А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXV. Възраждането в Разлог и протестантството

Старите училища. — Въвеждане на Ланкастеровата метода в Банско. — Проповедите на даскал Никола Филипов и поп Митър Арабаджията. — Преминуване на Разлог под екзархийското ведомство. — Опитвания на неврокопския владика да подчини Разлог. — Действуване на протестантските проповедници Марс, Кларк и Тонджоров между последователите на даскал Никола и поп Митър. — Протестантска община. — Проповеди. — Противодействия от страна на екзархията. — Училищата в Разлог.

До 7 август останах в Банско. Една постоянна треска не ми позволяваше да се отдалеча от това място. Имах достатъчно време да разпитам по-старите човеци за училищата в селото им и за черковния въпрос.

Всичките други християнски села в Разлог са вървели заедно с Банско в по-важните обществени дела и до днес то е останало духовен център на Разлог.

Докогато помнят стари човеци, все е имало даскали в Банско, които са учили по къщите децата на славянобългарска книга. Бащите на днешните старци и техните деди са знаели да четат и пишат. Това същото нещо е било и по другите села на Разлог. Никога гръцката книга тук не си е пробивала път.

До 1860 г. в Банско се е учило книга в една малка стаичка до църквата. Стари даскали са преподавали азбукето, наустницата и псалтири. През първата година, докато детето не е имало книга, плащало е на даскала 3 гроша. Които са учили наустница, плащали 5 гроша, а псалтирджиите — 6 гроша, на светчето тоже 6 гроша, до евангелието рядко е дохождал някой честит. Когато хартията е била рядкост и много скъпа по тия места, тогава писвали на дъсчени плочи, както споменахме за учението в Белица.

321

Къде 1840 г. се е прочуло много Мелнишкото гръцко училище и от цяла Македония там се събирали да учат деца на гръцка книга. Някои по-богати банчани са изпровождали в Мелник синовете си, за да продължават образованието си. Там се е учил и отец Неофит Рилски, който е родом от Банско. Мирското му име било Никола поп Петров Бенин. Изпърво той е учил наустница и псалтир в Банско. После отишел в Рила, гдето се покалугерил. Старците от Рила изпратили няколко млади калугери да учат книга в Мелник, а заедно с тях бил и отец Неофит. Там Рилският манастир има свой метох, гдето са живели младите възпитаници.

В Мелник получил образованието си и даскал Никола Филипов, който най-първо е въвел Ланкастеровата метода в банското училище в 1858 г. Около това време се е съградило и днешното хубаво училище в селото.

Даскал Никола ходил в Пловдив и Пазарджик да учи по български и оттам донел таблици и книжки за новото училище. Той учителствувал дълго време в Банско. Плащано му е от църковната община. Изначало получавал 3000 гроша заплата, а по-после вземал по 4000 и даже по 5000 гроша годишно. Около 1862 г. Н. Филипов си имал вече двама помощници, които получавали от черковния ковчег по 2000 гроша. Ученици имало около 280. От Тракия лесно се пренасяли всичките книжки, напечатани от Данова, и от Разлог те се разпространявали по околните места. Около 1865 г. Филипов почнал да дига таблиците, като ги заменил с букваря. Тоя учител си е спечелил голяма слава в Банско. Имал превъзходен помощник в лицето на тогавашния поп Митър Арабаджията — един разбуден, но много себелюбив свещеник. Тия двамата проповядвали в църквата и в училището словото Божие. Въставали против народните суеверия. Обаче те отишли твърде надалеч със своето проповедничество, като почнали явно да говорят против калугерството и постите, и с това станали причина да се загнезди в тоя край протестантството, както ще видим по-долу. Точно докога е учителствувал Филипов, не можах да узная. Той е и досега, струва ми се, жив и получава в България учителска пенсия. В Банско са били учители още Тодор Ненов, който е оставил

322

най-добри възпоминания, после Атанас Божков [1] от Пазарджик и Тома Попов — всичките наелектризирани последователи на Неофит Рилски. Те направиха грамадни успехи при събуждането на народа и го подготвиха за борба с гръцкото духовенство в Източна Македония.

В Разлог никога не е могло да си пробие път гръцкото влияние, затова тук никаква борба не е водена с гръцките владици. Самоковските владици, на които бил подчинен в духовно отношение Разлог, рядко са минавали през високите рилски върхове, за да посетят своето духовно паство, и разложани се развивали тихо и свободно, без да има някой да им препятствува било при отварянето на училищата, било за служене в църквите на славянски език.

Когато се уреди Българската екзархия, Разлог премина под нейното духовно ведомство, но и българските владици от Самоков не са се трудили да гледат що се върши отвъд Рила и тук поповете от всякое село били свободни във всичко. Те венчавали, развенчавали и решавали всякакви религиозни спорове, без да обръщат внимание на Самоков. Тъй са останали работите и до днешен ден.

Подир войната разложани силно се скомпрометираха пред турското правителство поради въстанието, което избухна в техните места. Неврокопският гръцки владика успял да издействува от турското правителство да се присъедини Разлог към неговата епархия и с царски ферман тръгна да обиколи републиканската разложка църква, за да я подчини. Той дошел в Мехомия и повикал разложките големци и свещеници чрез военните тогавашни власти. На събрания народ бил прочетен царският ферман, даден на владиката. Поповете още същия ден избягали, а първенците начело с банчани били при пашата, който със заплашвания искал да ги накара да се подчинят на владиката. Банчани казали на пашата, че тия са протестанти и
 

1. Един дописник на в. «Македония» (г. I, бр. 33, 1867) явява, че бил на изпита в Банско, главният учител Атанас Б. Кръстев изпитвал учениците от катихизис, граматика, землеописание, българска история, св. история и числителница.

Друг дописник съобщава, че в училището тая година имало 250 ученици и че то било много добре уредено.

323

не могат да се подчиняват на владиката. А другите разложани казали, че що направи Банско, това ще сторят и те. Пашата бил принуден да ги пусне по домовете им, без да може да направи услуга на владиката.

В най-ново време екзархията се е завзела да тури някакъв ред в черковните работи на Разлог, но досега не е сполучила, защото тя иска да премести духовния център в околийския гр. Мехомия, за което нещо банчани не искат и да чуват. А без тяхното съгласие нищо не може да се направи.

Протестантството се появило най-напред в Банско и оттам е намерило някои последователи и по околиите места на Разлог.

Проповедите на поп Митър Арабаджията и на Никола поп Филипов са подготвили почва за новото вероучение. Те събрали един малък кръжец от развити селяни около себе си и тълкували евангелието и библията. Между тия банчани първо място държал уста Тодор, който е направил прекрасния бански часовник и няколко дараци на вода за чешане вълна. Скоро се присъединили към тях и някои по-прости селяни. Споменах, че поп Митър и даскал Никола били противници на калугерството и на постите. Те се мъчили да потвърдяват своето мнение с доказателства от библията и убедили мнозина банчани да не постят. По-нататък от това не са отивали банските реформатори. Поп Митър си останал добър свещеник, изпълнявал всичките духовни треби и тайнства, които са в длъжността на свещеника. Другите попове обаче го мразили още повече, защото той без всякое право си присвоил някои части от чуждите енории.

Около това време се отворило в Солун униатското българско училище. Поп Митър проводил там сина си с още няколко млади момчета от Банско да се учат книга. Неговият син Лазар Арабаджиев по-сетне стана кукушки униатски владика и се преименува Младенов. [1] Това нещо усилило негодуванието на мнозина банчани, които съчувствували на останалите попове.

Около 1867 г. дошел в Банско протестантският проповедник Морс. Той намерил добър прием в компанията на поп Митра.
 

1. Лазар Младенов преди няколко месеца пак се върна в лоното на българската православна черква, като припозна за свое духовно началство св. Екзархия. — Ред.

324

Разговарял се с неговите последователи, водил препирни по разни библейски въпроси и даже проповядвал един път в църквата. Оставил няколко протестантски книги и си заминал. На другата година дошел в Банско Кларк, който почнал явно да проповядва протестантството. Това силно смутило поп Митровите по-развити последователи. Най-първо въстанал уста Тодор и заявил, че банчани никога не трябва да меняват вярата на бащите си, а са длъжни само да четат словото Божие и да се развиват сами. Поп Митре подир малко колебание тоже въстанал против Кларк. А даскал Филипов, струва ми се, не бил вече в Банско. Обаче някои от последователите на поп Митре явно се прилепили към новото учение. Скоро се почнали раздори между протестантите и православните, работата дошла дотам, щото около 1869 г. протестантите били изгонени от православната църква.

На другата година бил проводен Тонджоров като протестантски проповедник в Разлог, който открил молитвен дом за своите последователи, и в селото се образувала особена протестантска община.

Тонджоров обикалял неуморно другите по-големи разложки села и спечелил в Мехомия и в Якоруда по 2—3 къщи. Събитията, които последваха подир 1875 г., много помогнаха на Тонджорова. Догдето православните първенци се преследваха през 1876 г., затваряха, глобяваха, протестантите останаха непокътнати. Това нещо, от една страна, а, от друга — добрата организация, която се даде на банската протестантска община, спомогна много да се преобърнат доста семейства в протестантството. Най-добри агитатори бяха жените, които се научаваха скоро да четат и с библията в ръцете да проповядват на съседките си. Това нещо и до днес се продължава в Банско, особено лете, когато мъжете отиват по чужбина.

Подир разложкото въстание протестантските мисионери донели в Разлог множество дрехи, постилки и завивки и щедро ги раздавали на своите последователи. В това време много съсипани семейства напуснали православието, за да се възползуват от подаръците и да се предпазят от нови неприятности. Особено в с. Баня, което беше изгоряло във време на

325

въстанието, протестантите имаха добър успех. Като се поумири страната, болшинството от новообърнатите наново се повърна към православието.

Днес протестантството има последователи на шест места в Разлог, а именно:

Числото на протестантите в Разлог е около 600. За тях се жертвува една добра сума от мисионерското общество на полуострова. Поддържат се 5 души особни проповедници. По един за Банско, Мехомия, Якоруда, Баня и Елешница. Банският проповедник получава 108 лири годишна заплата, а другите са по-евтини; така напр. елешницкият взема 48 лири годишно.

Протестантите навсякъде имат свои училища, в които преподават изключително учителки.

Протестантското общество в Банско се събира всякоя неделя в една хубава къща, гдето слуша своя проповедник и се моли на бога. Подир обед в неделя се събират пак и се занимават с уроци от библията. През неделята става беседа в някоя частна къща.

Аз присъствувах на проповедта в един неделен ден. Имаше до 150 души присъствуващи. Мъжете стоят на една страна, жените и децата — на друга. Пението на псалмите отиваше много хубаво. Пееха всичките жени.

Подир обед присъствувах на библейските уроци. Имаше около 50 мъже и толкова жени. Те се разделиха на няколко групи, всякоя с по един учител, и почнаха да се занимават. Урокът беше от книгата на царете за Иеровоама, който съградил идолопоклоннически храм, напълнил го с идоли и избрал свещеници не от Левитовото племе, а от най-долната класа на народа. Аз се вслушах в тълкуването на урока. Учителите се

326

стремяха да извадят от тоя урок поучение против иконите. В една група жени учителката задаваше въпроси, а другите отговаряха:

— Какво имаме днес за урок? — пита учителката.
— От книгата на царете, глава X, от стих у до стих z — отговаряше някоя жена.
— За кой цар се говори в днешния урок?
— За Иеровоама. . .
— Що е направил Иеровоам?
— Съгрешил пред бога, защото карал народа да се покланя на идоли.
— Какво нещо са идолите?
— Златни телци — отговори една баба.

Учителката им разправи какво нещо са идолите. После тя премина към иконите и каза, че те са също така идоли, защото бог е дух и не може да се изобрази на книга или платно.

Мнозина от слушателите не отбираха добре това, що се говори. Това се виждаше ясно от отговорите, които се даваха. Но има някои, които здраво са проучили библията и тя им е постоянен спътник.

Протестантите гледат на себе си като на по-образованн и по-развити, отколкото съседите си православни. Гордеят се със знанието на библията. По-голямата част от тях се въздържат от пиене вино и ракия, но мнозина въстават против това въздържание, което е толкова противно на характера на разложани.

Православните укоряват протестантите в лицемерие, като търсят старателно погрешките, които протестантските водители правят в живота си, и ги укоряват, че не изпълняват строго учението на Христа. По-преди са ставали големи раздори между едните и другите. Сега духовете са умирени.

Българската екзархия, за да противодействува на протестантството, уреди в Банско едно добро трикласно училище през 1888 г. и проводи особен проповедник в Разлог. Училището направи добри успехи. То и сега, когато екзархията почти спря помощите си, е едно от най-добре уредените народни училища в Македония и е дало много учители и свещеници на своите съседни села.

327

Проповедникът обаче не направи нищо, защото беше негоден за работата, която му бе поверена. Аз присъствувах на една от неговите проповеди, която далеч не беше в състояние да подействува на слушателите му. Присъствуваха около 90—100 жени и около 50 мъже. Речта бе озаглавена: «Пътуване от този свят до онзи». Проповедникът я бе написал на книга и почна да я чете със силен глас много бързо, като че ли се караше с някого. Той говори за грехопадането, за нуждата от изкупление, за потребността от тайнствата, за бъдещия добър живот на праведните и прочее. Присъствуващите слушаха с голямо внимание, но мене се видя, че 3/4 от тях не отбират нищо от това, що се говори. Екзархията скоро отстрани проповедника.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]