16. ТРАГИЧНАТА УЧАСТ НА У3УНОВА И ЧЕТАТА МУ

На Лазаровата събота срещу Връбница аз потеглих от Кичево за манастира "Пречиста", за да прекарам там празника. Отидох да се повеселя с игумена и манастирските братя, като знаех, че ще намеря приготвена прясна пъстърва от река Велика с Елбасански зехтин и чисто домашно вино, приготвено от тиквешко грозде. Над Манастирско Доленци на нагорнището ме застигна един куриер от града и ми предаде едно писмо с надпис "Бързо да върви". Отворих писмото и видях, че то е писано от Узунова, който съобщаваше от Крушево, че се придружава от 15 души добре въоръжени четници и двама войводи: Ванчо Сърбаков и Пецето и идва в Кичевско, за да изпълни в една нощ решението за екзекутирането на 15-тях ренегати, които след като екзекутира по хунски, същата вечер заедно с четата пак да напусне Кичевско. В манастира прекарах като на тръне и на другия ден веднага се върнах в Кичево, въпреки настояването на игумена да остана. Вечерта запалих ламбата в стаята си, но още със запалването шишето се пръсна на няколко парчета. Това нещо ме прониза като нож и ме изпълни със суеверие, че ще се случи някое нещастие. Заранта на чистия понеделник, през страстната седмица, забелязах по Битолското щосе да се движи войска с горска артелерия начело с кичевския каймакамин с бърз ход и голяма тревога. Излязох на пазара и се научих, че в с. Цер една чета била обсадена и тази войска отивала на помощ. Това известие ме прониза като куршум, защото разбрах, че е обсадена Узуновата чета, на път от Крушево за Кичевско. Веднага с бърз куриер изпратих писмо до войводата Лазар да събере селска милиция от с. Долна Копачка и незабавно да отиде на помощ на Узунов, като съобщи същото и на демирхисарския войвода Алексо [Стефанов]. След получаването на писмото ми двамата войници, придружени от милиция и четите веднага се явили, за да дадат помощ, и се събрали в с. Мало Църско, най-близко до с. Цер. През деня те не могли да се движат, защото мястото е голо и каменисто. Освен това наблизо е албанското село Сълп и през деня имаше голямо движение на войски и башибозуци, затова четите очаквали да настъпи нощта, та да отидат в помош на Узунова. Последният обаче през деня обсаден от войската и башибозука, получил предложение от каймаиамина да се предаде заедно с четата си. На това предложение Узунов отговорил, че ще се предаде през нощта, защото през деня го е срам да стори това. По тоя начин той искал да изхитри каймакамина, за да може през нощта да се освободи от тази обсада. Последният разбрал, че Узунов лавира, за да може да се измъкне през нощта, затова в 10 часа след пладне по турски изтеглил населението от цялото село и с горската артилерия почнал да бомбардира къщата, където била четата. Узунов разбрал, че за да не се предадат или изгорят живи, нямало друг изход, освен да се самоубият и тази мисъл споделил със своите другари четници, които я възприели напълно. Само войводата Ванчо Сърбака на свой риск решил да се опита да пробие път през кордона от войска с хвърляне на бомби. Но щом излезнал от къщата, бил повален мъртъв от един залп на няколко крачки от къщата. Тогава Узунов събрал всички пушки от четата и ги счупил, след което един по един застрелял своите другари, а най-после и себе си. Този беше вторият случай на такова себеотрицание след Методи Патчев и неговите четници в Кадино село [17], Прилепско, в който така явно бе проявен от тази шепа герои най-висшият човешки идеал: "Честна смърт, отколкото нечестен живот". Това стресва не само турските власти, но учуди и италианската жандармерия. По случай тази афера, началникът на европейската жандармерия дойде чак от Битоля в с. Цер, за да констатира факта на самоубийството, и по негово нареждане убитите бяха погребани всички в един гроб. Смъртта на Узунова и неговите юнаци потопи в скръб цялото българско население в Битолски край. За организацията ударът беше голям, защото в негово лице тя изгуби една интелигентна боева сила, а в лицето на другарите му – най-добрите бойци, като Ванчо войвода, Пецето и др.

От сведенията, които отпосле добих от селското управително тяло и от други лица, се оказа, че Узунов и четата му били предадени още на излизането им от Крушово. От там потерята тръгнала по следите им и ги дебнала, но не се решавала да се открие, докато не пристигнат войските от с. Прибилци и Кичево. Заранта, още щом Узунов пристигнал в с. Цер, селото веднага било заобиколено от всички страни от войскови части дошли от Прибалци, Кичево и другаде. На другия ден заранта се получи известие в Кичево за трагичната кончина на четата на Узунова. Тогава в Кичево беше учителка Коца Гълъбова от Струга. Преди да потегли за Струга за великденските празници, тя ме запита дали е вярно, че Христо Узунов е убит, за да съобщи на майка му. Аз обаче скрих от нея истината, като й казах да носи много здраве на майка му от него. Това сторих от съображение да не причинявам скръб на тази жена поне за празниците. Тя обаче, когато получила известие от учителката, че синът е жив и че праща много поздрави, не повярвала и отговорила: "Поп Тома много добре знае, но не ти е казал истината, за да не ме наскърбиш".

[Previous] [Next]
[Back to Index]


17. На 6 април 1902 г. в старата кула при Кадино село, Прилепско, Методи Патчев със седем души четници се спира на почивка. Турски шпионин издава на властите местонахождението на четата и още същия ден кулата била обсадена от многобройна турска войска. Два дена обсадената чета се бори юнашки, докато свърши всички боеприпаси. Накрая четата взема решение да се самоизбият за да не паднат от турски крушум или бъдат живи заловени. Това нечувано геройство поразило всички турци. (Вж. Духът на Македония. С., 1923, 71, 72.)