Прабългарски епиграфски паметници
В. Бешевлиев
 
14. Канска канцелария
 

Съставянето на надписите, тяхното редактиране на гръцки език, правилната употреба на титулатурата на кана, датирането и акламациите в тях, както всичко свързано с тяхното издълбаване и поставяне на място, а също кореспонденцията на кана с чужди владетели, на първо място с византийския император, за която свидетелствуват канските оловни печати, и други някои официални прояви предполагат очевидно една особена служба в двореца на кана. Следователно трябва да се приеме по необходимост, че е съществувала дворцова канцелария, уредена вероятно по византийски образец. В тази канцелария е имало лица, вещи в гръцкия език и запознати с византийските дворцови обичаи и протокол. Употребата на някои типични християнски изрази и доброто познаване на гръцкия език, ако и простонароден, показват, че тези лица са били гърци, може би монаси от още запазените византийски манастири в България. Персоналът на канцела-

162

рията на Каролингите в Германия от Пипин насам са били предимно духовници, а във времето на Лудвиг Благочестиви начело на канцеларията са стояли почти лица само от благороден произход и с известно политическо положение. И у прабългарите ще да е било същото.

Кой е съставял първоначалния текст на надписа, е мъчно да се каже. За възпоменателните и за инвентарните надписи може да се приеме, че те са били дело на самата канцелария, понеже са съставени по точно определена схема. Договорните надписи, на които текстът е бил установяван в Цариград, и строителните надписи, които са били съставяни в канцеларията, са били проверявани и одобрявани сигурно от някой висш сановник, като напр. от ичиргу боила, който е отговарящ, както изглежда, отчасти на византийския логотет на дрома, който съставял подобни документи във Византия. По-мъчно е било съставянето на летописните надписи. Първоначалният текст на тези надписи е бил съставян без съмнение от българин, който е имал известни писателски качества и е бил може би дворцов летописец. След това надписът е бил превеждан на гръцки и редактиран от грък. Дали първоначалният текст е бил променян и доколко от редактора грък, трудно е да се установи. Във всеки случай началото на българската прозаична писменост представят тези надписи.

Мъчно може да се определи и участието на българския владетел в съставянето на надписите. Дали той е давал само заповед за тяхното написване, или е взимал някакво по-дейно участие, е неизвестно. Обаче летописните, строителните и възпоменателните надписи са били поставяни от негово име и затова някои изцяло запазени надписи започват с неговата титла и име и с кръст.

Първоначалният текст е бил написван на някакъв вид хартия, от която каменоделецът го е издълбавал на камък. В договорния надпис от 820 г. се споменава изрично думата хартия. Очевидно този надпис е препис на камък от тази хартия.


[Previous] [Next]
[Back to Index]