Той е роден в миячкото село Смилево, Битолско, Човек със среден ръст, благообразен, с бистър гъвкав уи, съобразителен и с дипломатически похвати, свойствени на миячкото племе, със своето сладкодумие той владееше народните маси. При най-лошо настроение, когато трябваше да окуражи някой от работниците, отпаднал духом, той със сълзи на очи се кискаше от смях и никога не отпадаше духом.

ПЕРЕ ТОШЕВ

Роден в гр. Прилеп от богато семейство, учител, човек с твърд и непоколебим характер, честен във всяко отношеиие, повече отколкото трябва. Със своите обноски, такт и умение той владееше интелигенцията, особено класните учители в Битоля и видните търговци и аристократи в града.

ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ

Също роден в Прилеп – с. Варош, човек със среден ръст, гимназиален учител, дълбокомислящ, тактичен предвидлив и човек на разума. Лесно се приспособяваше към всички среди, беше много задълбочен и никога не изказваше напълно това, което мисли. А когато му се зададе някой въпрос, на който той не желае да отговори, просто се надсмиваше иронично и си хапеше мустаците или си четкаше ноктите. Много добра характеристика даде за него покойният Тома Давидов, когато при срещата ни в с. Смилево го запитах как е Гьорче, той ми отговори: "Гьорче е цял велзевул; когато го запитат за някой сериозен въпрос, той вместо направо да ти отговори, се надсмива."

Най-правдивоподобна характеристика на стълбовете в македонското революционно дело даде покойният Антон Страшимиров със следните слова: "Даме е умът, Пере – характерът, Гьорче – разумът, и Гоце Делчев сърцето." Тримата от тях: Даме, Пере и Гьорче се допълваха взаимно и затова в Битоля ги наричахме с името – Пирустия (Триножник) или "Света Тройца".

Анастас Лозанчев, който организира Илинденското въстание, по характер прям и сприхав, беше точен, изпълнителен, безкористен и честен във всяко отношение. Той най-много се разбираше с Перета, защото и двамата по характер си приличаха.

Основните учители: Георги Попхристов от с. Кръстофор, Битолско; Павел Христов от с. Цапари; Дамян Неделков от Битоля; Георги Пешков от Прилеп, търговец; Георги Сугарев и Аце Дорев бяха от школата на Дамян Груев и затова те бяха негови привърженици.

Лука Джеров, въпреки че в началото като учител плуваше във водите на Дамета, след известно време се приближи към Перета и Лозанчева.

От класните учители Антон Кецкаров, като колега на Перета, беше негов най-близък човек.

Пере Тошев се отличаваше от всички със своята скромност. Той не желаеше да парадира със своето положение, което заемаше в организацията, и много се възмущаваше от ония, които проявяваха подобни слабости. Той ненавиждаше славолюбието и веднъж пред мене за Георги Пешков, който беше един от първите работници, се изрази така: "Не мога да го търпя, защото много парадира с делото."

С една дума всички, дейци, посветени на революционното дело, макар и да се различаваха по характер и разбирания, всецяло бяха отдадени на него и готови да се самопожертвуват един други, когато стане нужда. Обединяваше ги самата идея за свободата на родината.

[Previous] [Next]
[Back to Index]