Ага (тур.) – почетно название на турчин, заповедник, господар; титла, давана на някои началници на военни части в Османската империя.
Адет (тур.) – навик, обичай.
Алатурка (тур.) – седнал на земята с кръстосани крака.
Аман (тур.) – милост, пощада; израз на досада.
Ангария (тур.) – безплатен труд.
Андарти (гр.) – в гръцката история членове на бунтовнически отряди,
а в нашия случай гръцки въоръжени четници в Македония.
Антерия (тур.) – връхна къса мъжка аба.
Арнаутин (тур.) – албанец; преносно – човек с тежък характер.
Аскер (тур.) – войник.
Аталък (тур.) – повреда, злополука, беда.
Афера (фр.) – заплетена работа, а в нашия случай – разкритията, арестите
и преследванията от турските власти.
Ачик (тур.) – открито, ясно.
Бабаит (тур.) – юначата, побойник, храбър човек.
Балама (тур.) – глупак.
Бахча (тур.) – градина.
Бахчаванджия (тур.) – градинар.
Башибозук (тур.) – нередовна турска войска, сбирщина.
Бег, бей (тур.) – господар; ботаташ, първенец, началник; почитателно
обръщение.
Беневреци – тесни шопски гащи (панталони).
Берберин (тур.) – бръснар.
Берберница (тур.) – бръснарница.
Беса (алб.) – честна дума.
Бинбашия (тур.) – ротен командир, капитан.
Бинлик (тур.) – стъклен съд за вино и ракия с вместимост малко над
три ливра (3,100 кг).
Блесна – светна.
Борч (тур.) – дълг.
Бохча (тур.) – вързоп, покривка за завиване на нещо.
Бохчалък (тур) – сватбен дар.
Будала (тур.) – глупак.
Вакъфски – черковни или манастирски недвижими имоти.
Валидие (тур.) – градска община.
Валия (тур.) – управител на вилает (област), обикновено носи титлата
паша.
Велзевул (евр. гр.) – сатана, дявол, нарицателно за зъл лукав човек.
Велико везирство (тур.) – Министерски съвет в Турската империя
Вересия (тур.) – на вяра.
Вилает (тур.) – област.
Гавазин (тур.) – телохранител, пазач.
Гайле (тур.) – грижа.
Гайрет (тур.) – кураж, утеха.
Глави – ангажира, уславям.
Грош (тур.) – 125 гроша са равни на една турска лира.
Гуна – широха козинява дълга овчарска наметка.
Гюрултия (тур.) – врява, глъч.
Дажба (ар.) – дял.
Деврие (тур.) – патрул.
Дембелин (тур.) – мързелив, ленив човек.
Дервиш (тур.) – мохамедански калугер.
Джепкин (тур.) – турска къса връхна мъжка дреха без ръкави.
Донанма (тур.) – тържество.
Дюкян (тур.) магазнн.
Дюлгерин (тур.) – зидар.
Епархия – област на един владика.
Епитроп (гр.) – човек избран от една църква или манастир да прибира
черковните пари и да продава свещи; черковен настоятел; простичък непросветен
човек.
Ефенди (тур.) – господин, господар.
Зандан (тур.) – затвор, тъмница.
Заптие (тур.) – служител при началството (пазител на реда), въоръжена
охрана.
Зиян (тур.) – загуба.
Идаре меджлиси (тур.) – административен съвет.
Изин (тур.) – позволение.
Икиндия (тур.) – следобед, времето около 15 – 16 часа.
Ираде (тур.) – заповед.
Кабадия (тур.) – мъж, който върви тежко, държи се на положение, големее
се; важен човек.
Кадия (ар. тур.) – съдия.
Каймакамин (тур.) – околийски управител през турско.
Кале (тур ) – крепост, твърдина.
- Капиджик, капеджик – задна малка вратичка, свързваща обикновено съседни
къщи.
Капия (тур.) – укрепена врата.
Кат (тур) – чифт.
Катил (тур.) – насилник, злодей.
Катилхане (тур.) – отделение в битолския затвор.
Кече – дебел вълнен плат.
Кешиш (тур.) – турски калугер, монах.
Кираджии (тур.) – който кара, прекарва чужда стоха с товарни животни
срещу заплащане (кирии),
Коджабашия (тур.) – кмет през турско.
Колджий (тур.) – акцизни.
Конак (тур.) – управление (държавно учреждение); квартира на големец;
място за спиране и нощуване.
Крамоли (тур.) – кавги.
Курдиса (тур.) – настани, разположи.
Куртулиса (вур.) – освободи, отърва.
Кусур (тур.) – недостатък, слабост.
Кьостек (тур.) – верижка, синджирче за часовник, верига или въже за
спъване на добитък.
Кюрк – дълга горна мъжка дреха, подплатена с кожа.
Магерница – готварница.
Магеросвач – готвач.
Масраф (тур.) – разноски, разход,
Махзар (тур.) – писмена молба, изложение, петиция.
Машала (тур.) – браво, много добре.
Меджидии (тур.) – турска сребърна монета от 25 гроша.
Муарифа (тур.) – инспектор на просветата.
Мухабет (тур.) – разговор, празни приказки.
Мухаджир (тур.) – бежанец, преселник.
Мухтар, мухтарин (тур.) – селски кмет през турско.
Мюдюрин (тур.) – управител на малък град през турско.
Мютесарифин (тур.) – окръжен управител през турско.
Мюфтия (тур.) – мюсюлмански религиозен съдия, духовник.
Налбантин (тур,) – който кове, подковава коне и волове.
Нахия (тур.) – административна единица, нещо между околия и община.
Наргиле (тур.) – ориенталски прибор за пушене, при който димът минава
през стъкленица (шише) с вода.
Низам (тур.) – редовен турски войник.
Одая (тур.) – стая за гости.
Оджак (тур.) – огнище.
Оха (тур.) – мярка за течност, една оха е равна на 1280 гр.
Паликаре (гр.) – гръцки войник, юнак, хъш; момче.
Патрихил (гр.) – част от църковна одежда.
Пехливани (тур.) – борци.
Пишман (тур.) – съжалява, недоволен, отказва се.
Протосингел, протосингер духовник, помощник на владика.
Псалт (гр.) – певец в църква.
Псалтир (гр.) – книга с религиозни песни.
Пусия (тур.) – засада, позиция.
Ракъ кефи (тур.) – пиене на ракия за удоволствие.
Рамазан (тур.) – девети месец от мохамеданската година (от края на
февруари до края на март), през който мохамеданите постят, не ядат нищо
денем; преносно – гладуване, глад.
Сакън (тур.) – недей в никакъв случай.
Салтамарка (тур.) – къса горна дреха.
Салтанат (тур.) – великолепие; разкош.
Сач (тур.) – връшник за печене на хляб, плитък тиган.
Сеймен (тур.) – стражар, пазител.
Сеир (тур.) – зрелище.
Селям (тур.) – поздрав.
Сербезлък (тур.) – смелост, дързост.
Силях (тур.) – широк специален кожен колан за носене на оръжие.
Симидчия, семидчия – който меси, пече или продава семид (малки бели
хлебчета).
Софта (тур.) – ученик в турско духовно училище.
Спахия (тур.) – конник, притежател на имение.
Субалтор, субалтер (рус.) – младши офицер.
Субаши (тур.) – полицейски чиновник.
Суварии (тур.) – конни стражари, кавалерия.
Такрир (ар.) – писмен документ, рапорт.
Таксират (тур.) – нещастие, несполука, тегло.
Теке (тур.) – турски манастир; жилище, свърталище на дервиши.
Темане (тур.) – турски поздрав с лек поклон и движение на ръката от
гърите към челото.
Тербие (тур.) – възпитание, възпитавам.
Тескере (тур.) – открит лист за свободно движение из Турската империя.
Тумба (гр.) – могила, множество, купчина.
Тупурдия (тур.) – блъсък, тупуркане.
Фирар (тур.) – беглец, дезертьор.
Халал (тур.) – от сърце, даром.
Хапсана (тур,) – затвор.
Ходжа (тур.) – мохамедански свещеник.
Хош гелдин (тур.) – добре дошел.
Хуриет (тур.) – свобода – с тая дума се означава провъзгласяването
на конституционен режим в Турция през 1908 г.
Хюкюмат (тур.) – управление, сграда, в която се помещават представители
на властта.
Цер (тур.) – лекарство.
Чалъм (тур.) – похват, сгода, умение, начин.
Чаршия (ар. тур.) – пазарище.
Чауш (тур.) – турски сержант, старши стражар.
Чейрек (тур.) – монета от пет гроша, сребърна, четвърт от турска сребърна
монета – меджидия.
Шамия (тур.) – забрадка.
Шейк (ар.) – началник на мохамеданска секта.
Юзбашия (тур.) – началник на сто души, командир на рота, капитан; полицейски
началник.
Язък (тур.) – жалко.
Ясак (тур.) – забрана.
Яшасън (тур.) – да живее.