Първобългарски надписи

Веселин Бешевлиев

 

НАДПИСИ И КОМЕНТАР

 

IX. НЕЯСНИ НАДПИСИ

 

Надписи:

  _91__

  _92__

  _92(b)__

  _93__

  _94__

 

 

91.

 

Грубо оформена плоча с неогладена повърхност от дребнозърнест твърд жълтеникаво-бял варовик, вис. 1, 77, шир. 0,64, деб. горе 0,20, долу 0,31, левият горен ъгъл слабо отчекнат, намерен при изкопни работи във външния град на Плиска на около 120 м от вала и на около 800 м от южната линия на земленото укрепление. Сега в музея на Плиска.

 

Издание. Рашо Рашев, Новооткрит надпис от Плиска (под печат).

 

λ]ύκο ὀκτό

 

Превод

 

вълк осем

 

Буквите са високи 0,135, 0,118, 0,095, 0,08 и 0,002 и приличат на буквите в № 20, 21, 22, 26, 30 и 31. Над буквата Κ е издълбано допълнително Ο (обр. 203205).

 

Ортография. ω = ο, следователно λ]ύκο ὀκτό = λύκω ὀκτώ

 

Съдържанието на надписа може да се сравни с леточислените изрази в старотюркските надписи от Монголия и Киргизия (вж. С. Е. Малов. Памятники древнетюркской письменности Монголии и Киргизии Москва 1959) като напр.: „В год Дракона, в седьмой месяц (с. 10)". „В год Собаки, в десятый месяц... В год Свиньи, в пятый месяц (с. 23)". „В год Обезьяны, седъмого месяца (с. 53)", „В год барса, второго месяца (Малов, Памятники, с. 103)" и т. н. или с леточисления израз в № 57, 24 σιγορ, ελεμ „говедо единадесет". По същия начин са датирани и възкачванията на престола на българските князе в т. нар. Именник на българските князе.

 

Тези имена на животни означават, както е известно, една определена година в тюркския дванадесетгодишен животински цикъл, който се състои от следните имена на животни: първа година мишка, втора година говедо, трета година тигър, четвърта година заек, пета година дракон, шеста година змия, седма година кон, осма година овца, девета година маймуна, десета година кокошка, единадесета година куче и дванадесета година свиня (вж. Gabain 108, § 210, Pritsak 24—34 и особено L. Bazin, Les calendriers turcs anciens et médiévaux. Université de Lille 1974).

 

Между приведените имена на животни не се среща името на вълка. И. Микола (Тюркско-болгарское летосчисление, Изв. отд. Русск. языка и словесности Импер. акад. наук 18, 1913, кн. I, 244, български превод в

 

 

255

 

сп. Минало, год. III, 1914, кн. 2, 77—81) изтълкува леточисления израз в Именника на българските князе като: (година) вълк, (месец) първи. Това тълкуване възприеха В. Н. Златарски (История I, 1, 356—357) и O. Pritsak (52—55). По-късно И. Микола (Die Chronologie der türkischen Donaubulgaren, JSFOu 30, 1914, 33) се отказва от тълкуването си и предложи да се чете su]ver, срв. чувашки sə̃̃r „съсел". Новото четене на Микола беше отхвърлено от Златарски и Прицак като голяма промяна на предадения текст. Л. Базен (684) не се съгласи с тълкуването на като вълк, като забелязва, че в никой тюркски календар на дванадесетгодишните животни третата година тигър не е заменена с вълк. Той предложи да се чете като *värän от тюркското ävrän дракон с метатеза на първата сричка. Срв. подобно явление в старобългарски: . Предложеното от Базен тълкуване, което е може би най-сполучливо, не изключва замяната на „тигър" с „вълк" за третата година. Възражението, че „вълкът" не се среща в тюркските календари, няма особено голяма тежест, ако се вземе предвид, както посочи вече Прицак (52), че името на третата година „тигър" е заменено с „лъв" и „лисица" в някои календари, което признава и Базен (684). На Балканския полуостров тигърът не се среща. Вълкът обаче тук не е по-малко опасен звяр, отколкото тигърът в Централна Азия. Затова неговата замяна с вълк в календара е напълно естествена, както показва и горният първобългарски надпис.

 

В този надпис е забележителна употребата на дателния падеж, който в първобългарските надписи се среща само в № 15 под влияние на църковния гръцки език. Тук той служи както в новозаветния гръцки без предлог за точно датиране (вж. Jannaris 347 § 1395, Blass—Debrunner 129 § 200, Wolf 48), напр.: TN, Mt 16, 21, τῇ τρίτῃ ἡμέρα. ΤΝ Mt 12, 1 τοῖς σάββασιν, също в раннохристиянските надписи от Варна (Beševliev, Spätin) № 100 ἀνεπάη μηνὶ Νοεμβρίω Ιπρώτη ἡμέρα Σαββάτω, № 224 τὴν κατάπαυσιν ἐνθάδε ηὕυατο μηνὴ Ὁκτωβρίω, τρίτη, ἰνδικτιῶνι ἑβδόμη, вж. още № 108, 112, 118, 120.

 

Начертанието на буквите сочи жъм времето на Крум. Тази дата може да се уточни, ако се вземе за изходна точка леточисленият израз в № 57 σιγορ ελεμ, който отговаря на месец декември 821 (Pritsak 34. Bazin 654—660). В дванадесетгодишния животински цикъл годината σιγορ или т. е. говедо, е втората, а тигър = вълк третата. Ако от 822, когато завършва година шегор, се приспаднат дванадесет години и се прибави още една — третата, получава се по нашето летоброене годината 811. В старотюркския календар осмият месец отговаря приблизително на месец септември. С какви събития е свързана датата „в (година) вълк, (месец) осми", т. е. 811 м. септември, не може да се каже с положителност. Може би тя стои в някаква връзка с поражението и гибелта на византийския император Никифор на 26. VII. 811. В такъв случай надписът ще представя нов вид триумфален надпис и е същевременно доказателство за съществуването на година с име „вълк" в календара на първобългарите. Обаче не е изключена възможността да означава, както в № 57, времето, когато е бил извършен някакъв строеж. Тогава надписът ще принадлежи към строителните надписи.

 

 

256

 

 

92.

 

Три варовикови блокчета, донесени от Силистра в 1913, сега в Археологическия музей в Русе. Образи 192194.

 

a) Вис. 0,36, шир. 0,32, деб. 0,31; вис. на буквите: 1-ви ред 0,05, 2-ри ред 0,007, 3—4-и ред 0,06.

 

Издания. В. Бешевлиев. Нови откъслеци от първобългарски и други средновековни надписи от Плиска и Силистра, ИАИ XX, 1955, 287, № 18. Срв. Г. Фехер. ГНМ 1922—1925, 257, обр. 250 (с. 277) и „Надписът на Мадарския конник", София 1928, 73, заб. 1.

 

 

b) Вис. 0,33, шир. 0,29, деб. 0,45; вис. на буквите: 1-ви ред 0,06, 2-ри рел 0,005, 3-и ред 0,055, 4-и ред 0,07. На горната страна на блока има изкуствена вдлъбнатина като коритце.

 

Издания В. Бешевлиев. ИАИ XX 287, № 19, фото.

 

 

c) Вис. 0,37, шир. 0,275, деб. 0,29; вис. на буквите 0,065.

 

Издания В. Бешевлиев. ИАИ XX 287, № 20, фото.

 

 

И трите надписа, които не са откъслеци от друг по-голям надпис произхождат от едно и също време и са имали еднакво предназначение Последните редове на b и с показват ясно, че се касае за цялостни надписи. Съчетанието AΞOЕ и в двата надписа би могло да се тълкува като ἄξο(νες) ε᾽. Обаче думите в другите редове не са гръцки. Думата ΖΕΡΑ в p. 2 на надпис b може да се свърже с първобългарското ζερα в ζερζ ταρκανος в № 60, а ΥΤΖΙ в p. 3 с тюркското üč „три" или uč „връх" (Gabain 346 и 348; Айдаров 365). Ако ΥTZI трябва наистина да се чете üč, то това датира надписа преди Х в., когато гръцката буква Υ е имала все оше звуковата стойност ü. Думата ОХCI е може би идентична c ОХСН в № 91, 1. Езикът на тези три надписа е очевидно не гръцки. Той може да бъде тюркски, евентуално първобългарски. Произходът на надписите от Силистра не противоречи на такова заключение.

 


 

 

92(b).

 

Камък с жлеб, намерен в разкопките при Попина в 1954, сега загубен. Образ 195.

 

 

257

 

Издание. Ж. Въжарова. Славяно-българското селище край с. Попина, Силистренско, София 1956, 19, обр. 10.

 

 

Буквите на този откъслек от надпис приличат много на тези в № 89, а ΑΞΟ в р. 4, ако втората буква е наистина Ξ, отговаря на ΑΞΟΕ в № 89 (№ 91! — В. К.) b и с в последния ред. Всичко това свързва двата надписа. Езикът обаче на горния надпис би могъл да бъде гръцки.

 


 

 

93.

 

Откъслек от долния край на мраморна плоча с релефен кръст, вис. 0,16, дъл. 0,246, деб. 0,06, намерен в малката дворцова църква в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна (инв. № III 182). Образ 196.

 

Издания. Успенский. ИРАИ X 265 и сл., фото; Бешевлиев. ИАИ XX, 1955, 285 и сл., фото.

 

 

Буквите са високи 0,018—0,03. В началото на р. 3 знакът + означава навярно буквата Ψ. Буквата А е издълбана като ѧ, както се среща по монетите на византийските императори Никифор Фока (963—969), Йоан Цимисхи (969—976), Василий II (976—1025), Михаил IV (1034—1041), вж. Wroth I, c. CVII; II 472—496. Същото начертание има буквата А и в ликийската и старата латинска (V в.) азбука и знакът сампи в някои сирийски надписи, вж. Larfeld 368 и сл.; Cagnat 3, Gardthausen 368 и сл.; ИРАИ VII 97. Следователно този вид А сочи, от една страна, Мала Азия, а, от друга, епохата на византийското владичество над България. Надписът е съставен на непознат език. Съчетанието ОХСН може да се сравни c OXCI в № 89а (№ 91a! — В. К.), p. 1. Надписът е навярно надгробен.

 


 

 

94.

 

Откъслек от варовиков блок, вис. 0,35, шир. 0,27, деб. 0,24; вис. на буквите 0,07; намерен в основите на стена при изкоп за плавателен басейн в Силистра; сега в музея в Силистра. Образ 197.

 

 

Първата буква на първия ред може да бъде и Е. Запазените букви не са достатъчни за сигурно тълкуване.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]