Прабългарски епиграфски паметници
В. Бешевлиев
 
6. Военни инвентарни надписи
 

Единствени по рода си и типични за прабългарската епиграфика са военните инвентарни надписи, които съдържат списъци на въоръжението, поверено на определен военен чин. Понеже те не се отнасят до едно точно определено лице, а за всяко лице, заемащо споменатия в надписа военен чин или служба в дадено укрепено място, в тях няма лични имена. Такива надписи са достигнали до нас цели или в откъслеци седем на брой, които дават също така известна представа за устройството на прабългарската войска.

Военните инвентарни надписи, които са били изложени вероятно на видно място в крепости и укрепени пунктове, са служили да улесняват проверката на въоръжението, което е било поверено на определено лице от командния състав на военната база. Те стоят очевидно в тясна връзка с четиридесетия отговор на папа Николай I [28], който гласи: „Вие (т. е. българите) заявявате, че имате обичай в отечеството ви да се изпраща от вашия господар, преди да пристъпите към война, един съвършено верен и съвършено разумен мъж, който да прегледа всички оръжия, коне и вещи, необходими за сражение; и онзи, у когото се окажат немърливо приготвени се наказвал със смърт.” Това преглеждане е ставало въз основа на данните в изложените инвентарни надписи.

Забележително е, че с изключение на един надпис всички останали са намерени на места южно от Плиска пред старопланинските проходи като Върбишкия и Ришкия, т. е. пред входните врати за Дунавска България. Те са стояли в крепостите и укрепените места, които са отбранявали тези входни врати. Те показват колко добре е била укрепена областта между Мадара и Преслав, през която в 812 г. византийският император Никифор е нахлул в България. Един от инвентарните надписи е намерен при Шабла, което свидетелствува, че там е имало прабългарски укрепен пункт за евентуална отбрана от вражески десанти.

Инвентарните надписи са важни и в друго едно отношение. Те съобщават различни военни прабългарски чинове, които, ако и да не знаем точното им значение, увеличават нашите знания за прабългарския език.

Един от по-дългите инвентарни надписи, издълбан

42

върху четвъртит блок, е намерен в с. Мадара, гдето е бил вграден вторично в съборената сега турска джамия, днес в музея при Мадарския конник. Той е издаден от Ив. Венедиков (Разкопки и проучвания IV, 1950, 181—184). Къде е стоял първоначално, не е известно. Обаче може да се предположи, че произхожда от околностите на с. Мадара. В превод гласи:

„ + Юк боилът има 26 ризници,
 ичиргу багаинът 12, зиткомирът 17,
 юк багаинът 22, бири багаинът 22.”


Кръстният знак, с който започва надписът и за който ще говорим при строителните надписи, показва, че се касае за официален документ. На първо място в списъка е даден юк боилът, който като боил е заемал по-висока служба. Обаче какво положение е имал в общата стълбица на чиновете, не може да се каже. За първата част на сложната титла са изказани различни предположения като, че тя е равна на тюркското уч „връх”, „външен” или на йук „товар”. Но тези предположения се натъкват на фонетични и транскрипционни трудности, които ги правят съмнителни. Във всеки случай юк показва службата, която боилът е заемал. Обстоятелството, че той е принадлежал към съсловието на боилите и че неговият брой на ризниците е най-голям и най-сетне, че стои на първо място, говори, че той е бил най-висшият чин измежду споменатите в надписа. По всяка вероятност количеството на ризниците и шлемовете, които са били поверени на всеки военен чин, е зависело от важността на укрепеното място и от броя на останалите началници.

Втората сложна титла ичиргу багаин означава буквално „вътрешен багаин”. Както съсловната титла багаин, която е идвала след боилите, което се посочи вече по-горе, така и броят на ризниците, който е най-малък от всички споменати в надписа, показва, че ичиргу багаинът е бил не само по-нисш чин от юк боила, но и от останалите чинове. Думата ичиргу „вътрешен” сочи може би, че той е бил вътрешен на юк боила, т. е. негов адютант или помощник.

Трудно е да се установи значението на титлата зиткомир. Отсъствието на всякаква съсловна титла и малкият

43

брой ризници свидетелствуват за неговия нисш чин, може би най-нисшият в надписа. Споменаването му след юк боила и ичиргу багаина означава може би, че и той се е числял към лицата, придадени в помощ на юк боила.

Двамата последни багаини изглежда да са имали еднакво или почти еднакво служебно положение. Първата част на бири багаин Ив. Венедиков сравни приемливо с първата част на сложната титла бори таркана, управителя на Белград по времето на княз Борис, който посрещнал тримата прогонени от Моравия ученици на Методий. Както бири, така и бори могат да се свържат с тюркската дума за вълк bri, при което бири и бори представят опити да се предаде на гръцки --. Названието „вълк”, ако наистина това означава бири, не стои изолирано в тюркските знатни титли. Ето що съобщава един китайски извор за тюрките:„Според тяхното предание тюрките вярвали,. че предците им произхождат от вълчица. На върха на тяхните знамена са поставяли златна вълча глава. Тяхните гвардейски офицери се наричали фу-ли (т. е. бьори).” Заслужава да се отбележи, че знамената или отличителните знаци (signa) на римските легиони са били украсени също с животни на върха, като вълк, глиган, кон, орел, минотавр, а по-късно със змия от коприна. Те означавали не само принадлежността към определен легион, но и характера и храбростта на съответния легион. Може би и в нашия случай тези, които са носили названието вълк, да са образували особена бойна група.

В един много повреден инвентарен надпис, поради което само се споменава тук, намерен в местността Соук пунар при т. нар. Деведжийолу в землището на с. Длъжко, Шуменско, се чете думата барс като начало на някаква сложна титла. В старотюркските рунни надписи от Орхон се среща титлата барс бег. Думата барс означава на тюркски „тигър”, „рис”. Това дава основание да се приеме, че бири в разглеждания надпис ще да означава вълк.

Вторият инвентарен надпис е издълбан върху мраморна колона със запазен профил и с издълбан улей. Намерен е в местността Селище при Преслав, където е бил преупотребен в църква № 4, сега в музея в Преслав. И той ще произхожда от околността на града. В превод гласи:

„Сетит багаинът има в при-
 тежание всичко 83 ризници
 и всичко 70 шлема.”
44

Сложната титла сетит багаин, която се среща само тук, също не е известно нито какво означава, нито какъв чин. От особено големия брой ризници и шлемове в сравнение с други инвентарни надписи може да се заключи, че сетит багаинът е бил висок военен чин или че той е бил началник на голям брой войници във важно укрепено място.

Третият цялостен надпис, издълбан също на мраморна колона, е намерен в гробищата Салмуш при с. Шабла, сега в Археологическия музей в София. Издаден е за пръв път от К.. Шкорпил (АЕМ XVII, 1894, 208), а по-сетне и от други. В превод той гласи:

„Багатур багаинът има
 ризници всичко 53 и
 шлемове 45.”


В началото на надписа е издълбан един прабългарски знак, който има навярно значението на кръстния знак в първия приведен надпис. Началото на сложната титла багатур багаин е думата багатур, която се среща и в руски език под формата богатыр, където тя е от тюркски произход. Тя значи „юнак”, „герой”. Така са били наричани, както изглежда, бойците, отличили се в сражения. Писателят Енодий (около 473—521) в похвалното си слово за готския крал Теодерих (454—526) съобщава, че у българите, които са обитавали в 5 в. Панония, „този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у които (т. е. българите) бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята несъмнено за по-благороден онзи, чието оръжие е било повече окървавено в сражение”. Казаното тук е важело сигурно и за по-късните дунавски българи. Надписите, в които се споменава само едно военно лице, се отнасят навярно за малки укрепени пунктове.

От Преслав произхождат още два инвентарни надписа. Първият от тях, издълбан пак на мраморна колона, е много повреден и е имал, както се вижда от запазените думи, важно съдържание и се различава доста от общата схема на инвентарните надписи. Четат се следните отделни думи:

„ . . . . . . . . . . . .
 неговите ризници са
45
 . . . шлемове два . . .
 ризници . . . и . . .
 — те имат самари 191,
 а ризниците им са 192.”


Първите три реда са съобщавали за личното въоръжение на командуващия чин, който е стоял в началото на надписа, а останалите редове за въоръжението на неговите войници. В предпоследния ред е стояла някаква дума, която е изразявала понятието „конници” или „войници от обоза”. От нея е запазен само гръцкият член.

Вторият надпис е съставен на прабългарски език, написан с гръцки букви. Той е издълбан на гранитна колона с профил в горния край и е намерен в местността Бял бряг при Преслав, сега в музея на Преслав. Тук даваме неговата транскрипция с латиница:

     zitko (i) itzirg-
     u bule hum-
     shi kpe yne' t-
     ulshi fm' estro-
5   gin kpe ykz' t-
     ulshi ond' turt-
     una pila zopan
     estrgin kpe k'
     tulshi m' alhasi
10 kpe a' hlubrin a'.


Ив. Венедиков (ИАИ, XV, 1946, 146—160), който пръв издаде надписа, го тълкува сполучливо, както следва:

„Зитко ичиргу боил (има)
 меки ризници 455, шлемо-
 ве 540, люспести ризни-
 ци 427, шлемове 854,
 жупанът заедно с хора-
 та си (?) има: люспести
 ризници 30, шлемове 40,
 верижни ризници 1, шлем 1.”


Езиковото тълкуване на прабългарския текст още не е направено. Какво значи зитко в началото на надписа и в

46

каква фонетична и морфологична форма стои ичиргу буле, както гласи в надписа, остават засега неизяснени. Точното значение на „туртуна пиле зопан” в 6—7 ред в оригиналния текст е също така неясно. В превода е даденоо само неговото предполагаемо значение. По-добре стои положението с тълкуването на названията на отделните видове въоръжение. Ив. Венедиков прие правилно, че кюпе означава ризница и го свърза сполучливо с чувашкото кибе „дреха”, татарското кьобе „ризница” и куманското хуба или кьобе със същото значение. Тук принадлежат вероятно къснолатинските zaba и zupa и нашето джубе от турски произход. Определението хумши на кюпе Венедиков свърза добре с руската дума юмшак или юшман, която означава верижна ризница и може да се сравни с тюркското yumaq „мек”. Съгласно българския фонетичен закон за преминаване на j- (= y-) в началото на думите в s- думата би трябвало да гласи * sumi: x- вм. с- или ш- представя може би българско фонетично явление (дисимилация?).

Ив. Венедиков изтълкува също сполучливо тулши като шлем и го свърза с осм. турското и куманското тулга „шлем”. Свързването му обаче с туча перенова в една българска народна песен е погрешно, понеже туча е всъщност туч „бронз”, заемка от турски. За естрогин, което малко по-долу се явява под формата естрюгин, определение на кюпе Ив. Венедиков прие, че е сродно с естаргон „тархус”, растението Artemisia dracunculus, на което коренът прилича на змия и на което названието идва от гръцката дума дракон „змей”. Френският турколог Ж. Дени обърна внимание на приликата между естрогин и Strigonium латинското название на унгарския град Esztergom и руското фамилно име Строгонов или Строганов, което има татарски произход. За редуването на -о- с -ю- говорихме вече в началото. Според даденото от Венедиков обяснение на естрогин то означава „люспест”, т. е. направен от люспи. Последното определение алхаси на кюпе Венедиков свърза с чувашката дума алга „обица”, осм. турското халка и прие, че то означава ризница, направена от отделни халки. Следователно в единия случай се изтъква мекотата на ризницата, а във втория самата направа.

За хлубрин Венедиков предполага, че означава особен вид шлем. Най-сетне същият учен свърза думата туртуна

47

с чувашката дума турду „племе”, „семейство”, което е много вероятно. Това тълкуване става още по-вероятно, ако се вземе под внимание, че зопан, т. е. жупан е бил глава на една жупа. Може би тук става дума за помощен славянски отред.

Забележителна е голямата разлика в количеството на ризниците и шлемовете, които са били поверени на зитко ичиргу боила и на турту (-на) жупана. Тази разлика се дължи очевидно на обстоятелството, че първият като по-висш военен е командувал по-голяма войскова част, а вторият като по-нисш по-малка. Може би тук се касае и за друго нещо. Изхождайки от предпоставката, че жупанът се среща като титла у славяните, би могло да се предположи, че малкият брой ризници и шлемове са принадлежали на малък брой славяни бойци. Споменатите в края на надписа една люспеста ризница и един шлем хлубрин са били вероятно въоръжението на самия жупан. Заслужава да се отбележи още, че броят на люспестите ризници спрямо шлемовете е двойно по-голям. От това Ив. Венедиков вади заключение, че само половината от войниците са имали ризници.

Този надпис е единственият, засега изцяло запазен паметник на прабългарски език, който дава известна представа за езика на прабългарите, ако и да не е всичко изяснено. Затова френският турколог Ж. Дени се изрази за езика на надписа така: „Човек се пита дори за момент, дали не се касае за някакъв неизвестен език, изпъстрен с тюркски технически изрази.”

До нас е достигнал още един инвентарен надпис на прабългарски език с гръцки букви. За съжаление той представя само откъслек. Издълбан е на мраморна колона и е намерен в развалините на малка църква при с. Цар Крум, сега в музея на Преслав. И той е издаден най-напред от Ив. Венедиков. Транскрибиран с латиница, надписът гласи:

   . . . . ORI . . .
   . . . . OKATU . . .
   . . . . xd' kane . . .
   . . . . N kupesi ps' . . .
5 . . . . ZI kupesi pg' . . .
   . . . . OSH kupesi pe' . . .
48

Запазените в първите два реда букви могат да се допълнят като гръцки думи, напр. във втория ред l]ori[kia], т. е. ризници. Ако тези два реда са били наистина на гръцки език, то надписът е бил двуезичен: на гръцки и прабългарски. Запазената в третия ред дума кане е форма от владетелската титла кан с притежателния суфикс -е за думи, завършващи на съгласна. В останалите редове думата купеси е друга форма на кюпе в първия надпис, и то с тюркския посесивен суфикс -си за думи, завършващи на гласна. Следователно пред купе и съответното прилагателно е стояла дума, означаваща някакъв военен чин. За редуването на -ю- с -у- в кюпекупе вж. по-горе.

В четвъртия и петия ред Ив. Венедиков предполага, че са стояли прилагателните естрогин „люспест” — и алхаси „верижен”, от които са се запазили само последните букви. И така запазената част от надписа гласи: „ . . . 604 кан . . . ризници 86 . . . ризници 83 . . .ризници 85 . . . “

Надписът произхожда може би от прабългарската крепост при Цар Крум, за която ще говорим при строителните надписи. В такъв случай надписът е издълбан в 822 г., когато е била построена крепостта, и е от времето на кан Омуртаг.

По изключение ние се спряхме по-дълго при двата прабългарски надписа и дадохме някои езикови обяснения, за да се види отчасти само характерът на прабългарския език и понеже това са единствените паметници на този език.


[Previous] [Next]
[Back to Index]


28. Дечев. Д., пос. съч., с. 67 и сл.