За първоначалното място на прабългарските надписи руският учен Ф. И. Успенский [99] пише следното: „Тези надписи в чест на държавни деятели и герои се намирали първоначално на мястото на стария стан или аул, а после са били пренесени на други места.” Подобно мнение изказа и историкът П. Ников. [100] Според него те „са били издигнати и стояли на разни обществени места в Плиска, несъмнено във вътрешния град”. Тези мнения важат може би само за някои видове надписи. Защото малко е вероятно всички надписи без разлика на тяхното съдържание и брой да са стояли на едно и също място. За договорните надписи може да се приеме с голяма вероятност, че те са стояли в Плиска навярно на видно място и са образували един вид каменна държавна архива на открито. Летописните надписи са били изложени пак в столицата или в друг важен център, като напр. Силистра, и то може би в двореца на кана. Онези надписи обаче, които са имали пропагандно значение, са стояли на важни в обществено и военно отношение места. Така надписът на Персиан се е намирал в голямата базилика на древния град Филипи, за да бъде четен от всички християни. Античната ара, на която са издълбани надписите от Хамбарли (Маламирово), се е издигала на надгробна могила близо до важния военен път от крепостта Проват за Стара планина, гдето е била навярно крепостта Версиникия. Строителните надписи са стояли очевидно при постройките, за които става дума в надписите. Инвентарните военни надписи са били изложени на видно място в съответните военни пунктове или крепости. Най-сетне възпоменателните надписи са стояли на видни места във или около Плиска, но едва ли върху гробове. Триумфалните надписи са образували някаква триумфална алея, както предполага К. Иречек [101], или са стояли на видни места във или около столицата.
Съдбата на прабългарските надписи от деня на тяхното издигане до днес е била в повечето случаи много печална. Голяма част от тях е била използвана още в старо време за постройки или за други цели и по този начин или спасени от загиване, или тъкмо поради това унищожени. Почти всички триумфални колони имат голям ре-
164
лефен кръст, който е издълбан след надписа в по-късно време. Те са били употребени, както изглежда, вторично като подпорни стълбове в голямата базилика в Плиска и с издълбаването на кръст върху тях те са били един вид християнизирани.
В 1230 г., когато е била градена църквата „Св. 40 мъченици” в Търново от цар Иван Асен II, е била домъкната вероятно от Плиска колона с най-дългия изцяло запазен надпис и поставена там като подпорен стълб. В разкопките през 1926 г. при с. Мадара близо под релефа беше открит откъслек от колона, която е служила за подпрестолен камък на разрушена сега църквица. При събарянето на турската джамия в Мадара се намери вграден камък с надпис, който по този начин е бил спасен от загиване. В Аврадака при Преслав в местността Бял бряг е била открита гранитна колона с първия надпис на прабългарски език в олтара на една църква, гдето е служила за поставка на олтарната трапеза. В развалините на църква от IX—X в. до с. Чаталар (Цар Крум) е бил намерен откъслек от колона с втория надпис на прабългарски език. Много колони с надписи са били използвани за турски надгробни камъни. Две колони с надписи са били издълбани за улей на чешми. Античната ара с двата надписа от Хамбарли е била поставена на една чешма, за да се изтупва на нея прането, поради което надписите са повредени много. Неизвестно кога и от кого е бил правен опит да се пресече на две колоната с втория строителен надпис на Омуртаг, поради което той е отчасти повреден. Надписът, който списвал делата на кан Крум, от Силистра е бил начупен на малки части, удобни за строеж, от които днес са останали само три. Голям брой от множеството малки фрагменти са били употребени като строителен материал в по-късните градежи в Плиска. На подобни причини се дължи изчезването на мраморната колона на кан Маламир, която Бланкенбург видял в Шумен през 1831 г. Така са загубени много надписи, унищожавани от невежество.
Днес по-голямата част от запазените надписи се намират в Археологическия музей в София, а само по няколко надписа, и то най-вече фрагменти, в Плиска, Преслав, Мадара, Варна и Шумен. Пограничният надпис от времето на цар Симеон се пази в Археологическия музей в Цариград, надписът от Филипи се намира вероятно в му-
165
зей при развалините, надписът с името на Крум от Силистра е бил занесен от румънските окупационни власти в Кюстенджа, Румъния, гдето сега се намира в склада на музея, а надпис с името на Борис за покръстването може би във Виена.