А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXVI. Разложката буна

Следствията от Берлинския договор за Македония. — Четата на Маринова. — Превземане на с. Банско и раняване на Маринова. — Несъгласие между войводите. — Щерю Войвода в Г. и Д. Драглища. — Новият войвода Войткевич.— Преговорите с мехомийските турци. — Завзимането на с. Баня от Щеря. — Завзимането на Добринища от Ташка Байрактар. — Появяването на Тефик-бейовата чета. — Отстъпление от с. Баня и нейното изгаряне. — Бягството на Войткевича и на населението от Банско. — Отстъпване на драглищани. — Действията на Стоян Войвода в Кресненската клисура. — Следствия.

Когато стана С. Стефанското примирие, руските войски бяха завзели вече града Горна Джумая. В Македония и християни, и турци чакаха вече русите. Богати турци се изселяваха на много места, а християните се готвеха за посрещане. Във Велес българите бяха приготвили пряпорци и учениците бяха заучили песни за посрещането. Но дойде Берлинският договор и разсипа ожиданията на раята. Напразно македонски първенци се оплакваха на руския комисар в България,

328

напразно цели купища махзари от Македония се изпращаха в Берлин. Решението на коварната дипломация не се повръщаше вече. Около македонската граница имаше събрани много бежанци. Там някои по-първи човеци решиха със сила да развалят плановете на дипломацията. Образува се в началото на м. ноември една чета в Джумалийско с цел да подигне въстание в Разлог, а друга чета се отправи по долината на Струма да побуни кресненските села. Разложката чета се устроила в село Градево (Джумалийска каза). Там на 5 ноември 1878 г. станало съвещание между по-първите предначинатели, именно: йеромонах Пахомия от Рилския манастир. Бано Маринов, Тодор войвода от Старчища, един сърбин, Ангел войвода, Георги Банков и Георги Тодоров. Бано Маринов бил определен за главен войвода. Йеромонах Пахомия светил вода и държал реч. На другия ден (6 ноември) четата, състояща се от 376 души, тръгнала за границата. Димитър Кожухаров носил знаме с надпис «Свобода или смърт». На 8 ноември, Архаигеловден, въстаниците се доближили до с. Банско и нападнали селото на разсъмнуване. В Банско имало около 50 души турски аскер с един мюлязим. Аскерът бързо взел позиция, начнало се стреляне от двете страни. Мюлязиминът паднал още в началото на битката. Българите запалили някоя плевня от наоколо. След малко се чуло пушкане откъм Мехомия. Едно отделение войници оттам се опитали да дойдат на помощ на своиче в Банско. Маринов бързо взел едно отделение, пресрещнал ги и ги отблъснал назад, като загубил двама от другарите си, които паднали убити. След това обсаденият аскер в Банско се предал къде обяд.

Малко по-късно друго отделение войници от Мехомия се опитало да влезне в Банско, но след късо стрелка не се повърнали надире. [1]

В това време в Банско били дошли спахии, за да събират пари от десятъците. Те били 7 души турци, между тях един заптия, който се казвал Буюклията. Спахиите се затворили в една каменна къща и не искали да се предадат, а се защищавали храбро. Българите запалили една плевня близо до къщата, в която
 

1. Гл. Xр. Ив. Д-в, Пътни бележки за шестдневното разложко царуване, стр. 66, 67 и 68.

329

били турците, но плевнята изгоряла, без да повреди обсадените. Къде вечерта Буюклията съобщил, че ще се предаде; но лично на войводата. Маринов заедно със сърбина се появили да приемат пленника, но наместо това откъм обсадените изгърмели няколко пушки, сърбинът паднал убит на мястото си, а Маринов бил ранен в едната кълка и извикал да го изтеглят. Тодор Войвода го извадил настрана, макар че от обсадените се гръмнало още няколко пъти.

Раняването на Маринова много побъркало на цялата работа. Другите войводи не искали да се подчинят на едного и работили всеки на своя глава. С това се обяснява случаят, гдето до вечерта и през нощта обсадените останали свободни и завзели една табахана. Маринов бил отнесен в Дупница, гдето умрял от раната си.

На другия ден се наченали съвещания как да се превземе табаханата. Едни предлагали да се запали, но други не искали, защото се бояли да не изгори селото. Най-сетне решили да въоръжат поробените аскерлии с топори и да ги накарат да разбият зданието. Това сполучило. Затворените били изловени. Заптията и още двама били убити, а другите пленени.

На 10 ноември пристигнал от Джумая нов войвода в лицето на някой си поляк Войткевич, [1] или Бошкович, той се казвал майор. Бил слабодушен човек и не можел да дисциплинира въстаниците. Между това много момци от Банско се присъединили към четата и тя станала доста голяма. Доколко била разпасана работата, може да се заключи от това, гдето въстаниците не се разпоредили навреме да се прекъсне телеграфната жица между Мехомия и Неврокоп и мехомийските турци навреме поискали помощ оттам. Още по-лошо впечатление направил на населението Тодор Войвода, който за стари някакви си разпри с едного от банските първенци поискал сега да си отмъщава и с големи молби се отървало цялото семейство от него. Между това Войткевич през целия ден на 10 ноември не предприел
 

1. В първата редакция фигурира под името Водкович. В това издание го коригираме съобразно най-новите изследвания ; вж.  Б ъ л г а р с к и  п а т р и а р х  К и р и л, Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненско въстание, С., 1955, стр. 9, 28 и др. — Хр. Хр.

330

нищо срещу турците, а се задоволил да се наяде и напие хубаво в селото.

В същото време, когато се наченало движението в Банско, разбунтували се двете Драглища. Там дошел Щерю Войвода с 10 души другари и още същия ден около него се събрали 280 души добре въоръжени драглищани с мартини и още доста други със стари пушки и някои даже само с коси. Въстаниците се заклели, че ще търсят «Свобода или смърт». Стражи били поставени откъм Мехомия, откъм Баня и откъм Белица. Още на другия ден станали малки сбивания откъм Баня и Белица, гдето помашкото население се въоръжило срещу бунтовниците, но нападателите били отблъснати. Щерю влязъл в сношение с банската чета да нападнат заедно село Баня на 13 ноември и той начнал сериозно да се готви за това нападане.

Между това банската чета и на 11 ноември не предприела нищо. Появили се негодувания срещу Войткевича. защото бавил с нападането на главния турски пункт Мехомия, гдето имало част или един табор войници. Най-сетне на 12 ноември българите почнали да се стягат, за да потеглят към Мехомия, и даже някои чети обикаляли вече нататък. В това време дошел един българин от турския лагер в Мехомия, изпроводен да яви на войводата, че турците искат да водят преговори, за да се предадат. Българите не подозирали, че турците хитруват, че желанието им било да отложат едно сериозно сбиване, докато получат помощ от Неврокоп.

На едно определено място вън от Мехомия се срещнали посланиците от двете страни. От Мехомия излезли мюдюрът, кадията, един бинбашия и двама помаци и от българска страна се явили Войткевич, Тодор Войвода и двама банчани. Турците искали срок три деня, уж да преговорят помашкото население да се предаде, българите им отстъпили 24 часа. Турците се съгласили и се върнали назад още по-яко да се стегнат за отбрана.

Дошел 13 ноември. Щерю според условията потеглил със 180 души добре въоръжени момци към Баня, защото виждал, че трябва да се превземе това село, за да се пресечи на турците в Мехомия пътят за Неврокоп. Войткевич и другите войводи не

331

дошли на помощ на драглищаните, а спокойно чакали в Банско да дойдат мехомийчани на крака да им се предадат. Пред село Баня Щерю срещнал помаците въоръжени, станало едно малко сбиване и помаците скоро отстъпили и се затворили в големия конак на Али ага, който е обграден с дебели каменни стени. Обсадителите запалили помашката махала, изгорели няколко плевни, но на конака нищо не станало.

В същия ден една чета турци се появили откъм Мехомия да помогнат на обсадените и друга такава от бабяшките помаци, но и двете били отблъснати. [1] На другия ден от Банско пристигнал един черешов топ, който бил пушнат към конака на Али ага. За голям страх на обсадените един кантаров топуз, който служил наместо гюле, ударил в стената на къщата, но не направил някоя пакост. Тогава топчиите напълнили топа повторно с повече барут, обаче при второто изгърмяване той се пукнал.

Едно отделение селяни от Банско под водителството на Ташко Байраков нападнали село Добринища. Помаците се защищавали няколко време, после решили да се предадат, но поискали лично на войводата да дадат оръжието си. Ташко се приготвил да ги посрещне тържествено; той седнал на една рогозина кръстатом и запушил дълъг чубук. Помаците се учудили, като видели Ташко Чобана вместо някой голям войвода, както те си предполагали. Ташко променил надуто няколко думи с пленниците, заповядал да ги пазят хубаво, но да не им правят пакост. Подир това дружината весело отпразнувала освобождението на селото.

На 14 ноември дошло известие, че идат турци откъм Неврокоп. Това било едно отделение башибозуци под началството на Тефик бей от Неврокоп. Ташко Байраков завзел теснината на Добринишката река, през която води пътят от Момина клисура за Банско. Хитрият овчар скрил момчетата в един гъсталак до реката и заповядал никой да не гърми. Той искал да остави башибозуците да заминал и тогава да ги нападне откъм гърба. Скоро се появило едно отделение башибозуци и тръгнало към Ташковата засада. Но за злочестия на един селянин се откачила
 

1. Български патриарх Кирил, Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненско въстание, стр. 36, 37, 38.

332

някак си пушката и изгърмяла. Башибозуците на часа се оттеглили надире. Още същия ден те минали през Тесаница и се появили пред Баня, станала една къса престрелка и башибозуците се пооттеглили. Между това дошло известие, че иде редовен аскер. Драглищани, като нямали сериозна помощ от Банско, решили да отстъпят от Баня и да запазят своите села. В с. Баня настанала страшна паника, селяните търтили да бягат, кой как може, за Банско. До вечерта селото се изпразнило и башибозуците го запалили и изгорили до трън.

Банските войводи се показали съвършено некадърни. Те до вечерта давали кураж на населението, а на другия ден Войткевич позорно избягал из селото заедно с кир Георгия. Това нещо много отчаяло населението. Настанал страх и почнали да бягат в безредие мъже, жени, деца, кой както може. Тоя ден липсал и Тодор Войвода.

Мнозина обаче стояли още въоръжени, но на 6-ия ден, като се изпразнило Банско, и те тръгнали към Джумая. Драглищани отпаднали духом, като получили лошите известия от Банско; те се упътили към селото си, за да дигнат семействата си към Предел.

На 16 ноември пристигнала редовна войска от Неврокон. Башибозуците изгорили българските къщи в Баня. Войската се разположила пред Банско, като мислила, че има кой да го защищава. На 17-ия ден турците видели, че в Банско няма никой, и влезли в селото. Башибозуците избили 3—4-ма луди, които не искали да бягат. Някои се опитали да запалят селото, но командирът на войската не допуснал това нещо и тъй Банско останало неповредено.

Тъй жално се свършило това въстание, наченато необмислено, без ред, без програма и без съгласие.

Оная чета, що тръгнала към Кресненския проход, имала по-добра сполука. В нея бил прочутият по Източна Македония Стоян Войвода от Старчища. Всичките планински села от Кресна се подигнали и завзели Кресненската клисура. Стоян Войвода завзел цялата Каршияка до р. Струмица и изгорил всичките мохамедански села. Пристигнала турска войска. На Криви ливади станало сражение. Българите държели прекрасна

333

позиция и принудили турците да се върнат назад. Обаче лошите известия от Банско поколебали и кресненци, които хвърлили оръжието, събрали семействата си и ги преселили в Джумая.

Скоро турското правителство проводило известие в Джумая да се върнат всичките бежанци по къщите си. Банчани най-напред се възползували от амнистията и почнали ла се връщат по домовете си. Обаче кресненци по никакъв начин не искали да се подчинят наново под турската власт. Най-сетне турците им обещават, че ще ги освободят 3 години от данък, и те тогава се върнали. Наистина за две години не им зели даждие, но за третата година правителството не устояло на думата си.

Интересно е, гдето помаците от Бабек взели съвсем слабо участие в това тревожно време. Те спокойно си живели по своите планински колиби и чакали резултата от смущенията.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]