ДЕЛОТО НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В САЩ И КАНАДА

доц. Трендафил Митев

Тодор Александров е този национален вожд на ВМРО и българската националноосвободителна революция в Македония, който пръв се обърна с поглед към българската емиграция в Америка. При това Тодор Александров не просто пръв обърна специално внимание на емиграцията в Америка. Той най-напред поставя задача българите в САЩ и Канада да се разглеждат като равностоен и незаменим външен фактор в македонското освободително движение, идентичен по значение на ролята, която играят организациите, действуващи в Македония или на теритотията на свободна България. Именно поради това той формулира идеята да се изградят здрави организационни връзки между МПО и Съюза на македонските братства в София. Защо? Какво схвана най-рано Тодор Александров?

Първо, той осъзна колко многобройна е емиграцията в новия свят и какво представително политическо тяло може да стане, ако се организира добре. На второ място, лидерът на ВМРО прецени, че материалната осигуреност на мнозинството от емигрантите в Америка им позволява за оказват финансова помощ на братствата и да субсидират сами собствените си инициативи. Трето, Тодор Александров знаеше за добрите организационни и обществени традиции, създадени вече в колониите на емиграцията. Те бяха добра предпоставка за бърз подем при новите условия след войната. На четвърто място, от голямо значение за Тодор Александров беше и фактът, че македонските българи в Америка живееха във висококултурни и демократични държави (САЩ и Канада). Там съществуваха широки политически свободи, които осигуряват неограничени възможности за легални изяви в защита на справедливата кауза в Македония. И не на последно място, САЩ са единствената велика сила, която на Парижката мирна конференция през 1919 година се противопоставя срещу без компромисното наказване на българите. Тази американска позиция трябваше да се превърне в традиция. И за да стане това, бе необходимо тя да се подхранва с нови аргументи, за да се повтори при евентуално възникване на благоприятна международна обстановка.

Предвид на всичко това Тодор Александров лично започва да изгражда трайните връзки между МПО и Съюза на македонските братства в София. За целта той избира и изпраща първия официален “пълномощник” на ВМРО при МПО - Йордан Чкатров. С официално подписани пълномощия от Александров, снабден и с препоръчителни писма до емигрантите, познати на лидера на ВМРО Чкатров заминава през 1923 година за Ню Йорк. В продължение на три години той работи като секретар на ЦК на МПО. Благодарение на беспорните си организаторски способности и ненадминат ораторски талант Йордан Чкатров играе решаваща роля, за да може МПО да си стъпи на краката. Организацията закрепва и започва да отбива нападките, отправяни срещу българите в Македония, по адрес на ВМРО и срещу самата нея. Йордан Чкатров изпълнява блестящо задачата, поставена му от Тодор Александров. Реализирането на неговите идеи на практика създаде още един мощен външен фактор на националноосвободителното движение на македонските българи. Ето защо убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. разтърсва дълбоко цялата емиграция.

Новината за извършеното злодеяние веднага е съобщена в Америка от агенция “Асошиейтед прес”. Вестник “Ню  Йорк Таймс” излиза с обширна биографична статия, в която се дават подробни сведения с положителни оценки за личността и делото на македонския лидер. ЦК на МПО веднага иска от Националния комитет на братствата в София телеграфическа информация за събития. Около 20 септември 1924 г. очакваният отговор е получен в САЩ. На 23 септември 1924 г. ЦК на МПО издава “Окръжно No 8”, свързано специално с гибелта на Тодор Александров. Това е най-обширното окръжно, разпространявано изобщо в историята на МПО.

Документът съдържа три основни части. В първата ЦК на МПО дава висока оценка на Тодор Александров, на ролята, която той е играл в националноосвободителното движение на македонските българи. Александров е определен като “спасител” и “възродител” на македонското националноосвободително движение във вардарския и беломорския дял след Първата световна война. Във втората част на Окръжно No 8 от 13 септамври 1924 г. се дава сбита оценка за житейския път и личния живот на Тодор Александров. Третата част на документа е посветена специално на спасителната роля, която Тодор Александров изигра за целенасочване и осмисляне на обществената дейност, развивана от българската емиграция в Америка. В заключението на траурния документ ЦК на МПО нарежда на местните патриотични организации в българските колонии на САЩ и Канада да устроят панихиди, траурни събрания, възпоминателни вечеринки и пр. в памет на великия вожд на ВМРО. Специално за македонската емиграция тук, се казва в окръжното, ЦК апелира към всички да се сплотят още по-здраво около знамето на Македония и не се отдават на никакво отчаяние! Жилавината и предаността към освободителното дело са необходими най-много в моменти на кризи и нещастия. Македонската емиграция в Америка ше съумее и този път да изпълни своя свещен дълг към поробеното отечество, което изнемогва под ярема на едно невиждано робство.

Окръжно No 8 на ЦК на МПО е подписано от председателя Пандил Шанев, секретаря Йордан Чкатров, подпредседателя Сърбинов, касиера на ЦК Таше Попчев и съветника на ЦЛ Ламбо Киселинчев. Така започва увековечаването паметта на легендарния лидер на революционна Македония от страна на българските американци.

[Previous] [Next]

[Back to Todor Aleksandrov Page]