VI. МИСИИ В ЧУЖБИНА

В изпълнение на задачата на СБУПХ за запознаване на световното обществено мнение с истината за целите на България във войната, ръководството замисля организирането на специални мисии в държави от Съюза на централните сили, а също и в някои от неутралните във войната държави. Впрочем за това настояват и някои от спомоществователите на съюза.

Образуваното във Варна дружество от приятели на СБУПХ повдига въпрос за изпращане на делегати в споменатите по-горе страни, за да запознаят “заинтересованите кръгове и общественото мнение върху националните стремежи на България”. За същото настоява в нарочно писмо до Управителния съвет и проф. Бончо Боев, който заедно с писмото изпраща 4 100 лева за фонда на СБУПХ .

На 15 юли 1917 г. ръководството на съюза решава да изпрати четирима души в чужбина със средства, събрани от Варненското дружество: Ив. Шишманов – в скандинавските държави, Л. Милетич – в Германия, Вл. Моллов – в Австро-Унгария и Н. Милев – в Швейцария . С този въпрос Управителният съвет се занимава и на 25 юли, като решава делегатите на съюза да заминат за чужбина възможно по-скоро, мисията им да трае 1.5 – 2 месеца. Пак тогава се решава на делегатите да се дават следните дневни пари: за Швейцария – по 100 швейцарски франка, за Австро-Унгария – по 200 австрийски крони, за Германия – по 130 германски марки и за скандинавските държави – по 200 лева .

Понеже отношенията между управляващите и СБУПХ по това време са все още обтегнати, за тяхното изглаждане и предвид съгласуването на действията на делегатите на съюза в чужбина евентуално с подобни действия на правителството, Управителният съвет решава негова делегация да се срещне с министър-председателя В. Радославов. Както се каза по друг повод, определената делегация е в състав: Ив. Шишманов, Л. Милетич и Хр. Чакалов. На състоялата се среща министър-председателят се изказва одобрително за организираните от СБУПХ мисии в чужбина и за техните задачи .

За изпращането на делегати на съюза в странство съобщава и печатът. В. “Пряпорец” уточнява, че това ще стане към 1 август. А в. “Вестник Добруджа”, след като препредава писаното във в. “Пряпорец” по този въпрос, скептично бележи: “Ето едно твърде навременно и полезно дело на съюза, което отговаря на нуждите на времето, но дано то не остане само съобщение” .

Определените четирима делегати на съюза са авансирани с 33, 642.15 лева за задграничните си командировки .
Както се каза, Н. Милев е определен от Управителния съвет на СБУПХ да замине за Швейцария. Засега обаче остава неясно как той е изпълнил тази си мисия и изпълнил ли я е изобщо, защото тъкмо когато е трябвало да замине, е бил включен в мисията на Т. Недков в Берн като един от тримата є членове-учени . Не се намериха сведения как и Вл. Моллов е изпълнил мисията си във Виена. Малко повече данни се намериха засега за мисията на Ив. Шишманов и Л. Милетич. Пътуването си Ив. Шишманов започва на 1 август 1917 г.  Пътува през Виена и Берлин. В Берлин е посрещнат добре от българския пълномощен министър и член на съюза Д. Ризов. На 11 август пристига в столицата на Швеция Стокхолм, посрещнат също добре от управляващия българската легация там Ал. Греков.

Една от задачите на Ив. Шишманов е да се срещне и установи контакти с делегати на международната конференция на социалистическите партии от европейските държави. Тъй като откриването на тази конференция закъснява, Шишманов иска от Управителния съвет на съюза удължаване на престоя си. На 10 септември 1917 г. съветът решава да се продължи мисията му с още две седмици – до 15 октомври, за да има време да посети Норвегия и Дания, а в Берлин – да се срещне с ръководството на “Съюза на немските учени и художници” .

При заминаването си за Стокхолм Ив. Шишманов пропуска да вземе със себе си карти за разпространението на българите на Балканския полуостров и за българските искания, а също и издадена от името на съюза организационна документация. Понеже такива материали се оказват необходими при изпълнение на мисията му, налага се впоследствие да моли Управителния съвет да му бъдат изпратени подобни издания. Писмо на Ив. Шишманов в този дух е разисквано на заседание на съвета на 10 септември 1917 г.  Какви мерки са взети, от ползуваните документи не става ясно. Може обаче да се предположи, че молбата на Ив. Шишманов е била изпълнена.

В Стокхолм Ив. Шишманов се среща с видни делегати на конференцията на социалистическите партии, между които Павел Б. Акселрод, Хайдрих, Хунсман, Хенрих ван Кол и други. Среща се и с архиепископа на Швеция. Прескача и до столицата на Норвегия гр. Християния (Осло). Срещите си в Швеция и Норвегия провежда като председател на СБУПХ. Той запознава събеседниците си с целите на задачите на съюза, обяснява им усилията на България за освобождение от османско владичество, а след Берлинския конгрес 18178 г. – за обединение на всички български земи; обосновава необходимостта Северна Добруджа да остане в пределите на България, а също и други аспекти на българските национални тежнения. Шишманов посещава централата на “Дружеството на шведските учени, писатели и художници” – Idun, разглежда хубавия му клуб. Пред него шведският съюз изказва готовност да установи връзки със СБУПХ .

На връщане Ив. Шишманов се спира в столицата на Дания Копенхаген. Там, препоръчан от шведския литературен историк д-р Вартбург, провежда съдържателен повече от два часов разговор с именития датски интелектуалец Георг Брандес. В разговора с него той го запознава с усилията на българите за обединение. Освен това двамата разговарят и по професионални въпроси. Накрая Шишманов поканва Брандес от името на СБУПХ да гостува и прочете няколко лекции в София. Поканата е приета “на драго сърце” .
Няколко месеца по-късно, на 25 януари 1918 г. управляващият българската легация в Стокхолм Ал. Греков ще пише до Министерството на външните работи, че Ив. Шишманов “се ползува с отлично име в средата, в която е боравил при пребиваванието си в Швеция” .

Още в началото на юли 1917 г. СБУПХ установява с германския Културбунд кореспондентни връзки, разменят си организационна документация .

За разширяване на тези връзки допринася и мисията на Ив. Шишманов. Управителният съвет го задължава да се срещне с ръководството на “Съюза на германските учени и художници” в Берлин на връщане от посещението си в скандинавските държави . При радушния прием, устроен му от Културбунда, Ив. Шишманов узнава, че почетен председател е световно известният анатом Валдайер-Харц, професор в Берлинския университет, директор на анатомичния институт; действителен председател е физиологът проф. Рубнер; че в Културбунда членуват писателите Судерман, Фулда, Цобелтиц, Ман, Ернст Хардт и други; художниците Макс Либерман, Август Гаул и др.  Шишманов узнава също така, че Културбунда се ползува от подкрепата на управляващите и че разполага със солидни финансови средства, с каквито, за съжаление, СБУПХ не разполага .
От Културбунда обещават да подкрепят дейността на СБУПХ, включително за разпространение на печатните издания на последния. Наред с това той предлага членовете на СБУПХ да станат негови дописни членове, което българската страна приема .

В България Ив. Шишманов се връща на 11 октомври 1917 г.

Л. Милетич също изпълнява възложената му от Управителния съвет на СБУПХ мисия в Германия. Освен разговорите с представители на ръководството на Културбунда, за него в германската столица е организирано събрание, на което присъствуват “политически мъже от всички партии и представители на правителството и армията”. Между тях е и водачът на Националлибералната партия Густав Стреземан, който е и заместник председател на основаното в началото на 1916 г. Германо-българско дружество . Пред събранието говори пратеникът на СБУПХ, като засяга въпросите за Северна Добруджа, за обща граница между България и Унгария, за Македония. В станалите след речта на Милетич разисквания Стреземан подкрепя националните искания на България .

За съжаление засега не разполагаме с данни, които да позволят да узнаем дали проф. Вл. Моллов е изпълнил мисията си в Австро-Унгария и доц. Н. Милев в Швейцария.

След прибирането си в България Ив. Шишманов и Л. Милетич докладват в заседания на Управителния съвет на 5 и на 71 ноември 1917г. за стореното от тях в чужбина.

На този етап не разполагаме с достатъчно извори, за да пресъздадем в подробности извършеното от мисионерите на СБУПХ в Германия, Австро-Унгария, Швейцария и скандинавските държави в края на лятото и през есента на 1917 г. В отчета на Управителния съвет пред Първото общо годишно събрание на съюза обаче му е дадена обща характеристика. От нея се разбира, че в тези държави те са имали “лични беседи с голям брой видни европейски лица”. “Нашето положение на напълно независими представители на българската наука и изкуство ни даде лесно възможност да влезем в съприкосновение с хора от най-различни народности, положения и групи и да констатираме радостния факт, че България, с малки изключения, не е изгубила симпатиите на културния мир, доколкото го обгръщаше нашият кръг на действие – четем в споменатия по-горе отчет. – В многобройни лични разговори можаха да се поправят много неверни възгледи и да се разбият някои легенди, създадени от нашите бивши съюзници, следите на които легенди можаха да се открият дору в Норвегия.

Последиците от нашите посещения ще се усетят най-добре тепърва след мира, когато България ще иска да разшири своите сношения, особено с някои неутрални страни, които съглеждат големи бъдещи изгоди от економическото сближение с нашето отечество, поразявало ги до сега само с упоритото отстоявание на своята независимост и на своите национални права. Така напр. в Дания и Норвегия, гдето ние нямаме, за жалост, никакво дипломатическо представителство, скърбяха, че не сме помислили до днес да назначим поне почетни консули в по-важните економски центрове, когато Ромъния и даже Сърбия отдавна имат такива. Тия консули, добре избрани, биха вършили несъмнено най-добрата пропаганда за нашето свещено и право дело” . Това последното е рационално предложение до правителството.

От приведеното е явен стремежът на Управителния съвет на СБУПХ да преувеличава ролята на посещенията на четиримата си делегати в чужбина и то в съюзните Германия и Австро-Унгария, от една страна, и в неутралните Швеция, Норвегия, Дания и Швейцария, от друга, които, за съжаление, в никаква степен не ще бъдат в състояние реално да подпомогнат българската национална кауза, когато това стане необходимо.
Мисиите на дейци на СБУПХ в Берлин и Виена са в държави военни съюзници, при това, които ще се окажат победени. Важното е било българската национална кауза да се защитава включително с научни средства в държавите на Антантата. Защото, както се оказа, от тях ще зависи как ще се решат българските искания. така че мисиите в Берлин и Виена с оглед на развоя на войната, се оказват едни разходки, без никакъв ефект, без необходимия положителен резултат дори по въпроса за Добруджа. Горе-долу такава оценка заслужават и посещенията в споменатите по-горе неутрални държави.

Но и ръководителите на СБУПХ, целият този съюз, както и голяма част от обществено активните българи, осем месеца преди края на войната вярват, че “очъртават се и контурите на бъдеща обединена България” . Разочарованието ще дойде по-късно.

* * *
През март и април 1918 г. германското военно командване организира за германски войници в Скопие и Прилеп университетски курсове. Става дума за четене на лекции по съкратена програма на мобилизирани германски студенти. Според един германски източник, в тези курсове слушателите са около 400 души . Българските военни и граждански власти в София и Скопие организират тържества в чест на германските професори, на които се произнасят тържествени речи за силата на военния съюз между България и Германия, за обединението на Македония с България и пр.

Ръководството на СБУПХ се възползува от това начинание на германските съюзници и решава да покани германските професори на връщане от Македонския фронт, да четат цикъл лекции и в София. Ив. Шишманов уведомява за тази идея цар Фердинанд, който я одобрява. Той търси съдействието и на Двореца, и на правителството за осигуряване на салона на Военния клуб за лекциите и на безплатни автомобили за придвижването им из София, за организиране на голям тържествен банкет .

За лекциите на германските професори в София е съставена програма, която се осъществява от 25 до 31 март 1918 г. Темите на лекциите са: на 25 март – Карл Биндинг: “Държавноправната собственост на германската империя”; на 26 март – тайният съветник проф. Кьостер: “Гетевият Фауст” и на проф. Финке: “Ренесанса и произхода на модерната култура” и върху Данте; на 28 март – проф. Нернст: “Азот и военна химия”; на 29 март – проф. Иммиш: “Наследството на античността”; на 30 март – проф. Ерхард: “Християнството на Изток и Запад в течение на времето” .

В българския печат германските професори са представени в най-благоприятна светлина. Така например д-р Ал. Гиргинов пише във в. “Пряпорец” за професор Карл Биндинг” – специалист по наказателно право, че е “криминалист, който надали е имал равен на себе си”; че е “смел борец за възтържествуване правдата и истината” .

Както се вижда от темите, лекциите са строго академични и едва ли са могли да вдъхновят много посетители.
В чест на немските професори-гости германския военен пълномощник в България фон Масов дава в германския офицерски клуб обед . От своя страна СБУПХ устройва на гостите си банкет, на който са поканени министърът на народното просвещение П. Пешев, председателят и други отговорни членове на БАН, ректорът на Университета, председателят на Българско-Германското дружество, този на Българо-Австрийското дружество, председателят на Народното събрание д-р Д. Вачев, представителят на ВМОРО Т. Александров, председателят на Дружество Добруджа и други – всичко около 50 души. Една част от поканените обаче по различни причини не посещават банкета, като Д. Вачев и други . На банкета се произнасят подходящи за такива случаи похвални слова. В своето слово шефът на СБУПХ Ив. Шишманов нарича гостите “велики между най-великите” като учени и съюзници. Проф. Биндинг вдига тост в прослава на съюза между България и Германия и на българския цар .

През март 1918 г. България е посетена от група унгарски учени начело с председателя на Унгарската академия на науките Берзовици (Берзевици?), който изнася в БАН специална лекция. На унгарските учени също е устроен прием. В БАН в тяхна чест е дадена закуска. Интересен е духът на произнесените на закуската речи. В речта си председателят на СБУПХ Ив. Шишманов изтъква няколко неща: че между СБУПХ и Унгарската академия на науките се поддържат добри връзки, а между българския и унгарския народ има не само кръвно родство, но “братство по оръжие”. По специално Шишманов изтъква: в средните векове българите са играли поне два пъти важна роля: “Веднъж чрез богумилската секта, майката на толкова западноевропейски реформени движения в областта на религиозната мисъл (патарени, катари, албигойци и пр.); и втори път – чрез изобретението на кирилицата и създаването на един книжовен език за целия източнославянски лагер. Ваше превъзходителство – заключава Ив. Шишманов, – нашият скромен поп Богумил беше в известни отношения предтеча на Виклифа, Хуса и Лутера. Неговото влияние се простираше едно време от Цариград до Бордо, а на север до Страсбург, Кьолн и дору Оксфорд. Не по-малко е известно, че нашият богат и строен старобългарски език звучи и днес във всички черкви на източнославянските народи от Архангелск до Солун и от Адриатическо море до Владивосток” .

Не е тук място за коментар на истинността на тези твърдения на българския учен, вживял се в ролята на политик. Сами по себе си те свидетелствуват за високия националистическо-патриотичен дух, царувал по време на описаната тук среща между български и унгарски учени.

Във връзка със смъртта на К. Иречек на 11 януари 1918 г. Управителният съвет решава да изпрати съболезнователна телеграма до вдовицата на покойника и да се помоли българският пълномощен министър във Виена и член на съюза А. Тошев да положи и от името на СБУПХ венец върху неговия гроб .
От изнесените макар и оскъдни данни е очевидно, че международните връзки и дейност на СБУПХ са повече от скромни и епизодични. Причините за това са много: ограничителните и сурови военновременни условия, липсата на финансови средства, недостатъчна подкрепа на властите, недостатъчно активна отсрещна страна, късното създаване на съюза, ограниченият брой негови активни дейци, обречеността на каузата, на която служи и пр.

[Previous] [Next]
[Back to Index]