През няколко дена като изкарваха един по едив от запряните наши другари комита[д]жи на изпит, дойде ред и до мене. В един ден подир обяд, повика ме едно заптие и аз отидох с него пред комисията //
с. 82
в същия салон, дето и по-преди ни изпитваха. Двамата паши, турците
и българите мезлихчии насядали по миндерлъците, както и по-преди. Седнах
на столът и попитаха ме: „Вие какво-сте лошо видели от царщината, та сте
се възбунили против нея и сте послушали Димитър, на когото сте пари давали
да ви купува пушки-барут да се биете с турците, та после да е ваше царството?
Така ли било?”. „Ефендим, рекох аз, от царщината не сме видели нищо лошо,
но от нейните управители и заптии”. „Какво сте лошо видели от управителите
и нейните заптии?”. „Какво ли, ефендим? Когато се изпратят от правителството
заптиета по някаква царска работа да изпълняват, то като ще до[й]дат в
селото, най-напред ще принудят селският мухтарин (кмет) или кехая (глашатай)
да им покаже дето има хубава мома или булка, та да отидат там на конак
(квартира). На мухтарина и кехаята, макар и да не е угодно, заведат //
с. 83
ги там, дето са поискали. Било е някой път да ги водят и на други места,
но в такъв случай мухтарина и кехаята са изпитали дървен господ до умиране,
та втори път не смеят да правят това, но [в]сичко става по волята на заптиите
и като се настанят там, дето казахме, ако не им се [х]ареса на първото
място, то се повтаря и потрети, догдето си изпълнят желанието. Ако са двама
с два коне, най-напред ще заповядат на кехаята да донесе сено и зоб две
паници по 15 ока за конете им, яйца, две кокошки, една ока масло, баница,
ориз, оцет за чорбата, лук, мляко, бял мъж, 4 свещи и много още други работи,
които не мога да [се] сетя сега, това за двамата заптии. Догдето се приготвят
тия неща, изпиват по една ока ракия и слуга ще им бъде момата или булката.
Бащата на момата или мъжът на булката ще стоят цяла нощ при конете им,
след вечеря сещайте се
60
какво насилие правят на момата или булката. Това като гледаме с очите си, ефендим, не е //
с. 84
за търпение. Заранта като станат, нарамят по един колец, [в] турнат
се из селото на две страни, кого де стигнат — с колеца по гърбът и казват:
„Де бре, пезевенк, пари!”. Ако е за друга работа: „Скоро бе, пезевен[к],
колата [в]прягай, гиди гяур москов джанабет! — като прибавят още с най-гнусни
думи, та ни псуват на вяра, кръст, комка и още много други. И това е нам
още по-тежко, ефендим, и не е за търпение. Като извършат [в]сичко това,
що ви изказах, стават, отиват си, пи?ено — пла?тено, нито пет пари за нещо
да дадат.” (Като изказах това, всичките мълчат и с внимание слушаха, но
като видяха, че не съм свършил, а има да говоря още, мълчаха и не ме прекъсваха).
„Такива гости ни дохождаха в селото най-малко три пъти в седмицата, понякогаш
и по 5—6 души. Това за заптиите, ефендим, а спахиите, когато до[й]дат да
[в]зимат десетата част от земното ни произведение, [87]
и тия не са по-долни от заптиите, само ним ще прибавим, //
с. 85
че когато отидат на нивата да [в]зимат десетата част, избират най-големия
кръстец и от същия кръстец горния и долния сноп не [в]зимат, а си добавят
от други снопи. Сеното на ливадата, ако има 2 кола, пишат го 5, ако има
3 кола, пишат го 7 или 8 кола и т. н. А в градината, когато отидат да пишат,
ако има няколко корена пипер, лук, сливи или друго някое дърво овощие,
не пишат го колкото има, а двойно и тройно, та и всичкото произведение
да се продаде, едвам ли ще може да се заплати десетата част, що искат.
Много земледелци си изсякоха плодородните дървета низ градините си, за
да ги не глобяват тъй неправедно. От друга страна, черкезите ни крадат
добитъците и [в]сичко, що намерят. От една година насам само в нашето село
се откраднаха около 30 коне, а други кражби безбройно стават, не смеем
вратите да си отворим, ефендим, не мога сега [в]сичко да ви изказвам —
то още много има, но засега стига толкова, а пък вия правете каквото щете
с нас. Казах ви, че не можеме вече да търпим, по-добре е да не сме живи”.
Това всич-
61
ко като изказах, българинът х. Иванчо ефенди //,
с. 86
видох, че подстана на коленете си и ми рече: „Но вия когато сте видвали
такива злоупотребления от страна на царските човеци, защо не сте обаждали
тука на главния забитин (пашата), он нали затова седи тука!”. „Знаеме ли
ний, ефендим, при кого да отидем и смеем ли, макар и да сме се решавали
някой път да се оплачем от някой турчин по тия работи, но наместо да се
[в]земе във внима ние жалбата ни, получим отговор, че ния сме лоши. И подир
това, лицето, от което сме се жалили, след като не му забележат нищо, повръща
се в селото ни, тогава изпитваме дървен господ още повече, че сме се жалили
от него.” „Затова ли сте пристанали на умът на Д. Общий?”. „Затова, ефендим!”.
Замълчаха [в]сичките малко, па ме покани изпитвачът да подпиша и аз подписах
и веднага ми показаха първото място (затвора), повече – нищо.
И така, един по един, всичките затворени по комитета викаха на втори изпит и всеки е казвал кой каквото е искал. Няколко дни минаха подир изпитите и в един ден, повикали един фотографин, //
с. 87
та караха из затворът Д. Общи, та го фотографирали, подир него един
по един [в]сичките затворени по комитета фотографираха.
През тия дни дочухме, че хванали нейде Васил Левски и го карали за София. Когато дошел, изкарали го пред меджлиса, повикаха из затворът и Д. Общи да потвърди дали е същият, а то било друго лице, което приличало на Васил Левски. (Ядове станаха много на турците). Това лице не се научихме отде беше, но що беше изпатило, догде го докарали до София, той ще си помни сам, но след като се узна, че не е В. Левски, освободиха го. Веднага слух се пръсна из затворът, че истинския Васил Левски уловили нейде [88] и го карат за София и след три дена пристигна. Като бяха го изкарали пред меджлис[а], повикаха и Д. Общий да каже той ли е В. Левски. Какво са ги питали и що са отговаряли, това не знам (само узнахме, че Д. Общий е казал, че същия [е] В. Левски, и В. Левски отговорил на Д. Общий, че е бил шпионин и предател.) [89]
62
Подир изпитът на Васил Левски //
с. 88
като го изкараха от меджлисът, та преминуваше през дворът конашки,
аз го видох, че беше се загърнал с горната си дреха и превързал главата
си с бяла кърпа, дето [бил] ранен с куршум, когато го уловили.