Прабългарски епиграфски паметници
В. Бешевлиев
 
16. Прабългарските надписи като исторически извор
 

Прабългарските надписи без оглед на техния характер ни запознават с редица неизвестни иначе лица и факти от историята, бита и културата на нашите прадеди, както и с някои техни институции, за които те представят единственият извор. Особено важни са летописните и договорните надписи. Някои събития, за които се разказва в първия вид надписи, не се споменават у византийски и други хронисти. Така напр. никой византийски извор не съобщава за поканата до солунските българи да вземат участие във възстановяването на императора Юстиниан II. Никъде не се говори за отношенията между българи и византийци във времето на кан Маламир или за похода на капхан Исбул в Беломорието във времето на кан Персиан. Никъде не се споменават имената на капханите Иратаис и Исбул или за ичиргу боила Мостич. Никой византийски извор не дава подробно условията на 30-годишния мирен договор, нито за сключването на договор в 820 г. и т. н. Следователно явно е, че надписите са незаменим първокласен извор и съобщават повече от византийски и западни хронисти, които по една или друга причина са премълчали някои събития.

Надписите представят не само българското историческо предание, но те съобщават и българското становище по някои събития и служат за политическа пропаганда. Кан Омуртаг подобно на съвременните общественици е използувал строежа на стана при Тича, за да съобщи на по-широк кръг лица българското становище по въпроса за суверенитета на българския държавен глава и оттам на българската държава. Надписът от обикновено съобщение за постройка се превърнал в политически манифест. Но не само този надпис е използван за политическа пропаганда. Летописният надпис върху античната ара от

166

с. Хамбарли обвинява императора Никифор в погазване на мирния договор и в агресия, а походът на Крум за възмездие е станал по божия повеля и следователно оправдан. В летописния надпис от Филипи християните, т. е. византийците, се обвиняват направо в измама и неблагодарност. Този пропаганден характер на прабългарските надписи свидетелствува от своя страна, че те не са възникнали под чуждо, напр. византийско влияние.


[Previous] [Next]
[Back to Index]