дейци в санджака и Цариград. Имах случай да чета няколко писма на Верковича до неврокопски търговци, с които той разправя за борбата в Цариград и ги насърчава да работят безстрашно.

От първо начало в Сяр Веркович не намерил никакъв признак за живот между българите. Дълго време в Сяр нямало хора, които да му съдействуват. От външните човеци най-ближни му били двама калугери от манастира «Св. Иван Предтеча», именно отец Теодосия от Търлис, игумен на манастира, и отец Дионисия Москов от с. Горно Броди, монах в същия манастир. Този отец Теодосий не е по-послешният Теодоси митрополит Скопски (Гологанов — както твърди Z [1]), а негов старец и възпитател. Веркович споменува и за двамата тия монаси в своя «Топографическо-этнографический очерк Македонии».

Около 1865 г. в Сяр са се появили двама граждани, които станали ревностни последователи на Верковича. Това са били
 

1. Пер. спис, кн. XXXVII, XXXVIII, отд. отп., стр. 57.

49

Говедаров и Илия Касъров. Първият е бил търговец, а вторият учител по околността и разпален ревнител на българската книга. Около тях се събрали още няколко души по-прости занаятчии и се съставило едно малко българско общество. X. Димко от Броди постоянно е бил в Сяр и много е помогнал за първите успехи на българизма в тоя град.

Мислили са българите много пъти да отворят българско училище в Сяр, но не са успели в това нещо до 1872 г.

Когато се реши църковният въпрос и се създаде Българска екзархия в Цариград, сережани са поискали от Цариград да им се проводи един добър учител. Молбата им била послушана и в гр. Сяр дошъл Стефан Салганджиев, родом от Стара Загора. Той се установил в една малка къщичка в Горна Каменица, дето е сега българското училище, и събрал около 20 деца от града и няколко селянчета. Изначало гърците се подсмивали на българския даскал и на неговите ученици, но малко по-сетне те почнали да преследват училището, особено когато един свещеник, родом българин, се отказал да прочете схизмата в една църква [1], поради което станали големи вълнения в гръцкото общество.

Събрали се много горнокаменичани и под водителството на Джелеповци, една полупогърчена фамилия, дошли при даскала и му заявили да напусне махалата им. Същевременно било заявено подобно нещо и в конака. Салганджиев се принудил да пренесе училището в една малка къщичка до потока Клокотица в махалата Св. Никола.

Втората година училището прекарало доста тихо. Събирали се в него до 30—40 деца от целия град и няколко селянчета. В това време вече имало около 25 къщи, които се прилепили около българското училище. Съставено било и нещо като община, в която влизали: Илия Касъров, Говедаров, а отвън х. Димко от Броди, Иван Гологанов от Крушево (? Ред. [2]), X. п. Димитър от село Фращани, с председател архимандрит Теодосии Гологанов. [3]
 

1. Вж. Z, цит. съч., стр. 64.

2. В текста тук и по-нататък «Ред.» означава редакцията, която първа публикува материала. — Хр. Хр.

3. Ср. Z, цит. съч., стр. 65.

50

Тихо и мирно правили малки успехи българите при всичките гонения, на които се подлагали от страна на своите противници, гърците. Една малка помощ те имали в мезлича от Михал бей, полупогърчен цинцарин от Воден (? Ред.), пред пашата ги защищавали неговите слуги Петър и Ламбо, родом от Търново, които били много ближни до господаря си. Българското общество се лишавало от църква и това било голяма спънка за успяване по делото. Отдавна се готвили по-първите човеци да уредят един малък параклис и да си служат в него, но се боели от владиката. През 1875 г. общината наела една къща в Долна Каменица за училище. В горния кат Салганджиев събирал децата, а долният кат бил обърнат на параклис. Намерил се наскоро един свещеник от с. Зарово и почнало първото свещенодействие в Сяр на славянски език. Гръцката община взела бързи мерки да парализира действията на българите. Отворил се гръцки параклис в същата махала, но това не помогнало. Населението посещавало българския. Тогава владиката намерил няколко денгубци и ги накарал да направят смут. Около 20 души нападнали българския параклис в един неделен ден и станало сбиване с българите. Полицията била уведомена. Тя пристигнала и затворила българския параклис, а българският свещеник бил прогонен от властта. За очи и гръцкият параклис бил затворен за две недели, но после пак се отворил. Българите се оплаквали в Цариград, Екзархията се завзела за делото и подир 2 месеца от везира дошла заповед да се отвори българският параклис. Тогава бил намерен нов свещеник от с. Негован, Ив. Маджаров. Цялата Долна Каменица и много семейства от Горната минали към българската страна. Училището бързо успявало. Още повече насърчавал сережани големият успех по околните кази. В няколко села около града се открили тоже български училища.

Но настанала преважната 1876 г. и младото българско движение в Източна Македония трябвало да спре. Подир Средногорското въстание властите се наострили срещу българите. Гърците се възползували от това нещо и клеветили всичките по-видни свои противници. С мъка се закрепило българското училище през тая година благодарение на извънредната търпе-

51

ливост и постоянството на учителя, който едвам намирал по някоя пара от общинарите и други познати за храна. Също с мъки прекарал той и следната 1877 г. В началото на 1878 г. свещеникът Ив. Маджаров, уплашен от гръцките заканвания, напуснал параклиса и избягал в едно село да свещенствува. През марта побягнал и учителят, защото се научил, че щели да го затворят, и оставил семейството си на произвола на съдбата. Българите се изплашили, едни отишли при гръцкия владика, а други стояли настрана. В това време и гръцките владици мирясали малко, защото се боели от успехите на русите във войната.

Настанало примирие, което се протакало до сключването на Берлинския договор. Когато гръцките владици усетили почва под краката си, с всичката енергия се завзели да унищожат българското слово в останалите части на империята. Серският владика повикал притежателя на българския параклис и със заплашване го карал да свали иконите. Той изказал съгласие, колко за очи, но не направил нищо. Заедно със серското училище били затворени и всичките български училища в санджака с малко изключение. В това време и Веркович бил вече напуснал Сяр.

След свързването на мира, когато Българската екзархия успя да се установи в Цариград, на нея легна всичката грижа за черковно-училищното дело в Македония. По-разбраните и по-богатите българи бяха избягали в освободената част на отечеството. Що останали някои, показвали вид, че се покоряват на владиците и се разкайват за прежните си дела. В Средна Македония, дето гърцизмът беше окончателно разсипан, българите скоро се захванаха за работа и отвориха училищата си. Но в Източна Македония не можеше това тъй лесно да стане. Още повече след появяването на комитските чети, които съвсем озлобиха турците против всичко, що е българско.

В това време дошъл в Цариград Петър Сарафов [1], родом от село Либяхово (Неврокопско) и явил на Екзархията, че желае да отвори Серското българско училище. С радост било прието
 

1. Ср. Д.  М а т о в, Кратка расправия по етнографията на Македония, Пер. спис, XXXV.

52

предложението на Сарафов и той дошъл в Сяр през 1881 г. снабден със средства да отвори училището. С него бил и архимандрит Харитон, бившият свещеник в Неврокоп, комуто било поръчано да уреди общината. Сарафов, щом дошъл, отворил българско училище и почнал да събира деца. В същото време той успял да накара българите от Петрич, Мелник, Скришово (Зъхна) да си отворят училищата. Гръцкият владика с първенците настояли пред тогавашния паша да се затворят новоотворените български училища. Правителството послушало и се дали заповеди навсякъде да се закрият училищата. Сарафов отишъл в Солун, стоял дълго време там и нищо не успял да направи. Ходил в Цариград — и оттам помощ нямало. През 1882 г. се тури в действие нов училищен закон в Турция, според който училище може да се отвори в една махала или село, ако има повече от 30 къщи да го искат. Освен това образуваха се и училищни комисии (моариф комисион), от които българските учители трябваше да получават дипломи. Сарафов се възползувал от това нещо, върнал се в Сяр, приготвил харзовали от Сяр, Петрич, Мелник и Скрижово, събрал учителите и някои граждани и отишел с тях в Солун. Там харзовалите били подадени на моариф мюдюра. Учителите се подложили на изпит и получили турски дипломи. Нека се забележи, че това са първите учители с турски дипломи в Македония. Издало се позволение от пашата за четирите училища и учителите се завърнали весели по домовете си.

Сарафов сега тържествено отворил училището и в скоро време събрал 80—90 деца от града и селата. Той работил много пъргаво и направил прекрасни успехи. Около 80 къщи от Камениците явно се привързали към българския параклис. Много други силно съчувствували на успеха. Между последните били и няколко видни фамилии, които чакали сгодно време да се отделят от гръцката община. През 1883 година българското училище се пренесло в собствено здание, купено за тая цел. Сарафов отворил нещо и като пансион. Той имал още трима помощници учители и открил два класа в училището. Гърците клеветили Сарафова пред властите, че разпространявал бунтовни идеи, че има сношение с комитските чети и че е много сер-

53

без — ходил постоянно на кон из града. Сарафов всякога успявал да се отърве от клеветите било чрез приятели, било чрез убеждения или с пари. Българският учител дотолкова се одързостил, щото наел къща за живеене до гръцката митрополия. Това било излишна дързост. Гърците направили голямо смущение в града. Направили енергически заявления пред властите против Сарафова и той бил принуден скоро да избяга от тая къща.

През 1884 г. в Пирин планина много се усилили комитите, затова голямо число войници дошли в Сяр и били пръснати по главните села на планината. Комитите бяха се осмелили през великденските празници да побият байрак в с. Горно Броди, да изгорят гръцките книги от църквата и да пиршествуват в селото свободно. В това време бил изпроводен от Цариград Кел Хасан паша да изучи работите в Серско и да се вземат най-енергически мерки против вълнението. Пашата пристигнал в Сяр и гръцкият владика го посрещнал много тържествено. Тоя владика, който дълго време има да се помни от българите в Серския санджак, се именувал Милетия и се отличавал по своите способности на извънредна лукавщина. Той успял в най-скоро време да стане ближно лице на пашата и главен негов съветник. Владиката посочил, че главната причина на въстанието са българските учители, защото те тайно подбуждат населението на непокорство към властите, и посочил на пашата Сарафов като много опасен човек. Трябвало да се земат мерки против него и против по-първите българи в Сяр. Пашата се убедил в това нещо. Говорят, че владиката му обещал една голяма сума възнаграждение, ако успее да смаже българското движение. Смущенията, които се били появили наскоро в с. Г. Броди, помогнали на владиката.

В Броди българите се борили за селския мюхур, който бил в ръцете на няколко гъркомани, подпомагани от владиката. Гъркоманите уловили някакво писмо на Сарафова, с което той насърчавал българите в борбата.

Това дало повод да се затвори Сарафов, а подир него били затворени двама учители от българското училище и други били поставени под полицейски надзор. Същевременно Хасан паша

54

заповядал да се затворят около 80 души бродчани. Мнозина се спасили с бягство, какъвто е бил например х. Димко. Всичките били предадени на военен съд. Няколко души гъркомани бродчани лъжесвидетелствували против Сарафов; те наклеветили и архимандрит Харитон, който тоже бил затворен. Лъжесвидетелите говорили при изследванията, че Сарафов и Харитон събирали много бродчани в училището и им говорили да се възбунтуват против правителството. Една нощ владиката повикал от затворените бродчани няколко души при себе си, които мислел за по-страхливи, и им предложил да свидетелствуват против учителите, за да се отърват от вярна смърт. Асан паша лично говорил на затворените селяни, че ще ги обеси всичките, ако не кажат що им е говорил Сарафов. Някои се сплашили и потвърдили думите на клеветниците.

Военният съд през една нощ осъдил П. Сарафов, Д. Мавродиев и Апостол иди, учители от Серското българско училище; Бухлев, бивши кмет в Горно Броди, и отец Харитон, председател на българската община в Сяр, на заточение в Мала Азия по за 4 години. Двама велешани, преселени в Сяр, били интернирани по домовете им. Един турчин харзовалджия, който правил харзовали на българите, бил осъден на едногодишен затвор в Солун; няколко селяни от Броди били осъдени на затвор в Сяр по на 2—3 месеца.

Скоро подир това при голямо стечение на народ заточениците, обковани с железа, били изпратени към Солун. Това събитие задало голям страх на българите в целия санджак, а особено в Сяр, дето на мнозина било забранено да излизат вън от града.

Много българи били затворени в Мелник, в Петрич и по селата. Много български учители с бягство се избавили от тъмниците.

Българското движение се потаило в Сяр. Параклисът останал без свещеник и бил затворен, но за чудо голямо българското училище не се закрило. Останал един учител, който бил ,не-забележен от гръцкия владика. Това било някой си Гърнев, учител в отделенията. Той събрал ония деца, които не се разбягали от страховете, и продължавал с голям риск учението. Вла-

55

диката, като узнал това, настоял пред пашата да се затвори българското училище и да се прогони Гърнев, но пашата не склонил. Него го било страх да направи това нещо, защото училището имало позволително писмо от валията.

Отишъл си Кел Хасан паша, минало се е малко време и българите в околностите на санджака наново почнали да явяват живот. Обаче в Сяр тая буря е оставила дълбоки следи и българското дело още не може да се докара в това положение, което е имало при Сарафова.

Дошъл подир една година нов председател, свещеник Кърчовски, в Сяр и почнал да свещенодействува в параклиса, но малцина имали смелостта да отидат в българската черква. Освен от властите народът се боял от гръцкия владика, който успял да организира шайка от деца, която гонела по улиците българските учители, ругаела ги и ги захвърляла с кал и камъни. Това се е правило и против ония граждани, които били известни като българи. Нека кажем, че тия безобразия се продължават в Сяр и до ден днешен. Кърчовски издигнал ново здание за училище през 1886 г. Отворил се е и пансион при него.

Правителството затворило училището през следната година и заплашило българите със заточение, ако се осмелят да искат отварянето му. През 1887 г. се назначи за управител К. Брадински в Сяр. Училището се обърна на четверокласно и до днес следва с успех.

В отделенията преподават една учителка и двама учители. Събират се средно около 60 ученици и ученички от града и българските села. В четверокласното училище има пет учители и един директор. Събират се около 70—80 ученици от целия санджак.

На друго място ще говорим по-подробно за настоящото положение на училищата в гр. Сяр и в целия санджак. Сега в Сяр има около 30 къщи, които явно се показват за българи. Има още около 100, които тайно се българеят. Другите са гъркомани и голяма част от тях — силно фанатизирани.

Очакваните успехи от училището в Сяр не са постигнати и главна причина на това са злочестините, които постигнаха това заведение в късия период на съществуването му, особено по-

56

следният удар, който му се нанесе със заточаването на учителите му.

Що се касае до санджака, то училището е направило големи успехи. В ближната серска околност много села са се събудили благодарение на това, че има ученици от тях в училището, които по-после са станали учители, а някои и попове.

Напоследък турското правителство е обърнало голямо внимание на турските училища. Не само във вилаетите, но и в мютесарифските градове са създадени средни учебни заведения, наречени идадиета. Те имат 5 класа. Приемат се ученици от градските училища в 1-я клас. В тях се учи турски език с арабски и персийски, колкото е потребно да се разбира добре книжовният турски език; сетне — аритметика, алгебра, геометрия и землемерение; история и география; естествена история, физика и химия, френски език, рисуване и чертане. И в Сяр има такова училище с 5 учители и един директор. Всичките са учили в Цариград. Заведението е снабдено с всичките нужни пособия на естествените предмети, географията и историята, но преподавателите са слаби и не могат да се ползуват от тези пособия. Всичките апарати стоят нови непипнати — като украшение на заведението.

Ученици в идадието има 50, между тях 2-ма българи, 2-ма гърци и 4-ма евреи. Турчетата са повечето синове на чиновници. Беговете не си пращат децата в това заведение, на което гледат с криво око. Когато се откри, с мъка се събраха до 40 ученици, и то след като ги снабди заведението с книги и с дрехи. Успехът е много слаб, едно, защото учителският персонал е слаб, а друго, защото 3/4 от турчетата никак се не учат. Гледат само да минуват в класовете, за да свършат по-скоро и получат служба. Други никакви идеи няма. Това се забелязва и в другите турски училища.

Освен идадието, което се поддържа от държавата, в града има медресе — духовно училище. То се поддържа от града. В него има повече ученици и то е на почит. Има и при всякоя джамия прости училища, дето преподават стари ходжи по старата метода. Гражданите не са позволили никакви преобразования в народните училища.

57

Има едно училище за момичета, нещо като трикласно.

Изобщо успехът на турците в училищно отношение никак не е задоволителен. Старите възрения са много силни и не отстъпват на новите при най-силни настоявания на властите.

Евреите имат само прости първоначални училища без всякакви нововедения.

Гръцките училища държат първо място в града. Гръцката община поддържа 5 първоначални училища, от които три са подразделени на мъжки и женски, а две — смесени.

1. Главното първоначално училище е във Вароша. Мъжкото отделение има около 280 ученици. В него преподават 5 учители, които получават по 40 лири заплата. Главният учител взима още 10 лири връхнина.

Женското отделение трябва да има до 200 момичета с 3—4 учителки, които получават в куп повече от 100 лири.

2. Пантелеймонското. В него се събират децата от махалите около р. Клокотица. В мъжкото отделение има 80 деца с двама учители, от които единият получава 35, а другият — 30 лири заплата. Женското отделение ще има до 40 момичета с една учителка със заплата 25 лири.

3. Училище в Арабаджийската махала. Момчета и момичета учат заедно. Първите са около 30, а вторите — 20. Имат един учител с 30 лири заплата и една учителка с 25 лири заплата.

4. В Горна Каменица има отделни мъжко и женско училище. В първото учат до 50 момчета, във второто — до 30 момчета.

Имат двама учители и две учителки. Главният учител получава 30 лири, а другият и учителките — по 25 лири заплата.

5. В Долна Каменица има смесено училище с един учител (25 л.) и една учителка 25 лири. Събират се в него до 30 момчета и 20 момичета. И тъй в куп в серските гръцки първоначални училища има около 470 момчета и 310 момичета с 11 учители и 9 учителки.

Гърците имат освен това мъжка и девическа гимназия.

Мъжката гимназия има 6 класа със 120 ученици. В нея се преподават езиците: старогръцки, новогръцки, латински, турски и френски. Освен тях: история, аритметика, понятие от алгебра, геометрия и физика, география и закон Божи. Имат

58

8 учители, от които директорът получава 180 лири заплата, четирима учители получават по 80 лири, един — 60 лири и двама по 40 лири, всичко 640 лири турски.

Образованието, което се получава в това заведение, е много слабо. Тук се обръща изключително внимание на старо- и новогръцки език, на историята и географията на гърците. Всичко друго се минува само за форма. Подобни гръцки гимназии в Македония има няколко.Те изкарват сляпо фанатизирани гъркомани и нищо повече. Това е и целта им.

За женската гимназия не можах точни сведения да събера. В нея има около 80 ученички с 5 учителки, които получават до 280 лири заплата в куп. Обръща се внимание главно на ръкоделието, с което гръцките училища силно агитират между населението, подир идат историята и гръцкият език.

Всичко в гръцките училища в Сяр има 590 ученици момчета и около 390 момичета с 19 учители и 14 учителки. За учителски заплати общината разнася 1440 лири турски, с другите училищни разходи тряба да се събират до 1700 лири турски годишни разноски за училищата. Голяма част от тия суми са редовен приход от завещания, една част се покрива от прихода на вощените свещи, а останалото от доброволни пожертвования.

В последно време обаче пожертвования мъчно се събират, затова гръцкото правителство почна да внася чрез своя консул помощи за училищата.

Нито една българска община в Македония не харчи толкова пари за училищата си.
 

Когато наближи вечерта, излязох с някои приятели на Хисаря. Една чудесна картина имахме около себе си. Пред нас лежеше целият град, разпрострян по хълмовете и равнината, а на юг от града — зеленото поле. Реката Струма гиздаво се вие низ нивите и ливадите и носи водите си в езерото Тахинос, което лениво се е разположило в югоизточния край на полето. Зад реката се тъмнее Кара-Даг като дълга стена от Беласица до морето. Шосето като змия се е извило по хълмовете на веригата. На север се издига Шарлия във вид на остра гърбина. Тя вие на югозапад и прегражда от очите ни Бродската котловина и

59

Демирхисарската долина. Най-северният край на Шарлия е най-висок. На изток стои една друга верига, която върви току речи от север към юг и се свършва с известния връх Меникион над Серското поле. Тая верига е Смийница планина. Между Смийница и клоновете на Шарлии върви Бродската река право на юг. Между клоновете на Шарлия извира р. Серовица, която върви успоредно с Бродската река. Долината на Серовица е чудесно красива. Особено тук, дето тя мие Хисаря под самите наши крака, тя е пленителна. Разкошни градини, окичени със столетни ясенови и дъбови дървета, украсяват двата бряга на долината. Тук са най-хубавите места за разходка на серчани. Хубаво се гледа Бродската река, която приема в себе си Серовица и други малки притоци и змиеобразно се суче към езерото Тахинос. На запад от нас се вижда долината на Клокотица, тоже украсена с градини за разходки. Цялата южна страна на Сяр е обиколена с градини за зеленчуци. Изобщо градът има извънредно хубаво местоположение.

До вечерта посетих българското училище. То се състои от две здания с един доста голям двор. Едното е на 3 ката и гледа към изток. Самото здание е направено много слабо и без всякакъв план. В него се помещават четирите класа и учителската стая. Повечето от стаите са малки и едвам побират учениците. Долният кат е захванат от една стара каменна маза, съвсем тъмна и влажна. В нея учениците ядат.

Второто здание гледа на юг, то е на два ката и е вехто. Долният кат служеше тогава за спалня на пансионерите. По-после се обърна на параклис. В горния кат се помещава първоначалното училище.

Понеже беше Велики четвъртък тоя ден, то отидох вечерта на черква. Българският параклис е направен на самия край на града. При всичките трудове на българите не било им позволено да се молят нейде по-близо до къщята си. Параклисът е малко здание на два ката. Долният кат е параклисът, а в горния живеят две вдовици попадии. Църквицата е малка и има съвсем беден изглед. Подът не е постлан с нищо. Седалищата за посетителите са много простичко направени. Иконичките са тъй също най-посредствена работа. Всичко показва крайна сиро-

60

машия. Имаше около 25 души мъже и около 20 жени освен учениците. Между мъжете се виждаха няколко души селяни, дошли да приберат децата си от пансиона за празниците.

Тъжни мисли минаваха през главата ми, додето стоях в църквата. Мислех за тежкото положение, в което е бил поставен българинът през толкова столетия; мислех за последните борби, за гнуснавите средства, които употребяваше и употребява разваленото фанариотско духовенство против угнетения и измъчения християнски български народ. Тоя сиромашки храм какви бури е подигнал между силното патриаршеско духовенство, ксето разполага с 30 църкви в града! Три пъти е затварян вече и сега против него се кроят постоянно злодейски заговори, за да се затвори пак. Положението на православния българин в Сяр много прилича на онова, в което са били поставени първите християни. Не ще ли дойде светъл ден и за тия злочести ? . . . Православното гръцко духовенство гони, преследва, кълне, клевети своето паство, което цели столетия го е хранило. Мислех си какво би станало с Македония, ако тя един ден би изпаднала под гръцка политическа власт. . . Най-малкото наказание на всекиго, който посмее да се каже българин, би било обесване без всяка присъда.

Запознах се подир църковния отпуск с по-първите българи в града. Те са няколко еснаф човеци със средно състояние. Особено впечатление ми направи най-старият между българите, дядо Ижо, който има повече от 70 години. Дядо Ижо е умен старец и е един от най-твърдите между българите. Затварян е вече няколко пъти и поради това е станал още по-деятелен. Занаятът му е градинарство. Сега е епитроп на черквата.

Починахме малко в стаичката на една от вдовиците попадии, която ми разказа за печалната история на погребението на съпруга й поп Илия. Той бил свещеник при Серския параклис и умрял преди две години. Събрали се българите да го погребат и след опелото починалият бил отнесен на гробищата. Там българите намерили една пияна тълпа, която посрещнала носилото с най-груби ругателства и присмехулки и заявила, че в християнски гробища български поп не може да се погребва. Напразно били молбите на народа и сълзите на роднините.

61

Трябвало да се повърнат българите с тялото на мъртвеца. Те явили на правителството за тая работа и на другия ден им се отговорило, че може попът да се погребе, но накрая на гробищата. Тръгнали българите втори път с мъртвеца, ала се повторила същата вчерашна история. Носилото било оставено насред пътя и няколко души втори път отишли в конака за помощ. Трябвало да чака народът около мъртвеца до вечерта. Било трети ден от смъртта на покойния и понеже било времето горещо, тялото почнало да се разлага. Всичките били в отчаяние, а гърците им се подсмивали. Къде вечерта дошли от конака стражари, които придружили мъртвеца. На народа не се позволило да придружава покойния, а само роднините отишли до гроба.

Подир тая случка българите поискали от правителството особено място за гробища. След дълги разправии и големи разноски определено било особено място за български гробища. С това обаче не свършва историята на гробищата. Често българите намерват на новите гробове забити червени дъски, каквито турят турците по своите гробища, и сякакви нечистотии.

На другия ден — 30 март — от рано почнах да обикалям града. Чаршията бе напълнена с народ. Навсякъде се слушаше български говор. Мъчно ми беше да мисля, че Сяр е гръцки град, когато едвам нейде се чуваше гръцка дума. Минах покрай гръцката свещарница. Там се трупаше много народ да купува свещи. Гръцката община е забранила да се продават вощени свещи по дюкяните, а е зела това право на себе си. Има своя леярница и свой дюкян за продаване. Печели годишно 600— 800 лири турски. Свещите се продават по 60 гр. оката. Те са наполовина чист восък, наполовин парафин — френски восък, както тук го наричат. От приходите 100 лири получава владиката, комуто сережани не плащат владичинина. Останалите пари се делят: половината влизат в училищната каса, а другата половина в касата на болницата.

Българите решили преди година време да си правят сами свещи за параклиса. Настоящата година те отишли напред и почнали да продават от своите свещи и на селяните, но владиката протестирал в конака за тая смела постъпка на еретиците и продаването било спряно. Българите се оплакали на влас-

62

тите за незаконните постъпки на полицията и пашата позволил да продават свещи, но само на свои хора. Разсърденият митрополит чел проклетия в съборната черква против всички ония, що купуват еретически свещи. Строги заповеди били издадени по всичките села да не се купуват свещи от българите. Това не стигало. Гърците отишли по-нататък. Взели една гръцка книга с бунтовно съдържание и я хвърлили в дома на свещаря, който работил на българите, после явили на полицията, че в дома му има лоши книги. Станал обиск и хвърлената книга се намерила. Свещарят бил затворен и докато аз бях в Сяр, той почиваше в зандана за своята смелост. Подир три недели затвор той се освободи, след като се доказа най-нагледно, че е съвсем безграмотен.

Подир обяд отидох в болницата. Тя е построена на едно хубаво място, под самите хисарски укрепления. Гледа се оттам цялото Серско поле и езерото Тахинос. Зданието е доста голямо, ново и хубаво направено от камъни и тухли. Направено е от частни пожертвования и се поддържа с пари, които стоят в някои чужди банки. Зданието гледа към юг. Разделено е на три части: — главната — в средата и две крила от страните. Вътре не ми позволиха да вляза. Казват, че има около 40 легла и че се държи добър ред и чистота.

Исках да отида в митрополийската църква, ала приятелите не ме оставиха, като ми говореха, че може да ми се нанесат обиди от слугите или някои улични човеци, като разберат, че съм българин.

Тук привождам късите бележки на покойния Григорович за тая черква. [1] «В продължение на 9 дни (от 29 май до 8 юни) — пише Григорович — аз прегледах митрополията, някои църкви, развалините на старите крепости и ходих до м. «Св. Иван Предтеча», на два часа далечина от града. Митрополитската църква «Св. Тодор», макар подновена, носи следи от дълбока древност. Нейните 6 колони от зелен мрамор и няколко камъни с гръцки изображения и надписи всякога са привличали вниманието на пътешествениците. Казват, че в черквата се пазят гръцки и сръбски документи, ала това нещо опровергаваха тия, които аз
 

1. В. Григорович, пос. съч., стр. 121.

63

питах на мястото. . .» Надвечер бях в българската книжарница. То е едно толкова малко дюкянче, щото не могат да се поберат 6—7 души. Книгите стояха в два долапа в дирнята част на дюкянчето — види се, да не дразнят гръцкото общество. Отпреде имаше полички със сякакви лекове, които селяните купуваха, за да се лекуват. Имаше кори от върба, пелин, смрадлика, бял тамян, колофониум, дяволско лайно, хинин, глицерин, парафин, ленено семе, горчива сол, нефт и пр. Нашият книжар имаше важен приход от своята спицерия и затова не я оставяше. А правителството не се грижи за тия работи.То дава пълна свобода да се лекува, кой как знае ис що може. Българската книжарница е отворена от 3 години насам. И тя си има своята история. Когато гърците видели български книги в чаршията, те се възмутили и искали да ги унищожат. Някои по-умни викали книжаря и го заплашвали, че ще му направят пакост, ако се не остави от занаята си, но той не послушал. Преди година време го наклеветили някои гърци, че получава бунтовни писма, и от полицията почнали да му ревизират кореспонденцията. Един път намерили един портрет, пратен нему от някой си български офицерин, едновремешен познайник. Затворили му книжарницата, а него вкарали в затвор, дето седял около 40 дни. С големи молби и жертви той се освободил от затвора. Сетне няколко пъти са ставали тършувания в книжарницата му подир тая случка.

Това дюкянче е сборно място на българските учители от града и околността.

Преди да оставя Сяр, ще дам един бърз поглед за казата, която направо е подчинена нему.

Серската каза завзема най-долното течение на р. Струма и няколко села по планинските височини на север от града, които са част от планинската област, известна под името Мървашко.

Тя се дели на две части: собствено Серска каза и Нигритска нахия.

За Серската каза са писали г. Веркович в своя «Топографическо-этнографический очерк» и Z в статията «Два санджака от Источна Македония». И двамата писатели са живели в Сяр и са имали възможност добре да изучат мястото. Лицето,

64

което е давало сведения на г. Верковича (игумен Теодосий ( манастира от «Св. Иван»), е добре познавало страната и трябва доста вярно да са предадени числата на населението. Обаче оттогава досега то се е увеличило двойно, а пък на други места населението се е намалило. Особено неустойчиво е населението на чифлиците. Щом притежателят на някой чифлик се случи добър човек, в 2—3 години чифликът се препълва със селяни, ако ли пък чифликът мине в ръцете на някой лошав притежател, селяните избягват. Затова числата на Z са по-близо до истината и аз зимам тях за основа, като правя някои изменения според показанията на вещи човеци. Z е черпил сведенията с от разни лица и не си е сторил труд да ги сравнява, затова при описанието на селата едно по друго дава числа, които на много места силно се отличават от числата, дадени за същите села при общите статистики в края на статията му.

I. Планински села по двете страни на Шарлия (Баница Колу)
1. Мертатюво 2. Горно Фращени 3. Долно Фращени 4. Оряховица 5. Дутлий (Горен) 6. Баница 7. Горно Броди 8. Метох 9. Лакос
II. Планински села по Смийница и по полите й (Сармусакли кол)
10. Дервищени 11. Субаш кьой

65

12. Карли кьой 13. Дряново 14. Мъклен 15. Везник 16. Тополян 17. Довища 18. Сокол 19. Горна Нуска 20. Питрик 21. Сармусаклий 22. Зили 23. Тумба
III. Села в полето наляво от Бродската река
24. Вернар 25. Виржиния 26. Кешишлък 27. Бейлик махле 28. Какараска 29. Ени-махале 30. Сал-махале 31. Къз Пикеси 32. Адата 33. Ново село 34. Ени чифлик 35. Алибей кьой
IV. Села в полето надясно от Бродската река (Ова Колу)
36. Вишен 37. Ристос 38. Мелникич

66

39. Кула 40. Елшен 41. Чучулигово 42. Неволен 43. Топал-ова 44. Просяник 45. Календра 46. Хомондос 47. Каваклий 48. Джами махале 49. Камила Долна 50. Агова махале 51. Горно Караджово 52. Ени кьой

V. Села около градеца Серска Джумая (Джума Колу)
53. Серска Джумая 54. Мантар 55. Бахтияр 56. Голяма махала 57. Мърсла 58. Порлида 59. Борсук 60. Хазнатар махале 61. Али паша 62. Ени махале 63. Ирни кьой 64. Орманлий 65. Бутково 66. Старошево 67. Чаир махале 68. Джума махле

67

VI. Села по полите на Круша планина
69. Ложище 70. Чали махале 71. Канлий 72. Тузчели 73. Дели хасъм махале 74. Арнаут махале 75. Фадие 76. Паясалий 77. Азизие 78. Алма 79. Алмадир 80. Арпаджик 81. Беш таукли 82. Брандарджик 83. Дубра Шабан 84. Доксан 85. Демир хан 86. Демир чифлик 87. Деде 88. Гьозелдже 89. Дере махале 90. Икметлий 91. Калчово 92. Кадърба 93. Крахтач 94. Коджалар 95. Касъка 96. Чавдар чифлик 97. Кара суле 98. Мерджан 99. Манав

68

100. Къя 101. Къзли 102. Кулак 103. Кърджали 104. Овая 105. Орта-кьой 106. Мрамор 107. Джумали 108. Чешмелий 109. Джума махале 110. Грозонлии 111. Махмутлий 112. Джумали махле 113. Джума махале 114. Кочан 115. Шабан 116. Чакерли 117. Челек 118. Чаир 119. Кран махале 120. Кюлаклий 121. Кюреклий 122. Мусаджелий 123. Мусалий 124. Копач дере махале 125. Мандраджик 126. Кумаре 127. Баселий 128. Ени махале 129. Долня-ова 130. Джелеп 131. Фериз 132. Рахманлий Всичко: 3760 870 3205 231 308

69

Нигритска нахия
. Нигрита 2. Сърпа 3. Чирпища 4. Нягослав 5. Ксилотро (Суха баня) 6. Гудели 7. Апидия 8. Абдамал 9. Копач 10. Мерян 11. Димитрич 12. Турбеш 13. Драгош 14. Коприва 15. Феток 16. Абдул махале 17. Байрактар махале 18. Георгула 19. Сякавча 20. Турска камила 21. Караджово долно 22. Орляк 23. Рана 24. Малеш 25. Троица (Турица) 26. Хункос 27. Жервохор 28. Санта 29. Долно Крушово 30. Горно Крушово

70

31. Кастри 32. Андонохори 33. Кучос 34. Стара Баня (Пальо лотро) 35. Ниверо 36. Тахинос 37. Джинджас 38. Ежово 39. Амир-Бей
 

Числата на циганските и на черкезките къщи са по-големи от тия, които тук са изложени. Особено циганите тряба да приближават 650 къщи. Има множество села с 2—3, даже по 5—6 къщи цигански, които не са забележени тук. Въобще в Серската каза цигани се срещат много често. Черкези тряба да има до 150 къщи, според мнението на вещи човеци.

За да получим числото на жителите, поставяме за българското селско население по 6 души на къща. Това число не е голямо, особено като се има пред вид множеството чифлици, дето в една къща живеят повечето от 10—12 души, защото господарите не желаят да правят отделни къщи за малки семейства. Същото приемаме и за циганите. За другите народности туряме по 5 души на къща. Мохамеданските фамилии се дробят постоянно, защото криенето на жените не позволява и на много близки роднини да живеят заедно, а пък гръцките семейства никъде не се отличават с многочислеността си.

Долната таблица ни показва числото на жителите според споменатите изчисления:

71

От досегашните статистики за населението на Серската каза заслужават внимание ония на Z, на Верковича и на официалните турски статистики, напечатани в Солунския вилаетски календар от 1887 г. (1303). Обаче точно пресмятане на населението турците са правили през 1882 г. и числата, които ни дава календарът, са от тая година. Наистина нуфус-мюдюрите трябва всяка година да пречисляват новородените и да отчисляват умрелите, та да имат точна сметка на населението, ала такива редовни чиновници по нашенско са голяма рядкост.

Тук прилагаме сравнителна таблица за числата на жителите според разните статистики. числото на жителите

72

От тая сравнителна таблица виждаме, че официалната статистика показва малко числото на българите. Благодарение и на това, което тя е показала, защото същата статистика за някои други български кази съвсем премълчава българското население и цяло го пренася в графата «урум», което значи християнин патриаршески, или грък. По тоя начин трябва цели серски български села да са записани като гръцки. Ако съберем в едно християните, то според турската официална статистика те броят 49 930, а според нас 54 272. Разницата не е голяма. Тя съвсем липсва, като вземем пред вид, че турската статистика е 10 години по-стара от нашата и че през това време населението се е увеличило. Веркович е показал голямо число за гърците: нему са показани някои гръцки села извънредно големи. Особено преувеличени са числата за нигритските гръцки села. Числата на мохамеданското население са преувеличени в турската статистика нарочно. Официалните власти искат да покажат пред света, че мохамедани има болшинство в Македония. Това забелязваме и в по-новия календар за Солунския вилает, дето мохамедани са показани най-много.

Според нас, в кръгли числа изразено, числото на жителите в Серската каза е приблизително следното:
 

Българите, ако и да не съставляват болшинството от всичкото население в Серската каза, но те са повече от всякоя друга народност; те правят 32,6% от цялото население. Ако извадим Нигритската нахия, дето гърците преобладават, то за чистата Серска каза процентите на българското население ще бъдат много по-големи.

73

Българите населяват в гъста маса ребрата и полите на планините Шарлии и Смийница и цялото поле по левия бряг на Струма. В планините те са чисти от други примеси, а в полето има тук-таме муаджири и по източната част няколко гръцки села.

По-голямата част от планинското население спада към племето мърваци, за които ще говорим на друго място по-подробно. Едно време главния си поминък тия човеци намираха в железарската индустрия. Сега планинците се поминуват със скотовъдство, въглярство и малко земледелие. Селяните от полите на Смийница имат по-големи стада и повече земя за работа, затова са поставени малко по-добре от шарлийчани, но те са повече изложени на грабежи и разбойничества. Както и да е, те намират поминъка си у дома и не ходят по чужбина. Шарлийските жители имат малко земя; те доскоро изкарваха прехраната си от гора и дървени въглища, които караха в Сяр. В последните години планините се оголиха и селяните се намериха в голяма сиромашия. Голямо множество мъже отиват всяка година в мадемските села (северните Атонски планини) и правят въглища на предприемачи за Солун и Цариград. Напоследък наченаха да отиват и в България. Сиромашията по шарлийските села от година на година става по-страшна. Изключение прави само селото Дутлии, което е заселено в една великолепна долина на север от Сяр, защитена отвсякъде с височини и хубаво напоена с притоци. Тук зреят маслините, затова населението намира главния си поминък в тях. Маслините се продават зелени в Сяр по 15—20 стотинки оката. Купувачите ги солят, държат ги дълго време в саламура и ги изнасят на пазара, дето се продават по 40 стотинки оката. Дутлийските маслини са едри и се ценят по-ефтино от светогорските. Вероятно сережани не умеят хубаво да ги приготовляват. Много по-голяма полза биха имали селяните, ако можеха да си направят едно селско заведение за извличане зейтин от маслините, както това е направил манастирът «Св. Иван», съседен на Дутлии. Св. Иванският зейтин се цени много скъпо в Сяр и сякога намира покупатели. За тоя манастир ще говорим на друго място. В града Сяр тоже има маслинени дървета, но плодовете им не дозряват.

74

Полянете се занимават със земледелие и скотовъдство. Земята е извънредно плодородна. Серското поле се брои първо по плодородието си в Македония. Тук трудът на земледелеца най-богато се награждава. При сичко това селяните са сиромаси с твърде слаби изключения. Селата имат грозен изглед, те са купища от голи стаички, полепени повечето пъти една до друга или пръснати по незаградените тесни дворове. Къщята на шарлийските села са много по-удобни. Главната причина на тая оскъдност е чифликчийството. Допреди 15—20 години цялото Серско поле е било притежание на серските бейове, а населението е работило земята, колкото да получи хляб за уталожване на глада. В последно време някои села са успели да се откупят, други са минали в ръце на християни господари. Положението на последните не е по-добро. Много села, които са притежание на християни, предпочитат прежните си бегове, понеже погърчените власи и българи, които притежават чифлици, систематически изсмукват труда на земледелеца. из ръцете му, когато при беговете може много пъти селото да отърве част от плодовете за себе си. Освен това беговете по-добре могат да покровителствуват селяните срещу грабежите на чиновниците, на муаджурите и черкезите. Сега между 80 села, що се намират в Серското поле по двата бряга на Струма, около 55 са пълни чифлици и 5—6 са само отчасти чифлици. Значи по-голямата част от населението още робува двойно или, по-добре казано, тройно, понеже има три отделни господари: властите, бега и владиката. И трите тия власти се събират при вършилото на селянина и му отнемат храната, която той с голяма мъка и най-усилни трудове е успял да събере. Сиромашията докарва и четвърти господар, още по-ужасен от първите, това е лихварят, който, като улови еднаж селянина в ръцете си, не го пуща до гроб. Ето отде излиза това противоречие: най-плодородна земя и най-голяма оскъдност.

Ония села, които са успели да се отърват от чифликчийството, стоят сравнително много по-добре. Особено е забогатяло с. Просеник, което лежи на много плодородна земя; откупило се е от своя бег, но не е изгубило неговото покровителство. В къси години селото окончателно се е преобразило, лип-

75

сали са бедните колибки и наместо тях са се появили хубавички двуетажни къщи. Дворовете са заградени. Селяните имат прекрасна черква и добро училище, дохождат в града с коне, облечени чисто и прилично. Отиват на Св. Гора; някои даже са достигнали до Ерусалим. Всичките околни села гледат със завист на просеничани.

Скотовъдството в полето е много приходно занятие, защото в цяла Македония там най-рано се появяват агънца, които още през м. февруари се карат в Солун, Сяр и Кавала, дето скъпо се продават. През март в Сяр чифтът агънца струва обикновено 60—70 гроша. Сирене и масло се изкарва колкото за серския пазар. Вълната остава за домашно употребление.

Мъжете в полето се обличат с черни дрехи. Носят отворени гащи, наричани тук беневреци, от вълнена материя, прилични на онези, що ги има в Солунско, Кукушко и пр. На гърба си носят памучна кошуля, върху нея елек с или без ръкави. Той се закопчава отпред. Отгоре дълга до коленете черна дреха с черни гайтани, зиме с кожа подплатени. На пищялите си имат тузлуци (отделни крачоли, каквото се носят на много места в Македония). Нозете си обуват обикновено с цървули. На главата си носят малко фесче с голяма черна гъжва. Младите вече изхвъргат гъжвата. На кръста си опасват вълнен или памучен черен пояс, дълъг до 3 аршина.

Жените носят дълги кошули, често пъти везени с червени или сини цветове. В много села ризите са невезени. Върху кошулята стои ентерия, направена от домашно тъкана разноцветна памучна материя, и понеже синият цвят преобладава, нарича се синя интерия; тя е закопчана отпред. На кръста си имат къси поясчета, тъкани на памучна основа. Вътъкът обаче е наполовин памучен и наполовин вълнен. Тоя пояс се вапцува червено без стипсосилка, така щото само на вълнената страна се хваща боята, а памучната остава бяла. Бялото се опасва отдолу, червеното остава отгоре. Най-красивото в женското облекло е прегачът (престилката), който се запасва на половината и виси до нозете; той е широк, изтъкан е от вълнена материя като килим с шарки, които биват като ромбове, като квадратчета или като начупени линии, а някой път — смешени едните

76

с другите. На главите си носят малки фесчета, превързани с кърпа, и отгоре е поставена шамия, която не се връзва яко, а се оставя като покривка разпусната. Зиме жените обличат на плещите си купаран, или фермане. То е късо до кръста, направено е от черна вълнена материя или от чоха, подплатено е с бели агнешки кожи, а отпреде с лисича.

Голяма част от населението и зиме, и лете носи отдолу под кошулята дебела фанела, направена от памучно-вълнена сметана материя.

Селяните от Серското поле играят хоро на леса. Напред вървят мъжете, после женени жени, след тях невести, после годеници и най-сетне моми. Главна свирка им е гайдата. Много често се придружава тя и от тъпан. Гайдарят обикновено бива българин, а тъпанарят — циганин. Има и зурладжии — тоже цигани. Често хорото се играе с песни без свирка и се пее същият мотив, който се слуша дори в Софийско. Пеят обикновено на два купа поред.

Навсякъде по празниците стават надприпквания и борения. Онези, които излизат победители, получават в награда похвали и кърпи. Особено боренето е много разпространено. Приемите на борците са същи ония, които употребяват пехливаните по турските сватби. Борците правят към публиката темена, после си пляскат ръцете, ходят един около друг и тогава се хващат и борят. Когато падне единият на гърба си, борбата е свършена; тогава се хващат през кръста, подигат се един други в знак на помирение и си разотиват или по-силният чака друг борец.

Селата от Серското поле си имат панаири, както в Северна България са сборовете. Всякое село има празник, който слави най-тържествено; той бива много често светецът на църквата, но в много случаи е и друг светец. В панаирния ден дохождат в селото гости от околните села, служи се тържествено литургия, гощават се чужденците по къщята. Правят си посещения селяните един на друг. Играят хоро, надприпкват се, борят се и се веселят до тъмнина.

Малките празници не се празнуват, защото беговете не са оставяли да става това нещо, за да не се губи работното време.

Повечето села имат черкви, които почти всички са от на-

77

стоящото столетие. Свещениците им са учени по гръцки и се меняват много често. Всякое село есен пазари нов свещеник или препазарва стария за година време. На свещеника освен требите, които са много малки, дава му се храна, по 1 шиник жито на венчило, по малко памук на къща и по малко боб.

До скоро време учители не са имали селата. От 20 години насам по налягане на владиката на някои места условили гръцки учители. Обаче гръцката книга не е направила никакъв успех. Има цели села, дето никой не знае да говори на гръцки. Рядко някъде има книжовен човек, и то колкото да отбира да чете църковните книги. Такива книжовници обикновено стават попове.

От отварянето на българското училище в Сяр почнаха някои села да се пробуждат вече и да търсят български учители. Има много момци, които са били по 2—3 години и повече в Серското българско училище, те са най-интелигентните сили в селата. Преди заточаването на Сарафова в много села бяха се отворили български училища, но страхът и постоянните заплашвания накараха селяните да ги затворят. Едвам преди 2 години тоя страх почна да изчезва и тук-таме се появиха български училища. Сега в полето има 3 български училища, именно: в градеца Серска Джумая и в селата Чучулигово и Караджово. Освен тези села има 4—5, дето покрай гръцката книга се учи и българската. Така също в много села се пее в църквите и български, напр. в Камила, Просеник, Кула, Караджово и Календра.

Едно тихо бродене се забелязва навсякъде. Народът е извънредно радостен, когато се пее в църква поне апостолът на български. Селяни нарочно отиват в българско някое село, дето се пее по български, за да слушат. А пък, ако има някой поп Софронието и прочете нещо от него на народа, то радостта е неописуема. Гърцизмът не е спечелил досега нищо. Занапред абсолютно му е пресечен пътят за в селата. Селското население е съзнало вече своята народност и селяните се хвалят с името българин даже в града пред най-отчаяните фанатици. Още няколко години мирно време, и българското движение ще обеме явно цялата каза.

Колкото се касае до планинските села, те са много по-събу-

78

дени от полските. Там имаме вече повече български училища, именно в селата: Горно Броди, Баница, Дутлии, Ореховец и Мъклен. В Горно Фращани се учи смесено. В църквите почти навсякъде се пее или само славянски, или смесено.

През 1889 г. нямаше ни едно отказано село от патриаршията, а сега вече са отказани 7 села, именно: Чучулигово, Неволен, Караджово, Мъклен, Баница, Дутлии и Оряховец. До каква степен е достигнало събуждането, може да се съди от това, дето тая година сичките български села се отказали да плащат на владиката владичината.

Големи пречки на черковно-училищното развитие на серските поленрки села са: 1) дето селата са малки и 2) дето са чифлици. Малките села не могат да обдържат и поп, и учител, а пък такива попове, които биха могли и да учителствуват, няма. Чифлиците са поставени в голяма зависимост от своите бейове и чорбаджии християни. Има доста примери, дето притежателите на селата не са дозволявали да се отворят български училища. Чучулиговският бей употреби най-големи усилия да не дозволи на селяните да приемат духовното началство на Екзархията.

Турци. Те държат второ място по числеността си в казата. Числото им достига 28 000. Съставляват 30,5%.

От цялото население турците се делят на чисти турци и коняри. Турци има малко в Сяр и в Серското поле. Главното турско население състои от коняри, които населяват част от Смийница,смесени с българи и в гъста маса — полите на Кара-Даг. Главното им занятие е скотовъдството, после иде земеделието. Много къщи се занимават с каране гора в гр. Сяр за топливо. При турското население има причислени няколко помашки къщи,които са преселени от България. Те са именно в селата: Тополово 40 къщи, Хомондос 15 къщи и Кюприя 20 къщи, а може с някои други да се съберат до 150 къщи. Говорят по български и досега. Дошли са откъм Ловчанско и Плевенско.

Освен това селото Горна Нуска е населено с жители от турско потекло, което изповядва християнството. Има още няколко такива села в казата Зъхна, за които ще говорим по-

79

после. Образованието в турските села стои на най-ниска степен. Рядко в някое село има първоначални училища, дето преподават стари ходжи писане и четене на свещените книги.

Гърци. Те достигат на брой до 23 009 души и според местоживелището си се делят на 3 групи:

1. Гърци в Сяр, около 9500 души. Те по-голямата част са от българско и влашко потекло. Има днес около 400 къщи, дето старите още говорят по влашки. Едва ли ще се наберат 800 къщи, на които дедите не са били или българи, или власи. Най-първите къщи са от чуждо потекло. Напр. Хаджи Димови са власи. Папа Маркиди е дошло българско селянче от Чучулигово и сега е голям гръцки богаташ, Москов е селянин от Горно Броди, фамилията Петрович е бошняшка, Хаджи Лазовци и Паришовци са българи от Воден и пр.

2. Седем села в подножието на Смийница планина на пътя от Сяр за Зъхна — Драма. Населението им е от чисто гръцко потекло, наричат се дарнаци и говорят особено наречие. Занимават се с работене тютюн, произвождат множество памук и по малко храна. Дарнашките села са заобиколени отвсякъде с български села.

3. Населението на градеца Нигрита, 13 чисто гръцки и 6 смешани села в Нигритската нахия. Тия села са на юг от градеца покрай езерото Тахиьос. Имената им са повече славянски. Напр. Сърпа, Негослав, Горно и Долно Крушево, Ежово, Стара Баня и др. Това показва, че там са живели по-преди славяни, които по-сетне са заместени с гърци. Възможно е някои села и да са погърчени. Точни сведения нямаме за тия места.

В Нигрита има доста български къщи, преселени в по-ново време от околните села и още непогърчени съвсем. Градецът е въртял голяма търговия, когато главният път от Солун е минувал през планината Сухо, слизал е в Нигрита и оттам е отивал в Сяр. Откак се направи шосето, което е 3 ч. на запад от Нигрита, градецът е много изгубил. Там се работят памучни платове с шарки на ленти, наречени аладжи, и се правят хубави изделия от козина, напр. чулове за постилки, за коне, конски торби, дисаги и пр. Става пазар всяка събота. До градеца има

80

минерални синпурни бани, на които лете отиват мнозина от Сяр.

Селяните на север от Нигрита имат добра земя по долината на десния бряг на р. Струма. Тук става памук и по хълмищата — добро грозде. Селата на юг от Нигрита, що са до езерото, имат малко земя и някои се занимават с риболовство. По върховете селата са бедни.

Цигани. В Серско има много цигани сравнително с другите места. Числото им достига до 2500. Най-много живеят на югоизток от Сяр по селата, наблизо до ез. Тахинос. Там те слугуват на серските рибари, помагат им при хвърлянето на мрежите, при събирането на рибата и пр. Има понякъде и християни, но са много малко. В някои села работят и земята на чифлиците.

Черкези. В града и в казата има до 1800 души. Те са дошли тук още когато се преселили от Кавказ. Правителството им дало земя от Серското пасище до града и от някои правителствени чифлици в околността. Подир Берлинския договор те си останаха на местата непокътнати. Правят големи пакости на селяните, като им грабят стадата. Често пресрещат селяни на пътищата и ги обират.

Власи. Числото им е много по-голямо от 1650 души. Това са само власите в Джумая. (Ср. по-горе за гърците в Сяр.) Има още няколко влашки фамилии, които живеят лете по Смийница планина, но сметка не може да им се хване, понеже нямат постоянни жилища. В Серска Джумая власите изключително се занимават с търговия.

Евреи. Числото им сега достига до 3000, а от няколко години много се е увеличило. Веркович ги наброява едва 806 души, когато е писал статистиката си. Серските евреи идат от Солун и числото им постоянно се увеличава. Занимават се с манифактура.

Ползуваме се от турския вилаетски календар, издаден в 1887 г., за да дадем статистически сведения за производството на казите, за които ще стане реч в настоящите очерки. Тия сведения не са съвсем точни, но нямаме други на ръка. Жално е, че в по-новия календар, издаден тоже от вилаетските власти, няма по-други сведения за производство на сякоя каза отделно.

81

Храни

На всеки уврат се хвърля по 1 1/2 кило семе, а се получава 8 кила и 5 кантара слама; за ечемика отива семе 2 к., произведение се получава 12 кила и 8 кант. слама; за ръжта и овеса — семе по 1 кило, произведение 6 к. ръж и 8 кила овес, а слама по 4 кантара; за просото семе — 2 оки, произведние 12 кила и 6 кантара слама; за царевицата се зима 1/4 кило семе, произведение дава 14 к.

Като смятаме 1 кило пшеница 22 оки, 1 кило ръж 18 оки, 1 к. овес 15 оки, 1 к. ечемик 18 оки, 1 к. просо 20 оки, 1 к. царевица 22 оки, ще имаме:

Културни растения

82

На 1 уврат място се садят 4000 стъркове тютюн и се получават близо 80 оки сушени листа. Всеки уврат сусам дава до 40 оки семе; 100 оки семе дават 45 оки сусамово масло, 1 увр. земя дава  1 1/2 оки афион. От 1 дюл. земя се добива 30 оки памук. Според това получава се:

Тютюн 1600  х  80 = 138 000 оки
Памук 20 000  х 30 = 600000 „
Сусам 6 500  х  40 = 260000 „
Афион 3 000 „
Маково семе до 200000 „

Лозя
В казата има 25 000 увр., по 500 оки на уврат произведение излиза около 12 500 000 оки грозде, от което част се продава на грозде, от останалото се прави слабо вино.

Кожурци
Всяка година се продава в казата до 13 оки семе. От един драм семе се получава 4 оки кожурци, а от 13 оки ще се получат 13  х  400  х  4 = 20 800 оки кожурци.

Пчели
Наброяват се до 3000 кошера, всеки кошер дава до 6 оки мед и 200 др. восък, според това ще имаме:

Мед 18 000 оки
Восък 1500 „

Боб, леща, грах, коноп, лен се работят много малко. За бостаните нищо не е казано.

Едър добитък

83

Дребен добитък

Вълна и козина

Една овца дава средно 300 драма вълна, а коза — 100 драма козина.

В Серската каза се добива годишно вълна до 150 000 оки и козина до 30 000 оки.

Колкото и да не са точни горните цифри, се те донякъде ни показват богатството на казата. Тя изкарва голямо количество храни навън, и то главно чрез пристанището Чай-аази (старото Орфано) и през Солун, когато е по-скъпа храната. Повечето от половината на тия храни се продава навън, най-много жито, ръж и ечмик.

От културните растения на първо място стои памукът, от който 4/5 се продава навън, и то изключително в Солун. Цената

84

му е много различна, според годината. Обикновено се продава на мястото от 4 гроша нагоре оката.

Така също добри приходи излизат от сусамовото и маковото масло, което се работи в Сяр на няколко прости фабрики. Добива се около 200 000 оки масло, от което голяма част се харчи в казата, а останалото се продава в Неврокопско и Родопите. В Сяр оката струва 6 гроша.

Тютюнът е средно качество, продава се на дружеството за тютюна и на други търговци средно 8 гр. оката. Голямо количество се употребява от населението.

Виното се продава в Сяр. Произвежда се до 700 000 оки вино, което не стига на града и затова донасят много вино от Мелник, по-добро от местното.

От добитъка се изкарва голямо количество овци и агънца, и то за Солун, Цариград и Кавала. Свине не достигат, затова се докарват от Струмишко и Горно-Джумайско.

Ако земята се обработваше малко по-добре, то земните произведения биха се удвоили в Серското поле, което се брои за едно от най-плодородните в Македония. Същото можем да кажем и за скотовъдството. Покрай р. Струма има големи пространства, които лесно се напояват с вода. Култивирането на трева там би дало отлични резултати.

Най-жалното е, че горите по Шарлии и Смийница планина са току речи окончателно изтребени и вследствие на това селата по ония места са много осиромашели. Стават често порои, които унисат орната земя и правят цели пространства безплодни. Козите не дозволяват на нови гори да се подигат на мястото на изсечените.

Селяните от полето са съсипани от неправилните набори на даждия от лошавите спахии и от лихварите.

В Сяр има земледелска каса, която в 1887 г. е имала капитал от 545 222 гроша. През 1886 г. от лихви са получени 65 500 гроша. Според тая лихва сумите в касата силно се увеличават. Иде близо 13 1/2 % и пак селяните много рядко се ползуват от капитала на касата. Те зимат пари с 25—30%, а много чести са случаите, дето процентите са още по-големи. Едно време прите-

85

жателите на чифлиците са били задължени да дават на своите селяни пари без лихва. Сега това нещо не се случва.

Прекарването на желязната линия Деде Агач — Солун ще повдигне икономическото положение на казата, понеже храните ще могат по-евтино да се изнасят навън.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]