Проф. Добрин Мичев.

На 31 август 1924 г. в дебрите на Пирина оттекнаха пушечни изстрели, които покосиха живота на един голям българин и родолюбец, посветил без остатък целия си живот на освободителното дело на страдална Македония. Тодор Александров - душата на революционната организация, нейният всепризнат ръководител, човекът на революционното действие и на революционната теория, падна убит от куршумите на предателска ръка. Това бе свидетелство за загнездилата се дълбока язва в организацията, която я разяждаше и унищожаваше. Зарида майка Македония, за да оплаче своето свидно чедо, името на което се носеше от уста на уста като чудна легенда, с неизмеримо уважение и упование. Неслучайно народът на поробената българска земя го беше нарекъл “Пиринският цар”.

Последните два месеца от живота на Тодор Александров бяха твърде напрегнати, свързани с вземането на важни и съдбовни решеия на революционното освободително движение и за ВМРО. Така на 10 юли 1924 г. той изпрати писмо до Брезов (Иван Михайлов) в София, в което го информира за секретната мисия на “приятеля” (Михаил Монев) във Виена. Видно е, че той ще преговаря с представителя на Коминтерна Черски (Голдщайн) и други отговорни съветски представители. Те трябвало да бъдат убедени да не публикуват приетите и подписани документи (Майския манифест и декларацията за единение на революционните сили), докато не бъдат одобрени от конгреса на ВМРО.

Един ден преди това (на 9 юли) Тодор Александров беше получил ултиматума на Димитър Влахов от австрийската столица, в който се настояваше в един безпардонен тон в 10-дневен срок да бъдат публикувани тези документи. В противен случай Влахов заплашваше, че ще бъдат публикувани в първия брой на “Балканска федерация”.

На 11 юли Тодор Александров продължава усилията  си за преки преговори с коминтерновските и съветските дейци във Виена за да се предотврати публикуването на Майския манифест и придружаващата го декларация. Затова той пише ново шифровано писмо до Брезов. В него се изказва задоволството, че Монев е заминал вече за Виена. В момента редял “важна работа” и не е възможно да се отдели от мястото си (по това време той е отседнал в къщата на Михаил Монев в Горна Джумая или в къщата на кюстендилския пунктов войвода Ангел Узунов в Кюстендил). Изказва възможността да отиде до с. Баня и изразява надеждата си дано не е открит от “сербезовци” (??). По същото време Александров развива твърде напрегната дейност, за да преодолее опасността за ВМРО, идваща от Илинденската организация в лицето на Г. Занков и Арсени Йовков. Въпреки становището на ЦК на ВМРО те са избрани с подкрепата на комунистите на Пловдивския конгрес за членове на нейното ръководство. Това фактически подсилва оформящия се вече във ВМРО фронт против Тодор Александров, в който са се наредили ръководителят на Серския революционен окръг Алеко Василев (Пашата) и на Струмишкия революционен окръг Георги Атанасов. Към тях негласно се беше присъединил и членът на ЦК на ВМРО Александър Протогеров. Затова в кореспонденцията си от тези дни Александров се интересува дали Иван Михайлов вече се е разпоредил председателят на Илинденската организация Петър Ацев и “Живко” (Георги Занков) да отидат при него на разговор.

На 18 юли 1924 г., за да упражни натиск върху ВМРО и да компрометира членовете на Централния комитет, Димитър Влахов публикува виенските документи. Това подействува като бомба върху българската и европейската общественост. Върху организацията надвисва реалната опасност от разцепление и кървави междуособици, както и от вмъкването на част от нейните дейци в готвените от БКП авантюри, свързани с подготовката на ново въоръжено въстание. Интерес за динамиката на настъпилите събития и дните на Тодор Александров представлява едно писмо на Анто (псевдоним) до Иван Михайлов от 5 август 1924 г. Върху писмото има интересни ръкописни бележки на Тодор Александров, което сочи, че вероятно то му е било изпратено за сведение и мнение. В него се отбелязва, че “онзи приятел” (вероятно  ръководителят на военния център на ЦК на БКП Коста Янков) се интересувал “как се коментира манифестът” от членовете на ВМРО; дали подписите под него са действителни; дали вече са ставали събрания за разисквания по него; вярно ли е, че Александър Протогеров заявил на събрание, че “ние с болшевиките можем да бъдем добре, но с тукашните комунисти никога”.

Върху писмото Тодор Александров е отбелязал: “Може да се отговори, че подписите са недействителни, но ако болшевиките се откажат да правят метежи в България, ВМРО може да отиде с тях на революции в Гърция и Сърбия.” На въпроса на “приятеля” дали около 15 август чети на ВМРО ще влязат в Беломорска Македония, Тодор Александров отговаря отрицателно. А на въпроса “по чие нареждане е спрян в. “Илинден” поради публикуването на манифеста” Александров е поставил само въпросителен знак. По-нататък той се изказва за евентуална наказателна акция на чети на ВМРО срещу гръцките власти заради извършения от тях погром над жителите на с. Търлис. Окончателно обаче този въпрос не бил решен. В писмото Тодор Александров е информиран и за издаден от БКП позив за изграждане на един фронт и за разпространяването на брошура на Димо х.Димов и издавания от него в. “Народно единство”.  Тодор Александров е отбелязал тези сведения да се проверят и установят най-точно.

Светлина върху проблемите, с които се занимава Тодор Александров в началото на август 1924 г., хвърля и едно негово писмо от 10 август до Александър Протогеров. В него той го информира, че е викал при себе си и е разговарял с П. Ацев и Г. Занков. Обърнал им внимание върху решението на ЦК на ВМРО Арсени Йовков незабавно да се отстрани от ръководството на Илинденската организация, а Занков да даде писмена декларация, че занапред ще бъде “внимателен” в своята дейност. Той трябвало още писмено да признае допуснатите от него “грешки” във връзка с конгреса на “Илинден” в Пловдив и “да се разкае”. В това писмо Тодор Александров отново вика при себе си П. Ацев на разговор. Той съобщава също, че “тези дни” ще издаде окръжно “в случай на нови метежи в Петричко от страна на БКП, в което ще разясни позицията на ВМРО. Изпраща още един екземпляр от окръжно No  771 за “неверните томовци”, за да показват подписите и печата.

В това писмо Тодор Александров отново засяга въпроса за преговорите във Виена и подписаните фокументи. Той посочва: “Вярно е, че тая тъмна глава от дейността на ВМРО - манифеста, декларацията и пр., не е завършена. И изказва несъгласие относно “отдалечаването” на “Сабри” (псевдоним). Крайно време било според него той “да замине на курорт”, за “да стегне положението”. По-нататък в писмото Тодор Александров изказва мнение, че общият конгрес трябва да се проведе до края на годината - най-късно през зимата; смята, че “непременно” на него ще има “болшинство”.

Тодор Александров изказва становището си и относно борбата против ренегатите Стоян Мишев, Сукуджаро и др. Смята, че срещу тях трябва да се изпрати една малка чета от 10-12 души, която да влезе в сражение с техните чети и да ги разбие. В забележка към писмото той пише, че е добре при него да се изпрати Г. Занков, тъй като по този начин “по-сигурно може да се отклони” от поетия неправилен път.

На 17 август при Тодор Александров идват от София Иван Михайлов, Наум Томалевски и Перо Шанданов заедно с френския воене аташе. По време на водените разговори той заявил, че не бил запознат с окончателната редакция на манифеста и го намира за “много краен”. Посочил, че ако не подпишел виенските документи по пълномощие, в организацията щял да настъпи пълен разрив. Тя не би могла да се съхрани, ако продължава да съществува както дотогава. Станало дума и за необходимостта да се установят контакти с БКП, като се съобщи, че тъй като манифестът и декларацията не са намерили широк прием сред македонските революционери и македонските бежанци, ЦК на ВМРО смята за прибързано тяхното публикуване. Аз държа на нашите подписи, заявил Тодор Александров, и това трябва да се съобщи незабавно във Виена; да се обърне внимание въпросът да не се раздува повече до конгреса на ВМРО, където тримата членове на Централния комитет ше се помъчат със своя авторитет да прокарат подписаните документи, макар и с известна редакция.

Същата вечер Тодор Александров подписва подготвения от Наум Томалевски текст на едно опровержение. На другия ден той се появява на първите страници на печата. Тези дни Тодор Александров се среща в Кюстендил и с кореспондента на в. “Таймс” и “Тан” Неманов. На него той дава разяснения по преговорите във Виена и приетите документи. Кореспондентът му съобщава, че в Лондон и Париж с в паника от публикацията в “Балканска федерация”. Ако се окажело, че действително документите са подписани от Александров, Протогеров и Чаулев, македонската кауза щяла окончателно да пропадне.

На 25 август Тодор Александров приема Йордан Гюрков, на когото дава разяснения по преговорите във Виена и подписаните документи. Той се среща поотделно и с П. Ацев и Коста Янков. Последният дошъл по негово искане. Ацев е критикуван от Тодор Александров отново за избора на Г. Занков и Арсени Йовков в ръководството на Илинденската организация. Александров му обърнал сериозно внимание, че по този начин се с дезавуирало ръководството на организацията, и настоял те да бъдат незабавно отстранени до утихване на страстите, за да не се вземат и “други мерки”.

На Коста Янков Тодор Александров съобщава, че публикуваната декларация опровержение от негово и на Протогеров име е плод на настъпилото смущение сред ръководните дейци на ВМРО, членовете на организацията и в средите на емиграцията. ЦК на ВМРО продължава да държи на подписите си под виенските документи и държи това БКП да направи бързо достояние във Виена. Коста Янков оценил ориентацията на ВМРО “наляво” като голям успех за прогресивното движение в България и на Балканите и обещал веднага да изпрати специален куриер във Виена и дори да потърси съдействието на Москва.

Същата вечер Тодор Александров разговаря с Перо Шанданов за създалото се положение, както и за разговорите си с П. Ацев и К. Янков. Той посочил, че е много доволен от разговора си с Янков, тъй като той вярно преценявал ролята на ВМРО в обществено-политическия живот на България и на Балканите. По-нататък разговорът преминал върху положението на организацията. Тодор Александров загрижено обърнал внимание, че “не сме добре”, тъй като в нея и сред емиграцията се е загнездил бацилът на разложението. Той развил схващането за по-скорошно свикване на общия конгрес. Според него това било належащо поради застъпилото разложение сред видни организационни дейци. Отношенията му с Алеко Василев и Георги Атанасов били обтегнати до скъсване. Изглеждало, че и “генералът уйдисал на техния акъл”. Лоши били отношенията между някои войводи в Скопския революционен окръг - между Иван Бърльо и Панчо Михайлов, които се дебнели и всеки момент можело да стане нещо фатално. Александров изразил увереност, че конгресът ще “внесе респект сред раздорниците”.

По-нататък Тодор Александров се спрял на разединението, взело връх в Илинденската организация. Необходимо било “коренно прочистване” както в ръководството на ВМРО, така и в емигрантските организации. Александров се изказал тези проблеми да се разглеат от един организационен съд, като за председател предложил Перо Шанданов и за членове Йордан Гюрков и Иван Михайлов. Той трябвало да разгледа поведението на Занков и Йовков и да издаде повече “морална” присъда над тях.

По време на разговора се обсъжда и въпросът за организирането на организационен съд на Алеко Василев и Георги Атанасов заради тяхната разложителна дейност в организацията. Срещу тях Александров имал събрани многобройни доказателства. Той намекнал дори, че срещу него се крои заговор. И издал нареждане за състава на организационния съд - Перо Шанданов, Панчо Михайлов и Иван Михайлов.

Същия ден Тодор Александров  заедно с кюстендилския пунктов войвода Ангел Узунов подготвят окръжно. В него се предписва на пунктовите началници по границата и във вътрешността на страната, както и тези в Пиринска Македония, да се подготвят да реагират срещу подготвящия се за началото на септември метеж от страна на комунистите. Александров се изказал, че при съществуващото положение във ВМРО и  взаимоотношенията й “със съветите” не е желателно БКП да вземе връх в България. Тодор Александров пише и писмо до “Пандо” и “Петьофи” (псевдоними), в което ги информира, че “някой” искал втора среща с него (вероятно Коста Янков). Искал да подпомогне “по-бързото и с по-малко жертви освобождение на Македония”, както и да го информира, че не става дума за “лудории” (има се предвид готвеното въоръжено въстание). Александров им препоръчва да се срещнат и изслушат неговите хора.

На 26 август Тодор Александров заминава за София. С писмо той предлага на Перо Шанданов да отиде до края на месеца в Кюстендил. Перо действително се връща в града на 28 август, където получава известие, че Тодор ще дойде на 1 или 2 септември. В действителност на 29 август 1924 г. Тодор Александров и Александър Протогеров тръгват от София за конгреса на Серския революционен окръг. На другия ден те са в Горна Джумая, където към тях се присъединява четникът Пандо Зафиров като охрана. На 31 август пристигат в Мелнишко и потеглят за с. Склаве, придружени от Динчо Вретенаров и Щерьо Влахов, изпратени, за да ги заведат в с. Лопово, където ще се проведе конгресът. По пътя, когато спират да починат и закусят, отекват злокобните изстрели на Вретенаров и Влахов. Така с това убийство се сложи началото на едно тежко и фатално разцепление във ВМРО и на кървави братоубийства. Последваха Горноджумайските събития, убийствата на Димо х.Димов, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев и много други, които не донесоха нищо добро за организацията, освободителното дело и за България.

По случай една година от гибелта на Тодор Александров селяни от  селата Капатово и Кономлади пред гроба на вожда
Първият от дясно е Георги Хаджииванов, внук на бай Димитър, който пръв е въвел по указание на ВМРО черковнославянското пеене в черквите по поречието на реките Мелнишка и Склавска. Внукът му поетът Кръстю Хаджииванов безследно изчезна при комунистическата хайка

[Previous] [Next]

[Back to Todor Aleksandrov Page]