В тясна връзка с летописните надписи стоят триумфалните надписи или колони. Това са надписи върху колони с различни размери. На тези колони са издълбани
89
само имена на крепости и места, които българите са превзели или където са водили победоносни сражения. По най-кратък начин само с едно местно име вм. подробен разказ те са напомняли на съвременниците и на идните поколения за българските военни подвизи. Такива колони не са известни от други страни. До нас са достигнали 25 колони, от които само 12 са изцяло запазени или със сигурно допълнени имена.
Най-напред К. Иречек [48] изказа предположението, че те са били донесени като трофеи по време на походите на цар Симеон от градовете, на които стоят имената върху колоните. По-късно той [49] прие, че това са вероятно победни знакове от завоевателните походи на Крум (около 813 г.) и че са стояли в някаква стълпова алея пред двореца на българския княз, която със своите надписи известявала имената на придобитите градове. Според Ф. Успенский [50] тези колони са от времето на цар Симеон между 923 и 924 г., както беше приел първоначално К. Иречек, и са били приготвени едновременно с постройката на голямата базилика в Плиска, в която са стояли като подпорни стълбове. В. Н. Златарски [51] отхвърли мнението на Успенский и възприе това на Иречек, което подкрепи с нови съображения. Към същото мнение се присъедини и К. Шкорпил [52]. П. Ников [53] видоизмени мнението на Иречек в смисъл, „че тия колони са били издигнати не от самия Крум, а от неговия син и наследник (Омуртаг) . . . , за да спомнят за блестящите победи и завоювания на Крум във Византия”. Освен тези две мнения изказано е и трето от Е. Калинка [54], че много градове в Тракия се съюзили в ранното средновековие за отбрана срещу един общ враг българите и ще да са издигнали отделни крепости на застрашената граница. Това мнение е очевидно погрешно.
Обстоятелството, че споменатите в колоните крепости се намират предимно в сегашна Турска Тракия или в близката околност на Цариград, т. е. в някогашната византийска територия, показват ясно, че второто мнение на К. Иречек е право. То се подкрепя и от следното известие. В 813 г. след коварното покушение върху Крум византийският летописецт.нар. Неизвестен писател съобщава: „Тогава Крум, разгневен от станалото, заповядал на другия ден да опожарят и опустошат цялата околност. И като почнали да палят, изгорили всички големи църкви в отвъдната част на града (дн. Пера), които подновили
90
Ирина, Никифор и Михаил, също и манастирите, дворците, къщите и предградията. И като стигнали до Св. Мамант, изгорили тамошните дворци и двете императорски спални, потрошили колоните, задигнали направеното от олово и изображенията на животни от Хиподрома, изклали всички пленници, а също и добитъка. Като преминали по цялото крайбрежие на Теснините (т. е. Босфора) и по-нагоре, опожарили всички търговски сгради и като взели много плячка, си отишли. Като завзели дясната част на града към изток (т. е. частта край Мраморно море), изгорили всичко извън Златната врата чак до Регион. А като дошли при Атира, сринали тамошната крепост и моста, който бил чуден и много укрепен. Като дошли при Силиврия, разрушили до основи тамошната крепост и изгорили църквите и къщите, а след това сринали крепостта Даонион. Те дошли и при града Хераклия, но като не могли да влязат в него, опожарили всички постройки на пристанището и около самия град. После дошли при Родосто и съборили и тази крепост, като изгорили всички постройки и църкви в града и избили там много народ. Дошли и при крепостта Панион, но намерили, че тя е здраво защитена, понеже имала много войска, и като не могли нищо да й направят, опожарили и съборили всичко извън крепостта. Те дошли и при Апри и това е крепост. И като срутили и опожарили и тази крепост, а също и извънредно много други крепости, отправили се оттам надолу в продължение на десет дни и навлязли в планината на Ганос. Там намерили много скрит народ и почти всичкия добитък на Тракия. Те избили хората, а многобройния добитък заловили и изпратили заедно с много жени и деца в България. После отишли при Ексамили и слезли до Абидос, и завили към Хебър и нагоре, и разрушили всички крепости от малки до големи чак до Адрианопол.”
Запазените триумфални надписи допълват горното описание и стоят явно във връзка с него. Те чертаят ясно пътя на Крумовия поход, който е вървял по стария римски път Вия Егнация. Колоните са служили очевидно да прославят подвизите на Крум. Трудно е обаче да се отговори на въпроса, где са били поставени тези колони. Те са образували може би някаква триумфална алея, както е предполагал Иречек, или са стояли на видни места в столицата Плиска.
Всички надписи са издълбани върху мраморни колони,
91
от които най-високата е 3,65 м, а най-ниската 1,40 м. Обаче по-голямата част от колоните са достигнали до нас в различни по големина откъслеци.
Триумфалните надписи се делят на две групи според това, дали се споменава сражение или крепост. Първият от първата група надписи е бил видян от Ф. Каниц през 1872 г. в развалините на голямата базилика при Плиска. От там той е бил пренесен в Каспичан на гарата, а след това в Шумен, сега в Археологическия музей в София. Първоначалното му местонахождение е неизвестно. В християнската базилика той е бил вторично употребен и на обратната страна на надписа е бил издълбан голям релефен кръст. Надписът гласи:
„ + Битка при
Серес.”
Кръстът в началото на надписа показва неговия официален характер,
за което ще говорим по-нататък. В. Н. Златарски [55]
свърза съвършено правилно надписа със следното известие у Теофан: „През
същата година (т. е. 809), когато се раздавала заплата на войската в Струмската
област, българите извършили нападение и отнели цялата заплата — 1100 литри
злато и избили много войска заедно със стратега и началниците. Имало и
от останалите теми немалко гарнизонни началници и всички загинали там.
Те взели и целия обоз и се завърнали.” От нашия надпис може да се направи
заключението, че сражението е станало при град Сер.
Вторият надпис от първата група се състои от два откъслека, намерени в двореца в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна. Той гласи:
„ + Битка при
Тича.”
Ако допълването Ти[ча], предложено от К. Шкорпил, е правилно, надписът
ще се отнася за прочутото сражение на 26 юли 811 г. в Старопланинските
проходи, в което загинал византийският император Никифор. Един византийски
анонимен извор съобщава, че разгромяването на византийците станало при
някаква река: „На това място
92
се намирала много блатлива и мъчно проходима река.” Тази река не може да бъде друга освен Тича.
Третият надпис от същата група е един откъслек, намерен в Плиска, който до 1955 г. е бил във Варненския археологически музей, а сега преместен в Шуменския. От надписа са запазени само сричките . . . ИНИКИ, които позволяват да се допълни надписът:
„ + Битка при
Версиникия.”
Ако надписът е допълнен правилно, той се отнася до следното известие
на Теофан: „Към началото на месец юни Крум, вождът на българите, излязъл
със своите войски, подозирайки, че християните са твърде много. А когато
се разположил на стан във Версиникия на около 30 мили от императорския
стан, Лъв, патриций и стратег на източните войски, и Йоан Аплакис, патриций
и стратег на Македония, които били много склонни да завържат сражение с
тях, били възпрепятствувани от императора поради лошите съветници . . .
На 22 юни, когато християните и българите се строили едни срещу други недалеч
от Адрианопол, християните претърпяли страшно поражение, а враговете толкова
много надделели в боя, че повечето християни, без да видят дори първото
сблъскване, така силно побегнали, щото Крум, изненадан, помислил, че това
е някаква засада и възпрял за малко своите от преследване. Но като видели,
че те бягат неудържимо, започнали да ги преследват и избили голямо множество.
Българите заловили и обоза и го оплячкосали. А императорът, бягайки се
завърнал в града, като проклинал войските и техните началници и се кълнял,
че се отказва от императорската власт.”
Първият надпис от втората група е мраморна колона с релефен кръст настрана от надписа, намерена в развалините на голямата базилика в Плиска, отгдето е бил пренесен в Каспичан или Шумен и оттам в Археологическия музей в София. Надписът е цял и гласи:
„ + Крепост
Бурдизон.”
93
Този надпис е бил за пръв път видян от унгарския пътешественик Ф. Каниц в 1872 г., който пише: „Недалеч от нас лежаха отлично запазени колони от два метра дължина и 0,70 м диаметър, които при по-близко разглеждане съдържаха също гръцки надписи.” Въз основа на нашия надпис Каниц прибързано обявил развалините при Абоба за развалини на крепостта Бурдизон. Всъщност, както се вижда от други писмени извори, Бурдизон или още Буртодизо и Бурдидизо (дн. Баба Ески) е станция на военния път Одрин—Цариград, който е започвал от Белград, минавал през София и Пловдив и стигал в Цариград. За последен път името се среща тук и в летописния надпис на Маламир. Крепостта е била преименувана на Bulgarophygon, т. е. „Българско бягство” от императора Константин V Копроним (741—775) през 756 г. по случай победата му над българите или по-скоро по случай прогонването на нахлулите в Тракия българи. От тогава насам крепостта се нарича така у всички византийски хронисти. Обаче българите от народностно самочувствие продължили, както се вижда, да употребяват старото тракийско име на крепостта. Това е един от най-ранните примери за български патриотизъм и национална гордост. Тъкмо употребата на името Бурдизон показва, че надписът е издълбан ог българите. Крепостта е била превзета от Крум в 812 или 813 г.
И следващият триумфален надпис от втората група е издълбан върху колона, намерена пак в развалините на голямата базилика, отгдето е била пренесена в с. Суютли (дн. Върбяне, Новопазарско), сега в Археологическия музей в Ссфия. Надписът е запазен цял и гласи:
„ + Крепост
Дидюмоти-
хон.”
Крепостта Дидюмотихон, ксето ще рече на български „Двойна стена”,
е днешната Димотика. Развалините на някогашната крепост се намират на върха
на една скала. Тя е била превзета от Крум през 813 г.
В търновската църква „Св. 40 мъченици” се издига като подпорен стълб мраморна колона с триумфален надпис, на който първоначалното местонахождение е неизвестно, но вероятно и той е бил донесен както другите триум-
94
фални надписи от голямата базилика или изобщо от Плиска. В църквата колоната е обърната наопаки и затова надписът се намира на долния край. Той гласи:
„ + Крепост
Редесто.”
Крепостта Редесто, днес Родосто в Турция на Мраморно море, се споменава
изрично от Неизвестния писател в приведения по-горе текст, че е била разрушена
от Крум: в 813 г. Наличието на колоната с горния триумфален надпис, както
и това на друга колона със строителен надпис от времето на Омуртаг като
подпорни стълбове в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново поражда един важен
въпрос, а именно това случайност ли е или преднамереност. Че и двете колони
са довлечени от Плиска, е повече от очевидно. Това е станало през 1230
г., когато цар Иван Асен II наредил да се построи църквата „Св. 40 мъченици”
и да се издълбае на мраморна колона в чест на победата му над Теодор Комнин,
императора на Солун, следния старобългарски надпис:
“ + В лято 6738 (т. е. 1230), 3-и индикт. Аз Иван Асен в Христа95
Бога верен цар и самодържец на българите, издигнах от
основа и с живопис украсих докрай пречестната тази
църква в името на Светите 40 мъченици, с помощта на
които в дванайсетата година от царуването си, в коя-
то година се изписваше (с живопис) този храм, излязох
на война в Романия и разбих гръцката войска,
а самият цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките
му боляри. И цялата земя от Одрин и до Драч превзех,
гръцка още арбанашка (т. е. албанска) и сръбска; а пък гра-
довете, които се намират около Цариград, и са-
мия този град владееха франките, но и те се покорява-
ха под ръката на моето царство, понеже нямаха други
цар освен мене, и благодарение на мене те прекарваха
дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без него
нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во
веки, амин.”
И така въпросът, който изниква, е: има ли някаква връзка между прабългарските
надписи и този на Иван Асен II и, ако няма, защо са били докарани двете
колони чак от Плиска, когато е било по-лесно да се намери много по-близо
съответен материал от недалечните развалини на античния град Никополис
ад Иструм (дн. Никюп), които отстоят на около 20 км от Търново и откъдето
са взети наистина камъни с надписи и вградени в основите на дворците или
поставени като основи на колони в църквата .„Св. 40 мъченици”? Не се ли
е целяло с донесените от Плиска колони да се свърже миналото с настоящето?
Летописният надпис на Иван Асен II напомня много на летописните надписи
на българските канове. Всичко това навежда неволно на мисълта, че тук не
се касае за случайност, а за съзнателни постъпки. Че Асеневци са свързвали
миналото с настоящето личи от думите на Калоян в писмата му до папа Инокентий
III, с които иска да получи царско звание. В писмото си от 1202 г. Калоян
пише: „Най-напред молим от римската църква . . . корона и достойнство като
възлюблен син, както имаха нашите стари царе. Единият беше Петър, а другият
Самуил и другите, които ги предшествуваха в царуването, както намерихме
записано в нашите книги”, а в писмото си от 1203 г.: „ . . . съгласно обичая
на моите предшественици, царете на българите и власите: Симеон, Петър и
Самуил, мои прародители и на всички останали царе на българите.” Следователно
наличието на двете колони в църквата „Св. 40 мъченици” едва ли се дължи
на проста случайност.
К. Иречек [56] съобщава за един триумфален надпис, който бил донесен от Плиска и вграден в една турска къща в Шумен. Сега не се знае къде е надписът. Може би е унищожен. На надписа се четяло:
96
„ + Крепост
Теодоруполис.”
Тази крепост се е намирала близо до Родосто или Чорлу в Турска Тракия.
Според едно съобщение на Д. Стателов от Шумен имало там триумфален надпис,
който гласял:
„ + Крепост
Теодосиуполис.”
Според К. Шкорпил се касае за един и същи надпис. В такъв случай
един от двамата преписвачи на надписа е сбъркал. Но не е изключена възможността
да се касае наистина за два различни надписа. Според един гръцки списък
на епархии старият град Апрос, за който в приведения по-горе текст от Неизвестния
писател се съобщава, че бил разрушен от Крум през 813 г., бил преименуван
на Теодосиуполис. Според друг църковен извор някой си Андрей бил епископ
на Панион или Теодосиуполис. В приведените два извора трябва да се разбира
може би не преименуване на град, а само епископ, който бил едновременно
на два града (срв. Доростоло-Червенски митрополит): на Апрос и Теосиуполис
или на Панион и Теодосиуполис. В такъв случай крепостта Теодосиуполис се
е намирала между Панион и Апрос. Така или иначе областта, където се намирали
крепостите Теодоруполис и Теодосиуполис, е била също опустошена от Крумовите
войски през 813 г.
На една мраморна колона, на която десният горен край е повреден и е намерена в гробищата на с. Стоян Михайловски близо до Плиска, сега в Плиска, е издълбан следният надпис, на който крайните срички в първия и втория ред са отчупени:
„ + Крепост
Гариала.”
Крепостта Гариала се споменава в епархийските списъци и се е намирала
близо до Апрос. В 813 г. и тя ще е паднала в ръцете на българите.
Половина от разцепена на две мраморна колона с остатък от релефен кръст под надписа, намерена в развалините на северния кораб на голямата базилика в
97
Плиска, сега в Археологическия музей в Ссфия. Надписът, на който втората половина липсва, но може със сигурност да се допълни, гласи:
“ + Крепост
Аркадиуполис.”
Градът Аркадиуполис, сега Люле Бургас в Турция, е бил основан от
императора Аркадий в 403 г. на мястото на стария град Бергуле, третата
станция от Одрин за Цариград. Градът е бил превзет от българите в края
на есента или началото на зимата на 813 г. Тогава, пише Неизвестният писател,
„когато реките нямали много вода, излязли тридесет хиляди българи, целите
облечени в желязо и като дошли чак до Аркадиопол, преминали реката Ригина
(дн. Ергене), намерили много народ и го пленили. И преди да преминат обратно
с пленниците, започнал да вали осем дни пороен дъжд и придошлата река станала
като море и българите, понеже не могли да я преминат обратно, останали
15 дни заедно с пленените. И, ако да съобщили на Лъв да прати помощ, той
не обърнал внимание, нито сам излязъл от столицата, нито изпратил други
на помощ. А, когато сетне настъпило добро време и реката спаднала, българите
накарали пленниците да отсекат дървен материал и да направят мост. Така
те преминали отвъд с пленниците наброяващи заедно с мъже, жени и деца 15,000.
Те заграбили цялото им имущество: арменски покривки за легла и много други
по-скъпи, много дрехи и медни съдове, натоварили всичко на коли, и като
взели всичките им стада от говеда и овце, завърнали се в България.”
Откъслек от мраморна колона, намерен в турските гробища на с. Долни Илджик (дн. Илия Блъсков), сега в Археологическия музей в София. Първият ред на надписа е отчупен. Допълнен, надписът гласи:
“ + Крепост
Визюе.”
Bizye (дн. Виза), в полите на югозападните разклонения на Странджа
планина в Турция, е бил в древността столица на тракийското племе асти.
Градът е бил превзет от Крум навярно — 812 или 813 г. Около 650 г. славянските
98
селища в югоизточния край на Балканския полуостров се простирали вече до този град, понеже, както съобщават Чудесата на Св. Димитър Солунски, Пербунд или Пребънд, вождът на славянското племе ринхини при Солун, като избягал от Цариград, се скрил в едно имение близко до града.
Два откъслека от мраморна колона с остатъци от релефен кръст на обратната страна на надписа, намерени в развалините на южния кораб на голямата базилика в Плиска, сега в Археологическия музей в София. Двата откъслека се допълват взаимно като:
„ + Крепост
Созополис.”
Созопол, т. е. „град на спасението”, е новото име на старата гръцка
колония Аполония, т. е. „град на Аполон”, основана около 610 г. пр. н.
е. от малоазийския град Милет. Новото име се явява след 431 г. от н. е.
Градът е бил превзет от Крум вероятно заедно с Дебелт в 812 г.
Откъслек от мраморна колона, намерен в нартекса на голямата базилика в Плиска, сега в Археологическия музей в Шумен. Първият ред на надписа и краят на името липсват. Допълнен гласи:
„+ Крепост
Месемврия.”
Месемврия (дн. Несебър) е един от най-старите градове в България.
Първоначално той е бил тракийско селище, както се вижда от името му. Неизвестно
кога преселници дорийци от Мегара основали тук гръцка колония. За превземането
на града от Крум през 812 г. Теофан съобщава следното: „През тази година
Крум, вождът на българите, повел отново преговори за мир чрез Даргамер
(т. е. Драгомир) с императора Михаил . . . Писал на императора и за решението
си: „Ако не побързаш с мира, по твоя вина ще се отправя с войска срещу
Месемврия. Императорът, като научил това, по внушение на лошите си съветници,
не приел мира . . . Към средата на месец октомври Крум се отправил с войската
си с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор,
погубителя на християните. Именно, един покръстен
99
арабин, който бил много опитен в механиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато Никифор се отправил на поход. Той не го възнаградил с никаква достойна награда или благодеяние, като дори му намалил и заплатата, а когато започнал да недоволствува, набил го жестоко. Отчаян от това, той избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене бойни машини. Между това Крум, нападайки с тези машини, превзел града, като цял месец никой не му се противопоставил поради голяма глупост . . . И на другия ден (5 ноември) дойде печалното съобщение за превземането на Месемврия, което изплаши всички като предизвестие за по-големи злини. Враговете намерили града изпълнен с всякакви неща необходими за живота на хората и го завладяли заедно с Дебелт. Там намерили и 36 медни сифона и немалко количество от изхвърления чрез тях течен огън, както и множество злато и сребро.”
Мраморна колона, намерена при с. Теке Козлуджа (дн. Избул), сега в Археологическия музей в Шумен. Надписът, на който първият ред липсва, гласи:
„ + Крепост
Вукелон.”
Тази крепост, която се споменава и в някои писмени извори, се отъждествява
от К. Иречек [57] и К. Шкорпил с развалините при с.
Фикел (дн. Маточина).
Откъслек от мраморна колона, намерен северно от големия дворец в Плиска, сега в Археологическия музей в София. От първия ред на надписа са запазени долните части на буквите, а на втория ред липсва краят. Надписът е гласял:
„ + Крепост
Скутарион.”
Крепостта Скутарион се е намирала на 18 стадии от Одрин. Тя се споменава
в епархийските списъци като седалище на епископ, подчинен на Пловдивския
митрополит. К. Иречек [58] отъждествява със с. Скутаре
или Юскюдар (дн. Щит, Хасковско). Името значи „малък щит”.
Откъслек от мраморна колона, намерен в двореца в Плиска, сега в Археологическия музей във Варна. От
100
първия и втория ред са запазени само окончанията. Въпреки това надписът може да се допълни най-вероятно като:
„ + Крепост
Студион.”
На камъка от надписа е запазено само -удион, което може да се допълни
задоволително, както е предложено, понеже поне засега не е отбелязано друго
местно име с този завършек, който впрочем е много рядък в гръцкия, между
Черно море и долното течение на Марица. Студион се е наричал един от най-прочутите
манастири в Цариград с църква „Св. Йоан Студиос” (дн. Имрихор джамия),
построена от патриция Студиос в 463 г. Първоначално манастирът се намирал
близо до Златната врата, извън градските стени. Във времето на императора
Михаил I негов игумен бил Теодор Студит, голям враг на Крум и българите,
Неизвестният писател съобщава изрично, че българите изгорили всичко извън
Златната врата чак до Регион.
Освен разгледаните дотук триумфални надписи до нас са достигнали откъслеци от осем колони, от които на една е запазена изцяло думата „битка”, а на останалите само думата „крепост” или началната й буква. От имената на крепостите има само отделни букви, и то от началото или края, които не дават възможност за сигурно или приблизително допълване. Голяма част от колоните с триумфални надписи са били използвани вторично като подпорни стълбове в голямата базилика в Плиска. Дали те са стояли някъде наблизо до нея или са взети от другаде, не може да се каже.