Първобългарски надписи

Веселин Бешевлиев

 

НАДПИСИ И КОМЕНТАР

 

IV. ВОЕННИ НАДПИСИ

 

а) Заповеди

  _47__

б) Списъци на ризници и шлемове

  _48__

  _49__

  _50__

  _51__

  _52__

  _53__

  _54__

 

а) ЗАПОВЕДИ

 

 

47.

 

Надписът е издълбан на лявата страна на същия античен надгробен камък (ara), на дясната страна на който се намира надпис № 2, намерен в Хамбарлий (дн. Маламирово). За вида, размерите и сегашното местонахождение вж. при № 2. Образи 122126.

 

Издания. К и Н. Škorpil. AEM XV, 1892, 98—99, № 26, неточен препис с маюскули на редове 23—30; 77. Ников. Два старобългарски надписа за византийско-български отношения, Byzantinoslavica III/2, 1932, 354—382, факсимиле и фото; В. Бешевлиев. Първобългарските надписи от с. Хамбарлий, ИИД XIII, 1933, 36—47, факсимиле (ПН I, № 24 и с. 133 и сл. и ΠΗ ΙΙ, с. 41); H. Grégoire. Les sources épigraphiques de l'histoire bulgare, Byzantion IX/2, 1934, 756—773.

 

 

 

187

 

 

За четенията и допълванията на П. Ников вж. самото издание.

 

Превод

 

... направих моя брат, а стратегът Лъв да бъде нему подчинен. От Бероя... Дултроини е пръв Тук ичиргу боилът за дясната страна, а стратезите Вардан и Яни нему подчинени. За лявата страна на моята войска: за Анхило, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар Иратаис боила капханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.

 

Букви. Буквите са издълбани много небрежно. Те са с плитки жлебове и изглеждат като надраскани. В края на надписа редовете са изкривени. Двете наклонени една към друга хасти на буквата А са съединени с ъгъл. На буквата В долният полукръг е по-голям от горния и има почти ъглеста форма. Двете рамена на буквата Κ са къси и образуват почти остър ъгъл. Средната полегата хаста на буквата N започва от горния край на лявата отвесна хаста и завършва при долния край на дясната отвесна хаста. Буквата Ο има удължена, почти заострена форма. Буквата Υ прилича на кирилско печатно У.

 

Особени знаци. Буквите ΗΝ и ΝΗ са свързани. Дифтонгът ου се предава винаги с ОΥ.

 

Ортография. i = η, ο = ο, αι = ε, οι = υ.

 

Началото на надписа е олющено, след което идват почти напълно заличени редове с отделни невинаги четливи букви. Надписът става ясно четлив едва от 9-и ред нататък.

 

4. Може би τὸν καυχ[ανον.

 

6. Може би λ]αόν.

 

8. В края на реда се чете несигурно ЕПОНСА = ἐπόησα = ἐποίησα. За тази форма, ако наистина така трябва да се чете, вж. при № 1 Iа, 12 и Увод, § 25. Грегоар предложи още и четенето ἔδωκα, което обаче епиграфски не е оправдано. Същият предложи да се чете пред тази дума στρατηγόν или πρώτον. Обаче запазените букви не допускат подобно четене.

 

9. Местоимението μου се отнася очевидно до автора на надписа, а понеже първобългарските надписи са съставени от името на българския владетел, то от това следва, че тук става дума за брата на кана. Според Теофан (503, 6—7 = Извори VI 289) Крум оставил в 813 брат си с неговата войска да обсажда Одрин. Следователно Крумовият брат е бил един от българските военачалници (вж. и № 2). Ето защо трябва да се приеме, че в надписа се споменава братът на Крум и че надписът е издълбан по заповед на Крум. За употребата на μου вж. Увод, § 33.

 

10. За Λέον = Λέων и за византийски стратези на българска служба вж. р. 18—19.

 

 

188

 

11. ἥνα ἧν = ἵνα ᾗ = ἐστί срв. № 41, 4: ἥνα ἐστίν. Тази форма би могла да бъде конюнктивна с краесловно -ν, вж. напр. Dieterich 223. Обаче в надпис № 48, 2 тя има значението на indicat. praesentis. Затова и тук се касае за същото, ὑποκάτο = ὑποκάτω с род. падеж, срв. Const. Porph. De adm. 29, 125: ἐγώ ποτε κεφαλὴ ἐγενόμην, καὶ ἀρτίως εἰμὶ ὑποκάτω πάντων. За този предлог вж. Увод, § 31, а за значението — Preisigke II 661, 35. В горния надпис той има повече значение на съществително, както κατεπάνω, вж. Psaltes 336.

 

12. За предлога ἀπό с винителен падеж вж. при № 56, 16. Формата Βερόη се среща по-често от формите Βέροια, Βεροίη, Βερόη, дн. Стара Загора, вж. RE III 306; Иречек. Пътувания 162 и сл.; Detschew. Sprachreste 53—54.

 

13—14. В началото на р. 13 се долавят слабо очертанията на буквата Δ, след което има място за около четири букви. По-нататък се вижда слабо дясната половина на Ο, а след това се чете до края на реда ΔΥΚΑΤΟΥΣΔ. В р. 14 се чете сравнително ясно ΟΥΛΤΡΟΗΝΟΥΣ ΕΣΣΤΗΝ. Двата реда съдържат очевидно географски имена, които се споменават тук за пръв път. Затова не може да се каже как са гласели и какво трябва да се допълни в началото на р. 13. Тук би могло да се предложи само като възможност допълването и четенето δ[ηὰ τοὺ]ς или ἀ[πὸ τοὺ]ς δύ(ο) κάτου<ς> Δ-, δ[ηὰ]... οσυκατους, Δ-, или само τοὺς Δ-. При последното четене остават необяснени предходните букви. За евентуалната форма κάτου вж. при № 2, 25. Евентуалното географско название (οἱ δύο κάτου) Δουλτροηνοι е иначе неизвестно. По окончание то може да се сравни, с многобройните прилагателни на -ηνος, произведени от местни имена в Тракия, нанр. Βαζοπαρηνοι, Βδεκυρηνοι, Βεσσοπαρηνοι, Κηριβοστηνοι. Schwyzer I 69; 490; 638. За двойното а в ἐσστήν = ἐστίν вж. Увод, § 24.

 

15. За значението на προ̃τος = πρὼτος вж. Sophokles s. v. 3; Preisigke III 153, 24. Първобългарското име Τουκος се среща тук за пръв път и напомня много на Τζυκος в № 43, 6 и Τζοκος в Менологията на императора Василий (PG 117, 276), поради което би могло да се приеме, че се касае за каменоделска грешка вм. Τ(ζ)ουκος, че трите имена са форми на едно и също име и че се отнасят до едно и също лице, както предположи Grégoire 767 и сл., против това Menges 113, заб. 5. За етимологията на името п. т.

 

16. За ηζουργου βουληα = ητζιργου βοιλας вж. Увод, § 43. За формата βουληα вж. Увод, § 36. Забележителна е липсата на номинативното -ς при βουληα, може би каменоделска грешка, срв. обаче № 69, 4—5 Τζεπα. Поставянето на титлата след името е съгласно с тюркския словоред.

 

17. τὸ δεξηὸν μέ[ρος, т. е. τοῦ σαρακτου μου, вж. р. 21.

 

18—20. ὁ Βαρδάνης κὲ ὁ Ἠανής ὑ στρατηγὺ ὑπ[ο]κάτο αὐτοῦ = ὁ Βαρδάνης καὶ ὁ Ἰωάννης οἱ στρατηγοὶ ὑποκάτω. Формата Βαρδάνης покрай Βαρδάνιος (Theoph. 480, 18 и 488, 25) се среща често у Теофан, напр.: 378, 24; 379,25; 445,19 и др., срв. Hatzidakis 82. Името е иранско Wardan, вж. Marquart. Streifzüge 493; F. Justi. Iranisches Namenbuch, Marburg 1895, 351—353; H. Hübschmann. Armenische Grammatik, Leipzig 1895, 82, № 185; M. Vasmer.

 

 

189

 

Untersuchungen über die ältesten Wohnsitze der Slaven. I. Die Iranier in Südrußland, Leipzig 1923, 35, към това L. Zgusta. Die Personennamen griechischer Städte der nördlichen Schwarzmeerküste, Prag 1955, 339, § 773. Носителят на това име не е иначе известен. Към това P. Charanis. The Armenians in the Byzantine empire, Lisboa 1963, 22, особено P. M. Бартикян, У истоков армяно-болгарского сотрудничества, Сб. Ваклинов 41—42. Формата Ἠανής = Ἰάννης (срв. новогр. Γιάννης) покрай Ἰωάννης се среща често у византийските писатели, напр. Theoph. Cont. 122, 4: τὸν Ἰαννήν и 6: Ἰαννοῦ; Migne. PG 105, 500: Ἐντεῦθεν καὶ Ἰωάννης εὐθὺς ὁ δυσώνυμος Ἰαννης. Вж. за тази форма Jannaris 150а; Hatzidakis 336; Dieterich 72 и сл.; Psaltes 65. Стратезите Яни и Леон са навярно същите, които се споменават в Цариградския синаксар 416 = Извори IX 288: „той (= Омуртаг) посече с нож и един друг Леон и Йоан, стратези на християните", вж. Grégoire. Byzantion IX 758 и сл. и Speculum XXV, 1950, 552 и сл.; Fr. Halkin. Analecta Bolland. 70, 1952, 131. Ако това отъждествявате може да се смята за сигурно, надписът е бил издълбан преди погубването на двамата стратези от Омуртаг, т.е. преди 815. Местоимението αὐτοῦ се отнася до ичиргу боила Тук.

 

20—22. За δηά = διά с винителен падеж = клас. περί срв. Malalas 423, 13—15: Οἱ δὲ αὐτοί βασιλεῖς προεχειρίσαντο τὸν πατρίκιον Ὑπάτιον στρατηλάτην ἀνατολῆς εἰς τὸ φυλάξαι τὰς ἐπιδρομὰς τῶν Σαρακηνῶν διὰ τὰ ἀνατολικὰ μέρη за toba вж. Hatzidakis 211 и сл.; Jannaris 1534; Blass—Debrunner 142, § 222, Ljungvik 32 и сл.; Thumb 100, 4. — Прилагателните ἀριστερός и δεξιός означават често в гръцки относителното местоположение както на отделен предмет, така и на цели географски области, напр. Const. Porph. De cer. 567, 10: εἰς τὸ πρὸς ἀνατολὴν δεξιὸν μέρος; Script, incert. 344, 16 и др., вж. Stürenburg 37—39. За да се означи обаче по-точно посока по отношение на четирите точки на света, в гръцки се прибавят и означенията изток, запад, юг или север, вж. приведения пример. У тюрките обаче това не е било нужно, понеже понятията ляво, дясно, както и отзад и отпред са изразявали същевременно и световните посоки според това, коя от тях е била основната. Така напр. за монголите, тунгузите, а също и за иранците и др. посоката юг е била основна и затова юг значи отпред, ляво — изток и т. н., вж. W. Kotwitz. Sur les modes d'orientations en Asie Centrale, Rocznik orientalistyczny, V, 1929, 68—91; R. Bleichsteiner. Zeremonielle Trinksitten und Raumordnung bei den türkisch-mongolischen Nomaden, Archiv für Völkerkunde 5—6, Wien 1951, 197—198; Grousset 282—283. Според това може да се приеме, че и в надписа с лява и дясна страна се означава „изток" и „запад", вж. за това по-нататък. — За значението на думата μέρος „област", „страна" вж. W. Vollgraff. Grec ancien et grec moderne, Mélanges Grégoire I, 608 и сл. — Първобългарската дума σαρακτον (или σαρακτος) означава навярно „войска" (= φοσιάτον?, вж. тук с. 201). Менгес (117—118) предложи с всички резерви следното тълкуване: sarakt- проточувашки + šaraq = общ. тюркски jaraq „weapon, armour", вж. също Малов. Памятники 385; Айдаров 359; Gabain. Glossar 352, от което *śaraq-ty, *śaraq-tu „armed unit, armored unit, armed forces, realm in war-preparedness". Окончанието -τον е прибавено може би по подобие на φοσσά-τον

 

 

190

 

~ σαρακ-τον? Вж. още Pritsak 71, който прие обаче значението .държава", както предположи Ст. Младенов (в изданието на П. Ников 372, заб. 80). Този последният изведе думата от тюркския корен sar- „обхващам", „обикалям", „обграждам". От тези две тълкувания първото изглежда по-правдоподобно. А. Грегоар предложи да се чете χαράκτου вм. σαρακτου, като прие, че се касае за особена (метапластична) форма на родителен падеж от χάραξ, и посочи на Theoph. cont. 216, 12: ... Κροῦμος... πολέμιον χάρακα... ἐβάλετο. Това предложение обаче е малко вероятно.

 

23—26. Винителният падеж на градските имена в тези редове зависи все още от предлога διά в р. 20. — Забележителен е надписът Ἀνχήαλον за Ἀγχίαλον. За този град вж. Иречек. Пътувания 791—796; Mihailov. IGBulg. I 323–324. — За Дебелт вж. при № 2, 14—15, а за Созопол при № 28. — Градското име Ρανουλη се среща тук за пръв път. То напомня звуково на Ῥακούλη (Ргосор. De aedif. IV 11, Ῥακώλη у Стефан Византийски 26) и на пътната станция Ranilum в Пойтингеровата карта (вж. Извори II 21). Според надписа този град се е намирал на морето или близо до него. Б. Димитров (Мегалитите в Тракия, София 1976, 130—131) локализира Ранули в т. нар. Валчанско кале при р. Ропотамо. Същата крепост имат предвид и бр. Шкорпилови (Черноморското крайбрежие и пр. — МСб, III, 1890, 145), като пишат: „От Бакърлъшката група (дн. Меден рид) излиза от главната целина един тесен отлог над р. Ропотамо; на него се намират остатъци на това укрепление, което е достъпно само откъм източната страна, а от другите три страни е ограничено със стръмни скали". Името Ранули изглежда да е от латински произход: Ranula „малка жаба", „жабичка", срв. Βατραχοκάστρον в Родопите. Може би с Ранули са означавали днешната „лъвска глава". Вероятно южно от крепостта е минавала тогавашната българо-византийска граница, ако се съди от името на реката Ропотамо „Гранична река", вж. Ὁριοπόταμος —, Ropotamo, Балканско езикознание, XXIV, 1981, № 1, 61 — 62. — За думата κεφαλή, която отговаря на πρώτος в р. 15, срв. Theoph. 385, 9—10: καὶ προεβάλετο στρατηγὸν καὶ κεφαλὴν αὐτῶν τὸν διάκονον Ἰωάννην и вж. Ε. Stein. Untersuchungen über spätbyzantinische Verfassungs- und Wirtschaftsgeschichte, Mitt. zur Ozman. Geschichte 2, 1914, Index s.v.; F. Dölger. Byzantinoslavica III 2, 374, 87.

 

27. Първобългарското име Ηραταης се среща тук за пръв път. По окончание то може да се сравни с Μαρμαής, български пълководец от времето на цар Симеон (вж. Const. Porph. De adm. 32, 93 = Извори IX 211). За етимологията вж. Menges 114. Съчетанието ὁ βοηλα καυχανος ce явява също за пръв път (срв. № 588, 4—6). За словореда срв. р. 16. За съчетанията вж. Увод, § 37, а за титлата — п.т., № 42.

 

28—30. ὁ Κορδύλης κὲ ὁ Γρηγορᾶς ὑποκάτο του στρατηγύ = ὁ Κορδῦλης καὶ ὁ Γρηγορᾶς ὑποκάτω αὐτοῦ (= ὁ Ηραταης) στρατηγοί (εἰσίν). Кордил е също арменско име, вж. Бартикун 42 и бел. 17. Според Грегоар (759) споменатият тук Кордил е един и същ с едноименния военачалник на преселените

 

 

191

 

от Крум през 813 жители на Одрин и околностите му в Отвъддунавска България, който в 837 организирал завръщането на преселниците, вж. Georgios Continuatus ed. Moravcsik в Studia Byzantina 206—207 = Извори IX 156, за това вж. Златарски I 1, 339—340. Това предположение е много вероятно. — Името Γρηγορᾶς се среща често у византийските писатели, напр. Theoph. 205, 30; 297, 8; Const. Porph. De adm. 43, 98. За това име вж. Jannaris 1043; Psaltes 21 и 164. Споменатото тук лице обаче е иначе неизвестно. — За съкратената форма του = αὐτοῦ, която се среща и другаде през тази епоха, напр. CIG IV 8634: τῆς βασιλείας του; Const. Porph. De cer. 295, 10: παλλὰ τῶν ἔτη и др., вж. Увод, § 27. С р. 30 надписът завършва.

 

*

 

Надписът представя военна заповед, с която се нарежда, както се вижда от запазената част, кои да бъдат началниците на трите военни сектора, които се намирали в южните области на българската държава. За началник на централния сектор или по-скоро за заместник на главнокомандуващия на всички войски е бил поставен братът на владетеля, т. е. на Крум, чието име е неизвестно. За негов помощник е бил определен чужденецът стратег Леон. С командуването на десния сектор, който е започвал от днешна Стара Загора и се е простирал навярно на югоизток, е натоварен ичиргу боилът Тук с двама помощници чужденци стратезите Вардан и Йоан. Левият сектор, който е обхващал Черноморското крайбрежие от Анхиало на юг до Созопол и Ранули, е възложен на боил капхана Иратаис пак с двама помощници чужденци стратезите Кордил и Григорас. Къде се е намирал централният сектор, надписът не посочва поне в запазената част. Но това не е трудно да се предположи поне приблизително. Той се е простирал по течението на р. Тунджа може би с краен южен пункт Версиникия, дн. Маламирово (= Хамбарлий).

 

В тези сектори българските войски са били разположени или съсредоточени с оглед на предстоящи военни действия срещу Византия (вж. Йор. Венедиков. Хамбарлийските надписи, Българска военна мисъл IV, 1937, 733 и сл.). Теофан съобщава, че през пролетта на 813 византийският император Михаил се приготвил за война срещу българите и през май се отправил на поход. За тези военни действия се приготвил и Крум (500, 2—501, 12 = Извори VI 287—288). В завързалото се сражение при Версиникия недалеч от Одрин византийците били напълно разбити (Theoph. 501, 27 — 502, 3 = Извори VI 288—289). Заповедта може следователно да се свърже с подготовката на българите за сражението при Версиникия и да се датира преди това сражение. След победата си Крум оставил брат си да обсажда Одрин. Това известие на Теофан може да се свърже със съдържанието на надписа в смисъл, че войските на Крумовия брат, които са били резерва, са получили заповед да се придвижат напред и да превземат Одрин, докато Крум с главното ядро се отправил за Цариград. А Грегоар (768—769) свързва надписа с големите приготовления на Крум в началото на 814, за които разказва подробно Scriptor incertus (347, 11 и сл. = Извори VIII 23—24) и според това го датира в 814. От изтъкнатото

 

 

192

 

дотук се вижда, че думата „саракт" означава „войска", а не държавна територия, както личи и от обстоятелството, че надписът изрежда селища само на юг от Стара планина, но не и на север, както би трябвало да бъде, ако се касаеше за цялата българска територия. и така надписът може да се датира или в 813, или в 814.

 

Разделяне на държавата на три сектора във военно и административно отношение, което важи и за самата бойна сила, не е рядко явление у тюркските народи. За империята на т. нар. Hiung-nu Е. Н. Parker (А Thousand Years of the Tartars, New York 1926, 12—13) пише следното „The next in rank to the Jenuye were the two Dugi, one for the East and one for the West, the Jenuye himself ruling the central portion of the nomad Empire... East and West are equivalent to Left and Right in Chinese parlance... Of the two the Eastern Dugi was of the higher rank, and was usually heir to the throne." Срв. J. J. M. De Groot. Die Hunnen der vorchristlichen Zeit, I Berlin 1921, 55—58; 60; Thomsen. Orkhon 146: ... Jabgu yabgou... et šad, chad, étaient deux grandes dignités chez les Turcs. D'après l'ordre établi, il y avait deux chads, l'un pour la partie occidentale de l'empire, l'autre pour la partie orientale"; St. Julien, Documents historiques subies Toukiou (Turcs). Extrais de Pien-i-tien et traduits du chinois (journal asiatique, 6 série, t. III—IV) Paris 1864, 353: „Мо-khan mourut après vingt ans de règne; il délaissa son fils Ta-lo-pien et se donna pour successeur son propre frère cadet. Celui-ci s'appela Tho-po-khan. Il donna à Che-thou, fils d'I-si-khan le titre de Eul-fo-khan, et le chargea du commandement général de la partie orientale de ses Etats. Il donna au fils de son frère cadet Jo-tan-khan le titre de Pou-li-khan, et l'établit dans la partie occidentale." Mar̃quart Komanen 183 и сл. и 190 (из Naçir b. Jahjá): „und die Würde des Bäglär-bäg des rechten Flügels wurde dem Bäg der Qajy und Bajat, und die Würde des Bäglär-bäg des linken Flügels wurde dem Bäg der Bajundur und Čawundur gegeben". Двама беглербега е имало и в някогашната Османска империя: единият за Румелия — ὁ αὐθέντης τῆς δύσης, а другият за Анадола — ὁ αὐθέντης τῆς ἀνατολῆς, вж. Baçtav Şerif. Ordo Portae, Budapest 1947, 8, 65—10, 87 и 29 c литература: също Д. Γ. Гаджанов. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII век (Пер. сп. LXX, 1909), 696: „Двамата военачалници, които се казват „бегове на дясното и лявото крило", заповядват на всички румелийски заими, тимариоти и алай-бегове и употребяват войската в окопите и за други работи.”

 

От двамата военачалници, боил капхана Иратаис и ичиргу боила Тук, първият е бил по-висш, както показва № 14, в който ичиргу боилът се явява подчинен на капхана. Това се вижда и от обстоятелството, че капхан Иратаис е бил началник на лявата или източната страна. Според приведения по-горе пасаж началникът на източната половина на номадската империя на Hiung-nu е бил по ранг по-висок от този на западната. Вж. за това други примери у О. Pritsak. Orientierung und Farbsymbolик. Saeculum V, 1954, 376—383. Следователно у първобългарите за почетна се е смятала лявата или източната страна, както у монголите, и посоката юг – север е била меродавна. Тази оринтировка имат и по-голямата част от официалните строежи в Плиска, напр. тронната зала в големия дворец, както и самият дворец. Така е ориентиран и Мадарският конник,

 

 

193

 

вж. В. Бешевлиев. За ориентацията на първобългарските сгради, ИНМ Варна Χ (XXV), 1974, 103—106. По отношение на ориентацията първобългарите се различавали от хуните и други тюркски народи, у които основната посока е била изток — запад.

 

Забележително е в надписа още наличието на византийски стратези на българска военна служба. Нерядко византийските извори съобщават за византийци, избягали при българите, гдето те са получавали служби. Така Теофан (485, 9 = Извори VI 279) съобщава, че в 809 много византийски офицери, за да се спасят от отмъщението на Никифор, се принудили да избягат при Крум. Между тях бил и опитният инженер спатарият Евматий. При Крум избягал и един арабин, също опитен механик, който научил българите да строят обсадни машини (Теофан 498, 11 = Извори VI 286). В 811 от византийската войска при Маркели избягал в България и Византий, довереният служител на императора Никифор (Теофан 490, 14 = Извори VI 281). Неизвестно кога от Византия дошъл при Крум някой си Константин Пацик, който станал не само негов приближен, но и негов зет (Scriptor incertus 343, 7—8 = Извори VIII 20—21). За бегълци, и то тъкмо стратези, споменава и последният запазен ред в № 41, 17. Едни от тези бегълци са били сигурно и споменатите в надписа стратези. Погубването на стратезите Леон и Йоан по-късно по заповед на Омуртаг се е дължало вероятно не на обстоятелството, че са били християни, както съобщава агиографският извор (вж. по-горе), а може би на това, че те не са останали докрай верни на българската държава, какъвто е бил случаят с Кордил, ако се касае за същия Кордил, който организирал бягството на византийските преселници от Отвъддунавска България (вж. по-горе).

 

 

б) СПИСЪЦИ НА РИЗНИЦИ И ШЛЕМОВЕ

 

 

48.

 

Мраморна колона, вис. 1,05, диам. 0,36, намерена в гробищата Сал-Муш при с. Шабла, сега в Археологическия музей в София (инв. № 411). Образ 127.

 

Издания. К. Škorpil. AEM XVII, 1894, 208, препис с маюскули (= Отчет 7, № ХI); Успенский. ИРАИ X 231, № 4, препис с маюскули и факсимиле табл. 47, 3; Kalinka 75, № 84, факсимиле; Бешевлиев. ГНМ, № 15 и ПН I, № 25 и с. 137 и сл., факсимиле.

 

 

Превод

 

Багатур багаин има ризници всичко 53 и шлемове 45.

 

Букви. Буквите са високи 0,02—0,04 и доста небрежно издълбани. На буквата Τ отвесната хаста излиза над водоравната. Буквата Υ прилича на латинското V, а сигма има правоъгълна форма.

 

 

194

 

Особени знаци. В самото начало на надписа е издълбан знак, който прилича на обърнато надолу кирилско У. По всяка вероятност той представя известният първобългарски знак с подобно начертание Y. В p. 1 между I и N са издълбани три точки една над друга без видимо значение

 

Ортография. i = ι, η; o = ο.

 

1. Знакът в началото на реда играе тук ролята на кръста в други надписи. Първата част на титлата βαγατουρ βαγαινος (срв. № 64,2), която се явява и в съчетанието βογοτορ βοηλα в № 69, 5 и βαγατουρ κανα в № 84, е една и съща е монг. baghatur „герой", рус. богатырь (вж. Фасмер. ЭСРЯ I 183), новоперс. behader, унг. bátor (вж. Tomaschek. AEM XVII, 1894, 208), вж още ИРАИ X 200; Parker 131: „The words sheporo and bagatur were applied to „valiant" personages": Marquart. Komanen 84, заб. 1; Grousset 249; 253; 279; Кляшторный 113 бел. 174 Gabain. Glossar 300 и особено Menges 93 и сл. и Moravcsik. Byz. II 83. За втората част βαγαινος вж. Увод, § 40. Липсата на член пред титлата показва, че не се касае за определено лице, а за всеки със същата титла. Синтактично βαγατουρ βαγαινου е предикативен genitivus possessivus, който се среща и в новогръцки, вж. Увод, § 29.

 

2. В сричката -ρα- е издълбано погрешно Λ вм. А, също в сричката κα в κασιδία. Формата λοράκηα = λωρικία има α в сричката -ρα- под влияние на суфикса -άκιον, срв. θωράκων към θώραξ. За този суфикс вж. Hatzidakis 184: Jannaris 1038b и сл.; Psaltes 277. Обикновено тази дума гласи λωρίκια (срв № 49, 1 и № 50, 1, срв. Theoph. 319, 6—7: ... ἔλαβον τὰ λωρίκια αὐτῶν καὶ τὰς κασσίδας... Думата λωρικίυν е заета от лат. lorica „ризница", вж. Zilliacus 228, За ризниците през тази епоха вж. Grosse 322 и сл. — За ἧν = ᾗ = ἐστί вж. при № 47, 11. Conjunctivus вм. indicativus при глагола εἰμί се среща и другаде, напр.: Leo Gramm. 137,8: εἰ θέλεις εἰμί, εἰ οὐ θέλεις, οὐκ ὦ = Theoph. 249, 6: ἐὰν θέλῃς, εἰμί· ἐὰν θέλῃς, οὐκ εἰμί, вж. Christensen. BZ 7, 1898, 872: ᾦμεν = ἐσμέν. Това се дължи на смесване в употребата на двете наклонения, вж. Увод, § 27. Сингуларната форма на глагола при подлог от среден род в мн. число е обикновено явление в атически, но рядко в късногръцки, вж. Blass—Debrunner 88—89; § 133; Radermacher 118 и сл.; Wolf II 22. В новогръцки изобщо не се среща. Затова трябва да се приеме, че тук ἦν има значение на мн. число, както в новогръцки εἶναι. За ὁμοῦ „всичко" срв. Const. Porph. De cer. 651, 20—21: ἐδέξατο ὁ στρατηγὸς τῆς Σάμου ἔχειν στρατὸν δʹ, καὶ διπλοῦς αʹ ὁμοῦ εʹ.

 

3. κασίδια от лат. cassida или cassis „шлем" (вж. Zilliacus 166; 220) е образувано е умалителния суфикс -ιον (вж. Psaltes 271 и сл.), срв. Const. Porph. De cer. 669, 17—18: ἕτερα λωρίκια κοινὰ ιʹ, κασίδια πʹ; Mauricii Strategicon ed. Mihăescu 316, 3: κασσίδια ἔχοντα τουφία μικρά. Словоредът λωρίκια — κασίδια е обичаен и постоянен, срв. приведените примери и следващите инвентарни надписи. За значението на този вид надписи вж. Увод, § 7. Те са стояли на видни места, за да може да стане проверката на броя на ризниците и шлемовете бързо. Мястото, гдето е намерен надписът, е било може би и неговото първоначално място. В такъв случай трябва да се приеме, че при Шабла се е намирал първобългарски укрепен морскн пункт или пристанище.

 

 

195

 

 

49.

 

Мраморна колона, горе със запазен профил, долу отчупена и с издълбан улей отгоре надолу, вис. 2,65, диам. горе 0,42, долу 0,44; намерена в 1959 в местността Селище при Преслав, където е преупотребена в църква № 4; надписът се намира на долния край на колоната, и то обърнат обратно, сега в музея в Преслав (инв. № 3353). Образ 128.

 

Издания. V. Beševliev. Eine neue protobulgarische Inschrift, UAJ 32, 1960, 121 без фото.

 

 

Превод

 

Сетит багаин притежава всичко 83 ризници и всичко 70 шлема.

 

Букви. Буквите са високи 0,026—0,05. Буквата сигма има правоъгълна форма, прилича на буквата Е без средната хаста. Забележтелна е формата на буквата Ξ (вж. образ 128). Подобна форма се явява в името Ἀλέξανδρος по монетите на императора Василий I и Лъв VI, вж. Wroth I, c. CVIII и II, с. 437, № 5 и 447. Цифрената стойност на буквите е посочена с три точки, наредени една под друга.

 

Ортография. i = ι покрай η (два пъти), о = о.

 

Сложната титла σετητ βαγαηνος се явява тук за пръв път. Значението на първата част е неизвестно. Според Pritsak, Inscriptiones 35 тя отговаря на старотюркската титла в руините надписи š-ad-ap-i-t. Забележителна е употребата на думата ἐξουσία, която не се среща в други надписи от същия вид. Големият брой 83 ризници, с които е разполагал сетит багаинът, показва, че той е заемал навярно най-висшия военен пост от досега известните багаини. Броят 83 се явява и в № 54, 5.

 

Навярно не е случайност, че повечето надписи със списъци на ризници и шлемове са намерени близо до старопланинските проходи, и то на север от тях. Това свидетелствува между другото колко силно е била укрепена тази област за защита от нападения от юг. Издигането на укрепления е било предизвикано навярно от нахлуването на императора Никифор I в България през тези проходи в 812.

 


 

 

50.

 

Четвъртит варовиков блок, вис. 0,40—0,43, дъл. 0,73—0,75, деб. 0,34—0,40, намерен в с.Мадара, гдето е бил вграден вторично в развалената сега турска джамия, сега в музея при Мадарския конник. Образи 129130.

 

Издания, Iv. Venedikov. Trois insciptions protobulgares, Разкопки и проучвания IV, София 1950, 181—184, фото.

 

 

 

196

 

Превод

 

Юк боилът има 26 ризници, ичиргу багаинът 12, зиткомирът 17, юк багаинът 22, бири багаинът 22.

 

Букви. Буквите са високи 0,04—0,07. Буквата β е ъглеста, както в № 11. Звукът ο се изразява със зигзаговидния знак Ζ, вж. за него при № 13, срв. и № 12, също Увод, § 19.

 

Особени знаци. Следните букви са свързани: НК, HP, ΗΝ, НВ и МНР. Буквите с цифрена стойност са обградени с отвесни линии, които излизат горе и долу извън реда.

 

Ортография. i = η. Буквата I има само цифрена стойност, ο = ο.

 

1. За кръстния знак в началото на реда вж. Увод, § 53. — Първата част на сложната титла υκ βοηλας се среща само в този надпис (вж. и р. 3 Венедиков (183) предложи да се свърже с тюркското yük „товар" (вж. Gabain. Glossar 357), което му се вижда малко вероятно, или с тюркското „Spitze, Anfang, äusserst, fern" (вж. Gabain. Glossar 346) и да се тълкува, υκ βοηλας и υκ βαγαηνος (в p. 3) като „външен боил" и „външен багаин" като се позова на сведенията на Константин Багренородни (De cer. 681, 18) за вътрешни и външни боили в българската държава. Тълкуването на υκ като , колкото и да е примамливо, се натъква на една фонетична трудност, която го прави съмнително. В същия надпис звукът ч в ητζηργοι е предаден с τζ, а в υκ с κ. Затова първото тълкуване на υκ като товар се явява по-приемливо. Двете титли υκ βοηλας и υκ βαγαηνος биха могли според това да значат „боил на обоза" и „багаин на обоза". Според Menges (Byzantion 28, 1958, 446) υκ βοηλας значи „upper, higher boila. И това тълкуване поради същите причини трябва да се отхвърли." — Формата βοηλα е родителен падеж, както βαγαηνου.

 

2. За ητζηργου вж. при № 14, 6—7, а за βαγαηνος — Увод, § 40.

 

3. Сложната първобългарска титла ζη..ο μηρού се явява тук за пръв път, на която началото е може би същата дума ζητκω в съставения на първобългарски език надпис № 53, 1. Втората част е родителен падеж от именителен μηρός, която Венедиков (183 и сл.) е наклонен да свърже с mir в осм.-турската титла miralai. Към това срв. перс. mîrza „благородник", μηρος е може би едно и също и с втория елемент на личното име Μαλαμηρ.

 

4. βηρη βαγαηνου (род. падеж) е също неизвестна иначе сложна първобългарска титла, на която първата част Венедиков (184) сравни приемливо с βορι в титлата βορι ταρκάνος (Migne. PG 126, 1221 В, срв. Moravcsik. Byz. II 97). Свързването на същата обаче с тюркски думи, означаващи „крепост", „укрепявам", като осм.-турск. birkit, beriklik, е малко вероятно. Много по-приемливо е да се свърже с böri „вълк" (Gabain. Glossar 304), към което принадлежи може би и βορι в βορι ταρκάνος. В такъв случай въпросната титла ще означава „вълк багаин" и би съответствувалв на „тигър (багаин?)" в № 52, 1. Според Pritsak, Inscriptiones 36 отговаря на старотюркското в руините надписи biri „юг, дясна страна".

 

 

197

 

В надписа няма глаголна форма, но по подобие на № 48 тук се подразбира форма от глагола „съм". Изпускането на този глагол в случаи като горния не е рядко явление в гръцки, вж. Kühner—erth I, 40 и сл.; Schwyzer II 623 и сл.; Blass—Debrunner 84—85, § 127.

 

Надписът е важен извор за езика на първобългарите поради новите иначе неизвестни титли, ако и тяхното тълкуване да не е сигурно. Той увеличава и броя на първобългарските военни титли и служби и представя важен документ за военната организа на първобългарите. За значението на този вид надписи вж. Увод, § 7.

 


 

 

51.

 

Мраморна колона, горният край и лявата страна отчупени, на задната страна е издълбан улей, а на долния ляв край има волута, вис. 1,30, диам. 0,37, намерен в развалините на Преслав, сега в Археологическия музей в София (инв. № 365). Образи 131132.

 

Издания. Н. и K. Škorpil AEM XIX, 1896, 241, факсимиле (= Отчет 10, № XVI); Успенский. ИРАИ X 232, № 5, препис с маюскули и факсимиле табл. 47, 4; Kalinka 76, № 85, факсимиле (Бешевлиев. ΓНΜ, № 16 и ΠΗ Ι, № 26 и с. 139, факсимиле).

 

 

Букви. Буквите са високи 0,067—0,09. Забележителни са формите на буквите: Ο с удължения на горния и долния край, чашковидно Υ и цифрения знак ς с форма на обърнато бастунче.

 

Особени знаци. Буквите с цифрена стойност са оградени с по три точки, наредени отвесно.

 

Ортография. i = η и ι, ο =ο, αι = е.

 

В началото на надписа е стояла някаква първобългарска титла, както в другите инвентарни надписи, на която посочва местоимението αὐτοῦ в р. 9.

 

3. В този ред Калинка допълни κασίδηα.

 

4. За този ред Успенский предложи да се допълни λοιπὰ στρατ-, a Наberdey (вж. Kalinka, c. 77) τὰ λοιπὰ στρατικά. Тези предложения за допълване са съмнителни, колкото и сполучливи да изглеждат на пръв поглед. В първобългарските надписи старогръцкият дифтонг οι гласи редовно ü = υ, вж. Увод, § 25. Остатъкът от буква пред Π е по-скоро част от Η или I, отколкото от Υ. Запазването на дифтонга οι в λοιπά би било единственото изключение в надписите. Още по-несполучливо е допълването

 

 

198

 

στρατικά. Поне засега прилагателно с такава форма не е отбелязано в гръцки. В краен случай би могло да се предложи с всички резерви допълването λοιπὰ στρατηοτηκά. Венедиков (175), изхождайки от εστρωγην в р. 4—5 на № 53, предположи, че тук е стояла някаква подобна дума. Във всеки случай едно безукорно приемливо допълване на р. 4 поне засега не може да се предложи.

 

6. За края на този ред Калинка предложи допълването σκεύουμα, като отбеляза, че ου стои вм. ω. Обаче и тази дума не е отбелязана в речниците. Синтактично Калинка определи σκεύουμα като kollektiver Singular. Prädikatsakusativ: „als Tross haben sie". Това допълване е незадоволително не само поради факта, че думата σκεύουμα е иначе неизвестна, но и поради обстоятелството, че тук би трябвало да стои подлогът на глаголната форма ἔχουν в р. 7, който в р. 9 се подема с местоимението το̃ν. Ето защо в буквите ΚΕΥΟΥΜ трябва да се дири този подлог. В такъв случай буквеният комплекс би могъл да се разчлени така: κὲ ὑ ουμ- = καὶ οἱ ουμ-. Но и това не е сигурно. и тъй допълването на този ред остава засега проблематично.

 

8. За формата ἔχουν = ἔχουσι, както правилно допълни Калинка, вж. Hatzidakis 19; 112; Jannaris 777; Dieterich 247; Reinholds 82; Psaltes. 316. — Запазените букви дават възможност да се допълни σαλμάτηα = σαγμάτια „самари" или σαλμάρια = σαγμάρια „товарни животни", вж. Suidas s.v. Σαγμάρια и Τοῦλδον, към това Zilliacus 164; 234. Формата σαλμ- вм. σαγμ- е простонародна, вж. Isidor Etym. XX 16,5: sagma quae corrupte vulgo dicitur salma a stratu sagorum vocatur, unde et caballus sagmarius, mula sagmaria. Ако се вземе пред вид, че в надписа се изброяват само неодушевени предмети, и то въоръжения, първото допълване се явява по-вероятно.

 

9—10. τὰ λορήκηα το̃ν ἠσίν = τὰ λωρίκια τῶν εἰσίν. За съкратената форма на местоимението τῶν = αὐτῶν вж. Увод, § 27. C p. 10 надписът завършва.

 

Първите три реда съдържат, както с право забелязва Калинка, личното въоръжение на военното лице, което е стояло в загубеното начало на надписа, а останалите редове се отнасят до въоръжението на неговите войници.

 


 

 

52.

 

Правоъгълен откъслек от варовикова плоча, вис. 0,625, шир. 0,41. деб. 0,17. На задната страна са издълбани два вписани един в друг с различна големина правоъгълника, които завършват с общ улей. На двете странични плоскости са надраскани няколко първобългарски знака и съвсем схематично два коня. Откъслекът е намерен в местността Соук пунар при т. нар. Деведжийолу в землището на с. Длъжко, Шуменско, сега в Археологическия музей в Шумен (инв. № 15317). Образ 133.

 

Издания. В. Антонова. Новооткрит раннобългарски надпис от е. Длъжко, Известия на Народния музей — Коларовград III, 1965, 25—29, факсимиле; V. Beševliev. Protobulgarica. 1. Eine neue Inventarinschrift, To Honor Roman Jakobson (Essays on the Occasion of His Seventieth Birthday, The Hague 1967, 222—224), факсимиле и фото.

 

 

199

 

 

 

Буквите. Буквите са високи 0,04—0,07. Буквите Е и Σ са ъглести, Υ чашковидно, горният полугръг на В е по-малък от долния.

 

Особени знаци. Буквите с цифрена стойност са оградени с по три точки, издълбани една под друга. В p. 1 след Ρ и в р. 3 след Ζ и Σ е издълбан вторично първобългарският знак ѧ, който обаче няма връзка с буквите.

 

Откъслекът е част от дясната страна на инвентарен надпис или от надпис, в който се споменава въоръжение, както показват р. 5 и 6. Сегашното състояние на запазената част не позволява да се определи дали надписът е започвал с днешния първи ред, или е имало пред него друг или други. Допълването на р. 6, което е сигурно, показва, че редовете са съдържали приблизително 19—20 букви.

 

1—2. ὁ βαρσα да бъде лично име или първата част на сложна първобългарска титла, напр. ὁ βαρσα βαγαινος, срв. в Орхонските надписи „барс бег" (Айдаров 84; 101; 294 и 357) и тюркменското племе Βαρσάκιδες (Moravcsik. Byz. II 87), Тази дума значи „тигър", вж. Gabain. Glossar 301; Айдаров 357; Малов 92 и Памятники 368; Фасмер. ЭСРЯ I 128. Срв. в № 50, 4 βηρη βαγαηνος „вълк багаин". Пред титлата е стояло лично име. — Запазените букви -ης в p. 2 представят краят на лично име, след което е идвала пак сложна първобългарска титла. Тя е започвала с ὁ βρει, което е може би идентично с βηρη в № 50.

 

4. Края на този ред В. Антонова допълни приемливо като ἱ χόρα.

 

5. Първата запазена буква А е навярно краят на някаква войскова единица, напр. στρατιά. За του = αὐτοῦ вж. № 47, 30. За ἔχι срв. ἔχουν в № 51, 7.

 

6. За словореда λωρίκια — κασιδία срв. № 48; 49; 51 и Const. Porph. De cer. 669, 17 и сл.

 

7. Първите три запазени букви КЕΥ трябва да се четат може би κὲ ὑ = καὶ οἱ. Обаче едно сигурно допълване на останалите три букви не може да се предложи.

 

Схемата на този инвентарен надпис се различава значително от тази на останалите, известни досега. Тук става дума, както изглежда, за въоръжението на точно определени с имената си лица, а може би и за притежаваните от тях земи.

 


 

 

53.

 

Гранитна колона, горе ирофилована, вис. 2 м, диам. 0,39, намерена в местността Бял бряг при Преслав, сега в музея в Преслав (инв. № 3212). Образи 134135.

 

 

200

 

Издания. Ив. Венедиков. Новооткритият в Преслав първобългарски надпис, ИАИ XV, 1946, 146—160, факсимиле и фото, и Trois inscriptions protobulgares, Разкопки и проучвания, IV, 1950, 167—177, № 1, фото (J. Deny. Une inscription en langue protobulgare découverte à Preslav, Revue des études byzantines V, 1947, 235—239; Altheim 225 и сл.).

 

 

Букви. Буквите са високи 0,05—0,10. Буквата А е с тъп ъгъл вм. хоризонтална хаста между двете рамена. Буквата В лежи върху хоризонтална чертица, която излиза от двата долни края на буквата. Двете хоризонтални хасти на Ξ са слабо полегати. Κ е с удължени странични хасти. Буквата Υ е чашковидна. Долната хоризонтална хаста на буквата Δ излиза от двата края, както при В, и напомня на кирилското Д. Буквата Ω като числен знак прилича на легнало арабско число 8.

 

Особени знаци. Буквите с числена стойност са оградени с по две точки, издълбани една под друга. Една отвесна линия през цялата изписана площ отделя редовете, които обикалят цялата колона.

 

Ортография. i се предава винаги с η, ο с ω, a u c ωυ. Съчетанието σχ предава навярно звуковете „ш" и „дж".

 

Надписът е съставен на първобългарски език. Единственият опит за четене и тълкуване е направен от първия издател Ив. Венедиков и отчасти от J. Deny. Тук са изложени техните четения и тълкувания с прибавка на някои забележки и друга литература.

 

1—2. Буквеното съчетание е разчленено приемливо от Венедиков на ζητκωη ητζηργωυ βωυλε. То представя сложна първобългарска титла, съставена от три елемента, както τὸν κανα βοιλα κολοβρον (№ 14, 6—7) и βογοτορ βοηλα κολοβρος (№ 69). Първата част ζητκωη е навярно една и съща с ζη.. ο (μηρου) в № 50, 2—3. В такъв случай думата е гласяла само ζητκω, а буквата Η принадлежи към следващата дума ητζηργωυ и представя литография, както прие Венедиков в ИАИ XV 153. Първоначално Венедиков (п. т.) предположи, че това е лично име. По-късно обаче той се усъмни с право в това тълкуване (Разкопки 173; 175 и 177) и изказа предположението, че ζητκωη е може би глаголна форма. Ако ζητκω е едно и също с ζη... ο в № 50, което може да се смята за сигурно, то в тази дума се крие някакво понятие, което определя по-точно положението на ичиргу боила, срв. приведените по-горе сложни тричленни титли. За титлата ичиргу вж. при № 14, 6—7 и Deny 236. — βωυλε е друга форма на

 

 

201

 

βοιλας, и то със същата фонетиха, както Zergo bula в Чивидалското евангелие (Moravcsik. Byz. 356). Завършекът -ε представя навярно диалектната форма -ä = -е на тюркския посесивен суфикс -i, вж. Айдаров 131—133 и Gabain 5, § 4; 49, § 20; 97, § 193.

 

2—3. Венедиков прие, че втората дума в съчетанието χωυμσχη κυπε означава „ризница" и че отговаря на λωρίκια в № 48, 50 и 51. Той я свърза със следните думи в тюркските езици: чув. кибе „дреха", татар. кöбе „ризница", кум. chuba „vestis militaris ex anulis ferreis", срв. Grönbech. Wörterbuch 157: kübe (chuba) Ringpanzer, coyretum 100, 10 conserta и др. Към тях Дени (237 и сл.), който прие тълкуването на Венедиков, прибави още няколко примера. Следователно значението „ризница" на κυπε може да се смята за сигурно. За първата дума Венедиков прие, че определя по-точно вида на ризницата, и е наклонен да я свърже с руската дума „юмшан" или „юшман", срв. Фасмер. ЭСРЯ IV 530 под „юмша"; Малов. Памятники 390 и 391; Айдаров 120 йумчак „мягкий"; Gabain 357; yumšaq „weich"; Grönbech. Wörterbuch 129, 133: yumšaq, yimšak „weich, zart". В руски думата означава „кольчуга", т. е. верижна ризница. Според Венедиков целият горен израз значи „плочеста ризница". Дени се въздържа да приеме това тълкуване. Ако се вземе пред вид значението на руското юмша и на юмшак „мек" в Орхонските надписи, по-вероятно е да се приеме, че горният израз означава мека, направена от отделни верижки или халки ризница.

 

3—4. Според Венедиков τωυλσχη значи „шлем". Той го сближи с осм.-турск. tuldza, куман. toulga „cassidis species, quae superiorem capitis partem"; Grönbech. Wörterbuch 250: „tovulγa (toulga) Helm, cervelera 100, 9") и туча в една българска народна песен (МСб XII, 1895, 63). Обаче „туч" е заемка от османо-турски tunç „бронз", вж. Речник на редки, остарели и диалектни думи и т. н., София, 1974, 516 и Речник на чуждите думи в българския език, София, 1982, 885. Следователно τωυλσχη отговаря на κασίδια в гръцките инвентарни надписи, които доказват правилността на предложеното от Венедиков тълкуване на първобългарската дума.

 

4—5. Думата εστρωγην Венедиков прие за определение на κυπε, понеже се среща и в р. 8 под формата εστρυγην, свързана пак с κυπε. Поради съчетанието στρ той я сметна за индоевропейска заемка в езика на първобългарите и беше наклонен да види в нея тюркизирана форма на незапазеното прилагателно, започващо със στρ- в гръцкия надпис № 51, 4, което Haberdey допълни като στρ[ατικά], вж. там. Deny (239) обърна внимание на приликата между εστρωγην и Strigonium, латинското название на унгарския град Esztergom и руското фамилно име Строгонов или Строганов, което има татарски произход. Венедиков (Разкопки 175) от своя страна обърна внимание на estragon, название на растение, което той изведе от гръцкото δράκων. С оглед на това той прие, че εστρωγην κυπε значи lorica anguinea, т. е. „люспеста ризница".

 

6—7. Съчетанието ΤΩΤΡΤΩΤΝΑΠΗΛΕΖΩΠΑΝ Венедиков разчлени на τωυρτωυνα πηλε ζωπαν. Последната дума под формата ζουπαν се среща

 

 

202

 

и в гръцкия надпис № 61, 2 (обяснения вж. там). Забележителна е тук само разликата във вокализма на първата сричка, който се явява и във формите Ωμορταγ (№ 56, 10) и κολοβρος (№ 14, 7—8) срещу Ωμουρταγ (№ 59, 1) и κουλουβρος (№ 69, 7), вж. Увод, § 35. Думата τωυρτωυνα Венедиков (ИАИ XV 156) обяви най-напред за лично име. По-сетне обаче той я свърза с чувашката дума turdu „племе", „семейство", завършека -na евентуално с дативното окончание за ед. число в тюркските езици (Разкопки 176). — Втората дума πηλε Венедиков беше наклонен да я свърже с корен pile- „царувам", „управлявам" или c bile „заедно" (вж. Deny. Gramm., § 437 и заб.; Gabain, § 276 и § 295; Grönbech 35 и сл. и 53); Малов. Памятники 371 (bilä) и 372 (birlä), както отчасти допусна и Дени (236). По подобие на осм.-турск. ile „със", което значи и съюза „и" (Deny. Gramm., § 875 и сл.; Gabain, § 276; Айдаров 357 бирле), би могло да се приеме, че πηλε има тук значението на „и". Срв. Altheim I 226, на който обясненията са само отчасти приемливи.

 

8. εστρυγην е очевидно равно на εστρωγην в р. 4—5. Тук трябва да се отбележи редуването на υ с о, което се явява и в първобългарските лични имена: Ομυρταγ № 61, 1 покрай Ωμορταγ № 56, 29 и Τζυκος № 43, 6 покрай Τζοκος в менологията на императора Василий (PG 117, 276), Увод, § 35.

 

9. Думата αλχαση Венедиков сметна правилно за определение на следващата дума κυπε и я свърза с чуваш. alga „обица", казан, alkali, alkasiman „халкоподобен", като изтълкува целия израз αλχαση κυπε „ризница, направена от халки". Следователно αλχαση κυπε е равнозначно на χωυμσχη κυπε, като в единия случай се изтъква мекотата на ризницата, а в другия — самата направа.

 

10. χλωυβρην означава според Венедиков някакъв особен вид шлем. За тази дума би могло да се предложи и тълкуването „самар", ако се вземе пред вид съдържанието на гръцкия надпис № 51, 7.

 

И така в превод надписът гласи приблизително: „зитко ичиргу боилът има меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854, а турту(на) жупан люспести ризници 20, шлемове 40, верижни ризници 1, шлемове (?) 1".

 

Надписът не съдържа подобно на гръцкия надпис № 50 глаголна форма (за това вж. Grönbech 85 и сл.). Всички думи, които означават вид въоръжение, са навярно в единствено число именителен падеж, както Венедиков с право отбелязва това. Трудно е обаче да се каже дали титлите са дадени в някакви падежни форми, или те са в именителен падеж, който, както е известно (вж. Deny. Gramm. 1093 и сл., особено 1102), може да изразява посесивни отношения съобразно мястото, което заема в изречението, когато не се касае за определени неща. Такъв е случаят в горния надпис. Затова може да се приеме, че и титлите стоят в именителен падеж. Поне това може да се твърди с положителност за ζωπαν. При βωυλε обаче завършекът -ε срещу -α в други случаи изглежда да служи да изрази посесивни отношения, може би под влияние на гръцкия посесивен генитив в гръцките инвентарни надписи, срв. κανε № 69, 1 срещу κανα в другите надписи. За това вж. при № 54, 3.

 

 

203

 

Забележителна е голямата разлика в количеството на въоръжението, което зитко ичиргу боилът и турту(на) жупанът имат. Тази разлика се дължи очевидно на обстоятелството, че първият е бил висш началник и е командувал по-голяма войскова част, а вторият е имал низш чин и малко войници. Заслужава да се отбележи също така и отношението между броя на „люспестите ризници" и този на шлемовете. При тях броят на шлемовете е двойно по-голям от този на ризниците. От това Венедиков вади заключение, че само половината от войниците са били облечени с ризници. Малобройното въоръжение на жупана се дължи може би на обстоятелството, че се касае отчасти за лично въоръжение, както показва последният ред на надписа. Изхождайки от предпоставката, че жупанът се среща като титла у славяните, би могло да се приеме, че се касае за славянски вожд и за малък брой славяни-бойци.

 

Засега горният надпис е единственият цялостен текст на първобългарски език и дава ясна представа за този език, за характера на който J. Deny (239) се произнесе така: „On se demande même par moment s'il ne s'agit pas de quelque langue inconnue panachée de termes techniques turcs." O. Pritsak, Inscriptiones 38—48 предложи следното четене и тълкуване на надписа. Той дава следната транскрипция с латиница:

 

zidgü ičirgü boile

köumski — köpe : 455;

toülski — köpe : 540;

estrugin — köpe : 427;

töülski — köpe : 854.

töürt ounna pile zupanene

estrugin — köpe : 20;

töülski — köpe : 40;

alqaci — köpe : 1;

qloubrin — köpe : — 1.

 

и следния английски превод:

 

„The (ofïïcer with the title of a) Ičirgü Boila has under his responsibility (to maintain ready):

coasts of mail — totalling : 455;

bardings — (totalling) : 540;

helmets — (totalling) : 427;

bardings — (totalling) : 854.

The (officer with the title of) zupan of the four decarchies has (under his responsibility to maintain ready):

helmets — totalling : 20;

bardings — (totalling) : 40;

(his own special) helmet — totalling: 1;

(his own special) coat of mail — (totalling) : 1.

 

Освен това дава следните тълкувания, zidgü не е нито титла, нито име, а отговаря на гръцкото ἐξουσία в надпис № 49 със значение „натоварвам", „отговарям", κυπε съответствува на ὁμοῦ в гръцките инвентарни надписи № 48 и 49. Думата εστρωγην трябва да се раздели на ες и turga < turqa „шлем". Изразът τωυρτωυνα πηλε ζωπαν трябва да се чете töürt oun(n)a pile zupan-(e)-(n)-e и значи: „the zupan of the four decarchies".

 

 

204

 

χλωυβρην тълкува като *qalbur със значение „кожа". Talat Tekin (40) приема, че τωυρτωνα е осм.-турс. tört. (4).

 


 

 

54.

 

Откъслек от мраморна колона, вис. 0,42, шир. 0,40, намерен в развалините на една църква при Чаталар (дн. Цар Крум), сега в музея в Преслав (инв. № 2599). Образи 136137.

 

Издания. I. Venedikov. Trois inscriptions protobulgares, Разкопки и проучвания IV, 1950, 177—181, № 2, фото.

 

 

Букви. Буквите са високи 0,04—0,05. Буквата А е с хоризонтална съединителна хаста. Δ лежи върху хоризонтална линия, която излиза от двете страни на буквата. В р. 4 рамената на буквата Κ са отделени от отвесната хаста. Буквите Е и Σ имат правоъгълна форма. При буквата X дясната хаста е по-малка от лявата. Долната част на ȣ е закръглена. Численият знак ς прилича на обърнато Р.

 

Особени знаци. Буквите ΠЕ, ПГ, ΝΚ са свързани. Буквите с цифрена стойност са оградени с по три точки, наредени отвесно.

 

Ортография. i = ι и η, ο = ο.

 

Откъслекът е част от надпис със списък на ризници и шлемове.

 

1. Запазените в този ред букви ΟΡΙ могат да се допълнят като λ]ορί[κια, ако се касае за двуезичен надпис; на гръцки и първобългарски.

 

2. Буквите ОКАТȣ могат да се четат като ὁ κάτου (срв. № 2, 25) или да се допълнят като ὑπ]οκάτου (срв. № 47, 19—20), ако се касае и в този ред за гръцки език.

 

3. κανε е форма от καν, както правилно прие Венедиков. Последната сричка на κανε завършва също на -ε, както βωυλε в № 53, 2. Тук принадлежи навярно и формата κανε в № 69, 1. В случая се касае, както изглежда, за форма с постпозитивната частица -i. Буквите Ζ Δ пред κανε, които са означени ясно като цифри, са издълбани много едри спрямо останалите букви на надписа. Дали пред тях е имало още някой знак за стотици, не може да се каже с положителност.

 

4. Думата κουπεσι, която се повтаря и в следните два реда, е, както вече правилно изтъкна Венедиков, известната дума κυπε „ризница" от № 53, 3 с по-друг вокализъм и завършека -σι. Венедиков приведе сполучливо за редуването ου ~ υ дублетните форми Ομουρταγ (№ 64, 1) и Ομυρταγ (№ 61, 1). И в този случай се касае навярно пак за някакъв междинен звук между u и ü, напр. или ö, вж. Увод, § 35. За форма с този вокализъм срв. в ръкопис Ambrosianus 139 на Mauricii Strategicon ed. Mihăescu 52,24: γουννία ἤ ζούπας (срв. осм.-турск. джубе) срещу п. т. 264, 8—9:

 

 

205

 

ζάβαις ἤ λωρικίοις, ако двете думи имат еднакъв произход. — Завършека -σι Венедиков сравни правилно с осм.-турския посесивен суфикс за III лице -sy (вж. Deny. Gramm., § 222; § 228 и 237; срв. Gabain, § 193). — По подобие на № 53 пред κουπεσι е стряло някакво прилагателно. Затова Венедиков е склонен да види в буквата -Ν в началото на реда края на думата εστρωγην от № 53, а в p. 5 в -ζη края на думата αλχαση пак от същия надпис.

 

6. Запазените букви ΟΣΧ в началото на реда не могат да се свържат с никое от известните названия на ризници в № 53. Те могат да бъдат краят на съществително. Ако предложените допълвания за p. 1 и 2 са правилни, то първите два запазени реда са били съставени на гръцки език. В такъв случай надписът е бил двуезичен. Така или иначе той представя важен паметник на първобългарския език. Вж. още Pritsak, Inscriptiones 48—50.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]